№ 23
гр. Девин, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шести април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20225410200005 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно
постановление № 21-0252-000370/22.12.2021г. на Началник група към
ОДМВР Смолян РУ – Девин, като незаконосъобразно, постановено при
нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, издадено е в нарушение на материално-
правните и процесуално-правни разпоредби, същото е необосновано. Счита,
че процесното наказателно постановление е издадено при допуснати
съществени нарушения, тъй като в него не се съдържа словесно описание на
административното нарушение. Обстоятелствената част на наказателното
постановление следва задължително да съдържа приетото за установено от
АНО самостоятелно описание на нарушението, с посочване на
обстоятелствата свързани с обективните и субективните признаци от състава
на нарушението. Фактите и обстоятелствата, изброени в чл. 57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които
го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, съставляват мотивите- фактическите и правни основания, от които
1
следва постановеният от АНО резултат. Счита, че в случая в Наказателното
постановление не е налице словесно описание на административно
нарушение. Оспорва фактическите констатации, отразени в НП и твърди, че
не е извършил вмененото му нарушение. Същият не е знаел, че управлява
МПС с прекратена регистрация.
В о. с. з. жалбоподателят не се явява. За него пълномощникът му
адв. С. поддържа жалбата и аргументите в нея като моли съда да отмени
процесното НП като незаконосъобразно, по следните съображения: Самото
НП не отговаря на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно:
Описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Видно от самото НП е направено едно описание, че НП се
издава на основание чл. 36 ал.2 от ЗАНН. В НП е посочено нарушението, но
така описаното административно обвинение не отговаря на посочените
правни норми посочени по- горе. Действително е написано за какво е било
водено производството от РП- Девин, но административно наказващия
орган дължи самостоятелно да сформира диспозитив на административно
нарушение, какъвто не е сформиран, както по- горе посочих. В тази насока
представя две решения на Административен Съд- Смолян, които нямат
задължителен характер, а именно Решение № 122/16.04.2021г. по КАНД №
17/2021г. и Решение № 132/27.04.2021г. по КАНД № 35/2021г., в този
смисъл са тези решения. Отделно от това цитира Решение № 42/03.11.2021г.
по АНД № 95/2021г. на РС- Девин, което е потвърдено с Решение №
59/07.03.2022г. по КАНД № 169/2021 г. по описа на Административен съд-
Смолян, в което решение са изведени изводите, че когато лицето не е
уведомено, а именно собственика за прекратената регистрация липсва умисъл
и той не осъществява елементите на административно нарушение. Видно от
представената справка от Сектор „Пътна полиция“, че собственика на
автомобил с рег. № ****** не е уведомен за прекратена регистрация на
автомобила. Не на последно място, от данните по делото се установява, че
доверителят ми не е собственик на автомобила. Автомобила е собственост на
баща му като в тази насока цитира Решение № 47/14.12.2021г. по АНД №
123/2021г. на РС- Девин, което е достатъчно основание само по себе си
процесното НП да бъде отменено. Моли на доверителят му да бъдат
присъдени направени по делото разноски.
2
В с. з. въззиваемия не изпраща представител и не взема становище
по жалбата. В придружителното писмо, с което е изпратена
административната преписка по атакуваното наказателно постановление моли
в случай, че по делото са представени доказателства за реално платено
адвокатско възнаграждение и се претендират разноски за това, които са над
минималния размер, определен по реда на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то на основание чл.
63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и определяне на разноски за платено
адвокатско възнаграждение, над минимално определените по реда на Наредба
№ 1 се явява прекомерно и не отговаря на критериите на чл. 36, ал.2 от Закона
за адвокатурата- хонорара да е „обоснован и справедлив“.
РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2
от ЗАНН /НП е получено на 17.01.2022 г., жалбата е депозирана на
21.01.2022 г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е
основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание
чл.63, ал.2 от ЗАНН да бъде отменено, по следните съображения:
Установява се от показанията на свидетелите С.А.- „младши
автоконтрольор“, В.К. и М.С.- „младши автоконтрольор“ - всички служители
в РУ- Девин, че на 03.11.2021г. осъществявали контрол на движението по път
трети клас 866 и се намирали на изхода на с. М. посока гр. Кр.. Свид. С.А.
спрял за проверка лек автомобил марка „УАЗ“, с рег. № ******, който се
движел от центъра на селото към посока гр.Кр., управляван от лицето СТ. Т.
Г.. При направена справка през АИСС се установило, че същия е с
прекратена регистрация поради гражданска отговорност по чл. 143 ал.10 от
ЗДвП. Автомобила бил с една регистрационна табела - отпред, отзад
нямало. При разговор с водача същия им заявил, че наскоро баща му е
починал и не е знаел, за причината за номерата. Той казал, че автомобила е на
баща му, той е починал и сега той го кара.
3
За констатираното нарушение свид. С.А. в присъствие на
жалбоподателя и свидетеля М.С. му съставил АУАН № 364/03.11.2021г. за
нарушение на чл. 140 ал.1, пр. 1 от ЗДвП, който жалбоподателя подписал без
възражения.
Издадено е Наказателно постановление № 21-0252-
000370/22.12.2021г. от Началник група към ОД на МВР-Смолян, РУ - Девин-
Р. Х., упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, поради постъпило на
20.12.2021 г. с вх.№ 252000-7764 в РУ- Девин Постановление за прекратяване
на наказателно производство на Районна прокуратура-гр. Смолян, ТО-Девин
с рег. № 3129/2021/17.12.2021 г., с което отказва да се образува досъдебно
производство по преписка с вх. № 3129/2021г. по описа на РП-Смолян, ТО-
Девин. Постановява се преписката да се прекрати и да се изпрати на
началника на Районно управление -Девин за реализиране на административно
наказателна отговорност спрямо СТ. Т. Г. с ЕГН **********, за това, че на
03.11.2021 г. около 11.35 ч. по третокласен път № 866 на 71 км.+200 м. в
посока на движение от центъра на с. М., обл. См. към гр. Кр., обл. Пл.
управлява лек автомобил марка и модел „УАЗ 31512“ с рег. № ******,
собственост на Т. Ст. Г. с ЕГН ********** от гр. Кр. като допуска следното
нарушение: 1.Управлява горепосоченият автомобил по път отворен за
обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред. Същият е
с прекратена регистрация от дата 30.05.2018г. по чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Причина без гражданска отговорност. Установено чрез справка в ОДЧ-
Девин. Първоначално е образувана проверка с оглед данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, която е прекратена от РП-
Смолян, ТО- Девин, и е извършил: 1. Управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал. 1 от
ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр. 1 от
ЗДвП му е наложил по т.1. По чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП –Глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
Според писмо рег. № 105800-3562/16.03.2022г. на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР- Смолян не е изпращано уведомително писмо от
Сектор „ПП“- Смолян до собственика на автомобил с рег. № ******, с което
да е уведомен за прекратената регистрация на автомобила, поради
4
незаплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на
техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма, спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Съдът споделя възражението на жалбоподателя, посочено в жалбата,
че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН
и атакуваното наказателното постановление. Нарушението не е описано
достатъчно ясно и конкретно. НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1,
т.5 т.6 от ЗАНН – описание на нарушението , датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които
го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били извършени
виновно. В НП е посочено: „на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, поради
постъпило на 20.12.2021 г. с вх.№ 252000-7764 в РУ- Девин Постановление за
прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура-гр.
Смолян, ТО-Девин с рег. № 3129/2021/17.12.2021 г., с което отказва да се
образува досъдебно производство по преписка с вх. № 3129/2021г. по описа
на РП-Смолян, ТО-Девин. Постановява се преписката да се прекрати и да се
изпрати на началника на Районно управление -Девин за реализиране на
административно наказателна отговорност спрямо СТ. Т. Г. с ЕГН
**********, за това, че ….“, което сочи за липса на обвинение за нарушение
по чл.140 ал.1 ЗДвП.
Вън от горното, управляваният от жалбоподателя автомобил
въпреки служебно прекратената регистрация бил с регистрационен номер
отпред. Според разпитаните по делото свид. С.А., В.К. и М.С. управлявания
от жалбоподателя автомобил нямало една от регистрационните табели /отзад
на автомобила/, но видно от НП няма изложени такива обстоятелства във
връзка с повдигнатото обвинение за нарушение чл.140 ал.1 от ЗДвП , респ. В
този смисъл непълно е описана фактическата обстановка в НП, описанието в
НП не внася неяснота относно елементите от фактическия състав на
нарушението - управление на нерегистрирано МПС, доколкото нормата на чл.
140, ал.1 от ЗДвП предвижда кумулативно наличие на регистрационни
табели, поставени на определените за това места и наличие на регистрация,
5
така че да е позволено движението на МПС по пътищата отворени за
обществено ползване. В конкретния случай и двете предпоставки за движение
на МПС не са били налични, като липсата им не е надлежно описана в
обстоятелствената част, както на АУАН, така и на наказателното
постановление. Административнонаказващия орган е подвел под отговорност
жалбоподателя само по една от кумулативните предпоставки - движение с
нерегистрирано МПС.
От друга страна, ако наказващия орган е счел, че жалбоподателя
управлява въпросното МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
поради прекратена регистрация на автомобила, без задължителна гражданска
застраховка „Гражданска отговорност“ не е повдигал обвинени за нарушение
на чл.68 ал.1, т.1 от КЗ.
Всички изложени до тук аргументи, сочат за нарушения на
императивната норма на чл.57 ал.1, т.5 т.6 от ЗАНН, което е достатъчно и
самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Жалбоподателят е обвинен, че е нарушил разпоредбата на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От събраните доказателства безспорно се
установява, че на 03.11.2021 г. около 11.35 ч. по третокласен път № 866 на 71
км.+200 м. в посока на движение от центъра на с. М., обл. См. към гр. Кр.,
обл. Пл. жалбоподателя е управлявал лек автомобил марка и модел „УАЗ
31512“ с рег. № ******, собственост на Т. Ст. Г. от гр. Кр. по път отворен за
обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред.
Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството
няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със
служебно прекратена регистрация от 30.05.2018г., въпреки дадените указания
с Разпореждане № 18/26.01.2022г. за окомплектоване на цялата
административно-наказателна преписка. Липсват писмени доказателства,
удостоверяващи, в т.ч. справки от сектор „ПП“ - Смолян и Гаранционен фонд,
от които да се установи, че регистрацията на автомобила е служебно
прекратена на 30.05.2018г., поради липса на гражданска отговорност, както е
посочено в НП.
6
Безспорно е, жалбоподателят като водач на управляваното от него
МПС по силата на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в
нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в
частност и към изискванията относно регистрацията на МПС. За последните е
действащ регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен
акт, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните
работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002 г./. В посочената
Наредба I-45 от 24.03.2000 г. намира своята нормативна уредба и процедурата
по служебно прекратяване. Съобразно чл. 18, т. 2 от Наредба I-45
от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи регистрацията на
превозно средство се прекратява служебно, а според чл. 18б, т. 8 от
цитираната Наредба регистрацията на превозно средство се прекратява
служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд.
Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. обаче при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС,
посочен в регистъра. Аналогично задължение е визирано и в чл. 143 ал. 10 от
ЗДвП, според която когато служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява
собственикът на пътното превозно средство.
За да е налице обаче административно нарушение, осъществяващото
го деяние (действие или бездействие) трябва да е извършено виновно – чл.6
от ЗАНН, т.е. деецът трябва да съзнава или поне да допуска, че с деянието си
нарушава или е възможно да наруши установения ред на държавно
управление (нормативно установено правило на поведение – извършване на
или въздържане от извършване на определено действие). В случая
управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС (моторно превозно
средство) се основава на служебно прекратена регистрация на управляваното
от жалбоподателя МПС. За това обстоятелство обаче (жалбоподателят да е
знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация) не се
събраха доказателства, имайки предвид, че към датата на извършване на
нарушението автомобилът не е бил негова собственост и е бил с предна
7
регистрациона табела, а регистрацията му е била прекратена служебно поради
неизпълнение на нормативно установено задължение на собственика му. Към
момента на проверката - 03.11.2021 г. жалбоподателя Ст. Г. не
е бил собственик на управлявания от него автомобил, липсват доказателства
по повод твърденията на свидетелите, че собственика на автомобила Т. Ст. Г.
е баща на жалбоподателя и е починал. Липсват доказателства ползвателя на
автомобила – жалбоподателя Ст. Г. да е бил уведомен, че автомобила е
със служебно прекратена регистрация поради незаплатена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, а се установи обратното видно от
писмо рег. № 105800-3562/16.03.2022г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР- Смолян, описано по-горе. Това обстоятелство
изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140 ал.1
ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по
пътищата за обществено ползване след като са регистрирани. Незнанието на
жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен
извод, че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП не
е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е
субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Това
обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по
чл. 140 ал.1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги
управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани.
Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до
категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП
не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като вината е
субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Ето
защо, след като жалбоподателят не е знаел или поне липсват данни да е знаел,
че регистрацията на управлявания от него автомобил е била прекратена към
датата, посочена в НП като дата на извършване на нарушението, то и
нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което той е бил санкциониран с
обжалваното НП, не може да му бъде вменено във вина, респективно – ако и
формално да е било извършено, не съставлява административно нарушение
по чл.175, ал.3 от ЗДвП по смисъла на чл.6 от ЗАНН. При тези доводи, след
като процесното нарушение не е извършено виновно от Ст. Т. Г., то
неправилно за него е ангажирана административно наказателната
отговорност, поради което НП подлежи на отмяна на основание чл.63, ал.2 от
8
ЗАНН, като неправилно и незаконосъобразно.
Разноски:
С оглед изхода на делото и своевременно направено искане от
жалбоподателя за присъждане на разноски следва в негова полза да му се
присъдят. Жалбоподателя за осигуряване на защитата и процесуалното си
представителство е ангажирал адвокат С., и е заплатил в брой сумата от
400.00 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие от 17.01.2022г.
Същият е представен пред съда своевременно по съответното дело по
обжалване на НП (лист 7). Договорът е двустранен възмезден и са безспорни
неговата валидност, действие и последици. В тази връзка съобразно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на
ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на
плащане. Предвид съдържанието на ДПЗС по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, където е отбелязано извършеното плащане, следва да се
приеме, че е представено доказателство за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Извършеното плащане в хода на делото е за осъществена по
него правна защита. От въззиваемият е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно и по
силата на чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2994г. за минималните
адвокатски възнаграждения следва да се осъди въззиваемия да заплати на
жалбоподателя сумата от 300 лева разноски за минимално адвокатско
възнаграждение.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0252-
000370/22.12.2021 г., издадено от Р. Х. –Началник група към ОД на МВР-
Смолян, РУ- Девин, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, с коeто на СТ. Т. Г., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Кр., обл. Пл., ул. Г. Ст. № *, за нарушение на чл.140 ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП му е
наложил по т.1. По чл. 175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и
9
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Смолян ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Т. Г., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Кр., обл. Пл., ул. Г. Ст. № * сумата от 300.00
лева /триста лева/ - разноски за минимално адвокатско възнагражение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
10