Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2568
град Пловдив, 10.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като
разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2695 по описа за
2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на В.М.Г., с
ЕГН **********, против Решение № 1368 от 18.07.2019 г. постановено по АНД 3418
от 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърден електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 2098662 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на В.М.Г.,***, на основание на основание чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата, му е наложена
глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21,
ал.1 от Закона за движението по пътищата.
В касационната жалба се правят оплаквания за
незаконосъобразност на оспорваното решение, поради постановяване му в нарушение
на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на електронния фиш, не
се установявало безспорно авторството на деянието, липсват доказателства
относно одобрения тип устройство за измерване, както и досежно
неговата годност.
В съдебно заседание, касаторът
редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, Областна дирекция на
МВР – гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание, не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна
жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното
и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка
по делото е правилно изяснена от районния съд.
На 03.06.2018г. в 12:53 ч. в град Пловдив, на
бул.„Санкт Петербург“ до № 73 с автоматизирано техническо средство – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M №
529 било заснето движение на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с
регистрационен номер К2727ВС с измерена скорост от 81 км./ч., същата – над
максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението
било в размер на 31 км/ч.
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на
клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с
установена скорост от 84 км./ч. – превишение с 34
км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 03.06.2018г.
и час - 12:53:29ч., като място на нарушението били отразени географски
координати.
В описателната част на така съставения фиш са били
възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с
корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано
името на В.М.Г..
Член 21, ал.1
от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба
стойности на скоростта в километри в час. В случа нарушението е извършено в
населено място, а именно - гр.Пловдив, на бул.„Санкт Петербург“ до № 73 като
съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта
от 50 км./ч за МПС.
Тази фактическа обстановка районният съд е установил
въз основа на събраните по делото писмени доказателства и извършената
разпечатка на веществено доказателство клип.
С жалбата пред районния съд нарушителят е оспорил от
фактическа страна констатациите във фиша, като е навел доводи за неяснота
относно мястото на нарушението, за разминаване между скоростта на движение,
посочена в него и тази, отразена в клипа, за недоказаност на годността на
техническото средство, с което съществено е нарушено правото му на защита.
Изброените оплаквания са били преценени като неоснователни от решаващия състав,
който въз основа на приобщените към делото писмени доказателства е приел за
безспорно установени противоправното деяние, вкл.
времето и мястото на извършването му, както и годността на използваното
техническо средство да установи това нарушение. Съдът е намерил, че липсват
нормативни изисквания електронния фиш да има реквизитите на наказателно
постановление по чл. 57 от ЗАНН, напротив в специалния Закон за движение по пътищата
в нормата на чл. 189, ал 4 изрично са предвидени реквизитите на електронния
фиш, поради което общата норма не намира приложение. В конкретния случай ПРС е
направил извод, че електронни фиш има нормативно установеното съдържание и
изискуемите от закона реквизити. Счита, че по делото не са изложени нито
обстоятелства, нито доказателства, които да оборват така установените факти
относно автора и самото нарушение,. При така изяснените обстоятелства,
районният съд е намерил подадената жалба за неоснователна. Той е формирал извод
за законосъобразност на проведената процедура по издаването на електронен фиш,
установяващ и санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената от
административно наказващия орган квалификация на извършеното нарушение и
законосъобразност на дейността му по индивидуализиране на наказанието. Съдът е
изложил изрични мотиви досежно възраженията за
изтекла давност и е приел, че същата не е изтекла, поради което правилно е
ангажирана административно- наказателната отговорност на касатора.
Касационната жалба, с оплакванията, така както са
формулирани в нея е неоснователна.
При извършената проверка настоящата инстанция установи
правилно въззивният съд е намерил, че процедурата по
санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в
разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на административнонаказателна
отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на
административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН по см. на чл. 40 и сл. от ЗАНН, като при
това се явява една облекчена процедура, доколкото нарушителят не се уведомява
за започналото производство, не се съставя АУАН и не се подават в тридневен
срок възражения срещу него, не се съставя НП. Доколкото се използва специалният
начин на установяване на административното нарушение, в съответствие
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, то законът приема че по този начин несъмнено е установено както
нарушението, така и неговия автор с оглед посочване мястото на извършване на
нарушението и номер на притежавания лек автомобил. Следователно законово
регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните
технически средства при установяването на деяния от вида на процесното,
в който смисъл е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща
като годни веществени доказателства в административно наказателното
производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи от посочения вид. Следователно нарушението, установено с
такива технически средства или системи, се доказва само с данните от тях, обективирани на хартиен носител под форма на разпечатката, снимки
или др., чрез които по несъмнен начин да се установят времето, мястото па
нарушението, регистрираната скорост и се индивидуализира МПС, което се движи с
такава скорост. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изявлението,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на
постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически
средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в
административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона
електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление по силата
на т.63 § 6 от ДР на ЗДвП.
Правилни са
изводите на районния съд, че по същество извършеното от касатора деяние е несъмнено доказано и съдържа от обективна
и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в
несъобразяване на избраната от водача на автомобила скорост с въведеното със
закона ограничение. То осъществява фактическият състав на посочената в
електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и е основание за
реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата
разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено
съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона
абсолютен размер.
Не се установяват нарушения, допуснати в
производството по установяване на административното нарушение и ангажиране на
съответната отговорност, нито ограничаване правото на защита на дееца.
Електронния фиш има предвидените в нормата на чл. 189, ал 4 от ЗДвП реквизити.
Съдът споделя изводите на ПРС и досежно
неприложението на нормата на чл. 34, от ЗАНН, доколкото в посоченото
производство по издаване на електронен фиш не се съставя АУАН, в какъвто смисъл
е изискването на този законов текст. Но дори този текст да се приеме за
приложим, след като електронния фиш е аналог на наказателно постановление, то
аналог на АУАН би било самото заснемане на нарушението с техническо средство,
към който момент същото става известно, както и неговия нарушител. След като на
самия момент на извършване на нарушението същото е отразено по съответния начин
от страна на административния орган, компетентен да контролира движението по
пътищата, то горепосочения срок по чл. 34, ал 1 от ЗАНН е спазен и не следва да
бъде прекратявано административно- наказателното производство.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно
постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1368 от 18.07.2019 г.
постановено по АНД 3418 от 2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :