О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 1932 Година 2021, 15.12.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен Съд – Пловдив ІІ отд., VII състав
в закрито заседание на 15.12.2021г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ КОЛЕВ адм. дело номер 855 по описа
за 2021 година и като обсъди :
Постъпила е молба от
жалбоподателя В.Й. от гр.Съединение с искане в нея за изменение на Решението
на съда от 03.12.2021г., в ЧАСТТА за разноските, като и се присъдят и
разноските, понесени от нея при проведеното задължително административно
обжалване пред Ръководител ТП на НОИ – Пловдив в размер на 400 лева, а също
така и платена ДТ в размер на 10 лева.
Ответникът – Ръководител ТП на
НОИ – Пловдив оспорва молбата.
Настоящият състав намира, че искането следва да се разгледа по същество,
доколкото страната е представила списък на разноските в установения за това
срок по делото. Молбата обаче е неоснователна.
Това е така, защото от една страна се счита, че следва в присъдените
разноски да се включи сумата от 10 лева, платена за ДТ от Й. за образуване на
делото пред Административен съд, но страната е пропуснала да съобрази, че
съгласно новелата на чл.120 ал.1 КСО същата(като осигурено лице) не дължи внасяне на каквото и да държавна такса за
делото. Или в казуса внесената такава се явява платена без основание, поради
което няма как съдът да осъжда ответника да заплаща нещо като разноски, което
не е дължимо, т.е. страната(поради пропуск да съобрази правната уредба) е платила.
На второ място, по
отношение направените разноски за защита пред административния орган.
Следва да се посочи, че правната уредба на разноските по
АПК, а и самото правило на чл.120 ал.2 КСО имат предвид само и единствено съдебните
разноски, т.е. разноските направени с оглед обжалване на административния акт
пред съда(напр. внесената дължима ДТ) и понесените
такива в неговия ход(за експертизи, свидетели, за адвокат и
т.н.).
От страна на Й. се сочи, че сумата от 400 лева била
платена като хонорар на адв.Д. за осъществената защита в производството по
задължително административно обжалване на разпореждането на Ръководителя на
контрола по разходите в съответното поделение на НОИ.
В случая обаче следва да се посочи, че според посоченият вече по горе чл.120
ал.2 КСО
при уважаване на жалбата оспорващият има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита, съразмерно на уважената част. Не е
регламентиран въпросът за разноските във фазата на административното обжалване. Според чл.117
ал.5 КСО решенията и съобщенията във връзка с
разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на АПК, а в него въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е
засегнат в глава
шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Налице е законова празнота и в КСО, и в АПК относно понесените от страната разноски в това административно производство. С оглед това единснен ред
за присъждане остава само този по чл.1 ал.1 ЗОДОВ(в този смисъл е напр. Решение №8234 от 25.06.2020г. на ВАС по адм.
д. № 11414/2019г., III о. и Решение №7622 от 24.06.2021г. на ВАС
по адм. д. № 1795/2021г., III о.).
Или и това основание за изменение на
решението в частта за разноските не може да се уважи.
Консеквентно това обосновава извода на настоящия състав за оставяне
молбата без уважение.
Съгласно чл.248 ал.3 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, настоящото определение „може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението“. Доколкото решението е необжалваемо съгласно чл.119 във
вр. с чл.117 ал.1,т.2 б.“д“ КСО, то и определението в посочената хипотеза също
е окончателно.
Ето защо и поради
мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – ІІ отд., VІІ състав
:
О
П Р Е
Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на В.Й. от
гр.Съединение с искане в нея за изменение на Решението на съда от
03.12.2021г., в ЧАСТТА за разноските, като и се присъдят и разноските,
понесени от нея при проведеното задължително административно обжалване пред
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив в размер на 400 лева, а също така и платена ДТ
в размер на 10 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :