№ 131
гр. гр.Велинград , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на дванадесети
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
Секретар:ДОНКА Е. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20205210200307 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Ресайкъл Компани" ЕООД, ЕИК **********,
представлявано от управителя Й. Д. Г., чрез адв. Г.-САК, против Наказателно
постановление № 13-002162/03.08.2020 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - Пазарджик, с което на дружеството жалбоподател е
наложена "имуществена санкция" в размер на 2 000 лева на основание чл. 416,
ал. 5 , във вр. чл. 413, ал. 2 КТ, за нарушение по чл. 275, ал. 1 КТ, във вр. чл.
173, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на
материалния закон. Твърди, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. , т. 5
ЗАНН, изразяващо се непълно и не достатъчно ясно описание на извършеното
нарушение и доказателствата, които го потвърждават. Счита, че за
съставомерността на нарушението е необходимо по несъмнен начин да е
налице знание, известност у работодателя за констатираната неизправност,
каквото не било установено от контролните органи.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Ш. оспорва жалбата. Счита
издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
1
поради което следва да се потвърди. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал. 2
ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 06.08.2020г. с обратна
разписка, , а жалбата е подадена на 13.08.2020г. по пощата/, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 18.03.2020 г. служителите на Дирекция "Инспекция на труда"
Пазарджик актосъставителя гл. инспектор в ДИТ Пазарджик Р. И. М. и ст.
инспектор Р. Н. Т. извършили проверка за спазване на трудовото и
осигурителното законодателство в обект, стопанисван от „Ресайкъл
Компани“ ЕООД в гр. Велинград, ул. „Иван Клинчаров“ № 6. Обектът
представлявал складово помещение-навес, в база, собственост на „Бул Лес“
ЕООД, което жалбоподателят ползвал под наем, за извършване на дейност по
сепариране на излезли от употреба тонер касети. На място в обекта заварили
три лица. Едно от тях Б.Т. управлявал мотокар „ROMEX CAR“, model RD
3533, Serial № 207326, с който премествал чували с тонер касети. При
движение на мотокара назад, служителите на ДИТ установили, че не светят
левите задни светлини, които били без крушки и че звуковата сигнализация
не работи. Уведомили устно водача на мотокара, който им казал, че не е
работник в дружеството, а е дошъл да поправя мотокара. Заради
констатираните неизправности по мотокара, на същата дата бил съставен акт
за спиране на използването му в обекта до отстраняване на неизправностите.
Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството-Д.Б.Т., който пристигнал на мястото на проверката, след като
бил уведомен за нея. В присъствието на контролните органи им заявил, че
„Ресайкъл Компани“ ЕООД е наемател на мотокара и че Б.Т. не е работник
на дружеството. При извършване на проверката не били представени
документи собственост или право на ползване на мотокара, нито за
техническа изправност. В последствие бил представен документ за наем на
мотокара.
Констатациите при проверката били обективирани в констативен
протокол за извършена проверка № ПР2008010/09.04.2020г. Протоколът,
заедно с покана да се яви на 28.04.2020г., в 10,00 часа в сградата на ДИТ
Пазарджик за съставяне на АУАН, бил изпратен на адреса на „Ресайкъл
Компани“ ЕООД и получен от него на 13.04.2020г.
На посочената в поканата дата и място не се явил представител на
„Ресайкъл Компани“ ЕООД. На следващия ден- 29.04.2020г. на дружеството
бил съставен АУАН № 13-002162, след преценка, че са налице
предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. В него актосъставителят гл. инспектор
Р.М. е посочил, че в обект на контрол, находящ се в гр. Ракитово, ул. „Иван
2
Клинчаров“ № 6, стопанисван от Ресайкъл Компани“ ЕООД, дружеството
жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на § 1 КТ, е
допуснал използването на мотокар марка „ROMEX CAT“, модел RD 3523,
сериен номер 207326, с неизправна звукова и светлинна сигнализация-без
стъкло на леви задни светлини, с липсващи крушки и без звукова
сигнализация“. Приел е, че е налице нарушение на чл. 173, ал. 1 от Наредба
№ 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места при използване на работното
оборудване. Посочил е, че нарушението е извършено на 18.03.2020г. и
констатирано на същата дата в обекта на контрол. Актът за установяване на
административното нарушение е връчен на жалбоподателя на 04.05.2020г. На
12.05.2020г. в ТД ИА „Инспекция по труда“ Пазарджик са постъпили
писмени възражения срещу нарушението, идентични с тези в жалбата.
На 03.08.2020г. е издадено обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган е приел изцяло обстоятелствата,
посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл. 173, ал. 1 от
Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места при използване на работното
оборудване и е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл. 416,
ал. 5, във вр. чл. 413, ал. 2 КТ. Наложил е имуществена санкция в размер на
2 000 лв.
Фактическата обстановка съдът установи от показаният на свидетелите
Р.М. , Р.Т. и А.Г., които кредитира като непротиворечиви, взаимно
допълващи се, обективни, безпристрастни, дадени от позицията на
незаинтересовани от изхода на спора лица. Показанията на свидетелите се
подкрепят от представените и приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от
правна страна:
Съставеният акт за установяване на нарушението и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно, чл.
21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Описанието на фактическата
обстановка и правната квалификация на нарушението се посочени в тях по
идентичен начин.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
производството по установяване на нарушението и в това по налагане на
санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения
на съдопроизводствените правила, представляващи самостоятелни основания
за цялостната отмяна на наказателното постановление – при съставяне на
АУАН, предявяване и връчване на същия и при издаване на наказателното
постановление са спазени разпоредбите на ЗАНН.
Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН в
3
отсъствието на нарушителя. От представените от
административнонаказващия орган доказателства се установява, че покана за
съставяне на АУАН е връчена на жалбоподателя, като в нея е посочена
датата, мястото и часа на явяването му. Установи се и че поканата е била
своевременно получена, като разписката за нейното връчване носи подписа на
лице, чието качество на длъжностно лице, натоварено да приема книжа, не се
оспорва от жалбоподателя. На посочената в поканата дата и час
представител на жалбоподателя не се е явил, поради което са налице
предпоставките на чл. 40, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН в негово
отсъствие. Макар че АУАН е съставен в деня, следващ посочения в поканата
ден, не може да се счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение.
За датата на съставяне на акта, нарушителят е надлежно уведомен, а
съставянето му на следващия ден не налага връчване на нова покана, предвид
че актосъставителят е предприел действия за съставянето му незабавно след
изтичане на срока за явяване. Съставянето на АУАН на следващия ден не
препятства правото на участие на жалбоподателя в производството по
установяване на нарушението. Действително, след като в поканата е посочен
часът, в който нарушителя да се яви, актосъставителят е следвало при
неявяването му, в посочения час да пристъпи към съставяне на АУАН в
същия ден, но в настоящата хипотеза с изчакване на нарушителя да се яви до
края на работното време на контролните органи, правото му на участие в
производството е гарантирано в допълнителна степен. Следователно
жалбоподателят е бил надлежно поканен за съставянето на АУАН и въпреки
адресираната до него покана, не е изпратил свой представител. Това от една
страна се установява от приложените писмени доказателства и свидетелските
показания на контролните органи, а от друга не се и оспорва от
жалбоподателя. С оглед изложеното, със съставянето на АУАН в
отсъствието на нарушителя не е допуснато нарушение на процесуалните
правила, което се явява съществено, тъй като не е лишило наказаното лице от
правото му, при съставяне на акта да направи възражения и да сочи
доказателства в своя защита. Същият е бил съставен в хипотезата на чл. 40,
ал. 2 ЗАНН при наличието на законовите предпоставки за това.
Спазени са разпоредбите на чл.43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване
на нарушението и на чл.57 от ЗАНН при издаване на НП. Нарушението е
подробно описано – посочени са обективните обстоятелства от неговия
състав- датата и място на извършването му, деянието, с което е осъществен
съставът на нарушението, чрез описание на установените при проверката
факти, посочена е нарушената разпоредба. В акта и наказателното
постановление по идентичен начин е посочено, че с поведението си
работодателят, при осъществяване на дейността на предприятието, е допуснал
използването на работно оборудване с неизправна светлинна и звукова
сигнализация. В АУАН са посочени лицето актосъставител, свидетелите по
акта, индивидуализиран е и нарушителя. В случая фактическите и правни
основания за ангажиране на админинстративнонаказателната отговорност на
4
субекта са посочени по начин по който същият да разбере за какво нарушение
се счита обвинен и да организира защитата си. В този смисъл възраженията
за допуснати нарушения на процесуалния закон са неоснователни
Съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно и
обосновано.
С чл. 275, ал. 1 КТ е въведено задължение за работодателя да осигури
здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и
здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или
намалени.
Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване вменява в
задължение да не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи
или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация,
свързани с безопасността на труда.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че към
датата на проверката – 18.03.2020 г. в обект, стопанисван от жалбоподателя,
по време на осъществяване на дейността на дружеството, се е използвал,
мотокар с неизправна звукова и светлинна сигнализация. Че дейността по
сепариране на излезли от употреба тонер касети се е извършвала от
дружеството, следователно е организирана от него и е под негов контрол, не е
оспорва по делото. Не се спори, а и от показанията на свидетелите М. и Т. се
установява, че обектът, където се е извършвала тази дейност е стопанисван от
„Ресайкъл Компани“ ЕООД. Към датата на извършване на проверката, в
обекта се е работело. Следователно дружеството има качеството на
работодател и му е вменено задължението да осигури здравословни и
безопасни условия на труд, като използва технически изправно работно
оборудване.
По смисъла на §1, т.4 от ДР на Наредба № 7 „работно оборудване” е
всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или
съоръжение, използвани при работа. В случая процесния мотокар несъмнено
се включва в това понятие, като е безспорно е, че същият е бил с неизправна
светлинна и звукова сигнализация.
С Наредба № 10/7.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари се
регламентират изискванията за здравословни и безопасни условия на труд
при работа с електрокари и мотокари (кари) с общо предназначение Съгласно
т.5 от приложение №1 към чл.7, ал. 1 от Наредба №10 от 07.12.2004г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари /Наредбата/, не се допуска експлоатация на
неизправен кар. Приложението на Наредба № 10 от 07.12.2004г. не дерогира
изискванията на чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999г.
5
Съотнасянето на така цитираните законови и подзаконови норми към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че е налице пълно
съответствие между сочените като нарушени разпоредби на закона и
словесното описание на констатираното нарушение. В конкретния случай
работодателят, макар и длъжен да осигури здравословни и безопасни условия
на труд, е допуснал експлоатация на неизправен кар. Неоснователни са
възраженията на жалбоподатея, че не е безспорно установено от контролните
органи знание у него за неизправността на работното оборудване. От
показанията на свидетелите М. и Т. се установи, че мотокара е бил нает от
дружеството жалбоподател и че по време на проверката е бил използван за
преместване на чувал с тонер касети. Законът не ограничава отговорността на
работодателя за използване на неизправно работно оборудване само до това,
което е негова собственост. Следователно и при въвеждане на наето работно
оборудване работодателят е следвало да съблюдава за неговата изправност.
От друга страна, от показанията на свидетелката Т. се установи, че лицето,
което е заварено да поправя мотокара Б.Т. е заявило, че е дошъл да го
поправя, което сочи на знание у работодателя за неговата неизправност.
Действително от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че на посочената в АУАН и НП дата и място
санкционираното дружество е експлоатирало мотокар с неизправна звукова и
светлинна сигнализация. Експлоатирането му по този начин е обстоятелство,
с което работодателят е изложил на риск здравето на работещите в
предприятието, тъй като при неработещи задни светлини и звукова
сигнализация, движението му назад не би било възприето от останалите
работници, които управляващия мотокара визуално трудно наблюдава, при
което е възможно и настъпване на трудова злополука . Поради това
дружеството следва да понесе отговорност за нарушението на разпоредбата
на чл. 173, ал. 1 вр. чл. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване. Същата изрично предвижда, че не
се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни
системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с
безопасността на труда. Процесният мотокар не е следвало да се допуска до
експлоатация с неизправна система за сигнализация. Като не е изпълнил тази
разпоредба работодателят е извършил вмененото му нарушение и
основателно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност на осн. чл. 413, ал. 2 от КТ, тъй като в тежест на работодателя са
вменени задълженията, свързани с осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с работно оборудване, използвано за
дейността му.
За констатираното неизпълнение на административно задължение
дружеството правилно е подведено под административнонаказателна
отговорност. АНО правилно е издирил и санкционната разпоредба на чл.413,
ал.2 от КТ, предвиждащ специално наказание за работодател, който не
6
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, какъвто е и процесният случай.
Съдът счита, че извършеното нарушение, не може да се подведе под
хипотезата на чл. 415в КТ. Липсват доказателства за отстраняване на
нарушението след неговото установяване.Досежно обаче размера на
санкцията съда счита, че неправилно приложен закона. При
индивидуализиране на наложената санкция, с оглед обстоятелството, че
същото е извършено за първи път и не са налице данни от нарушението да са
произтекли вредни последици, съдът намира, че санкцията следва да бъде
определена в предвидения от закона минимален размер, който е 1500 лв.
Така определената санкция в пълна степен би спомогнала да се изпълнят
целите на административното наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН. В този
смисъл наказателното постановление следва да се измени.
При този изход на спора, разноски се дължат и на двете страни.
Исканията за присъждането им се заявени своевременно, а от страна на
жалбоподателят са представени доказателства за заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв. в брой, видно от приложения по
делото Договор за правна защита и съдействие-л.14. Съобразно релевираното
от ответника по жалбата, в хода на съдебните прения, възражение за
прекомерност на разноските и след като съда съобрази размера на наложената
имуществена санкция, че по делото е проведено едно съдебно заседание, на
което процесуалния представител на жалбоподателя не се е явил, счита, че
размерът на разноските за процесуално представителство следва да бъде
намален на минималния предвиден съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 370,00 лв. От тях, с оглед изхода на спора на
жалбоподателя се дължат 95,00 лв.
На ответника по жалбата, съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН /ред. ДВ бр. 94 от
2019г., в сила от 03.12.2019г./, при осъществено процесуално
представителство от юрисконсулт следва да се присъди възнаграждение в
размер, определен от съда. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, а именно от 80 до 120 лв.
В случаите на процесуално представителство от юрисконсулт е
налице спецификата на отношенията между представляван и представител,
при които юридическото лице не заплаща на същия отделно възнаграждение
по договор за поръчка за конкретното дело. Въпреки това законодателят е
предвидил присъждане на възнаграждение за осъществявано процесуално
представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща само по
трудов договор с цел юридическото лице, което е било защитавано в
производството по делото от юрисконсулт да бъде съответно възмездено за
необходимостта от осъществяване на защита чрез процесуално
7
представителство по неоснователното оспорване на издадения от него акт. С
оглед на това следва да се приеме,че за да се приложи разпоредбата на чл.63,
ал. 5 ЗАНН не е необходимо да бъдат представени доказателства,че
юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено,тъй като претендиращата
го страна заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по
трудов договор,а не по договор за поръчка. Дължимото юрисконсултско
възнаграждение, което съдът присъжда, е определено от закона- чл. 37, ал. 1
ЗПП, във вр. чл. 27е от Наредбата за наредба за заплащането на правната
помощ. Съдът присъжда възнаграждение в размер,определен в нормативен
акт и без същото да е било предварително платено от претендиращата страна
на процесуалния й представител,т.е. размерът на това възнаграждение не се
договаря. И доколкото страната не може да промени размера на
възнаграждението, същият е точно фиксиран,т.е. възнаграждението може да
бъде присъдено само в точно определен размер,който и съдът не може да
промени, посочването на този размер в списъка по чл.80 ГПК не е
необходимо.
В случая, в съдебно заседание е заявено изрично,че се претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение,като страната е била
представлявана от юрисконсулт. При така формулираното искане
претенцията на страната се явява основателна и доказана и следва да бъде
уважена.
По делото е проведено едно съдебно заседание, поради което съдът
счита, че дължимият размер на разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт, които следва да се присъдят на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ възлиза на 80, 00 лв. /осемдесет лв./
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 13-002162 от 03.08.2020г.,
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Пазарджик, с което на
„Ресайкъл Компани“ ЕООД, ЕИК: ********* за нарушение на чл. 275, ал. 1
КТ, във вр. чл. 173, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работно оборудване, е наложена имуществена санкция
размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл.
413, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция
на 1 500/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да
заплати на „Ресайкъл Компани“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, община Столична, район Средец, ул. „Васил
Левски“ № 82, вх. А, ет. 1, разноски за процесуални представителство по а. н.
8
дело 307/2020г. по описа на Районен съд Велинград, в размер на 95,00 лв.
/деветдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА „Ресайкъл Компани“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, община Столична, район Средец, ул. „Васил
Левски“ № 82, вх. А, ет. 1, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение по а. н.
дело 307/2020г. по описа на Районен съд Велинград, в размер на 80,00 лв.
/осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9