Решение по дело №293/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив срещу Решение № 33/19.01.2024 г., постановено по анд. № 20235220201291 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик, с което е отменено Наказателно постановление № 36-0001386/26.06.2023 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на Д. Б. Д. е наложена глоба в общ размер на 1510 лева.

Решението е оспорено като неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и в при нарушение на процесуалните правила. В жалбата са изложени съображения, че районният съд е следвало да измени наказателното постановление, съгласно дадените му правомощия в ЗАНН, доколкото в случая безспорно нарушението е доказано, а не да отменя същото.

В съдебно заседание касаторът редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Д. Б. Д. – редовно призован, не се явява, не изпраща законен представител в съдебно заседание. Оспорва жалбата с представен писмен отговор и с писмени бележки вх. № 3322/09.04.2024 г. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и като такова моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик, дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че в случая нарушението е доказано, като районният съд е можел да намали наказанието. Моли жалбата да бъде уважена, като наказанието бъде намалено.

Административен съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 36-0001386/ 26.06.2023г. на Директор РД „Автомобилна администрация” гр. Пловдив, с което на Д. Б. Д., [ЕГН] от с. Белащица, общ. Родопи, [улица], № 37 за нарушение чл.100 ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП, както и за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложена на Д. Д. глоба в размер на 1500 лв.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че Актът за установяване на административно наказание (АУАН) и Наказателното постановление (НП) са издадени от компетентни органи. При служебната проверка на атакуваното НП и АУАН съдът не е констатирал нередовности, досежно наличието па задължителни реквизити по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Точно обратното, съдът изрично е посочил, че в случая нарушението е установено. За да отмени наказателното постановление обаче, съдът е приел че в случая при санкционирането на лицето е наложена глоба в размер на 1500 лв., въпреки, че разпоредбата на чл.177, ал. 3 от ЗДвП предвижда глоба за нарушителя - водач в размер от 500 лв. до 3000 лв., като наказващият орган не е изложил каквито и да е мотиви защо е приел, че следва да се определи такъв размер на глобата. Що се касае до второто нарушение, съдът е приложил по-благоприятният за жалбоподателя закон.

За да се произнесе касационната инстанция намира за установено следното:

На 29.05.2023г, в с. Звъничево, на главен път I - 8, на паркинга пред фирма „Тракийско цвете“, с посока на движение за гр. Пазарджик, жалбоподателят управлява моторно превозно средство Ф. Т. с peг. № [рег. номер] от категория N3G, собственост на „Европейски пътища” АД, като извършва превоз на товари за собствена сметка на асфалт, видно от експедиционна бележка № **********/29.05.2023 г., по маршрут от с. Семчиново до гр. Брацигово - Равногор, със заверено копие № **********/22.08.2017 г. Превозът на товари е извършен от жалбоподателя, управлявайки моторно превозно средство с peг. № [рег. номер], което е с две управляеми оси и две неуправляеми, общо 4 оси с обща маса 46420 кг. Тонажът е установен от експедиционна бележка № **********/29.05.2023 г. Прието е, че теглото надвишава нормите на максимално допустима маса на пътните превозни средства за движения по пътищата отворени за обществено ползване от 32000 кг с 14420 кг, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. При проверката водачът не носел и контролен талон.

На жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 211 от 29.05.2023 г., за посочените обстоятелства. Въз основа на посочения АУАН, било съставено и процесното НП, на Директора РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закон за движение по пътищата на Д. Д. е наложена глоба в размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на Д. Д. е наложена глоба в размер на 1500 лв.

С оглед горните, от правна страна, настоящият състав намира следното:

Безспорно на посочената дата – 29.05.2023 г. жалбоподателят е извършвал превоз на товари за собствена сметка – асфалт. При осъществяването му, лицето е станало обект на проверка от органите на РД „Автомобилна администрация“. Представена е експедиционна бележка № ********** от дата 29.05.2023 г., издадена от „Агромакс Продакшън“ ЕООД, съгласно която натоварената маса е била 30380 кг. Бележката е подписана както от жалбоподателя, така и от експедитор – Д. Г., Кантар с. Семчиново, Пазарджик. В този смисъл е констатирана обща маса на МПС 46420 кг.

Съгласно чл.139 ал.1 т.2 пр.2 ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ., допустимата максимална маса на ППС - МПС с четири оси, от които две управляеми оси, е 32 тона. В настоящия случай налице е констатираното превишение от 14 420 г., което е с над 30% спрямо ограничението от 32 тона. В този смисъл, районният съд е изложил подробни мотиви касаещи доказаност на нарушението, които се споделят от настоящия състав. Правилно е прието, че в случая не е налице възможност за прилагане на разширителния режим при заплащане на такса по ЗП. Съгласно чл. 8, ал. 2 вр. с чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г., е възможно да се разреши движение на извънгабаритни или тежки ППС след заплащане на съответна такса, но само при превишение до 30% . В настоящия случай обаче превишението е с над 30%.

Правилно е установено от районния съд и, че в случая приложение не може да намери и чл. 28 от ЗАНН, доколкото подобна маса на товара обективно нанася щети на пътната настилка, която не е предвидена за понасяне на товари с подобна тежест.

Не могат да бъдат споделени обаче доводите на районния съд, че доколкото наказващият орган е наложил глоба от 1500 лв. /за второто нарушение/ в размер над минимума, без да изложи мотиви за наличието на отегчаващи вината обстоятелства, то НП следва да бъде отменено.

Действително всеки наказващ орган дължи мотиви за определяне размера на санкцията, когато същата не е с определен в закона размер, а дава възможност за преценка. В случая обаче нарушението е доказано и е възприето като такова от съда. Съгласно нормата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС с маса надвишаваща определения от министъра на регионалното развитие и благоустройството размер и то с над 30 %. В този смисъл, нормата на чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, предвижда, че районният съд може да измени процесния акт, като съгласно чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН съдът изменя акта, когато се налага да намали размера на наложеното административно наказание. В случаите, когато АНО не е изложил мотиви за размера на наказанието, същото е допустимо да бъде в предвидения от закона минимум, което е в унисон с трайната съдебна практика. В този смисъл при безспорна установеност на нарушението, районният съд е следвало да измени оспореното НП, а не да го отменя изцяло.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо, но постановено при неправилно приложение на закона в тази му част, тъй като в случая е доказано безспорно нарушението. От това следва, че решението на районния съд следва да бъде отменено в тази му част, касаеща нарушението на 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а оспореното наказателно постановление бъде изменено в тази му част.

Що се касае до второто наложено наказание – глоба в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от НП, настоящият състав намира, че районният съд правилно е отменил процесното НП в тази му част. Съгласно изменение на посочената разпоредба с ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство. От обхвата на санкционната разпоредба е изведен контролният талон към СУМПС. Като е приложил по-благоприятния закон съдът правилно е отменил НП в тази му част.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 33/19.01.2024 г., постановено по анд. № 20235220201291 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик В ЧАСТТА, с която е отменено Наказателно постановление № 36-0001386/26.06.2023 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив в частта, с което на Д. Б. Д. е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП,, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0001386/26.06.2023 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на Д. Б. Д. е наложена глоба за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ във вр. с чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, както намалява наложената глоба от 1500 лева на 500 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33/19.01.2024 г., постановено по анд. № 20235220201291 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

Решението е окончателно.