Присъда по дело №729/2018 на Районен съд - Пазарджик

            НОХД № 729/2018 год.

МОТИВИ:

 

Обвинението е против подс. П.А.Н., ЕГН ********** от гр.Пазарджишка за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, а именно затова, че на 02.10.2017 г., в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - 1 бр. лек автомобил марка „***”, модел „***“, е регистрационен номер ***, на стойност 9500 лева; 1 бр. лапма-лупа, модел „D-663а“, на стойност 120 лева; 1 бр. стерилизатор, модел „В-368“ , на стойност 140 лева; 1 бр. козметичен апарат модел „М-3399“ , на стойност 140 лева; 1 бр. пароозонатор, модел „DMX-707A“ , на стойност 120 лева; 1 бр. табуретка, на стойност 60 лева, всички на обща стойност 10080.00 лева, собственост на Н.Ц.К. ***, които владеел.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура -гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения.  Пледира за осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода с приложението на чл.66 от НК.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание лично и със защитник, като не се признава за виновен и дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Лично и чрез защитника си иска да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия пледира и алтернативно за преквалификация на деянието по привилегирования състав на чл.206 ал.6 от НК.

          Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:

През 2012 г. св.Н.К. и подс.П.Н. заживели на семейна начала в дома на последния, находящ се в гр. Пазарджик, на ул.„К.“ № 43, ет. 3, ап. 9.

През 2017г. двамата били в Германия, откъдето на 13.03.2017г. св.К. закупила лек автомобил марка „***“, модел „***“ /виж договор за покупко-продажба на лек автомобил на немски език т. нар. кауфертраг – лист 73 от ДП/. Автомобилът бил закупен от нея със собствени средства, след получен банков кредит на 01.03.2017г. в общ размер от 30 хил. лева /виж договор за потребителски паричен кредит – лист 78-87 от ДП/. След докарването на автомобила в България той бил регистриран в сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик с рег. № *** на името на собственика Н.К..

Също така, на 18.05.2017 година, отново със собствени средства, св.К. закупила козметично оборудване, включващо 1 бр. лапма-лупа, модел ,,D-663a“; 1 бр. стерилизатор, модел „В-368“; 1 бр. козметичен апарат модел „М-3399“, 1 бр. пароозонатор, модел „DMX-707A“ и 1 бр. табуретка. С това оборудване св.К. имала намерение да упражнява професията козметик, като същото било разположено в гараж, собственост на подсъдимия, находящ се на нулев етаж на горепосочения адрес. Този гаража бил преоформен като козметично студио. При закупуването на козметичното оборудване били издадени фактури /лист 96-98 от ДП/, в които обаче като купувач било вписано дружеството „В.” ЕООД, представлявано от подс.Н.. Това станало по настояване на последния, а св.К. не се противопоставила и не проявила конкретен интерес да научи защо Н. желае фактурите да са издадени на името на дружеството му. За закупеното оборудване били издадени и гаранционни карти /лист 88-92 от ДП и лист 44-48 от материалите по съдебното дело/, които карти били на името на св.К. като купувач.

Подсъдимият Н. и св.К. живели заедно до 10.09.2017 год., когато се  разделили, а последната се изнесла от жилището. Докато св.К. събирала багажа си, подс. Н. прибрал двете свидетелства за регистрация на лекия автомобил „***“, който останал и в негово владение. Освен това в гаража на жилището останало и козметичното оборудване на св. К., подробно описано по-горе. При напускането на жилището св. К. върнала ключовете за същото на подс. Н., но запазила тези за гаража, понеже вътре се намирало посоченото козметично оборудване, което щяла да си вземе по-късно, според уговорка с подсъдимия. След това баща й - св. Ц.К., я откарал в дома им.

След няколко дни св. К. и подс. Н. отново разговаряли, като се разбрали подсъдимият да ползва лекия автомобил до 20.10.2017 г., а в замяна оборудването на св. К. да остане в гаража му, докато тя си намери друго студио, където да го пренесе и да работи с него.

В последствие, когато станало ясно, че св. К. имала нов интимен приятел, бащата на подсъдимия сменил патронника на ключалката на гаража, в което било козметичното оборудване, за да не може горната да си го вземе. Несъмнено това станало със знанието и съгласието на подсъдимия, който на 29.09.2017г. уведомил св.К. за смяната на патронника. Уведомяването станало като й написал текстово съобщение, което изпратил на мобилния й телефон посредством приложението „Viber” /Вайбър/.

След като разбрала за случилото се св.К. поискала от подсъдимия незабавно да й върне козметичното оборудване и лекия автомобил, независимо че имали уговорка той да го ползва до 20.10.2017 година. С факта на лишаването й от достъп до гаража, респ. до собственото й  оборудването, тя приела, че подсъдимият не спазва договорката им. Комуникирала с Н. основно посредством изпращането на текстови съобщения чрез приложението „Viber” /Вайбър/ от нейния на неговия мобилен телефон. Определила му като крайна дата 02.10.2017 година, на която да се срещнат пред дома му, за да й бъдат предадени автомобилът и оборудването. Подс.Н. обаче не се появил на срещата с К., с което демонстрирал отказ да върне вещите й.

По този повод, на 05.10.2017г. св. К. подала жалба в РУ на МВР - Пазарджик, като по случая била образувана предварителна полицейска проверка. В хода на проверката, на 23.10.2017 г., подс. Н. бил призован за даване на обяснения по случая. Той дал такива в присъствието на полицейския служител – св.И.Т., който замествал работещия по полицейската преписка – св. Б.. В тези обяснения подс.Н. посочил, че в срок до 05.11.2017 г. ще върне вещите на К..  Въпреки това обаче и на тази дата подсъдимият не изпълнил обещаното, като продължил да използва лекия автомобил, както и да държи козметичното оборудване заключено в гаража си, с което лишавал К. от достъп до него.

В един момент заявил на св. К., че автомобилът бил на ремонт в гр. Габрово за около месец и че той бил заплатил пари в размер на 1880 лева за ремонт на двигателя, които тя трябвало да му възстанови. Заявил, че докато това не станело той щял да задържи лекия автомобил, като се позовал на чл.91 и чл.241 от ЗЗД, касаещи правото на задържане. Във връзка с това той изпратил и нотариална покана на св.К. /лист 13 от ДП/, която й била връчена на 27.10.2017 година. Св.К. отговорила на свой ред също с нотариална покана от 06.11.2017г. /лист 19 от ДП/, в която отрекла да дължи, каквато и да е парична сума на Н. и за пореден път заявила, че желае да й се върне автомобила заедно със задържаните й лични вещи и документи.

В крайна сметка, едва на 29.12.2017г., т. е. след образуването на наказателното производство досъдебната му фаза, подс.Н. с протокол за доброволно предаване /лист 99 от ДП/ предал на водещия разследването процесния лек автомобил заедно с двете свидетелства за регистрация и двата контактни ключа за запалване, които в последствие с постановление на РП-Пазарджик били върнати на К..

Също така, след като подс.Н. разбрал, че ще бъдат предприети действия по претърсване и изземване в гаража му, той се свързал по телефона със своя баща и му казал да предаде доброволно на разследващия орган намиращото се в гаража козметично оборудване, което последният изпълнил. По тази причина претърсване и изземване не било извършено, а доброволното предаване било отразено в оформен протокол от 22.02.2018 година /лист 127 от ДП/. Козметичното оборудване в последствие също било върнато на св.К..

Във връзка с всичко описано до тук било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на приетата по делото съдебна авто-оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, стойността на лекия автомобил марка „***”, модел „***“, с регистрационен номер ***, към инкриминираната дата възлиза на сумата 9500.00 лева.

Видно от заключението на приетата по делото съдебна оценъчна експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, стойността на останалите инкриминирани вещи към процесната дата е както следва: 1 бр. лапма-лупа, модел „D-ббЗа“ - 120 лева, 1 бр. стерилизатор, модел „В-368“ - 140 лева, 1 бр. козметичен апарат модел „М-3399“ - 140 лева, 1 бр. пароозонатор, модел „DMX-707A“ - 120 лева, 1 бр. табуретка - 60 лева или всички вещи на обща стойност от 580 лева.

Последната стойност, сумирана със стойността на лекия автомобил, дава обща стойност на вещите предмет на посегателство в размер на 10 080.00 лева.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, същата е имала за обект на изследване мобилния телефон ползван от св.К. марка „Самсунг”, модел SM-G935F с IMEI №  *** и установяване на съдържанието на Вайбър-кореспонденцията между нея и подс.Н. в периода 29.09.2017г. – 27.10.2017 година. От изготвеното заключение става ясно, че изследваният мобилен телефонен апарат е бил технически изправен, посочено е подробно къде в паметта на телефона е била съхранявана цялата налична комуникация осъществявана чрез приложението „Вайбър”, както и че не са били открити данни за манипулация на съдържанието тази комуникация. Вещото лице е направило извадка на съдържащата се комуникация осъществявана от изследвания мобилен телефонен апарат  и абонатен номер „+****” с име записано в указателя на приложението „П.”. Извадката е била записана в отделен файл „Viber – Chat – П..docx”, който файл е запаметен на приложен към експертизата DVD диск – 4 бр. /приложение 1/, както и на хартиен носител - неразделена част от заключението /приложение 2/.

Настоящият съдебен състав не намира за нужно да възпроизвежда тук цялото съдържание на установената от експертизата комуникация между св.К. и подс.Н., не само заради нейната обемност, но и т.к. тя е видна за всички страни в процеса, както и за решаващия съд, а и евентуално за съдилищата от горните инстанции.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе частично въз основа на обясненията на подсъдимия Н., изцяло от показанията на свидетелите Н.К., Ц.К., А.Б., И.Т. и Е.П., заключенията на съдебната авто-оценъчна, съдебната оценъчна и техническата експертизи, коментирани по-горе, както и писмените доказателства, приложени и приети по делото.

Тук е мястото да се посочи, че показанията на св.Б. не заслужават задълбочено обсъждане, т. к. не допринасят за изясняване на основните факти, включени в предмета на доказване. От тях се установява само, че той като полицейски служител е работил по преписката, образувана след подаване на жалбата от страна на К. и нищо повече. Той дори не е контактувал лично с подс.Н. по време на полицейската проверка, а това направил негов колега - св.Т., който го замествал докато бил в отпуск.

Показанията на св.Т. имат значение само доколкото от тях става ясно, че пред него подс.Н. депозирал саморъчни обяснения в хода на извършваната полицейска проверка, в които посочил, че колата била повредена, но обещал да я върне на К. в определен срок.

Не заслужават подробно обсъждане и показанията на св.Ц.К. – баща на пострадалата по делото, т. к. те също не допринасят много за изясняване на основните факти, включени в предмета на доказване. От тях се установява само, че след раздялата между дъщеря му и подсъдимия, двамата имали договорка Н. да ползва лекия автомобил до определена дата, а К. да държи ключовете за гаража му, в което се намирало козметичното й оборудване. Категоричен е, че колата и оборудването били собственост на дъщеря му, както и че в един момент тя му споделила, че ключалката на гаража, в който било оборудването, била сменена и нямала достъп.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.Н.К. и тези на св.Е.П., т.к. ги намери за обективни и достоверни.

Св.К. е категорична и подробно разказва за обстоятелствата относно това как са съжителствали с подсъдимия, как по време на съжителството им е изтеглила банков кредит от 30 хил. лева, като с част от парите – за 15 хил. лева закупила процесният лек автомобил от Германия, където били двамата с подсъдимия, за 2-3 хил. лева закупила козметичното оборудване, как друга част от парите били вложени в ремонт и закупуване на телевизор и лаптоп за жилището на подсъдимия, а сумата от 7750 лева прехвърлила в банковата сметка на дружеството му, т.к. той имал нужда от парични средства. Последното обстоятелство между другото не се отрича и от страна на подсъдимия при депозиране на обяснения в основания му разпит в с.з. на 22.11.2018г. /лист 7-долу от съд. протокол/. Той обаче твърди, както в основания си разпит, така и в очната ставка между него и К. в с.з. на 11.01.2019г., че не знаел, че последната действително била изтеглила кредит, както и кога го била изтеглила, с което очевидно се стреми да прокара внушение, че тя не е разполагала с парични средства, с които да заплати и закупи лекият автомобил и козметичното оборудване. Очевидно е, че подсъдимият се стреми да прокарва това внушение, за да може след това да му се даде вяра на твърденията, че той със собствени средства бил закупил оборудването и автомобила, но на името на К. като купувач и то в знак на обич. За верността на тези твърдения на подсъдимия съдът ще изложи резервите си по-долу, но тук бе отворена скоба, за да се подчертае недостоверността в обясненията на подсъдимия, който хем твърди, че разбрал по-късно за изтегления кредит от страна на К. и с парите от него тя не е купувала автомобила и оборудването, хем – че наистина К. му прехвърлила по фирмената сметка сума от 7 – 8 хил. лева /както сам сочи Н./, но не знаел откъде тя има тези пари, което е меко казано несериозно.

Пак в своите показания св.К. разказва подробно как и кога се разделили с подсъдимия, като имали договорка той да ползва лекият автомобил до 20.10.2017г., след което да й го върне. Тя пък да задържи ключовете и да има достъп до гаража му, където се намирало козметичното й оборудване, което щяла да премести, след като намери подходящо помещение за това.

Категорична е и за факта, че на 29.09.2017г. Н. и изпратил съобщение по Вайбър, с което я информирал, че баща му бил сменил ключалката за гаража, поради което намиращите се у нея ключове повече нямало да й бъдат нужни. Това се доказва несъмнено и от заключението на СТЕ и изяснената в него Вайбър-кореспондеция между подсъдимия и пострадалата. Видно е, че на 29.09.2017г. има СМС-комуникация между Н. и К., в която той й пише, че баща му е сменил патронника и ключовете няма да са й нужни. Тя го пита как да си вземе нещата, а той отговаря, че това щяло да стане чрез него /виж приложение № 2 към заключението на експертизата  лист 132 - долу/.

Св.К. заявява все така категорично, че след като научила за смяната на патронника на гаража, респ. за лишаването и от достъп до собственото й козметично оборудване, тя поискала незабавно от подсъдимия да й предаде оборудването и лекият автомобил, независимо че имали уговорка Н. да го ползва до 20.10.2017г. Очевидно било за К., че тяхната договорка не се спазва от страна на подсъдимия, предвид смяната на ключалката на гаража. По тази причина тя определила 02.10.2017г. като крайна дата, на която да се срещнат пред дома на Н. и той да й върне колата и оборудването. Това също се доказва категорично от заключението на СТЕ и изяснената в него Вайбър-кореспондеция между горните двама. Видно е, че на 29.09.2017г. има СМС-комуникация между Н. и К., в която тя обобщено заявява няколко пъти, че иска горният да й върне оборудването и колата в понеделник, като е несъмнено, че първият понеделник след 29.09.2017г. е именно 02.10.2017 година. Н. й отвръща да си вземе колата като иска на 20-ти, очевидно имайки предвид договорката им до коя дата да ползва колата. К. обаче заявява  недвусмислено, че иска или да й плати колата или да си я вземе, респ. Н. да я върне „в понеделник” /02.10.2017г./. Няколко пъти заявява недвусмислено, че си иска колата и оборудването в понеделник, както и че ако не й ги върне ще предприеме, каквото трябва. На 02.10.2017г. /понеделник/ в 09.28ч. К. изпраща текстово съобщение на Н. и го пита по кое време в този ден след 16.00 часа да отиде и да си вземе нещата, а той започва да отговаря уклончиво в смисъл, че „вероятно нямал да може днес”, но не изтъква някаква конкретна причина и не предлага друг удобен ден и час за връщане на вещите. В крайна сметка от пространната СМС-комуникация между тях става ясно, че К. заявява, че на 02.10.2017г. в 16.30ч. ще бъде пред дома му, за да си получи вещите и го предупреждава, че ако той не бъде там тя ще приключи с разговорите /виж приложение № 2 към заключението на експертизата  лист 132 - 137/.

Пак в своите показания св.К. е категорична, че на определената от нея дата подс.Н. не се появил на срещата и не й върнал вещите, след което на 05.10.2017г. тя подала жалба в полицията. В края на месеца получила от Н. нотариална покана, в която той я информирал, че иска да му заплати сума от 1880 лв. за заплатен от него ремонт на автомобила, както и че щял да упражни право на задържане върху колата докато сумата не му се плати. Обвинявал я и в присвояване на сума от 8700 лева, която според него била взела без съгласие от дома му, когато се изнасяла. К. отвърнала на това също с нотариална покана, в която отрекла да дължи, каквато и да е парична сума на Н. и за пореден път заявила, че желае да й се върне автомобила заедно със задържаните й лични вещи и документи, но това не се случило. Споделя също, че се срещнали с Н. на 06.10.2017г., но без да е сигурна за датата, която среща се състояла пред дома му и на която присъствала св.Е.П.. Сочи, че на тази среща подсъдимият отново отказал да й върне колата и оборудването, като и предал само паспорта и други дребни вещи, които тя била забравила в дома му, когато се изнасяла.

Последното пък се потвърждава изцяло от показанията на св.П., която бе категорична, че през мес. ноември 2017г. е присъствала на среща между подс.Н. и св.К.. Срещата се състояла пред дома му и на нея Н. върнал паспорта на К., който бил останал в дома му. Отказал обаче да й върне лекия автомобил и козметичното оборудване, въпреки че К. тогава отново изрично си ги поискала и дори се разплакала. Св.П. не бе категорична дали тази среща се е състояла в края на мес. октомври или началото на мес. ноември 2017г., а св.К. твърдеше, но без да е напълно сигурна, че това е станало на 06.10.2017г. Съдът обаче констатира, че това е станало точно на 06.11.2017 година, т.к. видно от заключението на СТЕ и изяснената в него Вайбър-кореспондеция между подсъдимия и пострадалата, те са се уговорили за среща за връщане на паспорта на 06.11.2017г. в 17.30 часа, пред дома на Н. /виж приложение № 2 към заключението на експертизата  лист 138 и 139 от съдебното дело/.

Имайки предвид обстоятелството, че показанията на св.К. се подкрепят изцяло от тези на коментираните по-горе свидетели, а също от заключението на СТЕ и изяснената с него Вайбър-кореспондеция между нея и Н., то съдът кредитира изцяло показанията на пострадалата.

Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в които твърди, че не е имал никакво намерение противозаконно да присвоява чужди движими вещи и не е присвоявал такива, собственост на К.. Неговите обяснения в този аспект обаче, съдът прецени като необективни и недостоверни, при което ги оцени не като източник на доказателства за действително настъпили факти от обективната действителност, а само и единствено като средство за защита, целящо избягване на следващата се наказателна отговорност.

Обобщено казано, в своите обяснения подс.Н. прокарва три защитни тези. Първата от тях е тази, че процесният автомобил и козметично оборудване са лично негова собственост, закупени от него, с негови средства, а не собственост на К., при което тези вещи не биха могли да бъдат предмет на обсебване по смисъла на чл.206 от НК.

Втората теза е свързана с това, че не той лично, а неговият баща бил сменил патронника на гаража и с това бил ограничил достъпа на К. до козметичното оборудване, с което очевидно се иска да се изтъкне, че П.Н. с никакво конкретно действие не е демонстрирал отказ да върне тези вещи на пострадалата.

Третата теза пък е тази, че Н. не бил обсебил противозаконно лекият автомобил и не бил отказал неправомерно неговото връщане на К., а упражнявал върху автомобила законово право на задържане, т.к. бил заплатил за ремонт и искал връщане на парите от пострадалата.

Веднага следва да се каже, че първата прокарана теза е в драстично противоречие с останалите две, т.к. ако действително подсъдимият е имал съзнанието, че е собственик на инкриминираните вещи и като такъв не може да бъде субект на тяхното обсебване, то е безсмислено да се прокарват и другите две тези: - че не е обсебил с никакво действие или бездействие козметичното оборудване, т.к. баща му бил лишил К. /очевидно тук тя вече се възприема като собственик/ от свободния достъп до него; - че законно задържал автомобила и щял да го предаде на собственика К., когато тя му върнела парите, платени от него самия за ремонт.

Очевидно е, че с обясненията си подс.Н. прокарва взаимно изключващи се тези, т.к. се стреми да се оневини, използвайки всички възможни фактически и правни основания, т.е. предприемайки всички възможни линии на защита. Това разбира се е негово законово право, но в същото време е и индиция за съда, че обясненията му не следва да се възприемат като обективен източник за действително настъпили факти, а като зле обмислена защита в процеса.

В подкрепа на първата си теза подс.Н. сочи, че К. била фиктивен собственик на автомобила, т.к. той бил закупен от него и с лично негови средства, но записан на нейно име като собственик в знак на обич. Пак в подкрепа на тази първа теза сочи, че К. не била собственик на козметичното оборудване, т.к. то също било закупено от него и с негови средства, а аргумент било обстоятелството, че фактурите издадени при закупуването на оборудването били на името на представляваното от него дружество като купувач.

Относно автомобили следва да се каже това, че дори наистина същият да е бил закупен със средства на Н., то той пак е станал собственост на К., щом Н. хипотетично е искал тя да фигурира като негов купувач, с което на практика би могло да се приеме, че я е надарил със сумата необходима за покупката на автомобила. За съда обаче не остана съмнение, че автомобилът е бил купен изцяло са средства на К., получени след взет от нея банков заем. Това се установи от писмените доказателства за получения банков кредит и от обективните показания на св.К., подкрепени от тези на св.Ц.К. и св.Е.П., доколкото и на срещата на 06.11.2017г., на която последната е присъствала, Н. не е отказвал да върне автомобила и оборудването с аргумент, че той ги бил купил  и  се смята за техен собственик. Той заявявал, че ще ги върне ако съдът реши, но в същото време не е предприел и няма индиция да е имал намерение да предприема, каквато и да е съдебна процедура за установяването на собствеността върху тези вещи, т.е. не е разчитал на съдебно решение за решаването на някакъв гражданскоправен спор за собственост между него и К.. Напротив, отказвал е категорично да предаде процесните вещи във владението на техния собственик – Н.К. и очевидно е разчитал, че тя в един момент ще се откаже от претенциите си към тях, като така те ще останат в негово владение, а защо не и хипотетично да станат негова собственост по давност по смисъла на чл.80 от Закона за собствеността, в случай че не бъде доказано по съответния ред, че владението върху тях е придобито чрез престъпление.

Фактът на закупуването на автомобила със средства на К. се доказва и от установената между подсъдимия и пострадалата Вайбър-кореспонденция, в която Н. не споменава по никакъв начин, че се смята за собственик на автомобила. Относно козметичното оборудване съдът също прие, че то е закупено от К. и е нейна собственост. Стана ясно, че фактурите за закупуването му са издадени на дружеството на подсъдимия като купувач, но това е станало по настояване на последния, за което  недвусмислено свидетелства К.. Очевидно е за съда, че това е направено в стремежа на Н. да си набави разходнооправдателни документи във връзка с фирмената дейност. Няма спор, че дейността на неговата фирма няма никаква връзка с ползване на каквото и да е козметично оборудване. При това положение и ако наистина Н. е платил за купуването на оборудването, то е било най-логично да се впише като купувач – физическо лице, а не чрез дружеството си. Той обаче е искал фактурите да са на името на дружеството му и тъй като то не се е занимавало с козметична дейност, закупеното оборудване не е било описвано подробно във фактурите по настояване на Н., а само като оборудване. За това свидетелства отново категорично св.К., а се потвърждава и от фактурата  /лист 98 от ДП/ с най- голяма стойност – 1130 лева, в която наистина пише, че е било закупено „оборудване”, без да става ясно какво е то, още по-малко, че е козметично. Във фактурата на лист 96 от ДП пък пише, че е закупена табуретка, която вещ не е специфична, като козметичното оборудване и не би имало проблем да се приеме, като извършен разход за дружеството на Н..

На последно място, но не по значение, фактът, че Н. към инкриминираната дата е имал ясното съзнание, че К. е собственик на козметичното оборудване се установява за пореден път от заключението на СТЕ и изяснената в него Вайбър-кореспондеция между подсъдимия и пострадалата. Видно е, че на 20.09.2017г. между двамата има СМС-комуникация, при която Н. иска от К. да му направи кола маска, а тя му отказва, след което той й съобщава, че „ще ползва уредите й”, за да му направят кола маска /виж приложение № 2 към заключението на експертизата  лист 130 и 131 от съдебното дело/.

Относно втората теза на подсъдимия следва да се каже, че наистина се събраха доказателства, че не той лично, а неговият баща е сменил патронника на гаража, с което практически К. е била лишена до достъп до оборудването си, което е останало противозаконно във владение на Н..  Събраха се доказателства обаче, че това е станало със знанието и съгласието на подс. Н., който по никакъв начин не се е противопоставил на действията на своя баща, а напротив. Информирал е изрично К., че патронника е сменен и намиращите се у нея ключове вече са й ненужни, като на поставения от нея въпрос във Вайбър-кореспонденцията от 29.09.2017г. /СТЕ - приложение 2, лист 132 от съдебното дело/ как тя ще си вземе вещите, той е отвърнал „Чрез мен, как!?”. Всичко това иде да покаже, че когато се е съгласил с извършената от баща му смяна на ключалката и след това на 02.10.2017г.  е  отказал да се яви на срещата с К. пред дома му и да й върне оборудването и колата, подс.Н. е демонстрирал и манифестирал своето намерение противозаконно да свои тези чужди движими вещи.

В подкрепа на третата си теза Н. подробно разказва как на 08.10.2017г. бил закъсал с автомобила в близост до гр.Габрово, където негов познат вече покойник /Г.Х./ го свързал със св.Г.Т., който взел автомобила му за ремонт в собствена база в посочения град. Разказва как на 14.10.2017г. имал пътуване до Северна България и минал през базата на св.Т., който му казал, че автомобилът бил ремонтиран и той го взел, за да го пробва, като заявил, че ще пътува с него до гр.Пазарджик и ако всичко било наред след това ще му плати за ремонта. Разказва как след това на връщане за гр.Пазарджик автомобилът проявил отново повредата си, заради което на 16.10.2017г. той отново го откарал в базата на св.Т. за продължаване на ремонта. Сочи, че 4-5 дни след това, вероятно на 20.10.2017г. /4-5 дни след 16-ти октомври означава най-рано на 20-ти или най-късно на 21-ви октомври – бел. моя/ той отново отишъл да си вземе автомобила от св.Т.. Разбрали си с него отново да го тества и след това да плати за ремонта. Върнал се с автомобила в гр.Пазарджик и по пътя установил, че автомобилът вече не проявява повредата си, т.е. бил ремонтиран. Заявява, че на 26.10.2017г., в късния следобед между 14.00 – 16.00 часа отишъл в базата на св.Т. *** и му заплатил за ремонта 1880 лева, а последният му издал съответната фактура /лист 14 и лист 117 от ДП/.

В подкрепа на тези твърдения на подсъдимия, в съдебната фаза на процеса,  показания депозира и св.Г.Т.. Той също сочи, че на 08.10.2017г. взел на ремонт в базата си в гр.Габрово автомобила, управляван от подсъдимия марка „***”. Сочи, че преди това му се били обадили негови познати от една мандра в близост до гр.Габрово и го помолили да окаже помощ на техния познат П.Н., който бил закъсал с колата си. Сочи, че колата имала повреда в дюзите на двигателя и те трябвало да се рециклират в Гърция, като той заявил на Н., че това щяло да стане за около 20 дни. Заявява, че след като Н. отвил колата за ремонт той се сетил, че имал подобни дюзи, които монтирал в един от следващите дни, а свалените от автомобила изпратил за Гърция. Сочи, че след 5-6 дни, било почивен ден – събота или неделя  /шестият ден след 8 октомври е 14.10.2017г., ден събота, което съвпада със заявеното от подсъдимия – бел. моя/ Н. дошъл да види какво става с колата, а той му казал, че й е сложил дюзи втора употреба. След това Н. взел колата, за да я тества, но след два дни /очевидно на 16.10.2017г., което съвпада с казаното от подсъдимия/ я върнал отново и казал, че не било отремонтирана качествено. Т. заявява, че още след около два дни дюзите на Н. били върнати рециклирани от Гърция, след което той ги монтирал на колата, а около 20.10.2017г. Н. дошъл и отново взел автомобила си. Разбрали се отново да го тества и ако ремонтът бил успешен да заплати след това за него. Сочи, че на 26.10.2017г. Н. дошъл между 11.00 ч. и 15.00 ч. в базата му в гр.Габрово и му заплатил за ремонта сумата от 1880 лева, а той му издал фактурата.

Съдът не даде вяра нито на обясненията на подсъдимия, нито на показанията на св.Т., дадени в съдебната фаза на процеса, относно заявените от тях обстоятелства за извършения ремонт на лекия автомобил, т.к. намери, че тези техни твърдения са смущаващо стиковани и хронологично точни, което първо навежда на мисълта, че са предварително синхронизирани и то в стремеж да бъдат съобразени с приетата като писмено доказателство по делото справка от АИС „Пътна карта” за движение на л.а. „***” с ДК№ *** /лист 110-113 от ДП/. Не може да не направи впечатление, че в досъдебната фаза на процеса подс.Н. не е дал никакви обяснения по обвинението, като едва след запознаване с материалите по разследването и по-специално с горепосочената справка е изградил цялостно версията  за ремонта на автомобила.

Не убягна от вниманието на съда обаче несъответствието в обясненията на Н. за това, че на 20.10.2017г. взел колата за втори път от базата на Т., с уговорката отново да я тества, след което си тръгнал за гр.Пазарджик и отразеното в справката за движението на автомобила.  Според справката автомобилът е засечен за първи път на 20.10.2017г. в 20:12:25ч. в контролна точка Дряново, след това /след полунощ/ минава през контролни точки Соколово – Дебелец – Соколово – Дряново, където се установява в 00:38:53ч. на 21.10.2017 година.  Следващото движение на автомобила е на 21.10.2017г. в 11:04:32 ч. пак в контролна точка Дряново, където несъмнено е нощувал, като минава през контролни точки Соколово – Дебелец – Дебелец - Соколово – Дряново, където е в 14:34:38ч. Следващото му засичане е в контролни точки  Баня /Карлово/ 21:37:34ч. – Граф Игнатиево – Царацово – Сарая /близка до гр.Пазарджик/, където е в 22:28:30ч. Всичко това категорично сочи, че не е вярно, че на 20.10.2017г. Н. е взел колата от базата на Т. и се върнал с нея в гр.Пазарджик.

Не убягна от вниманието на съда и това, че Н. заяви, че когато отишъл на 26.10.2017г. в базата на Т. да заплати за ремонта на колата, той не бил тогава с лекия автомобил „***”. Това несъмнено също е съобразено с горекоментираната справка за движението на този лек автомобил, според която на тази дата той не се е движил по републиканската пътна мрежа. В същото време обаче Н. даде уклончиви обяснения относно това с какъв автомобил е отишъл на 26.10.2017г. Заяви, че вероятно бил с пикап или някой от микробусите, собственост на неговият баща, но не се ангажира да посочи конкретно МПС или регистрационен номер с аргумента, че не помни. Това е меко казано странно, т.к. в същото време си „спомня” и то с големи подробности датите, на които е оставил автомобила на Т. за ремонт, датите, на които на два пъти го е взимал, тествал, връщал за продължаване на ремонта и т.н. Няма никакво съмнение за съда, че Н. не пожела да съобщи с какво МПС е отишъл на 26.10.2017г., за да плати ремонта на Т., т. к. фактът за извършения ремонт, респ. за неговото плащане е измислен. В същото време ако Н. беше съобщил с какво МПС е отишъл на 26.10.2017г., то съществува възможност да бъде изискана справка от АПИ / АИС „Пътна карта” и за движението на този автомобил, която пък с голяма степен на вероятност ще покаже, че същият не е пътувал на 26.210.2017г. до гр.Габрово.

Следващата причина съдът да не вярва на твърденията на Н. и св.Т., касаещи ремонтът на автомобила е тази, че показанията на св.Г.Т. дадени в досъдебната фаза на процеса, които бяха приобщени към доказателствения материал по делото в съдебната фаза чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК, са коренно различни от тези, който той даде в съдебната фаза.

Първото, което прави впечатление е това, че в показанията си в досъдебната фаза св.Т.сочи, че не може да каже на коя дата подс.Н. му е оставил автомобила за ремонт, а в съдебната фаза заяви, че много добре си спомня датата – 08.10.2018г., ден неделя, около 18.00 – 19.00 часа. Това е меко казано странно, т.к. св.Т. е разпитван в ДП на 06.02.2018г., т.е. четири месеца след твърдяното оставяне за ремонт на автомобила и около три месеца след издаването на фактурата за ремонта, при което няма как да му се вярва, че когато е разпитан за първи път в съдебната фаза на процеса /с.з. на 08.10.2018г./, т.е. около една година след горекоментираните събития, той си спомня всичко с подробности, а в ДП не си е спомнял това. 

На следващо място, в показанията си в досъдебната фаза св.Т.сочи, че ремонтът на колата продължил около един месец, а фактурата била издадена на 26.10.2017г., т.е. когато ремонтът бил приключил. Сочи изрично, че фактурата била издадена, когато П.Н. отишъл да си вземе автомобила.  От тези показания излиза, че цял месец колата е била на ремонт и не е напускала базата на св.Т. ***, което пък е в драстично противоречие със заявеното от този свидетел и подсъдимия в съдебната фаза на процеса, както и с посочената по-горе справка за движението на лекия автомобил. Няма никакво съмнение, че когато Т. е давал показания в ДП нито той, нито подсъдимият и неговият защитник, са били наясно каква информация за движението на автомобила се съдържа в справката от АИС „Пътна карта”, а когато след предявяване на разследването тази информация става достъпна за тях, св.Т. променя показанията си в съдебната фаза на процеса, а подсъдимия изгражда цялостната версия за осъществения ремонт.

На последно място, но не по значение, съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на св.Т. досежно извършван ремонт на автомобила и заради още едно категорично доказателство. Видно е, че лист 115 от ДП се намира писмо, с което разследващият орган, на основание чл.159 ал.1 от НПК, е изискал от св.Т., в качеството му на управител на „Е.” ЕООД /дружеството, което е издало фактурата за ремонта на автомобила/ данни за лицата извършили ремонта и издали фактурата, както и данни дали е платено по нея. В изпълнение на задълженията си по чл.159 от НПК, св.Т. е изпратил копие от фактурата /лист 117 от ДП/, както и писмени обяснения по въпросите, за които са били изискани данни по реда на чл.159 от НПК. Именно тези обяснения имат статут на частен писмен документ, издаден от св. Т. и няма пречка да се ценят като писмено доказателство по делото за съдържимата в тях информация. Това е така, защото тези писмени сведения /лист 116 от ДП/ са различни от т. нар. обяснения, дадени в хода на извършвана полицейска проверка, в които се съдържат гласни доказателства, но несъбрани по реда на НПК, поради което и не могат да се ценят като свидетелски показания. Та, видно от писменото доказателство, съдържащо писмени сведения, дадени от св.Т., като управител на горепосоченото дружество, ремонтът на автомобила бил извършен лично от Т., фактурата за ремонта била издадена от неговото дружество и била „платена в брой в момента на издаването на автомобила на собственика му”.

Това пък е поредното противоречие с показанията на св.Т. и обясненията на подсъдимия, че фактурата била платена на 26.10.2017г., но Н. си бил взел автомобила окончателно на 20.10.2017г., а според самия Н., когато платил фактурата, той не бил с този автомобил, а с друг някакъв пикап или микробус.

Всички изложени до тук несъответствия и противоречия дадоха основание да изключи като достоверни обясненията на подсъдимия и показанията на св.Т., подробно коменитрани по-горе, а след това да оцени като несъстоятелни и развитите от подсъдимия три защитни тези в процеса.

При така установената и възприета фактическа обстановка се налага правният извод, че с действията си подс. П.Н. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по чл.206 ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от НК, като на 02.10.2017 г. в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - 1 бр. лек автомобил марка „***”, модел „***”, с регистрационен номер ***, на стойност 9500 лева; 1 бр. лапма-лупа, модел ,,D-663a”, на стойност 120 лева; 1 бр. стерилизатор, модел „В- 368” , на стойност 140 лева; 1 бр. козметичен апарат модел „М-3399”, на стойност 140 лева; 1 бр. пароозонатор, модел „DMX-707A”, на стойност 120 лева; 1 бр. табуретка, на стойност 60 лева, всички на обща стойност 10080.00 лева, собственост на Н.Ц.К. ***, които владеел, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд присвоеното имущество е било внесено.

Както се посочи подробно и по-горе, подс. Н., в хода на разследването, респ. до приключването на съдебното следствие в първоинстонционния съд,  доброволно е върнал процесният лек автомобил на разследващият орган с протокол за доброволно предаване от 29.12.2017г. /лист 99 от ДП/. В резултата на това автомобилът бил върнат на пострадалата. Стана ясно и това, че Н. е оказал пълно съдействие за връщането и на козметичното оборудване, т. к. разбрал, че ще бъдат предприети действия по претърсване и изземване в гаража му, но не бил в гр.Пазарджик, поради което се свързал по телефона със своя баща и му казал да предаде доброволно на разследващия орган намиращото се в гаража козметично оборудване, което последният изпълнил. По тази причина претърсване и изземване не било извършено, а доброволното предаване било отразено в оформен протокол от 22.02.2018 година /лист 127 от ДП/. Козметичното оборудване в последствие също било върнато на св.К.. Това, че не лично Н. е предал доброволно оборудването и това, че е казал на своя баща да го предаде след като е разбрал, че предстои да се извърши претърсване и изземване в гаража му, не означава, че не е налице съдействие от страна на дееца за връщане на присвоеното, защото хипотетично е било възможно и той да не каже на баща си да предаде доброволно вещите, а да предприеме действия за тяхното укриване, нещо което не е направил.

Практиката на върховната съдебна инстанция в страната е категорична в смисъл, че „Възстановяване по смисъла на чл. 206, ал. 6 от НК е винаги налице, когато 1) обсебените пари, вещи или ценности бъдат върнати, заместени или внесени на лицето, от което са били отнети, при което е без значение дали връщането, заместването или внасянето е извършено от дееца или от друго лице; 2) връщането, заместването или внасянето е станало до приключването на съдебното следствие в първата инстанция; 3) при издирването, отнемането и връщането на имуществото от органите на досъдебното и съдебно разследване е било оказано съдействие от дееца” /виж Решение № 213 от 10.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 149/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят С.Р./.

 

 

 

 

Именно такова поведение е имал подс.Н. и в настоящия процес, поради което съдът го призна за виновен по привилегирования /по-леко наказуем/ състав на чл.206 ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от НК, в какъвто смисъл престъплението бе преквалифицирано. 

 

 

 

 

Авторството на деянието се доказа по безспорен и категоричен начин. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си.  Престъпният си умисъл за противозаконно своене на чуждите движими вещи, които владеел – описаният по-горе подробно лек автомобил и оборудване, подсъдимият  е манифестирал като противозаконно е отказал да върне вещите на пострадалата. Съгласно трайно утвърдената съдебна практика, изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ да бъде върната. В настоящия случай, въпреки отправените искания от страна на собственика - св. Н.К., подс. Н. не е предал фактическата власт върху вещите, които е владеел, въпреки че е знаел, че не е собственик на същите, защото лекият автомобил е бил придобит от св. К., а апаратите и табуретката са били закупени от нея за козметичната й дейност. Н. е продължил да ползва лекия автомобил като свой, а козметичното оборудване задържал в гаража си и също ползвал, за да му правят кола маска /виж посоченото в приложение 2 към СТЕ на лист 131 от съд. дело/, като с отказа си от връщането им е демонстрирал промяна на отношението си към вещите. Н. е отказвал връщането на автомобила и козметичната апаратура, като е върнал същите едва след като вече срещу е било образувано наказателно производство против него, очевидно съзнавайки сериозността на престъпната си проява и неизбежността на наказателноправната репресия, която го очаква, макар че преди и след това е продължил да развива измислената версия, че лекият автомобил е бил на ремонт и той законно упражнявал върху него право на задържане. 

Практиката на ВКС е константна в смисъл, че невръщането на чуждата вещ след поискването й от собственика не всякога се определя като акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. Наистина изпълнителното деяние - престъпното своене - може да се реализира, освен чрез правно действие или акт на фактическо разпореждане на дееца с вещите, така и чрез бездействие, каквото съставлява отказът да се върнат чуждите вещи. За да бъде осъществен съставът на обсебването по чл. 206, ал. 1 от НК обаче отказът да се върне вещта следва да е противозаконен - поведението на автора трябва да не е съвместимо с възможното и допустимото съобразно конкретното правно основание за владение или пазене на вещта, като в резултат на него вещта обективно трябва да премине в полза на дееца или на другиго. Деецът трябва да съзнава, че в резултат вещта ще премине в негова или на другиго полза, като поведението му излиза извън допустимото съобразно правното основание, на което той владее или пази вещта.

Очевидно е, че в конкретния казус Н. е действал с намерението лекият автомобил и козметичното оборудване да преминат в негова полза. Това не означава автоматично той да стане техен собственик, а само да ги ползва като свои собствени. Именно това се случило с лекият автомобил до 29.12.2017г. и с козметичното оборудване до 22.02.2018г. Доказателствата, че Н. е ползвал автомобила като свой собствен са безспорни, а и той самият не отрича този факт. Доказателствата, че е ползвал оборудването за да му се прави кола маска пък се извличат от цитираното вече неколкократно заключение - приложение 2 към СТЕ на лист 131 от съд. дело. Извън това, че е ползвал като свои вещите, хипотетично е съществувала и възможност в един момент подс.Н. да стане техен собственик по давност по смисъла на чл.80 от Закона за собствеността, при положение, че е продължил да ги владее, а в един момент К. се откаже от претенциите си към тях.

От субективна страна подс.Н. е извършил престъплението виновно, при форма на вина пряк умисъл, доколкото е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици - да свои предмета на престъплението, което е демонстрирал с противозаконен отказ да го върне.

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.

          За да определи вида и размера на наказанието съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деянието, имайки предвид размера на обсебеното имущество, почти равна на двадесет и две минимални работни заплати.

Подсъдимият  е личност със завишена степен на обществена опасност. Вярно е, че по местоживеене е позитивно охарактеризиран. Вярно е и това, че за осъждането му по НОХД № 1918/2008г., с присъда влязла в сила на 25.09.2008г., за престъпление по чл.343в ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК е настъпила абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а ал.1 във вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК. Това е така, защото той е бил осъден на пробация и лишаване от провоуправление, като последното наказание – пробацията, е изтърпяна на 15.06.2009г., следователно на 15.06.2011г. е настъпила реабилитацията по чл.88а ал.1 във вр. с чл.82, ал.1, т.5 от НК и към момента на настоящото деяние Н. следва да се третира като неосъждан. Независимо от реабилитацията обаче, неговото минало осъждане във всички случаи следва да се отчита като негативна характериситична данна за личността му. Това е така, защото според нормата на чл.85 ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. В случая, при настъпилата реабилитация законови последици от минало осъждане не би могло да има, но това минало осъждане може и следва да се преценява от гледна точка на морала и да охарактеризират негативно Н. в чисто личностен аспект, независимо от позитивната характеристика по местоживеене.

Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и правото на лична собственост.

          Отчитайки фактът, че за умишленото престъпление по чл.206 ал.6, т.1 във вр. с ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, както и обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан– реабилитиран, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ от общата част на НК и причинените от деянието  имуществени вреди са възстановени, съдът приема, че са налице условията предвидени в императивната разпоредба на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание – глоба.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчете чистото съдебно минало. Връщането на инкриминираните вещи не се отчете, т.к. то е елемент на правната квалификация по привилегирования състав на чл.206 ал.6 от НК. Отегчаващо отговорността обстоятелство е високата стойност на вещите, предмет на посегателство – 22 МРЗ, немалкият период,в който пострадалата е била лишен от възможността на ползва автомобила и козметичното си оборудване, както и негативните характеристични данни за подсъдимия.

 При това положение и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът на основание чл.78А ал.1 от НК, освободи подс.Н. от наказателна отговорност, като му наложи  административно наказание –  глоба в размер от 3000лв. /три хиляди лева/, което намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.

За да определи такъв размер на глобата, съдът съобрази  семейното, материално положение и имотно състояние на подсъдимия и изходи от степента на вината му.

При този изход от делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК  съдът осъди подс.Н. да заплати сторените по делото разноски в размер на 187.30 лв. за експертизи, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, както и в размер на 812, 89 лева – за СТЕ в съдебната фаза на процеса и възнаграждение за явяване на вещо лице в о.с.з., платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС гр. Пазарджик.

          По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: