Определение по дело №2111/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2124
Дата: 15 октомври 2019 г.
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20195300502111
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

О   П  Р   Е   Д   Е  Л   Е     Н     И     Е   №2124

 

гр. Пловдив , 15.10.2019 г.

 

           ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделениеVІІ-ми гр. с.  в закрито   заседание на 15.10.2019 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

 ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

   ХРИСТО ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Стефка Михова  в.ч.гр.д №2111 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                             

Производството е по реда на чл.278, ал.1 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 и с чл.130 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба , подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *********  , чрез процесуалния представител юрисконсулт И.Н.,   против определение №8503/30.07.2019г.  по гр.д. № 7019//2019г. на Районен съд – Пловдив ,  с което  е върната, исковата молба на жалбоподателя и прекратено производството по делото  в частта по предявения от него  против  Й.Р.И., ЕГН **********,  иск по чл. 422 ГПК за дължимост на сума от 606,80 лева – обезщетение за забава, както и относно искането за законна лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда до погасяването, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 1007/01.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1675/2019 г. на ПРС, XXI гр.с., както и в частта, с която са предявени осъдителни искове в условията на евентуалност за сумите от 4021,59 лв. – главница; 1982,41 лева – дог. лихва и 672,90 лева – обезщетение за забава, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба до погасяването,  и обезсилена  Заповед по чл. 410 ГПК № 1007/01.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1675/2019 г. на ПРС, XXI гр.с.  в частта за сумата от 606,80 лева – обезщетение за забава, както и за искането за законна лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда до погасяването.

В жалбата, инициирала настоящето производство, се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт  и се настоява за отмяната му , с връщане на делото на първостепенния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на първоинстанционен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна поради следното:

За върне исковата молба на подателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,ЕИК: *********  и да прекрати производството по предявения от него в условията на евентуалност осъдителен иск, първоинстанционият съд е приел, че е недопустимо съединяване при условията на евентуалност на установителен иск, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление, тъй като двата иска – установителният по реда по чл. 422 ГПК и осъдителният, се основават на едно и също основание – договор за банков кредит, като е налице идентитет на претендираните вземания.

Така изложените съображения решаващият състав на съда намира за неправилни.

Осъдителните искове са съединени при условията на евентуалност с установителни искове по реда на чл.422 ГПК с предмет едни и същите вземания. Условието за разглеждане на осъдителните искове обаче е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпъленние и неподдържано спрямо предявените установителни искове/ – уведомяване на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл.422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида искове различни темпорални момента – преди и след заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Така и постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение №387/24.07.2017 по дело №1369/2017 на ВКС, ТК, I т.о. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 139/5.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на  І ТО на ВКС.

Поради гореизложеното, в обжалваната му част определението следва да бъде отменено като неправилно. 

Неправилно е и определението на първоинстанционния съд , в останалата част,  с която е прекратил производството по иска по чл.422  от  ГПК досежно вземането за обезщетението за забава  поради липса на идентитет  в периода на претенцията заявена по искова молба и в заповедното производство.

Тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и искова молба се констатира от въззивния съд , както и  ненужно даваните  от първоинстанционния съд многократни указания до ищеца да отстрани противоречията в периода на обезщетението за забава.

Настоящият състав съпоставяйки вземането по заповедта за изпълнение  и по искова молба, констатира , че е  налице пълна идентичност по вид, период и размер между вземанията по издадената заповед за изпълнение и вземанията, предмет на предявения установителен иск. Видно от издадената в заповедното производство заповед за изпълнение  в полза на заявителя е присъдена сума в размер от 606,80 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 21.10.2017г. -30.01.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда-31.01.2019г. до окончателното й изплащане. Именно за този период и размер ищецът е претендирал установяване на своето вземане срещу ответника съгласно петитума на исковата му молба и  уточняващата по делото молба от 04.07.2019г.

В обобщение на изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е постановено в нарушение на процесуалния закон, с оглед на което следва да бъде отменено, а делото - върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното,  Пловдивският окръжен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОТМЕНЯ  изцяло определение №8503/30.07.2019г.  по гр.д. № 7019//2019г. на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр. състав.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационо обжалване и е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

 

 

                                                                                          2.