Р Е Ш Е Н И Е № 214
гр. Сливница, 10.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 204 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата В.С.Т. е предявила
осъдителен иск срещу „...“ ООД с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за
заплащане на обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за
30-дневния срок на предизвестие, възлизащо в размер на 592 лв., дължимо при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на
работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
В исковата молба се твърди, че от
18.04.2012 г. по силата на безсрочен трудов договор ищцата е работила в
ответното дружество на длъжност „продавач-консултант“ с място на работа
„Бензиностанция, газстанция и паркинг- гр. Д.“, като за престирания
от нея труд е получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 592 лв.
месечно, платимо до 10-то число на следващия месец. Твърди се, че на 07.12.2017
г. ищецът е депозирал в деловодството на дружеството заявление на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ, с което едностранно и без предизвестие е прекратил
трудовото правоотношение. Сочи се, че със заповед № 86/08.12.2017 г. е било
удостоверено прекратяването на трудовия договор, като това обстоятелство е било
вписано и в трудовата й книжка. В заповедта изрично било упоменато, че на ищцата
следва да се заплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ, което обаче не й било
заплатено.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба чрез адв. Б. от САК. С отговора ответникът е признал
иска по основание и размер. Твърди, че ищцата е отказала да подпише ведомостите
и фишове за заплати, както и протоколите за инвентаризация, за което са били
съставени четири протокола от 08.12.2017 г., 14.12.2017 г.- 2 бр. и от
15.12.2017 г. Сочи, че ищцата не е съдействала по никакъв начин, за да получи
трудовото си възнаграждение и дължимо обезщетение. Твърди, че ищцата отказва да
предостави банкова сметка, ***ата искова молба, което от своя страна е
изискване по чл. 127, ал. 4 ГПК. В тази връзка моли съдът да постанови решение,
с което да уважи ищцовата претенция поради признание
на иска, като не присъжда направените разноски и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата- адв. Л.А. от САК, прави
искане съдът да постанови решение при признание на иска, като предвид
недоказаността на твърденията на ответника, че не е дал повод за завеждане на
делото, моли на доверителката й да бъдат присъдени и сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът,
редовно уведомен се представлява от адв. Б., който поддържа депозирания отговор.
С оглед на обстоятелството, че
надлежно упълномощеният процесуален представител на ответника- адв. Б., е
признал иска, предмет на настоящото съдебно производство и предвид направеното
от страна на процесуалния представител на ищеца изрично искане, съдът трябва да
постанови решение при признание на иска, без да излага съображения по същество
– арг. чл. 237, ал. 2 ГПК. Само за пълнота следва да
се отбележи, че направеното признание се подкрепя и от представените по делото
писмени доказателства и по - конкретно подписаната от законния представител на
ответника заповед № 86/08.12.2017 г., с която е разпоредено
на работника да се начислят и обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и чл. 224 КТ,
което, видно от представеното извлечение от трудовата книжка на ищцата, е в
размер на 592 лв. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства за
извършено от страна на ответника плащане, каквито фактически твърдения не са и
били въведени с отговора на исковата молба.
Основният спор между страните в
настоящото производство се съсредоточава върху обстоятелството дали с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за
предявяването на иска, респ. дали следва да се присъдят сторените от ищцата
съдебни разноски.
Съобразявайки това, с доклада по
делото съдът е разпределил доказателствената тежест,
като е указал, че основателността на възражението по чл. 78, ал. 2 ГПК
предполага ответникът да установи с всички допустими доказателствени
средства, че той не е станал причина за завеждане на делото, като докаже, че
кредиторът неоправдано не приема предложеното му изпълнение или не е дал
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си, респ. като докаже, че ищцата злоупотребява с процесуалните си
права по смисъла на чл. 3 ГПК.
По делото са били представени
четири броя протоколи, които по своето правно естество представляват частни
свидетелстващи документи, които са подписани от лица, различни от страните по
делото, с оглед което по смисъла на чл. 180 ГПК същите представляват
доказателство единствено за това, че съдържащите се в тях изявления са
направени от тези лица. Изложеното в протоколите е допустимо да бъде установено
с всички допустими съобразно процесуалния закон доказателства и доказателствени средства, вкл. чрез представяне на изходящ
от ищеца документ, в който се съдържа признание за тези обстоятелства. По
делото обаче не бяха ангажирани доказателства, с изключение на посочените
протоколи, които не могат да се ценят по различен от посочения по-горе начин,
от които да се установява, че ищецът неоправдано не е прел предложеното му
плащане или не е дал необходимото съдействие, без което ответникът да би могъл
да изпълни задължението си. За пълнота следва да се посочи, че в представените
по делото протоколи не се съдържат твърдения, че ответникът е предложил плащане
на дължимото на ищеца обезщетение, което той да не е приел, а само такива, че
посочените в протоколите работници, сред които и ищцата, са отказали да получат
заплатите си месец октомври и ноември 2017 г.
Съобразявайки изложеното, съдът
намира, че възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 ГГПК се явява
неоснователно с оглед което и предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сумата в размер на
300 лв., представляваща заплатения от него адвокатски хонорар. Ответникът
трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр.
с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр.
Сливница дължимата държавна такса в размер на 50 лв., определена по правилата
на чл. 71, ал. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Макар че решението, с което е
уважен предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ, не се ползва със
сила на присъдено нещо, по силата на чл. 242, ал. 1 ГПК и доколкото е присъдено
обезщетение за работа, то притежава изпълнителна сила, поради което съдът
следва да допусне предварително изпълнение на решението в тази част.
Така мотивиран и на основание чл.
237, ал. 1 ГПК, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„...“
ООД, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление гр. .. район
„.“ ул. „..“ № .., да
заплати на В.С.Т., ЕГН **********, с адрес ***, по иска с правно основание
чл. 221, ал. 1 КТ сумата в размер на 592
(петстотин деветдесет и два) лева, представляваща обезщетение в размер на
брутното й трудово възнаграждение за 30-дневния срок на предизвестие, дължимо
при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на
работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „...“ ООД да
заплати на В.С.Т. сумата в размер на 300
(триста) лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК „...“
ООД да заплати в полза на държавата по сметка на РС- гр. Сливница сумата в
размер на 50 (петдесет) лева,
представляващи държавна такса.
ДОПУСКА
на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта,
с която „...“ ООД е осъдено да заплати на В.С.Т. сумата в размер на
592 (петстотин деветдесет и два) лева по
иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ.
РЕШЕНИЕТО
в
частта за допускане на предварително изпълнение, имащо характер на определение,
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София с частна жалба по реда на Глава
Двадесет и първа ГПК в едноседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в
останалата част може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд-София в 2-седмичен
срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: