Решение по дело №1203/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Х. А. А., [ЛНЧ], [държава], адрес: гр.Х., [жк], срещу Решение № 11131/25.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Същият бил постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. В резултат на това бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезания или нечовешко или унизително отнасяне; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да произтичат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не можела или не желаела ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган, но той не я възприел правилно. Жалбоподателят се опасявал за своята сигурност, вследствие на водещите се военни действия в неговия район. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че жалбоподателят не бил заявил наличие на риск от изтезания или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за жалбоподателя бил налице и същият не можел да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си. Органът приел, че спрямо жалбоподателя не били настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му. В практиката си ЕСПЧ приемал, че чл. 3 от ЕКПЧ включва основни ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанията или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, независимо от поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще бъде изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато (делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия). Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се, след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход. Жалбоподателят твърди, че всичко това сочело на повърхностно провеждане на административната процедура, което водело до издаването на незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността му. С оглед на гореизложеното, се моли да бъде отменено оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, в представено по делото писмено становище, посочва, че решението на административния орган е обосновано и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба УРИ 105400-2498/31.07.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – София при МВР, жалбоподателят (фигуриращ в молбата с имената Х. А. М. от [държава]) е поискал закрила в Република България. Молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), където е заведена с вх.№ УП-33693/05.08.2024 г. Желанието за закрила е потвърдено и с Молба входящ № 2137/05.08.2024 г. на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33693/05.08.2024 г., в който е вписан с имената Х. (собствено) АЛАССАФ (фамилно) АБДУЛХАЛЕК (бащино), от *** пол, роден на [дата]. в [държава], [населено място], обл.Д., [държава], етническа принадлежност – ***, вероизповедание – ***, семейно положение – [семейно положение], *** по професия, с *** образование. В приложение към регистрационния лист са обективирани данни относно родителите, *** братя, **** сестри, както и съпругата и *** деца на чужденеца (като по отношение на всички тях в регистрационния лист е налице отбелязване – Сирия). Личните данни на молителя са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документ за самоличност.

С Покана рег. № УП-33693/15.08.2024 г. чуждият гражданин е бил поканен за провеждане на интервю на 16.08.2024 г.

С Писмо рег. № УП-33693/07.08.2024 г. Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС писмено становище по постъпилата от Х. А. А. молба за закрила. В писмо с рег. № М-15470/26.09.2024 г. (рег. № УП-33693/27.09.2024 г. в ДАБ при МС) на ЗА Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 16.08.2024 г., в хода на което същият е потвърдил предоставените при регистрацията данни, с изключение на рождената си дата, която била 10 януари 2003 г. Нямал документи за самоличност, тъй като в [държава] не притежавал такива. Посочва, че в България с отделна молба за закрила бил регистриран неговият брат А.. Напуснал [държава] през юли 2024 г., когато нелегално преминал в Турция и останал там пет дни. На 22 юли 2024 г. влязъл незаконно в България, след което бил превозен до София и се предал на полицията. Роден бил в [населено място], област Д. А., където живял до напускането на страната. [семейно положение] бил за Х. А., с която имал граждански брак от 2021 г. Имали *** деца – Ш., на **години, и И., на ** месеца. Съпругата и децата му се намирали в [държава]. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава от ЕС и не бил подавал молба за закрила извън България. Никога не бил арестуван или осъждан. Принадлежал към арабската етническа група, но никога не бил имал проблеми заради етническата си принадлежност. Бил *** и не бил срещал проблеми заради религията си. Нямал конфликти с официалните власти, нито членувал в политически партии или организации. Освен съпругата и децата, в [държава] живеели родителите му, братята и сестрите му. Имал начално образование и работил като автомонтьор в [държава]. Основната причина да напусне страната била несигурната обстановка, причинена от многобройните военни сблъсъци и икономическата криза. В неговия район военни действия се водели между иранските групировки, сирийската армия и кюрдските групировки. Тези условия го принудили да търси сигурност в мирна страна. Не отишъл в друга част на [държава], защото в почти цялата страна се водели военни действия. Лично не бил свидетел на въоръжени действия, нито имал пострадали близки. [населено място] и прилежащите му райони се намирали под контрола на кюрдските въоръжени сили. Последният инцидент, свързан със сигурността в района, станал преди пет дни, когато имало сблъсъци между редовната армия и кюрдите, довели до пострадали и загинали. Семейството му останало в [държава] поради финансови затруднения, които не позволявали да напуснат. Чужденецът не бил отбивал редовна военна служба, нито получавал призовка за това. Никога не бил преследван или заплашван, както и той, така и семейството му. Върху него не било оказвано насилие, нито бил задържан или съден. Всички причини за напускането на [държава] и нежеланието му да се завърне били изяснени, като основният мотив била продължаващата война. Подал молба за закрила в България, тъй като страната била мирна и приемала бежанци.

С Решение № 11131/25.10.2024 г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. А., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на чужденеца на 05.11.2024 г., срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 15.11.2024 г. и регистрирана с рег.№ УП-33693/15.11.2024 г.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

На първо място, Решение № 11131/25.10.2024 г. е издадено от компетентен административен орган – Председателят на ДАБ при МС, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

На второ място, оспореният акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, включително съдържа фактически и правни основания, обосноваващи издаването му.

На трето място, не е налице допуснато в хода на административното производство съществено нарушение на процесуалните правила. Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на Х. А. А. по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, във връзка с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС. В това становище е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Х. А. А., в случай, че той отговаря на условията на ЗУБ.

При произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 от ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение (чл. 74, ал. 1 от ЗУБ). Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ). Взето е решение, с което на молителя Х. А. А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ). Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.

На четвърто място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел (чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 от АПК).

Съгласно чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. От страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства в административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ). В конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване с някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира да са нарушени основни негови права или да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата или религиозната си принадлежност в страната по произход – [държава]. Същият не е бил и политически ангажиран, като липсват данни, обуславящи извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ.

Елементите от личната бежанска история на жалбоподателя не установяват условията по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. С оглед данните по делото, в това число и свободно изложената от оспорващия история при провеждане на интервюто, следва да се приеме, че не се установява същият да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Поради това, правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на бежанец) следва да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ).

 

От компетентния орган е извършена и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и на писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да му бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. В случая оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], за което и след издаването на оспорения акт са изготвени от ДАБ две справки от 29.11.2024 г. и 12.12.2024 г., но при изслушване на молителя в съдебно заседание той не заяви по какъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК конкретно за него като личност представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Липсват както твърдения, така и доказателства, че тези нови факти пряко ще рефлектират върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024 г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Сред последните новини за страната по произход на молителя са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025 г. /М. ал Б./ и формиране на състава му. Има и информация, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Джолани е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Също така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информации на агенция Ройтерс. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], поради което и Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това /вж. БТА, 24 часа, Novini.Bg и др./. Появиха се новини за образувани опашки по границата между Турция и [държава] от сирийски бежанци, желаещи да се завърнат в родината си. Сред новинарския поток относно [държава] е и информация за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Освен това, се съобщава /БНР, Факти.Бг и мн. Други/ за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в [държава], вкл. Италия, като е налице явно изразяване на воля както от новите сирийски власти, така и редица водещи държави по света, за установяване на трайни отношения в новите лидери на страната по произход на жалбоподателя.

На фона на тези новини от редица медии се съобщава и за военната намеса в [държава] от страна на Израел. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на Израел, че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти /вж. Свободна Европа, DW, БНР и др./. Не са налице информация или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна интервенция става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ, вкл. и, че според официалните изявления намесата на Израел е временна. Горното се потвърждава от представената по делото справка от 12.12.2024 г.

Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Въпреки че административния орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

Предвид горното, за жалбоподателя не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че Турция, през която е преминал молителят, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

Следва да се добави и, че жалбоподателят доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, вкл. и икономически, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

В този смисъл оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. А. А., [ЛНЧ], [държава], адрес: гр.Х., [жк], срещу Решение № 11131/25.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.