Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1536 20.11.2018
г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд 44-ти наказателен състав
На двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател:
КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: Красимира Андонова
като разгледа докладваното от съдията НЕНКОВА НАХД
№ 2401 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.Г.Г., ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № *г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас сектор „Пътна полиция“- *, упълномощена
със Заповед № *г.,с което на жалбоподателя за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП (Дв бр.101/2016 г в сила от 21.01.2017 г.) са наложени наказанията глоба в размер от 1000
(хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет)
месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 10 (десет)
контролни точки.
Жалбоподателят не оспорва, че срещу него са
били издадени процесните акт и наказателното постановление, като
счита обаче, че са били допуснати законови нарушения при издаването им, които
водят до незаконосъобразност на издадените актове. Сочи се, че не той е
управлявал автомобила, като не отрича употребата на алкохол процесната
вечер, но че бил спрян докато бил пеш и тогава му била извършена проверката от
полицейските служители. Описва, че отразеното в акта не е вярно и затова е
отказал да го подпише. Описва и че не му е бил предоставен талон за медицинско
изследване, като ако му е бил предоставен такъв е щял да отиде в болницата, за
да даде кръв. В съдебно заседание чрез своя упълномощен представител адв. - Д. оспорва фактическата обстановка по акта, като
ангажира и гласни и писмени доказателства в тази насока. Моли се за отмяна на
атакуваното НП.
По делото са били проведени множество съдебни
заседания, по които жалбоподателят се е явявал лично и с адв.
Д., като в последното проведено по делото заседание по същество адв. Д. поддържа жалбата. Излага доводи и моли за отмяна на
атакуваното НП.
Административнонаказаващият орган редовно призован не се явява и не
изпраща представител.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, срещу
годен за обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, предявен е
пред материално и териториално компетентен съд в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На жалбоподателя Г. е бил съставен *от свидетеля А.Г.И., на длъжност-
„младши автоконтрольор“ в сектор „ПП“, при ОД на
МВР-Бургас, за това че на 26.03.2018г. около 04:06 часа в гр.Бургас, по *, в
посока ул.“*“, управлявал собственото си
МПС, лек автомобил- Опел „Астра“, с рег. № *, след
употреба на алкохол, като след като бил изпробван с техническо средство Дрегер 7510 № *, който отчел 0,90 промила алкохол в
издишания въздух. Издаден му бил талон за медицинско изследване № *. В акта
като свидетели били вписани полицейските служители от 02 РУ при ОД на
МВР-Бургас- свидетелите- П.И.Ч. и П.Д.П.. АУАН бил съставен за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП, като жалбоподателят бил запознат със съдържанието на
акта, но отказал да подпише същия, и отказът му бил удостоверен от още един
свидетел- Димитър Канев Гочев. Възражения по акта в срока по чл.44 от ЗАНН не
са постъпили. Възприемайки констатациите от акта АНО е счел, че следва да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност
на лицето и е издал атакуваното понастоящем НП,
в което възпроизвеждайки съдържанието на акта и нарушената разпоредба за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП (Дв
бр.101/2016 г в сила от 21.01.2017 г.) на жалбоподателя са били наложени наказанията
глоба в размер от 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 (дванадесет) месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР на водача
са отнети общо 10 (десет) контролни точки.
В съдебно заседание са били събрани множество гласни
доказателства, като са били разпитани и полицейските служители- очевидци на
проверката и участвали в същата. Така от показанията на свидетеля- актосъставител- И., се установява, че на процесната дата, свидетелят е бил на работа нощна смяна с
колега, като получил сигнал от дежурния на ОДЧ на МВР-Бургас, че трябва да
отиде на ул. „Родопи”, до блок 46,
където негови колеги от 02 РУ били спрели автомобил и го чакали, за да
изпробва водача за алкохол. Пристигнал
на място, където бил установен водачът-жалбоподателят, като и автомобилът управляван от него при спиране за проверка
-„Опел Астра” бил също на място паркиран на вътрешен
паркинг. Колегите му го чакали на улицата, като посредством техническо средство
Дрегер за тестване на водача употреба на алкохол било
извършено тестването, като апаратът отчел положителна проба над 0,5 - 0.90
промила алкохол в кръвта на водача. На място, актосъставителят
съставил акта, като освен водача и другите полицейски служители на място нямало
други лица. Двамата полицейски служители, които спряли
водача били вписани като свидетели по акта- П.П.Д. и П.И.
*. Показанията били показани на водача,
който отказал да подпише акта. Бил му издаден и талон за медицински изследване
за явяване в УМБАЛ-Бургас, като същият обаче не се явил в уречения час там,
където го очаквал свидетеля- актосъставител, въпреки
че вписал, че не приема показанията и му бил връчен екземпляр от талона.
Видно от показанията на свидетелите-очевидци -П.П.Д. и П.И. *, се установява, как се е стигнало до
проверката, а преди това и до спирането на водача, управляващ автомобила, къде
е станало това и каква е била фактическата обстановка по установяване на
нарушението. Видно от разпита на свидетеля П.И.Ч., на длъжност - старши полицай
във 02 РУ при ОД на МВР - Бургас, се установява следната фактическа обстановка
по констатиране на нарушението- процесната вечер-
25-26.03.2018 г., свидетелят бил на работа със
старши полицай П.П., като обслужвали района на ж.к. „Бр. Миладинови“, на
територията на 02 РУ при ОД на МВР – Бургас, като били с полицейски автомобил. Движели
се по ул. „Родопи” със служебния си
автомобил, като срещу тях се движел друг
автомобил, който на 15-20 метра от тях завил в посока наляво /тяхно дясно/, до
бл. 44 в комплекса. Действието били в
тъмната част на денонощието- 04.00 часа през нощта на 26.03.2018 г. Лекият
автомобил бил „Опел Астра”, с рег. № *, като със своя
автомобил полицейските служители го последвали. Автомобилът спрял и от него
слязъл жалбоподателят, впоследствие установен като Т.Г., който бил сам в
автомобила и нямало други лица-слязъл от шофьорското място. С оглед часа и
осветеността на мястото, полицейските служители, имали добра видимост към
обстановката и можели да наблюдават развилите се действия, като нямало и други
лица и автомобили на място. Същите наблюдавали как Г. паркирал своя автомобил, на паркинга в междублоковото пространство до
бл. 46. Служителите със своя автомобил спряли наоколо
5 метра. Слезли отишли при водача, за да
му поискат документите. В разговора се усъмнили, че Г. е употребил алкохол, защото говорел „по-заваляно“
и им казал, че е бил на заведение.
Бил извикан патрул от КАТ за съдействие, като един от
пристигналите служители, извършил и проверката с Дрегера
бил свидетелят-актосъставител. Така на място имало
два автомобила на полицията и четирима полицейски служители. На място бил
тестван водачът с техническо средство „Дрегер”, който
отчел 0.9 промила алкохол в издишания въздух. На място И. съставил и акта в
гореописания смисъл. Свидетелите * и П., посочват, че са видели водача именно той да шофира, и са
наблюдавали движението му с неговия автомобил преди спирането за проверка. Нещо
повече в своя разпит Ч. описва в детайли тази обстановка, като излага, че въпросният
автомобил „Опел Астра” се движел пред тях, като
цялата улица била права и около 60 метра дълга, като те били разположени на 15
метра от тази улица, а колата на жалбоподателя се движела срещу тях на около 15
метра, и бил с включени фарове и нямало
други автомобили. Пресечката, в която
завил водачът, се намирала между двата автомобила и той завил точно пред тях с
ляв завой, спрял на паркинга пред блока и те спряли
до него, като нямало никакви други автомобили в 04.00 часа през нощта. Процесното място представляваломеждублоково
пространство, но имало градинка, пръст, мястото не било асфалтирано и там
хората паркирали. Впоследствие те преместили своя автомобил, като колегите им,
които дошли с втори автомобил паркирали на ул. „Родопи”, но пак имали пряка
видимост към тях. Двата автомобила били марки
„Киа” и „Опел”. Служителите на
сектор „ПП“ слезли от своя автомобил и пристъпели към извършване на тестването
на водача и впоследствие съставянето на акта.
Горната фактическа
обстановка се установява от
приложените по делото писмени доказателства и от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства. Съдът кредитира показания на свидетелите- полицейски служители- П.П.Д. и П.И. *- очевидци и на свидетеля- А.Г.И.,
на длъжност- „младши автоконтрольор“ в сектор „ПП“,
при ОД на МВР-Бургас, като ги
намира за безпристрастни и последователни, описващи
абсолютно безпротиворечиво развилите се събития през процесната вечер и участието на жалбоподателя в тях.
В този
смисъл, съдът следва да посочи, че не дава вяра на заявеното в разпитите на
свидетелите, ангажирани от страна на жалбоподателя, а именно на свидетелите- *И.Г., * и *. Това е
така на първо място, защото се касае за свидетели- неочевидци, които не дават и
сведения за конкретиката на събитията процесната вечер, особено това се отнася до свидетелката
Белова, която разяснява в своя разпит, че наблюдавала през нощта от прозореца
на блока си от 8 етаж как „Т. разговарял
с някого…като колата на Т. не я била видяла“. Съдът не дава вяра на показанията
на тази свидетелка, като намира, че същите не само не кореспондират със
заявеното от свидетелите очевидци, но се касае и за среднощно време през, което
свидетелката твърди да е разпознала от осмия етаж жалбоподателя и да говори с
полицай. Дори и това да би било прието, при такова отстояние на наблюдение, то пак не изключва събитията,
развили се по проверката и фактическата обстановка, която съдът прие за
реализирала се. Нещо повече дори и да се приеме, че видимост е имало от
прозореца на тази свидетелка, това не значи, че тя е можела да види е ли, или
не на място и автомобилът на жалбоподателя, за което и не се спори по делото,
че е бил там. Следователно, заявеното относно този факт от страна на тази
свидетелка е в противоречие, дори от заявеното от самия жалбоподател.Нейният
разпит според съда не допринася за изясняване на обстоятелства и факти,
подлежащи на доказване. На следващо място, съдът не поставя в основата на
своите изводи и изложеното в гласните доказателства от другите двама свидетели
на защитата, а именно от свидетелите- - *И.Г., *. Самите показания на тези
свидетели са противоречеви помежду си, като се и дискредитират едни
други освен досежно факта, че са били заедно с
жалбоподателя въпросната вечер. Така относно основни факти, за които е бил
поискан техният разпит тези двама свидетели абсолютно си противоречат.
Свидетелката * в своя разпит заявява- Привечер
ми се обади Тошко-жалбоподателят Т.Г.,***. Той живее в бл.47, но се познаваме в
квартала. Ходихме на заведение в „Лазур”. Той ми се обади аз да шофирам, т.к.
аз не пия. След това ходихме в бар „Приморец”.Към 8-9
часа тръгнахме на заведение в „Лазур”. Бяхме с „Опел Астра”-та
на Т.Г., не мога да посоча рег.номер.
Двамата с Тошко бяхме в колата. Аз управлявах до заведението. Там имаше 3-4
мъже в заведението. Аз останах в заведението с тях. *беше там. До към 12
часа бяхме в първото заведение. Аз не употребих алкохол. Мисля, че Г. пи водка.
След това аз, Т.Г. и *отидохме в бар „Приморец”, между 11 и 12 часа. Аз шофирах до „Приморец”. Тошко седеше на предната седалка, а *на
задната седалка. Автомобилът е комби. Към 3 часа – 3 часа и нещо тръгнахме да се
прибираме в „Братя Миладинови”. *го оставихме на паркинга на „Приморец”, като към „Братя Миладинови” тръгнахме аз и
Тошко. Аз шофирах. ..“ Относно същите факти, свидетелят *И.Г. в своя
разпит описва, че –„Пепа не е
употребявала алкохол. За Т. знам, че употреби – водка. Бяхме над 10 души. Т.
има „Опел Кадет” – комби, сив. Не знам рег.номер.
Стояхме докато затвори заведението в 12 часа, след което отидохме в бар „Приморец”. Аз, Т. и
Пепа, свидетелката разпитана преди мен, отидохме в бар „Приморец”,
като Пепа караше автомобила. Аз бях на задната седалка, а Т. на предната…..
Излязохме към 3 часа. След което
излязохме се качихме аз, Т. и Пепа на колата, която управляваше Пепа. Пепа
трябваше да закара автомобила до блока на Т.. На връщане пак седях на задната
седалка. Те ме оставиха на паркинга до блока, където живее Т.. Т. живее в
комплекс „Братя Миладинови”. Пепа ни закара до „Братя Миладинови”. ..“ Така
първата свидетелка, заявява, че е оставила втория свидетел още на паркинга на
бар „Приморец“, а вторият свидетел точно обратното-
че ги е закарала да паркинга на блока. Дори и само това обстоятелство на
противоречие е достатъчно само по себе си, за да дискредитира техните показания
и да се приеме, при все че са и в приятелски отношения с жалбоподателя, целят
да го оневинят. Следователно, съдът не кредитира показанията на тези свидетели
като необективни, противоречащи си помежду си, а и на останалия събран по
делото доказателствен материал.
При
тази доказателствена съвкупност, и при така
възприетата за реализирала се фактическа обстановка от съда, то съдът достигна
да следните правни изводи:
Жалбата
съдът намира за неоснователна, а атакуваното НП за правилно и законосъобразно.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им
дадени по закон и в законоустановените за това срокове. В двата акта са описани
подробно обстоятелствата, при които е било извършено административното
нарушение. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
относно реквизитите на актовете. Обстоятелствата, при които е извършено
нарушението са достатъчно ясно описани, като дата и място на извършването му и
в какво се е изразило същото. Обратно на твърдяното в жалбата, е ясно и къде точно са се намирали всички
автомобили- както полицейските такива, така и автомобилът на жалбоподателя,
като само в допълнение следва да се посочи, че и при запознаване с представения
протокол от проведено пред
Административен съд производство, което е странично на настоящото такова, по
което са събрани достатъчно доказателства на принципа на непосредствеността, то
дори и в този протокол не се наблюдават противоречия, по фактите, заявени
от посоченото от свидетелите –
полицейски служители. Нещо повече, абсолютно се установява, че и именно
жалбоподателят е шофирал своя автомобил, непосредствено преди проверката, като
свидетелите П. и Ч., непосредствено са наблюдавали това. Тоест възраженията и в тази насока в жалбата,
съдът намира за неоснователни, като мястото на нарушението е точно, ясно и
недвусмислено написано. В този смисъл нито при издаването на акта, нито на НП
впоследствие на база същия са били нарушени според настоящия съдебен състав
права на жалбоподателя, и в частност правото му на защита, като видно и от
предприетата такава по делото, то същият е наясно точно какво нарушение му е
било вменено от АНО.
При квалификацията на административното
нарушение административнонаказващият
орган е определил правилно, че е извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП,
правилно е определена и санкционната норма на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП (Изм. и
доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в
сила от 7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) (Изм. и
доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух: Т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
По несъмнен начин се доказва, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна
страна деянието по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, за това че на 26.03.2018г. около
04:06 часа в гр.Бургас, по *, в посока ул.“*“,
управлявал собственото си МПС, лек автомобил- Опел „Астра“,
с рег. № *, след употреба на алкохол, като след като бил изпробван с техническо
средство Дрегер 7510 № *, който отчел 0,90 промила
алкохол в издишания въздух. Издаден му бил талон за медицинско изследване № *.
В акта като свидетели били вписани полицейските служители от 02 РУ при ОД на
МВР-Бургас- свидетелите- П.И.Ч. и П.Д.П.. АУАН бил съставен за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП, като НП е описано същото нарушение и при идентичност
на обстоятелствата. На водача бил издаден и връчен от свидетеля талон за медицинско изследване,
като същият не се е съгласил с показанията на апарата и му е била дадена
възможност да се яви след 40 мин в болницата и да даде кръв за изследване,
което се установява и от показанията на актосъставителя,
но водачът не се е възползвал от тази възможност и не се е явил или дал кръв.
Следователно възраженията и в тази насока, съдът намира за неоснователни. Актосъставителят е съставил талона за медицинско изследване
съгласно новата наредба, НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в частност,
и екземпляр е връчен на жалбоподателя, като това, че същият не е дал кръвна
проба за изследване си е негова суверенна преценка и следователно, за съда
остават релевантни отчетените стойности на алкохол в кръвта от Дрегера.
В този смисъл напълно неоснователни са
възраженията на защитата в тази насока, като съгласно НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в частност чл. 6. От
същата- (1) При съставянето на акт за установяване на административно нарушение
за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда и
при попълването на протокола по чл. 5, ал. 2 за установяване на наркотични
вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за изследване по
чл. 4, ал. 3 в три екземпляра, като първият се предоставя на водача, вторият се
прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет; (2) В акта за
установяване на административно нарушение и в протокола за установяване на
наркотични вещества или техни аналози по ал. 1 контролният орган вписва часа и
начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията
на техническото средство или резултата от теста и номера на талона за
изследване. Показанията на техническото средство се вписват в акта за
установяване на административното нарушение и в талона за изследване до втория
знак след десетичната запетая включително. Всички тези разпоредби в случая са
били спазени.
Деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Правилно
и законосъобразно са отнети на основание чл.6 ал.1 т.1 от Наредба №
Із-2539/2012 г на МВР 10 (десет) контролни точки.
Съдът не приема възражението за допуснати
нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта и на нп. Жалбоподателят е
наясно в какво нарушение е бил обвинен.в издадените му АУАН и НП изрично е посочено
вмененото му нарушение, като същото е описано подробно както от фактическа,
така и от правна страна.
Съгласно разясненията, дадени с
Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива
нарушения не са допуснати. Не е ограничено правото на защита на санкционираното
физическо лице, нито е препятствана съдебната проверка за законосъобразност.
Нарушението и неговият извършител са установени по несъмнен начин от
приложените в преписката доказателства, поради което следва да се приеме, че
санкцията е наложена законосъобразно. В тази насока е и константната практика
на съдилищата, в това число и на АдмС-Бургас, обективирана в Решение
№1139 от 21.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. №
977/2017г., Решение №1016 от 26.05.2016г. на АдмС -
Бургас по к.а.н.д. № 790/2016г., Решение №1035 от 12.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 905/2017г., Решение
№1492/20.10.2015г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д.
№ 1192/2015г. и др.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗДвП, като на основание Чл. 174. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: Т. 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. АНО е посочил,и коя от двете точки на ал. 1 на чл. 174 ЗДвП е нарушена, а именно, че се касае за концентрация от 0,90 на хиляда - т.2 на посочения член и алинея. За извършеното нарушение на водача правилно и законосъобразно са наложени - "глоба" в размер на 1000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Не следва да се забравя и че шофирането след употреба на алкохол и то в толкова високи граници, безспорно поставя в опасност всички участници в движението и категорично не може да се квалифицира като маловажно нарушение на правилата за движение по пътищата.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание
чл.63,ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, 44-ти наказателен
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ *г., издадено
от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“- *, упълномощена със Заповед № *г.,с което на Т.Г.Г.,
ЕГН **********,***, за нарушение на чл.5
ал.3 т.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП (Дв бр.101/2016 г в сила
от 21.01.2017 г.) са наложени
наказанията глоба в размер от 1000 (хиляда) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца и на основание Наредба №Із-2539
на МВР на водача са отнети общо 10 (десет) контролни точки.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд - Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: К.НЕНКОВА
Вярно с оригинала: Д.Б.