М О Т И В И
към Присъда № 46 от 01.11.2016 г.,
постановена по НОХД № 416/2015г.
по описа на Старозагорски окръжен съд
С обвинителен акт подсъдимият П.С.С. –
роден на ***г***, българин, български гражданин, живущ ***, с основно
образование, женен, работи като ******, неосъждан, ЕГН **********, е предаден на съд за това,
че на 16.05.2014г. в гр. ***** при управление на МПС- л.а марка „Фолксваген”,
модел „Поло” с рег.№ СТ 7104 АМ, е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в ЗДвП, а именно:
- чл.20 ал.1 от ЗДвП „Водачите на
ППС са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които
управляват”, като не е наблюдавал пътя пред себе си и не е видял своевременно
пресичащата пътното платно пешеходка и;
- чл.20, ал.2, изр. последно от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”
и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Н. Г. ЕГН ********** от гр.*****,
като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата – престъпление по чл.343а, ал.1 б.”б” вр. чл.343, ал.1
б.”в” вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора поддържа обвинението както от фактическа, така и от
правна страна. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при значителен
превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно “лишаване от свобода” към
минималния размер, предвиден в закона, при прилагане института на условното
осъждане за съответен изпитателен срок. На основание чл.343г НК подсъдимият да
бъде лишен от правото да управлява МПС.
Повереникът на частния обвинител
Н.М.Д. – адв. М.И. *** счита, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен
начин, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в параметрите,
посочени от държавното обвинение.
Подсъдимият П.С.С. не се признава за виновен и моли
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като не счита, че е нарушил
закона.
Защитникът на подсъдимия адв. Г.М. *** счита, че
обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което пледира
по отношение на нейния подзащитен да
бъде постановена оправдателна присъда.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, заключенията на съдебните експертизи и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. е правоспособен
водач категория „В”.
На 16.05.2014г. около 11.50ч. при ясно,
сухо време и нормална видимост, подс. П.С.С., управлявайки лек автомобил марка
"Фолксваген Поло" с рег. № СТ 7104 АМ се движел в посока изток-запад
по ул.”*****” в гр.**** със скорост около 55 км/ч. Подсъдимият С. се
движел в южната част на северната пътна лента, в близост до осевата линия. По
същото време, пострадалата пешеходка Р. Н.Г. с ЕГН ********** ***. Същата предприела
пресичане на пътното платно в посока север-юг.
Подсъдимият С. независимо, че не е
имал зрителна преграда, не видял своевременно пресичащата Г. Последвала
закъсняла реакция от страна на подс. С. от 1,2 секунди на така възникналата
опасност-наличие на пешеходец на пътното платно и въпреки задействане аварийно
на спирачната система на автомобила е настъпил удар с пострадалата, като към
момента на удара лекият автомобил е бил изцяло в собствената си лента за
движение, а пострадалата е била с дясната си част към предната челна част на
МПС-то. Първоначалният контакт е настъпил между предната лява част на процесния
автомобил и долния десен крайник на пострадалата, като към момента на удара той
не е бил опорен. Вследствие на удара пострадалата Г. паднала върху асфалтовото
покритие в северната лента и получила телесни наранявания. Подсъдимият С. след
преустановяване движението на управлявания от него автомобил слязъл от същия и
се насочил към пострадалата да окаже помощ. Бил подаден сигнал до дежурен
телефон 112 и до КАТ - гр.Стара Загора.
Пристигналият на място медицински екип отвел пострадалата Г. в **** за
оказване на медицинска помощ и лечение.
От заключението на назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп № 174/2014г.,
изготвена от вещото лице д-р Е.Н.Б. се установява, че смъртта на пострадалата е
настъпила вследствие на тежката черепно-мозъчна травма, получена при ПТП.
Гореустановената чрез заключението на съдебномедицинската експертиза на
труп причинно-следствена връзка между факта на ПТП и смъртта на пострадалата, е
безспорна.
Основният спорен момент е за
механизма на пътно-транспортното произшествие, обстоятелствата относно който
определят отговорността за извършването му. Те и цялостното поведение на
подсъдимия като водач на моторно превозно средство, съдът прие за установени, тъй както са изложени
по-горе, съпоставяйки обясненията на подсъдимия от хода на съдебното следствие с
останалите доказателства по делото, ценени по отделно и в съвкупността им:
-показанията на свидетелите Н.Д., Т.Т., Н.Д., Д.Х., Н.Б.,
М.П., Б.Д. и М.К.;
-данните и обстоятелствата по изготвените протокол за оглед на местопроизшествие
/л.35-38 от ДП/ с приложени към него
фотоалбум – /л.22-24 от ДП/ и фотоалбум /л.41-43 от ДП/;
-заключението
на назначената и изготвена в хода на ДП съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 150/2014г. /л.56-57 от ДП/, от което е видно, че пострадалата Р.Н.Г.
при ПТП на 16.05.2014г. е получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
подкожни хематоми в дясната теменна област, счупване на дясната слепоочна кост
на черепа, двустранни кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки, сътресение и контузия на мозъка, контузия на гръдния
кош и разкъсно-контузна рана на десния глезен. Описаната черепно-мозъчна травма
е довела до разстройство на здравето временно опасно за живота. Въпреки
проведеното активно лечение след хоспитализацията на пострадалата Г. в
болничното заведение на 05.06.2014г. същата починала.
От
заключението на назначената в хода на съдебното следствие автотехническа
експертиза се установява, че мястото на удара между процесното МПС и
пешеходката се намира изцяло в лентата
за движение на лекия автомобил на около 11,6 метра преди мерната
линия и около 0,95 метра
надясно /северно/ от разделителната осева линия. Към момента на удара лекият
автомобил е бил изцяло в собствената си лента за движение с надлъжна ос
успоредна или почти успоредна на оста на пътя и на около 0,95 метра надясно с
лявата си страница от разделителната линия на платното за движение. Към момента
на удара пострадалата е била с дясната си част към предната челна част на лекия
автомобил. Първоначалният контакт е настъпил между предната лява челна част на
лекия автомобил, управляван от подсъдимия, и долния десен крайник на
пострадалата, като към момента на удара той не е бил опорен. Автомобилът се е
движел със скорост към момента на удара и непосредствено преди настъпване на
ПТП около 55 км/ч.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил при горепосочената скорост е 33 метра, а при
ограничената – 50 км/ч
– около 29 метра.
Подсъдимият е предприел аварийно спиране, когато управляваният от него лек автомобил
се е намирал на около 15,2
метра преди коридора на движение на пострадалата, като
последната е била на нивото на осевата линия на платното за движение.
Подсъдимият е предприел аварийно спиране в момент, в който е нямал техническа
възможност да спре преди коридора на движение на пешеходката. Той е имал
техническата възможност да възприеме пострадалата в по-ранен момент,
респективно когато е била в лявата лента за движение на около 1,1 м преди разделителната
осева линия, да реагира чрез предприемане на аварийно спиране и да спре преди
коридора й за движение. Техническите причини за настъпване на ПТП-то се явяват
закъснялата реакция на водача на лекия автомобил с повече от 1,2 секунди, както
и движение на пострадалата напречно по платното за движение.
Кредитирайки
като пълно, ясно и обосновано заключението на
експертизата, изготвена от вещите лица инж. Б.М.И. и инж. И.Р.И., съдът
прие като аргументирани и обосновани изводите на вещите лица, изготвили
посоченото заключение и относно поведението на
пострадалата пешеходка.
Макар и в
назначените на ДП АТЕ да са изложени научно-технически изводи относно механизма
на ПТП, съдът прие като най-пълно, ясно и обосновано както вече бе посочено
заключението на съдебна експертиза, изготвено в хода на съдебното следствие.
Съдът възприе заключението на назначената в хода на съдебното следствие
експертиза относно скоростта на движение на процесния лек автомобил и не
възприе заключенията на експертизите от досъдебното производство относно тази
скорост поради обстоятелството, че експертите, изготвили експертизата в хода на
съдебното следствие подробно са изследвали от фактическа страна всички
обстоятелства, имащи отношение при съответните научни методи и формули за
определяне на скоростта и са стигнали до категоричен извод относно скоростта на
движение на автомобила, респективно скоростта на движение на пешеходеца и
времето за движение на пешеходеца от навлизането на платното до достигане на
мястото на удара.
Предвид
коментираните по-горе доказателства и възприетите заключения на съдебните
експертизи, съдът, като противоречащи с останалия доказателствен материал, не
възприема обясненията на подсъдимия в частта им относно твърденията му, че
пострадалата внезапно се е появила на пътното платно и същият е нямал
възможност обективно да я възприеме своевременно. Възприетите от съда
доказателства, заключенията на експертизите – с посочени ясни технически
параметри, разстояния, скорост, време и т.н., както вече бе посочено, с категоричност
установяват, че подсъдимият не е контролирал непрекъснато процесния автомобил и
за него е била налице обективна възможност да възприеме пострадалата
своевременно и от техническа страна да предотврати ПТП-то, което от своя страна
ангажира и неговата наказателна отговорност при настъпване на вредните
последици.
При така установените факти по делото, съдът прие
следното от ПРАВНА СТРАНА:
От изложеното по-горе е видно,
че на 16.05.2014 г. около 11.50ч. при ясно, сухо време и
нормална видимост, подс. П.С.С., управлявайки лек автомобил "Фолксваген
Поло" с рег. № СТ 7104 АМ се движел в посока изток-запад по ул.”****” в
гр.**** със скорост около 55
км/ч., е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост причинил смъртта на Р. Н. Г. с ЕГН **********, като след
деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата.
С
горепосоченото си поведение като водач на ППС, подсъдимият С. е нарушил
правилата по ЗДвП, а именно:
- чл.20 ал.1 от ЗДвП „Водачите на ППС са длъжни да контролират непрекъснато
превозните средства, които управляват”, като не е наблюдавал пътя пред себе си
и не е видял своевременно пресичащата пътното платно пешеходка;
- чл.20, ал.2, изр. последно от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението”.
Непосредствена
последица от виновното поведение на подсъдимия като водач на МПС, е настъпилия
вредоносен резултат – смъртта на лицето Р.Н.Г.
с ЕГН **********, като подсъдимият не е предвиждал настъпването на тези
общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, в
резултат на което по непредпазливост е
причинил смъртта на Р.Н.Г. с ЕГН **********, както от обективна, така и от
субективна страна, е осъществил състава на чл.343а, ал.1 б.”б” вр. чл.343, ал.1 б.”в” вр. с чл.342, ал.1 от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за
виновен.
Относно
вида и размера на наложеното наказание:
При определяне на наказанието съдът изходи от двата
основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, като съобрази и целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК.
За извършеното от подсъдимия П.С.С. престъпление
законът предвижда наказание до четири години лишаване от свобода.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства: ниска степен на обществена опасност на
подсъдимия като деец предвид чистото му съдебно минало; липсата на други
нарушения на правилата за движение по пътищата, средната степен на обществена
опасност на престъпното деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид –
от една страна, с оглед вида и конкретното съдържание на нарушенията на ЗДП,
довели до настъпване на съставомерния резултат, както и факта, че същите са
допуснати от опитен, с дългогодишен стаж водач на МПС, а от друга страна, с
оглед обстоятелството, че с поведението
си като пешеходец пострадалата е допринесла за настъпване на произшествието;
изключително положителните характеристични данни за личността на подсъдимия,
водещ уседнал начин на живот, изпълнен с грижи към семейството си, трудово
ангажиран; обстоятелството, че чрез обясненията си по фактическата обстановка
подсъдимият активно съдейства за установяване на обективната истина, макар и
интерпретирайки отделни факти в подкрепа на защитната си позиция.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложи на
подсъдимия П.С.С. наказание значително под средния размер на предвиденото в
закона и го осъди на шест месеца лишаване
от свобода.
Отчитайки, че са налице предпоставките на чл.66,
ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съобразявайки се с конкретното съдържание на
извършените от подсъдимия нарушения на
правилата за движение, съдът постанови
лишаване на подсъдимия П.С.С. - на основание чл.343г във връзка с
чл.37, ал.1, т.7 от НК - от право да управлява моторно превозно средство
за срок от една година, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия П.С.С.
наказание ще бъдат постигнати най-оптимално целите на чл.36 от НК.
Съдът осъди подсъдимия П.С.С. с посочена
самоличност да заплати в полза на Висш съдебен съвет по бюджетната сметка на
Окръжен съд Стара Загора сумата от 1488.08 /хиляда четиристотин осемдесет и
осем лева и осем ст./ разноски по делото.
На основание чл.189 от НПК, съдът осъди подсъдимия П.С.С.
с посочена самоличност да заплати по бюджетната сметка на ОД на МВР – Стара
Загора сумата от 1443.56 /хиляда четиристотин четиридесет и три лева и петдесет
и шест ст./ разноски то делото.
Воден от горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: