Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 189
гр. Русе, 07.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, IX - ти състав, в открито
заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при участието на
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията ДЯКОВА адм. дело № 207 по описа
за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118 от КСО.
Образувано е по
жалба на Н.Х.Р. ***, депозирана чрез процесуален представител адв. С. Б.,
против Решение № 2153-17-40 от 28.03.2023 г., издадено от Директор на ТП на НОИ
- Русе, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-17-58/01.03.2023 г. на Н.Р. против
Разпореждане № 2140-17-70 от 07.02.2023 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Русе и е потвърдено същото това разпореждане,
с което на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие
с материалноправните разпоредби.
Моли за отмяна на
административния акт и връщане на преписката на административния орган за ново
произнасяне със задължителни указания.
Ответникът по
жалбата – Директорът на ТП на НОИ - Русе, чрез процесуален представител гл.
юрисконсулт Цв. Р., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По фактите
Със заявление от
18.01.2023 г. до ТП на НОИ - Русе жалбоподателката Р. е поискала да й бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. З
от КСО.
По представените
документи са зачетени 14 г. 23 дни осигурителен стаж от трета категория, от
които 11 г. 10 м. 23 дни действителен.
В конкретния случай по представените документи от трета категория е зачетен
следния осигурителен стаж:
За периода от 30.09.1971 г. до 31.08.1972 г. са зачетени 11 м. 01 ден по удостоверение № 3/24.11.2022 г. на длъжност „детски
учител", издадено от ДГ „Първи юни" с. Юпер.
За периода от 01.10.1972 г. до 28.02.1975 г. са зачетени 02 г. 04 м. 07 дни
по удостоверение № 2/30.06.2022 г. на длъжност „детски учител“, издадено от
Община гр. Сливо поле.
От 31.10.1976 г. до 31.10.1977 г. е зачетена 01 г. по АР № 4059/29.12.1976
г. за първо дете, родено на *** г. като период на неработеща майка.
От 15.12.1977 г. до 15.02.1979 г. са зачетени 01 г. 02 м. по АР №
395/03.02.1978 г. за второ дете, родено на *** г. като период на неработеща
майка.
За периода от 03.07.1979 г. до 07.10.1980 г. са зачетени 01 г. 20 дни по
удостоверение № РД-18-17/25.11.2022 г. на длъжност „детски учител“, издадено от
ДГ „Здравец" гр. Кубрат.
За периода от 11.12.1981 г. до 01.04.1988 г. са зачетени 06 г. 03 м. 20 дни
по удостоверение № 192/18.07.2022 г. на длъжност "гладач", издадено
от „Арда-Русе" ООД.
За периода от 01.04.1988 г. до 05.07.1989 г. са зачетени 01 г. 03 м. 05 дни
по удостоверение № 1260/27.06.2022 г. на длъжност "медицински
фелдшер", издадено от УМБАЛ „Канев" АД.
Към датата на заявлението
жалбоподателката има навършена възраст 70г. 08 м. 17 дни.
С разпореждане № 2140-17-70/07.02.2022
г. е постановен отказ, тъй като не било изпълнено изискването на чл. 68, ал. З
от КСО за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж.
Ръководител на ПО
при ТП на НОИ - Русе е приел, че за да се отпусне лична пенсия за ОСВ по чл.
68, ал. 3 от КСО на заявителката, като лице придобило право на пенсия през 2023
г., е необходимо то да е навършило възраст 67 г. и да има не по-малко от 15
години действителен трудов стаж. За да постанови своя отказ за отпускане на
лична пенсия за ОСВ административният орган приел, че периодите на майчинство
от 31.10.1976 г. до 31.10.1977 г. и от 15.12.1977 г. до 15.02.1979 г. не попадат
в хипотезите на действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12
от ДР на КСО, поради което изключил същите и приел, че за Р. е установен такъв
стаж в размер на 11 г. 10 м. 23 дни, поради което не е изпълнено обективното
условие да има 15 години действителен осигурителен стаж към момента на подаване
на заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ.
Разпореждането било
оспорено по административен ред, като жалбоподателката сезирала на основание
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО ръководителят на ТП на НОИ - Русе с жалба
вх. № 1012-17-58/01.03.2023 г.
С Решение №
2153-17-40/28.03.2023 г. Директорът на ТП на НОИ - Русе също приел, че липсват
правни основания посоченият период от 31.10.1976 г. до 31.10.1977 г. и от
15.12.1977 г. до 15.02.1979 г. в размер на 02 г. 02 м., през който заявителката
е отглеждала малко дете, да се определи като действителен осигурителен стаж по
смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО. Затова отхвърлил подадената жалба и потвърдил
разпореждането.
След връчване на
акта на 10.04.2023 г. Р. инициирала и настоящото съдебно производство.
Правни изводи
Жалбата е подадена в
рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес
от оспорването, поради което същата е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение
е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал. 3 от КСО, в рамките на
предоставените му правомощия.
Издадено е в писмена
форма с посочване в обстоятелствената му част на фактическите и правните
основания, въз основа на които е постановено, със съответната разпоредителна
част, поради което са спазени изискванията на чл.59, ал. 1 и ал. 2, т. 1 – 8 от АПК.
Съдът не установи
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на оспорения акт.
Административният
орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се
подкрепят от представената и приобщена към делото административна преписка.
По отношение на
съответствието на обжалвания акт с материално приложимите правни норми, съдът
прие следното:
С Разпореждане № 2140-17-70 от 07.02.2023 г. ръководителят
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Русе е отказал да отпусне лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на Н.Р. по чл. 68, ал. 3 от КСО.
За да откаже да
признае правото на пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО органът е приел,
че зачетеният стаж като неработеща майка за периода от 31.10.1976 г. до
31.10.1977 г. и от 15.12.1977 г. до 15.02.1979 г. в размер на 02 г. 02 м. не е
действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от
Допълнителните разпоредби на КСО.
С оглед на това,
въпреки че има навършена изискуемата възраст за 2023г., като изискването е минимум
67 години, а жалбоподателката е навършила към датата на заявлението за
отпускане на пенсия възраст 70 години 8 месеца и 17 дни, от зачетения общ
осигурителен стаж от 14 години, 00 месеца и 23 дни от трета категория труд е
изваден периода, в който тя е била по майчинство, и като действителен стаж са й
признати недостигащите 11 години, 10 месеца и 23 дни.
Р. е обжалвала разпореждането
по административен ред с доводи, че неправилно е приложено материалното право
относно зачитането на действителния трудов стаж и неправилно не е зачетен
периода на неработещата майка като такъв стаж.
Директорът на ТП на
НОИ – Русе е отхвърлил като неоснователна жалбата й срещу разпореждането, като
е възприел и доразвил съображенията на пенсионния орган и е формулирал решаващ
извод за законосъобразност на отказа да се отпусне пенсия, приемайки, че
действителният и осигурителен стаж е зачетен правилно.
Така настоящият спор
не е по фактите, а е относно приложимото право, като се сочи, че същият е
издаден при неправилно прилагане на материалния закон, което е основание по чл.
146, т. 4 от АПК за отмяната му.
Не се спори, а и
това безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че за Н.Р.
периодът от 31.10.1976 г. до 31.10.1977 г. и от 15.12.1977 г. до 15.02.1979 г.
в размер на 02 г. 02 м., когато е била в отпуск по майчинство за дете, е
признат от пенсионния орган за осигурителен стаж и е отразен и в опис на
осигурителен стаж. Независимо от това, този стаж не е приет като „действителен“
трудов стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Също така се
установява, че по време на този период Р. е била неработеща майка, т.е. не е
полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова.
Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо от КСО, в случай че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право
на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, като от 31.12.2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст.
ПО мотивира отказа
си да отпусне на заявителката лична пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал.
3 от КСО, с мотив, че тя няма минимално изискуемия се стаж от 15 години
действителен осигурителен стаж, а има 11 г., 10 м., 23 дни, като не е зачел за
действителен осигурителен стаж именно този период в размер на 2 г. 2 м., т.е.
това е периодът от 31.10.1976 г. до 31.10.1977г. и от 15.12.1977 г. до
15.02.1979 г. на ползване на майчинство за отглеждане на първото и второто дете
на жалбоподателката.
Допълнителната
разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието
„действителен стаж“ като действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски, е приета с измененията на КСО /обн. в ДВ,
бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 1.01.2015 г./.
В настоящия случай
се разглежда стаж, придобит през времето 31.10.1976 г. до 31.10.1977 г. и от
15.12.1977 г. до 15.02.1979 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на
КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите
разпоредби до 31.12.1999 г. Така приложимата материалноправна разпоредба за
процесния период е нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за
пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е
гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и
времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се
признава по Кодекса на труда. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492
от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж
(отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност
и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на
раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за
бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или
осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се
признава за трудов стаж. Няма спор по делото, че за посочените по-горе периоди
заявителката не е работеща майка, съответно през тях тя не е ползвала платен или
неплатен отпуск по майчинство. В тази връзка жалбоподателката не оспорва, че
през процесните периоди е „неработеща майка“.
При сега действащата
уредба съгласно нормата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен
стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и
неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и
изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в
размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на
работното време. Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и
преди и сега законотворецът не прави разлика между жените, които не работят,
защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са
осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО.
Ето защо и в § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември
1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен
стаж по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП,
и по сега действащия КСО отпускът по майчинство /или майчинството/ се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж
при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка
е била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за
„неработещата майка“, поради което липсва правно основание за позоваване от
страна на административния орган на нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Законодателят не е
имал за цел отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство
/майчинството/ за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и
незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание § 1, ал. 1, т. 12 от
ДР на КСО да признае процесния период за действителен осигурителен стаж.
Незачитането на
времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на
чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и
равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как
следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 4.04.2006 г.
по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република
България.
С оглед на това
следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП
на НОИ – Русе, така и ръководителят на ТП на НОИ – Русе, неправилно са приели,
че посоченият период не следва да се зачита като действителен стаж.
В този смисъл е и
постоянната съдебна практика, последователно изразена в Решение №
6744/22.05.2018 г., по адм. дело № 2009/2018 г. на ВАС - VI отд., Решение №
2477/17.02.2020 г. по адм. д. № 5956/2019 г., на ВАС - VI отд.
Независимо обаче от гореизложеното в съответствие със
закона длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе е отказало
да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката на
основание чл. 68, ал. 3 от КСО поради следните съображения.
След признаването за действителен осигурителен стаж на
периода от
31.10.1976 г. до 31.10.1977 г. и от 15.12.1977 г. до 15.02.1979 г. за ползване
на майчинство за отглеждане на първото и второто дете на жалбоподателката
/периоди на неработеща майка, отглеждаща малко дете/, действителният осигурителен стаж на
Р. отново не би достигнал изискуемия минимум от 15 години действителен
осигурителен стаж – а именно зачетеният от пенсионния орган действителен стаж с
продължителност 11 г. 10 м. 23 д., към който се прибавят периодите на
майчинство – 02 г. 02 м., което прави общо 14г. 00 м. 23 д. действителен
осигурителен стаж, поради което несъмнено се стига до извода, че към датата на подаване
на заявлението /18.01.2023 г./ жалбоподателката не е придобила право на пенсия
при условията на чл. 68, ал.3 от КСО.
По тези съображения Решение № 2153-17-40 от
28.03.2023 г., ведно с потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО
при ТП на НОИ – Русе се явяват правилни и законосъобразни.
С оглед изхода от
делото и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Мотивиран така и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.Х.Р. против Решение №
2153-17-40 от 28.03.2023 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Русе, с което
е отхвърлена жалба на Н.Х.Р. вх. № 1012-17-58 от 01.03.2023 г. против
Разпореждане № 2140-17-70 от 07.02.2023 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Русе и е потвърдено същото това разпореждане, с
което на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на лицето.
ОСЪЖДА Н.Х.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Националния осигурителен институт, гр. София сумата от 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне, по реда на
АПК.
Съдия: