№ 117
гр. Благоевград , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20201200600683 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на
постъпила жалба от адв. П.С., защитник на подс.АК. ИБР. К., от с.К., Община
- гр.Я., Област - Благоевград, срещу присъда № 503580/09.09.2020 година,
постановена по НОХД №310/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Разлог.
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал
незаконосъобразен и необоснован. Съдът, в противоречие с материалния
закон приел, че подсъдимият е осъществил съставите на престъпленията по
чл.130, ал.1 от НК и чл.146, ал.1 от НК. Събраните по делото доказателства не
установявали по безспорен и несъмнен начин както времето на извършване на
деянията, така и вината на К.. Заедно с това не били обсъдени задълбочено
всички доказателства по делото, както и наведените от страната доводи и
възражения. В частност и предвъззивната инстанзия се прави такова за
изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на денянието по
чл.146, ал.1 от НК. Недоволна е останала страната и от размерите на
присъдените обезщетения, както и съответните разноски. Развити са
съответни съображения. Моли се съда да прекрати наказателното
1
производство в частта му относно повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.146, ал.1 от НК поради изтекла давност, както и да
отмени присъдата на първоинстанционния съд в останала й част.
В съдебно заседание К. се явява лично и със своя защитник. Поддържат
изцяло въззивната жалба.
Частният тъжител и неговият повереник оспорват жалбата като намират
същата за неоснователна. Считат, че като правилна и законосъобразна,
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена. Излагат доводи и в
насока, че по отношение на деянието по чл.146, ал.1 от НК не са изтекли
предвидените в закона давностни срокове.
Страните не представят нови доказателства.
За да се произнесе, Окръжният съд съобрази следното:
С проверявания съдебен акт РС:
1. Признал подсъдимия А.И. К., роден на 13.07.1973 година в с. К., с
постоянен адрес: с. К., община Я., българин, български гражданин, женен,
неосъждан, безработен, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 03.10.17
г., около 14.00 часа, в местността „М.“, землището на град Я., чрез нанасяне
на удари по главата и лицето на В.М. Е., с ЕГН - **********, му причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота /контузия на гърба на лявата скула, контузия в
дясната орбитална област, изразена с остатъчно зеленикаво кръвонасядане на
долния десен клепач, охлузване на дясната скула/, поради което и на
основание чл. 54 от НК във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, му наложил
наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки:
а/ задължителна регистрация по настоящ адрес – с. К., община Я.,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично за срок от 8 (осем)
месеца;
б/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8
2
(осем) месеца.
2. Признал подс. К. за виновен в това, че на 03.10.17 г., около 14.00 часа,
в местността „М.“, землището на град Я., казал публично нещо, унизително за
честта и достойнството на В.М. Е., с ЕГН - **********, в негово присъствие,
като се обърнал към него с изразите "Да Ви еба майката”, както и „Майка Ви
ще еба, каурска“, поради което и на основание чл. 54 от НК, във вр. с чл. 146,
ал. 1 от НК, му наложил наказание „глоба”, в размер на 1500 лева.
3. Признал подс. К. за невиновен в това, че при извършване на
престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, за което бил признат за виновен със
същата присъда, се обърнал към В.М. Е., с ЕГН - **********, в негово
присъствие и с изразите: "И на боклуците, каури мръсни, долни”, „Мръсно
копеле“, „Майка ти ще еба каурска“, „боклук“, поради което и на основание
чл. 304 НПК го оправдал по тези признаци на обвинението.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложил на К. най-тежкото
измежду двете наложени наказания, а именно наказание „пробация”,
включващо следните пробационни мерки:
а/ задължителна регистрация по настоящ адрес – с. К., община Я.,
изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично за срок от 8 (осем)
месеца;
б/ задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8
(осем) месеца.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното на подсъдимия
наказание „пробация“ присъединил и наказанието „глоба“ в размер на 1500
лв.
Частично били уважени и предявените от В.Е. граждански искове като
Аки К. бил осъден да заплати на гражданския ищец сумите от по 1500 лева,
представляващи обезщетения за претърпени от него неимуществени вреди,
причинени му вследствие на извършените деяния по чл. 130, ал. 1 от НК и
чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
3
датата на извършване на престъплението - 03.10.17 г., до окончателното им
изплащане, като над тези суми исковете били отхвърлени като неоснователни.
На подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски, вкл. и
следващите се ДТ.
За да се произнесе, първоинстанционният съд приел за установено
следното във фактическо и правно отношение :
А.И. К. е роден на 13.07.1973 година в с. К., постоянен адрес: с. К.,
община Я., българин, български гражданин, женен, неосъждан, безработен, с
ЕГН **********. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност и не
му е налагано наказание по административен ред.
На 03.10.17 г., около 10.00 часа, частният тъжител В.М. Е., неговият баща
– свид. М. Е. и свидетелите А.Ю. и С.М., пристигнали в местността „М.“,
землището на град Я.. Целта им била да почистят обект за добив на дървесина
в гора, собственост на свидетелката Е.И., от който първият от тях преди това
бил добивал такава. По същото време на терасата на вилата си, намираща се в
същата местност и в непосредствена близост до обекта за добив на дървесина,
седял подсъдимият К., консумирайки алкохол. След като частният тъжител и
посочените по-горе свидетели влезли в обекта, подсъдимият се приближил
към тях като им казал, че не следва да режат дърва, защото мястото е негово
/било му обещано от свидетелката Е.И./. Независимо от казаното им, малко
след това В.Е., М. Е., А.Ю. и С.М. започнали да почистват обекта, както и да
режат дърва в него. Тогава подсъдимият им казал, че нямат право да режат
дърва в обекта, след което се обадил на свидетелката Е.И., която го била
предупредила, че добива там е приключил и следва да следи за извършвани
там незаконни действия. След като разговарял с нея и я уведомил за
случващото се дал телефона си на подсъдимия, за да проведе разговор с нея и
той. Непосредствено след това последния, намирайки се вече на терасата на
вилата на К. провел такъв, след което оставил телефона на намираща се там
маса. Малко след това подсъдимият нанесъл удар по лицето на частния
тъжител. В резултат на удара същият паднал на земята. Веднага след това се
изправил, приближил се към подсъдимият, като двамата започнали взаимно
да си нанасят удари с ръце по главата и лицето. Малко след това боят бил
4
прекратен от притеклите се на помощ М. Е. и С.М.. По – късно подсъдимият
и частният тъжител се успокоили, а останалите се отдалечили и ги оставили
сами, преценявайки, че са се сдобрили. Тогава подсъдимият отново ударил с
ръка частния тъжител по лицето, който не отвърнал на удара, след което се
обърнал към него с изразите "Да Ви еба майката”, както и „Майка Ви ще еба,
каурска".
След това частния тъжител, заедно с баща си и свидетелите А.Ю. и С.М.
започнали работа. Малко по – късно на мястото пристигнали свидетелите
А.Ю. и М.М., горски инспектори в РДГ – Благоевград, изпратени на място, за
да извършат проверка в обекта. Там извършили обход на същия, като открили
6 прясно отрязани дървета. Докато обхождали, чули викове, след което
отишли в посока на същите където видяли, че подсъдимият и свидетелят М.
Е. се дърпат, а частния тъжител е влязъл в служебния автомобил на двамата
/свидетелите А.Ю. и М.М./, за да се скрие и предпази от намиращите се там
други лица. Тогава свидетеля А.Ю. застанал между първите двама, след което
инцидента между тях приключил. Малко след това частният тъжител и баща
му били откарани от свидетелите А.Ю. и М.М. със служебният им автомобил
до автомобила им, където се прехвърлили в него и си тръгнали за град Я..
На 04.10.17 г. и на 06.11.17 г. частният тъжител се явил на прегледи, като
съответно му били издадени медицински свидетелства.
Според заключението на приетата по делото съдебно - медицинска
експертиза на В.М. Е. били причинени: контузия на гърба на лявата скула;
контузия в дясната орбитална област, изразена с остатъчно зеленикаво
кръвонасядане на долния десен клепач; охлузване на дясната скула /всички
върху лицето и главта му/, всяко от които е довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, които уврежданния по
своите медико - биологични признаци, представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Вещото лице посочило, че причинените травми
са от естество да преминат за период до един месец. Тези травматични
увреждания били получени от директен удар в твърд тъп предмет.
Съдебно - медицинска експертиза установила, че на подсъдимият А.И.
К., били причинени оток и кръвонасядане в областта на лицето, което
5
увреждане не е довело до разстройство на здравето, и което по своите медико
- биологични признаци, представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал. 2 НК. Това телесно увреждане било нанесено с твърди тъпи предмети.
С писмо от „Районен център 112 - София”, е представен диск, съдържащ
3 броя звукозаписи и електронни картони на инцидента. Тези веществени
доказателства са предявени на страните и приети по делото. Видно от
заключението на съдебно - техническа експертиза е, че при изследване на
звукозаписите, се установява съдържанието на проведени разговори. При
първия се обажда жена, която се представя за В. Е.а и съобщава, че пияно
лице налита на съпруга и сина й, като ги бие в местността „М.”. Във втория се
обажда лице, което се представя за В.Е., като съобщава, че той и баща му са
пребити от четири – пет човека, единият от които е от съседна вила, както и
синовете му. Третият звукозапис възпроивежда обаждане на дежурен на
телефон 112 до лице, което се представя за В.Е., като последният казва, че
баща му отказва линейка и в този момент пътуват с лек автомобил „Нива”.
Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателства: обясненията на обвиняемият
А.И. К., показанията на свидетелите М. Е., А.Ю., С.М., В. Е.а, Е.И., А.Ю.,
М.М., Дж. К. и И. К., както и на писмените такива, надлежно приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, доказателства събрани в
наказателното производство, както и заключенията по приетите съдебно –
медицински експертизи и съдебно - техническа експертиза.
Предвид така установените по делото факти и обстоятелства, първата
инстанция приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна съставите на престъпленията по чл.146, ал.1 от НК и чл.130, ал.1 от
НК.
Въззивната жалба е депозирана в срок от страна, притежаваща активна
процесуална легитимация, подадена е чрез съответния орган и е насочена
срещу присъда, подлежаща на проверка по реда на инстанционния контрол,
поради което се явяват допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна, поради следните съображения:
Веднага следва да се отбележи обстоятелството, че в основната си част
6
възраженията на защитата са били предмет на разглеждане и от първата
инстанция, като са получили съответен отговор. Настоящият съдебен състав
споделя изцяло становището на РС в тази насока, като не намира за
необходимо да преповтаря същите в цялост.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност относно
деянието, квалифицирано като престъпление по чл.146, ал.1 от НК :
Доводите, развивани от защитата в тази насока както в жалбата, така и в
съдебно заседание са свързани с това, че от датата на извършване на
деянието, отразена в частната тъжба – 03.10.2017 г. до настоящия момент е
изминал период над предвидения в нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, който е 3
години. На тази база е направен извод, че към днешна дата е изтекла
абсолютната давност за наказателно преследване по отношение на деянието
по чл.146, ал.1 от НК. Ето защо и като се прави изрично изявление по реда на
чл.24, ал.2 от НПК (подсъдимият не желае наказателното производство да
продължи в тази му част), се иска неговото частично прекратяване.
Окръжният съд намира това искане за неоснователно. Аргументи :
Според нормите на чл.80, ал.1, т.5 и ал.3 от НК и чл.146, ал.1 от НК,
наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на 3 години за случаите, в които се предвижда наказание
„глоба“. Давността за преследване започва от довършването на
престъплението. Съгласно чл.81, ал.2 и ал.3 от НК давността се прекъсва с
всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.
Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. Видно от материалите по прок.преписка
№244000-14887/2017 г. на РП – гр.Разлог, както и от съдържанието частната
тъжба е, че като дата на извършване на деянието, квалифицирано като
7
престъпление по чл.146, ал.1 от НК, е сочена 03.10.2017 г.(вж.жалба от
06.11.2017 г. до директора на ОД на МВР-Благоевград, постановление за
отказ да се образува наказателно производство от 06.03.2018 г. на РП-
гр.Разлог и др). При това положение 3-годишната погасителна давност изтича
на 03.10.2020 г. Същевременно на 03.04.2018 г. е било предприето действие,
което е прекъснало тази давност - от страна на частния тъжител е било
предприето наказателно преследване срещу А. К. чрез депозирането в РС –
гр.Разлог на частна тъжба. Производството, което е било образувано въз
основа на същата, не е приключило и към днешна дата. При наличието на тези
обстоятелства и съобразно императивните разпоредби на чл.81, ал.1, т.5 и
ал.3 от НК наказателното преследване на подсъдимия, респ. прекратяване на
настоящото наказателно производство поради изтекла давност би следвало да
настъпят след 03.04.2022 г., т.е. след 4 години и 6 месеца, считано от датата на
инцидента. Ето защо и към настоящия момент искането за частично
прекратяване на настоящото наказателно производство следва да бъде
оставена без уважение.
Не могат да бъдат споделени и оплакванията във въззивната жалба,
свързани с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до неустановяване на обективната истина по делото. Напротив, в хода на
първоинстанционното следствие РС е събрал обилен доказателствен
материал, въз основа на който в оптимална степен e изяснена фактическата
обстановка. Събрани са множество както гласни, така и писмени
доказателства, назначени и изслушани са съответни експретни заключения.
Индиция в насока неоснователност на оплакването е и това, че пред
настоящата съдебна инстанция страните, в частност защитата и
жалбоподателя, не сочат нови доказателства. ОС също не е събра служебно
такива.
Заедно с това доказателствената маса е била подложена на задълбочен и
щателен анализ от първата инстанция, като в мотивите към присъдата
детайлно е отразено кои факти и обстоятелства въз основа на кои
доказателства съдът намира за установени и защо. Направените въз основа на
този анализ правни изводи са логични, обосновани и верни. При
формирането на вътрешното убеждение на съда относно въпросите по чл.301
от НПК не са били допуснати нарушения.
8
Осочено внимание съдът е отделил на обясненията на А. К. отчитайки
обстоятелството, че същите освен доказателствено средство са и средство за
защита. В тази връзка и при стриктно съблюдаване на действащите
процесуални правила РС правилно е кредитирал само част от тези обяснения,
като аргументирано е обосновал този си извод (вж.л.201 от НЧХД).
По отношение на възражението за наличие на различия относно
конкретния час на извършване на деянията, и свързано с тях искане от
защитата за оправдаване на подсъдимия:
Видно от съдържанието на частната тъжба, както и от диспозитива на
обжалваната присъда е обстоятелството, че в същите, освен датата -
03.10.2017 г., е посочен и час (около 14.00 ч.) на осъществяване на
твърдените престъпления. Същевременно в мотивите към присъдата РС е
посочил, че началото на развилите се събития, предмет на делото, е около
10.00 часа на същата дата. Във връзка с твърдена недоказаност на
обвинението от страна на защитника относно точния час на извършеното от
К., първата инстанция е посочила изрично в мотивите си, че: „Наведените от
защитата аргументи, че часа на извършване на деянието(имайки предвид това
по чл.146, ал.1 от НК), не е този, посочен в частната тъжба, което е основание
за оправдаване на подсъдимият, не следва да бъдат споделени.
Обстоятелството, че деянието е извършено около 10.00 часа, а не 14.00 часа
/както е посочено в частната тъжба/, не може да бъде такова основание. В
случая е важно, че всички останали обстоятелства като ден и място са
установени, че са така, както са посочени в тъжбата. Часът не е от
съществено значение, освен ако се установи, че деянието е извършено на
друга дата или на друго място. Такава е и константната съдебна практита.“ По
подобен начин съдът се е произнесъл и във връзка с второто обвинение.
В допълнение на горното, настоящата съдебна инстация намира за
необходимо да допълни, че в крайна сметка окончателното решение на РС,
отразено в диспозитива на обжалваната присъда е, че процесните деяния са
били извършени на 03.10.2017 г., в 14.00 ч. така, както е било отразено на
9
няколко места в частната тъжба. Макар и да е налице известно колебание и
недостатъчно обосноваване на това обстоятелство от страна на
пръвоинстанционния съд, то само по себе си същото, макар и процесуално
нарушение, не води до извод за негово произнасяне извън рамките на
повдигнатото обвинение или за недоказаност на последното в тази му част.
Упражнявайки правомощията си и на инстанция по същество, и базирайки се
на собствен анализ на събраната доказателствена маса, ОС намира следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са събития, които са
се развили на посочената в ч.тъжба дата в период от няколко часа, с начало
около 10.00 ч., когато В.Е., М. Е., А.Ю. и С.М. пристигнали в м.“М.“,
землището на гр.Я.. Определено по делото не са налице данни, че веднага
след пристигането им подсъдимият К. е предприел инкриминираните
действия по отношение на ч.тъжител. Видно дори само от показанията на
свидетелите А.Ю., А.Ю., М.М. и Е.И., че до ранния следобяд Е.и и техните
работници са извършвали сеч (прочистване) в имота на последната, в процеса
на която една от резачките се повредила; В.Е. провел разговор с
продължителност от около половин час по телефона на К. със
свид.Исприянова и др. Конкретни данни за приблизителния час на нанасяне
на описаните в тъжбата удари и отправените обидни изрази от страна на А. К.
по отношение на В.Е. се съдържат в разпитите на свид.М. и И. Е.и (родители
на ч.тъжител), А.Ю. и М.М., както и в разпечатките за подадени сигнали до
национален телефон „112“(вж.л.82-89 от НЧХД) и този час определено не е
10.00 ч., а е следобяд. Във всеки случай в посочените разпечатки фиксираните
часове са в периода 14.58 ч. до 15.15 ч. От всичко това ОС намира, че
процесните деяния са били извършени във време, отговарящо на отразеното
ч.тъжба и отразено в диспозитива на обжалваната присъда. Поради
изложеното въззивната жалба и в тази й част се явява неоснователна.
Във връзка с възражението за неприлагане на института на реторсията :
И в тази насока е налице, макар и лаконично, произнасяне на РС.
Посочвайки теоретичните постановкиотносно института на реторсията,
10
първата инстанция е извършила внимателно съпоставяне на стореното от
всеки от засегнатите – В.Е. и А. К., за да провери дали и доколко са налице
условията на чл. 146, ал.2 от НК, респ.чл.130, ал.3 от НК. В резултат на това
същата е направила верен извод, че в разглеждания случай институтът на
реторсията е неприложим. В допълнение на изложеното от РС, настоящата
съдебна инстанция намира за необходимо да добави следното:
По отношение на първото деяние е безспорно, че от доказателствата по
делото не се установява по време на целия инцидент В.Е. да е употребил
каквито и да било обидни думи или изрази по отношение А. К.. Т.е. в тази
насока искането на защитата за приложение на разпоредбата на чл.146, ал.2 от
НК е изначално необосновано.
По отношение на второ деяние :
Леките телесни повреди по степен на засягане на здравето и телесната
цялост на човешкия организъм са два вида - с разстройство на здравето - чл.
130, ал.1 НК и без разстройство на здравето - чл.130, ал.2 от НК. В ППВС
№3/79 г., т.15 и т.16, е дадено тълкуване относно обективните и субективни
признаци на двата вида леки телесни повреди. Разстройство на здравето по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК има, когато е налице леко увреждане
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и леки изменения
във физиологическите функции извън болката и страданието. Лека телесна
повреда без разстройство на здравето - чл.130 ал.2 НК има, когато увреденият
претърпява само болки или страдания, които се изразяват в кратковременни
телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на
тялото.
Безспорно е установено, че както тъжителя, така и подсъдимия са
получили леки телесни повреди, за които са се снабдили и със съответните
съдебно - медицински удостоверения. Чрез заключенията на назначените
СМЕ се установява по категоричен начин медико-биологичните признаци на
всяко от едно от уврежданията, като по отношение на тъжителя същите са
причинили временно разстройство на здравето, не опасно за живота, а по
отношение на подсъдимия – болка и страдание.Т.е. двете престъпления имат
най-малкото различни обективни признаци, а и за тях са предвидени различни
11
наказания. Ето защо и за да се приеме, че са налице условия за прилагане на
института на реторсията съобразно чл.130 ал. 3 НК, най-напред следва да
бъдат установени у извършителите увреждания от един и същите тип.
Именно това е имал предвид законодателят, служейки си с термита „такава“
при описание на ответната повреда. Едва след като намери, че е налице
съвпадение във вида увреждане както у пострадалия, така и у дееца, съдът
следва да се занимае и със законовата възможност (а не задължение) да
приложи института на реторсията в конкретния случай или не. В
разглеждания казус се установи, че с деянието си А. К. е причинил на Весил
Е. телесна повреда с разстройство на здравето, неопасно за живота, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а последният е отвърнал с нанасяне на
лека телесна повреда, характеризираща се с болка и страдание, без
разстройство на здравето. Следователно правната квалификация на тези
деяния е различна – съответно по чл.130, ал.1 от НК и чл.130, ал.2 от НК. Ето
защо и реторсията в случая е неприложима, както и правилно е приел РС.
Поради горните съображения въззивната жалба се явява неоснователна и
в тази й част.
РС е приложил правилно материалния закон. Налице са всички признаци
на съответните престъплания, както от обективна, така и от субективна
страна, посочени в частната тъжба. Определяйки наказания за всяко едно от
деянията, съдът законосъобразно е приложил и разпоредбата на чл.23, ал.1 и 2
от НК
Окръжният съд счита, че индивидуализацията на наложените на
подсъдимия наказания е била осъществена строго в съответствие със закона,
съобразявайки се и с установените по делото смекчаващи и отегчаващи
отговорността на А. К. обстоятелства. При превес на първите е била
определена санкция за престъплението по чл.146, ал.1 от НК в размер, близък
до минимума, а за това по чл.130, ал.1 от НК – по – лекото такова –
„пробация“. В случая според въззивния съд с така наложените наказания по
вид и размер в оптимална степен биха се постигнали целите на
индивидуалната и генерална превенции.
Определено с деянията, предмет на повдигнатото обвинение, са били
12
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и
душевни болки и страдания в резултат на неправомерно засегнатите телесно
здраве, чест и достойнство на пострадалия. Определените по справедливост
обезщетения съобразно гл.52 от ЗЗД в оптимална степен следва да
компенсира същите. РС правилно е отхвърлил предявения граждански иск
над уважените размери като неоснователен, поради неговата недоказаност в
тази му част. Ето защо и предвид обстоятелството, че не се налага корекция в
наказателната част на присъдата, същата следва да бъде потвърдена и в
гражданската й част.
С оглед изхода на делото, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.2,
пр.3 от НПК, първата инстанция е възложила в тежест на А. К. съответните
разноски и държавни такси. На това основание същият следва да бъде осъден
да заплати на В.Е. сторените от последния разноски по делото пред
настоящата съдебна инстанция, съобразени с отразеното в представения пред
ОС договор за правна помощ от 03.02.2021 г., сочещо на изплатена на
повереника адв.К. сума от 450 лв., както и с изричното искане в тази насока,
направено в с.з.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, доколкото въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
отменяване или изменение, прецени, че следва да постанови своето решение
като потвърди изцяло присъдата на първата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 503580/09.09.2020 година, постановена по
НОХД №310/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Разлог.
ОСЪЖДА А.И. К., роден на 13.07.1973 година в с. К., с постоянен адрес:
с. К., община Я., българин, български гражданин, женен, неосъждан,
13
безработен, с ЕГН **********, да заплати на В.М. Е., живущ в гр.Я.,
ул.“Ореходица“, №45, с ЕГН **********, сумата от 450(четиристотин и
петдесет) лева – сторени по делото разноски за повереник пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14