Р
Е Ш Е Н И Е
№
………./ .06.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Петя Петрова
като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 632 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК,
образувано по подадена въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр.
Варна, чрез адв. Н.Г., срещу Решение № 110 от 09.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 12068/2019 г. по описа на ВРС, XLI с-в, с което първоинстанционният съд
е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Й.П.П., с ЕГН **********
и адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-про Продажби" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав
Варненчик"№ 258 сумата от 6 845.09 лв. /шест хиляди осемстотин четиридесет
и пет лева и девет стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на
консумирана ел. енергия за периода от 24.07.2017 г. до 23.07.2018 г. в обект на
потребление находящ се в гр. Варна, ж.к. „*****“, бл. *, вх. *, ап. *, отчитан
по абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която сума
ответното дружество е издало фактура № **********/25.07.2019 г. с получател Й.П.П..
Жалбоподателят „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД
счита постановеното решение за незаконосъобразно и неправилно, като моли за
неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи, че е налице правно основание за
съществуването на вземането на ответника, а именно чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД. Излага, че са изпълнени всички предпоставки за възникване на
правопораждащия фактически състав - наличието на договорно отношение между
страните, изпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора,
надлежно извършена проверка на СТИ на ищеца и документирането й,
законосъобразно изчисляване на количеството потребена ел.енергия,
остойностяването и фактурирането й. Твърди, че към момента на проверката
електромерът е бил в метрологична годност и правилно е отчел изразходваната
електрическа енергия в скрития регистър 1.8.3. в размер на 36650 квтч, на
стойност 6 845,09 лв. Сочи, че в случай, че се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ е
неприложим, то тогава сумата се дължи съобразно чл. 183 ЗЗД.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Й.П.П. не е
подал отговор на въззивната жалба. Подава молба, с която моли за потвърждаване
на решението и присъждане на разноски.
По предмета на така предявения иск се излагат следните
твърдения от страните:
Ищецът
твърди, че е потребител на ел. енергия доставяна му от ответното дружество в
обект находящ се в с ***, отчитан по абонатен номер ********** и клиентски
номер **********. През м. юли 2019 г. получил писмо, към което била приложена издадената от ответното
дружество фактура № **********/25.07.2019
г.
на стойност 6845.09 лева, начислена като корекция на сметка за потребена ел.
енергия за периода от 24.07.2017
г.
до 23.07.2018 г. Ищецът оспорва да дължи процесната сума, тъй като не е
ползвал начисленото количество ел. енергия. Оспорват се констатациите в
протокола от 23.07.2018 г., като същият
бил съставен в отсъствието на ищеца или негов упълномощен представител. Процесният констативен протокол бил съставен след отмяна
действието на ПИКЕЕ извън разпоредбите на чл. 48-51 от правилата и също така
при отменени Общи условия към договорите за продажба на ел. енергия. Към датата
на издаване на процесната фактура били отменени и разпоредбите на чл. 48-51
ПИКЕЕ и за ответното дружество не съществувало нормативно основание за
извършване на т. нар. корекционна процедура. Отделно от това изследването в БИМ
било извършено почти 12 месеца след извършване на проверката в нарушение на чл.
675а, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол. Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
исковата претенция като допустима, но неоснователна. Не оспорва, че ищецът е
потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия, че е извършена
техническа проверка на изправността на средството за търговско измерване и
резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Поддържа, че е
налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
ел. енергия. Процесното количество ел. енергия било реално доставено и
консумирано от абоната и последния дължал заплащането на цената му. В случая не
било налице служебно начисление от страна на електроразпределителното
дружество, а реално потребено количество ел. енергия, което било отчетено от
СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не било
фактурирано. Процесната фактура била издадена след остойностяване по цени за
технологични разходи на електроенергия,
която реално била доставена на ищеца и отчетена от процесния електромер. Моли
за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Не е
спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че на 03.07.2018
г. служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД са извършили проверка на СТИ
фабр. № 1115031300554063 на обект на ищеца Й.П.П.,***. Електромерът е
демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при показания в регистър
1.8.3 от 036650 кВТч. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол
№ 1104830, който е подписан от двата свидетели и служителите на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД. От Констативен протокол за метрологична експертиза на средство за
измерване № 1694/15.07.2019 г.- АУ-Е-000029-41811/25.07.2018 г. на Българския
институт по метрология, РО Варна, се установява, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която трябва да се състои
от две тарифи T1
и Т2.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа: Т3 – 036650,4 kWh.
Не е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. На основание извършената проверка от
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД е изпратено уведомление до абоната, с което го
уведомяват, че е направено преизчисление на количеството потребена електрическа
енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 24.07.2019
г. се установява, че е начислена общо 36650 кВТч енергия за периода 24.07.2017 г.
– 23.07.2018 г., която е на обща стойност 6 845.09 лв., съобразно Фактура
№ ********** от 25.07.2019 г., изпратена на абоната. От Констативен протокол № 1157152
от 22.04. се установява, че процесният електромер е монтиран с нулеви показания
за нощна и дневна тарифи.
От
заключението на допуснатата по делото СТЕ се установява, че СТИ е било в
метрологична годност. Електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3 в
размер на 36650 kWh е преминала през
измервателната система на процесното СТИ. Извършените от ответника изчисления
на дължимата сума са математически точни.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Няма твърдения в тази
насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което
предметът на проверка следва да се ограничи съобразно изложените във въззивната
жалба оплаквания по правилността му.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
/в редакцията и́ след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина
за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Преди това изменение на Закона
за енергетиката в разпоредбата на чл. 83 не е фигурирала възможност в ПИКЕЕ да
бъдат уредени хипотези за измерване на показания в невизуализиран регистър на
СТЕ.
Доколкото към настоящия момент разпоредбите на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013
г. /ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./., са отменени изцяло с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г.
по адм.д. № 3879/2017 г. на ВАС /обнародвано в бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила
от 23.11.2018 г./, то настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ касае бъдещите ПИКЕЕ, които КЕВР ще одобри
упражнявайки делегираните си законови правомощия. След
измененията на ЗЕ и отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови ПИКЕЕ
(обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени
показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл.
55/.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и
начините на преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване. Да се приеме обратното би означавало, че
законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша законодателна
техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност, уредени в
чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Все още действащият към датата на проверката чл. 50 ПИКЕЕ предвижда,
че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период, не по-дълъг от една година.
Съдът приема, че този текст е неприложим по отношение на отчетените
показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на
данните. В Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д.№ 50417/2016 г., I г.о. на ВКС
е прието, че и и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ /ДВ бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. е допустимо операторът
на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа
енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия
погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени в
информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско
измерване. В мотивите към решението се изследва въпросът, че разпоредбата на
чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното
потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в
измервателното устройство. ВКС приема, че хипотезата на неправомерна намеса в
СТИ, когато доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата
между заплатеното и действително дължимото, е сходна, но в този случай не се
прилага чл. 50 ПИКЕЕ, а корекцията се извършва по реда на някоя от другите
разпоредби.
В настоящия казус не се установява дефект в измервателното устройство,
а точно обратното. Според протокола от БИМ и становището на вещото лице СТЕ е
било технически изправно, поради което правилно е отчитало преминалата през
него електрическа енергия. Не беше доказано и наличието на грешно въведени в
информационната база данни технически параметри на електромера.
Дори да се приеме, че чл. 50 ПИКЕЕ може да служи за основание за
служебно коригиране на сметката на потребителя, то същият не може да се
приложи, защото останалите действащи разпоредби на ПИКЕЕ към датата на
проверката не могат сами по себе си да покрият всички изисквания за надлежно
извършване на процедурата за корекция. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на
съдебното решение, което в случая за ПИКЕЕ е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017
г. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими
към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 03.07.2018
г. В отменените разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно
извършване на проверката, която служи като основание за коригиране на сметката.
След отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за
извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност
на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Извършените от
ответника в тази връзка действия към този момент не са изрично регламентирани,
поради което и не са основани на закона. Дори да не е отменен законовия текст,
който предвижда коригирането на сметката по определена методика, то след
отмяната на текстовете, които уреждат процедурата за констатиране на
отклоненията в нормалното отчитане, е изключена възможността за прилагането му.
Доколкото законодателят не е предвидил друг ред, освен този по ПИКЕЕ, по който
да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма
правомощия да извършва такива действия и извършването им няма юридическа
стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол
над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия
на монополистите.
По отношение на коригирането на сметката на потребителя въз основа на
показания в невизуализиран регистър съдът приема, че принципите на измерване на
преминалото количество електрическа енергия също се регулират от ПИКЕЕ,
съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С договора за присъединяване към
електрическата мрежа клиентите от дадената група избират тарифността на
измерване количеството електрическа енергия, като операторът на съответната
мрежа е длъжен да монтира измервателни уреди, които да съответстват на писмено
заявения избор на клиента. /чл. 11, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.)/ Съобразно чл. 19, ал.
1, т. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, в договора за присъединяване се включват клаузи за тарифите
за измерване на електрическата енергия. В случая, видно от доказателствата по
делото, на ищеца битов потребител е монтиран електромер, който измерва
преминалата ел.енергия с две скали при зони в денонощието – дневна и нощна.
Цената на преминалата и употребена електрическа енергия се определя съобразно
конкретната тарифа, според месеците и часовете когато е била използвана.
В противоречие с уговорените между страните и регулираните от КЕВР
тарифи и способи на отчитане на преминалата ел.енергия ответникът претендира
цена за технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър
енергия. От данните по делото не се събраха доказателства ищецът да се е
съгласявал с такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията, а и такъв
не е законово регламентиран. Именно право на ползвателя на мрежата е да избира
начина на измерване на ползваната електрическа енергия между утвърдените
тарифи, съобразно предвиденото в чл. 15, т. 2 от действащите Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /Одобрени с Решение №
ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Изменени и допълнени с Решение №
ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР/.
В чл. 10, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./ и чл. 32, ал. 2 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. е предвидено, че операторът на съответната мрежа е длъжен да
осигурява на страната, която купува електрическа енергия, възможност за контрол
на показанията на средствата за търговско измерване. Същевременно, според чл.
662 от Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол /Изм., ДВ, бр.
86 от 27.10.2017 г./ електромерът трябва да има показващо устройство -
електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е възможно,
показващото устройство трябва да е видимо за потребителя и действащата в
момента тарифа трябва да е показана (индикирана). В случаите на няколко стойности,
представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието
на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е възможно
идентифицирането на всяка използвана тарифа.
Отчитането в скрития регистър е в противоречие с подзаконовите
нормативни актове. След като показанията се отчитат в „скрит“ регистър няма как
потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел.енергия и за
цената, която дължи за нея. Задължението за предоставяне на информация на
потребителя (за отчетената стойност на ел.енергията и за нейната цена) от
страна на доставчика е от ключово значение за този вид правоотношения и
нарушаването му винаги води до опорочаване на процедурата по ценообразуване и
корекция на сметка.
Ако целта на „скрития“ регистър е да отчита преминала ел.енергия,
която поради манипулиране на електромера не е отчетена от редовните регистри,
то способите и процедурите, чрез които тази енергия впоследствие следва да се
заплати от потребителя и на какви цени, следва да са изрично законово
регламентирани. Такава законова уредба е липсвала към момента на проверката,
поради което ответникът няма право да преизчислява дължимите от потребители
суми на база на стойностите в невизуализиран регистър, без значение кога и как
енергията е преминала през електромера, дори и да се установи, че е реално
потребена.
По делото не се установи безспорно, че към момента на монтирането на
СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви. Представеният констативен
протокол, в който е отразено, че процесният електромер е монтиран с нулеви
показатели на дневна и нощна тарифи не носи подписа на абоната, поради което
констатациите не го обвързват. Дори да го обвързваха, технически е възможно
показателите да бъдат манипулирани преди процесната проверка, защото достъп до
софтуера имат само служителите на ответното дружество и производителя чрез
съответните пароли. Може да се извърши начисляване без потребителя да може да
разбере за това, доколкото показанията на тарифите, по които нормално се отчита
използваната от него ел.енергия, са нулеви при монтирането. Именно, за да се
избегне начисляването на суми и заплащането на ел.енергия, която потребителят
не е могъл да проследи, че е изразходвал, СТИ са конструирани така, че да има
възможност на видим дисплей да се изобразяват съответните стойности. Този извод
се потвърждава и от разпоредбите на Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Електромерите технически притежават повече тарифи за отчитане на положителна
активна енергия, в случай, че се въведе допълнителна тарифа (извън върхова,
дневна и нощна), която да може да бъде използвана без да се налага смяна на
устройството. В този смисъл този „скрит“ регистър не се използва по
техническото му предназначение и по този начин създава предпоставки за
манипулиране, като негативните последиците от това следва да се възложат в
тежест на по-силната страна в правоотношението – доставчика на ел.енергия.
Към горното следва да се добави и това, че за да се манипулира
електромерът по този начин е необходим специализиран софтуер, до който имат
достъп само дружеството, което стопанисва СТИ и БИМ. Също така, за да се
оперира с този софтуер до степен, която би позволила манипулация на регистрите,
са необходими специални технически и компютърни познания, които средният
потребител не притежава.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на претендираната сума за
основателен. Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди
изцяло.
С оглед изхода
на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноските извършени в хода на въззивното производство. Въззиваемият е
претендирал адвокатско възнаграждение в размер на 680 лв., за която сума е представен
списък и доказателства за плащане. Процесуалният представител на въззивника е
релевирал своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което възражение е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за МРАВ (след изменението с ДВ бр. 45 от 2020
г.) минималното адвокатско
възнаграждение съобразно материалния интерес на делото е 524 лв. Въпреки
липсата на съществена фактическа и правна сложност на спора възнаграждението не
следва да се редуцира до минимума, доколкото претендираният размер от 680 лв. е
справедлив и адекватен на положените усилия при водене на делото. Въззивникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1608 лв. с ДДС, което е повече
от два пъти по-високо от претендираното от въззиваемия. В тази хипотеза
приложение намира и практиката на ВКС изразена в Определение № 3 от 5.01.2015 г
по ч.гр.д. № 7153/2014 г., IV г.о. на ВКС, според която възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е неоснователно
когато направилата го страна сама е оценила високо фактическата и правната
сложност на делото и е поискала по-високо адвокатско възнаграждение за своя
процесуален представител.
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 110 от 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 12068/2019 г. по описа на ВРС,
XLI с-в.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс
–Г“, бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА ЗАПЛАТИ на Й.П.П.,
ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. „*****“, бл. *, вх. *, ап. *, сумата от 680 лв. /шестстотин и осемдесет лева/, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.