Р Е Ш Е Н И Е
№ 440/ 28.11.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и трета година, I касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КР. ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. САНДЕВА
ИВ.
ВЕЛЧЕВА
при
участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя КАНД № 584/ 2023 г. по описа на АдмС - Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Д.А.Д., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. С.К., ДАК, срещу Решение № 78/ 31.08.2023 г. по НАХД № 135/
2023 год. по описа на Районен съд – Балчик (БРС).
Касаторът счита
решението в частта, в която е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 7408192
на ОД на МВР – Добрич за наложено административно наказание „глоба“ в размер на
400 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), за незаконосъобразно и постановено в нарушение на
административно-производствените правила. Претендира, че БРС не е обсъдил в
цялост изложените от лицето доводи за отмяна и само лаконично е отбелязал
тригодишната погасителна давност. Счита, че в случая е приложима хипотезата на
чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс, според която наказателното
преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на
три години, тъй като нарушението е било извършено на 21.04.2020 г., а
електронният фиш е бил редовно връчен едва 3 години и 6 месеца по-късно. Датата
на нарушението сочи за начален момент, в който започва да тече както
обикновеният, така и абсолютният давностен срок за наказателно преследване. Позовава
се на нормата на чл. 34 от ЗАНН и на Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСК на НК на ВКС, I и II колегия на ВАС
по отношение прилагане института на абсолютната погасителна давност. Твърди, че
ЕФ не е окончателен акт и той засяга междинни етапи от производството, за
извършването на които в нормата на чл. 34 от ЗАНН са установени специални
давностни срокове. Отделни давностни срокове за връчване на ЕФ не са
регламентирани в ЗАНН, поради което счита, че субсидиарно приложение следва да
намери срокът на обикновената давност по НК. Посочва, че районният съд на
основание чл. 63, ал. 6 от ЗАНН е следвало да отмени акта, поради изтичане на
давността за преследване. Излага съображения, че при попълване на Протокола по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата не са вписани всички необходими данни като
регистрационен номер и дата. Отсъстващите реквизити компрометират валидността
на Протокола като официален удостоверителен документ, в т.ч. по отношение
датата на изготвянето му. Липсата на посочените реквизити представлява и
съществено нарушение на процесуалните правила и на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., опорочава процедурата по извършване на контрол върху скоростта
на движение по пътищата. Друг аргумент, който изтъква, е, че от приложената по
делото снимка на разположение на техническото средство не може да се стигне до
ясен и категоричен извод за разположението му спрямо пътната ос и в
съответствие с нормативните изисквания. След като не може да се установи
разположението на техническото средство спрямо пътната ос, се поражда съмнение
относно извършване на нарушението. Прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение и на НП (има предвид явно ЕФ) и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът – Областна
дирекция на МВР – Добрич не изразява становище по касационната жалба. Не се
представлява в съдебно заседание.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище за основателност на жалбата, тъй
като според него погасителната давност е изтекла съобразно сроковете в чл. 82
от ЗАНН.
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН и от легитимирана страна пред
надлежния съд, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
С обжалваното
решение Районен съд – Балчик е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К
№ 7408192, издаден от ОД МВР – Добрич, в частта, в която на Д.А.Д. на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП. Същият ЕФ е отменен в частта, в която на Д.А.Д. е вменено
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като неправилен.
Предмет на проверка
пред касационната инстанция е съдебното решение на БРС в потвърдителната част.
За да потвърди
Електронния фиш, съдът е приел, че описаното в него нарушение е доказано.
Позовал се е на събраните в съдебно заседание доказателства, при което е приел,
че е изпълнена процедурата по издаване на ЕФ и в резултат го е потвърдил.
Така постановеното
съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Настоящият състав,
като съобрази възраженията в касационната жалба и нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, съгласно която в касационната инстанция се обсъждат само посочените в
жалбата или протеста пороци на решението, излага следното:
Първоначално е
издаден ЕФ серия К № 3539273 (л. 60 от НАХД №135/ 2023), връчен е на собственика
на МПС (л. 62 от НАХД №135/ 2023), който е упражнил правото си по чл. 189, ал.
5 от ЗДвП и е подал Декларация вх. № 357000-3658/ 24.04.2023 г. (л. 58 от НАХД
№ 135/ 2023), в която е посочил, че по време на установеното с ЕФ нарушение,
автомобилът е бил управляван от касатора Д.А.Д., като е приложил копие от
неговото СУМПС. ЕФ серия К №3539273 е анулиран.
Впоследствие е
издаден обжалваният пред БРС Електронен фиш серия К № 7408192, който съдържа
изискуемите по закон и съгласно приетия от МВР образец реквизити, включително
наименование на териториалната структура на Министерство на вътрешните работи,
от която е издаден, каквото е и изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Според Справката
(л. 56 от НАХД № 135/ 2023) ЕФ е изготвен на 21.04.2020 г. и е връчен на
22.05.2023 г., а Прегледът на фиш (л. 57 от НАХД №135/ 2023) сочи, че
давностният срок не е прекъсван. Наказаното лице не е подало възражение по чл.
187, ал. 6 от ЗДвП.
По отношение
годността на техническото средство, надлежното му използване, съответно дали
установяването на нарушението е извършено в присъствието или не на контролен
орган, възражения не е имало нито пред въззивната инстанция, нито в
касационната жалба, поради което настоящият състав не следва да ги обсъжда, по
аргумент от чл. 218, ал. 1 от АПК.
Настоящият състав
намира за неоснователно възражението на касатора относно мястото на разполагане
на техническото средство, както и на приложената снимка (л. 15 и 54 от НАХД
№135/ 2023). БРС е обсъдил подробно всички аспекти, свързани със сертифициране
и функциониране на техническото средство. Приложената снимка е на разполагане
на самото техническо средство в служебния автомобил, поради което възражението
е неоснователно.
Не се споделят
съображенията на касатора във връзка с реквизитите в Протокола (л. 53 от НАХД
№135/ 2023) по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата и по-специално липсата на регистрационен
номер и дата, защото те не се попълват
на място при проверката, а в един по-късен момент и са предмет на деловодно
оформяне.
По отношение
връчването на ЕФ серия К №7408192 в по – късен момент и оттам оплакванията за изтичане
на погасителната давност, включително нарушение на чл. 34 от ЗАНН, във връзка с
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, следва да се отбележи, че в случая е ясно, че ЕФ е
издаден на 21.04.2020 г., т.е. в деня на нарушението (налице е справка/
разпечатка от АИСС в тази насока, която не е оспорена, на л. 56 от НАХД № 135/
2023). Според доказателствата по делото, първоначално е бил издаден ЕФ на
собственика на МПС, който е възразил на 24.04.2022 г. и този ЕФ е бил анулиран
(л. 62 – 63 от НАХД № 135/ 2023). Връчването на ЕФ на 22.05.2022 г. на
собственика на МПС също не сочи на нарушение, тъй като законодателят не е
предвидил срок за връчване. Датата на връчване на процесния ЕФ серия К №7408192
би имала значение, ако е изтекла абсолютната погасителна давност от извършване
на нарушение, която в случая е 4.5 години и не е изтекла.
При касационната
проверка не се установи нарушение по отношение квалификацията на деянието.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в
км/час, които са изредени в табличен вид и съдържат изискванията за скорост,
както за населено място, така и за извън населено, автомагистрала и скоростен
път, а съобразно конкретния случай – лек автомобил, т.е. категория В, в населено
място – 50 км/ час разрешена скорост, както правилно е отразено в ЕФ, съответно
е приел и БРС.
С оглед описаната
фактическа обстановка правилно е определена и приложимата санкционна норма на
чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, съгласно която водач, който превиши разрешената
скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до
40 км/час - с глоба 400 лв., а в случая превишението е от 35 км/ час, в
населено място.
Предвид изложеното
настоящата инстанция приема касационната жалба за изцяло неоснователна, а
Решението на БРС в обжалваната част за правилно и законосъобразно.
При служебната
проверка на решението, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът не установи
нарушения, които да опровергават допустимостта, валидността и съответствието на
решението с материалния закон.
С оглед горното
Решението на БРС в частта, в която е потвърден ЕФ серия К №7408192 на ОД на МВР
– Добрич за наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата следва
да бъде потвърдено, а касационната жалба като неоснователна да бъде оставена
без уважение.
Воден от горното,
на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Административен съд – Добрич, I касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 78 от 31.08.2023 г. по НАХД № 20233210200135/ 2023 г. по описа на
Районен съд – Балчик в частта, в която е потвърден ЕФ серия К №7408192 на ОД на
МВР – Добрич за наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лв. (четиристотин лева) за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
като законосъобразен.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: