№ 4698
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110146175
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и обратен осъдителен иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД.
Ищецът /ФИРМА/ е подал срещу ответника **** заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 8282,32 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 16.2.2017 г. и ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от
25.6.2021 г. до погасяване и за сумата 1026,17 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 05.4.2020 г. – 24.6.2021 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахования при него лек автомобил марка Порше, рег. № ***** в размер на
8262,32 лева, като в този размер твърди да е изплатил застрахователно обезщетение, както и
че са сторени разноски за определянето му в размер на 20 лева. Твърди, че причина за
настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в
качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение
в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума и
ликвидационните разноски. Сочи, че след покана ответникът не изпълнил задължението си
да му възстанови платената сума. Моли съда да установи вземанията по заповедта за
изпълнение.
1
Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и увредения, като поддържа, че договорът не е подписан от страните, а общите
условия – от застрахования. Твърди, че са налице основания за изключване на риска на
застрахователя. Счита, че ПТП не е настъпило при описания механизъм, като вредите не са
настъпили поради попадането на автомобила в дупка. Евентуално поддържа, че е налице
съпричиняване, тъй като поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната
пътна обстановка в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Счита, че
обезщетението следва да бъде намалено с размера на ДДС. Счита, че отговорност носи
дружеството, наето от него да поддържа пътя. Счита, че платеното обезщетение надхвърля
действителните вреди. Моли съда да отхвърли исковете. При условията на евентуалност
поддържа, че ремонтът на пътния участък е възложен чрез обществена поръчка на третото
лице *****. Счита, че при уважаване на главния иск третото лице помагач следва да бъде
осъдено да заплати процесните суми за главница, змораторна лихва и разноските по
главните искове, тъй като не е изпълнило договорното си задължение за поддържане на
пътя. Претендира и законната лихва от предявяване на обратния иск до погасяване, както и
разноски по делото /липсата на индивидуализация на евентуалната претенция за сумата над
9308,49 лева е в изпълнение на задължителни указания на Софийски градски съд, дадени с
определение от 06.12.2021 г., постановено по гражданско дело № 14295/2021 г. /.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск ***** оспорва главните искове –
датата на събитието и механизма му, както и че същото се дължи на виновното и
противоправно поведение на ответника. Оспорва обратния иск, като поддържа, че е
изпълнил задълженията си по договора за изработка. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
2
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия
случай посочените предпоставки са налице.
С определението от 02.9.2021 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
посоченият в исковата молба лек автомобил марка Порше, рег. № ***** е участвал в ПТП,
че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 8282,32 лева за вредите,
настъпили от твърдяното ПТП, че ликвидационните разноски възлизат на 20 лева, че пътят,
на който се твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
Действително, с определението по чл. 140 ГПК за безспорно е обявено и
обстоятелството, че събитието е настъпило на 16.2.2017 г. Този факт обаче се опровергава от
целия останал доказателствен материал. В протокола за ПТП е посочена дата 16.1.2017 г. В
тази част протоколът представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с
материалната доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото обхваща лично
възприетите от длъжностното лице факти – на посочената дата то е отишло на място и е
установило, че МПС е било увредено. Същата дата е посочена и от увдомлението за щета,
като се установява и от другите писмени доказателства, включително се твърди и от ищеца в
регересната покана. Ето защо съдът намира, че процесното събитие е настъпило не на
посочената в исковата молба дата – 16.2.2017 г., а на 16.1.2017 г. Доколлкото не се твърди
да има събитие с процесния автомобил, настъпило на 16.2.2017 г., то съдът намира че не се
касае за две претенции – за регресни вземания от две ПТП, а че ищецът е допуснал
техническа грешка при посочване датата на събитието. Ето защо и това несъответствие на
датата само по себе си не води до извод за неоснователност на иска.
Видно от представената към исковата молба застрахователна полица, между **** ** и
/ФИРМА/ е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил марка
Порше, рег. № *****, със срок на покритие 06.8.2016 г. – 05.8.2017 г. Противно на
възраженията на ответника застрахователна полица е подписана за застраховащ и за
застрахователя /видно от документа на л. 8/, поради което неоснователни са възраженията на
ответника за липса на договор поради липса на подписи. Отделно, дори и полицата да не е
подписана това не води до недействителност на договора, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожност поради
липса на форма, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. В случая нито застраховащият, нито застрахователят са
сторили това, а напротив, изпълнили са договорните си задължения, поради което и
застрахователят не е имал правото да откаже плащането на обезщетението. Ето защо, съдът
намира за доказано, че между ищеца и собственика на МПС е било налице валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“. Видно декларацията на л.
22 от делото с подписа си застрахованият е удостоверил, че е получил, запознал се и приема
ОУ, изготвени от застрахователя, което е изрично предвидено условие, за да бъдат
приложими те към конкретния договор съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ. В случая не намират
приложение правилата на ЗЗП и в частност разпоредбата на чл. 147а, ал. 5, най-малко
3
защото застрахованият е търговско дружество и няма качеството на потребител по смисъла
на посочения закон. Но дори и да се приеме, че ОУ не са приети, това не води до извод за
липса на договор за застраховка, а само за неприложимост спрямо застрахования на
клаузите на тези ОУ. Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията
на клауза 1 „всички рискове”, при която покрит риск е пътнотранспортно произшествие,
каквото се твърди да е налице в настоящия случай /видно от приложимите към договора ОУ
– л. 17, чл. 1.3/
От показанията на свидетеля К.Д., както и от уведомлението за щета, което съдът
кредитира /доколкото свидетелят потвърди изложеното в него/ се установява, че на
16.1.2017 г., около 20,15 часа, лек автомобил марка Порше, рег. № ***** се движи в гр.
София, по бул. „***“, с посока от ул. „***“ към ул. „***“, като в района на № 110
автомобилът попада е необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. От
показанията на свидетеля, от отправеното до ищеца уведомление за щета, както и от
протокола за ПТП се установява, че вследствие на ПТП са били увредени предната лява гума
и джанта, задна лява джанта, предна броня Този извод се потвърждава и от заключението на
съдебната автотехническа експертиза, според което е налице причинна връзка между този
механизъм и настъпилите вреди на автомобила, обезщетени от ищеца.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал.
2ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ответникът,
който носи тежестта, не доказа, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с
конкретната пътна обстановка или че същият е управлявал с превишена или несъобразена
скорост. Напротив, от показанията на свидетеля се установи, че е управлявал автомобила със
скорост, по-ниска от разрешената, като не е възприел дупката, тъй като събитието е
настъпило в тъмната част на денонощието, при лоши метеорологични условия и натоварено
движение. Освен това, несигнализираните неравности на пътя не представляват предвидимо
за водача на МПС препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение
за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Предвид изложеното съдът намира,
че ПТП е настъпило единствено поради наличието на дупка на пътя.
Противно на възраженията на ответника не се установи и водачът да е употребул
алкохол, както и други основание за изключване на риска.
Налице е следователно основание за възникване на регресното право, като в КЗ
конкретно е предвидено, че обемът на суброгационното право включва правата на
4
увредения по 49 ЗЗД срещу възложителя на работата.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът,
който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо
лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други
лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо, съдът намира, че
ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него
собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Делинквентът/лицето, което отговаря за него дължи обезщетение за действителните
вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е насочена към
обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в
тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и
невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е
в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ лицето, което отговаря
за него понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В
този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК,
пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 8213,27 лева.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните
вреди и на извършеното плащане, а в случая в размера на вредите. Застрахователят дължи
заплащане на възстановителната стойност на имуществото, в която стойност като присъщ
разход следва да се включи и ДДС, респективно размерът на дължимото от застрахователя
обезщетение, не може да зависи от обстоятелството дали застрахованият е регистрирано по
ЗДДС лице или не и дали ремонтът ще се извърши от лице, за което тази доставка ще бъде
облагаема по смисъла на ЗДДС. Ето защо и размерът на регресния дълг не следва да се
намалява с размера на ДДС. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата
20 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер на дълга възлиза
на 8233,27 лева. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде
5
уважен за посочената сума, а за разликата до пълния предявен размер от 8282,17 лева -
отхвърлен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към застрахователя е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и
за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с
момента на забавата/. От представената обратна разписка се установява, че регресната
покана е получена от ответника на 04.3.2020 г., поради което към началната дата на периода,
за който се претендира мораторна лихва, ответникът е бил в забава. За периода 05.4.2020 г. –
24.6.2021 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК,
възлиза на 1020,01 лева, за която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 1026,17 лева – отхвърлен.
По обратния иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД:
Искът е предявен като евентуален и с оглед формираните правни изводи за частична
основателност на главните искове за заплащане на регресно вземане и мораторна лихва се е
сбъднало вътрешно-процесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи, че вследствие на
противоправно поведение на помагача /неизпълнение на договорно задължение/ са
причинени вреди, които подлежат на обезщетяване.
В случая ищецът по обратния иск твърди, че е бил в облигационна връзка с ответника;
че е налице неизпълнение на договорно задължение от негова страна; че от неизпълнението
са произтекли вреди; че вредите се изразяват във възникване в тежест на ищеца по обратния
иск на задължение за обезвреда на трети лица в размер на сумите по главните искове,
лихвата и разноските по него.
Не се спори между страните, а и от представения по делото договор се установява, че в
периода 11.6.2015 г. – 11.6.2017 г. между **** и ***** е било налице облигационно
правоотношение по сключен договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения на райони „Витоша“, „Лозенец“, „Средец“ и „Триадица“. Съгласно чл.
1 от договора изпълнителят се е задължил да извърши определено ниво на поддържане на
булеварди и улици, посочени в списък Приложение 11 от договора /чл. 1, ал. 1, т. 1/, а за
цялата останала част от уличната мрежа, в обхвата на зоната и извън този списък, да
извършва дейности по поддръжка и текущ ремонт на база конкретни възлагания при
необходимост /чл. 1, ал. 1, т. 2/. Задължение за периодични проверки на нивото на
обслужване изпълнителят има само за дейностите по чл. 1, ал. 1, т. 1 за улиците и булеварди,
посочени в списъка. Ответникът признава /видно от изявлението му в отговора на исковата
6
молба по обратния иск/, че процесният бул. „***“ е сред тези, които следва да бъдат
поддържани от изпълнителя. Съгласно чл. 1.2 от договора дейностите по поддръжка
обхващат текущ ремонт и поддържане на пътните настилки; полагане на пътна маркировка
и временна организация на движението. Съгласно чл. 2.1 от договора поддържането на пътя
е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение. Задължението за ремонт на дупки е възложено и конкретно в чл. 2.2.2 от
договора. Самият факт на наличие на дупка на пътното платно на тази улица в срока на
изпълнение на договора, който се установява по несъмнен начин /предвид изложеното по-
горе/ води до извод на неизпълнение от страна на ответника. След като такава дупка е била
налична, то очевидно не са предприети своевременно действия по отстраняването или
най-малко по сигнализирането и обезопасяването на пътния участък. Следователно,
несъмнено е било налице неизпълнение, вследствие на което /предвид изложеното по горе
по главния иск/ за възложителя е настъпила загуба – задължение за плащане на
обезщетение/ регресно вземане за вредите по автомобила, настъпили вследствие попадането
му в дупката на пътното платно. Противно на възраженията на ответника липсата на
констатирани недостатъци към 13.2.2017 г. не води до извод за точно изпълнение, тъй като
ПТП е настъпило в по-ранен момент, като в периода 16.1.2017 г. – 13.2.2017 г. дупката би
могла да бъде отстранена /като отстраняването впоследствие се установява от показанията
на свидетеля/. Ответникът не твърди и по делото няма доказателства за наличие на
обстоятелства, изключващи договорнатга отговорност, поради което и предвид
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД дължи да възстанови на възложителя платеното на ищеца по
главния иск регресно вземане в размер на 8233,27 лева. До тази сума обратният иск следва
да бъде уважен.
За разликата до пълния предявен размер от 9308,49 лева, както и за
неиндивидуализираните законна лихва върху регресното вземане от предявяване на главния
иск до предявяване на обратния и разноски по главните искове, искът следва да бъде
отхвърлен. Тези загуби за възложителя не са пряка и непосредствена вреда от
неизпълнението на изпълнителя, който е допуснал наличие на дупка на пътното платно –
липсват такива твърдения и доказателства. Макар да е получил покана от застрахователя
още на 04.3.2020 г., ищецът-възложител не е платил задължението /като не твърди и доказва
това бездействие да е било предизвикано от поведение на ответника/. Ето защо и лихвите
след поканата, и разноските по делото се дължат на неговото собствено поведение -
бездействие, а не на това на изпълнителя /който дори не се твърди де е знаел за
претенцията/, поради което и не следва да се понасят от него. Отделно, съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които
кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. В случая ищецът е
могъл да избегне вредите за лихви и разноски като плати преди предявяване на иска, а вкл. и
като има друго процесуално поведение, което обаче не е сторил.
По разноските:
7
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
съобразно уважената част от исковете в размер на 776.99 лева, сторени за държавна такса,
възнаграждение за юрисконсулт, депозит за САТЕ /предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното
производство/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по главните искове **** се следват
разноски в исковото производство в размер на 0,55 лева – за възнаграждение за
юрисконсулт. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца по обратния иск **** се следват
разноски съобразно уважената част от него в размер на 431,05 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по обратния иск ***** се следват разноски
за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от обратния иск, които
възлизат на 11,55 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ****, адрес: **, дължи на /ФИРМА/, ЕИК ***
следните суми: 8233,27 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка Порше,
с рег. № *****, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.1.2017 г., в
гр. София, на бул. „***“, в района на № 110, заедно със законната лихва от 25.6.2021 г. до
погасяване на задължението и 1020,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода
05.4.2020 г. – 24.6.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на регресно вземане за
разликата до пълния предявен размер от 8282,32 лева, както и иска за установяване на
вземане за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 1026,17 лева.
ОСЪЖДА *****, ЕИК ********* да заплати на ****, адрес: **, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД сумата 8233,27 лева, представляваща вреди от
неизпълнение на договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения на райони „Витоша“, „Лозенец“, „Средец“ и „Триадица“ № СОА15-РД-55-
355/11.6.2015 г., изразяващи се в платеното на застраховател по имуществена застраховка
регреснио вземане за вреди на лек автомобил марка Порше, с рег. № *****, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.1.2017 г., в гр. София, на бул. „***“, в
района на № 110, заедно със законната лихва върху тази сума от 30.8.2021 г. до
погасяване на задължението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 431,05 лева,
представляваща разноски по обратния иск, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ ****, адрес: ** изпълни
задължението си към /ФИРМА/, ЕИК *** за същата сума от 8233,27 лева, за което е
постановено настоящото решение, като ОТХВЪРЛЯ обратния иск за разликата до пълния
предявен размер от 9308,49 лева, както и за законната лихва върху регресното вземане от
8
предявяване на главния иск до предявяване на обратния и разноски по главните искове.
ОСЪЖДА ****, адрес: **, да заплати на /ФИРМА/, ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 776,99 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *** да заплати на ****, адрес: **, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 0,55 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ****, адрес: **, да заплати на *****, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата 11,55 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9