МОТИВИ:
Подсъдимият М.М.Н. -
роден на xxx xxx, с постоянен и настоящ адрес с. Г., обл. М., xxxx , български
гражданин, женен, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx
е обвинен първоначално в това, че за времето от 01.11.2007 год. до 18.09.2008 год. в с. Г., обл. М. преди
провеждането на съдебно заседание по НОХД №81/2008 год. по описа на Районен съд
гр. М., по което е бил подсъдим, подбудил свидетеля по делото К.П.К. xxx да
потвърди неистина - че му е продал кон, за който факт са сключили договор за
покупко- продажба, като К. се отрекъл пред Районен съд гр. М. в съдебно
заседание на 25.11.2008 год. от своите показания преди влизането на присъдата
по делото в сила на 28.02.2009 год. - престъпление
по чл. 290, ал. 1, предл. 1 - во, във връзка с чл. 20, ал. 3 от НК. В хода на
съдебното следствие съдът е допуснал изменение на обвинението, като същото е
повдигната срещу подсъдимия за това, че за времето от 01.11.2007 г. до 18.09.2008
г. в с. Г., обл. М. преди провеждането на съдебно заседание по НОХД №
81/2008год. по описа на РС – М., по което е бил подсъдим, подбудил свидетеля по
делото К.П.К. xxx да потвърди неистина – че му е продал кон, за който факт са
сключили договор за покупко - продажба, като К. xxx в съдебно заседание на 25.11.2008
год. от своите показания преди влизането на присъдата по делото в сила на 28.02.2009
г. – престъпление по чл. 293, ал. 1 от НК във вр. с чл. 290, ал. 1 предл. първо
от НК.
Представителят на обвинението поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за извършено престъпление по чл. 293, ал.
1 от НК във вр. с чл. 290, ал. 1 предл. първо от НК, счита същото за безспорно
установено по делото от събраните доказателства и моли съда да признае
подсъдимия за виновен, като определи наказанието на същия при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Счита, че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 78а, ал. 1 от НК, поради което и подсъдимият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание “глоба” в полза на Държавата. Предлага на съда да определи същата в
средния размер предвиден в текста на закона. Счита, че така определено същото
би изпълнило целите на наказанието.
Подсъдимият
по делото дава обяснения, като не се признава за виновен и не съзнава
извършеното. Предоставя на съда да определи наказанието което следва да му се
наложи.
Представените и приети от съда по делото доказателства са
писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
В Районен съд гр. М.
било на производство НОХД №81/2008 год., образувано по обвинителен акт на
Районна прокуратура гр. М. срещу подсъд. М.М.Н. и М. М. М. за това, че на 17.04.2007
год. в с. Г., обл. М. в съучастие като съизвършители отнели от владението на З.И.
xxx кобила на стойност 850 лв. , без неговото съгласие и с намерението
противозаконно да го присвоят.
Същият обвинителен акт бил изготвен
след проведено досъдебно производство № 551/2007 год. по описа на РУ на МВР гр.
М..
В това наказателно производство като
свидетел бил разпитан първо в досъдебното производство, а впоследствие и по
време на съдебното следствие пред състав на Районен съд гр. М. св. К.П.К. xxx. Пред
разследващия полицай от РУ на МВР гр. М. по ДП № 551/2007 год. св. К. дал
обяснения, че познавал подсъд. Н. и поддържал приятелски отношения с другия обвиняем
по досъдебното производство М. М.. Отрекъл да е крал или продавал кон, собственост
на З.А., на подсъд. М.Н..
На 18.06.2008год. било проведено
съдебно заседание по НОХД №81/2008 год. по описа на МРС, на което св. К.К. дал
показания, разпитан в качеството на свидетел по делото. Преди да даде показания
бил запознат от председателя на състава за отговорността по чл. 290 от
Наказателния кодекс и обещал да говори истината. Под формата на свободен разказ
дал следните показания - познавал подсъд. Н., продал му кон - червен на цвят, подстриган,
с бяло петно на челото; конят бил на З.А.; ходел с дъщерята на З.А., а
подсъдимият Н. - с жената на З.А.; З.А. го извикал у дома си и му предложил да
„преебат” М., като К. му продаде коня на А., а А. после да обвини М. в кражба
на коня; З.А. го накарал да подпише договор с М. Н. за продажбата на коня.
На 18.09.2008год. било проведено
следващото съдебно заседание по НОХД №81/2008 год. по описа на МРС, като на
него св. К. повторил показанията си от предходното заседание, като допълнил и
следните обстоятелства - подписа под представения му договор бил негов; З.А. му
казал да подстрижат кобилата и да и направят бяло петно на челото; двамата с А.
взели кобилата от тях и я закарали в лозята; представил кобилата на М.Н. и му
казал, че е негова; той казал, че ще я купи срещу мобилен телефон, уредба и 50
лв. ; докарал коня на другия ден след подписването на договора пред дома на М.Н.;
казал след това на З.А., че е дал кобилата на Н., за да се обади той на
полицията; З.А. пред него звъннал на полицията, като му казал да не се страхува
от Н., защото щял да го вкара в затвора; З.А. го заплашил, че ще го пребие, ако
каже за уговорката им; З.А. му казал „Ако искаш да се ожениш за дъщеря ми и да
не те пребия ще кажеш това, което ти казвам”.
В същото съдебно заседание бил
разпитан като свидетел З.А., който отрекъл казаното от К. и съдът допуснал
извършването на очна ставка помежду им. След нея подсъд. Н. дал обяснения в
смисъл, че не е имал близки отношения с жената на З.А. и потвърдил версията на
св. К., че бил „изработен” от двамата. Потвърдил, че закупил кобилата от св. К.,
за което сключили писмен договор.
На следващото съдебно заседание, проведено
на 25.11.2008год. била извършена очна ставка между подсъд. Н. и св. К.. В това
заседание св. К.К. се отрекъл от дадените в предходните два заседания
показания, като обяснил, че те били дадени под въздействието на подсъд. Н.. И дал
следните показания - М.Н. му обещал да му даде пари, за да даде показания в
негов интерес; подписал не договор за продажба на кон, а се подписал на празен
лист пред сина на подсъд. Н. -другия подсъдим по делото М. М. с цел да се
използва подписа му за даване на обяснения по случай на нанесен побой на подсъд.
М.; отрекъл да е вземал кобилата на З.А., като казал, че тогава бил цялата
вечер на дискотека и не знаел нищо за случая с коня на А.; това, което бил
казал по време на следствието било истината; нямал уговорка с З.А. да се жени
за дъщеря му; М.Н. му обещал да му даде 500 лв. за да каже това, което той му
каже; нямали уговорка да му продава кон; това, което казал в съдебното
заседание, не било вярно; тогава излъгал съда, защото М. му обещал да му даде
пари; подписа под договора бил негов, но се подписал на празен лист на М. М. за
да му стане свидетел по друг случай. Извършена била и нова очна ставка между св.
К. и св. А., на която св. К. се отрекъл от показанията си относно уговорка
между тях, както по отношение на продажбата на кобилата, така и за обещанието
за женитба за дъщерята на А. и заплахите за побой при различни от уж
уговорените между тях показания пред съда.
Наказателното производство
приключило с влязла на 28.02.2009 год. присъда, с която подсъд. Н. бил признат
за виновен в извършването на кражбата на коня на З.А., като бил осъден на шест
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок
от три години. Съдът не кредитирал показанията на св. К. с мотив, че те били
многократно променяни в хода на съдебното следствие.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Св. К. в хода на съдебното следствие потвърди показанията
си дадени пред съда в съдебно заседание от 25.11.2008год, като и на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие поддържа една и съща теза. Съдът
кредитира показанията на този свидетел, тъй като същите са непротиворечиви и
последователни. Съдът дава вяра и на показанията на св. З.А. и св. П.И., тъй
като същите съответстват на показанията дадени по делото от св. К.. Съдът не
кредитира показанията на св. Дафин М., същите не се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства в хода на съдебното следствие, още повече
последният е син на подсъдимия по делото и е заинтересова от изхода му.
Подсъдимият
Н. дава обяснения по обвинението, като не съзнава извършеното и не се счита за
виновен. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимото лице, тъй като счита
същите за естествена защитна позиция.
С горното съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 293,
ал. 1 от НК във вр. с чл. 290, ал. 1 предл. първо от НК: за времето от 01.11.2007 г. до 18.09.2008
г. в с. Г., обл. М. преди провеждането на съдебно заседание по НОХД №
81/2008год. по описа на РС – М., по което е бил подсъдим, подбудил свидетеля по
делото К.П.К. xxx да потвърди неистина – че му е продал кон, за който факт са
сключили договор за покупко - продажба, като К. xxx в съдебно заседание на 25.11.2008
год. от своите показания преди влизането на присъдата по делото в сила на 28.02.2009
г.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
вредоносните последици и е целял настъпването им.
Причини за извършване на деянието са - ниско обществено
и правно съзнание, незачитане на законите.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове
на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимото лице, както и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Съдът признава
подсъд. Н. за виновна за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 293, ал. 1 от НК във
вр. с чл. 290, ал. 1 предл. първо от НК, но намери, че са налице предпоставките
за прилагане на чл. 78а, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК: подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи
административно наказание “глоба” в размер на 600/шестотин/лв. в полза на
Държавата. Съдът приложи законът който е най – благоприятен за дееца.
В особената част на Наказателният кодекс е
предвидено наказание “лишаване от свобода” до една година или “пробация”, подсъд.
Н. не е осъждан към момента на извършване на деянието и до момента по отношение
на него не е прилагано освобождаване от наказателна отговорност, от деянието не
са причинени имуществени вреди.
При определяне размерът на наложеното
административно наказание съдът съобрази, имотното състояние на подсъдимото
лице, последният нереализира доходи, тъй като е безработен и затова му наложи
административно наказание “глоба” в размер на 600лв., малко над минималния
размер предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, в редакцията действаща
към момента на извършване на деянието.
Така определеното наказание
съдът намира, че е от вид и характер да изпълни целите на наказанието, както по
отношение на подсъдимия, като го мотивират занапред да спазва законите и
установения правен ред, така и по отношение на останалите членове на обществото,
като им въздейства предупредително и възпитателно.
При горния фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: