Решение по дело №1356/2018 на Районен съд - Карлово

Ищецът, представляван от адв. П.М. твърди, че ответницата била негова съпруга, с която сключили граждански брак на 12.09.2000 г. с акт за граждански брак № 4 на Кметство К., Община К.. От брака имали едно пълнолетно дете – С. Д.Д., родена на *** г. и едно малолетно дете – Х.Д.Д., родена на *** г.

Твърди, че в началото на брака отношенията им като съпрузи били много добри, почивали на любов, уважение и взаимно доверие. С течение на времето постепенно семейните им отношения се влошили, като се породили разногласия по много въпроси свързани със семейния им живот. Разчитал, че с течение на времето недоразуменията и различията помежду им ще се изгладят, но неизбежните конфликти започнали все повече да се задълбочават. Отношенията между съпрузите били охладнели от много години, тъй като от дълго време не живеели като семейство. Към момента всеки от тях имал свой собствен живот. От няколко години между двамата нямало никакви интимна близост, а от около една година били напълно разделени, като ищецът живеел в жилище под наем в гр. К.. Счита, че бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и не можел да се заздрави, тъй като помежду им настъпило пълно отчуждение и не било възможно съвместното им съжителство като съпрузи. Липсвала обич, взаимно уважение и разбирателство.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския им брак с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината; да предостави на него ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „В.“№25; да предостави на него ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „С.П.“ №***; да предостави на ответницата родителските права върху малолетната им дъщеря Х.Д.Д., а на него да бъде определен подходящ режим на лични отношения, както и издръжка в размер на 130 лева.

Ответницата чрез пълномощника си адв. С.П., намира предявения иск за допустим и частично основателен.

Не оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба, а именно: че с ищеца са сключили граждански брак на 12.09.2000 г. в с. К., общ. К., за който е съставен акт за граждански брак № 4/12.09.2000 г. на Община К., населено място с. К.; че от брака си имат две деца – С. Д., родена на *** г., която е пълнолетна и Х.Д.Д., родена на *** г., ЕГН: **********; че семейното им жилище представлява втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. К., общ. К., обл. П., ул. „С.П.“ №***, състоящ се от три стаи и салон, собственост на наследниците на Х. Д.Х., починал на 02.08.2004 г., от който имот ищецът притежава 1/6 ид. част; че с ответника понастоящем са във фактическа раздяла, която е от края на м. декември 2017 г .

Ответницата също счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и тя заявява, че желае развод.

Оспорва всички други обстоятелства и твърдения на ищеца, изложени в исковата молба, в т. ч., че от дълги години отношенията им като съпрузи са влошени поради дългото време, в което не са живели заедно като семейство.

Не възразява бракът им с ищеца да бъде прекратен с развод, но по негова вина.

Оспорва претенцията на ищеца за предоставяне на семейното жилище след развода за ползване от него.

Твърди, че от няколко години ищецът започнал да води свой собствен живот извън семейството, без да се съобразява с нея и децата, с ангажиментите, които имат като съпрузи и родители, без поемане на отговорности. От познати хора получавала информация, че се среща с други жени. Първоначално не обръщала внимание на това, но постепенно усетила от негова страна отчуждаване и безразличие към нея, не изразявал никакви чувства и не проявявал внимание и загриженост. Тя продължила да полага грижи за децата, домакинството и семейството като цяло, надявайки се, че отношенията им с ищеца ще се нормализират. Вместо това, на Коледа през 2017 г. той напуснал семейното жилище, като на голямата им дъщеря казал да ѝ предаде, че отива да живее при друга жена, тъй като не изпитвал нищо към ответницата. Оттогава съжителствал с другата жена на съпружески начала, като двамата живеели на квартира в гр. К.. Осъществявали редки контакти единствено по телефона по повод грижите за малолетното им дете, за което не бил плащал издръжка от раздялата до момента.

В резултат на неговото поведение и начин на живот от няколко години били отчуждени един от друг, помежду им като съпрузи липсвали взаимност, разбирателство, сърдечност, уважение, подкрепа и каквато и да било интимност. Фактическата им раздяла била продължителна и трайна, като бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен.

Ответницата твърди, че след раздялата оС.ла да живее в семейното жилище заедно с двете им дъщери и детето на голямата им дъщеря. Ищецът редовно се виждал с малолетното дете Х., но не проявявал специални грижи и не осъществявал достатъчен родителски контрол върху него, което притеснявало ответницата, тъй като дъщеря им била пубертета и имала известни проблеми. Случвало се детето да остане в жилището на баща си с приспиване, при което си позволявало да излиза с приятели до късно през нощта, без това да притеснява ищеца. Детето учело в гр. К., като за него ответницата правела обичайните разходи за закупуване на дрехи, обувки, спортни екипи, за закуска – по 3 лева на ден, учебници и помагала, за задоволяване на културни потребности, разходи за училищни екскурзии и за занимания в свободното време, както и за закупуване на лекарства при необходимост, които на месец били около 350 лв.

Ответницата твърди, че работи по трудов договор и получавала месечно възнаграждение под средното за страната. Други доходи нямала. Не притежавала недвижими имоти, от които да получава наем или аренда. Ищецът работел и получавал възнаграждение над средното за страната, като нямал задължение за издръжка към други лица, освен към малолетното им дете Х.. Същият от близо една година живеел под наем, като притежавал част от първия етаж на жилищната сграда, в която се намирало семейното жилище, състоящ се от три стаи и салон, който етаж се обитавал от неговата майка и в който можел да живее и той след развода.

Моли съда да уважи иска в частта за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на ищеца.

Твърди, че с ответника сключили граждански брак на 12.09.2000 г. в с. К., общ. К., за който е съставен акт за граждански брак № 4/12.09.2000 г. на Община К., населено място с. К.. От брака си имали две деца – С. Д., родена на *** г., която е пълнолетна и Х.Д.Д., родена на *** г., ЕГН: **********. Твърди, че семейното им жилище представлявало втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. К., общ. К., обл. П., ул. „С.П.“ №***, състоящ се от три стаи и салон, собственост на наследниците на Х. Д.Х., починал на 02.08.2004 г., от който имот ищецът притежавал 1/6 ид. част. С ответника понастоящем били във фактическа раздяла, която датирала от края на м. декември 2017 г .

Твърди, че от няколко години ответникът започнал да води свой собствен живот извън семейството, без да се съобразява с нея и децата, с ангажиментите, които имат като съпрузи и родители, без поемане на отговорности. От познати хора получавала информация, че се среща с други жени. Първоначално не обръщала внимание на това, но постепенно усетила от негова страна отчуждаване и безразличие към нея, не изразявал никакви чувства и не проявявал внимание и загриженост. Тя продължила да полага грижи за децата, домакинството и семейството като цяло, надявайки се, че отношенията им с ответника ще се нормализират. Вместо това, на Коледа през 2017 г. той напуснал семейното жилище, като на голямата им дъщеря казал да ѝ предаде, че отива да живее при друга жена, тъй като не изпитвал нищо към ищцата. Оттогава съжителствал с другата жена на съпружески начала, като двамата живеели на квартира в гр. К.. Осъществявали редки контакти единствено по телефона по повод грижите за малолетното им дете, за което не бил плащал издръжка от раздялата до момента.

В резултат на неговото поведение и начин на живот от няколко години били отчуждени един от друг, помежду им като съпрузи липсвали взаимност, разбирателство, сърдечност, уважение, подкрепа и каквато и да било интимност. Фактическата им раздяла била продължителна и трайна, като бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен.

Ищцата твърди, че след раздялата оС.ла да живее в семейното жилище заедно с двете им дъщери и детето на голямата им дъщеря. Ответникът редовно се виждал с малолетното дете Х., но не проявявал специални грижи и не осъществявал достатъчен родителски контрол върху него, което притеснявало ищцата, тъй като дъщеря им била пубертета и имала известни проблеми. Случвало се детето да остане в жилището на баща си с приспиване, при което си позволявало да излиза с приятели до късно през нощта, без това да притеснява ответника. Детето учело в гр. К., като за него ищцата правела обичайните разходи за закупуване на дрехи, обувки, спортни екипи, за закуска – по 3 лева на ден, учебници и помагала, за задоволяване на културни потребности, разходи за училищни екскурзии и за занимания в свободното време, както и за закупуване на лекарства при необходимост, които на месец били около 350 лв.

Ищцата твърди, че работи по трудов договор и получавала месечно възнаграждение под средното за страната. Други доходи нямала. Не притежавала недвижими имоти, от които да получава наем или аренда.Ответникът работел и получавал възнаграждение над средното за страната, като нямал задължение за издръжка към други лица, освен към малолетното им дете Х.. Същият от близо една година живеел под наем, като притежавал част от първия етаж на жилищната сграда, в която се намирало семейното жилище, състоящ се от три стаи и салон, който етаж се обитавал от неговата майка и в който можел да живее и той след развода.

С оглед изложеното моли съда да уважи насрещния иск.

ОТВЕТНИКЪТ, представляван от адв. П.М. намира насрещната искова молба за частично основателна. Не възразява родителските права по отношение на детето Х. Д.Д. с ЕГН ********** да бъдат предоставени на нейната майка К.Л.Р..

Оспорва размера на претендираната издръжка. Счита, че същата е силно завишена и несъобразена с нуждите и възрастта на детето. Твърди, че живее в жилище под наем, получава малко над минималната работна заплата и за него било непосилно да заплаща месечна издръжка в размер на 220лв. Независимо, че с К.Р. вече били във фактическата раздяла и същата оС.ла да живее в семейното жилище, ответникът продължавал да покривам ежемесечните ѝ разходи за ток и вода.

В началото на отоплителния сезон ѝ дал сумата от 300 лв. за да закупи дърва за отопление. Майка му постоянно ги снабдявала с хранителни продукти.

Твърди, че предложеният от майката режим на лични отношения, е силно ограничен и би попречил на нормалното му общуване с детето. Дъщеря му Х. била силно привързана към него и изявявала желание да дойде да живее в дома му. Да се ограничи режимът им на лични отношения щяло да травмира напълно детето и да попречи на нормалното им общуване.

Семейното жилище, представляващо етаж от къща находяща се в гр. К., ул. „С.П.” № 23, било собственост на родителите му. В случай, че съдът счете, че същото следва да се предостави на ищцата К.Р. с оглед на това, че на същата се предоставени за упражняване родителските права, то моли същото да бъде ограничено със срок до една година.

Предвид гореизложеното моли съда да отхвърли предявения насрещен иск като неоснователен и недоказан и да уважи исковата му молба.

Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и същи фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На основание чл.146, ал.1, т.4 са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че страните са съпрузи на основание сключен граждански брак на 12.09.2000 г. в с. К., общ. К., за който е съставен акт за граждански брак № 4/12.09.2000 г. на Община К., населено място с. К.; че от брака си имат две деца – С. Д., родена на *** г., която е пълнолетна и малолетната към датата на подаване на исковата молба Х.Д.Д., родена на *** г., ЕГН: **********; че семейното им жилище представлява втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. К., общ. К., обл. П., ул. „С.П.“ №***, състоящ се от три стаи и салон, собственост на наследниците на Х. Д.Х., починал на 02.08.2004 г., от който имот ищецът притежава 1/6 ид. част; че съпрузите понастоящем са във фактическа раздяла, която е от края на м. декември 2017 г. Тези обстоятелства се установяват и от представените писмени доказателства – препис от удостоверение за сключен граждански брак серия УС-0, №***; удостоверение за раждане серия КМР, №**; удостоверение за раждане серия Р-85, №**; нотариален акт за продажба на недвижим имот №**, том I, дело №*** от 12.04.19** г. на РС К.  и удостоверение за наследници изх. №246/03.09.2018 г. на Община К..

Страните не спорят и за това, че след фактическата раздяла между съпрузите, в семейното жилище са оС.ли да живеят ответницата и двете деца, а ищецът живее в жилище под наем в гр. К..

От представеното удостоверение изх. №721/03.12.2018 г. е видно, че Д.Х.Д. работи като охранител в „Щ. О.Г.“ ЕООД, като за периода м. юни 2018 г. – м. ноември 2018 г., включително, е получил брутни трудови възнаграждения в размер на общо 3734.83 лева или средно по 622.47 лева месечно.

Ищецът е представил декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, в която е декларирал, че притежава 1/6 идеална част от дворно място с къща.

По делото е изготвен социален доклад от ДСП К., от който се установява, че детето Х.Д. живее с майка си на втория етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. К., ул. „С.П.“ №***, а бащата Д.Д. живее в жилище под наем в гр.К. с друга жена. На малолетната са осигурени много добри хигиенно-битови условия за отглеждане и възпитание и всички нейни потребности са задоволени. Посещава СУ „Х. Б.“ гр. К., където е ученичка в *** клас, както и частни уроци по математика. Детето споделя със социалните работници, че се разбира и с двамата родители. С баща си се вижда всеки ден, като остава при него с приспиване през около две седмици. Давал ѝ по 6 лева джобни на ден, а когато било необходимо ѝ закупувал дрехи, учебници и други неща. Посочено е в социалния доклад, че родителите се стараят да си сътрудничат при полагане на на грижите за детето. Ответницата е споделила, че през първите два месеца от раздялата им, ищецът е давал издръжка за дъщеря си.

От показанията на свидетеля В. Х. Д. се установява, че е сестра на ищеца. Брат ѝ се намирал във фактическа раздяла със ответницата от началото на 2018 г. и в момента живеел на квартира. К.Р. оС.ла да живее с двете им деца в семейното жилище, което било наследствено на Д.Д. и роднините му. На първия етаж в тази къща живеела майката на ищеца и свидетелката и сина на последната. Съпрузите се намирали във влошени отношения, за което според свидетелката била виновна ответницата. Тя  по неизвестни причини не се разбирала и не си говорела от няколко години с никого от тяхното семейство. Мразела цялото им семейство. Държала се лошо и със съпруга си – наричала го с думи като „***“, „***“ и други подобни обидни епитети. Лично свидетелката я чувала да изрича такива обиди, като присъствала и на скандали, предизвикани от нея. Виждала я и да удря голямата си дъщеря. Тя не била добра майка, била и лоша домакиня – в къщата било мръсно и разхвърляно, а грижи за детето Х. полагал основно бащата. След напускането на семейното жилище Д.Д. продължил да им помага финансово, като давал по 6 лева дневно на Х., а понякога и допълнително, когато детето имало нужда. Дори дебитната му карта, по която превеждали заплатата му, се намирала у съпругата му и това продължило 6 месеца след раздялата им. През това време ответницата разполагала с всички средства, които получавал той – не по-малко от 500 лева, колкото било трудовото му възнаграждение. В крайна сметка се принудил да блокира картата и да си извади нова, защото, когато си я поискал, тя отказала да му я върне. Ищецът бил този, който винаги плащал битовите разходи на семейството си – електроенергия, вода и т. н. и дори след като напуснал съпругата си, продължавал да го прави. Той бил весел човек и понякога употребявал алкохол, но това не му влияело отрицателно по никакъв начин.

От показанията на свидетелката Ч.Л. Р. се установява, че е сестра на ответницата. Сестра ѝ се разделила със съпруга си Д.Д. около Коледните празници  на 2017 г. Сега тя живеела с двете им деца в семейното жилище в гр. К., а ищецът – на квартира в града, но с друга жена. Преди съпрузите да се разделят, семейството на свидетелката често се събирало с тях в семейната къща в с. В.. На свидетелката ѝ правело впечатление, че след като употреби алкохол Д.Д. започвал се държи много лошо със сестра ѝ – обиждал я с нецензурни думи, псувал я, използвал изрази като „******“. Това ставало всеки път, след като изпие 2-3 ракии. Тя не му давала повод да се държи така с нея, но алкохолът го правел груб и невъздържан. Ответницата била невероятна майка и добра домакиня. Винаги била загрижена за децата, а домът им бил чист и подреден – чиС., перяла и готвела. Свидетелката знаела, че съпругът на сестра ѝ ѝ оставил дебитната си карта, по която получавал заплатата си и тя била в нея през първите два месеца, след като я напуснал. Освен това давал джобни пари на детето и според свидетелката по всяка вероятност им помагал и с допълнителни средства. То посещавало частни уроци по математика в К. два пъти в седмицата, като с пътните разходи един урок струвал около 20 лева. Тези пари се плащали от майката на Х.. Х. се виждала често с баща си, а майка ѝ не създавала пречки за това. Преди да настъпи фактическата раздяла между съпрузите и ищецът да заживее на квартира с друга жена, на свидетелката било известно, че той имал друга двугодишна връзка с жена, около 2003-та година. Сестра ѝ била във влошени отношения с близките на съпруга си, породени от имуществени спорове. Свидетелката знаела, че става въпрос за някакви недоразумения свързани с къщата и поради това К.Р. била в конфликт със свекърва си С. Д. и зълва си В. Д..

От показанията на свидетелката Б. И. Х. се установява, че живее на семейни начала с ищеца Д.Д.. Двамата се познавали от около четири години. Той работел на бензиностанция, а тя си зареждала гориво там и така се запознали. Постепенно се сприятелили, но нямали интимни отношения, преди Д.Д. да излезе на квартира. Едва след като се уверила, че той категорично е решил да разтрогне брака си, през м. февруари 2018 г. – 2 месеца, след като напуснал съпругата си, свидетелката заживяла при него.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака:

От гласните доказателства по делото се установи, че страните са във фактическа раздяла от края на 2017 г. Този факт не е спорен по делото. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е преС.ла да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод.

Относно вината за разстройството на брака:

С решението за допускане на развода, съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал. 3 СК. В конкретният случай такова искане е направено от съпругата К.Л.Р. с предявения насрещен иск. По делото се събраха категорични доказателства относно причините, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака – злоупотребата с алкохол на ответника по насрещния иск и агресивното, грубо и неуважително отношение, което проявява в това състояние към съпругата си. Съдът, независимо от заинтересоваността ѝ като сестра на К.Р., дава вяра на показанията на св. Ч.Р., които кореспондират с оС.лия доказателствен материал, а и тя самата е била непосредствен свидетел на поведението на Д.Д. след употреба на алкохол. Освен това се установява, че Д.Д. през време на брака си е имал интимни отношения и с други жени, като понастоящем – преди да е настъпил разводът между съпрузите, той не отрича, че живее на семейни начала със св. Б. Х. Съдът няма как да не вземе предвид това морално укоримо поведение, с което ответникът по насрещния иск е причинил необратим разрив в семейните отношения с ищцата. Неговите брачни провинения се доказват по несъмнен начин, поради което съдът приема, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Относно твърденията на св. В. Д., че съпругата на брат ѝ била лоша домакиня и не се грижи за децата, съдът отчита нейната заинтересованост и силно влошените им отношения и не кредитира същите, доколкото противоречат не само на показанията на другия заинтересован свидетел  (Ч.Р.), но и на приетия по делото социален доклад.

Относно родителските права на детето:

На бащата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения с дъщеря си, за да не се прекъсва биологичната връзка, както и емоционалната и социалната такива между родител и дете. Контактите с родителя, на когото не са предоставени родителските права за упражняване, са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. С оглед горното следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботният ден  до 18.00 ч. в неделния ден, с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, както и по всяко друго време при предварителна уговорка между родителите.

Относно издръжката между съпрузите:

Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище:

Семейното жилище – втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. К., общ. К., обл. П., ул. „С.П.“ №***, състоящ се от три стаи и салон е собственост на наследниците на Х. Д.Х., починал на 02.08.2004 г., от който имот Д.Д. притежава 1/6 ид. част.

В случая е приложима хипотезата на чл.56, ал.2 и ал.3 от СК, тъй като семейното жилище е съсобствено на съпруга, на когото не са предоставени родителските права и неговите близки, поради което съдът следва да предостави ползването му на майката и малолетното дете за срок от една година, считано от влизане на решението в законна сила. Доколкото собствениците на имота не претендират заплащане на наем, съдът не следва да определя такъв.

Относно фамилното име:

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски, като ищецът (ответник по насрещния иск)  е направил такива в размер на 725 лева, а ответницата (ищца по насрещния иск) – общо 625 лева.

Ищецът (ответник по насрещния иск) следва да бъде осъден да заплати на ответницата (ищца по насрещния иск) направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса съразмерно с отхвърлената част от иска за издръжка, т. е. сумата от 490 лева – разноски по компенсация.

Съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка, на основание 242, ал. 1 ГПК.

Воден от горното съдът

Р          Е         Ш        И:

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.Х.Д., ЕГН: **********,*** и К.Л.Р., ЕГН: **********,***, за което обстоятелство е съставен акт за граждански брак № * от 12.09.** г. на Община К., населено място с. К., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга Д.Х.Д., ЕГН: **********.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Х. Д. Д., ЕГН: ********** на майката К. Л.Р., ЕГН: **********, като детето ще живее при майка си.

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата Д. Х.В Д.В, ЕГН: ********** и детето Х. Д. Д., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. на съботният ден  до 18.00 ч. в неделния ден, с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, както и по всяко друго време при предварителна уговорка между родителите.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Р..

ОСЪЖДА Д. Х.В Д.В, ЕГН: ********** да заплати на К. Л. Р., ЕГН: **********, направените по делото разноски по компенсация в размер на 490.00 лв. (четиристотин и деветдесет лева).

ОСЪЖДА Д. Х.В Д.В, ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавни такси общо в размер на 259.20 лв. (двеста петдесет и девет лева и двадесет стотинки).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

АГ.