Определение по дело №438/2017 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 218
Дата: 18 декември 2019 г.
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова
Дело: 20174150200438
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 23 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

      П Р О Т О К О Л  

                       гр. Свищов, 18.12.2019 година

 

РАЙОНЕН СЪД СВИЩОВ в публично съдебно заседание на 18.12.2019 година, в състав:                              

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА 

 

при участието на секретаря Таня Луканова сложи на разглеждане НЧХ дело № 438 по описа на съда за 2017 година докладвано от съдията.

На именно повикване в 11:00 часа се явиха:

 

Тъжителят и граждански ищец Л.К.К., редовно призован, се явява лично и с адв. Б.Г. от ВТАК, упълномощен. 

 

Подсъдимият Ф.Р.Ф. – починал.

 

В залата се явява адв. П.Д. от ВТАК – защитник на подсъдимия Ф.Р.Ф., упълномощен.

 

         По даване ход на делото.

 

АДВ. Г. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.

 

Граждански ищец Л.К. лично – Да се даде ход на делото.

 

         Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

АДВ. Г. – Госпожо Съдия, запознати сме с искането на защитата на подсъдимия за прекратяване на наказателното производство и на цялото съдебно производство на основание чл. 88, ал. 3 от НПК. Заявявам, че това искане е неоснователно. Настоящият случай се регламентира не само от цитираната разпоредба от закона, а и от нейното тълкуване, направено с Тълкувателно решение № 1/2013 на ОСНК на ВКС, според което разпоредбата на чл. 88, ал. 3 от НПК следва да бъде тълкувана стеснително и при смърт на подсъдимия се дължи произнасяне по предявения граждански иск. Затова моля производството по делото да продължи, като оставите без уважение искането на защитата. В тази връзка ще направя искане за издаване на съдебно удостоверение, за да се снабдим с удостоверение за наследници.

 

Граждански ищец Л.К. лично – Присъединявам се към искането на защитника ми. Желая делото да продължи по отношение на причинените ми вреди. Моля да вземете предвид Тълкувателно решение № 1/2013 на ОСНК на ВКС.

 

АДВ. Д. – Госпожо Съдия, изразил съм становище. Няма да навлизам в същината на спора, още повече, че със смъртта на моя доверител считам, че са прекратени моите пълномощия. Моля съдът да се произнесе.

 

Съдът като взема предвид становището на страните, намира следното:

На 8.10.2019 г. е постъпило в съда уведомление от адв. П.Д. – защитник на Ф. по НЧХД № 438/2017 г. по описа на Свищовски районен съд, с което уведомява, че лицето е починало на 22.09.2019 г. Приложен е препис-извлечение от акт за смърт № 228/23.09.2019 г. на Община Свищов, видно от който Ф.Р.Ф. е починал на 22.09.2019 г.

С оглед на горното на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, производството по делото следва да се прекрати.

 

Искането на гражданския ищец Л.К. за конституиране на наследниците на починалия подсъдим като граждански ответници в производството на основание Тълкувателно решение  № 1/04.02.2013 г., постановено по тълк. д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС, съдът намира за неоснователно.

Действително, с оглед указанията, дадени с т. 1 на ТР № 1/04.02.2013 г., постановено по тълк. д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС  съдът се произнася по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяването на присъдата настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК, и наказателното производство бъде прекратено.

         Изброените в чл. 79, ал. 1 от НК основания за изключване на наказателното преследване са амнистия, давност и смърт на дееца. В  тълкувателното решение е вписано общо – настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК, като в мотивната част са обсъдени хипотезите на настъпила давност и амнистия, но при хипотезата на настъпила смърт на дееца, са налице други правни последици липсва основен субект на наказателния процес. Липсата на наказателноотговорно лице лишава процеса и от лице, което да понесе гражданската отговорност за деликт, дори ако по делото има данни за такъв. Друг е въпросът, че в случая  приживе подсъдимият Р. не е давал обяснения, не са събрани необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка, а със смъртта му се препятства възможността да се правят релевантни изводи по фактите, а оттам и по правото.

 

                В тази връзка от особено значение е обстоятелството, че подсъдимият, срещу когото е предявен граждански иск и той е приет за разглеждане, няма процесуално качество на граждански ответник. Недопустимо е да бъдат установявани нови страни в производството след даване ход на делото. Това е последният момент, в който може да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск, респективно да бъде установен граждански ответник. Не съществува процесуална възможност тази самостоятелна страна в наказателното производство да бъде установена по-късно. Следва да бъде посочено и това, че граждански ответник може да бъде конституиран в рамките на наказателното производство единствено и само когато той носи отговорност (за причинени имуществени или неимуществени вреди в резултат на престъплението) на основание различно от това на неговия извършител. Такива са хипотезите, когато се предявява граждански иск с предмет обезщетяване на вредите от престъплението към родител на непълнолетен подсъдим или на работодател на подсъдимия. В случая отговорността е с основание, различно от класическото деликтно по чл. 45 ЗЗД, което води до възможност да се отправи претенция за обезщетение към страна, която не е субект на престъпление.

В посочения по-горе смисъл е налице съдебна практика, включително на касационната съдебна инстанция Решение № 501/12.02.2015 г. по КНД № 1746/2014 г. на ВКС, III-то н.о.

         Не на последно място, гражданският иск в наказателното производство, съгласно чл. 88, ал. 1 от НПК се разглежда по правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила се прилага ГПК. По отношение на срокове за предявяване и лица, срещу които може да бъде предявен, материята е регламентирана в чл. 85 и чл. 86 от НПК – подсъдим и граждански ответник, т.е. не се налага препращане към ГПК. Наследниците на починалия подсъдим, не могат да участват в наказателното производство в качество на граждански ответници, мотиви за което са изложени по-горе.

         Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.307 от НПК-съдът се произнася по гражданския иск и когато признае , че подсъдимият е невинен , наказателната отговорност е погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност. И в трите случая имаме живо физическо лице, което да понесе гражданските последици от извършено престъпление, за което няма да  понесе наказателна отговорност.  

По изложените съображения, съдът приема, че не е налице процесуална възможност да бъдат конституирани нови страни, в частност наследниците на починалия подсъдим като граждански ответници. Производството по делото следва да бъде прекратено изцяло.

Воден от горното, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, т. 4 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 438/2017г. по описа на Районен съд Свищов.

Определението подлежи на обжалване пред ВТОС в 15-дневен срок от днес.

 

АДВ. Г. – Моля препис от протокола да ми бъде изпратен по ел. поща – *****.

 

Граждански ищец Л.К. лично – Моля и аз копие  протокола да ми бъде изпратен на имейл *****.

 

Заседанието приключи в 11:15 часа.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

                                                                                              Секретар: