РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Нова Загора, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20242220100940 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от
изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., чрез адв.С. З. – АК София, със съдебен адрес
гр.********, партер срещу А. К. К. ЕГН ********** с адрес гр.********* с правно
основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Цената на иска е 1958.65 лева,
от която сума са за главница – 965.46 лв., за възнаградителна лихва – 274.70 лв., за
мораторна лихва– 718.49 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда 18.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
В нея ищецът твърди, че отпуснал на ответника в камеството му на картодържател
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1385.35 лв.
по силата на Договор за издаване на кредитна карта МК 73687 от 10.05.2018г.. По силата на
чл.8 т.1 от Общите условия на банката към договора за издаване на кредитната карта, които
били приети от К., страните се уговорили всеки месец да се изпращали месечни извлечения,
отразяващи всички операции и сделки, извършени с картата. На 05.01.2021г. било подписано
по инициатива на ответника Допълнително споразумение към договора, с което били
предоговорени условията по кредита и били предоставени облекчени условия заради
пандемията Ковид-19.
На 28.01.2022г. А. К. преустановил редовното заплащане на дължимите вноски по
изпратените месечни извлечения и не били платени две последователни месечни извлечения
от дати 28.01.2022г. и от 28.02.2022г.. На основание чл.20 т.2 от общите условия банката
упражнила правото си да обяви цялото задължение на длъжника за незабавно изискуемо и
дължимо, без да прекратява договора. На това основание банката обявила вземането си за
възстановяване на кредита за изцяло предсрочно изискуемо, за което уведомила длъжника с
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, връчено му чрез ЧСИ М.М. с район
на действие ОС Сливен. Призовкарят на ЧСИ посетил адреса на ответника /посочен и в
исковата молба/ на 12.10.2023г., 21.10.2023г. /почивен ден/, 01.11.2023г. и 16.11.2023г., но не
успял да го открие. На последната дата същият залепил уведомление по реда на чл.47, ал.5
от ГПК и двуседмичният срок от залепването изтекъл на 04.12.2023г., но длъжникът не се
явил в кантората на ЧСИ. Направена била справка за регистрирани трудови
правоотношения, но не се намирал в такива и на осн.чл.47, ал.5 от ГПК уведомлението
следвало да се счита за редовно връчено на дата 04.12.2023г..
1
Ищецът твърди, че в резултат на извършеното настъпила предсрочна изискуемост на
вземането му на 04.12.2023г., на която дата било връчено на К. уведомлението за обявяване
на предсрочна изискуемост инкорпориращото волеизявление на кредитора. С настоящата
искова молба ищецът претендирал главница в размер на 965.46 лева за периода от
28.01.2022г. до 06.03.2024г., представляваща непогасеното вземане за главница по договора,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
на 18.03.2024г. до окончателното му изплащане. На основание чл.10 от общите условия,
приложими по Договор за издаване на кредитна карта МК 73687 от 10.05.2018г. и
Приложение № 1, ищецът претендирал договорната /възнаградителна/ лихва в размер на
274.70 лева за периода 28.01.2022г. до 04.12.2023г. и обезщетение за забава /мораторна
лихва/ в размер на 718.49 лева за периода 28.01.2022г. до 06.03.2024г..
За това, че договорът станал предсрочно изискуем банката предприела действия за
събиране на дължимите суми, описани по-горе, подавайки заявление по чл.417 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
изпълнителен лист. НЗРС образувал ч.гр.д.№ 271/ 20234. по своя опис, в което
производство била издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника А. К. К., с която било
допуснато незабавното изпълнение по искане на ищеца за посочените суми. С вх.№ 3343 от
24.07.2024г. на НЗРС постъпило писмо от ЧСИ М.М., с което уведомявала, че поканата за
доброволно изпълнение на длъжник била връчена по чл.47 от ГПК. Водим от това съдията-
докладчик по ч.гр.д.№ 271/2024г. издал Определение № 524/ 26.07.2023г., с което било
спряно принудителното изпълнение по изп.дело № 20247680400593 по описа на ЧСИ М.М. с
рег.№ 768 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Сливен. С него били дадени указания
на взискателя, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си по издадената
заповед за изпълнение № 162/ 19.03.2024г., в противен случай ще бъде обезсилена заповедта
и издадения изпълнителен лист по чл.418 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът освен главницата, мораторната и възнаградителната
лихва му бил осъден да му заплати и направените в заповедното производство разноски –
39.17 лв за държавна такса и 480 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи със силата на
присъдено нещо, че по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********
ответникът А. К. К. ЕГН ********** с адрес гр.********* му дължи по Договор за издаване
на кредитна карта МК 73687 от 10.05.2018г. и Допълнително споразумение от 05.01.2021г.
неиздължена главница в размер на 965.46 лв. за периода от 28.01.2022г. до 06.03.2024г., за
възнаградителна лихва – 274.70 лв. за 28.01.2022г. до 04.12.2023г., за мораторна лихва–
718.49 лв. за периода от 28.01.2022г. до 06.03.2024г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда 18.03.2024г. до окончателното
изплащане на вземането.
Моли да бъде осъден ответника К. да му заплати направените в настоящия исков
процес съдебни и деловодни разноски, от които 39.17 лв. за внесена държавна такса и 595.04
лв. заплатено адвокатско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 271/2024г. на НЗРС – 39.17 лв. за държавна такса и 480 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение. Моли да бъде приложено по делото частно гр.дело №
271/ 2024г. по описа на НЗРС.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, същият е
отказал да получи препис от исковата молба при връчването й от призовкаря на РС. Не се
явява в първото по делото открито съдебно заседание и не изпраща представител, както и не
е депозирал молба да се гледа в негово отсъствие. С оглед на това ищецът „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД е поискал постановяване на неприсъствено решение.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото
доказателства, намира, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
2
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищецът,
чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на неприсъствено решение при
наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявения иск, чрез постановяване на неприсъствено решение
по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника при условията на
чл.44, ал.1, изр.5 и 6 от ГПК като на 12.09.2024г. призовкарят на РС е удостоверил с подписа
си, че ответникът А. К. е отказал да получи съобщението и приложенията към него.
Съгласно чл.44, ал.1, изр.6 от ГПК отказът на получателя не засяга редовността на
връчването и съдията –докладчик по делото е разпоредил да се счита за редовно връчено и
след изтичане на срока за отговор по чл.131 от ГПК да се докладва. В срока за отговор по
реда на чл. 131 ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците за това са били
изрично посочени в нарочното съобщение за образувано гражданско дело. На следващо
място ответникът не се е явил лично, не е изпратил и представител в първото съдебно
заседание, въпреки редовното си призоваване, както и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че предявеният иск е
вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. С поведението си ответникът е показал, че не
желае да бъде уведомяван за образуваните срещу него производства и да защитава правата
си. При повторното изпращане на съобщение за насрочено открито съдебно заседание
адресът е бил посетен на различни дати, но не е открит да му бъде връчено определението
по чл.140 от ГПК.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 271/2024 г. по описа на РС-Нова
Загора е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 417 ГПК в полза на„ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД срещу ответника, е била издадена заповед за изпълнение за процесната
сума 1958.65 лева, от която сума са за главница – 965.46 лв., за възнаградителна лихва –
274.70 лв., за мораторна лихва– 718.49 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда 18.03.2024г. до окончателното изплащане на
вземането. Предвид връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е дал
указания на заявителя да предяви вземанията си за установяване в исков процес.
Съдът, след като се увери, че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, както и че исковете са
вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените
писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, поради което така предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, като бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1958.65
лева, от която сума са за главница – 965.46 лв., за възнаградителна лихва – 274.70 лв., за
мораторна лихва– 718.49 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда 18.03.2024г. до окончателното изплащане на вземането по
Договор за издаване на кредитна карта МК 73687 от 10.05.2018г..
По отношение на разноските по делото съдът счита, че следва да бъде уважено
искането на ищеца за присъждане на разноските по делото с оглед постановяването на
решението и уважаването на предявения от него иск. Представен е списък по чл.80 от ГПК
за направените разноски и следва да му бъдат присъдени платените такива – държавна такса
в размер на 39.17 лв. по сметка на РС Нова Загора, заплатено адвокатско възнаграждение в
3
размер на 595,04 лв. по настоящото дело и разноските по ч.гр.д.№ 271/2024г. на НЗРС в
размер 39,17 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение 480.00 лева или общо
519.17 лв.. Поради което следва да бъде осъден ответникът А. К. да заплати на ищеца
направените разноски в двете съдебни производства в размер на 519,17 лв. за заповедното и
за исковото 634,21 лв., или общо 1153,38 /хиляда сто петдесет и три лева и 38 стотинки/
лева.
Водим от горното, съдията
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен път“ №
260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д. и А. К. К. ЕГН **********
с адрес гр.*********, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********
за сумата от 1958.65 лева, в която сума е включена главница – 965.46 лв., възнаградителна
лихва – 274.70 лв., мораторна лихва– 718.49 лв., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда на 18.03.2024г. до окончателното изплащане на
вземането по Договор за издаване на кредитна карта МК 73687 от 10.05.2018г. и
Допълнително споразумение от 05.01.2021г. против А. К. К. ЕГН ********** с адрес
гр.*********, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА А. К. К. ЕГН ********** с адрес гр.********* да заплати на„ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д.
направените разноски в двете съдебни производства в размер на 519,17 лв. за заповедното и
за исковото 634,21 лв., или общо 1153,38 /хиляда сто петдесет и три лева и 38 стотинки/
лева.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4