№ 52
гр. Габрово, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Славена Койчева
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Жени Христова Шиковa (ОП-Габрово)
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно
наказателно дело № 20214200600219 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 24б от ЗБППМН.
С Решение №126 от 25.08.2021 г., постановено по ЧНД № 676/2021 г. РС-Габрово, на
основание чл. 13, ал.1, т.11 от ЗБППМН на малолетния М. АН. М. с ЕГН **********, живущ
в с. Яворец, Община Габрово, e наложена възпитателна мярка – "настаняване в социално-
педагогически интернат" по реда на чл.24а от ЗБППМН.
Против посоченото решение е постъпила въззивна жалба от АН. М. П. в качеството на
майка и законен представител на малолетния М. АН. М., в която се излагат оплаквания за
явна несправедливост на наложената възпитателна мярка и належаща необходимост от
полагане на грижи за здравословното състояние на малолетния в семейна среда. Моли съда
да отмени постановеното решение.
В съдебно заседание малолетният М.М. се явява лично, заедно с майка си – А.П. и с
назначения служебен защитник – адв. Д.Д. – ГАК. М.М. и законният му представител А.П.
изцяло поддържат жалбата с изложените в нея мотиви. Адвокат Д. заявява, че не поддържа
депозираната жалба.
Майката на малолетния М.М. изтъква, че не е съгласна детето й да бъде настанено в
социално-педагогически интернат.
Представителят на МКБППМН при Община-Габрово не се явява и не представя
1
становище по основателността на депозираната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Малолетният М. АН. М. лично заявява, че иска да остане при майка си, като обещава,
че няма да извършва такива прояви и твърди пред съда, че вече не поддържа връзка с
децата, участвали в противоправната проява.
Жалбата е подадена в предвидения законов срок от процесуално легитимирана
страна и се явява процесуално допустима. Габровският окръжен съд, като взе предвид
становищата на страните, мотивите на атакувания съдебен акт и съобрази доказателствата
по делото намира, че решението на първоинстанционния съд следва да се отмени и вместо
него да бъде постановено друго поради следните съображения:
Фактическата обстановка по делото е изяснена и не се оспорва от страните, поради
което настоящата съдебна инстанция намира, че същата е безспорно установена в хода на
първоинстанционното производство.
На 11.04.2021г. около 15:30 часа в близост до магазин „Кауфланд“ в гр. Габрово
малолетният М.М. заедно с още четири деца, сред които и непълнолетната Б.Б.,
пресрещнали Ж.Т. и А.Б. и започнали да им искат пари. Б.Б. заплашила Т. и Б., че ще ги
набият ако не им дадат поисканите пари и започнала да претърсва джобовете им. Б. свалила
от гърба раницата си, за да провери за налични парични средства, при което малолетният М.
започнал да рови в нея. М. намерил банкнота от 20 лева, взел я и избягал с другите деца.
Впоследствие отнетата парична сума била разходвана на увеселителни атракциони в
разположения в близост лунапарк. С описаното деяние М.М. формално осъществил състава
на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
Във връзка с случая било образувано възпитателно дело №42/2021г. по описа на
МКБППМН – Габрово въз основа на Постановление на Районна прокуратура Габрово от
20.05.2021г. с отказ за образуване на наказателно производство срещу непълнолетната Б.Б. и
малолетния М.М. за извършено престъпление по чл. 198, ал.1 НК. Към образуваното
възпитателно дело са приложени Доклад /социално-педагогическа характеристика/ по чл.16,
ал.4, т.2 и материали по пр. №1752 ЗМ-142 и пр.№ 1752 ЗМ-143.
Малолетният М.М. е заведен на отчет в ДПС при РУ- гр.Габрово за извършени
противообществени прояви – кражби, заплахи, грабеж на пари от деца, кражба от църковен
храм, отправени обиди и изнудване на дете. На малолетното лице към настоящия момент са
налагани следните възпитателни мерки: „Предупреждение“, „Поставяне под възпитателен
надзор на обществен възпитател“ и „Предупреждение за настаняване във възпитателно
училище-интернат“. По приключилите възпитателни дела са били определени засилени
грижи, които майката А.П. е следвало да полага за сина си. На малолетния М.М. е бил
2
определен обществен възпитател за срок от една година.
Съгласно изготвения от ДСП-Габрово и приложен по делото социален доклад,
единственият законов представител на М.М. е неговата майка АН. М. П.. М. има трима
братя и една сестра. Майката притежава нисък родитески капацитет и не проявява
заинтересованост към развитието на сина си. М. е силно привързан към баба си С. П., която
задоволява основните му битови потребности. Майката А.П. живее в с. Яворец заедно с
четирите си деца. М. периодично посещава с. Яворец, но трайно пребивава при баба си С.
П.. Биологичният баща на малолетния не полага трайна грижа за детето и не представлява
авторитетна фигура в съзнанието на детето. Майката А.П. не съумява да оказва контрол
върху поведението на М.М.. Бабата С. П. съумява да въздейства върху детето, но избягва да
го прави заради невъздържаните реакции на М.. Изградената приятелска среда на детето се
състои от деца и роднини, част от които се наблюдават от ДПС- Габрово. След
преместването на майката в с. Яворец малолетният е записан като ученик през учебната
2020/2021г. в училище в с. Шумата. Поради системно непосещаване на занятия е отписан на
18.11.2020г., като до края на учебната година не е записан в друго училище. В края на м.
април 2021г. заради извършена противообществена проява - опит за кражба в съучастие с
още две деца - братовчеди на М., е изготвен индивидуален график за провеждане на учебен
процес в СУ „Райчо Каролев“, където работи назначеният възпитател С.Я.. Към датата на
изготвяне на доклада малолетният М. не е бил записан на училище. В частта, касаеща
личностната характеристика и психичния статус на малолетния, се посочва, че той лесно
губи търпение в ситуации, изискващи съобразяване на норми и извършване на компромис.
Наблюдава се дефицит на социални умения и склонност към бурни и необмислени реакции.
След извършена консултация с невролог и назначено ЕЕГ изследване са установени
неврологични изменения.
В съдебно заседание пред въззивния съд М.М. не отрича извършването на
противообществената проява и дава отрицателна оценка за действията си. Посочва, че
действията му били мотивирани от наставленията на Б.Б.. Заявява, че тази учебна година
трябвало да бъде отново пети клас, защото не успял да завърши през предходната година и
към момента не посещавал училище. Живеел при баба си заедно с другите си братовчеди.
Посещавал майка си в с. Яворец, но спрял да ходи там, защото не му харесвало. Отрича да е
посещавал училището в с. Шумата. Заявява, че бил записан в 11-то училище в
самостоятелна форма на обучение. Заявава, че има желание да посещава училище, но
споделя, че изпитва трудности в адаптацията в училищна среда. Малолетният споделя, че в
училище останалите деца не желаели да играят с него и го наричали „циганин“. М.М.
изразява съжаление за постъпката си. Заявява, че желае да посещава училище и ще
продължава да участва в консултации с психолог при ЦОП – гр. Габрово. Заявява, че не
желае да живее в интернат, защото иска да остане заедно със семейството си.
Пред окръжния съд е разпитана в качеството на свидетел С. П. – баба на малолетния
М.М.. В съдебно заседание на 20.09.2021г. свидетелката заявява, че М.М. е добро дете, но
3
общувал с деца, които му влияели негативно. Свидетелата посочва, че отгледала малолетния
от невръстен. В началото на настоящата учебна година заедно с майка му напривили опити
да го запишат в СУ „Райчо Каролев“, но директорът отказал до приключване на съдебното
производство по налагане на мярка по ЗБППМН. Посочва, че М.М. посещавал психолог в
продължение на 2-3 месеца. Изразява готовност да се грижи за малолетния и да го приеме да
живее при нея. С. П. заявява, че е способна да упражнява контрол върху него. Посочва, че
при нея живеели и другите й внуци – братовчеди на М., но те били значително по-големи от
него. Заявява, че разполагала със средства за отлеждането на децата, тъй като синът й
изпращал пари от Германия, а тя получавала пенсия.
Изслушана пред въззивния съд, майката А.П. заявява, че при М. се наблюдавали
здравословни проблеми от неврологичен характер след удар в областта на главата през
зимата. Към момента малолетният продължавал да приема медикаменти. Посочва, че М.
отсядал при баба си за 1-2 седмици и там се събирал с неподходяща компания. Заявява, че в
началото на учебната година опитала да запише М. в училище, но получила отказ от
директора до приключване разглеждането на настоящото производство. Свидетелката
заявява, че осъзнава важността на образователните нужди на сина си и демонстрира желание
да осигури удовлетворяването им. Изразява готовност да приеме малолетния М.М. да живее
заедно с нея и заявява, че жилището разполагало с достатъчно пространство за него и
останалите деца.
В изслушаното становище на представител на ДСП – Габрово, отдел „Закрила на
детето“ се посочва, че след като бил записан в училището в с. Шумата малолетният отказал
да посещава занятия. Бабата на М.М. не разполагала с възможности да окаже въздействие
върху поведението на внука си и да създаде у него критично отношение съм постъпките му.
След образуването на възпитателни дела срещу него през м. юли М.М. започнал да
посещава ЦОП-гр. Габрово и да се среща с психолог. От тогава започнала да се наблюдава
положителна промяна в поведението на малолетния. Свидетелката потвърждава изложеното
от А.П. и С. П. за предприетите опити от тяхна страна да запишат малолетното лице като
ученик и получения отказ. Посочва, че след назначаването на обществен възпитател се
отчитала положителна промяна в поведението на М.. Уточнява, че преди м. юли поради
наложената епидемична обстановка МКБППМН не е осъществявала дейност, като след
проявите на М. и Бистра дейността й била подновена. Свидетелката изразява становище, че
през последните два месеца след образуването на възпитателните дела при малолетния се
наблюдавало подобрение в неговото поведение.
В изслушаното становище на инспектор при ДПС се изтъква, че малолетният М.М.
има множество регистрации за извършени противообществени прояви в периода 2018г. –
2021г. Заявява, че С. П. изпитвала трудности при указването на контрол върху него.
Настаняването в социално-педагогически интернат гарантирало включването му в
образователния процес.
4
След като обсъди възприетата фактическа обстановка и се запозна със становищата
на малолетното лице, заинтересованите страни, представител на ДСП-гр. Габрово, отдел
„Закрила на детето“ и инспектор при ДПС, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Въззивният съд намира за безспорно, че извършеното от М. АН. М. деяние
съставлява противообществена проява, поради което на малолетния следва да бъде
наложена възпитателна мярка. Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода за
възникването на ситуация, в която са застрашени възпитанието, здравето и личността на
малолетното лице М. АН. М.. Същевременно в мотивите към обжалваното решение не са
били обстойно обсъдени законовите критерии, предвидени в чл. 21 ЗБППМН, от значение за
определяне на подходяща и съразмерна възпитателна мярка в конкретния случай.
М.М. е на 12 години. По делото са представени медицински данни и свидетелски
показания за установени здравословни проблеми от неврологично естество у лицето. При
малолетния се отчитат недостатъчен самоконтрол, склонност към незачитане на авторитети,
неспособност да съобразява поведението си с установени норми, дефицит на социални
навици и предразположеност към необмислени действия и реакции. Предвид ранната си
възраст и липсата на социален опит М.М. е податлив на чуждо влияние и склонен към
прояви на лекомислие и безотговорност при предприемане на постъпки. В семейната среда
на М.М. не присъстват утвърдени авторитети, които да упражняват контрол и трайно
възпитателно въздействие. Участието на майката и бабата на М. в отглеждането и
възпитанието на детето не способстват за настъпването на необходимия положителен
превъзпитателен ефект. М. изпитва силна привързаност към баба си С. П., дължаща се на
обстоятелството, че тя полага премуществено грижи за него. Към настощия момент детето
не посещава училище поради обективна невъзможност – отказ на директора на
образователната институция да го приеме като ученик преди приключване на настоящото
производство. Същевременно майката и бабата проявяват заинтересованост към
образованието на детето, като неколкократно са правили опити да запишат М.М. в училище
през настоящата учебна година. През предходната учебна година М.М. след преместване в
друго училище е преустановил участие в занятията и е отпаднал от образователния процес,
По-късно е бил включен в индивидуална форма на обучение, като му е бил назначен
обществен възпитател. При малолетния М. са отчетени трудности в адаптацията в училищна
среда, проблем с концентрацията, но същевременно той демонстрира желание да участва
пълноценно в образователния процес.
Конкретната противообществена проява не се характеризира като проява, годна да
застраши широк кръг от обществени интереси. Мотивът за реализирането на
противообществената проява е лично облагодетелстване, като следва да бъде отчетено, че
малолетният е бил мотивиран да вземе участие в извършването от непълнолетната Б.Б.. По
делото не са представени данни отнетата парична сума да е възстановена на пострадалото
лице. По отношение на М.М. са представенни данни за предходни противообществени
5
прояви – кражби, заплахи, грабеж на пари от деца, кражба от църковен храм, отправени
обиди и изнудване на дете. На малолетното лице са налагани следните възпитателни мерки:
„Предупреждение“, „Поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ и
„Предупреждение за настаняване във възпитателно училище-интернат“. По отношение на
конкретната проява, за която е образувано възпитателно №42/2021г., съдът отчита, че след
образуването на възпитателни дела от лятото на тази година и включването на малолетното
лице в консултации с психолог в поведението му установена положителна промяна.
Малолетният М.М. изразява съжаление и критична оценка за извършеното.
Според настоящата съдебна инстанция РС-Габрово е достигнал до неправилен извод
относно необходимостта от налагане на мярката по чл.13, ал.1, т.11 от ЗБППМН.
Постановената крайна възпитателна мярка на този етап се явява несъответстваща на
тежестта и характера на последната проява, извършена от малолетния и несъобразена с
интереса на детето по смисъла на § 1, т.5 от ДР Закон за закрила на детето.
Наложената мярка е свързана с промяна на средата и излизане от семейната среда на
малолетно лице. Съгласно чл. 9 от Конвенцията на ООН за правата на детето задължение на
държавата, предоставяща мерки за закрила, е да осигурява детето да не бъде разделяно от
родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в
съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че
такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Съдът счита, че при
малолетния М. е необходимо оказване на засилено внимание, възпитателно въздействие и
родителска грижа в семейна среда, който да гарантират спокойствие и приемане.
Малолетният М. е силно привързан съм семейството си и отделянето би застрашило в
значителна степен неговото психическо, нравствено и социално развитие.
Първоинстанционният съд не е отчел, че част от така установените по делото от
фактическа страна обстоятелства определят непълнолетния освен като извършител на
противообществени прояви, но и като "дете в риск" по смисъл на § 1, т.11, б."а", б."в" и
б."д" от ДР Закона за закрила на детето. От събраните по делото доказателства се
установява, че малолетният не живее заедно с майка си и съжителства с баба си.
Малолетният е приобщен към среда на криминално проявени лица, което несъмнено
обуславя опасност за неговото психическо, нравствено и социално развитие. Той не
посещава учебни занятия, поради което е налице риск да отпадне от училище.
На следващо място съдът съобрази, че за малолетния са налични данни за извършени
множество предходни противообществени прояви и наложени мерки по реда на ЗБППМН.
Посочените мерки са били наложени в сравнително кратък времеви период за поредица от
противообществени прояви, което не позволява оценка на постигнатия превъзпитателен
ефект върху малолетното лице. Същевременно съдът намира, че целта на предвидените
възпитателни мерки е да способстват за предотвратяването на непровомерни прояви на
подрастващите и да допринасят за нормалното им развитие и възпитание. При определяне
6
на подходящата възпитателна мярка следва да се ръководи от необходимостта за опазване на
обществения ред и сигурност при зачитане на най-добрия интерес на детето.
Съгласно чл. 10 от Закона за закрила на детето, всяко дете има право на закрила за
нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на
неговите права и интереси. В настоящия случай въззивният съд намира, че целения
превъзпитателен ефект би могъл да бъде успешно постигнат чрез налагане на съвкупност от
възпитателни мерки при зачитане на чл.10 от ЗЗД.
Видно от събраните доказателства назначаването на обществен възпитател,
провеждането на консултации с психолог и предоставянето на психологическа помощ на
малолетния съвкупно биха довели до положителна промяна в поведението му. Засилената
психологическа грижа, в съчетание с включването в образователния процес в редовна форма
на обучение и оказване на системен контрол от назначен обществен възпитател биха
постигнали целения благоприятен ефект в нагласите и поведението на малолетния.
Като взе предвид изложеното, съдът счита, че решението на РС-Габрово, с което на
основание чл. 13, ал.1, т.11 от ЗБППМН е наложена на малолетния М. АН. М. възпитателна
мярка "Настаняване в социално-педагогически интернат" е неправилно и незаконосъобразно
по отношение на избраната мярка и като такова следва да бъде отменено. По отношение на
малолетния следва да бъде наложена друга такава, която да му помогне за формирането на
поведенчески граници и на желание за изграждането на стабилни социални връзки с лицата
от семейната му среда и негови връстници, а именно възпитателна мярка по чл. 13, ал.1, т.3
и т.5 от ЗБППМН - "задължаване да участва в консултации, обучения и програми за
преодоляване на отклонения в поведението“ за срок от шест месеца и „поставяне под
възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от една година.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 24б, ал.5, т.2 от ЗБППМН,
Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 126 от 25.08.2021 г., постановено по ЧНД № 676/2021 г. по
описа на Районен съд-Габрово, с което на основание чл. 24а ал.4, т.2 във вр. с чл. 13, ал.1,
т.11 от ЗБППМН е наложил спрямо малолетния М. АН. М., с ЕГН **********, живущ в с.
Яворец, Община Габрово, пл. „Девети септември“ №8, ет.1, ап.4, възпитателна мярка –
"Настаняване в социално-педагогически интернат", вместо което
НАЛАГА на малолетното лице М. АН. М., с ЕГН: **********, живущ в с. Яворец,
Община Габрово, пл. „Девети септември“ №8, ет.1, ап.4, възпитателна мярка по чл. 13, ал.1,
т.3 от ЗБППМН "задължаване да участва в консултации, обучения и програми“ с участието
на психолог при „Център за обществена подкрепа“ при Община Габрово за преодоляване на
7
отклоненията в поведението по отношение на склонността към извършване на
противообществени прояви за срок от шест месеца и възпитателна мярка по чл. 13, ал.1, т.5
от ЗБППМН „поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ за срок от една
година във връзка с посещенията на М. АН. М. за изпълнение на мярката по чл. 13, ал.1, т.3
от ЗБППМН и редовно посещение на занятия в училище.
Препис от решението да се изпрати на МКБППМН при Община Габрово за сведение и
изпълнение.
За решението да се съобщи писмено на страните.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8