Определение по дело №180/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.463 от ГПК, и е образувано по жалба вх. № 2102/22.06.2010 година на „Г.” , гр. К. срещу разпределение на суми от 06.01.2010г. по изп.д. № 759/ 2009г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с район на действие КОС.

Твърди се в жалбата, че „Г.” , гр. Кърджали в качеството си на длъжник по изпълнителното дело привело по сметката на частния съдебен изпълнител сумата в размер на 25 169.79 лв. или към -26.03.2010 г., надплатило задължението си по делото със 298.59 лв. Към сметката на частния съдебен изпълнител отново била приведена сума в размер общо на 1727.09 лв., разпределена с протокол от 03.06.2010 г., която била недължима и представлявала плащане извън присъденото. В случая актът на разпределението бил ирелевантен по изложените съображения. Освен това: вземанията на ЧСИ за такси и разноски не били дължими сами по себе си и само и единствено въз основа на издадена от самия ЧСИ сметка по чл.79 от ЗЧСИ, каквато сметка, освен всичко друго, не била издадена и представена на длъжника в случая. Обратно, в закона изрично е предвиден способ за принудителното им събиране - чл.79 ал.2 от ЗЧСИ във връзка с чл.410 ал.1 от ГПК. Начислените такси, разноски и ДДС по т.1 б."а","б" и "г" от Протокола- за ДДС, за допълнителни разноски -банкова такса, общо в размер на 123.33 лв., също оспорвали. Първо, поради неоснователното им начисляване върху сумата от 66089.70 лв.; второ, което било особено важно, поради отсъствието на каквито и да било доказателства, от които да било видно, че ЧСИ изпълнил изискването на чл.33 и 34 от ТТЗЧСИ- да е събрал авансово съответните за изпълнителното действие, което е предприел, такси и разноски от взискателя, да информира за това със съответния документ длъжника и по този начин да го задължи да ги възстанови, ако са точно и правилно начислени. Трето,поради липсата на каквито и да било счетоводни документи-сметки и фактури, придружаващи протокола за разпределение, от които да е видно на каква основа и по кой текст от Тарифата са изчислени въпросните такси и разноски. И настоящото Разпределение не било придружено със съответните счетоводни документи, изисквани от чл.79 и сл. от ЗЧСИ-сметки и фактури,което продължавало да е трайна практика в работата на конкретния съдебен изпълнител. Продължавала и трайната му практика да няма никаква информация, която следвала, съгласно Закона, жалбодателят да получи от него каква част от преведената сума е изплатена и кога на взискателя. Поради това имал всички основания да счита, че цялата сума престоява в личната му сметка и трупа лихви, което за жалбодателя представлявало вреда, а за него-необоснован приход. Предвид изложеното моли съда да постанови да постанови решение, с което да отмени изцяло Разпределението на суми, получени по банков път от сметката на "Г." Г. в "УниКредит Булбанк" Г., по изп.д.№759/2009 г. , с Протокол за разпределение от 03.06.2010 г. и да постанови друго, с което да се разпореди на частния съдебен изпълнител на взискателя да бъде изплатена сумата в пълен размер.

Частният съдебен изпълнител Росен Сираков е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, като изразява становище, че жалбата е недопустима и неоснователна.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 462,ал.2 от ГПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Изп.д. № 759/2009г. по описа на ЧСИ Росен Сираков е образувано по молба на П. Х. П. от с.Г. И., О., чрез А. Н. от АК- София, против „Г.- К.” със седалище гр. К., на основание изпълнителен лист от 25.06.2009г., издаден по гр.д. № 608/2008г. по описа на КРС, за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.07.2008г., както и сумата от 60.00лв. разноски по делото.

Видно от доказателствата по делото, от 31.08.2009г. по изп.д. №759/2009г. по описа на ЧСИ Р.Сираков, Държавата е присъединен кредитор срещу „Г.- К.” , с размер на вземането 45 052.37 лв.- главница, лихва в размер на 16 003.65 лв., и неолихвяема част в размер на 0.08 лв.

Установява се по делото, че от ЧСИ Росен Сираков е наложен запор на банкови сметки на длъжника, по които постъпилите суми са били разпределяни на основание чл. 460 ГПК, като на 03.06.2010 година от длъжника е постъпила поредната сума от 1 727.09 лв., разпределена с акт на ЧСИ от 03.06.2010 година, съобразно чл.136 от ЗЗД, според което по т.1 – „дължими такси и разноски” е предвидил следните суми: по б.”а” – такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 101.10 лв. /върху сумата 66 089.70лв./ - задължение по изпълнителен лист и разноски към взискателя и присъединени публични задължения, съгласно чл.136, т.1 от ЗЗД; по б.”б” за ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 20.22 лв.; по б. „г” за допълнителни разноски по делото в размер на 2.00 лв. за банкова такса. По т.2 е предвидена сумата от 1 603.77 лв. за изплащане на взискателя П. Х. П. на основание чл.136, т.5 от ЗЗД. За държавата не е предвидена сума, тъй като вземането е по т.6 на чл.136 от ЗЗД.

При тези данни, доводът на жалбодателя, че изцяло била платена дължимата на взискателя сума по изпълнителното дело, е неоснователен. Изплащането изцяло на подлежащата на събиране сума по изп.дело би било основание за прекратяване на изпълнителното производство, каквото длъжникът не е направил, като конкретното изпълнително действие, което е извършено от ЧСИ е разпределение на суми по чл. 460 ГПК, което и може да бъде обжалвано. Във връзка с този довод, че длъжникът включително надплатил задължението си със сумата от 298.59 лв., въззивният съд констатира, че по делото като привилегирован кредитор е присъединена Държавата с размер на вземането от 62 867.98 лв. Твърди се от жалбодателя, че изплатил по делото 25 169.79 лв., която сума хипотетично дори да покрива изцяло претенцията на основния взискател, очевидно не е достатъчна, за да погаси целия размер на дължимото вземане по изпълнителното дело. При това положение правилно ЧСИ е пристъпил към разпределение на постъпилата сума от 1 727.09 лв. с протокол от 03.06.2010 година, на основание чл.460 от ГПК, като съгласно чл. 26 ТТРЗЧСИ дължимите такси и разноски са правилно определени и не е налице основание за коригирането им. На следващо място, жалбата на длъжника съдържа взаимно изключващи се твърдения и искания – твърди се, че по изпълнителното дело сумата е платена, вкл. надплатена, а от друга страна се иска постъпилата такава изцяло да бъде приведена на взискателя, което създава затруднение у съда да тълкува действителната воля на жалбодателя във връзка с извършеното разпределение на суми. Останалите доводи в жалбата, – че разпределението не е придружено със счетоводни документи и за липсата на информация каква сума е приведена на взискателя, са неотносими към настоящото производство и съдът не обсъжда.

Поради изложените съображения жалбата на длъжника срещу извършеното разпределение на сумата от 1 727.09 лв. с протокол от 03.06.2010 година на ЧСИ по изпълнителното дело е неоснователна, като извършеното разпределение с акт от с.д. следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА протокол за разпределение на суми от 06.01.2010г. по изп.д. № 759/ 2009г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с рег. № 812, с район на действие КОС.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.