Р Е ШЕНИЕ
№
гр.
Ловеч, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и девети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ КРЪСТЕВА адм. дело
№ 197 по описа за 2022 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 145 и сл. от АПК и чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ – стар, сега –
ЗУСЕФСУ). Следва да се посочи, че с обнародваните в ДВ, бр. 51 от 2022 г., в
сила от 1.07.2022 г., изменения на ЗУСЕСИФ, е изменено заглавието на закона,
както следва: Закон за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за изменение и
допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ДВ, бр. 51 от
2022 г., в сила от 1.07.2022 г.),
до приключването на програмите за програмен период 2014 – 2020 г.,
съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ),
разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този
закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от
ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми.
Административното дело е образувано по
жалба с вх.№2199/10.06.2022 г. подадена от Община Ловеч, представлявана от кмет
на община, против Решение № BG05M90P001-2.019-0012/20/20.05.2022г. на Главен
директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и
проекти“ (ГД“ЕФМПП“) при Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и
ръководител на Управляващия орган на оперативна програма „Развитие на човешките
ресурси“ (УО ОПРЧР), с което е установено извършено нарушение по смисъла на чл.
70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (стар, сега – ЗУСЕФСУ, загл.
изм. ДВ,
бр. 51 от 2022 г., в сила от
1.07.2022 г.) — неизпълнение на одобрени индикатори, на основание чл. 72, ал. 3
от ЗУСЕСИФ (стар, сега – ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) и съгласно т. 6 от
приложение № 2 към чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 5, т. 1 от Наредбата за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите
корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57/2017г. (Наредбата), е
определена финансова корекция в размер на 15 на сто върху сумата на отчетените
допустими засегнати от нарушението разходи, финансирани със средства от ЕСИФ в
размер на 5 649.49 лв., регистрирана е нередност и е отразена в регистъра на
нередностите по ОПРЧР, и е определен общ размер на сума за възстановяване 5
649,49лв., които, съгласно чл.3.77 от Административния договор във връзка с чл.
75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, са възложени за възстановяване на бенефициента Община
Ловеч.
Жалбата е подадена чрез административния
орган. Представено е копие на административната преписка.
Жалбоподателят моли
да бъде отменен обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради
противоречие с приложимия материален закон и с неговата цел. Излага
съображения, че реалното изпълнение на
индикатора, за чието неизпълнение е наложена процесната
финансова корекция, е извън възможностите
и нормативните задължения на общината, поради което неправилно е наложена същата.
В жалбата се сочи, че в изпълнение на Дейност № 1 по проекта от Община Ловеч е проведена
процедурата за подбор и наемане на персонала, ангажиран в социалните услуги. По
Дейност № 2 „Преместване на децата и младежите от целевата
група и настаняването им в новоразкритите услуги от резидентен тип“ са
извършени подготвителните дейности, свързани с изготвяне на вътрешни правила,
правилници и процедури от назначените екипи, график на работните смени и всички
други дейности и документи, свързани с пряката им дейност, създадени са необходимите
условия за настаняване на потребители. Излага още, че в описанието на дейността
е отразено, че потребителите на резидентните услуги ще бъдат идентифицирани и
насочени в резултат от извършената оценка по първи етап на процедура
„Продължаваща подкрепа за деинституционализацията на децата и младежите“,
изпълнявана от Агенцията за социално подпомагане (АСП). Жалбоподателят сочи, че
към разкритата по проекта социална услуга „Преходно жилище“ няма насочен нито
един потребител в резултат на планираната оценка. Предвид това, за Община Ловеч
в качеството й на бенефициент, се създал риск за неизпълнение на заложените
индикатори в рамките на целия период на изпълнение на проекта, без да има обективна възможност да въздейства
на процеса по оценяване и насочване, във връзка с което излага, че Община
Ловеч депозирала писмо до МТСП и Ръководителя на УО на ОПРЧР.
На следващо
място, в жалбата се развиват доводи за противоречие с приложимия материален закон на
тълкуването от страна на УО на приложението на понятието „нередност“, доколкото,
в случая не е налице първото условие на понятието „нередност“ – действие или
бездействие на икономически оператор, тъй като задълженията на общината като
бенефициент по процесния АДБФП са да предоставя услугите по него, но не и да
осигурява/насочва ползвателите на съответните услуги, откъдето идва и
неизпълнението на индикатора.
Жалбоподателят
счита, че обжалваното решение за
налагане на финансова корекция е постановено и в противоречие с целта на закона,
тъй като с предоставянето на услугата дори на част от заложените като индикатор
потребители, е изпълнена и целта на проекта - настанени са не повече от 8 деца (предвид дефиницията в §1, т.32 от ДР на ППЗСП), в случая 3, и са им предоставяни в пълна степен услугите,
предвидени в проекта и в съответствие с целите на приложимите нормативни
актове.
Оспорващата
страна - редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. В
писмени бележки с вх. № 2581/15.07.2022 г. упълномощен юрисконсулт поддържа
жалбата, моли съда да отмени обжалвания индивидуален административен акт като
незаконосъобразен по изложени съображения по съществото на спора. Претендира
възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесена държавна
такса, за които е приложен списък и прави възражение за прекомерност на
юрисконсултско възнаграждение, в случай, че бъде претендирано такова от ответника.
Ответната страна
в съдебно заседание се представлява ат упълномощен юрисконсулт И.Д., който оспорва
жалбата. Претендира възстановяване на сторените разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с
оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на
оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Между Министерство
на труда и социалната политика, чрез Главна дирекция „Европейски фондове,
международни програми и проекти“ – Управляващ орган на Оперативна програма
„Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) 2014-2020, от една страна, и Община
Ловеч в качеството на бенефициент, от друга страна, бил сключен Административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № BG05M9OP001-2.019-0012-C01 (л. 204 и сл.) по ОПРЧР 2014-2020, Приоритетна ос 2: Намаляване на
бедността и насърчаване на социалното включване, процедура BG05M9OP001-2.019 „Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите –
ЕТАП 2 – предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за деца
и семейства“ – КОМПОНЕНТ 1 за изпълнение на проект BG05M9OP001-2.019-0012 „Подкрепа за деинституционализация на децата и младежите в гр. Ловеч“.
Проектът е с
основни дейности: 1.Подбор и наемане на персонал, ангажиран в социалните услуги
за деца и младежи; 2. Преместване на децата и младежите от целевата група и
настаняването им в новоразкритите услуги от резидентен тип; 3. Предоставяне на
новите социални услуги за деца и семейства; 4. Закупуване
на специализирано транспортно средство, обзавеждане и оборудване,
и с индикатор за изпълнение: Деца и младежи
настанени в институции, обхванати в интервенции за деинституционализация – 14
и индикатор за резултат: Деца и младежи,
получаващи социални и здравни услуги в общността, след извеждането им от
институция – 14.
Срокът/периодът
за изпълнение на проекта е 18 месеца, считано от 02.03.2020 г.
Видно от
окончателния технически отчет № 3 по проекта (л. 279 и сл.), относно индикаторите „Деца и
младежи, получаващи социални и здравни услуги в общността, след извеждането им
от институция“ и „Деца и младежи настанени в институции, обхванати в
интервенции за деинституционализация“ са заложени целеви стойности по 14 за всеки. В окончателния технически отчет, от
бенефициента са отчетени стойности по 9 за всеки.
С писмо с изх. №
BG05M9OP001-2.019-0012/19 от 25.03.2022 г. (л. 22-24 и л. 326-328) Ръководителят на УО на ОПРЧР
уведомил бенефициента, че при извършване на проверка на постъпило искане за
окончателно плащане от 01.10.2021 г. и разглеждане на приложената документация
е установено нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (стар, сега – ЗУСЕФСУ,
загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г.,
в сила от 1.07.2022 г.), а именно неизпълнение на одобрени индикатори (за изпълнение и резултат), изрично
посочени в чл. 2.2 от административния договор за БФП.
На основание чл.
72, ал. 3 от ЗУСЕСИФ (стар, сега – ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022
г.), със същото писмо УО е предложил финансова корекция по пропорционалния
метод в размер на 15 на сто върху сумата на отчетените допустими разходи от
ЕСИФ, засегнати от нарушението, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (стар,
сега – ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51
от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), на обща стойност 37 663.27 лв., като общият размер на предложената
финансова корекция възлиза на 5 649.49 лв.
В съответствие с
чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (стар, сега – ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022
г.) на бенефициента е предоставена възможност в 14-дневен срок от получаване на
писмото да депозира своите възражения относно основателността и размера на
финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства.
В предоставения срок Кметът на
Община Ловеч (л. 19-21 и л. 334-353) е представил пред Управляващия орган
възражение по основателността на така регистрирания сигнал за нередност, към
което приложил като доказателства и копие от кореспонденция с МТСП, УО на
ОПРЧР, РДСП – Ловеч, ДСП – Ловеч.
Във възражението се излагат
мотиви защо не са налице описаните в писмото по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (стар,
сега – ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51
от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) нередности.
С Решение № BG05M90P001-2.019-0012/20
от 20.05.2022 г., след като е обсъдил депозираното от бенефициента възражение, Ръководителят
на Управляващия орган на ОПРЧР е определил финансова корекция в размер на 15 на
сто върху сумата на отчетените допустими засегнати от нарушението разходи,
финансирани със средства от ЕСИФ в размер на 5 649,49 лв., регистрирана е
нередност и е отразена в регистъра на нередностите по ОПРЧР, и е определен общ
размер на сума за възстановяване 5 649,49лв., които, съгласно чл.3.77 от
Административния договор във връзка с чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (стар, сега –
ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022
г., в сила от 1.07.2022 г.), са възложени за възстановяване на
бенефициента Община Ловеч.
В мотивите си
органът е посочил, че индикаторите
за изпълнение и резултат са заложени в Административния договор за БФП и са
задължително условие за постигането на целите на проектното предложение, за
което е отпуснато финансирането. Направена е калкулация на постигнатите
индикатори по следната формула: (9/14)*100% = 64.29%, като на
основание т. 6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове, приета с ПМС 57/2017г. (Наредбата), предвид изпълнението на одобрените
по проекта индикатори между 60 и 69 на сто, е определен размер на финансовата
корекция - 15 на сто спрямо засегнатите от нарушението разходи.
В решението е
посочено също, че съобразявайки обстоятелството, че в рамките на изпълнение на проекта капацитетът
на наблюдаваното жилище (8 места) е достигнат, УО е определил
засегнатите от нарушението разходи в размер на 37 663.27 лв. - тези, свързани с преходното жилище, където
услуга са ползвали само 3 от предвидените за настаняване
8 лица.
По отношение на
твърдението на бенефициента, че отговорният орган за настаняването на децата в
резидентната услуга в общността е Дирекция „Социално подпомагане“ посредством
издаване на заповед за предприемане на мярка за закрила, поради което Община
Ловеч не е имала обективна възможност да въздейства на процеса на оценяване и
насочване, УО е посочил в обжалваното решение, че доколкото съгласно АДБФП
конкретният бенефициент и управляващия орган са единствените страни по
договора, а асоциираният партньор в лицето на АСП не е страна по този договор,
то само бенефициентът е отговорен пред УО за изпълнението на АДБФП.
При служебната проверка относно валидността на
акта, съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган.
В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ (стар, сега – ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) е предвидено, че ръководител
на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в
чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице.
Съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и
социалната политика, приет с ПМС № 266/10.11.2009 г., министърът на труда и
социалната политика управлява програми и проекти в сферата на своята
компетентност, финансирани от предприсъединителните и структурните фондове на
ЕС и от други международни финансови институции и донори. В рамките на своята
компетентност, със Заповед № РД-03-2/01.12.2020 г., представена в настоящото
производство (л. 43-44), министърът на труда и социалната политика е
оправомощил Ц.И.С. – заместник главен директор на Главна дирекция „Европейки фондове,
международни програми и проекти“, считано от 01.12.2020 г. да изпълнява
функциите на ръководител на УО на ОПРЧР в пълен обхват.
От изложеното следва, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган - главен директор на Главна
дирекция „Европейки фондове, международни програми и проекти“ и Ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в кръга на
неговите правомощия.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (стар, сега – ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), финансовата корекция се
определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на
управляващия орган, одобрил проекта. В настоящият случай установената от закона
писмена форма е спазена, а оспореният акт е мотивиран, като са посочени както
фактическите, така и правни основания за неговото издаване. Изложени са
подробно фактическите обстоятелства, послужили като основание за
извода на административния орган, че е налице нарушение
на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (стар, сега – ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022
г.) – неизпълнение на индикатори, обуславящо налагането на финансова корекция.
В оспорения акт са цитирани и правните норми,
послужили като основание за постановяване на административния акт. Същият
съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
На следващо
място, принципът на правната
сигурност изисква правната уредба да позволява на заинтересованите лица да се
запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага. В съответствие с
този принцип, законодателят е регламентирал специални правила за процедурата по
определяне на финансовата корекция по основание и размер. Съгласно чл. 73, ал.
2 от ЗУСЕСИФ (стар, сега – ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022
г.), преди издаване на решението
за определяне на финансовата корекция, ръководителят на Управляващия орган е
длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който
не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността
и размера на корекцията. От доказателствата по делото е безспорно, че на
жалбоподателя е била дадена такава възможност и че същият е упражнил правото си
да направи възражения, по всички основания за налагане на корекцията и по нейния размер. С оглед на това, съдът намира, че не е допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила при издаването на акта.
По приложението на материалния закон, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ (стар, сега – ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022
г.), финансовата подкрепа със
средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде
отменена само на някое от посочените правни основания. В тежест на
административния орган е да докаже извършеното нарушение. Видно от оспорения
административен акт правното основание за определяне на процесната финансова
корекция е чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (стар, сега – ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.).
Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от Регламент
№ 1303/2013, която намира приложение в разглеждания спор, държавите членки
носят отговорност за разследването на нередностите, за извършването на
необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Според
чл. 122, ал. 2 от Регламент № 1303/2013 държавите членки предотвратяват,
откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми.
Легалната дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент №
1303/2013, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на
икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския
съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би
имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се
отчете неоправдан разход в общия бюджет. Елементите следва да са налице кумулативно.
Съдът не споделя
направения извод от административния орган в обжалваното решение, че е налице първият елемент от определението за
нередност. Действително, жалбоподателят има качеството на икономически
субект по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент от № 1303/2013, участвайки в изпълнението
на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, но липсва действие или бездействие от негова
страна, което да е довело до
нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с
неговото прилагане, което да има или би имало като последица нанасянето на вреда
на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.
От
доказателствата по делото се установява, че бенефициентът е реализирал заложените
дейности по проекта – наел е персонал, ангажиран в социалните услуги за деца и
младежи; закупил е специализирано транспортно средство, обзавеждане и
оборудване; създал е организация по преместване и настаняване на деца и младежи
в новите услуги от резидентен тип и е изразил готовност за стартиране предоставянето
на социалните услуги. Били са разкрити и ефективно са функционирали три нови
социални услуги за деца и младежи: Дневен център за подкрепа на деца и младежи
с увреждания и техните семейства; Преходно жилище за деца от 15 до 18-годишна
възраст; Наблюдавано жилище за младежи от 18 до 21 г.
Действително,
както се сочи в обжалваното решение, а и не се оспорва от жалбоподателя, в
окончателния технически отчет бенефициентът е отчел стойности по 9 за всеки от
двата индикатора „Деца и младежи, получаващи социални
и здравни услуги в общността, след извеждането им от институция“ и „Деца и
младежи настанени в институции, обхванати в интервенции за
деинституционализация“, при заложени целеви стойности по 14 за всеки от тях, но
недостигането на тази стойност не се дължи на действие или бездействие на
бенефициента. В този смисъл, съдът споделя доводите на жалбоподателя, че задълженията
на общината като бенефициент по процесния АДБФП са да предоставя услугите по
него на лица от посочените социални групи до посочения максимален брой (което е
и сторила, като не се спори от страна на ответника, че услугите са
предоставяни, макар и не в максималния предвиден обем), но не и да
осигурява/насочва ползвателите на съответните услуги, откъдето идва и
неизпълнението на индикатора в пълен обем. Единствено, ако съществуваше
нормативна възможност или задължение за бенефициента за осигуряване и насочване
на деца, които да ползват услугата (независимо, че техният брой е процесния
индикатор), би могло да се говори за незаконосъобразно бездействие по смисъла
на член 2, точка 36, б.а) от Регламент № 1303/2013.
При липсата на овластяване на Община Ловеч от закона
да извършва действия по насочване на ползватели на услугата и на законови
механизми Община Ловеч да изиска по императивен начин от овластения
административен орган - РДСП и ДСП - да извършат тези действия, липсва и незаконосъобразно
действие или бездействие на неовластения с такива правомощия икономически
оператор, като елемент от нередността, поради което не е налице и нередност по
смисъла на закона, за която да бъде наложена финансова корекция.
Видно от
приложената с административната преписка кореспонденция, Община Ловеч е информирала
както управляващия орган, така и всички други компетентни институции за
готовността си да предоставя услугите по проекта, който е реализирала, като
неколкократно е поискала да й бъдат насочени съответните потребители.
С писмо с изх. №
ПДДМ-17/01.09.2020 г. (л. 423-424) бенефициентът е уведомил както Регионална
дирекция за социално подпомагане – Ловеч, така и Дирекция „Социално
подпомагане“ – Ловеч за разкритите нови социални услуги по реализирания проект.
От писмо с изх.
№ ПДДМ-21/14.09.2020 г. на Кмета на Община Ловеч (л. 349-350 и л. 758-759) се
установява, че последният отново е уведомил както Регионална дирекция за
социално подпомагане – Ловеч, така и Дирекция „Социално подпомагане“ – Ловеч,
на чиято територия са разкрити социалните услуги, че считано от 01.09.2020 г.
са разкрити социални услуги, както следва: „Преходно жилище“ с капацитет 8 места
за деца на възраст от 15 до 18 години и „Наблюдавано жилище“ с капацитет 6
места за пълнолетни лица, които напускат резидентна услуга за деца, приемна
грижа, преходно жилище или защитено жилище и им предстои да водят независим
начин на живот. Със същото писмо е отправена молба за насочване на лица от
целевите групи и за популяризиране на новоразкритите социални услуги.
С писмо с изх. №
ПДДМ-25/16.09.2020 г. (л. 418) бенефициентът е уведомил и изпълнителния
директор на АСП за разкритите нови социални услуги по реализирания проект.
Видно от писмо с
изх. № ПДДМ-31/13.10.2020 г. (л. 416-417 и л. 766-767) и писмо с изх. №
ПДДМ-75/08.07.2021 г. (л. 351-353), бенефициентът неколкократно е уведомил МТСП
и Ръководителя на УО на ОПРЧР, че е създал необходимите условия за настаняване
на потребители на разкритите социални услуги, като в описанието на дейността е
отразено, че потребителите на резидентните услуги ще бъдат идентифицирани и
насочени в резултат от извършената оценка от първи етап на процедура „Продължаваща
подкрепа за деинституционализацията на децата и младежите“, изпълнявана от АСП,
но въпреки това няма насочени потребители към новите резидентни услуги
„Преходно жилище“ и „Наблюдавано жилище“, като бенефициентът е информирал УО
на ОПРЧР, че с оглед тези обстоятелства се създава риск за неизпълнение на
заложените индикатори, без общината да има обективна възможност да въздейства
на процеса по оценяване и насочване. Със същите писма бенефициентът е
поискал съдействие от органа за предоставяне на информация и указания.
Всичко
гореизложено налага извода, че не е осъществен единият от елементите от определението за нередност, доколкото бенефициентът е проявил активност за изпълнение на заложените в
проекта дейности по предоставяне на разкритите социални услуги, но не е имал
обективната възможност да въздейства на процеса по оценяването и насочването на
съответните потребители на тези услуги.
Видно и от разписаното
(л. 143) в утвърденото от Ръководителя на УО на ОПРЧР Ръководство за
бенефициента за изпълнение и управление на проекти по процесната процедура за
предоставяне на БФП по ОПРЧР, разкриването и функционирането на социалните
услуги се извършва в съответствие с изискванията на приложимото национално
законодателство (Закон за социалното подпомагане, Правилник за прилагане на
закона за социалното подпомагане, Закон за закрила на детето, Правилник за
прилагане на закона за закрила на детето). Съгласно чл. 74, ал. 1 от Закона за
социалните услуги (ЗСУ), Дирекция „Социално подпомагане“ извършва насочване
за ползване на социални услуги от вида на процесните. А съобразно чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, настаняването
на дете в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа
се извършва със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ по
настоящия адрес на детето.
С оглед на това,
съдът споделя доводите на жалбоподателя, че доколкото Дирекция „Социално
подпомагане“ е компетентният и отговорен орган за настаняването на децата в резидентните услуги в общността, то
Община Ловеч – бенефициент по административния договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, не е имала обективната възможност да въздейства
на процеса по оценяване и насочване на потребителите на тези социални услуги,
за които добросъвестно в изпълнение на сключения АДБФП е осигурила максималните
условия и е предоставяла на всяко насочено лице до проектния обем.
Съдът
не споделя и направения извод от административния орган в решението, че доколкото асоциираният
партньор АСП, не е страна по административния договор за БФП, сключен между
Община Ловеч и УО на ОПРЧР, неизпълнението на поетите от него ангажименти,
вследствие на което са настъпили негативните последици за конкретния
бенефициент, не отменят отговорността на последния, относно изпълнението на сключения от него договор. Обстоятелството, че АСП и в частност
ДСП, които следва да насочат съответните потребители на социални услуги, не
носят отговорност за неизпълнението на индикаторите по АДБФП, не води
автоматично до заключение, че бенефициентът носи тази отговорност, доколкото
обективно не може да повлияе на този процес.
В подкрепа на горното, е и представеното от
жалбоподателя писмо с изх. № 08-601/01.07.2022 г. на УО на ОПРЧР
2014-2020 (л. 1199), с което Община Ловеч е информирана за изменение на
Условията за кандидатстване по процесната процедура чрез директно предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ BG05M90P001-2.019 „Продължаваща
подкрепа за деинституционализация на децата и младежите - ЕТАП 2
- предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за деца и
семейства — КОМПОНЕНТ 1“. Видно от същото, промяната
е във връзка с решение на Комитета за наблюдение на оперативната програма за
изменение на критериите за избор на операцията в допустимите целеви групи, индикатори и дейности, като се допуска услугите за
деца/младежи (Преходно жилище и Наблюдавано жилище) да станат Защитени жилища
за лица с психични разстройства и лица с умствена изостаналост за общините, на
чиято територия има изградени преходни и наблюдавани жилища, и за които към
момента липсва целева група от деца и младежи. Гореописаното уведомително
писмо, макар и индиректно, подкрепя тезата на Община Ловеч за констатирана от
самия УО липса на деца в целевата група, които да ползват услугата, съответно
за липса на нередност и обективна невъзможност на общината да изпълни
индикатора.
За
пълнота, следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя по отношение на
въведената по времето на изпълнение на проекта извънредна епидемиологична
обстановка заради Covid-19, е неоснователно, доколкото наличието на Covid-19 не е причината за липсата на
настанени деца. Както правилно е посочил УО в обжалваното решение, възникналите
обстоятелства, затруднения и пречки, свързани с Covid-19, по
никакъв начин не могат да бъдат приети като основание за освобождаване от
отговорност на бенефициента, при неизпълнение на подписания от него
административен договор, доколкото от страна на бенефициента не са предприемани
действия съгласно т. 3.54.1 и т. 3.54.2 от АДБФП, по отправяне на мотивирано
искане за спиране изпълнението на дейностите (или в цялост) по договора,
респективно за удължаване в срока на изпълнението на дейностите по него, до
края на срока на съответната операция, чрез сключване на допълнително
споразумение към административния договор.
Предвид
гореизложеното, не се установява твърдяното от страна на административния орган
нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, обуславящо наличието на нередност и
налагането на финансова корекция.
Решение
№ BG05M90P001-2.019-0012/20/20.05.2022г. на Ръководителя на УО на ОПРЧР е
постановено от материално компетентен орган, при спазване на процесуалните
норми, в писмена форма и с изложени мотиви, но в противоречие на материалния
закон и неговата цел, поради което същото следва да се отмени.
При
този изход от спора е основателна претенцията на жалбоподателя за
възстановяване на сторените деловодни разноски. На основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ,
следва са се осъди юридическото лице Министерство на труда и социалната
политика, част от което е Управляващият орган на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ 2014-2020 г., да заплати на Община Ловеч, като юридическо
лице, разноски в съдебното производство в размер на 405,20 лева, от които 360
лв. за юрисконсултско възнаграждение и 45,20 лв. за заплатена държавна такса.
На
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК,
Административен съд - Ловеч, шести административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № BG05M90P001-2.019-0012/20/20.05.2022 г. на Главен директор на Главна
дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ при Министерство
на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия орган на
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
Министерство на труда и социалната политика, гр. София, ул. „Триадица“ № 2 да
заплати на Община Ловеч на сумата от 405,20 (четиристотин и пет лева и двадесет ст.) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщението му на
страните пред Върховен административен съд на Република България.