Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26.06.2018 год. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
573 по описа за 2018 г. и като обсъди:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т.1, 2
и 3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата Р.Р.Г. ***, в
депозирана против „БРА- ГАЛ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. Цар Иван Асен ІІ № 127, представлявано от Д.Г. искова молба, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за незаконно уволнението по Заповед
№ 7/09.01.2018 г. на основание чл. 326
ал.1 КТ, поради неспазено предизвестие от страна на работника, и отменено на
основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ; да бъде осъден ответникът да му заплати сумата
от 1 343.57 лв. обезщетение за оставането без работа - поради незаконно
уволнение за периода 09.01.2018 г.-18.02.18 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба; да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение в размер на 416.97 лв. за
незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца, след прекратяване на трудовото правоотношение за периода 09.01.2018-21.01.2018, ведно със
законната лихва от предявяване на иска; и да бъде допуснато поправка
основанието за прекратяване на трудов договор.
Твърди, че е постъпила на работа при ответника на 13.02.2017 г. на
основание ТД № 54 от същата дата,
работила е на длъжност „монтажник електронни елементи“, а впоследствие на
длъжност „организатор производство ДСМ“ с
ОМВ в размер на 834 лв. При постъпването на работа е предала за
съхранение трудовата си книжна на ответното дружество. На 09.01.2018 г. е
отишла на работа, след започване на работния процес е видяла и установила
редица нарушения, направени от втората смяна, провела е разговор с друг
отговорник и се опитала да намери разрешение
на възникналите проблеми, но не е
успяла. Тъй като офисът на собственика се намира в друга сграда, ищцата заедно
с други колежки тръгнали пеша натам, за да разговарят със собственика, около
8.30 ч., по пътя към офиса ги видял единият от собствениците. Ищцата и
колежките й се върнали обратно за да разговарят с него, той бил много ядосан, и
казал че всички са уволнени, крещял,
обиждал ги и не им дал възможност
за разговор. Връчил на всички по един бял лист и накарал ищцата да
напише молба за напускане и да си тръгне. В
молбата ищцата написала, което й било наредено, а именно - че желае да бъде освободена от работа .
Твърди, че е била принудена на напише и подпише молбата, след което да си
тръгне, в молбата не е посочвала, че отправя предизвестие за прекратяване на
трудовия договор не е посочила срок и дати за предизвестието, не е имала идея
да напуска работа и е счела, че това е моментно състояние на собственика, тъй
като и друг път се е случвало да ги
гони. На 13.01.2018 г. след като не е била потърсена от никого от дружеството се е обадила на единия
от собствениците и на проведената среща и разговор, той е настоял ищцата и друга нейна колежка да
се върнат на работа, за да
изработят твърдението от него предизвестия
и ищцата се съгласила. На 15.01.2018 г. ищцата и нейната колежка се явили на
работа, а един час по късно били извикани от двамата собственици Брамбила и Г.
и им било заявено, че договорите им са прекратени от 09.01.2018 г. и ако желаят
да останат на работа, трябва да подадат молби за постъпване, ищцата отказала и
й било казано да си тръгва. На 16.01.2018 г. ищцата поискала заедно с нейна
колежка да прочете заповедите за прекратяване
и установили, че е вписано че са напуснали по собствено желание, като са
отказали да изработят предизвестията. В заповедите не бил положен подпис за
управител, освен това от „Консулт Попов“, обслужващо
счетоводно ответника са им поискали да подишат, че са получили трудовите си
книжки, както и касов ордер, че са платили на ответника една заплата
обезщетение по заповедта, на този ден - 21.01.2018 г. й е била върната трудовата
книжка. Счита уволнението незаконно, поради това че не е имала воля да напуска
работа, била е принудена да подпише такава молба от Давиде Брамбила, освен това
не е отправяно предизвестие, същият ден е дошла навреме на работа, няма и
определен срок за напускане. Ангажира писмени и гласни доказателства, претендира
за разноски в производството.
В
постъпилия в предвидения за това срок
отговор, ответникът „Бра-Гал“ ООД оспорва иска като неоснователен. Не оспорва твърдението, че ищцата е работила
при ответника на длъжност „организатор производство ДСМ“. Твърди, че на
09.01.2018 г. около 8.20 ч.
пълномощникът на управителя на дружеството Давиде Брамбрила отишъл на
работа, с лекия си автомобил и отправяйки се към административната част, където
е офисът на управителя на дружеството е
видял на около 300 метра от цеха около
пет жени, напуснали работните си места, като видели че идва, тръгнали към
административната сграда. Брамбила спрял пред цеха, влязъл вътре и попитал
отговорничката защо тези работници са отвън, а тя му отговорила, че сутринта не
са започнали работа и стояли отвън, защото искали да говорят с него. Брамбила
взел бели листове, излязъл отвън и казал или да се върнат на работните си
место, или да подадат молба за напускане с предизвестие, част от работниците се
върнали на работните си места и продължили дейността си, а други като ищцата
подали молби за напускане. Ищцата попълнила молба за напускане, подала я до
управителя и си тръгнала. Оспорва твърдението да е оказван натиск да взима
каквото и да е решение, дадено е
възможност да се върнат на работните си места, но ищцата не е дошла повече нито
един ден на работа. Ето защо е издадена Заповед № 7/09.01.2018 г. за прекратяване
на трудовото правоотношение, в която посочил датата посочена от ищеца . Оспорва
и иска за задържане на трудовата книжка , като твърди, че ищцата е дошла отново
след около шест дни в цеха, обяснено й е, че документите й се намират в
счетоводна кантора обслужваща ответника – „Консулт Попов“ ООД , на ищцата е
дадена възможност, в тридневен срок да си получи трудовата книжка. Моли
исковете да се отхвърлят като неоснователни. Ангажира доказателства, претендира
за разноски в производството.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 13.02.2017 г.
между страните по делото е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е
изпълнявала длъжността „монтажник електронни елементи“, а в последствие „организатор производство DSM”. Уговорено е било
основно месечно възнаграждение и допълнително такова за трудов стаж и
професионален опит. С допълнително споразумение от 31.07.2017 г. е увеличен
размер на трудовото възнаграждение на ищцата на 834 лева.
От ищцата са
представени: Трудов договор № 54/13.02.2018 г., Допълнително споразумение от
31.07.2017 г. От ответника са представени: Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение от 09.01.2018 г., Молба от Р.Г. от 9.01.2018 г., Трудов договор
от 13.02.2017 г., Допълнително споразумение от 31.07.2017 г. и Длъжностна
характеристика.
Или ищцата е работила при ответника на основание ТД № 54/13.02.2017 г. със
срок на изпитване в полза на работодателя от 6 месеца, с ОМВ от 600 лв. на длъжност „монтажник, електронни елементи“
при ответника „БРА – ГАЛ“ ООД и месторабота цех за монтаж на електронни
елементи гр. Асеновград, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч. В последствие с допълнително
споразумение от 31.07.2017 г. е увеличен размер на трудовото възнаграждение на
ищцата на 834 лева, като същата е била преназначена като „организатор производство DSM”. В т.7 от Договора е предвидено
30 дневно предизвестие за прекратяването му, след преминаването му в
безсрочен. Представя се молба от ищцата за освобождаването й от
длъжност и от работа от „БРА – ГАЛ“ ООД, с дата 09.01.2018 г. Със Заповед №
7/09.01.2018 г. трудовото правоотношение на ищцата с ответника е прекратено,
считано от 09.01.2018 г. на основание чл. 326 ал.1 КТ. Като причини за
прекратяване на трудовия договор е посочено: неспазено предизвестие от страна
на работника, за което му е начислено и
дължимо от работника обезщетение от 1 заплата, а на работника е начислено обезщетение за неизползван ПГО за
16 работни дни. Заповедта е връчена на
работника на 21.01.2018 г., с направено
отбелязване за получена 1 бр. трудова книжка.
Съгласно представената длъжностна характеристика на ищцата, длъжността й
е пряко подчинена на управителя на дружеството, а във връзка с изпълнение на
длъжността тя взаимодейства с прекия си ръководител и останалите работещи в
цеха. В раздел ІІІ т.3 от Длъжностната характеристика е установено задължение
на работника да поддържа в изправност оборудването, с
което работи, а при неизправност да
преустанови работа и да се обърне към компетентните лица за отстраняване на
повредата. След напускането ищцата е започнала работа при „Суийт Меджик Европа“
ООД гр. Асеновград на 19.02.2018 г., което се установява от представеното копие от трудова
книжка /а и това се заявява от същата в депозираната ИМ/.
От заключението на вещото лице А.Д.
по съдебно счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че трудовото
правоотношение на ищцата Р.Г. е прекратено със заповед № 7/09.01.2018 г.,
издадена от „Бра-Гал“ ООД, на осн.чл.326 ал.1 от КТ. За прекратяване на
трудовото правоотношение е подадено уведомление в НАП с вх.№
16399183006447/11.01.2018 г. Размерът на обезщетението по чл.344 ал.1 т.3
вр.чл.225 ал.1 от КТ, за периода от 09.01.2018 г. до 18.02.2018 г. е 1343.57
лева. Размерът на обезщетението по чл.226 ал.2 от КТ за периода от 09.01.2018
г. до 21.01.2018 г. е 416.97 лева, изчислен за 9 работни дни по методология,
описана във въпрос 2-ри от констативната част на заключението.
В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Свидетелката Анета Димитрова Стоянова (работила с ищцата в
ответното дружество) заявява в показанията си, че е работила заедно с Р. при
ответника от м.януари 2017 г. до 09.01.2018 г. Свидетелката сочи, че на 09.01.2018
г. когато отишли на робота, установили, че има проблем с една от машините –счупена
била стойката на машината на която тя работила, и че тя няма как да изпълнява
задълженията си на тази машина. Отишли при другата организаторка, казали й че
машината е счупена а тя отговорила, че след като ищцата е дошла на работа е
длъжна да изпълнява задълженията си и трябва да работи. Свидетелката и ищцата
решили, че трябва да отидат до управителя на дружеството, който да им каже
какво да правят, тръгнали към офиса му който се намирал на стотина метра от
цеха, а когато излизали от цеха с тях тръгнали и други работнички от цеха, за
да потвърдят какво се е случило. По пътя собственикът Давиде Брамбила ги видял,
но не се върнал в офиса, а отишъл до цеха и се обадил по телефона да се
върнат. Когато се върнали той започнал
да им крещи, казал че всички са уволнени, и им подал бели листове да подпишат
молби за напускане и да се махат.
Молбите написали собственоръчно и предали на г-н Брамбила, който чакал да ги
напишат и да вземе листовете, за да да
си тръгне. На същата дата била освободена от работа и свидетелката. На 15.01.2018 г. двете с ищцата отишли да си
търсят документите, двамата управители им казали, че считано от 9.01 са
освободени от работа /договорите им са прекратени/, като ако искат да останат
на работа следва отново да подадат молби при получаването на документите. До
тази дата е нямало изготвени заповед за напускането им. На 16 януари отново са
отишли във фирмата, за да си потърсят трудовите книжки и заповедите, тогава
управителя Давиде Брамбила е дал заповедта на Р., като и казал да я подпише.
Свидетелката и казала да неподписва, тъй като в заповедта пишело че дължи една
заплата, след което управителят дръпнал документите, като им казал да си търсят
документите от счетоводната фирма, която обслужва ответното дружество – „Консулт
Попов“ в Пловдив. Твърди, че преди това
от ответното дружество не са звънели да ги търсят, за да им върнат документите.
След като се свързали със счетоводното дружество, на 21.01.2018 г. и на двете им
били върнати трудовите книжки, без заповедите.
От показанията на свид. Александър
Желязков Петров (които познава ищцата от приятелката му Анета Стоянова) се
установява, че на 09.01.2018 г. приятелката му се обадила и му е казала, че
управителят ги е уволнил. Р. е ходила във фирмата, за да поиска документите за
уволнението, обаче шефа не им ги давал
като им казал, че трябва да си изработят предизвестието. На 15 януари двете
отново отишли на работа, Анета се обади на свидетелят че си тръгват, тъй като
не били в предизвестие, а трябвало да подават отново молби за назначаване. На 21.01.2018 г. свидетелят, заедно с Анета и Р.
***, във фирма „Консулт Попов“, от където са си получили трудовите книжки /без
заповедите, които не били подписани/, тъй като управителят не им ги е дал във
фирмата - въпреки, че ходили изрично да си ги искат. Дори г-н Брамбила, когато
си поискали двете документите, започнал да вика срещу тях – че не били
достатъчно умни, както че му нямали уважението, за това следвало да си търсят
документите от фирма „Консулт Попов“ в Пловдив. Заповедите са получени от
ищцата и от Анета, по пощата през м.февруари.
От показанията на свид. Мария
Куцева (началник производство при ответника,
познава ищцата) твърди, че ищцата е напуснала м. януари, като причината
за напускането й било че не могли да се разберат с нейния пряк началник.
Твърди, че в деня на напускането ищцата е установила проблем с дадена машина
или компонент, но понеже това често се случвало решила да отиде и да разговаря
с управителя. Тя е излезнала от цеха, заедно с: Лидия, Нурие, Цеци, Анито и
Галя – тръгнали са към горния цел, за да се срещнат и разговарят с управителя. Според
свидетеля не е имало въздействие върху ищцата да напуска фирмата, но същия ден
тя е разбрала че Р. е подала молба за напускане-„предизвестието“. Заявява, че
седмица по-рано пред нея Р.Г. е дала предизвестие за напускане, а Давиде
Брамбила го скъсал на два пъти и не
искал Г. да напуска работа. Свидетелката
твърди, че е била в помещението когато Р.Г. и останалите са напуснали цеха, не
е имало конфликти, нито караници, Давиде Брамбила не е бил на работа, не бил
дошъл още, когато те тръгнали от цеха – за да го търсят в другия цех. Свидетелката
твърди, че може Р. в деня на инцидента нещо да не е била доволна, че машините
били развалени или имало проблем с поръчката, поради което тя с посочените
колежки са излязла от цеха, отишли до
другия цех да говорят с управителя за проблемите /които имало почти всеки ден/.
Отишли при Давиде Брамбила, но не го намерили и се върнали да го изчакат, той
дошъл и разговарял с тях. Същия ден Анито и Р. напуснали, а останалите
работнички се върнали в цеха, седнали и започнали да работят на машините си.
От показанията на свид. Хайрие
Реджепова (работи при ответника, познава ищцата) се установява, че една сутрин
през м.януари е видяла, че всички хора на Р.: Лилия, Галя, Цвети, Нурие и Анета
се били събрали в цеха. Твърди, че след това излезли от цеха, нямало ги около
половин/един час, след което се върнали заедно с управителя Брамила. Управителя
е говорил с тях, станало ясно че тези жени искат да напускат. Същият ден си
тръгнали Р. и Анета, а другите останали да работят. След тази датата
свидетелката не е виждала ищцата и Анета да идват в цеха.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Предявени са обективно
съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 4 КТ- за признаване незаконността на
уволнението на ищеца и неговата
отмяна, както и по чл. 225 от КТ - за
заплащане обезщетение за времето, през което ищцата е работила на по-ниско
платена работа, в резултат на уволнението, и по чл. 226 КТ – за заплащане
обезщетение за времето на задържане на трудовата й книжка, както и за поправка
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
Предявеният иск с правно основание
чл. 344 ал.1, т.4 КТ – за поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка е недопустим. С оглед твърденията за незаконност на уволнението, липсва интерес от водене
на иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 4 КТ - за поправка на вписаното в трудовата книжка, основание за
уволнение. Ето защо в тази му част
производството ще следва да се прекрати. В останалата им част исковете са
допустими, като предявени в срока по чл.358 КТ, от надлежна страна - имаща
интерес от водене на делото, а ответникът се явява пасивно легитимиран, като
бивш работодател на ищцата.
Разгледани по същество:
По иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 от КТ - за да бъде основателен искът следва да се установи
незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение. Не се спори между
страните, че ищцата е работила при ответника по безсрочно ТПО, а и това се
установява от представените и приети по
делото, неоспорени от страните писмени доказателства. Ищцата е започнала работа
при ответника на основание ТД, със срок на изпитване в полза на работодателя,
който се е трансформирал в безсрочен ТД (арг.
чл. 71 ал.2 КТ). Оспорва се уволнението
със Заповед № 7/09.01.2018 г. с твърдения, че ищцата е била принудена да подаде
молба за напускане. В тежест на ответника – бивш работодател е да докаже
законосъобразността на уволнението.
Съдът като прецени ангажираните по делото доказателства в съвкупност,
намира за доказани твърденията на ищцата, че е била принудена да подаде молба
за напускане. На първо място следва
да се отбележи, че в представената по делото молба за напускане от името на Р.Г.
не е посочена датата, от която работникът желае да напусне работа, а неизвестно
поради какви причини работодателят е приел, че напускането е с дата подаване на
молбата – 09.01.2018 г., и е прекратил ТПО на ищцата, като е начислил и
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една заплата. Ето защо, и с
оглед показанията на свид. Анета
Стоянова, които съдът кредитира като правдиви, безпротиворечиви и базирани
лични впечатления относно обстоятелството, че ищцата и свид. Стоянова са били
принудени да подадат молби за напускане, съдът приема за доказано по делото, че
ищцата е била принудена да подаде молба за напускане, като в действителност не
е имала такова намерение. Съдът не кредитира показанията на свидетелките:
Куцева и Реджепова на първо място, с оглед обстоятелството, че и двете
свидетелки все още работят при ответника,
последните не са преки очевидци, освен това показанията на свид.Куцева са
противоречиви, първоначално твърди че ищцата не е говорила с нея, по повод
проблем с машините същата сутрин, след това заявява че може и да е говорила, но
не си спомня. Предвид гореизложеното, съдът приема че е налице недействително
отправено предизвестие, или не е налице фактическият състав на чл. 326 ал.1 КТ
– поради липса на отправено предизвестие, което води до незаконност на
прекратяване на ТПО на това основание. Ето защо уволнението по оспорваната
заповед е незаконно и следва да се отмени.
По предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ - за
присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер 1343.57 лв., поради
незаконно уволнение за периода 09.01.2018 г. - 18.02.18 г., през което време
ищцата е останала без работа. Искът е
основателен. Налице е незаконно уволнение, установи се освен това от
представеното извлечение от трудова книжка на ищцата, че същата е започнала работа
на 19.02.2018 г. в „Суийт Меджик Европа“ ООД. Ето защо искът се явява
основателен и доказан до размерите, изчислени от вещото лице по допуснатата
ССчЕ. Или следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата обезщетение за
оставане без работа в размер 1343.57 лв., поради незаконно уволнение за периода
09.01.2018 г. - 18.02.18 г. Следва да се присъди и законната лихва от
предявяване на иска – 08.03.2018 г.
По предявения иск с правно
основание чл. 226 КТ – за заплащане обезщетение в размер на 416.97 лв. за
незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца, след прекратяване на трудовото правоотношение за периода 09.01.2018 г. - 21.01.2018 г. Разпоредбата на чл. 350 ал. 1 КТ постановява, че работодателят дължи незабавно връщане по
силата на трудовата книжка, или не
е нужно да бъде канен. От ангажираните писмени и гласни доказателства се
установи, че ищцата е поискала да й бъде върната трудовата книжка (св. Анета
Стоянова и свид. Александър Петров), но е била насочена към счетоводната
кантора, обслужваща ответното дружество - „Консулт Попов“ в град Пловдив, а
трудовата й книжка е била върната на 21.01.2018 г. Ето защо ответникът дължи
обезщетение за задържане на трудовата й книжка в размерите, изчислени от вещото
лице по допусната ССчЕ, или в размер на 416.97 лв. Поради горното искът се
явява основателен и доказан и следва да бъде осъден ответникът да заплати
обезщетение на ищцата, за задържане на трудовата й книжка в размер на 416.97 лв. за периода 09.01.2018 г. -21.01.2018 г. Следва да се присъди и законната
лихва от предявяване на иска - 08.03.2018 г.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т.1 от ГПК,
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Поради
това, съобразно изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да
бъде осъден ответника да заплати
по сметка на Районен съд – Асеновград
80 лв. дължима държавна такса
по иска за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна,
и 103.75 лв. по предявените искове с правно основание чл. 225,226 КТ, както и разноските
за експертиза, представляващи изплатено от бюджетните средства на Асеновградски
районен съд възнаграждение на вещото лице, изготвило назначената по делото ССчЕ
в размер на 100 лева.
Съобразно изхода на делото, на
основание чл.78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата разноски по производството в
размер на 500 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.4 ГПК ответникът има право
на разноски и при прекратяване на производството, но при липса на такава
заявена претенция, съдът не следва да присъжда разноски.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА: производството по гр.д. 573/2018 г.
по описа на АРС, в частта му по отношение предявения иск от Р.Р.Г., ЕГН **********
***, против „БРА- ГАЛ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван
Асен ІІ“ № 127, представлявано от Д.Г., с правно основание чл. 344 ал.1 т.4 КТ – за
поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка
Решението в тази му част, подлежи на
обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд Пловдив - в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРИЗНАВА за установено, по реда на чл. 344, ал. 1,
т. 1, пр. 1 от КТ, спрямо „БРА- ГАЛ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127, представлявано от Д.Г.,
от една страна, и Р.Р.Г., ЕГН ********** *** от друга, че уволнението по
Заповед № 7/09.01.2018 г. е незаконно.
ОТМЕНЯ, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, пр. 2 от КТ, уволнението Заповед № 7/09.01.2018
г. на „БРА- ГАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар
Иван Асен ІІ“ № 127, представлявано от Д.Г.,
с което е прекратено трудовото правоотношение с Р.Р.Г., ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА
БРА- ГАЛ“ ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127,
представлявано от Д.Г., да
заплати на Р.Р.Г., ЕГН ********** *** обезщетение по реда на чл.225 КТ в размер на
1343.57 лева (хиляда триста
четиридесет и три лева и петдесет и седем стотинки) за оставането без работа, поради незаконно
уволнение за периода 09.01.2018 г. - 18.02.18 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 08.03.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА БРА- ГАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127, представлявано от Д.Г.,
да заплати на Р.Р.Г., ЕГН ********** ***, обезщетение по реда на чл.226 КТ, за задържане на трудовата й книжка в размер на
416.97 лева (четиристотин и
шестнадесет лева и деветдесет и седем стотинки) за периода 09.01.2018 г. -
21.01.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 08.03.2018 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА БРА- ГАЛ“
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127, представлявано
от Д.Г.,
да заплати на Р.Р.Г., ЕГН **********
***, разноски по производството в размер на 500 лева (петстотин).
ОСЪЖДА БРА- ГАЛ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. „Цар Иван Асен ІІ“ № 127,
представлявано от Д.Г., да заплати
по сметка на Районен съд- Асеновград, сумата 183.75
лева (сто осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) дължима ДТ и
разноски по производството в размер на 100
лева (сто).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен Съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: