Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 05.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на единадесети март две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при
участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 31 по
описа за 2021 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, образувано по жалба на от ЕТ „С.С.Г.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представляван от С.Ж.Г., чрез адв. Г. Г. - ШАК против
Акт за прекратяване на ангажимент изх. № 01-6500/7570#3/21.01.2019г. на Зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София, с който е прекратен ангажимента по мярка 10
"Агроекология и климат" с направление "Контрол на почвената
ерозия" по отношение на едноличния търговец.
В
жалбата се отправя искане за прогласяване нищожността на процесния акт, като
оспорващият счита, че съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015г. на
МЗХ Разплащателната агенция прекратява агроекологичния ангажимент и
земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление, когато преустановят прилагането на поетите агроекологични
задължения по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 8, ал. 1
или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи.
Счита, че и в двата случая формално е необходимо към момента на прекратяване на
ангажимента за адресата на акта, този ангажимент да съществува реално – иначе
административният акт би бил лишен от годен предмет и съответно нищожен. С
аргумент на обратното сочи, че разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от наредбата визира,
че когато лицето е ползвало финансова помощ по Програмата и прехвърли
стопанството си на друго лице, което декларира, че ще продължи изпълнението на
агроекологичния ангажимент, последният не се прекратява, а изпълнението му
продължава от приобретателя на стопанството. Сочи, че съгласно чл. 28, ал.1, т.
4 от Наредбата, в случая на прехвърляне
на стопанството, прехвърлителят и приобретателят подават пред областната
дирекция на ДФ „Земеделие“ по регистрация на прехвърлителя съвместна декларация
по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, за прехвърляне на стопанството по реда на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 5
от 2009г. и в срока по чл. 14, ал. 9 от същата наредба. На следващо място сочи,
че съгласно чл. 28, ал. 2 от Наредбата ДФ „Земеделие“ - РА уведомява прехвърлителя и приобретателя
за взетото решение в срок от един месец от постъпване на декларацията в ОД на
ДФ „Земеделие“. Твърди, че на 06.11.2017г., след приключване на стопанската
година, С.Ж.Г., с ЕГН **********, в качеството си на едноличен собственик и
продавач, продава предприятието си на ЕТ „С.С.Г.“ с ЕИК ********* УНР 180899, с
правно основание чл. 15 от Търговския закон на „Инвест Агро БГ“ ЕООД с ЕИК
*********, УНР 693596.
Сочи, че
съгласно чл. 15 от ТЗ предприятието представлява съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, като с извършената продажба се прехвърля
цялото имущество, притежавано от ЕТ „С.С.Г.“, включително всички земи, предмет
на обработка по поетите от ЕТ задължения по мярка 214 „Агроекологични
плащания“, по която ЕТ е получавал финансово подпомагане през изминалата
година. На соченото основание и с оглед чл. 16, ал. 5 от ТЗ счита, че договорът
за прехвърляне на предприятието, след като е вписан с рег. № 7743 на
15.11.2017г. в Службата по вписванията – гр. Шумен по местонахождението на
поземлените имоти е налице включване в предприятието на ЕТ като с извършване на
вписването е приключена и процедурата по прехвърляне на собствеността, като от
този момент прехвърлителят не е собственик на предприятието и земите, включени
в него и не може да ползва никакви права, произтичащи от тези земи.
С оглед
изложените аргументи, както и твърдения за допусната нередност, съгласно чл. 8
от Регламент на ЕС № 809/2014г. намира, че процесният акт е нищожен и като
такъв следва да бъде прогласена нищожността му. Отправено е искане до съда за
произнасяне в този смисъл, както и за присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответната страна, редовно призована, за нея
се явява юриск. Абилов, който изразява становище за неоснователност на жалбата
и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи за правилност и валидност на оспореният
акт.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят в настоящото производство, в
качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с УРН 180899 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) на 07.05.2015 г. подал Заявление за подпомагане
2015 с УИН 27/080715/83652 и УРН 180899, с което е поискал финансово
подпомагане по общо осем схеми или мерки за плащания на площ, включително по
мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г.
С
Уведомително писмо изх. № 02-270-2600/3156 от 13.05.2016 г. за одобрение и
неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за
периода 2014-2020 г., ЕТ бил одобрен за участие по направление "Контрол на
почвената ерозия" по мярка 10 "Агроекология и климат", с обща
одобрена площ по направлението 11, 34 ха.
На
11.05.2016 г. ЕТ подал Заявление за подпомагане 2016 с УИН 27/300616/88936 и
УРН 180899, а на 11.05.2017 г. - Заявление за подпомагане 2017 с УИН
27/190617/96859 и УРН 180899, с които съответно за втора и трета поредна година
поискал финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от
ПРСР 2014-2020 г. По тези заявления на жалбоподателя било одобрено и изплатено
финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат", в размер
общо на 10379, 67 лева за трите години от поетия ангажимент, в т. ч. по
Заявление за подпомагане за кампания 2015 с УИН 27/080715/83652 – 3459, 89
лева; по Заявление за подпомагане за кампания 2016 с УИН 27/300616/88936 –
3459, 89 лева и по Заявление за подпомагане за кампания 2017 с УИН
27/190617/96859/ - 3459, 89 лева. Описаните суми били изплатени на оспорващия.
С
Договор за покупко-продажба на търговско предприятие, сключен на 06.11.2017 г.,
на основание чл. 15, ал. 1 от ТЗ ЕТ „С.С.Г.“ прехвърлил на "Инвест Агро БГ"
ЕООД правото на собственост върху търговското предприятие на продавача, без
заличаване на предприятието на ЕТ.
С
Декларация за прехвърляне на заявление за подпомагане вх. №
02-270-2600/2369/12.03.2018 г. ЕТ „С.С.Г.“ и "Инвест Агро БГ" ЕООД
уведомили ДФ"Земеделие", че предприятието на ЕТ е прехвърлено на
"Инвест Агро БГ" ЕООД, в т. ч. правата и задълженията по мярка 10
"Агроекология и климат", като приобретателят отговаря на изискванията
за подпомагане по съответната мярка и
изплащането на помощта за остатъка от периода по същата следва да бъде
осъществено по сметката на "Инвест Агро" ЕООД.
С
Уведомително писмо за неодобрение за прехвърляне на заявление за подпомагане
изх. № 01-6500/2080 от 04.04.2018 г., издадено от Зам. изпълнителнелния
директор на ДФ"Земеделие", гр. София, ДФ"Земеделие" отказал
одобряване на прехвърлянето на заявление за подпомагане на директни плащания с
УИН: 27/160617/96859 към УРН 693596 на "Инвест Агро БГ" ЕООД, в т. ч.
по отношение на мярка 10 "Агроекология и климат".
С писмо
изх. № 01-6500/7570 от 20.11.2018 г., връчено на 10.12.2018 г., Зам.
изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" уведомил оспорващия ЕТ на
основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че
спрямо него се открива производство по издаване на административен акт за
прекратяване на многогодишен ангажимент по отношение на мярка
10"Агроекология и климат", като му била предоставена възможност в 7
дневен срок от уведомяването да направи възражения и да представи допълнителни
доказателства.
С Акт за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" по
ПРСР за периода 2014-2020 г., отнасяща се за кампания 2018 Зам. изпълнителният
директор на ДФ"Земеделие" уведомил ЕТ „С.С.Г.“, че прекратява поетия
от него ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление
"Контрол на почвената ерозия", на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. Като фактическо
основание за издаването му е посочено, че оспорващият е регистриран с УРН
180899 в ИСАК и е одобрен за участие по мярка 10 "Агроекология и
климат" с направление "Контрол на почвената ерозия" през
кампания 2015 г., поемайки петгодишен агроекологичен ангажимент. Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., агроекологичните дейности или направления се
изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да
тече от началото на годината, в която е подадено и одобрено заявление за
подпомагане, като през първата година кандидатите подават само заявление за
подпомагане, което е и заявление за плащане, а през всяка следваща година по
изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите подават само заявление за
плащане. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от с. н., земеделски стопани, които не
подадат заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват
получената финансова помощ или част от нея, съгласно чл. 18, ал. 4 от с. н. Тъй
като ЕТ не е подал Заявление за плащане по мярка 10"Агроекология и
климат" с направление "Контрол на почвената ерозия" през
кампания 2018 г., административният орган е приел, че са налице предпоставките
по чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77, т. 4, б. "в" от
Регламент (ЕС) № 1306 на ЕП и Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика, поради което и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г., е прекратил поетия
агроекологичен ангажимент по мярка 10"Агроекология и климат" с
направление "Контрол на почвената ерозия".
Актът
бил оспорен по административен ред пред Министъра на земеделието, храните и
горите, който със Заповед № РД 20-124/25.03.2019 г. оставил жалбата срещу него
без уважение.
Решението
на горестоящия орган било съобщено на оспорващия ЕТ с известие за доставяне с
обратна разписка. Доколкото не последвало обжалване на първоначалния
административен акт по съдебен ред, Акт за прекратяване на ангажимент по мярка
10 "Агроекология и климат" по ПРСР за периода 2014-2020 г. за
кампания 2018 влязъл в сила.
Несъгласно
с така издадения акт, на 29.01.2021 г. ЕТ е депозирал настоящата жалба, с която
иска актът да бъде прогласен за нищожен, като основното твърдение е да бъде
прогласен за нищожен поради липса на
годен предмет, доколкото е прекратен ангажимент, който вече не съществува за
адресата на акта, поради прехвърлянето на „Инвест Агро БГ“ ЕООД, приобретател
на търговското предприятие, правоприемник на всички права и задължения,
включени в стопанството на ЕТ.
Шуменският
административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и основателност
на жалбата, с която е сезиран, и взе предвид доказателствата по делото и
доводите на страните, както и това, че съдебният контрол по отношение на
оспорения акт следва да се ограничи само до неговата действителност, предвид
пропуснатия от ЕТ срок за оспорване неговата материална законосъобразност и
инвокираното основание за нищожност, приема за установено от правна страна
следното:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена от лице имащо право от оспорване на настоящият
акт, доколкото е адресат на същото и му се засягат права и законни интереси.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Спорът
по делото е дали оспореният акт е нищожен
поради липса на годен предмет, доколкото е прекратен ангажимент, който
вече не съществува за адресата на акта, поради прехвърлянето на „Инвест Агро
БГ“ ЕООД, приобретател на търговското предприятие, правоприемник на всички
права и задължения, включени в стопанството на ЕТ.
Предмет
на оспорване в настоящото производство е Акт за прекратяване на ангажимент изх.
№ 01-6500/7570#3/21.01.2019г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
гр.София, с който е прекратен
ангажимента по мярка 10 "Агроекология и климат" с направление
"Контрол на почвената ерозия" по отношение на едноличния търговец.
По
делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/715/27.06.2017
г., по силата на която Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Заместник
изпълнителния директор на фонда правомощията, сред които /в различните
приложими редакции/ е и разглежданата в случая мярка 10 "Агроекология и
климат" (Мярка 10). В случая оспореният акт е подписан от П.С., като от
фактическа страна по делото не е спорно, че към датата на издаването му – 21.01.2019
г., тя е заемала длъжността "Заместник изпълнителен директор" на
Държавен фонд "Земеделие". Следователно обжалваният акт е издаден от
материално компетентен орган /Заместник Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" /, при упражняване и в рамките на надлежно определените
му правомощия с цитираната заповед на Изпълнителния директор на ДФЗ.
Съдът
намира, че соченият в жалбата довод за отсъствие на годен предмет, обуславящ
нищожност на акта е неоснователен. В случая многогодишният ангажимент по мярка
10 е прекратен въз основа на Акт за прекратяване на ангажимент с изх. №
01-6500/7570/ 21.01.2019 г., от който е видно, че ДФЗ-РА прекратява поетия от
оспорващия ЕТ през кампания 2015 г. петгодишен ангажимент по мярка 10"
"Агроекология и климат", поради неподаване на заявление за плащане
през кампания 2018 г., явяваща се четвърта година от поетия ангажимент.
Безспорно
установено е, че по силата на Договор за покупко-продажба на търговско
предприятие, сключен на 06.11.2017 г., на основание чл. 15, ал. 1 от ТЗ ЕТ „С.С.Г.“ прехвърлил на "Инвест Агро БГ"
ЕООД правото на собственост върху търговското предприятие на продавача, без
заличаване на предприятието на ЕТ.
Във
връзка с прехвърлянето оспорващият подал Декларация за прехвърляне на заявление
за подпомагане вх. № 02-270-2600/2369/12.03.2018 г. ЕТ „С.С.Г.“ и "Инвест
Агро БГ" ЕООД уведомили ДФ"Земеделие", че предприятието на ЕТ е
прехвърлено на "Инвест Агро БГ" ЕООД, в т. ч. правата и задълженията
по мярка 10 "Агроекология и климат", като приобретателят отговаря на
изискванията за подпомагане по
съответната мярка и изплащането на помощта за остатъка от периода по същата
следва да бъде осъществено по сметката на "Инвест Агро" ЕООД.
Зам.
изпълнителнелния директор на ДФ"Земеделие", гр. София,
ДФ"Земеделие" отказал одобряване на прехвърлянето на заявление за
подпомагане на директни плащания с УИН: 27/160617/96859 към УРН 693596 на
"Инвест Агро БГ" ЕООД, в т. ч. по отношение на мярка 10 "Агроекология
и климат", поради което с писмо изх. № 01-6500/7570 от 20.11.2018 г.,
връчено на 10.12.2018 г., Зам. изпълнителният директор на
ДФ"Земеделие" уведомил оспорващия ЕТ на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че спрямо него се открива производство по издаване на
административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по отношение на
мярка 10"Агроекология и климат", като му била предоставена възможност
в 7 дневен срок от уведомяването да направи възражения и да представи
допълнителни доказателства.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., агроекологичните дейности или направления се
изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да
тече от началото на годината, в която е подадено и одобрено заявление за
подпомагане, като през първата година кандидатите подават само заявление за
подпомагане, което е и заявление за плащане, а през всяка следваща година по
изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите подават само заявление за плащане.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 от с. н., земеделски стопани, които не подадат
заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват
получената финансова помощ или част от нея, съгласно чл. 18, ал. 4 от с. н. Тъй
като ЕТ не е подал Заявление за плащане по мярка 10"Агроекология и
климат" с направление "Контрол на почвената ерозия" през
кампания 2018 г., административният орган правилно е приел, че са налице предпоставките
по чл. 63, т. 1, във вр. с чл. 77, т. 4, б. "в" от
Регламент (ЕС) № 1306 на ЕП и Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика, поради което и на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г., е прекратил поетия
агроекологичен ангажимент по мярка 10"Агроекология и климат" с
направление "Контрол на почвената ерозия".
Не се
спори и, че актът е бил оспорен по административен ред пред Министъра на
земеделието, храните и горите, който със Заповед № РД 20-124/25.03.2019 г.
оставил жалбата срещу него без уважение.
При тези
данни, съдът намира, че доводите на пълномощника на жалбоподателя за нищожност
на акта за прекратяване на ангажимент, поради липса на годен предмет,
аргументирани с факта, че ангажиментът е бил прекратен с прехвърлянето на
предприятието на ЕТ, е неоснователен.
Във
връзка с подадени заявления и получени средства по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014-2020 година и в резултат на извършени административни
проверки на основание чл. 52, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 година за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. е установено, че бенефициента не е подал
Заявление за плащане по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол
на почвената ерозия“ за кампания 2018 година. Съгласно чл. 8 от наредбата,
агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет
последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината,
в която е подадено и одобрено Заявление за подпомагане, като с неподаването на
заявление за плащане по време на агроекологичния ангажимент е предпоставка за възстановяване получената финансова помощ или
част от нея, съгласно чл. 18, ал.4 от наредбата.
Както
беше посочено вече по-горе, предмет на съдебна проверка е само възражението за
нищожност на акта.
Доколкото
в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че
такива са основанията за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава,
когато нарушенията им са особено съществени. Или, нищожен е само този акт,
който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно
горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните
актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога
същият води до унищожаемост. Некомпетентност на органа да издаде акта винаги е
основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност
само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма
и оттам на липса на волеизявление. Същото се отнася и за нарушения на
административнопроизводствените правила. Тези нарушения са основания за
нищожност само в случай, че са толкова съществени, в резултат на което
нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния
закон по принцип касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този акт, който
изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание, би довело до нищожност на административен акт на посоченото
основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност по правило, като само ако преследваната цел не може да се
постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност.
Не е
спорно по делото, че ЕТ е подавал заявления за подпомагане по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 година през Кампания 2015, 2016 и
2017 г.
На
12.03.2018 година ЕТ „СМГ - Слава Георгиева“ е подадена декларация за
прехвърляне на заявление за подпомагане с вх. № 02-270-2600/2369 от 12.03.2018
година в Областна дирекция на ДФЗ гр. Шумен с приложен договор за
покупко-продажба на търговско предприятие между ЕТ „СМГ - Слава Георгиева“ и
„Инвест Агро Бг“ ЕООД с ЕИК *********, сключен на 06.11.2017 година и вписан в
Търговския регистър на 11.04.2017 година.
Последвало
е издаването на писмо с изх. № 01-6500/2080 от 04.04.2018 година на
Заместник-изпълнигелния директор на ДФ „Земеделие“ с обективиран
отказ-неодобрение за прехвърляне на заявление за подпомагане, на основание чл.
28. ал. 2 от НАРЕДБА № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 - 2020 г. Прехвърлянето на заявление по схеми и мерки по
директни плащания може да се извършва след приключване на кампанията до 01
октомври на същата година, съгласно чл. 14, ал. 4 и 9 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за
директни плащания.
Извършването
на необходимите проверки дали приобретателят отговаря на условията по чл. 28.
ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и подаването на декларация в
законоустановения срок са предпоставките, които следва да бъдат изпълнени
кумулативно - ДФ „Земеделие“ проверява и се произнеся по подадената съвместна
декларация от прехвърлителя и правоприемника на предприятието, в който смисъл е
съдебната практика /Решение № 1745 от 06.02.2012 г. по адм. д. № 12898/2011 г.;
Решение №3008 от 13.03.2017 г. по административно дело № 6078/2016 г. на ВАС/.
След
като за кампания 2018 г. не е подадено надлежно заявление за плащане от
кандидата, то в рамките на петгодишният ангажимент е налице прекъсване,
произтичащо от отказ за одобрение на прехвърляне на търговско предприятие от
компетентния орган. Като е стигнал до този правен извод, административният
орган е постановил валиден административен акт, доколкото именно ЕТ е инициирал
с първоначално подадено заявление до компетентния орган производство, развиващо
се във времето и именно за него в това му качество произтичат правните
последици, независимо, че към момента на постановяване на акта търговското
предприятие е било прехвърлено. В този ред на мисли и за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че тези доводи имат касателство със законосъобразността
на акта, а не с неговата валидност.
С оглед
изложеното настоящата инстанция счита, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и не са налице
нарушения във връзка с процедурата по издаването му. Не са налице и нарушения
на материалния закон при издаването му, обуславящи нищожността му.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че оспореният акт е
издаден от компетентен по материя, по място и по степен административен орган,
както и че актът е издаден в установената от закона писмена форма, поради което
не са налице предпоставки, обуславящи нищожност на оспорения акт.
При
извършена служебна проверка съдът не констатира и такива пороци на
административнопроизводствените правила, на материалния закон и целта на
закона, до степен, обосноваваща нищожност, поради което жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради
своевременното искане за присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази
характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
намира, че в полза на ответника следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от
горното Шуменският административен съд,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на на от ЕТ „С.С.Г.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от С.Ж.Г., чрез адв. Г. Г. - ШАК против Акт за прекратяване на
ангажимент изх. № 01-6500/7570#3/21.01.2019г. на Зам. изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ гр.София, с който е
прекратен ангажимента по мярка 10 "Агроекология и климат" с
направление "Контрол на почвената ерозия" по отношение на едноличния
търговец.
ОСЪЖДА ЕТ „С.С.Г.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от С.Ж.Г.
да заплати на ДФ „Земеделие“ гр.София сума в размер на 100 (сто) лева разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: