Р Е
Ш Е Н
И Е № 229
гр.Видин, 10.06.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска
колегия, 3 – ти състав в публичното
заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в състав :
Председател: Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова
като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.дело № 826 по описа за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова
молба от К.С.Л. ***, чрез адв. В.В.М. - АК Перник против Главна Дирекция „ Пожарна безопасност
и защита на населението“ в МВР – София с
която са предявени искове с правна квалификация чл. 179 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от
възникнало служебно
правоотношение с ответника. Посочва се, че
ищецът работи на длъжност командир на екип в РС ПБЗН - Видин от
01.09.1992г. Посочва също, че през цялото време е работил на сменен режим на
работа като смените са били по 24 часови дежурства, поради което е полагал труд
повече от 40 часа седмично.
Твърди, че за периода от
20.04.2018г. до 31.12.2020г. е полагал нощен труд, за което му е заплатена
добавка от 0,25 лв. за всеки отработен час. Поддържа, че ответникът е следвало
да му заплати допълнително възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез
превръщане на нощните часови в дневни съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, като се преизчисли положения нощен труд по
коефициент 0,143.
Ищецът поддържа, че след отмяната
на Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014г., по силата на чл. 31, ал. 2 от
която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд от държавните служители в МВР между 22.00 часа и 06.00 часа се умножава по
коефициент 0,143, е налице непълнота в специалната уредба. Субсидиарно следвало
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
обн. ДВ от 26.01.2007г., в чл. 9, ал. 2 от която било предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Иска се от съда да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на
1000.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд от нощен труд за периода от 20.04.2018г. до 31.12.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
20.04.2021г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 100.00 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от падежа й до завеждане на исковата молба в
съда. Претендират се разноските по
делото.
По искане на ищеца на основание
чл. 214 от ГПК с протоколно определение
от 11.05.2022г. съдът е допуснал увеличение в размера на исковите претенции
като искът за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд се счита предявен за сумата от 1951.01 лева, а искът за заплащане на
обезщетение за забава се счита предявен за сумата от 277.11 лева.
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите
претенции като неоснователни. Не се оспорва, че страните се намират в служебно
правоотношение на посоченото основание.
Поддържа се, че исковата молба се
основава на Наредба № 8121з-407 на МВР от 19.08.2014г., отменена много преди
процесния период и на НСОРЗ, чието приложно поле по аргумент на по-силното
основание, че не обхваща държавната администрация. Посочва, че съгласно чл. 67,
ал. 7, т. от ЗДСл, заплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд, на
основание чл. 67, ал. 3, се определя от Наредба, издадена от МС, но в същата не
е предвиден коефициент за преобразуване на нощните часове в дневни. На
основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 20 от
НЗДСДА, със заповед от 17.06.2020г. на Министъра на вътрешните работи е
определен размерът на допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен
час от него за времето между 22.00ч. и 6.00ч. на 1.00 лв. Излагат се
съображения, че ако трябва да се „сложи“ от съда коефициент, то той ще е
единица, като се изтъкват аргументи, че съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР,
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24 часов
период. Нощен е трудът, който се полага между 22.00ч. и 6.00ч., т.е.
коефициентът, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време за работното място на ищеца е единица.
Поддържа се, че НСОРЗ не е
приложима към настоящия случай, тъй като ищецът е държавен служител в системата
на МВР и ако следва да се прилага относим акт, то това е Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация.
Претенцията за лихви, която е с
акцесорен характер, се оспорва като неоснователна поради недължимост на
главното вземане. Претендират се направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед
данните по делото, Съдът намира за установено от фактическа страна следното :
Не се оспорва, че страните се
намират в служебно правоотношение на
посоченото основание, както и не е се оспорва, че за исковия период от 20.04.2018г.
до 31.12.2020г. ищецът е
работил на сменен режим по график при сумарно отчитане на отработеното време
между 22. 00 ч. и 06. 00
ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници.
От
заключението на вещото лице по назначената и приета
по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява
че през исковия период ищецът е отработил общо 1656 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 0.143 възлиза на 237 часа положен извънреден труд, който се равнява на 1951.01 лева. Според
заключението на вещото лице, обезщетението за забава на плащането на главниците
за заявения три годишен период по периоди на възникване е в размер на 277.11
лева.
От приложените към
експертизата 9 броя платежни бележки за начисленото БТВ на ищеца за исковия
период, представени на вещото лице от ответника, се установява, че в платежната бележка за месец 04.2018г. е направено отбелязване, че
за периода от 20.04.2018г. до 30.04.2018г. лицето няма положен нощен труд.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
При
така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/ чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период / чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период / чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /
чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи / чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.
За периода от 19.08.2014
г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69
от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила
от 01.04.2015 г.). От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От
02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите
наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.
40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6: 00 ч. за отчетния
период се умножава по 1, 143. В следващите Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 36 от 07.01.2020г,
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. В
Наредба № 8121з- 1174 от 21.10.2020г. и Наредба № 8121з- 1353 от 15.12.2020г., е
посочено, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР, но не е
посочен алгоритъм за преизчисляване.
Налице е
празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1, 143. В
противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се
регулират от КТ. Освен това, действително в чл. 187,
ал. 3, изр. 4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през
нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата
продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е положил 1656 часа
нощен труд, като след преизчисляване на нощния труд в
дневен, се установява, че ищецът е положил 237 часа
извънреден труд, поради което дължимото възнаграждение според заключението на вещото лице възлиза
на сумата от 1951.01 лева. С оглед
на това, че за периода от 20.04.2018г. до 30.04.2018г. ищецът няма положен
нощен труд, не му се дължи и заплащане за извънреден труд и исковата претенция в
тази част ще следва да бъде отхвърлена.
Искът за лихва за забава е акцесорен по
отношение на иска за главното вземане. С оглед уважаването на главния иск
подлежи на уважаване и обусловената претенция, която за периода на забавата от
момента, в който вземанията за трудови възнаграждения по отчетни периоди са
станали изискуеми, до депозиране на исковата молба възлиза според заключението
на вещото лице в размер на 277.11 лева.
Ответната страна не е ангажирала доказателства на ищеца да е изплатено дължимото възнаграждение в горния размер за положения от него
извънреден труд, поради което исковите претенции ще следва да се
уважат изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар в общ размер от 700.00 лева, който се претендира от ищеца. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение
за прекомерност на хонорара, съдът може да намали същия съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно установената практика на ВКС, обективирана в определение
№ 533 от 30.10.2107 г. по ч. т. д. № 1649/2017 г. на I ТО и определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. №
868/17 г. на ВКС, ІІІ г. о., в хипотеза на обективно съединяване на искове
материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Това е
така, защото в случая се касае за обективно съединяване на главен и акцесорен
иск, като обусловеността им не изисква процесуални действия, свързани с
различен предмет на доказване по двата иска. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да се определи от аритметичния сбор на всички претенции,
а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. Така дължимите
разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на
предявяване на исковете възлизат на 385.97
лева.
Тъй като
ищецът е освободен по силата на закона от заплащане на държавна такса за водене
на делото /т.23 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012
г.,ОСГТК на ВКС/, по правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК, при този изход от спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер
на 89.13 лева. Ответникът като държавно учреждение не е освободено от заплащане
на държавни такси по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като предмет на
делото не са публични държавни вземания, а частни субективни права на ищеца
/така т.10 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012
г.,ОСГТК на ВКС/.
Ответникът следва да понесе и разноските за
вещо лице в размер на 100.00 лева, платени от бюджета на съда.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“ - София с адрес: гр. София, ул. Пиротска №
171А да заплати на К.С.Л. с ЕГН ********** *** със съдебен
адрес:*** сумата от 1951.01 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.05.2018г. до 31.12.2020г.,
получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда – 20.04.2021г. до окончателното плащане, като исковата претенция за периода от
20.04.2018г. до 30.04.2018г. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна, както и да заплати сумата от 277.11
лева, представляваща лихва за
забава върху главницата по периоди на възникване до
предявяване на иска в съда – 20.04.2021г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ -
София с адрес: гр. София,
ул. Пиротска № 171А да заплати на К.С.Л. с ЕГН ********** *** със съдебен
адрес:*** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 385.97 лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ -
София с адрес: гр. София,
ул. Пиротска № 171А да
заплати по сметка на РС – Видин сумата от 89.13 лева – държавна такса, както и сумата от 100.00 лева – разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: