О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260153
гр. Шумен, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски окръжен съд в
закрито заседание на
двадесет и трети ноември две
хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Константин Моллов 2. мл. с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 428 по описа за
2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба с вх. № 7819/ 10.09.2020 год., депозирана от „Ремо“ АД,
„Ремо-98“ АД и „Инкотар“ АД чрез процесуалния им представител адв. Г.А. против Постановление
вх. № 8298/ 27.07.2020 год. на ЧСИ Р.Р.с рег. № 931, с район на действие ШОС, в
частта му, с която към изпълнително дело № 20199310400160 са присъединени за
събиране задълженията от: 1. Изпълнителен лист, изд. 25.01.2010 год. от СГС на
осн. решение по гр.д. 942 по описа за 2007 год. на СГС със задължено лице
„Ремо-98“ АД спрямо взискателя Агенция за публични предприятия и контрол за
неолихвяемо вземане в размер на 2731 лева;
2. Изпълнителен лист, изд. 29.02.2008 год. от СРС на осн. определение по гр.д.
4070 по описа за 2008 год. на СРС със солидарно задължени лица „Ремо-98“ АД и
„Инкотар“ АД и ипотекарния длъжник „Ремо“ АД (жалбоподателите) спрямо
взискателя Агенция за публични предприятия и контрол за сума в размер на 652,95 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
13.02.2008 год. – 08.12.2008 год., върху забавената част от девета вноска в
размер на 5179,15 лева; 3. Изпълнителен лист, изд. 30.08.2007 год. от ШРС на
осн. определение по ч.гр.д. 1396 по описа за 2006 год. на ШРС със солидарно
задължени лица „Ремо-98“ АД и „Инкотар“ АД и ипотекарния длъжник „Ремо“ АД
спрямо взискателя Агенция за публични предприятия и контрол за неолихвяемо
вземане в размер на 1540,22
лева; 4. Изпълнителен лист, изд. 12.03.2012
год. от СГС на осн. определение по т.д. 2 по описа за 2008 год. на СГС със
солидарно задължени лица „Ремо-98“ АД и „Инкотар“ АД и ипотекарния длъжник
„Ремо“ АД спрямо взискателя Агенция за публични предприятия и контрол за
неолихвяемо вземане в размер на 10721,61 лева и за неолихвяемо вземане в размер на 4786,36 лева.
В
жалбата се навежда твърдение, че постановлението в атакуваната част е
незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно „Ремо“ АД е конституирано като
ипотекарен длъжник по присъединените вземания по пункт 2,3 и 4, тъй като същите
не фигурирали между обезпечените със законна ипотека вземания. Излага се, че
издаденият изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4070/ 2008 год. на СРС не е годен
изпълнителен титул, тъй като производството по него било спряно с определение
на СРС от 27.02.2009 год. по гр.д. № 6542/2009 год. Навеждат се твърдения, че
вземанията по представените изпълнителни листове са издадени въз основа на
нередовно водено счетоводство на взискателя. Изложени са подробни съображения,
че всички претенции за присъединяване са за вземания, които са погасени по
давност и перемирани. Твърди се, че постановлението е издадено по недопустима
молба. Жалбоподателите молят за отмяна на постановлението в атакуваната част.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят Агенция за публичните предприятия и
контрол, чрез техния процесуален представител юриск. И.С., е депозирал писмено
възражение по жалбата, в което излага становище за нейната недопустимост.
На
основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Р.Р.е изложил мотиви по отношение на
обжалваното постановление, в които излага доводи за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок (чрез куриер на 09.09.2020 год., л. 505 от
ИД).
След като се запозна с материалите по делото,
настоящата инстанция съобрази от фактическа страна следното:
Изпълнително
дело №20199310400160 по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. № 931, с район на действие ОС
Шумен, е образувано по молба от 08.02.2019г. на Агенция за приватизация и следприватизационен
контрол, гр. София (праводател на Агенция за
публичните предприятия и контрол), срещу солидарните длъжници "Ремо
98" АД- гр. Шумен и "Инкотар" АД- гр. София, с приложени към молбата два изпълнителни листа. Първият е издаден на 24.03.2008 г. по гр. д.
№942/2007г. по описа на САС,
съгласно който длъжниците следва да заплатят солидарно на АПСПК сумата от 28720, 58 лв. дължима вноска от цена на Пакет № 1 от
капитала на "Ремо" ЕАД-гр. Шумен, по
силата на договор за приватизация №Р250-473/13.08.1998г., ведно със законната
лихва, считано от 30.03.2003г.
до окончателното й изплащане; както и "Ремо 98" АД да заплати на
АПСПК сумата от 119 553, 17 лв., неустойка
поради забавено плащане на дължими вноски от цена по Пакет №1 от капитала на "Ремо"
ЕАД- гр. Шумен, за периода 13.08.2000г. до 25.04.2003г. ведно със
законната лихва считано от 24.06.2003г. до окончателното изплащане на сумата.
По втория изпълнителен
лист от 01.02.2012г. по ч. гр. д. №61051/2011 г. по описа на СРС "Ремо 98" АД- гр. Шумен и "Инкотар"АД- гр. София, следва
да заплатят солидарно на АПСПК-
гр. София сумата от 66933, 25 лв., представляваща осма разсрочена годишна
вноска с падеж 31.12.2006г. от цената по договор за приватизационна продажба на
75% от капитала на "Ремо" ЕАД- гр. Шумен
от
13.08.1998г., ведно с увеличението по чл. 25, ал. 3, т. 3 ЗППДОП (отм.), ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2011г. до окончателното
плащане; сумата от 1338, 67 лв. разноски по производството, представляваща платена държавна такса и сумата
от 1119, 33 лв. за адвокатско възнаграждение. Този изпълнителен лист е
частично обезсилен с Определение от 11.05.2016г.
по гр. д. №61051/2011 г. на СРС, относно вземането над сумата от 3425, 39 лв.,
относно разноските над 68, 51 лв. и относно юрисконсултското възнаграждение над
57, 28 лв.
С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено към
всички недвижими имоти и движими вещи, собственост на длъжниците, както и принудителното изпълнение да се
насочи върху имоти, собственост на „Ремо АД“ гр. Шумен, ипотекирани в полза на взискателя
със законна ипотека.
От
приложената по делото молба се
установява, че в полза на АПСПК на 14.03.2013г. е вписана законна ипотека, вписана в Служба по вписванията Шумен, вх.
№1768/14.03.2013г., .../2013г. , за обезпечаване вземанията на Държавата, от една страна в качеството й на продавач,
произтичащи от неизпълнение на сключения
на
13.08.1998 г. между Министъра на земеделието горите и аграрната реформа и
"Ремо 98" АД-гр. Шумен
и
"Инкотар"ООД-
гр. София (понастоящем „Инкотар“ АД), от
друга страна в качеството им на купувачи, договор за приватизационна продажба на
42500 поименни акции представляващи 75% от
регистрирания към датата на подписване на договора капитал на "Ремо"
ЕАД- гр. Шумен (понастоящем
"Ремо"АД, гр. Шумен), върху собствения на приватизираното дружество „Ремо“ АД
поземлен имот с идентификатор 8351.670.55 и 13 сгради, които попадат върху имота,
подробно описани, за следните суми: 6457, 08 лв.
- законна лихва за забава върху остатъка от трета вноска в размер на
28 720, 58 лв. за периода от 30.03.2003г. до 21.03.2005г.; 119 533,17 лв. - неустойка за забавено плащане на дължими
вноски от цената, ведно със законната лихва за периода от 24.06.2003г. до
окончателното плащане; 2731 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
На длъжниците "Инкотар" АД и "Ремо-98" АД са връчени покани за доброволно изпълнение на задължението на 27.02.2019г. В поканите е посочено, че задължението на "Инкотар" АД възлиза на 212458,63 лева, а на „ Ремо-98“ АД – на
560595,62 лева.
По
делото са извършени справки за проучване имущественото състояние на длъжниците.
Наложени са запори
върху банкови сметки на длъжника „Инкотар“ АД в „Юробанк България“ АД и
„Уникредит Булбанк“ АД, извършвано е разпределение на постъпили суми.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбите на чл. 435, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно
изброени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в:
постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество,
което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето
лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в
случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по
изпълнението, както и постановлението за възлагане и то само на две основания:
наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или имуществото да
не е възложено на най-високата предложена цена, разпределението на суми (чл. 462, ал.
2 от ГПК), както някои други
действия (чл. 503, ал.
2 от ГПК, чл. 521, ал.
3 от ГПК и чл. 527, ал.
4 от ГПК), неотносими към настоящия случай.
В настоящия случай съдът
констатира, че не се обжалва акт или действие, което да попада в предметния
обхват на чл. 435, ал. 2
и ал. 3 от ГПК. Обстоятелството, че
жалбоподателите са длъжници в изпълнителното производство, обосновава извода,
че само лимитивно изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2
и ал. 3 от ГПК действия на съдебния изпълнител
мога да бъдат предмет на жалба. Предмет на обжалване в настоящето производство
е постановление на ЧСИ Р.Р.в частта му, с която
присъединява задължения към
изпълнителното дело. Липсата на признато от закона
процесуално право на жалба на длъжник срещу атакуваното действие на съдебния
изпълнител изключва възможността за разглеждането й по същество. Ето защо депозираната
от "Инкотар" АД, "Ремо-98" АД и „Ремо“ АД жалба срещу постановление от 27.07.2020
год., в частта, в която са присъединени задължения към изпълнителното дело е
процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото трябва да се прекрати в тази част.
Процесуално
недопустима се явява жалбата на "Инкотар" АД и "Ремо-98" АД срещу атакуваното постановление в частта, в която
дружеството „Ремо“ АД е конституирано като ипотекарен длъжник по всички
присъединени вземания, поради липса на правен интерес.
Предвид
изложените по-горе съображения, недопустима е и жалбата на „Ремо“ АД касателно
конституирането му като ипотекарен длъжник по 3 от присъединените вземания. В
случая жалбоподателят „Ремо“ АД има правен интерес да атакува конституирането
си като ипотекарен длъжник по присъединените с обжалваното постановление
вземания, но този акт на съдебния изпълнител не може
да бъде отнесен към нито едно от изброените в чл.435, ал.2 и ал. 3 ГПК
обжалваеми от длъжника действия/актове. Само за пълнота следва да се отбележи,
че дори да се приеме, че жалбата в тази част е допустима, същата се явява
неоснователна, поради следното:
Не е спорно, че в
полза на взискателя е учредена законна
ипотека, вписана в Служба по вписванията
Шумен, вх. №1768/14.03.2013г., .../2013г. Същата служи за
обезпечаване вземанията на Държавата, произтичащи от неизпълнение на сключения на 13.08.1998 г. между Министъра на земеделието горите
и аграрната реформа и "Ремо 98"
АД -гр. Шумен и "Инкотар" АД- гр. София като купувачи, договор за приватизационна продажба
на 42500 поименни акции представляващи 75% от регистрирания към датата на подписване на договора капитал
на "Ремо" ЕАД-
гр. Шумен (понастоящем
"Ремо"АД, гр. Шумен), върху собствения на приватизираното дружество „Ремо“ АД
поземлен имот с намиращите се в него 13 сгради. На осн. чл. 429, ал.3 от ГПК
субективните предели на изпълнителния лист в полза на взискателя срещу длъжниците
"Ремо
98" АД и "Инкотар" АД се
разпростират и върху „Ремо“ АД, тъй като за обезпечаване на техния дълг е
учредена ипотека върху негов имот и взискателят е поискал насочване на
изпълнението върху него още с молбата за образуване на изпълнителното дело. Изложените
в жалбата доводи, че ипотеката не обезпечавала присъединените с
атакуваното постановление вземания, също, са неоснователни. Тези вземания са за
вноски и лихви, произтичащи от сключения договор за продажба на акции от
капитала на дружество „Ремо“ ЕАД – гр. Шумен (понастоящем „Ремо“ АД), които
вземания са обезпечени с ипотеката.
Ето защо, предвид обстоятелството, че в настоящия
казус атакуваното постановление на съдебния изпълнител изобщо не подлежи на съдебен контрол по
реда на Глава 39 от ГПК, независимо
от оплакванията, наведени в жалбата, последната се явява процесуално
недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото
следва да се прекрати.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна жалба с вх. № 7819/
10.09.2020 год., депозирана от „Ремо“ АД, ЕИК: *********, „Ремо-98“ АД, ЕИК:
********* и „Инкотар“ АД, ЕИК: ********* чрез процесуалния им представител адв.
Г.А. против Постановление вх. № 8298/ 27.07.2020 год. на ЧСИ Р.Р.с рег. № 931,
с район на действие ШОС, в частта му, с която към изпълнително дело №
20199310400160 са присъединени за събиране задълженията от: 1. Изпълнителен лист,
изд. 25.01.2010 год. от СГС на осн. решение по гр.д. 942 по описа за 2007 год.
на СГС със задължено лице „Ремо-98“ АД спрямо взискателя Агенция за публични
предприятия и контрол за неолихвяемо вземане в размер на 2731 лева; 2. Изпълнителен лист, изд. 29.02.2008 год. от СРС
на осн. определение по гр.д. 4070 по описа за 2008 год. на СРС със солидарно
задължени лица „Ремо-98“ АД и „Инкотар“ АД и ипотекарния длъжник „Ремо“ АД
(жалбоподателите) спрямо взискателя Агенция за публични предприятия и контрол
за сума в размер на 652,95
лева, представляваща законна лихва за
забава за периода 13.02.2008 год. – 08.12.2008 год., върху забавената част от
девета вноска в размер на 5179,15 лева; 3. Изпълнителен лист, изд. 30.08.2007
год. от ШРС на осн. определение по ч.гр.д. 1396 по описа за 2006 год. на ШРС
със солидарно задължени лица „Ремо-98“ АД и „Инкотар“ АД и ипотекарния длъжник
„Ремо“ АД спрямо взискателя Агенция за публични предприятия и контрол за
неолихвяемо вземане в размер на 1540,22 лева; 4. Изпълнителен лист, изд. 12.03.2012 год. от СГС на осн. определение
по т.д. 2 по описа за 2008 год. на СГС със солидарно задължени лица „Ремо-98“
АД и „Инкотар“ АД и ипотекарния длъжник „Ремо“ АД спрямо взискателя Агенция за
публични предприятия и контрол за неолихвяемо вземане в размер на 10721,61 лева и за неолихвяемо вземане в размер на 4786,36 лева и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 428 по
описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд.
На
осн. чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ГПК определението подлежи на обжалване
през Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.