№ 234
гр. Сливен, 05.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно
гражданско дело № 20232200500227 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът Т. Г. С., редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. К. П. – Г. АК - Пазарджик, редовно
упълномощена за тази инстанция на 13.04.2023 г. и приета от днес.
Насрещната въззивница Д. С. Д., редовно призована, се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК адв. М.Й.
редовно преупълномощен от адв. А. А. от АК – Сливен на 30.06.20223 г. и
приета от днес.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
При условия на чл. 142, ал. 1 и чл. 56 от ГПК и поради липса на
процесуални пречки, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение № 245/27.03,2023г. по гр.д. № 4857/2022г. на
1
Районен съд - Сливен, с което е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето Д. Т. С., родена на *** с ЕГН ********** на
майката Д. С. Д. с ЕГН **********, кзго е определил детето да живее при нея
на адрес: ***. Определил е режим на лични отношения на бащата Т. Г. С. с
ЕГН ********** и детето Д. Т. С. с ЕГН ********** , както следва:
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиваме при
бащата, за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден;
Десет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката;
Коледните празници и великденските празници ( от 10.00 ч. на първия
официален почивен ден до 18.00 ч. за последния официален почивен ден)-
всяка четна година детето да прекарва при майката, а всяка нечетна година-
при бащата с преспиваме, а Новогодишните празници ( от 10.00 ч. на първия
официален почивен ден до 18.00 ч на последния официален почивен ден) -
всяка нечетна година детето да прекарва при майката, а всяка четна година-
при бащата с преспиване.
Осъдил е бащата Т. Г. С. с ЕГН ********** да заплаща на детето Д. Т.
С. с ЕГН**********, чрез нейната майка и законен представител Д. С. Д. с
ЕГН ********** издръжка в размер на 300.00 (триста) лева месечно, считано
от датата на влизане в сила на решението до навършване пълнолетие на
детето или до настъпване на друга законоустановена причина за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й плащане
Осъдил е бащата Т. Г. С. с ЕГН ********** да заплаща на детето Д. Т.
С. с ЕГН**********, чрез нейната майка и законен представител Д. С. Д. с
ЕГН **********, на основание чл.149, вр.чл.143, ал. 2 от СК, сумата от 300.00
(триста) лева, представляваща издръжка за минал период от 08.10.2022г. до
08.11.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
исковата молба 09.11.2022г. до окончателното й плащане.
Отхвърлил е предявения насрещен иск по чл.127, ал.2 от СК от Т. Г. С.
с ЕГН ********** срещу Д. С. Д. с ЕГН **********, за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д.
Т. С. с ЕГН********** на бащата, определяне на режим на лични контакти на
детето с майката и осъждане на майката да заплаща месечна издръжка на
детето, чрез неговия баща и законен представител, в размер на 180.00 лева,
2
като неоснователен.
Осъдил е Т. Г. С. с ЕГН ********** да заплати на Д. С. Д., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1300.00 (хиляда и триста) лева, представляваща
направените по делото разноски- заплатено адвокатско възнаграждение.
Осъдил е Т. Г. С. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд-
Сливен сумата от 482.00 (четиристотин осемдесет и два) лева,
представляваща държавна такса в общ размер по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден писмен отговор на тази въззивна
жалба, в който се поддържа, че е неоснователна. Наведените в жалбата
доводи са несъстоятелни, относно твърдението, че атакуваното решение е
неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и
необосновано. Счита,че така исканият режим е неудачен за детето Д. Т. С. и
не е в негов интерес, тъй като същия не е съобразен с ниската възраст на
детето. При постановяване на съдебното решение Районен съд Сливен
правилно е приел, че пътуването в светлата част на денонощието е по-
безопасно и крие по-малко рискове от това в тъмната част на денонощието, че
предвид дългия път от дома на майката до този на бащата на разстояние от
250 км., ще бъде по-безопасно бащата да взима детето в 10.00 ч. на съботния
ден, съответно на първия официален почивен ден по време на празниците и
пътуването да се осъществява в светлата част на деня. Искането за тридесет
дни през лятото също детето да пребивава при баща си също е неудачен,
както с оглед възрастта на детето така и с оглед безспорно доказаното в
първоинстанционното производство, че бащата Т. Г. С. не е участвал в
грижите за детето. Още повече,че поради естеството на работата му е пътува
постоянно в командировки, както и че не живее в гр.Р., а живее на квартира в
гр.П. и не би могъл да полага ежедневни грижи за *** Д. в продължение на
един месец. По отношение на искания режима на лични контакти във всички
официални празници дни, счита същите за неудачни и не в интерес на детето.
Така посочените празници са еднодневни и биха нарушили дневният режима
на детето и режима на лични контакти би преминал в пътуване което не е в
интерес на две годишното дете. По отношение на оспорването във
въззиваната жалба в частта за разноските счита същото за
недопустимо.Самостоятелна възможност за обжалване на решението в частта
за разноските не е предвидена, поради което не е допустимо въззивната,
3
инстанция да изменя обжалваното решение в частта за разноските, когато не е
проведено производство по чл.248 от ГПК. Решение № 177 от 25.03.2015 г. по
търг. д. № 3707 /2013 г. на Върховен касационен съд. В обобщение се иска да
се потвърди решението. Направено е искане с цел установяване на
отношението на бащата към детето и неговите морални качества да бъде
изискана заверени преписи от преписка с вх. №2039/2023г. по описа на
Районна прокуратура Сливен. Против решението е подадена насрещна
въззивна жалба от представител по пълномощие, с която се обжалва
решението в частта му с която съдът определил режима на лични контакти на
бащата Т. Г. С. с детето Д. Т. С.. При малки деца или бебета, режимът следва
да се уговори по начин, който да се отчита и израстването на детето. 5 Такъв
режим е поискан в депозираната искова молба от майката на детето Д. Д.. Да
има плавно преминаване с израстването на детето и същото да свиква с баща
си, тъй като по безспорен начин се доказа, че бащата Т. Г. С. не е участвал в
грижите за детето, поради естеството на работата му е пътувал постоянно в
командировки, както и че не живее в гр.Р., а живее на квартира в гр.П.. В
населеното място където живее и работи няма от кого да бъде подпомаган,
това обстоятелство съда не е съобразил при постановяване на своето решение.
Ето защо ни счита че е в интерес на детето това да става чрез подходящ за
конкретния случай режим. Между бащата Т. Г. С. и детето Д. Т. С. не е
изградена емоционална връзка и е добре да се уговори плавен преход при
осъществяване на режим личните отношения. Детето Д. е отглеждано
единствено от майка си и е силно привързано към нея. При всяко
осъществяване на режима на лични контакти с бащата, детето се връща
стресирано и разстроено и търсещо майка си непрестанно. В съдебната
практика е утвърдено и становището, че режимът на лични контакти между
детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да бъде
определен при преценка моралния облик на родителя. Лошият пример и
агресивното и неуважително поведение на бащата Т. С. към майката на детето
Д. продължава и към днешна дата. Бащата Т. С. не спазвал определените
привременни мерки. Счита, че поведението на бащата Т. С. създава опасност
за личността, здравето и възпитанието на детето Д. Т. С.. Също така счита,че
поведението на бащата не съответства на дължимото, имайки в предвид
заплашителния и агресивен тон отправен към майката в присъствието на
детето и близките му роднини. Същите са положени на системен психически
4
тормоз. В обобщение се иска да се определи на бащата Т. Г. С. с ЕГН
********** режим на лични отношения с малолетното дете както следва;
всяка първата и трета събота на месеца от 9:00ч. до 17:00ч. в присъствието на
майката до навършване на 5 годишна възраст. След навършване на 5г. възраст
всяка първа седмица на месеца от 9:00 часа на съботния ден до 17:00ч. на
неделния ден с приспиване до навършване на 7 год. възраст. След навършване
на 7 години всяка първа и трета седмица от месеца от 9.00 часа на съботния
ден до 17.00 ч. на неделния ден, както и 10 дни месец през лятото,
несъвпадащ с платеният годишен отпуск на майката. Постъпил е писмен
отговор на насрещната въззивна жалба. Твърди се, че насрещната въззивна
жалба е неоснователна, защото така изложени в нея обстоятелства не
отговарят на фактическата обстановка. От приетия и не оспорен по делото
Социален доклад, изготвен от ДСП- Р. се установява, че бащата Т. Г. С. живее
заедно с родителите си в град Р. и същия може да разчита на помощ и
подкрепа при отглеждането на детето. По делото не са налице доказателства,
че между бащата Т. Г. С. и детето Д. Т. С. няма изградена емоционална
връзка, а точно обратното от представените и приети по делото социални
доклади на ДСП- Сливен и на ДСП- Р. се установява, че има изградена
емоционалната връзка родители - дете, която е стабилна и двустранна, като в
интерес на детето е да продължи да се отглежда в стабилна среда. Установява
се също, че двамата родители имат родителски капацитет и ресурс да
обезпечават пълноценно грижите и да осигурят всичко необходимо за
развитието на детето, както и за двамата родители е посочено, че имат
подкрепата на своите роднини и близки. В случая общуването на детето с
всеки един от родителите съдейства за правилното му възпитание и
следователно в негов интерес е един по- широк на лични контакти с бащата, а
не във вреда с оглед на което следва режима на лични контакти между бащата
Т. Г. С. и детето Д. Т. С. да бъде определен в най- широки граници. По делото
не са събрани доказателства, от които да се установи, че бащата Т. С. да не
може да се справя с възпитанието и отглеждането на детето, нито да
притежава качества, които да пречат на правилното му отглеждане и
възпитание. Чрез определяне на един по- широк режим на лични контакти се
цели постигане на възможността детето да расте и да се развива под грижата
и с подкрепата и на двамата родители, доколкото това е право на всяко дете, а
и негова естествена потребност. По тази причина, принципно, мерките за
5
лични отношения следва да предоставят най-широка възможност за общуване
и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права. Водещото
при определяне на мерките за лични контакти е същите да са в интерес на
детето, като се отчита възрастта му, потребностите му, разстоянието, на което
следва да бъде придвижвано и възможностите за адаптация при промяна не
само на дома, но и на населеното място. От друга страна, следва да се има
предвид, че независимо на кого е предоставено упражняването на
родителските права, двамата родители са равнопоставени, като всеки един от
тях има собствена роля и значение за формиране и подпомагане развитието
на детето, както и възпрепятстването на контактите с детето от отглеждащия
родител. Съответно, трябва да бъде отчетена необходимостта от запазване и
развитие на личните отношения с родителя чрез определяне на подходящ за
това режим, за да може да бъде съхранена и развита емоционалната връзка
помежду им. Отношенията между страните са влошени, тъй като майката Д.
Д. възпрепятства по всякакъв начин контактите на бащата с детето. С
поведението майката целенасочено отчуждава детето от бащата, като по този
начин го възпрепятства да изпълнява пълноценно ролята си на родител, с
оглед на което провокира бащата на моменти да бъде сприхав и избухлив по
отношение на нея. В момента непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето Д. Т. С. се полагат от бабата по майчина линия, която
живее заедно с детето в село ***, а майката живее заедно с приятелят си на
квартира в град Сливен. В обобщение се иска да се остави без уважение
жалбата. Направени са доказателствени искания.
С определение държано в закрито заседание на 22.06.2023 г. съдът е
докладвал постъпилите въззивни жалби и постъпилите в законовия срок
отговори по тях, като се е произнесъл по направените доказателствени
искания, като преписи от определението са връчени на страните.
Съдът докладва, че по делото е представена преписка копие от преписка
на РП Сливен, вх. № 2039 от 2023 г. поради което
О П Р Е Д Е Л И :
6
ПРИЕМА и Прилага към делото копието от представената преписка вх.
№ 2039/2023 г. на РП - Сливен.
АДВ. Г.: Поддържаме изцяло въззивната жалба, както и отговора на
насрещната въззивна жалба. Оспорваме отговора и насрещната въззивна
жалба.
АДВ. Й.: Поддържаме депозираната насрещна въззивна жалба, както и
подадения отговор на въззивната жалба.
Съдът е постановил личното явяване на страните, за да бъдат
изслушани по поставените въпроси, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСТЪПВА към изслушване на страните.
Съдът ПРИСТЪПВА към изслушване на бащата Т. Г. С.: Режима на ми
хареса, че на две седмици я виждам точно 15-20 часа. Сутрин идвам в 9.00
часа и си я взимам, на обяд съм си в Р. и докато се видя с това дете и на
другия ден по обяд тръгвам обратно, да я връщам. Искам по-широк режим на
виждане на това дете. Още повече, че откакто се върна детенцето нямам
никакви контакти с това дете, нито мога да го видя на Вайбър, не мога да се
чуя с него. Майка й ме е блокирала навсякъде. През тези 20 часа, когато съм с
детето, си играем, разхождаме се по парковете, примерно когато й се доспи
лягаме и спим, четем книжки, разкарваме се, забавляваме се.
Искам Д., както е при майка си, така да е и при мен. Както тя е родител,
така и аз съм родител. Искам да не ме ограничава от това дете, да не ме
блокира по времето, когато е при нея и поне да я виждам чрез социалните
мрежи. Подходящия режим според мен е този, който сме посочили в жалбата.
Искам да се поддържа този режим. Аз нищо друго не искам, на мен ми е ясно,
че детето трябва да е при майка си, не трябва да е само при мен, но трябва да
има нещо и с мен. Още повече, че това детенце 300 км пътува в едната
посока. И искам някакъв по-широк режим на виждаме да има. Тя се тормози,
7
още повече, че тя вече стана на по-голяма, започна да разбира, на 4-5 пъти
спираме да почиваме, за да е добре.
Съдът ПРИСТЪПВА към изслушване на майката Д. С. Д.: Детето е
прекалено малко и после, като се върне след режима на баща си е прекалено
объркано. Една седмица спи до късно, плаче, не може да се влезе в обедния
режим, не иска да яде понякога. Аз не възпрепятстват бащата да го вижда,
той си го вижда, даже понякога го взимал без аз да знам. Това беше на
Великден. Това че съм го блокирала във Вайбър е заради това, че той е
агресивен, нагъл, не се съобразява дали спи това дете, къде е, как е, иска по
всяко време да му вдигам телефона, а аз понякога съм на работа и няма как.
Когато съм на работа майка ми се грижи за детето. Живея в с. ***, на
посочения адрес. Смятам, че бащата трябва да вижда детето така, както е.
АДВ. Г.: На този етап ние сме посочили доказателствените искания в
отговора на насрещната въззивна жалба, но в доклада е посочено, че е налице
преклузия да бъдат допуснати двама свидетели. Считам, че няма преклузия
съгласно ТР № 1 от 2013 г., т. 1, когато се касае за интересите на детето,
въззивния съд следва служебно да събере доказателства, с оглед да бъде
защитен и интереса на детето. И по отношение на искането ни, ако съдът
сметне, че е основателно за допускане на съдебно-психологична експертиза,
считам, че майката току що каза, че детето се връщало объркано от баща си.
В случая се подхожда със специални методики, тъй като в Пазарджик се
допускат тези експертизи, но предоставям на съда. Ако свидетелите бяха
допуснати и ако ни беше указано, че трябва да ги водим, щяхме да сочим
обстоятелства, че майката възпрепятства контактите на бащата с детето. През
по-голяма час детето се гледа от бабата. Майката работи и живее в Сливен.
Бащата е тук, може да каже за режима на лични контакти. Вече по преценка
на съда. Ние поддържаме исканията си.
АДВ. Й.: Уважаеми въззивни съдии считам исканията за
неоснователни. На първо място първоинстанционния съд се е произнесъл по
тях и не е са налице основания за промяна на становището на съда, още
повече, че в първоинстанционното производство са разпитани свидетели,
които са изяснили тези обстоятелствата и преповтарянето им в настоящата
8
фаза на процеса считам за излишно. По отношение исканата експертиза
напълно споделям доводите на съда, че такава експертиза най-малкото е
нецелесъобразна с оглед възрастта на детето и не би могло да се оцени
размера на стреса за детето.
По повод на направените искания от процесуалния представител на
въззивника съдът ги намира за неоснователни, тъй като не са налице промяна
на обстоятелствата, свързани с постановеното от съда определение в закрито
заседание, с което тези доказателствени искания са били отхвърлени, поради
което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззивника за допускане до разпит на двама свидетели и за назначаване на
съдебно-психологична експертиза на малолетното дете.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания.
Тъй като никоя от страните не е направила нови доказателствени или
други процесуални искания за въззивната фаза на производството на
основание чл. 268 ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВ. Г.: Уважаеми съдии, считам, че в интерес на малолетното дете е
да бъде предоставен един по-разширен режим на лични контакти между
бащата и детето. В случая по делото няма данни, че бащата няма родителски
капацитет, а точно обратното от социалните доклади е видно, че и двамата
родители имат тези качества и двамата обезпечават напълно нуждите на
9
детето и при двамата връзката дете - баща - майка е стабилна, с оглед на
което считам, че за да се запази емоционалната връзка между детето и бащата
е необходимо един по-широк режим, тъй като в случая общуването на детето
с всеки един от двамата родители съдейства за неговото правилно възпитание
и няма да бъде във вреда на детето, ако бъде даден един по-широк режим.
Подробно съм описала във въззивната жалба съображенията си за това, както
и в отговора на насрещната въззивна жалба съм посочила, че към момента
бащата работи в Р. живее в Р., това се установява и от социалния доклад на
ДСП - Р., може да разчита на помощ от негови близки и затова моля да
уважите нашата жалба.
АДВ. Й.: Уважаеми въззивни съдии, висшата цел на закона е
охраняване интересите на детето и в случая е налице спор на родителите по
отношение на това какъв да бъде режима на лични контакти с бащата, тъй
като на майката са предоставени пряко упражняване на родителските права.
Считам въззивната жалба за неоснователна, доводите за това са развити
изчерпателно в отговора на въззивната жалба и ще си позволя да акцентирам
единствено и само на основанието възрастта на детето. В случая детето е на
една крехка детска възраст, в която се изгражда неговия режим и хранителен
и ежедневен и съобразен с всички особените за тази детска възраст, а именно
две години и половина. Както беше изяснено и от въззивника детето пътува
300 км в едната посока, което е уморително дори и за дете на по-голяма
възраст, камо ли за такова по-малко дете. Това са и доводите ни изложени в
насрещната въззивна жалба за ограничаване на постановения режим до
определена възраст на детето. Исканията ни са съобразени с константната
съдебна практиката режима на лични контакти с дете на такава възраст да
бъде определян на няколко етапа, съобразно възрастта на детето. Считаме, че
посочените от нас възрастови граници от 5 - 10 години са подходящи за
промяна за промяна на режима на лични контакти с бащата, така както е
изложил в насрещната въззивна жалба и този режим би бил най-подходящ и
най-целесъобразен с оглед израстването на детето. Не оспорваме родителския
капацитет на бащата, както и правото му на лични контакти, но същите следва
да бъдат съобразени и с интересите на детето. Както изложи доверителката
ми на този етап след едно такова пътуване, посещение на отдалечено място –
гр. Р., което се намира на 300 км от Сливен, детето е объркано, с нарушен
ежедневен хранителен режим, на сън, който на тази възраст децата имат и
10
през деня. Считам, че по-разширен режим би въздействал неблагоприятно на
детето, поради което моля да оставите въззивната жалба без уважение и да
измените първоинстанционното решение в частта му по отношение на лични
контакти с детето, като постановите предложения с насрещната въззивна
жалба режим така, както е описан в насрещната въззивна жалба. Моля с
вашия съдебен акт да присъдите разноски за тази инстанция на доверителката
ми, съгласно списък на разноските който представям.
Съдът ПРИКЛЮЧВА устните състезания и ще ОБЯВИ решението си на
12.07.2023 г.
Протоколът се състави в съдебно заседание, което се закри в 09,50 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11