Р Е Ш Е Н И Е № 260105/19.3.2021
г.
гр. Ямбол, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – наказателна колегия, VІІІ-ми наказателен
състав в публично заседание на трети февруари две хиляди
двадесет и първа година:
Председател:
Р.РАДИЕВ
секретар Я. С.,
като разгледа докладваното от
съдия Радиев
АНД № 12/21 г. по описа на ЯРС,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Трапезица“ ООД гр. Ямбол,
ЕИК ********* против Наказателно
постановление № 548422-F573506/16.12.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на осн. чл. 185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 ЗДДС на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. вр. чл.118, ал.4
от ЗДДС. С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като издадено в нарушение на материалния и
процесуален закон.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно призовано, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата и пледира за отмяна на
наказателното постановление, като издадено в нарушение на процесуалните
правила. АУАН не бил съставен в присъствието на свидетелите, установили
нарушението, както и че не е ясно на какво основание наказващия орган е приел,
че нарушението не води до неотразяване на приходи, като е ангажирал
отговорността на дружеството по чл.185, ал.2 от ЗДДС.Иска се присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна , чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно
и моли за оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 28.09.2020 год., свидетелят Д.Д.Г. – служител на ТД на НАП гр. Бургас ,
заедно със своя колега В. К. Т. извършили проверка на магазин за хранителни стоик,
находящ се в гр. Ямбол, ул. Ц. И. А. № ***, стопанисвано от дружеството
жалбоподател. По време на проверката се установило, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство модел EPSON TM*** с инд.№ *** и фискална памет № ***. Разпечатан е
дневен отчет от устройството при което е установено несъответствие между наличните в касовия апарат
суми и инкасираните такива. Била установена разчетна касова наличност от 520.77 лв., а фактическа наличност – 909.43 лв.
Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. Проверката приключила със съставянето на протокол сер. ***.
На 03.10.2020 год.
на дружеството жалбоподател е съставен АУАН за констатираното нарушение на чл.
33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
год.вр. чл.118, ал.4, т.1, от ЗДДС, , В
ПРИСЪСТВИЕТО НА ПРАДСТАВЛЯВАЩИЯ ДРУЖЕСТВОТО И. М. С.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното
Наказателно постановление, което е връчено на 04.01.2021 год..
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузив-ния срок по чл.
59 ал.1 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя
като частично основателна, поради следните съображения:
В хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на Наказателното
постановление. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и
Наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица в кръга
на службата им и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството и му е връчен
екземпляр от него.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на дружеството, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН е подписан от двама
други свидетели , а не в присъствието на свидетелите , установили нарушението.
Съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН , при липса на свидетели , присъствали при
иззвършването или установяване на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие , той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него. От приложения по преписката
протокол за извършена проверка се установява, че нарушението е констатирано на
28.09.2020 год. в присъствието на В. К. Т. АУАН е съставен на 03.10.2020 год. в
присъствието на Д. У. и В. М., като
срещу имената им изрично е посочено , че са свидетели по съставяне и връчване
на АУАН.
Безспорно е установено по делото, че в стопанисвания от жалбодателя
обект не се регистрира всяка промяна на касовата наличност като въвеждане на
пари извън касата, което представлява нарушение на чл. 33, ал. 1 от НАРЕДБА №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква да са настъпили
вредни последици.
Отговорността на жалбоподателя е за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 год., че не е регистрирана промяна на касовата наличност, като
служебно въведена сумата от 394,86 лв.
Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на дружеството, че
в обекта е имало два касови апарата и че самия актосъставител не може да обясни
на какво се дължи установената разликка. Видно от цитирания по горе протокол за
извършена проверка , сер. АА № *** в проверявания търговски обект действително
е имало монтирани две фискални устройства, но само в процесното такова - модел ***
с инд.№ *** и фискална памет № *** е констаирана разликамежду фактическата и
разчетна касова наличност. По изложените мотиви съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че е затруднен да научи
за какво нарушение е подведен под административно-наказателна отговорност и че
има несъответствие между фактическото описание на нарушението и посочената като
нарушена материална норма..
Неоснователни са и доводите, че
наказващия орган е бил длъжен да изследва произхода на отрицателната разлика и
дали същата води до неотразяване на приходи.
На жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 2000.00
лева на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която предвижда, че за
нарушение на чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън
случаите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС, което не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по, ал. 1. Отговорността на дружеството-жалбоподател
e ангажирана именно по тази разпоредба, касаеща
нарушение, което не води до неотразяване на приходи е
подведена под точната санкционна разпоредба. От
описанието на нарушението в АУАН и в НП, може да бъде направен извод, че същото
не води до неотразяване на приходи, а касае само въвеждането на
пари в касата, без това да е отразено в касовия апарат в момента на извършването
му и с точност до минута.
Безспорно нарушението е извършено от дружеството, но в
конкретния случай, съдът намира, че наложената имуществена санкция следва да
бъде намалена до предвидения в закона минимум от 500 лева, който счита за
справедлив, съобразен с тежестта на извършеното нарушение и достатъчен за
постигане целите на административното наказание.
При това положение, съдът намира за основателно направеното искане за
присъждане на направените по делото разноски
от жалбоподателя.за един адвокат. По делото е приложено пълномощно,
видно от което дружеството жалбоподател е заплатило на процесуалния си
представител сумата от 370 лв.
При това положение, съдът намира за основателно направеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като подадената жалба е
частично основателна. Съгласно чл.144 от АПК, за
неуредените в дял „Производства пред съд“ въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
Сагласно чл.78, ал.1 от ГПК разноските се заплащат от ответника, съобразно
уважената част от иска.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В чл.27е от ЗПП
е предвидено, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лв.
Водим от изложеното,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 548422-F573506/16.12.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП , с което на „Трапезица“ ООД гр. Ямбол, ЕИК *** , на осн. чл. 185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв. за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 год. вр.
чл.118, ал.4, т.1, от ЗДДС, като НАМАЛЯ размера на имуществената санкция
от 2000/две хиляди/ лв. на 500/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ТД
на НАП гр. Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на
Трапезица“ ООД гр. Ямбол, ЕИК 128592786ТД направените по делото разноски в размер на 92,50 лв.
ОСЪЖДА „Трапезица“
ООД гр. Ямбол, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП гр. Бургас направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯОС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: