№ 20829
гр. *****, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110****176 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу Л. Г. Ц., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден
имот, находящ се в ****, с абон. № *****, а именно: сумата от 3 222.46 лв. – стойност на
доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със
законната лихва от 25.10.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 511.82 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г.; сумата от 30.15 лв. – стойност
на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 6.10 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57768/2022 г.
по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, към
което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през исковия период топлинна енергия за
имота, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от **** по реда за дялово разпределение.
Излага, че ответникът е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва провеждането на Общо събрание на
1
етажната собственост, на което да е постигнато съгласие на собствениците в сградата
относно присъединяването й към топлопреносната мрежа. Оспорва сключването между
третото лице – помагач и етажната собственост на договор за дялово разпределение, а
евентуално твърди, че срокът на сключения договор е изтекъл. Оспорва годността на
уредите за индивидуално отчитане. Оспорва ищцовите Общите условия да са публикувани и
одобрени в съответствие със законовите изисквания. Оспорва претенциите поради липса на
представени фактури за исковия период. Оспорва претенциите за лихви поради липса на
връчена покана. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по
отношение на процесните суми.
Третото лице – помагач на страната на ищеца **** изразява становище, че дяловото
разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в съответствие с
нормативната уредба, поради което исковете са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57768/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по
договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на
вземането, както и настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
погасителната давност. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
2
В случая ответникът оспорва надлежното присъединяване на сградата, в която се
намира процесният имот, към топлопреносната мрежа поради липса по делото на протокол
от Общото събрание на етажната собственост, в който да е изразено съгласие за това.
Действително по делото не е представен от ищеца такъв протокол. Приет е обаче като
писмено доказателство Протокол от Общо събрание на етажните собственици от 16.10.2000
г., в който е посочено, че етажните собственици ползват топлинна енергия от
„Топлофикация“, и е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с ****, като възражението на ответника за противоречие относно
датата на провеждане на това Общо събрание е неоснователно, защото другият представен
протокол касае различна сграда /вх. Б/. Съдът счита, че вземането на решение от етажните
собственици за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“
представлява косвено доказателство за изразено по-рано от тях съгласие за топлофициране
на сградата. Противният извод – че лица, които не са съгласни с топлофицирането на
сградата, въпреки това са изразили съгласие за извършване на услугата за дялово
разпределение по отношение на същата тази сграда, би противоречал на житейската логика,
при положение че тази услуга е неразривно свързана с наличието на топлоснабдяване. Освен
това в случая от заключението на съдебно-техническата експертиза и от представените от
третото лице – помагач писмени доказателства е видно, че сградата продължава да е
топлофицирана и през исковия период, като ответникът нито твърди, нито доказва да е взето
решение от етажните собственици за прекратяване на топлоснабдяването при
предпоставките на чл. 153, ал. 2 ЗЕ.
В случая от Нотариален акт № ****, ***, дело № **** г. на Първи нотариус при СРС,
за собственост върху жилище /апартамент/, построено върху държавно място от *****, ****,
се установява, че от 1979 г. Л. Г. Ц. е собственик на апартамент ***, находящ се в ****. Той
нито твърди, нито доказва преди или по време на процесния период да се е разпоредил с
правото си на собственост върху имота. Следователно именно той е материалноправно
легитимиран да отговаря за задължението за доставената в имота топлинна енергия през
исковия период.
Не се доказа по делото ответникът да е подал декларация по чл. 108 ЗЕЕЕ /отм./, че не
желае да бъде потребител на топлинна енергия и че иска прекратяване на
топлоснабдяването. В тази връзка е уважено искането му за задължаване на ищеца да
представи такава декларация, но последният изрично посочва, че не разполага с такъв
документ, като същият не е представен и от ответника в качеството му на твърдян
декларатор. Отделно от това, от чл. 108, ал. 4 ЗЕЕЕ /отм./ следва, че дори и да е подадена
такава декларация и да е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имотите, то
съответното лице остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Ето защо съдът намира, че
подаването на такава декларация не е доказано, но дори и да бе доказано, то не би
рефлектирало върху извода за наличие на пасивна материалноправна легитимация за
ответника.
3
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е съществувало през исковия
период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който
съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от **** на клиенти в град *****, одобрени с Решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, чието надлежно публикуване в един централен и един местен
всекидневници е служебно известно на съда, за което страните са уведомени с Определение
№ 31491/08.09.2023 г. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект:
апартамент ***, находящ се в ****, с абон. № *****.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, са представени по делото общи фактури, писмени доказателства от
третото лице – помагач на ищеца и е прието заключение на съдебно-техническата
експертиза.
От заключението на вещото лице Т., което съдът кредитира като обективно,
компетентно и обосновано, се изяснява следното: За процесния период редовно са
отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по
този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна
собственост. Топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй
като е преминавал проверки, които макар и понякога да са извършвани след изтичане на
законовия срок, са приключвали със заключение за съответствие. Остойностяването на
потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно
изравняване от фирмата за дялово разпределение. През процесния период в имота е имало 4
бр. радиатори без индивидуални разпределители на разходите за отопление, като е липсвал и
водомер за топла вода. Абонатът не е осигурявал достъп до имота за отчет. Поради това и
поради липсата на уреди за дялово разпределение фирмата за дялово разпределение е
начислявала служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата,
като изчислената от вещото лице служебна топлинна енергия съвпада с отразената в
изравнителните сметки, а за битово горещо водоснабдяване е начислявала служебно
топлинна енергия за 1 бр. лице с разходна норма 140 л/денонощие. Начислявана е и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е изчислявана по нормативно
установена формула и е разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички
абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като
изчислените от вещото лице стойности на топлинната енергия от сградната инсталация
съвпадат с отразените в изравнителните сметки. Вещото лице Т. посочва, че дяловото
разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.
Неоснователно е възражението на ответника, че данните от общия топломер са
неверни, защото не е минал съответния метрологичен контрол. От разясненията на вещото
лице Т. в открито заседание се установява, че щом всички проверки на общия топломер са
приключвали със заключение за съответствие, дори и да са извършвани след
законоустановения срок, установеното съответствие от техническа гледна точка е
достатъчно за извод, че топломерът е бил годно средство за търговско измерване през целия
4
исков период.
Възражението на ответника, че липсват доказателства, че измервателните уреди в
имота през исковия период са били годни, е ирелевантно, доколкото в случая такива изобщо
не е имало, а и не е бил осигурен достъп до имота на фирмата за дялово разпределение,
поради което топлинната енергия не е начислявана на база показанията на уреди в имота.
Преценявайки заключението на съдебно-техническата експертиза и документите за
извършено дялово разпределение, представени от третото лице – помагач на ищеца, съдът
намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и
действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по
основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на
ответницата е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата
на чл. 162 ГПК.
Ответникът дължи цената на реално потребената топлинна енергия в неговия имот
през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отчетено именно реално
доставеното количество топлинна енергия през периода, чиято стойност възлиза на сумата
от 3 222.45 лв.
По възражението на ответника за погасяване по давност на вземането съдът намира
следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
5
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
Всичко изложено означава, че с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 25.10.2022 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 17.08.2019 г., т.е. тези за периода от
м. 05.2019 г. до м. 06.2019 г. включително.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност – от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., се установява от
заключението на съдебно – техническата експертиза и възлиза на сумата от 3 153.95 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на задължението, поради което искът за
стойността на доставената топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 3 153.95 лв.
за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2021 г., като върху тази сума той дължи и законната
лихва, считано от 25.10.2022 г. до окончателното плащане. Искът подлежи на отхвърляне за
разликата над 3 153.95 лв. до пълния предявен размер и за периода от м. 05.2019 г. до м.
06.2019 г. поради изтичане на погасителна давност за вземането за посочения период.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответника топлинна енергия през част от исковия период.
Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва
да намери приложение в случая предвид клаузите в приложимите Общи условия. Съгласно
чл. 33, ал. 1 клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено,
че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
6
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните
сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид изложеното възражението на
ответника, че не е получил покана, е неоснователно, защото изпадането в забава в случая не
е обвързано с получаването на такава. Началото на забавата е 15.09.2020 г. – за
изравнителната сметка за периода от м. 07.2019 г. до м. 04.2020 г., и 15.09.2021 г. – за
изравнителната сметка за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г., тъй като съобщенията към
фактури са съответно от 31.07.2020 г. и от 31.07.2021 г., видно от писмените доказателства
на л. 27 – 30 от делото.
Дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г. върху
непогасената по давност главница съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 496.53 лв.
Следователно искът за лихва за забава върху главницата за цената на доставената
топлинна енергия е основателен до посочения размер, а за разликата до пълния предявен
размер е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от ****. Наличието или липсата на действащ договор е ирелевантно, тъй
като за ответника при всички случаи е възникнало задължението за заплащане на стойността
на извършената по отношение на неговия имот услуга. Таксата се дължи именно на
ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради това съдът
намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание.
Ответникът не оспорва размера на това задължение, поради което съдът приема, че
дължимата стойност на услугата дялово разпределение е 30.15 лв., както е посочено в
исковата молба, като върху нея се дължи и законната лихва, считано от 25.10.2022 г. до
окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане
на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана
за заплащането й. От това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
7
присъдят разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част
от исковете, а именно: за заповедното производство – в общ размер на 122.90 лв., както
следва: 73.90 лв. – държавна такса, и 49 лв. – юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство – в общ размер на 465.90 лв., както следва: 73.90 лв. – държавна такса, 294 лв.
– депозит за вещо лице, и 98 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 13.56 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението на ищеца за неговата прекомерност е неоснователно, защото
то не надхвърля минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Л. Г.а Ц., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на ****, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. *****, ****, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № *****, а
именно: сумата от 3 153.95 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
07.2019 г. до м. 04.2021 г. , ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до окончателното
плащане; сумата от 496.53 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г.;
сумата от 30.15 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от
м. 09.2019 г. до м. 04.2021 г. , ведно със законната лихва от 25.10.2022 г. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 57768/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ, както
следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността
на доставената топлинна енергия – за разликата над 3 153.95 лв. до пълния предявен размер
от 3 222.46 лв. и за периода от м. 05.2019 г. до м. 06.2019 г.; частично иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия – за разликата над 496.53 лв. до пълния предявен размер от 511.82 лв.; изцяло иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6.10 лв. – мораторна лихва за периода от
31.10.2019 г. до 04.10.2022 г. върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Л. Г.а Ц., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 122.90 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 465.90 лв. –
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ****, да
заплати на Л. Г.а Ц., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 13.56 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
8
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9