№ 19555
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б
при участието на секретаря А.Н.К.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б Гражданско дело № 20211110172354 по
описа за 2021 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на „ДЗИ О З” ЕАД гр. София срещу „ЗД
К.Х.“ АД гр. София.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственикът на
л.а. “О”, м. “К Х.”, с рег. № *******, е възникнало застрахователно правоотношение,
възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена
застрахователна полица № **************/ 12.12.2019г., със срок на застрахователно
покритие от 17.12.2019г. до 16.12.2020г. Същият сочи, че в срока на застрахователно
покритие, на 13.08.2020г., настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между
застрахованото МПС, управлявано от М. М. С. и л.а. м. „О”, м. К“, с рег. № ******, с водач
С. С.. За настъпилото ПТП бил изготвен от двамата водачи Двустранен констативен
протокол за ПТП от 13.08.2020г. Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за
настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № *******, по която
било платено застрахователно обезщетение в размер на 5010,43 лева и били сторени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Според ищеца гражданската отговорност на
водача на л.а. м. „О”, м. “К“, с рег. № ******, била застрахована от ответника.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил в
правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на
вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била
застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
1
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният
отказал да плати претендираната сума.
Въз основа на изложените твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да плати сумата 5025,43 лева, представляваща сбора от платеното
обезщетение в размер на 5010,43 лева и стойността на ликвидационните разходи в размер на
15,00 лева. Претендира присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата и направените по разноските по делото.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск, обосновано с доводи за
оспорване на причинната връзка между механизма на деянието и вредите, размера на
вредите.
Ответникът поддържа, че е налице изключен риск- раздел I, т. 8, 8- 8. В отговора се сочи
също така, че двамата участници в процесното ПТП били в роднинска връзка (брат и
сестра), и двата автомобила били собственост на едно и също лице – М. С., поради което
липсвало трето лице съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ. Ответникът развива съображения, че
съгласно чл. 494, т. 2 КЗ застрахователят не заплаща обезщетение за вреди, причинени на
имущество на член на семейството на застрахования- в случая участниците са брат и
сестра.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли същия.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 12.12.2019г. между ищеца и собственика на л.а. м. “О”, м. “К.” е сключен договор
за застраховка “Каско”, с предмет л.а. м. “О”, м. “К.”, с период на застрахователно покритие
17.12.2019г.- 16.12.2020г., за който е съставена застрахователна полица № **************/
12.12.2019г.
На 13.08.2020г. е настъпило пътно- транспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “О”, м.
“К.”, с рег. № *******, собственост на М С. и управлявано от същата и л.а. м. “О”, м. “К”, с
рег. № ******, собственост на С. С. и управлявано от последния. В протокола е отбелязано,
че произшествието е настъпило при излизане от паркинг, частен терен, черен път на л.а. м.
“О”, м. “К.” и удар в задната част на л.а. “О”, м. “К.”, при извършване на маневра “движение
назад” от л.а. м. “О”, м. “К”.
Собственикът на л.а. м. “О”, м. “К.” уведомил застрахователят по застраховка “Каско” за
настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № ********, по която
било определено обезщетение в размер на 5010,43 лева.
Относно механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателствени средства-
показанията на св. М. С. и св. С. С.. Св. М. С. твърди в показанията си, че на 13.08.2020г.
участвала в ПТП, при което управлявала л.а. м. “О”, м. “К.”. Според свидетелката пред нея
2
се движел л.а. м. “О”, м. “К”, управляван от св. С. С.- брат на свидетелката. Същата излага,
че когато се намирали в завой с ограничена видимост, св. С. С. видял, че пред него се движи
бетоновоз и решил да извърши маневра “движение назад”, и двата автомобила се ударили.
Същата разяснява, че управляваният от нея автомобил е собственост на нейния баща М.
Али. От показанията на св. С. С. се установява, че на 13.08.2020г. същият участвал в ПТП,
при което управлявал л.а. м. “О”, м. “К”. Свидетелят сочи, че когато навлязъл в завой видял,
че на пътя имало бетоновоз и пътят бил затворен, поради което предприел маневра
“движение назад”, без да има видимост, и двата автомобила се ударили. Свидетелят сочи, че
управляваният от него лек автомобил бил собственост на Мериам С..
Съдът счита, че показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани. Показанията на
свидетелите пресъздават личните им впечатления от инцидента. Отличават се с
последователност на изложението, яснота и детайлност, кореспондират с приетите писмени
доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ.
За установяване механизма на ПТП е изслушано заключението на САТЕ, съгласно което
двата автомобила се движели в една пътна лента и в една и съща посока на движение, л.а. м.
“О”, м. “К” се движел пред л.а. “О”, м. “К”. При навлизане в завой, св. С. С. видял, че на
пътното платно имал паркиран бетоновоз и предприел маневра “завой назад”, без да има
видимост. В същото време управляваният от св. М. С. л.а. м. “О”, м. “К.” навлязъл в завоя и
двата автомобила се ударили. Според заключението на вещото лице вредите по л.ч. м. “О”,
м. “К.” се намират в пряка причинна връзка с механизма на деянието. Стойността на вредите
по цени на сервиз на официален представител е 7036.70 лева, а по цени на доверен сервиз-
5711,90 лева. Средната пазарна стойност на вредите е 5010,43 лева, а ликвидационните
разноски са в размер на 15 лева. В заключението е посочено, че опасната зона на спиране на
л.а. м. “О”, м. “К.” е 33,23 метра. Водачът на посочения автомобил не е имал техническа
възможност да спре.
Настоящият съдебен състав счита, че заключението на вещото лице следва да бъде
кредитирано. Същото е безпристрастно, компетентно изготвено и дава отговор в пълнота на
поставените задачи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателства-
застрахователна полица № **************/ 12.12.2019г., че между ищеца и М С.ива е
налице сключен договор за застраховка „Каско”, с период на застрахователното покритие от
17.12.2019г. до 16.12.2020г. Не е спорно, че ответникът е застраховал гражданската
3
отговорност на водачът на л.а. м. „О”, м. “К”. Не се спори и, че на 12.12.2019г. е настъпило
застрахователно събитие- ПТП.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством
регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето
на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не
е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата. Предвид
това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия състав на чл. 411
КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на отговорността,
причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда, наличие на
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата. Конкретиката
на случая сочи, че не са спорни по делото обстоятелствата, че между ищцовото дружество и
М. М. С. съществува застрахователно правоотношение, както и че такова съществува между
ответника и водача на л.а. м. “О”, м. “К”. На следващо място, от приложения Двустранен
констативен протокол за ПТП е безспорно установено, че на 12.12.2019г. е настъпило ПТП.
От същият се установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия
автомобила, а именно- водачът на л.а. м. „О”, м. “К” не е спазил правилото, регламентиращи
задължение на водачите на МПС да се убедят, че пътят зад превозното средство е свободен
и че няма да създадат опасност или затруднения за останалите участници в движението
преди да започнат движение назад- чл. 40 ЗДвП. Последиците от станалото ПТП са извън
тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а
са съставили двустранен констативен протокол. Двустранният констативен протокол е
частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с
формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства,
подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП
обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че
констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ,
налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като
установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП.
По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Изложеното обуславя извод, че водачът на микробуса е допуснал
нарушение по чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП и е извършил маневра "заден ход", без да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за другите участници в
движението. С неизпълнение на задължението си да наблюдава пътя непрекъснато,
респективно да осигури човек, който да сигнализира за опасности, водачът сам се е поставил
в невъзможност да избегне удара.
Между страните е спорен въпросът дали е налице предвиденото в нормата на чл. 494, т. 2 КЗ
изключение относно отговорността на ответника като застраховател по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на деликвента, който в посочената хипотеза не
заплаща обезщетение за вредите, настъпили от ПТП, които са причинени на имуществото на
4
член на семейството на застрахования.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените
на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. Застрахован по тази застраховка е
собственикът на МПС, за което тя е сключена, и лицето, което го полза на законно
основание. В конкретния случай няма релевирани от страните твърдения, че владението
върху лекия автомобил, управляван от деликвента, е установено чрез престъпление, поради
което следва, че виновният водач е управлявал автомобила на законно основание. Ето защо
виновният водач- С. С.ов, следва да се счита за застраховано лице. В нормата на чл. 494 КЗ
изчерпателно са изброени изключения от застрахователно покритие по задължителна
застраховка "гражданска отговорност", при които застрахователят не заплаща обезщетение,
като в т. 2 на посочената разпоредба е предвидено, че застрахователят по задължителна
застраховка "гражданска отговорност" не изплаща обезщетение за вредите, причинени на
имуществото на член на семейството на застрахования. В конкретната хипотеза безспорно
се доказва, че вредите са причинени на имуществото на М. Али Слейман от застрахованото
лице, което в случая е синът му С. С.. Следователно в случая е налице изключен
застрахователен риск, при който ответното дружество като застраховател по задължителна
застраховка "гражданска отговорност" на виновния водач е освободен от договорната си
отговорност и не следва да заплаща обезщетение за претендираните от ищеца вреди,
респективно липсва основание за приложението на нормата на чл. 411, ал. 1 КЗ. С оглед
предвиденото в нормата на чл. 494, т. 2 от КЗ изключение относно отговорността на
ответника искът с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение по регресна претенция е неоснователен и следва да се отхвърли.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск и неговото отхвърляне.
Относно разноските:
Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска. С оглед на изхода на делото право на разноски има ответникът.
Същият е представил доказателства за извършването им и своевременно е поискал
присъждането им. В настоящото производство ответникът е направил разноски за депозити
за възнаграждението на свидетел и вещо лице, съответно в размер на 50 лева и 100 лева, и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които следва да му бъдат присъдени
изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ДЗИ О З” ЕАД, с ЕИК *********, против “ЗД К.Х.” АД, с
ЕИК ********, за сумата 5025,43 лева, представляваща застрахователно обезщетение,
платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № **************/ 12.12.2019г.,
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 12.12.2019г., за което е образувана
щета № *******, на основание чл.411 КЗ.
ОСЪЖДА “ДЗИ О З” ЕАД, с ЕИК *********, против “ЗД К.Х.” АД, с ЕИК ********, сумата
250 лева, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Софийски
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6