№ 2657
гр. Бургас, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120101468 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени от „Дженерали Застраховане” АД
срещу Община Бургас обективно кумулативно съединени положителни
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1 309,71 лева главница, представляваща 1/2 от изплатеното обезщетение
поради наличието на съпричиняване, ведно със законната лихва върху
посочената сума, начислена за периода от датата на исковата молба до
окончателното плащане на вземането, както и сумата от 437.25 лева
мораторна лихва, начислена за периода от 01.03.2021 г. до датата на
депозиране на исковата молба.
По твърдения в исковата молба, с полица № * от 22.07.2019г.,
„Дженерали Застраховане” АД сключило договор за застраховка „Каско на
МПС“ на лек автомобил марка/модел „* 107“, с ДК № *, собственост на
„Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, със срок на действие от 23.08.2019г. до
22.08.2020г., при уговорено покритие „Пълно каско” на рисковете, съгласно
„Общи условия” на предлаганата застраховка.
На 01.08.2020г., по време на движение в ж.к. *, водачът на л.а. „* 107“, с
ДК № *, преминал през необезопасено и необозначено препятствие на
пътното платно - издадена шахта, намираща се в непосредствена близост до
пропаднал участък от пътната настилка. В резултат от пътнотранспортното
1
произшествие настъпили материални щети по застрахованото МПС.
Събитието било удостоверено в Протокол за ПТП № 1739490/01.08.2020г.,
съставен от служител на сектор „Пътна полиция“ РУ - Бургас при ОДМВР -
Бургас. След настъпване на застрахователното събитие, в „Дженерали
Застраховане” АД е било подадено искане за оценка на причинените вреди по
застрахованото МПС и била образувана ликвидационна преписка по щета №
*********. Експертите в Дружеството извършили оглед на автомобила и
изготвили опис-заключение и калкулация на увредените елементи.
Застрахователното обезщетение за нанесените вреди било определено по
експертна оценка в размер на 2604.42 лв. В хода на обработване на преписката
били реализирани и 15.00 лв. ликвидационни разноски от Дружеството.
Сумата била изплатена по банковата сметка на собственика на застрахованото
МПС на 19.08.2020г. с преводно нареждане № 201В1002023201FY.
Ищецът твърди, че с Регресна покана с изх. № ********* от
21.09.2020г., ответникът е бил поканен да възстанови сумата от 2619.42 лв.,
представляваща сбор от изплатеното обезщетение в размер на 2604.42 лв. и
15.00 лв. начислени разноски, като му бе предоставена цялата ликвидационна
преписка по щета № ********* в оригинал. Същата била получена от
ответника на 23.09.2020г., Въпреки това плащане не било извършено.
Ищецът сочи, че от описаното в Протокол за ПТП №
1739490/01.08.2020г., се установява, че настъпилите вреди са съпричинени,
като от една страна, вина има Община Бургас, тъй като съгласно разпоредбите
на Закона за пътищата и допълващите го подзаконови нормативни актове,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините, а от друга страна, водачът на л.а. „* 107“, с ДК №
*, е допринесъл за нанесените щети със своето поведение, тъй като
последният е шофирал с несъобразена с пътните условия скорост.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Намира размера на застрахователното обезщетение за завишен, несъответен
на действителната стойност на щетите по автомобила. Излага, че от фактите
по делото не става ясно с каква скорост се е движил водачът на МПС, каква е
била пътната обстановка, както и каква е била процесната шахта –
дъждоприемна или ревизионна.
Ответникът намира иска за недопустим поради изтекла давност. По
отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва, счита, че за
ищеца също се е преклудирала тази възможност, съгласно правилата
2
регламентирани с разпоредбата на чл. 111, ал. 1, б.“в“ от ЗЗД.
Сочи се отговора, че не е доказан механизмът на ПТП, както и
размерът размера на претърпените вреди, тъй като приложените като
доказателства по делото ликвидационен акт и опис заключение за вреди на
МПС - стойност на щета не са събрани по реда на чл. 208 от ГПК, не
представляват годни доказателствени средства и нямат обвързваща
доказателствена сила по отношение на Община Бургас.
Ответникът счита, че за ищеца не е налице правото да претендира от
него процесните суми, тъй като ищецът-застраховател е следвало да установи
елементите от фактическия състав на деликта: на първо място следва да е
налице валидно към датата на произшествието застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; на второ място в
изпълнение на този договор застрахователят следва да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение; и следващо да се установява
отговорност на прекия причинител на вредите, за което следва да бъдат
установени в процеса няколко фактора: противоправно поведение, увреждане,
причинна връзка между тях и вина на деликвента, тъй като застрахователят
встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу
делинквента. Община Бургас счита, че наличието на тези предпоставки не е
доказано в конкретния случай. Намира, че не следва да отговаря за щетите по
МПС, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между вредите и
пътното платно.
Отделно сочи, че Община Бургас не е собственик и не носи
отговорност за стопанисването и поддръжката на посоченото в исковата молба
съоръжение, явяващо част от канализационната система. В тази връзка
заявява, че собственик на тези съоръжения е Водоснабдяване и канализация
Бургас ЕАД, което трябва да се грижи за безопасното експлоатиране и
поддържане на цялото съоръжение, включително на частите на повърхността,
а не на само на отделни негови части.
Отделно от горното ответникът намира, че отговорност за настъпилия
вредоносен резултат следва да носи водачът на МПС, който виновно е
нарушил правилата за движение по пътищата и в частност нормата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
По същество моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е предявил обратен иск
срещу привлеченото като трето лице помагач дружество „Пътстрой“
ООД с правно основание чл. 54 от ЗЗД вр. с чл. 79 от ЗЗД. В същия излага,
3
че с оглед предявената претенция и предвид възможността в хода на
производството да се докаже, че поддръжката на процесния участък е
задължение на Община Бургас, за същата възниква правен интерес от
предявяване на настоящия обратен иск.
Сочи, че с договор peг. № 93-ОП-18-96(62)/06.06.2019 г. Община Бургас
е възложила на Консорциум „ПЪТСТРОЙ П“ ДЗЗД с ЕИК *********,
включващ дружествата „СМК - монтажи“ АД ЕИК * и „ПЪТСТРОЙ“ ООД,
ЕИК *, обществена поръчка с предмет: „Извършване на дейности по
строителство, основен ремонт рехабилитация и текущо поддържане на
улиците /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените
места/, общинските пътища с техните съоръжения на територията на Община
Бургас, в частта по обособена позиция 7 „Изгрев“, включваща процесния
участък, където се твърди, че е настъпил инцидента. Според изложението на
исковата молба мястото на събитието се намира до бл.35 в к/с Зорница в гр.
Бургас. Посоченият участък е включен в територията обслужвана от ЦАУ
„Изгрев“, поради което попада в обхвата на цитирания договор. Същият е със
срок на действие 48 месеца от датата на подписване на договора (6.6.2019 г.)
съгласно - чл.2 от Раздел II, Срокове.
Твърди, че съгласно раздел IV., чл.15 и чл.16, и целия раздел V от
договора, изпълнителят се е задължил да изпълни и проведе всички СМР в
съответствие с действащото законодателство, като по време на строителството
предприеме всички необходими и задължителни мерки по точното, качествено
и навременно изпълнение на възложените дейности, включително е поел
ангажименти, пряко свързани с осъществяване предмета на договора, чиято
крайна цел е осъществяването на безпрепятствено и нормално придвижване
на всички участници в движението, в т.ч. пешеходци, по уличната мрежа. При
положение, че по делото се установи че, поради някакви свойства на вещта
попадаща на пътното платно или неправилното й поставяне на място е
предизвикан инцидент, то тогава отговорният субект за предотвратяването на
инцидента е бил изпълнителят по цитирания договор.
Ищецът по обратния иск сочи, че с цитирания договор за възлагане, в
съответствие с действащото законодателство, страните са установили в
изрична разпоредба правото на възложителя да предяви и иск срещу
изпълнителя за претърпените щети - чл.47 от Раздел VIII Санкции, неустойки
и гаранции за изпълнение на договора.
Съгласно този договор дружеството-изпълнител е поело задължение
преди възлагане на всяка конкретна СМР да изготви Предварителна
количествено-стойностна сметка, придружена с графичен материал и да я
представи за съгласуване на Възложителя. Следователно от една страна, за
дружеството съществува договорно задължение за периода, който включва и
4
датата на настъпилия инцидент, да предприема действия по отремонтиране на
пътните настилки след писмено възлагане от страна на възложителя. От друга
страна обаче от съдържанието на договора е видно, че дружеството се е
задължило да представя доклад до всеки първи понеделник на месеца за
необходимите ремонтни дейности (арг. чл.31 договора). Нещо повече, преди
представянето на доклад се извършва самостоятелен обход на територията от
изпълнителя (чл.31, изр.1), за наличието на който обход няма доказателства. В
този смисъл първо е необходимо представители на Изпълнителя да
констатират какви ремонтни дейности следва да се извършат, същите да бъдат
съгласувани и степенувани по важност от съответния Директор ЦАУ или Кмет
на населеното място (изр.2 от чл.31), след което да има възлагане от общината
на изпълнението на докладваните и необходими СМР по реда на чл. 17, т. 2
(незабавно възлагане по електронната поща). Липсват обаче доказателства,
тези ангажименти на дружеството да са били изпълнени.
Предвид фактът, че за образуване на Консорциума двете дружества са
сключили договор помежду си именуван споразумение за създаване на
консорциум от 25.02.2019г., с който са уредили взаимовръзката и обема от
задължения и отговорности за всеки от тях, както и това, че са споделили
отговорността солидарно т. 2.2., като в разпоредбата на т.3.4 изрично е
посочено, че двете страни безусловно се съгласяват да носят солидарна
отговорност, задно и по отделно пред Възложителя за участието в
консорциума в обществената поръчка, както и за изпълнението на договора за
обществена поръчка. Ето защо дългът, който би възникнал за съдружниците
по договора се разпределя солидарно, като съгласно чл. 122 от ЗЗД кредиторът
може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
длъжниците. Поради това, ищецът по обрания иск предявява претенцията си
срещу съдружника „Пътстрой“ ООД ЕИК *.
При липсата на установяване на нередност на територията поета за
поддръжка и уведомяване (посредством доклад) от страна на ДЗЗД спрямо
Община Бургас не може да се приеме, че дружеството се е освободило от
поетите задължения по поддръжката на пътната настилка. Неизпълнението на
задължението за представяне на писмен доклад от страна на дружеството е
годно да обоснове ангажиране на договорната му отговорност с оглед
обстоятелството, че същото не е изолирано от останалите предвидени за
страните по договора права и задължения, а се намира в обуславяща връзка
със същите и може да се приеме, че именно от неговото изпълнение зависят
следващите действия, които общината като възложител следва да предприеме
по възлагане извършването на конкретни ремонти дейности. Този извод следва
от систематичното тълкуване на цялата разпоредба на чл. 31 от договора и
съпоставянето й с тази на чл.17, т.1 от раздел IV, уреждаща задължението на
5
общината като възложител да уведомява предварително изпълнителя за
дейностите и СМР, които да бъдат извършени посредством възлагателно
писмо. От това следва, че на процедурата по възлагане на конкретни ремонти
и СМР в хипотезата на чл.17.1 от договора (чрез възлагателно писмо)
страните са придали значение на сложен фактически състав, едва след
изпълнението на който се стига до възлагане извършването на изрично
определени СМР.
Ищецът сочи, че предвид неизпълнението на тези задължения, при
установяване на причинно-следствена връзка между настъпилия инцидент и
причинените вреди, същите са резултат от неизпълнение на поетите от
дружеството-изпълнител задължения, поради което претендираните
обезщетения следва да бъдат изцяло в негова тежест.
Счита, че ако се установи, че в следствие на неизпълнение на това
задължение по този пътен участък е бил налице в действителност недобре
поставен капак на шахта, допринесъл за настъпване на твърдения инцидент и
причинените щети, то тогава отговорността е в правната сфера на
изпълнителя по договора. В посочения смисъл е и постановената съдебна
практика.
Предвид изложеното ищецът по обратния иск моли, в случай, че съдът
уважи първоначално предявените искови претенции, за неизпълнение на
посочените договорни задължения, да осъди „ПЪТСТРОЙ“ ООД, след
изпълнение на постановеното осъдително решение от страна на Община
Бургас, да заплати на последната сумите, както следва сумата от 1746.96 лв.,
представляваща парично обезщетение за причинените му вреди, настъпили
вследствие на ПТП, причинено от лоша пътна настилка, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане;
Законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и сторените от
Общината разноски в процеса.
В срока за отговор ответникът по обратния иск не е депозирал
отговор на исковата претенция срещу него.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Приложена е застрахователна полица № */22.07.2019 г. за застраховка
„Каско на МПС”, сключена между „Дженерали Застраховане” АД и
„Лизингова къща София лизинг“ ЕАД за автомобил „* 107” с рег. № *,
валидна от 23.08.2019 г. до 22.08.2020 г.
От протокол за ПТП № 1739490/01.08.2020г. е видно, че на същата
6
дата, водачът на лек автомобил * 107 с рег. № * – Г. С., поради несъобразена
скорост преминала с релефа на местността блъснала автомобила в издадена
над пътната настилка шахта.
Приложено е искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“
от 04.08.2020г., към което са приложени протокола от ПТП и снимков
материал. В искането е отразено, че застрахованото лице желае обезщетението
да стане чрез ремонт в доверен сервиз – ФБ Моторс ООД Бургас.
По делото е представен Опис-заключение за вреди по МПС от
05.08.2020г., в който са описани следните вреди: Еърбег ляв, еърбег десен,
предпазен колан ляв и десен, преден мост, носач предене ляв, облицовка
арматурно табло. Направена е калкулация за ремонт, видно от която сумата,
необходима за възстановяване на щетите е изчислена на 2 604,42 лв.
Видно от платежно нареждане от 19.08.2020 г. по сметка на „Лизингова
къща София лизинг“ ЕАД е преведена сумата 2 604,42 лева, като в
основанието за плащането е посочено „* * 107“.
До Община Бургас е изпратена регресна покана за изплащане на сумата
2619,42 лева, получена на 23.09.2020 г.
Изслушан по делото е свидетелят Г. С., водач на увреденото МПС.
Същата сочи, че си спомня инцидента, като на датата на ПТП е управлявала
автомобила и с него е разнасяла храна. Тръгвайки да излиза от паркинга на
пътното платно видяла, че има една шахта, която била изпъкнала, тъй като
асфалтът около нея е хлътнал. Свидетелката си помислила, че може да
надкрачи шахтата с автомобила. Минала с много бавна скорост и колата
влязла с предна дясна гума в дупката и се ударила отдолу в самата шахта, при
което еърбеците се отворили. Това се случило през светлата част на деня и
свидетелката имала видимост. Движела се с 5 или 10 км/час, тъй като се
включвала от паркинга. Шахтата била в средата на пътя, а пътната настилка
около нея била слегнала. Свидетелката повикала полиция и когато отишли
полицаи трябвало да й съставят акт за несъобразена скорост с цел да може тя
да заведа щета, по която да бъдат изплатени щетите по автомобила.
По делото е разпитан и свидетелят Л. В. Динков – полицейският
служител, който е съставил акта за ПТП. Първоначално същият сочи, че не си
спомня да е бил на сигнал на 01.08.2020г. в ж.к. Зорница. При предявяване на
протокола от ПТП заявява, че същият е изготвен от него и почеркът и
подписът са негови. Свидетелят не помни колата, но си спомня, че имало една
неравност, вдлъбнатина в асфалта и имало една шахта, която била издадена
малко над земята. Въпросният автомобил се бил ударил в шахтата. Свидетелят
излага, че е нямало знаци ограничаващи скоростта, което предполага, че се
приема скоростта за населено място 50 км/ч. Там било тясно, не се развивала
7
повече от 50 км/ч. Свидетелят излага, че пътното препятствие било издадена
шахта, като преди нея имало вдлъбнатина и непосредствено до нея била
шахтата. Шахтата по-скоро се намирала в средната част на платното, което
било едно и нямало отделни ленти. По спомен свидетелят заявява, че около
шахтата е имало хлътване, а не дупка.
По делото е допусната и изготвена Съдебно-автотехническа
експертиза. Вещото лице по същата е посочило, че във време на движение
гумите на автомобила са попаднали в пътна неравност под нивото на
асфалтовото покритие на платното за движение. В резултат на неравността,
долната част на автомобила се ударила в чугунен капак на шахта и са
нанесени материални щети на лекия автомобил. Увредени били предна
носеща рамка, преден десен носач и болт на преден десен носач. Отворили се
и двете въздушни възглавници, които увредили арматурното табло и
контактен пръстен на еърбег. Вещото лице е приело, че е причинно-следствена
връзка между установения механизъм на произшествието и вредите, нанесени
на „* 107“ с peг. № *.
При остойностяване на вредите експертът е приел, че нанесената щета
на * 107 към датата на настъпване на застрахователното събитие - 01.08.2020 г.
е на стойност 4109,19 лв. с включен ДДС.
Според вещото лице щетите са причинени в процес на движение на
автомобила със скорост около 20 км/ч., при попадане в пътна неравност с
дълбочина около 20см. Така посочената скорост е напълно достатъчна за удар
на автомобила в чугунения капак на шахтата.
Настоящият съдебен състав напълно кредитира заключението на
вещото лице, тъй като същото е пълно и компетентно дадено. Вещото лице е
отговорило всеобхватно на всички зададени му въпроси, включително и на
тези от съдебно заседание, като е изложило подробно своите заключения и
изводи за механизма на възнкналото ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, а
обратният иск е с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 410 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на
8
застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно право, а
встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице –
суброгационно право. В хода на производството по иск по 410 КЗ следва да
бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и
застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента,
която се предполага до доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Общината – ответник като юридическо лице би могла да носи отговорност
само по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.
Съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между „Дженерали
Застраховане” АД и собственика на увредения автомобил. Представените и
приети по делото документи удостоверяват, че застрахователна полица №
*/22.07.2019 г. за застраховка „Каско на МПС”, сключена между „Дженерали
Застраховане” АД и „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД за автомобил „*
107” с рег. № *, е била валидна от 23.08.2019 г. до 22.08.2020г., т.е. към
момента на инцидента – 01.08.2020 г. е действало правоотношение между
пострадалия и застрахователя. При действието на този договор е образувана
щета № *********, във връзка с настъпило на 01.08.2020 г. ПТП, като на
19.08.2020 г. по сметка на „Лизингова къща София лизинг“ ЕАД, е преведена
сумата 2604,42 лева.
Съдът приема за установено, че е настъпило описаното в исковата
молба пътно-транспортно произшествие, като в резултат на попадането в
необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно - издадена
шахта, намираща се в непосредствена близост до пропаднал участък от
пътната настилка, на 01.08.2020 г. в ж.к. *, на застрахования по застраховка
„Каско на МПС” при дружеството – ищец лек автомобил са причинени
описаните в приложените по делото писмени доказателства щети, като същите
се установяват и от приетата по делото съдебна автотехническа експертиза.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност
на претенцията по суброгоционния иск, предявен срещу него. Нормата на чл.
378, ал. 5 от КЗ изрично посочва, че регресните и суброгационни искове се
погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от
страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на
причинителя на вредата. В настоящия случай плащането от застрахователя
към застрахованото лице е извършено на 19.08.2020г., поради което и това му
вземане би се погасило по давност на 19.08.2025г. Исковата претенция обаче е
9
предявена на 05.03.2024г. – преди изтичане на давностния срок, респективно
това правопогасяващо възражение не следва да бъде уважено.
Неоснователно е и изложеното от ответника, че от твърденията в
исковата молба и доказателствата по делото не става ясно каква е била
шахтата, в която се е ударило процесното МПС. Това е така, тъй като от
събрания по делото доказателствен материал (свидетелските показания и
изготвената САТЕ) се установи, че вредите по автомобила не са настъпили при
удар в изпъкнала над пътното платно шахта, а поради слягане на асфалтовата
настилка около шахтата. По отношение на шахтата се установи, че същата е
била равна с нивото на пътното платно, с изключение на тази му част, която е
била вдлъбната и която е била около самата шахта.
Неоснователно е възражението на процесуален представител на
ответника, че механизмът на ПТП не е доказан. В процесния случай от
останалите събрани доказателства (съдебна автотехническа експертиза,
гласни доказателства, преписка по щета) се установява по категоричен и
безпротиворечив начин настъпването на описаното в исковата молба
произшествие и неговият механизъм. Посоченият от свидетелите, отразен и в
протокол за ПТП, механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението на
вещото лице по изготвената съдебна автотехническа експертиза.
Ето защо според настоящия съдебен състав е установен механизмът на
произшествието – автомобилът е преминал през вдлъбнатина на пътната
настилка около шахтата, в която се е ударил. Установи се, че въпросното
хлътване на пътната настилка не е било нито сигнализирано, нито
обезопасено по предвидените за това начини. Автомобилът е преминал е със
скорост до 20 кв/ч., при нормативно предвидена и разрешена скорост до 50
км/ч. Останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане също се установяват по безспорен начин от събраните по делото
доказателства – вредата за застрахованото лице и причинната връзка между
виновното и противоправно деяние на Общината и настъпване на вредите по
автомобила.
С оглед горното, както и предвид факта, че в процесния участък
ответната Община е собственик на пътя, на който е настъпило процесното
ПТП, предвид разпоредбите на чл. 2 от Закона за общинската собственост,
както и чл. 8, ал. 3 и чл. 31 от Закона за пътищата, Община Бургас е била
длъжна, съгласно чл. 31 ЗП, да поддържа, ремонтира и осигурява
възможността за ползването по предназначение на пътищата на територията
на града. Налице е отговорност на Общината съгласно разпоредбата на чл. 49
ЗЗД спрямо собственика на увредения лек автомобил. Произшествието е
причинено поради бездействието на служителите на ответника, на които
последната е възложила да поддържат и ремонтират пътя, нейна собственост,
10
както и да сигнализират за препятствия водачите на МПС. В настоящия
случай от бездействието на Община Бургас по отношение на обезопасяването
и сигнализирането неизправността на пътното съоръжение – наличието на
вдлъбнатина на пътното платно, са последвали материали щети –
първоначално в патримониума на собственика на МПС, а след
отремонтирането му и изплащането на сумата за ремонта от
застрахователното дружество, по силата на регресното право за
застрахователното дружество, визирано в чл. 410 КЗ, в патримониума на
застрахователното дружество.
Няма данни, от които да се направи извод, че водачът на МПС е
управлявал същото със скорост над допустимата, напротив – свидетелката С.
изложи, че скоростта, с която е управлявала автомобила, е била не по-висока
от 10 км/ч, тъй като се е включвало в пътното движение от паркинг и това не е
позволявало по-висока скорост. Вещото лице е посочило, че скоростта на
движение е била не по-висока от 20 км/ч. Поради това е неоснователно
възражението на процесуален представител на ответника, че виновен за
възникналото ПТП е водачът на автомобила. Въпреки това следва да се има
предвид фактът, че ищецът не претендира целият размер на заплатена сума по
обезщетяване на вредите, а само ½ от нея, като сам е приел наличието на
съпричиняване.
Видът и размерът на щетите по автомобила също се установява по
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и
заключение на вещото лице по приетата експертиза.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че така предявеният
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86 от ЗЗД спрямо главното
вземане, то и този иск се явява основателен. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
увредения, но това само по себе си не поставя длъжника в забава, тъй като
нито закона, нито страните по спорното отношение определят срок за
изпълнение на паричното задължение. Ето защо и на общо основание
длъжникът изпада в забава след покана – чл. 84 от ЗЗД. В случая поканата до
ответника за доброволно изплащане на щетата по регреса е получено на
23.09.2020 г. От тази дата до предявяване на иска – 05.03.2024 г. ответникът
дължи на ищеца обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва.
Ищецът е предявил иска само за периода от 01.03.2021 г. до датата на
предявяване на иска - 05.03.2024 г., и е посочил стойността на претенцията си
в размер на 437,25 лв. За процесния период, посочен от ищеца, обезщетението
за забава възлиза на 439.75 лева, съобразно направените изчисления в ЕПИ
11
онлайн калкулатор.
Ответникът от своя страна е направил възражение за изтекла
погасителна давност досежно претенцията за мораторна лихва. Предвид това
и съобразно нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, която предвижда, че с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви, следва да се приеме,
че вземането на ищеца за мораторна лихва е основателно за периода от
05.03.2021г. до 05.03.2024г. За така посоченият период размерът на
обезщетението за забава възлиза на сумата от 438.30 лв., което е повече от
претендираното от ищеца.
Предвид това претенцията следва да бъде уважена до предявения
размер от 237,25 лв., като искът бъде отхвърлен само за периода от
01.03.2021г. до 04.03.2021г., без това да се отрази на претендираната сума.
По обратния иск:
Поради уважаването на главните претенции, следва да се разгледа
предявеният от Община Бургас срещу „Пътстрой“ ООД обратен иск.
Представен по делото е договор от 06.06.2019 г., сключен между Община
Бургас като възложител и „Консорциум Пътстрой П“ ДЗЗД като изпълнител,
между „СМК Монтажи“ АД и „Пътстрой“ ООД за извършване на дейности по
строителство, основен ремонт, рехабилитация и поддържане на улиците и
общинските пътища /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на
населените места/, общинските пътища с техните съоръжения на територията
на Община Бургас, в частта по обособена позиция 7 „Изгрев“. Уговореният
срок на договора е 4 години. Същият е бил валиден към датата на процесното
ПТП. Обстоятелствата относно наличието на валидно облигационно
отношение между страните и настъпилото ПТП е в района, включен в
предмета на договора, не са спорни по делото.
Видно от раздел IV, чл.15 и чл.16, и целия раздел V от договора,
изпълнителят се е задължил да изпълни и проведе всички СМР в съответствие
с действащото законодателство, като по време на строителството предприеме
всички необходими и задължителни мерки по точното, качествено и
навременно изпълнение на възложените дейности, включително е поел
ангажименти, пряко свързани с осъществяване предмета на договора, чиято
крайна цел е осъществяването на безпрепятствено и нормално придвижване
на всички участници в движението, в т.ч. пешеходци, по уличната мрежа.
Съгласно раздел V, чл. 31 от същия договор изпълнителят е длъжен до
всеки първи понеделник на месеца да представи доклад за необходимите
ремонтни дейности по настоящия договор, след извършен обход на района.
Съгласно чл. 32 изпълнителят е длъжен преди възлагане на всяка СМР да
12
изготви предварителна количествено стойностна сметка, съгласувана с
представителя от Сектор „Капитално строителство“ на възложителя.
По делото е представен и договор за образуване на Консорциума,
именуван от двете дружества споразумение за създаване на консорциум от
25.02.2019г., с който дружествата са уредили взаимовръзката и обема от
задължения и отговорности за всеки от тях. Видно от т. 2.2. и 3.4. от
споразумението дружествата са се договорили, че безусловно се съгласяват да
носят солидарна отговорност, задно и по отделно пред Възложителя за
участието в консорциума в обществената поръчка, както и за изпълнението на
договора за обществена поръчка.
Предвид горното съдът намира, че дружеството ответник по обратния
иск е легитимирано да носи отговорност за неизпълнение на задълженията на
консорциума в качеството му на изпълнител по договора, като може да носи
цялата отговорност от това неизпълнение, съобразно нормата на чл. 122, ал. 1
от ЗЗД.
По делото няма данни нито за писмено възлагане, нито за представени
доклади за необходими ремонти. Действително съгласно договора няма пречка
Община Бургас да възложи ремонт на път и без доклад на „Пътстрой“ ООД.
Въпреки това съдът намира, че волята на страните е била „Пътстрой“ ООД да
извършва обходи на пътищата, по време на които да идентифицира местата,
нуждаещи се от ремонт, а въз основа на предоставения от нея доклад Община
Бургас да възлага извършване на ремонта. Дружеството може да се освободи
от отговорност само ако докаже, че е изпълнило задължението си за обходи и
предоставяне на доклади и въпреки това Община Бургас не е възложила
ремонт на пътя. В този смисъл е и практиката на ОС Бургас - Решение № 360
от 21.04.2022 г. по в. гр. д. № 1504/2021 г., Решение № 795 от 26.06.2020 г. по
в. гр. д. № 689/2020 г., Решение № 1218 от 09.07.2018 г. по в. гр. д. № 463/2018
г., Решение № 374 от 23.04.2024г. по в.гр.д. № 162/2024г. и др.
В случая такова доказване не е проведено. Нещо повече, ответникът не
е навел и такива твърдения, доколкото напълно се е дезинтересирал от
процеса, като не е подал отговор на насрещния иск и не изпрати процесуален
представител на проведените по делото открити съдебни заседания.
За ангажиране на договорната отговорност на изпълнителя следва да е
установена причинната връзка между настъпилото ПТП с щети и
неизпълнението или некачественото изпълнение на предмета на договора и на
нормативните технически изисквания по поддържане на процесния участък.
Както вече беше посочено, по делото се установи, че дружеството ответник е
имало задължението да извърши обход на процесния участък и да установи
неговата неизправност, като след това уведоми изпълнителя. Тъй като
13
изпълнителят не е извършил това си договорно задължение, той не се е
освободил от отговорността си по договора, респективно следва да понесе
същата.
При така установеното договорно неизпълнение следва да се приеме,
че предявеният обратен иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора по главните искове в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени поисканите от него по реда на чл. 80 от ГПК разноски.
Видно от представения списък ищецът претендира присъждане на общо
612,39 лв., от които 102,39 лв. за държавна такса, 250 лв. за депозит за вещо
лице, 60 лв. за депозит за призоваване на свидетели, както и 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че следва да уважи това
искане на ищеца, като единствено редуцира юрисконсултското
възнаграждение до размер на 150 лв. При това положение в полза на ищеца
следва да се присъди сума в общ размер на 562,39 лв. за сторените по делото
разноски.
В полза на ответника по главните искове не се следват разноски,
доколкото съдът е отхвърлил частично иска за мораторна лихва, но са за
периода, а не и за размера му.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца по обратния иск
следва да се присъдят сторените от него разноски, а имено 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и заплатената държавна такса в размер
на 69,87 лв. Съдът намира, че не следва ответникът по обратния иск да бъде
осъден да заплати в полза на Община Бургас разноските, които общината е
осъдена да заплати на ищеца „Дженерали Застраховане” АД, доколкото
последните са последица от неоснователното обжалване на предявения иск.
Община Бургас е можела да се освободи от тези разноски по предвидените от
ГПК начини, но доколкото това не е сторено, същите следва да останат за
нейна сметка.
По изложените съображения Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Бургас с ЕИК *, с адрес *, да заплати на
14
„Дженерали Застраховане” АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, сумата от 1 309,71 лева (хиляда триста и девет лева и
седемдесет и една стотинки) като регресно вземане, представляващо ½ от
изплатено обезщетение от застрахователя на собственика на лек автомобил
марка „* 107“, с ДК № * по застрахователна полица № */22.07.2019 г., което
обезщетение е за вреди, нанесени на автомобила на 01.08.2020 г. при
преминаване през необезопасено и необозначено препятствие на пътното
платно - издадена шахта, намираща се в непосредствена близост до пропаднал
участък от пътната настилка, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 05.03.2024 г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 410 от КЗ.
ОСЪЖДА Община Бургас с ЕИК *, с адрес *, да заплати на
„Дженерали Застраховане” АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, сумата 237,25 лева (двеста тридесет и седем лева и двадесет
и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главницата за периода 05.03.2021 г. – 05.03.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
само за периода от 01.03.2021г. до 04.03.2021г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Бургас с ЕИК *, с адрес *, да заплати на
„Дженерали Застраховане” АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, сумата от 562,39 лева (петстотин шестдесет и два лева и
тридесет и девет стотинки), представляваща сторените съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление * да заплати на Община Бургас, представлявана от кмета Д.Н.,
сумата от 1 309,71 лева (хиляда триста и девет лева и седемдесет и една
стотинки) регресно вземане, представляващо ½ от изплатено обезщетение от
застрахователя на собственика на лек автомобил марка „* 107“, с ДК № * по
застрахователна полица № */22.07.2019 г., което обезщетение е за вреди,
нанесени на автомобила на 01.08.2020 г. при преминаване през необезопасено
и необозначено препятствие на пътното платно - издадена шахта, намираща се
в непосредствена близост до пропаднал участък от пътната настилка, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
– 05.03.2024 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от
237,25 лева (двеста тридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за
периода 05.03.2021 г. – 05.03.2024г., при условие, че Община Бургас, заплати
на Дженерали Застраховане” АД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, посочените в настоящото решение суми.
15
ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ“ ООД с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление * да заплати на Община Бургас, представлявана от кмета Д.Н.,
сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение,
както и 69,87 лв. (шестдесет и девет лева и осемдесет и седем стотинки), за
заплатената държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на „ПЪТСТРОЙ“ ООД с
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, в качеството му на трето
лице – помагач на страната на ответника Община Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
16