Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
Град Несебър, 28.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
при секретаря К.Л., като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 656 по описа за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** 4, ******* представлявано от М.Ф., твърди, че с ответника М.К.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, адрес на призоваване: ************, е сключен договор за потребителски паричен кредит с номер ************ от 14.05.2014г. за сумата в размер на 3 160,90 лева, която сума ищецът е предоставил директно на търговеца, от който ответникът-кредитополучател е закупил стоката, като така ищецът е изпълнил задълженията си по договора. Ответникът е следвало да върне така предоставената в заем сума на 12 месечни вноски, всяка от които в размер на 288,70 лева, включващи главницата по заема и такса обработка по кредита. Ответникът, в качеството му на длъжник по договора, е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.06.2014г., към която дата не е погасил никоя от месечните вноски по кредита. Според уговореното в чл.3 от договора, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, вземането по договора става предсрочно изискуемо в пълен размер. Въпреки тази уговорка, ищецът-кредитор е изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение през месец септември 2014г. и по този начин е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Така кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер на 18.07.2014г. като ответникът дължи общо сумата в размер на 3 464,35 лева, включваща главница в размер на 303,45 лева и законна лихва за забава в размер на 204,72 лева. За вземането си кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение до съда, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№ 640/2015г. по описа на Шуменския районен съд, който е уважил искането и е издал заповед за изпълнение, срещу която обаче длъжникът по заповедта и ответник в настоящия процес е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено наличието на вземане по заповедта за изпълнение, издадена срещу ответника в заповедното производство, за сумата в размер на 3 160,90 лева, представляваща главница по кредита, сумата в размер на 303,45 лева, представляваща такса обработка по кредита по чл.1 от договора, сумата в размер на 204,72 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 18.07.2014г. до 11.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното й изплащане, сумата в размер на 30 лева, представляваща разноски в заповедното производство за платена държавна такса, и сумата в размер на 300 лева, представляваща присъдено в заповедното производство юристконсултско възнаграждение. Претендира разноски в настоящото производство.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е направил възражение за местна подсъдност. Счита иска за недопустим с довода, че е регистриран като едноличен търговец с фирма „*********”, както и че спрямо него като търговец е открито производство по несъстоятелност и има назначен синдик. Алтернативно моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, като заявява, че оспорва твърденията в исковата молба, и в частност отрича между него и ищеца да е възникнало облигационно отношение във връзка с процесния договор за кредит, както и че оспорва автентичността и верността на представените от ищеца доказателства. Претендира разноски.
Въз основа на направеното от ответника възражение за местна подсъдност Шуменският районен съд с влязло в сила Определение № 2019/08.07.2015г., постановено по делото, е изпратил същото по подсъдност на Несебърския районен съд.
Ищцовото дружество не се представлява в съдебно заседание нито от законен нито от процесуален представител.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит ********* от 14.05.2014г., по силата и в изпълнение на който ищецът, в качеството му на кредитор, е предоставил уговорения кредит, а именно сумата в размер на 3 160,90 лева, директно на търговеца, от който ответника – длъжник по договора – е закупил стоките. Ответникът, в качеството му на кредитополучател, се е задължил да върне така предоставения му кредит чрез заплащане на погасителни вноски, включващи главница по заема и таксата обработка на кредита, съгласно изготвения с договора погасителен план. Ответникът се е задължил да заплати 12 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 288,70 лева. Тези погасителни вноски ответникът е следвало да заплаща на определения падеж, като страните са уговорили, че при забава на две или повече месечни погасителни вноски ответникът-кредитополучател дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска, както и че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с уговорените надбавки, обезщетения за забавата и разноските за събиране на вземането.
От заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите, положени в договора за кредит под всяка страница и на последвана страница от договора и на декларацията за предоставяне на лични данни срещу графата „Кредитополучател”, са изпълнени от ответника М.К.К..
Между страните не се спори, че ответникът не е погасявал никакви вноски по кредита в изпълнение на договора, като с неплащането на втората вноска с падеж на 18.07.2014г., целият кредит е станал предсрочно изискуем. Няма представени доказателства от страна на ответника за извършени плащания на сумите по договора след тази дата.
На 23.03.2015г. ищцовото дружество „Б.П.П.Ф.” ЕАД ***, е подало до Шуменския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника М.К.К.. Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№ 640/2015г. по описа на съда който е уважил искането и е издал Заповед № 268 от 24.03.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заплащане на главница от 3 160,90 лева по Договор за потребителски кредит с номер ********* от 14.05.2014г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата, такса обработка в размер на 303,45 лева, мораторна лихва в размер на 204,72 лева за периода от 18.07.2014г. до 11.03.2015г., както и разноски в размер на 373,38 лева, от които 73,38 лева за платена държавна такса, и 300 лева за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът М.К.К. е подал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Б.П.П.Ф.” ЕАД ***, е предявил настоящия положителен установителен иск.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя е установена от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и неоспорени от страните.
От приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим – предявен от лице-заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество, същият е основателен и доказан и като такъв ще бъде уважен по следните съображения:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. По такъв иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по категоричен начин неговото съществуване спрямо ответника-длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
Безспорно по делото се установи, че между ищцовото дружество и ответника М.К.К. е налице твърдяното отношение – договор за кредит за покупка на стоки или услуги, по силата на който ищецът е предоставил на търговеца, от който ответникът е закупил стоките, уговорения кредит, срещу задължението за връщането му с изрично оскъпяване (такса, покриваща разноските по подготовката и обслужване на заема и надбавка, съставляваща печалба на заемодателя). Налице е сключен в писмена форма между страните двустранен, възмезден договор, като изпълнението на задължението на едната страна обуславя изпълнението на задълженията на другата страна. В случая се установи, че ищцовото дружество е предоставило на търговеца, от който ответникът е закупил стоката, уговорената сума от 3 160,90 лева, което е породило насрещно задължение да върне заетата сума да върне заетата сума, ведно с уговорената такса за обработка на кредита, съгласно уговореното с погасителен план – месечни вноски с точен падеж. Ответникът не ангажира никакви доказателства за извършвани от него плащания в изпълнение на поетите задължения по договора да заплаща погасителните вноски в уговорените размери и падежи, което е основание да бъде ангажирана договорната му отговорност.
Установи се, че ответникът не е заплащал никакви погасителни вноски, като към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 23.03.2015г. са били изискуеми всички непогасени вноски. Поради това с оглед изискуемостта на целия кредит, за ищцовото дружество е бил налице правен интерес от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Задължението на ответника по договора за погасяване на изискуемия кредит възлиза на сумата от 3 464,35 лева, включваща непогасената главница и таксата за обработка на кредита.
Неизпълнението от страна на ответника – длъжник по договора за кредит – на задължението му за връщане на дадената му като кредит парична сума в уговорените срокове и настъпилата изискуемост на целия кредит, обуславя ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното неизпълнение.
С оглед установеното просрочие на уговорените вноски, съгласно чл.3 от общите условия към договора за заем, ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница, възлизаща на сумата в размер на 204,72 лева за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 18.07.2014г., до 11.03.2015г.
С оглед изложеното, съдът намира, че по категоричен начин се установи съществуването на задълженията на ответника М.К.К. по договора за потребителски кредит, поради което предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Върху главницата от 3 160,90 лева следва да се признае дължимата законна лихва за забава, считано от постъпване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.03.2015г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предвид разясненията, дадени в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по направените в заповедното производство разноски, които съдът намира за доказани в размер на 73,38 лева за платена държавна такса, но следва да бъдат и тези, присъдени за юристконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 373,38 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане от ищцовата страна, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски в настоящото производство за платена държавна такса в размер на 153,06 лева. Следва да се присъдят и ненаправени от ищеца разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, предвид утвърждаващата се практика на съдилищата в полза на юридически лица, представлявани от юристконсулт да се присъждат разноски, единствено въз основа на искането на самия юристконсулт, без доказателства такива разноски в действителност да са направени.
На ответникът не се дължат разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, поради което искането му за присъждане на такива в размер на 950 лева следва да се остави без уважение.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, адрес на призоваване: ************, че ДЪЛЖИ на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** 4, ******* представлявано от М.Ф., сумата в размер на 3 160,90 лв. (три хиляди сто и шестдесет лева и 90 ст.), представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ********* от 14.05.2014г., заедно със законната лихва, считано от 24.03.2015г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 303,45 лв. (триста и три лева и 45 ст.), представляваща такса обработка, и сумата в размер на 204,72 лв. (двеста и четири лева и 72 ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.07.2014г. до 11.03.2015г., за които суми в полза на ищеца е била издадена от Шуменския районен съд в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 640/2015г., Заповед № 268/24.03.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА М.К.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, адрес на призоваване: ************, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** 4, ******* представлявано от М.Ф., сумата в размер на 373,38 лв. (триста седемдесет и три лева и 38 ст.), включваща направени разноски в размер на 73,38 лева за платена държавна такса и 300 лева юристконсултско възнаграждение, в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 640/2015г. по описа на Шуменския районен съд.
ОСЪЖДА М.К.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, адрес на призоваване: ************, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** 4, ******* представлявано от М.Ф., сумата в размер на 453,06 лв. (четиристотин петдесет и три лева и 06 ст.), включваща разноски за платена държавна такса в размер на 153,06 лева и юристконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.К.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, адрес на призоваване: ************, за осъждането на „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** 4, ******* представлявано от М.Ф., да му заплати сумата в размер на 950 лева, представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: