Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
11.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 5201 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на С.О.- длъжник по изпълнително дело № 20188460400416 по описа на ЧСИ О.М.,
подадена чрез юрк.П.П.срещу постановление
за разноски от 04.10.2018 год., в частта, с която е отказано да се намали
адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното постановление за разноски на ЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение по
изпълнението в полза на взискателя по изп.дело в размер на сумата от 484,90 лв.
Твърди се, че липсва фактическа и правна сложност по делото. Жалбоподателят,
чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски
по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- ЗАД”
Б.В.И.Г.“, гр.София, чрез пълномощника си
адв.П.И. в
писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна.
ЧСИ О.М. е изложил мотиви по чл.436,
ал.3 от ГПК,
в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20188460400416 по описа на ЧСИ О.М. е образувано на 19.09.2018 г. по молба на ЗАД „Б.В.И.Г.“,
гр.София, подадена чрез пълномощника адв.П.И., въз основа на изпълнителен лист
от 23.08.2018 г., издаден от Софийски районен съд, 113 състав по гр. дело № 48440/2016 г., срещу С.О., гр.София за заплащане на сумите посочени в него.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът
С.О., чрез своя процесуален представител юрк.П.П.е депозирал на 03.10.2018 год.
писмено възражение, с което е направено възражение за прекомерност на
определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо
адвокатско възнаграждение в размер на 484,90 лв., като е поискано същото да
бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални
размери.
С постановление за разноски от 04.10.2018
год., ЧСИ е отхвърлил, като неоснователно искането на длъжника С.О., гр.София
за намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение за
образуване и за водене на изпълнително дело № 20188460400416, както и за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в
постановление от 04.10.2018 год. има характер на постановление за разноски и
подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и
определение № 170 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата
е подадена в законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
относно нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело №
1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е
допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
19.09.2018 год., пълномощника на взискателя- адв.Петя И. не е извършила други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с
цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на
сумата от 484,90 лв. за завеждане и водене на изпълнително дело срещу С.О., въз
основа на изпълнителен лист от 23.08.2018 г.
по гр.дело № 48440/2016 г. по описа на СРС, 113 състав, е извършил по
процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба на 19.09.2018 год.
за образуването му въз основа на издадения от СРС, 113 с-в, изпълнителен лист. В тази връзка съдът приема, че дължимите от
длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 240 лв./ с ДДС/- за
образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год.
От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя
адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен
подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по
чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява
основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата
от 484,90 лв./ с ДДС/, следва да бъде намалено до размер на сумата от 240 лв./
с ДДС/.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното постановление за разноски на ЧСИ О.М. от 04.10.2018 год., в частта,
с която е отказано намаляване на адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 484,90 лв./ с ДДС/, следва да
бъде намалено до размер на сумата от 240 лв./ с ДДС/.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността
на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в
нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление за разноски от 04.10.2018
г.,по изп.дело № 20188460400416 по описа на ЧСИ О.М., с рег.№ 846, с район на действие СГС, в частта, с която е отказано да се
намали адвокатското възнаграждение, поради неговата прекомерност и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК
заплатеното от взискателя – ЗАД” Б.В.И.Г.“, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“ ********, по изп.дело № 20188460400416 по описа на ЧСИ О.М.,
с рег.№ 846, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от 484,90 лв / четиристотин,
осемдесет и четири лева, и 90 стотинки/ до размер на сумата от 240 лв./ двеста
и четиридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.