№ 77
гр. гр. Димитровград , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610100576 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.415 във вр. чл.422 от ГПК вр. чл.441, ал.1
ГПК – съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е и издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 332/2020 г. по описа на РС-Стара Загора съществува.
ИЩЕЦЪТ – Н. Д. Т. от гр.Чирпан в исковата молба сочи, че Фирма
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с ЕИК:********* депозирала на 21.0б.2019г.
пред ЧСИ Г.И. с per. №765, район на действие ОС-Стара Загора, молба за образуване
на изпл. дело против длъжника Ю.С. И. /представена Исковата молба/, въз основа на
Изпълнителен лист от 30.10.2015 г., издаден по т.д. № 63б5/2015г. от СГС. търговско
отделение. VI- 8 е-в. издаден на основание Решение от 27.02.2015г. постановено по а.д.
№ 4473/2015г. по описа на Арбитражен съд „Ароитер Юстициарум“ СНЦ и Договор за
потребителски кредит № **********, сключен между ПРОФИ КРЕДИТ Българин
ЕООД с ЕИК:********* и кредитополучателката Ю.С. И..
Към цитираната Молба за образуване на изп. дело взискателят приложил Договора за
прехвърляне на вземания от 16.08.2018 г. /приложен с Исковата молба/, сключен между
цедента ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД с ЕИК: ********* и цесионера „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД с ЕИК: с ЕИК: ********* въз основа на който
Договор за цесия на парично вземане фирма „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
придобила задължението на Ю.С. И., като в Приложение 1 А към цитирания Договор
за цесия била описана само Ю.С. И., като длъжник.
По така цитираната Молба за образуване на изп. дело с вх. № 24286/21.06.2010г. било
образувано изп. дело №1857/2019г. по описа на кантората на ЧСИ Г.И.. Видно от
съдържанието на Молба за образуване на изп. дело с вх. № 24286/21.06.2010 г.,
Взискателят поискал да бъде образувано изп. дело и предприети съответните изп.
действия само към единствения длъжник, а именно - Ю.С. И..
В цитирания по-горе Изпълнителен лист от 30.10.2015г., издаден по т.д.
1
N° 6065/2015г. ох CFC, търговско отделение, VI- 8 с-о, издаден на основание
Решение от 27.02.2015г. постановено по а.д. № 4473/2015г. по описа на Арбитражен
съд „Арбитер Юстициарум" СНЦ и Договор за потребителски кредит № **********,
бил посочен за длъжник и ищцата Н. Д. Т.. Видно от приложеното към Исковата молба
- Постановление от 28.06.2017г. на РП-гр. Чирпан, постановено по НИ №
ГМД21624441ГЦЧ, по което наказателно производство било установено, че Н.Т. не
била положила подпис под Договор за потребителски кредит No **********, сключен
между ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД с ЕИК:********* и кредитополучателката
Ю.С. И. и поради което не се била съгласила да се задължи по този Договор за кредит.
Въз основа на описания Договор за кредит било постановено Решение от 27.02.2015г.
по а.д. № 4473/2015г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум” СНЦ
/представено с Исковата молба/ и издаден цитирания Изпълнителен лист от
30.10.2015г. Но с Писмо с изх.№3543-7 от 05.05.2016 г./представено с Исковата молба/
ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изрично уведомила ищцата, че същата била
заличена като длъжник по Договор за потребителски кредит № ********** и Н.Т.
нямала задължения по цитирания Договор за кредит спрямо ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД. Това писмено изявление от ПРОФИ КРЕДИТ било направено преди
да бъде сключен между цедента ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и цесионера
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД - Договора за прехвърляне на
вземания от 16.08.2018г., по който било цедирано вземането към длъжника Ю.С. И..
Тоест към датата на цесията на задължението на Ю. И. - 16.08.2018г., ищцата Н.Т. не
била длъжник на ПРОФИ КРЕДИТ и затова цедента ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД
прехвърлял на цесионера „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД само дълга
на Ю.С. И.. Поради това обстоятелство цесионера „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД сезирал ЧСИ Г.И., да се образува изпълнително дело само
против длъжника Ю.С. И.. Това се потвърждавало и от представеното с Исковата
молба Писмо с изх. № М-29751/04.10.2019 г., с което „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД уведомило изрично ищцата, че дружеството образувало
изп. дело № 1857/2019г. по описа на кантората на ЧСИ Г.И. единствено спрямо
титуляра на задължението - Ю. И. и че предприетие изп. действия спрямо ищцата Н.Т.
били единствено по собствено решение на ЧСИ Г.И..
Въпреки, че пред ЧСИ Г.И. било образувано изп. дело единствено спрямо длъжника
Ю. И. и взискателят поискал да се извършат изп. действия само спрямо посочения
длъжник, напълно незаконосъобразно и без да била сезирана ЧСИ Г.И. изпратила
Покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на 13 710.01 лева до Н.Т.,
връчена й на 16.07.2019 г. и представена с Исковата молба, както и наложен Запор на
03.07.2019г. /представен с Исковата молба/ на банковата сметка на Н.Т. в банка ДСК
ЕАД за вземане в общ размер на 13 710.01 лева. Ищцата работила като военнослужеща
във Военно формирование 24620, с Булстат 120101710036, с. Свобода, общ. Чирпан. В
представената с Исковата молба Служебна бележка с изх. № 3751/ 11.03.2020 г. от
работодателя й били посочени размера на получените трудовите възнаграждения от
ищцата за периода 01.03.2019 г. - 01.02.2020 г. като в същата Служебна бележка била
цитирана и банковата сметка на ищцата в банка ДСК ЕАД, по посочената банкова
сметка г-жа Т. получавала трудовото си възнаграждение и социални плащания.
След като получила ПДИ-то и била уведомена от банка ДСК ЕАД, че банковата й
2
сметка е запорирана и не може да изтегли преведеното по нея трудово възнаграждение,
същата изпаднала в шок и психически стрес. Ищцата знаела, че не дължи описаното
задължение във връченото й ПДИ и че всичко за нея било приключило след
проведеното нак. производство пред РП-Чирпан и писменото уверение на ПРОФИ
КРЕДИТ, че тя нямала задължения кум Дружеството по описания Договор за кредит.
Изведнъж не можела да си изтегли заплатата от банковата сметка. Същевременно във
връченото ПДИ било посочено, че ищцата дължала значителна сума пари, която сума
пари се явявала значителна спрямо нейните и на съпруга й месечни доходи. Също така
с връченото ПДИ същата била уведомена за насрочен опис на движимите й вещи в
семейното й жилище на 08.08.2019 г. от 11.00 часа, който опис щял да се състои пред
нейните две непълнолетни деца. Същевременно при извършването на насрочения опис,
явно щели да разберат за действията на ЧСИ-то и нейните съседи, което щяло да
подбуди разни неверни и злепоставящи слухове за имущественото състояние на
ищцата и семейството й. Тези обстоятелства силно я притеснили. В следващите дни
загубила апетит, изпаднала в депресия, както и будувала с часове през нощта.
Депресивното състояние на ищцата се засилило и поради факта, че на 20.05.2019г.
ищцата взела на заем сумата от 3000 лв. Ищцата сключила е лицето К.А., Договор за
заем от 20.05.2019 г. за 3000 лв., като парите от заема щели да се използват за битови
нужди и ремонт на семейното жилище, този договор бил представен с Исковата молба.
Видно от Договора за заем ищцата следвало да върне цялата заемна сума до 21.08.2019
г., като щяла да погаси този заем от размера на заплатите си. Видно от представените е
Исковата молба Разписки, на 24.06.2019 г. върнала на заемодателя част от заемната
сума в размер на 1000 лв. Но след като била уведомена, че заплатата й е запорирана и
не се знае кога този запор ще бъде вдигнат, разбрала, че няма да може да върне
паричния заем до 21.08.2019г. /датата на падежа по Договора за заем/ и щяла да има да
дължи на Заемодателя си остатъка от заема в размер на 2000 лв. и неустойка за
неспазен падеж в размер на 1000 лв. Тъй като до 21.08.2019г. не бил вдигнат запора на
банковата сметка, същата не могла да върне заемната сума в срока и видно от
представените с Исковата молба Разписки, на 04.09.2019 г. и на 22.10.2019 г. върнала
на Заемодателя остатъка от заемната сума в размер на 2000 лв. и платила неустойка в
размер на 1000 лв. Платения размер на цитираната неустойка се явявала част от
имуществените вреди, които ищцата претърпяла от неправомерните действия на ЧСИ
И..
С оглед влошеното си психическо състояние посетила психолог през месец 08.2019г. -
два пъти с терапевтична цел, като за всяка терапия заплатила по 20 лв. на психолога
/представени квитанции с Исковата молба/ или общо в размер на 40 лв. Счита, че е
претърпяла неимуществени вреди от неправомерните действия на ЧСИ И.,
ичразяваттда се в психическа болка, стрес и депресия, в общ размер от 1500 лева.
Същевременно още на 22.06.2019 г. била ангажирала адвокат, който да я консултира и
защитава по изп.д. № 1857/2019г. по описа на ЧСИ И., като заплатила адвокатски
хонорар в размер на 400лв. - видно от Договора за правна помощ и съдействие и адв.
пълномощно от 22.07. 2019г. и Молба до ЧСИ И. от адв. А.Ш. от 22.07. 2019г.
Още на 22.07.2019 г. с Молба до ЧСИ И. поискала да бъде прекратено спрямо нея
цитираното изп. Дело, а със своите Молби от 31.07.2019г. и от 05.08.2019г. до ЧСИ И.
представяла документи и искала копия на документи от изп. дело във връзка на
3
нейната защита от неправомерните действия на ЧСИ И.. Сочи, че живее в гр. Чирпан и
за да депозира пред ЧСИ И. Молби, същата трябвало със собствен транспорт да пътува
до кантората на ЧСИ И. в гр. Стара Загора, всяко пътуване на ищцата до кантората на
съдебния изпълнител възлизало по 20 лв. или в общ размер от 80 лева.
Въпреки, че още на 22.07.2019г. поискала от ЧСИ И. да прекрати спрямо нея изп. дело
№1857/2019г., ЧСИ И. не прекратила изп. Дело, както не вдигнала и запора върху
банковата сметка в ДСК ЕАД. Ето защо била принудена да ангажира адвокат, който да
я защитава пред взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. От представените
с Исковата молба Адв. Пълномощно и Договор за правна помощ от 29.07.2019г. било
видно , че заплатила за тази адв. защита хонорар в размер на 600 лв. По повод
проведените през м. юли и август разговори между ангажирания от ищцата адвокат и
юриста на взискателя, било прекратено цитираното изп. дело по отношение на ищцата
в края на август 2019г. и бил вдигнат запора от банковата й сметка!
Поради изложеното по-горе депозирала пред РС-Стара Загора Заявление от 20.01.2020
г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ЕПК против ЧСИ И.. По цитираното Заявление
било образувано ч.гр.д. № 332/2020г. по описа на РС-Стара Загора, по което заповедно
производство била Издадена заповед № 135/30.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ЕПК против ЧСИ И. за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, причинени й и възлизащи в общ размер на 3 620 лева. В
законния срок длъжника подал Възражение и затова бил налице правния интерес да
установи своето вземане по съдебен ред.
Моли съда да постанови Решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че
ЧСИ Г.И. е per. № 765, с район на действие ОС-Стара Загора, с адрес: гр. Стара Загора,
ул. ”Поп Минчо Кънчев” № 71 дължи сумата в общ размер на 3 620 лева/три хиляди
шестстотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в психическа болка, страдание и стрес, в размер
на 1500 лв. и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени хонорари за психолог,
адвокат, заплатена неустойка по Договор за паричен заем и транспортни разходи, в
общ размер на 2 120 лв., да заплати на Н. Д. Т., с ЕГН: **********, с адрес: :
*******************************, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 22.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски в общ размер на 423 лева /четиристотин двадесет и три лева/,
представляващи платен адв. хонорар и ДТ, по Заповедното производство по ч.гр.д. №
332/2020г. по описа на РС-Стара Загора, както и всички направени разходи по
настоящото съдебно производство, включително и изплатения изцяло и в брой
адвокатски хонорар. С молба депозирана в проведеното съдебно заседание на
07.10.2020 г. посочва периода, в който е изпитвала психическа болка,, стрес и
страдание – в периода от 16.07.2019 г./дата на връчване на ПДИ/ до 22.10.2019 г./дата
на изплащане на последната заемна сума по Договор за наем от 20.05.2019 г./.
ОТВЕТНИКЪТ – ЧСИ Г.Д. И. с рег. № 765 КЧСИ, с който заявява, че
оспорва изцяло предявеният иск от Н. Д. Т. по основание и размер и счита същият за
недоказан и неоснователен.
На първо място счита, че така предявената искова молба не отговаря на изискванията
на разпоредбата на чл. 127, ал.1, т.4 ГПК и същата следвало да бъде оставена без
движение.
4
Видно от подадената искова молба в същата ищцата претендирала сумата 1500лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
„психическа болка, страдание и стрес" вследствие на неправомерно образувано
изпълнително дело №1857/2019г. против нея от страна на ЧСИ Г.И..
В исковата молба обаче не се посочвал периода, в които ищцата е изпитвала
„психическа болка", страдание и стрес.
Счита, че конкретизирането на този период бил от съществено значение с оглед
определяне размера на евентуалните неимуществени вреди, тъй като от
продължителността на периода бил един от факторите, от който щял да се определи и
размера на обезщетението.
По тази причина, моли съда, да остави без движение исковата молба на Н. Д. Т., с
указания да отстрани допуснатите нередовности, като посочи точен период на
претърпените от същата „психическа болка", страдание и стрес.
С исковата си молба ищцата претендирала сумата 1500лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в „психическа болка,
страдание и стрес" вследствие на неправомерно образувано изпълнително дело №
1857/2019 г. против нея от страна на ЧСИ Г.И..
Счита, че сумата претендираната не се дължи.
Не отговаряло на истината, че в резултат от образуваното изпълнително дело и запора
на банковата сметка в ДСК ЕАД ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи
се в страдание и стрес. Категорично твърди, че нямало пряка връзка между
изпълнителното дело и евентуалните „психическа болка", страдание и стрес на ищцата.
На първо място твърди, че ищцата не е и не била в „психическа болка, страдание и
стрес“. Видно от Покана за доброволно изпълнение, същата била получена на
16.07.2019 г. Месец по късно изпълнителното дело към нея вече било прекратено. След
преглеждане на документацията, грешката била незабавно отстранена и запора на
банковата сметка на ищцата в банка ДСК ЕАД бил вдигнат.
Отделно от това дори и същата да била „психическа болка, страдание и стрес“, то това
нейно психическо състояние не било в резултат от действията на ЧСИ Г.И., а от друго
нейно преживяване.
По наша информация преди две години ищцата претърпяла пътно транспортно
произшествие, което оставило трайна следа в психиката и съзнанието й.
Също така професията на ищцата - военнослужещ, била от категорията на рисковите
професии, свързани е емоционален стрес и депресия. Евентуално, дори и ищцата да
била преживяла страдание и стрес, вследствие на наложения и запор на банковата
сметка в банка „ДСК" ЕАД, то претендираната сума в размер на 1 500лв. била
завишена.
Счита, че недължима била и претендираната сума за имуществени вреди в размер на 2
120лв., както следва:
- сумата 2 120лв., представляваща имуществени вреди, както следва: сумата 1000лв.,
5
платена неустойка по Договор за заем; сумата 40лв., представляваща две посещения на
психолог е терапевтична цел; сумата 80лв., представляваща транспорт от гр. Чирпан до
гр. Стара Загора за четири посещения и сумата 400лв., представляваща заплатен
хонорар на адв. А.Ш. за представителство по изп. дело № 1857/2019г. по описа на ЧСИ
Г.И.; сумата 600лв., представляваща заплатен хонорар на адв. А.Ш. за
представителство по изп. дело No 1857/2019г. по описа на ЧСИ Г.И.
Отделно от това дори и да се дължат имуществени вреди, то заявените от ищцата
такива били прекомерни. Предвид това оспорва търсената от ищцата сума в размер на
2 120лв., по следните съображения:
Оспорва платената от ищцата неустойка по Договор за заем в размер на 1000лв. Счита,
че договора за заем бил съставен с цел съдебното производство.
Така уговорената неустойка за забава счита за прекомерна такава. Съгласно Решение
№ 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК, постановено по реда на
чл. 290 ГПК „Когато следва да се приложи правилото на чл. 92, ал. 2 ЗЗД преценката
следва да се прави при всеки конкретен случай, като намаляването трябва да става е
оглед съотношението на действителния размер на дължимата неустойка с
претърпените вреди, но във всички случаи неустойката не трябва да се свежда до
размера на вредите. Освен обезпечителна и обезщетителна функция не на последно
място неустойката изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото
си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са
настъпили в предвидения размер. Ето защо при намаляване на неустойката поради
прекомерност не трябва да се изпуска санкционния елемент, както и това, че трябва да
се търси границата, от която започва прекомерността, а тя не може да бъде друго освен
резултативна величина между действителния размер на неустойката и претърпените
вреди. При прилагане на чл. 92, ал. 2 ЗЗД трябва да прецени какво е превишението на
неустойката спрямо вредата, съотношението й с цената на договора, абсолютният й
размер, дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър
стопанин, както и да съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при
договори от същия вид."
С оглед приетото по - горе в задължителната за съдилищата съдебна практика, счита,
че от събраните по делото доказателства, се установявало прекомерност на уговорения
размер на неустойка за забава. Забавянето на изпълнението на парично задължение
винаги увреждало кредитора със законната лихва, което не изключвало възможността
той да претърпи в действителност и по-големи вреди. За да избегнат нуждата от
доказване на такива вреди, страните можели на основание чл. 9 ЗЗД да уговарят
наказателна лихва над установения в закона размер, като били ограничени единствено
от добрите нрави, тъй като министерският съвет не бил определил максималния размер
на договорната лихва съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Договорът за заем бил сключен между
две физически лица и неговото изпълнение не било обезпечено към момента на
сключването му.
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, предвиждаща, че при забава в изпълнението на парично
задължение се дължала законната лихва, имало за цел обезщетяване на вредите от
неплащане на паричната сума, независимо от начина на евентуалното й
оползотворяване /Решение № 68 от 09.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 450/2011 г., I т.о.,
ТК, постановено в производство по чл. 290 ГПК/.
6
Следователно, при липса на ангажирани доказателства за настъпили по-големи вреди,
следвало да се приеме, че презумираната от законодателя вреда от забавено изпълнение
на парично задължение се съизмерявала със законната лихва. След справка в онлайн
калкулатор се установило, че размерът на законната лихва върху дължимата сума за
периода бил 34.44 лв., /от датата на падежа 21.08.2019г. до датата на издължаване
22.10.2019г./ като уговорената неустойка превишавала законната лихва с повече от 29
пъти. Неустойката за забава се дължала при неизпълнение на задължението в
уговорения срок и не следвало да смесва с възнаградителната лихва, която се дължала
само ако била уговорена между страните и представлявала възнаграждение за
ползването на паричната сума от заемополучателя.
Отделно от това прави възражение за нищожност на клаузата за неустойката като
такава противоречаща на българския закон и на европейското законодателство и
накърняваща добрите нрави, както поради прекомерност и несъразмерност,
представляваща половината от дължимата главница. Счита, че в случая се касаело за
неоснователно обогатяване.
Оспорва сумата 40лв., представляваща две посещения на психолог с терапевтична цел.
Нямало никакви доказателства, че ищцата посещавала психолог. По делото били
представени два броя квитанции, на които липсвало изписване името на ищцата. Не
можело да се твърди, че точно ищцата посетила на конкретните дати този психолог.
Нямало и доказателства, че посещенията били именно във връзка с наложения запор на
трудовото възнаграждение на ищцата. Следвало да се има предвид и обстоятелството,
че професията на ищцата бил в рисковата група, свързана с депресивни и тревожни
състояния. Отделно от това ищцата можела да има и семейни проблеми. Заявява, че
има и съмнения, че дори и ищцата да била посещавала психолог, посещенията и били
свързани с друго обстоятелство или инцидент, например - пътно транспортно
произшествие.
Оспорва сумата 80лв., представляваща транспорт от гр. Чирпан до гр. Стара Загора за
четири посещения. Несъстоятелни били доводите на ищцата, че заплащала по 20лв. за
транспорт до гр. Стара Загора, за едно посещение в
кантората на ЧСИ Гергана Илчсва.
На първо място не ставало ясно защо ищцата лично ходила до кантората на ЧСИ Г.И.,
щом същата ангажирала адвокат, на който заплатила адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв. да я представлява по делото.
Нелогично било да наемеш адвокат, да заплатиш адвокатско възнаграждение и въпреки
това да се занимаваш лично по делото.
Отделно от това по делото нямало представени никакви разходи относно стойността на
едно посещение до гр. Стара Загора, с каква кола било ходено, както и за разхода за
гориво на МПС-то.
Също така моли съда да има предвид и обстоятелство, че ищцата можела да използва и
друг транспорт, а именно да използва фирма превозвач - автобус. Цената на
автобусния билет от гр. Чирпан до гр. Стара Загора бил 4лв., т.е в двете посоки разхода
щял да бъде 8 лв. В случай, че ищцата била използвала автобус транспортните и
разходи за 4 посещения до кантората на ЧСИ Г.И. щял да е в размер на 32лв., а не
7
претендираните от ищцата 80лв.
Не на последно място ищцата можела и да изпрати писмата до ЧСИ Г.И. чрез
Български пощи ЕАД. Едно препоръчано писмо на Български пощи ЕАД било на
цената на 2,15лв. - 2,40лв.
Оспорва и сумата 400лв., представляваща заплатен хонорар на адв. А.Ш. за
представителство по изп. дело № 1857/2019г. по описа на ЧСИ Г.И..
Счита, че адвокатското възнаграждение било силно завишено. Нещо повече,
представените молби по делото депозирани пред ЧСИ Г.И. били именно от ищцата.
Оспорва обстоятелство, че адвоката осъществявал каквото и да било процесуално
представителство по делото, като единствено същия се запознал с материалите по
делото, видно от представената молба от 22.07.2019 г.
Оспорва сумата 600лв., представляваща заплатен хонорар на адв. А.Ш. за
представителство пред Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД.
Договор за правна защита и съдействие сключен на 29.07.2019 г. Договора за
представителство по изп. дело № 1857/2019 г. по описа на ЧСИ Г.И. бил сключен на
22.07.2019 г., т.е. договора за представителство пред Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ
ЕАД бил сключен една седмица по късно, т.е. ищцата била ангажирала вече адвокат по
изпълнителното дело. Несъстоятелни били доводите на ищцата, че имала нужда от
представителство пред Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, тъй като всички
документи били налични и при ЧСИ Г.И.. Нещо повече, сама ищцата подала молба до
ЧСИ Г.И. да и се предоставят тези документи. Освен това, по делото на 22.07.2019г.
била депозирана молба от адвокат А.Ш., че същия се запознал с изпълнителното дело.
В кориците на делото се намирали всички документи, вкл. Молбата за образуване на
изпълнителното дело и Договора за цесия, с които пълномощника на ищцата се
запознал още на 22.07.2019 г.
Предвид гореизложеното, било безпредметно упълномощаването на адвокат и
заплащането на допълнително адвокатско възнаграждение за представителство пред
Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ ЕАД, тъй като цялата налична информация се
съдържала в изпълнителното дело, с което адвоката бил вече запознат.
ТРЕТОТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
София е подало отговор, с който е оспорило изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Присъединява се изцяло към доводите изложени в
исковата молба. Счита че не са налице предпоставките за възникване на отговорността
на ЧСИ, предвидени в чл.441 от ГПК вр. чл.45 ЗЗД и по чл.76 ЗЧСИ, а именно:
неправомерна изпълнителска дейност, настъпила вреда и причинна връзка между
действията/бездействията и претендираните вреди. Оспорва твърденията за настъпване
на неимуществени вреди – изп. дело било прекратено един месец след като ищцата е
узнала за завеждането му, а запорът върху банковата сметка бил вдигнат незабавно
след като ЧСИ е узнала за допуснатата грешка. Оспорват се претърпени от ищеца
имуществени вреди. Оспорва се претенцията за възстановяване на разноски за ползвана
психологична помощ, която била недоказана по основание и размер. Оспорва се
наличието на причинно-следствена връзка между действията на ЧСИ и твърдените
имуществени вреди за адвокатски хонорар за представителство пред „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
8
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Изп.дело № 1857/2019 г. ЧСИ с рег. № 765 КЧИ е образувано по молба
от 21.06.2019 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД против Ю.С. И.. Посочва се,
че взискателят по силата на договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 г.
сключен с Профи Кредит България ЕООД е придобил вземането срещу длъжника,
произтичащо от Договор за кредит № **********, като взискателят се ползвал от
издадения изпълнителен лист от 10.03.2015 г. по търг. д. № 6365/2015 г. СГС.
Видно от приложения изпълнителен лист, със същия Ю.С. и Н. Д. Т. са
осъдени да заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД общо сумата от 7 740,90 лева,
ведно със законната лихва от датата на постановяване на арбитражното решение, както
и сумите 85,00 лева разноски по арбитражното дело, 717,05 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 50,00 лева – ДТ в производството за издаване на изп.лист пред СГС.
Към молбата за образуване на изпълнителното е приложено извлечение
от Договора за цесия и приложение № 1а към него, от които е видно, че е прехвърлено
вземане по Договор № ********** и длъжник Ю.С. И., именно до която е било
изпратено и уведомление за прехвърляне на вземането, което обаче не е било
доставено, тъй като препоръчаната пратка е била върната с посочване“преместен“.
На 21.06.2019 г. е изготвена справка НБД и справка за банкови сметки на
Ю.С., а на 24.06.2019 г. такива справки за Н. Д. Т..
На 28.06.19 г. до Банка ДСК ЕАД е било изпратено запорно съобщение, с
което се налага запор на всички вземания на длъжника Н. Д. Т. за заплащане на
сумите: 7 740,90 лева – олихвяема сума, ведно с лихвата, която към момента е 3 403,14
лева, неолихвяема 1 426,81 лева, такса по т.26 1 139,16 лева или общо задължение към
28.06.2019 г. в размер на 13 710,01 лева. Запорното съобщение е било получено от
банката на 03.07.2019 г., която на 04.07.2019 г. е уведомила ЧСИ за откритите
разплащателни и спестовни сметки на Н. Д. Т., като е наложен запор по наличните
сметки, но се посочва, че до получаване на други указания от постъпващото
възнаграждение за работа, ежемесечно по разпореждане на титуляра ще бъде
предоставяна сума в размер на МРЗ, а запорът ще се изпълнява с горницата. Върху
вземането на длъжника по посочената сметка има и други претенции: договор за залог
в полза на Банка ДСК върху вземания по посочена сметка за обезпечение на кредит.
До ищцата е била е изпратена на 28.06.2019 г. и покана за доброволно
изпълнение, с което се посочва наложен запор и е насрочен опис на дата 08.08.2019 г.
от 11.00 ч. на движимото имущество, като същата е поканена в 2-седмичен срок от
връчване на поканата да изплати доброволно задължението си. поканата е връчена на
Н. Д. Т. на 16.07.2019 г.
На 22.07.2019 г. е подадена молба по изпълнителното дело от ищцата
Т., с която е представила удостоверение за раждане на двете си деца и е поискала
съобразяване на запора върху трудовото възнаграждение с отглежданите деца.
Поискала е да не се извършват изпълнителни действия спрямо нея, тъй като с молбата
9
си образуване на изпълнителното дело взискателят е насочил изпълнението само към
длъжника Ю..И.. Не било връчвано уведомление за цесията. Счита, че всички действия
спрямо нея са незаконни и следва да бъдат прекратени. На същата дата се е запознал с
изпълнителното дело и адв. А.Ш.. Препис от тази молба е била изпратена за становище
на взискателя.
С молба от 26.07.2019 г. Н. Д. Т. е представила по изпълнителното дело
писмо от 05.05.2016 г. от Профи кредит България ЕООД, с което е посочено, че същата
е заличена от Договор за потребителски кредит с № **********, като в тази връзка
образуваното изпълнително дело е прекратено. С молби от 31.07.2019 г. и от 05.08.2019
г. ищецата е поискала снабдяване с документи от изп. дело.
На 21.08.2019 г. по изп. д. е постъпила молба от взискателя „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с което е посочено, че „Профи Кредит България“
ЕООД е цедирало вземането си срещу длъжника Ю.С. И., като след изрично запитване
отправено до цедента били уведомени, че в следствие на извършена проверка и издаден
акт от РП-Чирпан, Н. И. Т. се явява в качеството на потърпевшо лице и не следва да се
счита за съдлъжник по посочения договор за кредит, съответно издадения във връзка с
него изпълнителен лист от 30.10.2015 г. Взискателят е поискал по отношение на
длъжника да не бъдат предприемани изпълнителни действия, като бъдат вдигнати
евентуално наложените обезпечителни мерки и изпълнителното дело да бъде
прекратено по отношение на Н. Д. Т..
На 21.08.2019 г. по изп.д. е постъпила молба от пълномощника адв. Ш.
отново с искане за прекратяване на изпълнителното дело, като е приложено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие с уговорено и изплатено
възнаграждение в размер на 400,00 лева по изпълнителното дело.
С постановление от 25.08.2019 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното
производство, на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК по отношение на длъжника Н.Т..
Взискателя и пълномощника адв. Ш. са били уведомени със съобщения по ел. поща на
26.08.2019 г.
По заявление по чл.410 ГПК на ищцата Т. от 22.01.20 г. е образувано
ч.гр.д. № 332/2020 г. на РС-Стара Загора, като на 30.01.2020 г. е била издадена заповед
№ 135 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против ЧСИ с рег № 765
за сумите: 3620,00 лева, ведно със законната лихва от 22.01.2020 г. до изплащане на
задължението, както и 423 лева разноски, от които 350 лева адв. възнаграждение и
673,00 лева дт.
За вземането е посочено, че произтича от обезщетение за неправомерни
действия на ЧСИ, с които е причинила на Н.Т. имуществени вреди в размер на 2120
лева и 1500 лева – неимуществени вреди, като е образувала изпълнително дело против
Н.Т. и е наложила запор върху банковата сметка.
Против заповедта е постъпило възражение от длъжника по чл.414 ГПК.
Към исковата си молба ищецът е приложил сл. бележка от Военно
формирование 24620 за полученото трудово възнаграждение в периода 01.03.2019 –
01.02.2020 г., уведомително писмо от 30.09.2019 г. от адв. Ш. с искане за издаване на
удостоверение, че Н.Т. не е длъжник по изпълнителния лист, съответно уведомление
10
от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Приложен и договор за правна защита и
съдействие от 29.07.2019 г. и пълномощно – за представителство пред Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ ЕАД и договорено възнаграждение от 600 лева.
Представени са по делото договор за заем от 20.05.2019 г. за сумата от
3000 лева и срок на връщане 21.08.2019 г., при уговорена неустойка за забава в размер
на 1000 лева, както и 3 бр. разписки – от 24.06.2019 г., от 04.09.19 г. и от 22.10.19 г. за
заплащане на общо сумата от 4000 лева, в т.ч. и неустойка.
Приложено е Постановление от 28.06.2017 г. по ДП 375-ЗМ-26/2016 г. на
РП-Чирпан за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.309,
ал.1 НК.
Ищецът прилага 2 бр. квитанции към ПКО от 08.08.2019 г. и от
21.08.2019 г. за заплатени психологически консултации по 20,00 лева.
На въпросите по реда на чл.176 ГПК ищцата обясни, че преди
процесната случка не се е лекувала от психическо разстройство., не е посещавала
психолог преди процесната случка. Не е отсъствала от работа през периода на
процесната случка и след нея.
По искане на ищеца бяха разпитани свидетелите В.Т.Т. – нейн съпруг и
И.С.Н..
От показанията на свид. Т. се установи, че през лятото на 2019 г.
започнали да правят ремонт в дома си, като взели пари от един техен познат, когато
дошло запорното съобщение. Те тези пари не ги дължали. Преди време имало случай, в
който били фалшифицирали подписа й и нейна колежка изтеглила някакви пари, но се
разбрали с кредитната институция, че подписа е фалшифициран и тези пари не ги
дължат. Подали жалба по случая в полицията. В полученото запорно съобщение
пишело, че дължи сумата от 13 000 лева. Жена му силно се притеснила, започнала да
не спи вечер, , взела да приема мента глог и валериан. Два или три пъти ходила на
психолог. Парите назаем взели от техен познат К.. Ходили с адвоката в гр.Стара Загора
при ЧСИ, като всеки път харчили по 20 лева. Там обяснили, че тези пари не ги дължат,
като посетили съдебния изпълнител повече от четири пъти. Забавили се много със
сумата, която следвало да връщат. Събрали пари от роднини, за да могат да заплатят
разходите по делото, тъй като свидетеля получавал минимална заплата.
Съпругата му била много притеснена, тъй като бил насрочен и опис на имуществото.
Не могла да спи, което продължило до месец септември, докато върнат парите. Заемът
бил без лихва. Преди налагането на запора не е имало случай, в който съпругата му да
не може да спи.
Свид. Иван Найденов установява, че участвал в ремонта на жилището,
който започнал през лятото на 2019 г., като доколкото знае били взели пари назаем от
техен познат. Знае, че бил направен запор на заплатата на ищцата. Тя била постоянно
притеснена, само за този заем говорила, получава пристъпи, не искала да се храни.
Ходили на психолог, но състоянието й не се подобрило съществено.
Така изложената фактическа обстановка налага следните изводи:
11
Съгласно чл.74, ал.1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
По делото категорично и безспорно е установено, че при ответника е
било образувано изпълнително дело по молба на взискателя „Кредит инкасо
инвестмънтс БГ“ ЕООД с посочен длъжник Ю.С. И.. Към молбата е приложен
изпълнителен лист, който е бил издаден срещу солидарните длъжници Ю..И. и Н. Д. Т..
Взискателят е придобил вземането срещу длъжника Ю..И. по силата на
договор за цесия.
При образуване на изпълнителното дело е била допусната техническа
грешка, като са били предприети действия по изпълнението и по отношение на ищеца
в настоящото Н. Д. Т., която е вписана като солидарен длъжник в изпълнителния лист.
В резултат на това на същата е била връчена ПДИ на 16.07.2019 г. за
общо задължение към 28.06.2019 г. в размер на 13 710,01 лева, съответно е бил
наложен запор върху сметки в ДСК – на 03.07.2019 г., като по една от сметките същата
е получавала трудовото си възнаграждение, насрочен е и опис на движимо имущество
на 08.08.2019 г., като последният не е бил извършен.
Установено е категорично и това, че през 2014 г. между Профи Кредит и
Ю..И. е бил сключен Договор за потребителски кредит № **********, като в този
договор като солидарен длъжник е била посочена Н. Д. Т.. Поради неизпълнение на
задълженията по този договор кредиторът е предприел действия за събиране на
вземането си по съдебен ред – съответно образувано изпълнително дело. Тогава
ищцата е узнала, че е вписана като солидарен длъжник, без да е подписвала договора.
По образуваното ДП в РУ-Чирпан е установено, че подписите по договора, положени
от името на Н. Д. Т. не са изпълнени от нея, а са имитация на нейни подписи.
Именно в тази връзка е било прекратено изпълнителното дело срещу нея
от кредитора Профи Кредит България ЕООД, за което същата се уведомява с писмо от
05.05.2016 г.
В случая претенцията на ищеца е за причинени имуществени вреди в
размер на 2 120 лева и неимуществени вреди в размер на 1500 лева.
Налице са всички елементи от състава на непозволеното увреждане по
чл.45 ЗЗД, за да се ангажира отговорността на ответника.
По отношение на имуществените вреди, претенцията съдът намери
същата за частично основателна. Безспорно по изпълнителното дело ищцата е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева, което е в минималния
такъв размер по чл.10, т.2 вр. чл.7, ал.2, т.7 от Наредба № 1, с оглед на общо
претендираната сума от 13 710,00 лева.
Ищцата е заплатила и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за
представителство пред кредитора/взискател, с оглед категоричното установяване на
отношенията между тях, като е била извършена цялостна вътрешна проверка от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Действително по отношение на ищцата е била
налична предишна претенция от предходния кредитор Профи кредит, от когото същата
е била уведомена за липса на задължение, но не е разполагала с доказателства за липса
12
на задължение от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“, именно в която връзка
същата е упълномощила адв. Ш. за представителство пред същото дружество и е
заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
За доказани съдът приема и направените разходи от ищеца за
психологически консултации, за които е заплатена сумата от 40,00 лева.
За недоказани съдът приема твърдените разноски - направени разходи за
пътуване от гр.Чирпан до гр.Стара Загора, с оглед снабдяване с документи по
изпълнителното дело. Действително пътуването е свързано с разходи, но не се
представиха категорични доказателства за заплатени такива разходи, респ. фактури за
закупено гориво за автомобил, билети и т.н. В тази връзка са показанията на свид.В.,
който посочва че са харчени по 20 лева за всяко посещение, но същите не са
достатъчни да бъде уважена претенцията за направени разходи в размер на 80,00 лева
за пътуване със собствен транспорт.
Неоснователна се явява и претенцията за сумата в размер на 1000 лева –
имуществени вреди, представляващи заплатена неустойка по договор за паричен заем.
Сключения договор с трето лице не би могъл да ангажира правната сфера на
ответника, тъй като липсва пряка причинна връзка между предприетите изпълнителни
действия, респективно налагане на запор и заплащане на неустойка от ищцата по
договор с трето лице. По изпълнителното дело не са постъпвали суми от длъжника,
същевременно ищцата е имала възможността да разполага с несеквестируем доход,
получен по сметка в банка, съгласно разпоредбите на чл.446 и чл.446а, ал.3 ГПК.
Липсват и доказателства за постъпили суми по сметката на съдебния изпълнител.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, относима към обезщетяването на този вид вреди, където
законодателят е въвел принципа на справедливост. Неимуществените вреди са такива,
които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги
търпи. С оглед събраните по делото гласни доказателства, съдът намира че
претъпените от ищцата неимуществени вреди, в резултат на процесните изпълнителни
действия от ответника съдебен изпълнител, следва да бъдат оценени по справедливост,
в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, на сумата от 1200 лева, до който размер
следва да бъде уважен предявеният иск. В тази връзка ищецът не доказа, че в целия
твърдян период от 16.07.2019 г./дата на връчване на ПДИ/ до 22.10.2019 г./дата на
изплащане на последната заемна сума по Договор за заем от 20.05.2019 г., на ищеца да
са били създадени неудобство, чувство за несигурност и безспокойство, да е бил
нарушен съня му.
Ищецът би могъл да търпи неимуществени вреди до датата на
прекратяване по отношение на него на изпълнителното производство и вдигане на
запора, но не и след това, т.е. до 25.08.2019 г. В тази насока са и събраните гласни
доказателства. Така свид.Т. посочва, че същата се е притеснявала и не е могла да спи,
започнала да приема успокоителни, посещавала е психолог, но същевременно не е
отсъствала от работа. Съпругът и посочва, че след като са вдигнали запора и след като
върнали парите на това момче през месец септември, тя се успокоила.
Искът за горницата над 1200 лева до предявения размер от 1500 лева,
следва да бъде отхвърлен.
13
Предвид изложеното следва да се признае за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2 240 лева, от която 1200 лева –
обезщетение за неимуществени вреди – психологическа болка, страдание и стрес и
1040 лева – имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар и разноски за психолог,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.01.2020 г. до окончателното й
изплащане – част от сумата за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
332/2020 г. на РС-Стара Загора, като иска в останалата част до пълния размер от
3620,00 лева, да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В полза на ищеца за настоящото производство се следват 354,56 лева
разноски, в полза на ответника 209,67 лева, като след компенсация в полза на ищеца
следва да се присъдят 144,89 лева.
За заповедното производство на ищеца се следват разноски в размер на
261,74 лева, в полза на ответника 164,68 лева или след компенсация в полза на ищеца –
97,06 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Н. Д. Т. от
*******************************, ап.19, ЕГН ********** против ЧСИ Г.Д. И. с рег.
№ 765 КЧСИ с район на действие ОС-Стара Загора,
*******************************, ЕГН *******************************
съществува вземане за сумата в общ размер на 2 240 лева (две хиляди двеста и
четиридесет лв.), от която 1200 лева – обезщетение за неимуществени вреди –
психологическа болка, страдание и стрес и 1040 лева – имуществени вреди – заплатен
адвокатски хонорар и разноски за психолог, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.01.2020 г. до окончателното й изплащане, част от сумата за
които е издадена Заповед № 135/30.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 332/2020 г. на РС-Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 3620 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЧСИ Г.Д. И. с рег. № 765 КЧСИ с район на действие ОС-
Стара Загора, *******************************, ЕГН
******************************* да заплати на Н. Д. Т. от
*******************************, ап.19, ЕГН ********** разноски по ч.гр.д.№
332/2020г. по описа на РС-Стара Загора в размер на 97,06 лева и разноски в
настоящото производство в размер на 144,89 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД София на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
14
15