Р Е Ш Е Н
И Е
№ 646 21.03.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Станка Атанасова
като разгледа докладваното
от съдията Сияна Димитрова
гражданско дело № 8886 по описа за 2017 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е за съдебна
делба и в първата фаза - по допускане на делбата.
Образувано е по искова
молба вх. № 44562/24.11.2017 г., уточнена с молба вх. № 46642/08.12.2017 г,
молба вх. № 1254/09.01.2018 г. и молба вх. № 3819/25.01.2018 г. от А.П.П., ЕГН **********,
чрез адвокат К.Б. от ХАК, със съдебен адрес:***, срещу Д.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, и Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска допускане
до делба на съсобствения между страните недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.111.1.6, с адрес: **********, брой
нива 1, предназначение: жилище, апартамент; с площ: 83,34 кв.м.; прилежащи
части: складово помещение с площ от 5,5 кв.м., избено помещение с площ 7 кв.м.
и съответния процент идеални чати от общите части на сградата, ниво 1, при
съседи: на същия етаж: 07079.610.111.1.5; под обекта: 07079.610.111.1.3; над
обекта: 07079.610.111.1.25 и 07079.610.111.1.7, съгласно Заповед за одобрение
на КККР № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК,
представляващ двустаен апартамент на III етаж от четириетажна сграда с адрес ул. ******, с изток-запад изложение,
построен в парцел VIII, квартал 248, по плана на гр. Бургас, със застроена площ
от 83,34 кв.м., ведно с прилежащи 334 куб.м. от общите части на сградата,
състоящ се от две стаи, кухня, хол, антре, WC и коридор, ведно с прилежащото таванско помещение от 14 куб.м., както
и правото на строеж върху ¼ % идеални части от дворното място и ¼
% идеални части от общите части на сградата.
В
исковата молба се твърди, че имотът е придобит от общия наследодател на
страните – Д. Д. Ц., б.ж. на гр. Бургас, починала на 28.11.1984 г., по силата
на договор за продажба на недвижим имот от 24.08.1972 г. Излагат се твърдения,
че след смъртта на наследодателката, като нейни наследници останали трите
ѝ деца – Д.П., П. П. и А. П., като всеки придобил по 1/3 ид.част от
делбения имот. Ответникът Д.П. напуснал страната през 1980 г. и от тогава
нямало данни за него, а П. П. и А. П. осъществявали владение върху делбения
имот от 1980 г. Завява се, че по силата на давностно владение, на 28.11.1994
г., П. П. и А. П. придобили в равни части наследената от ответника Д.П. идеална
част от процесния имот, или всеки придобил по 1/6 ид.част от имота по давност,
а ответникът Д.П. бил изключен от съсобствеността. След смъртта си П. П. и А. П.
оставили за свои наследници ответницата Д. и ищцата П., по отношение на които
се иска допускане на делба върху процесния имот при квоти: ½ идеална
част за А.П.П. по наследяване и ½ идеална част за Д.И.Д. по наследяване.
Представят се писмени доказателства.
В
предоставения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. №
22358/30.05.2018 г. от Д.И.Д., чрез адвокат Г.М. от БАК, със съдебен адрес: ***,
с който изцяло се оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се
насрещни твърдения, че процесният имот не е съсобствен, тъй като след смъртта
на Д. Д. Ц., същият се владял изцяло и еднолично от А. Д. П., която го
придобила по силата на непрекъснато давностно владение, упражнявано до датата
на смъртта ѝ – 03.12.2015 г. Сочи се, че след смъртта на Д. Д. Ц.,
единствено А. П. продължила да изплаща теглен за закупуване на имота кредит,
като останалите наследници Д.П. и П. П. отказали да участват в погасяване на
задълженията и не се противопоставяли на установената от А. П. фактическа власт
за себе си и били съгласни с това. Твърди се още, че в рамките на нотариално
производство, в което взел участие и праводателя на ищцата, в полза на А. П.
бил издаден констативен нотариален акт за собственост по отношение на процесния
имот, а след смъртта ѝ, имотът се владеел изцяло от ответницата Д., която
претендира изключително право на собственост по отношение на същия по силата на
наследяване и присъединено давностно владение. Към отговора са представени
писмени доказателства и се правят искания за задължаване на трети неучастващи в
процеса страни да представят находящи се при тях документи, както и искания за
допускане до разпит на двама свидетели за установяване факта на твърдяното
давностно владение.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпила и молба вх. № 30555/19.07.2018 г. от
адвокат С.С. от БАК, особен представител на ответника Д.П., с която се излага
становище, че съгласно представените от ищцата доказателства, процесният имот
следва да се допусне до делба между страните, в качеството им на наследници на
Д. Д. Ц., при равни квоти – по 1/3 ид. част за всеки от съделителите.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с общия си
процесуален представител. Заявява, че поддържат иска си за делба на процесния
апартамент между нея и съделителката Д. и
моли съдът да го уважи. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответницата Д.Д. не се явява лично. Представлява се от
упълномощен адвокат, който поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на предявения иск за делба. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът Д.П., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6
от ГПК особен представител, поддържа дадения отговор за исковата молба и моли
за допускане до делба на процесната недвижимост в равни квоти между трите
страни.
Бургаският районен съд, като взе
предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, приема за
установено следното:
Предявеният иск е за делба, с правно
основание чл. 341 и сл. от ГПК, вр. чл. 34 и чл. 79 от ЗС вр. чл. 69 от ЗН.
Предмет на настоящото производство съгласно чл.
344, ал. 1 от ГПК е да се определи между кои лица,
за кои имоти и при какви квоти за всеки съсобственик следва да се допусне
делбата.
Между страните не се спори, а и от представен договор за
покупко-продажба на държавен жилищен имот от 24.08.1972 г. на Градски народен
съвет - Бургас, че процесният недвижим имот, представляващ апартамент с адрес: *****, с площ: 83,34 кв.м.; с припадащи се към него таванско
помещение от 14 куб.м. и избено помещение от 16 куб.м., ведно с прилежащи
334 куб.м. от общите части на сградата, както и правото на строеж върху
¼ % идеални части от дворното място и ¼ % идеални части от общите
части на сградата, е бил придобит от Д. Д. Ц. за сумата от 6816 лева. Видно от
представена скица № 15-28542/17.01.2018 г. на СГКК – гр. Бургас, делбеният имот
е отразен по КККР на гр. Бургас с ид. № 07079.610.111.1.6.
Безспорно по делото е и
обстоятелството, че Д. Ц. е починала на 28.11.1984 г. и е оставила за свои
наследници трите си деца: Д.Д.П., П. Д. П. и А. Д. П.. След смъртта си на
02.01.2016 г., П. П. е оставил за свой наследник по закон дъщеря си – ищцата - съделител
А.П.П., а А. П., поч. на 03.12.2015 г. – дъщеря си – ответницата - съделител Д.И.Д..
Изложеното се потвърждава и от прието по делото удостоверение за наследници
изх. № 94-01-37185/19.10.2017 г. на Община Бургас.
Съгласно нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 166/27.11.2007
г., том II-а, рег. № 3861,
дело № 326, по описа на нотариус Д.Р.с рег. № 278 при НК и район на действие
Районен съд – Бургас, за едноличен собственик на процесния апартамент е
призната А. Д. П. – наследодател на ответницата Д.Д.. Видно от съдържанието на
акта, при изготвянето му са взети предвид нотариално заверени декларации на П.Д.
П. – наследодател на ищцата А.П..
Съдът е приел за сведение по делото
незаверени копия на нотариално заверени декларации на А. и П. П./л. 76-80 от
делото/, съдържащи еднопосочни изявления, че А. П. към 2007 г. живее
необезпокоявано в процесното жилище от 35 години, заплаща дължимите за него
данъци и такси и го ремонтира и поддържа, като П. П. няма претенции към него, а
Д.П. е в неизвестност от 30 години, след като заминал да работи в К...
От постъпило писмо от 29.11.2018 г.
на нотариус Д. Р. се установява, че нотариалното дело, по което е издаден
констативен нотариален акт от 27.11.2017 г., и което съдържа оригинали на
представените от ответницата Д. обикновени копия от декларации, е унищожено по
реда на Наредба № 32/29.01.1997 г. В подкрепа на изложеното се представят
актове за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от
22.01.2013 г. и от 25.01.2018 г. в които са включени нотариалните дела и
общия регистър на нотариус Р. от 2007 г.
С писмо вх. № 47292/19.11.2018 г. на
директора на дирекция МПДТР при Община
Бургас са представени находящи се при нея писмени документи – справка за
закрита партида, квитанции за платени данъци и заверено копие на данъчна
декларация за починалото лице А. П., от които се установява, че същата е
декларирала делбения имот пред данъчната дирекция през 2001 г. и 2007 г., като
е представила констативен нотариален акт за изключителна собственост от 2007 г.
и е заплащала данъци за него в периода 2008 г. – 2015 г.
В приложение на писмо вх. №
2224/07.01.2019 г. на областния управител на област Бургас са представени
документи от входящ регистър под № 94АА-162/16.10.2007 г., съдържащи искане на
А. П. за извършване на обстоятелствена проверка за процесния апартамент и
приложени към него доказателства за собственост и наследяване.
С писмо от 08.01.2019 г. на директора на дирекция ПНО при
Община Бургас са представени документи от входящ регистър по №
94-А-488/10.10.2007 г., съдържащи заявление на А. П. за извършване на
обстоятелствена проверка за признаване правото ѝ на собственост по
отношение на делбената вещ с представени доказателства.
Ищцата ангажира заверени копия от платежни документи /л.
148-442 от делото/, придружени с превод на български език, установяващи извършени
парични преводи от страна на П. П. към А. П. и ответницата Д. в периода от 2008
г. до 2012 г. без посочено основание за тях.
От представени от ответницата Д. писмени документи,
приети като доказателства по делото /л. 446-460 от делото/ е видно, че ищцата А.П.
и наследодателят ѝ П. П. са декларирали и заплащали данъчни задължения за
апартамент в ***** през 2013 г., като с договори за поръчка, съгласно оферти и
количествени сметки за възлагани ремонтни дейности в същия – доставка и монтаж
на врати; вътрешна и външна изолация; полагане на топлоизолация, шпакловане,
замрежване, мазилка, гипсокартон в периода от 2004 г. – 2012 г., както и са
монтирани климатици, за която на А. П. са издадени 2 броя гаранционни карти на
05.08.2015 г.
От показанията на разпитания свидетел Г. Г. – първи
братовчед на майката на ищцата и близък приятел с бащата на ищцата, се установява, че родителите на ищцата са живяли
в процесния апартамент в периода от 1978-79 г. до 1989 г., заедно с А. П. и Д.
Ц.. След декември 1989 г., семейството на ищцата се изместило да живее в гр. В.,
А., а по-късно в САЩ. Свидетелят сочи, че наследодателят на ищцата – П. П. се прибирал в България през
последните 10-12 години от живота си, като в гр. Б. пребивавал в апартамент в ******,
закупен от него през 1983 г. При среща между свидетеля и Петьо П., в разговор относно ремонта в ********
, П. заявил, че прави ремонт и на апартамента на ул. „Б.“, който се давал под
наем. Твърди, че е помагал в ремонта на жилището в ж.к. *****, по дистанционна
молба на П. П., както и че П. изпращал пари на сестра си, която се разплащала с
работниците. Сочи, че между П. и сестра му нямало конфликти, били много близки.
Свидетелят заявява още, че 2-3 години преди да почине П. му споменал, че
изплаща дела на сестра си от делбения имот и иска да се прибере в България,
като си купил лодка и търсил място за нея на пристанище Созопол. Сочи, че никога
не е виждал Д.П. – брат на П., но знае от П., че работил в чужбина.
От своя страна, свидетелят Л. С., собственик на съседен
на процесния апартамент, на същия жилищен етаж, потвърждава пред съда, че живее
на адреса от 25-26 години, като преди това често посещавал адреса, защото там
живеели баба му и дядо му, и през цялото време в процесното жилище живеели А. и
дъщеря ѝ Д., а докато била жива, и бабата на ответницата Д.. Свидетелят
твърди, че е виждал П. П. на адреса един път със сестра му преди повече от 25
години, като за периода в който той живее там е сигурен, че П. не е живял там.
Сочи, че не е виждал външни хора в имота и не знае да е отдаван под наем.
Жилището било винаги обитавано от А.и дъщеря ѝ, като в кратък периода от
1-2 години А. била в САЩ при брат си, но дъщеря ѝ била в апартамента.
Заявява, че преди 15-17 години бил направен основен ремонт на жилището от А.,
като била сменена и външната врата с нова метална. Свидетелят твърди, че е
участвал в нотариално производство за признаване правото на собственост върху
имота за А. преди повече от 10 години, когато за последно видял и П.. От А.
разбрал, че брат ѝ е дал декларация пред нотариуса, че се отказва от дела
си. Заявява още, че Д. ***, но се прибира всяка година за около седмица и
пребивава в процесното жилище.
Свидетелката К. П. – съученичка и приятелка на
ответницата Д. от средното образование насам, посещавала многократно процесното
жилище от 1986 г. насам, заявява, че в него са живели Д. и майка ѝ А*.
Сочи, че от 10-15 години Д. ***, но се прибира в апартамента за по 2 месеца в
годината, като през останалото време свидетелката го наглежда почти всяка седмица,
като влиза с ключ, предоставен ѝ от ответницата Д.. Твърди, че всички
ремонти по жилището са правени от А., като последния основен бил преди 15
години и не знае да е финансиран от друг член на семейството. Твърди, че е
виждала вуйчото на Д. един път в живота си и знае, че не е имал претенции към
делбения апартамент. А. споделила на свидетелката за намерението си да се
снабди с констативен нотариален акт за собственост и ѝ поискала съвет за
процедурата, като ѝ разказала, че след смъртта на майка си Д., е
изплащала кредита за закупуването на жилището, като братята ѝ намали
претенции към него. Свидетелката сочи, че е свързала А. с адвокат, като лично
видяла документите и представена декларация от П. П., с която заявява, че
сестра му е изплатила жилището след смъртта на майка им и няма претенции за
собственост. Заявява още, че знае за втория брат на А., но никога не го е
виждала, като не бил открит и след издирване. Свидетелката П. сочи, че А. е
работила в А. три години, като през това време Д. е живяла в апартамента, а
преди 10 години била за 1 година при брат си в САЩ. Твърди, че през последните
години от живота си А. е претърпяла операция и била болна, като брат ѝ и
изпращал пари за лечение и за ремонт на апартамента му в ж.к. ***, който бил
изцяло организиран от А.. Заявява, че по време на ремонта на жилището на П. П. ***,
А. оставала там, а Д. пребивавала при нея, когато се прибира от София, като не
знае процесното жилище да е било отдавано под наем. Твърди, че Д. последно е
била в делбения апартамент през м. август – септември 2018 г.
При преценката и анализа на събраните
по делото доказателства, за съда се налага извод за неоснователност и
недоказаност на предявения иск е за делба, поради което същия следва да бъде отхвърлен.
По делото безспорно се установи, че процесният имот е закупен
през 1972 г. на разсрочено изплащане за 15 години от Д. Ц., след развод с
бившия ѝ съпруг, като същият е бил нейна изключителна собственост. След
смъртта си Д. Ц. е оставила трима наследници по закон – своите деца А., П. и Д..
Безспорно установени по делото са и обстоятелствата, че А.
П. е живяла в жилището през целия си живот, с изключение на няколко години,
през които е работила в чужбина, както и по време на ремонта на апартамента на
брат ѝ П. и в края на живота ѝ, когато е била тежко болна. От друга
страна ответникът Д.П. е в неизвестност от повече от 30 години и никой не го е
виждал в имота, като не се твърди и не се представят доказателства за периода
от 1989 г. до понастоящем ищцата и наследодателят ѝ П. П. да са
пребивавали в делбения имот.
Приложен е и оспорен от ищцата нотариален акт, легитимиращ
праводателя на ответницата Д. като единствен собственик на процесния имот по
силата на наследство и давностно владение.
Независимо от оспорването на представения по делото
констативен нотариален акт от 2007 г., ищцата не успя да опровергае установеното
с акта давностно владение от А. П. на процесния имот за наследствените на
праводателя ѝ идеални части. От ангажираните от нея гласни и писмени
доказателства се установи единствено, че в периода от 2008-2012 г., П. П. е
правил парични преводи към сестра си А. и дъщеря ѝ – ответницата Д., но
не и основанието на тези преводи. Независимо от заявеното от свидетеля Г., че П.
П. споделил, че наплаща дела на сестра си, от всички останали доказателства по
делото, включително от показанията на Г., се установява, че А. и П.са били в
много добри отношения, взаимно са си помагали и са се подкрепяли, като А. е
организирала и провела ремонт на жилището на брат си в **** с предоставени от
него средства, а брат ѝ я е подпомагал финансово, когато се е наложило
лечението ѝ.
От друга страна, от показанията на свидетелите С. и П.,
се налага извод, че във времето нито П. П., нито Д.П. или ищцата са се
противопоставяли на владението на А. и ответницата Д., като последните изцяло
са стопанисвали и ремонтирали процесното жилище и включително са подменили
външната врата преди 15 години, като не се заявява трети лица, освен
свидетелката П., да са били снабдени с ключ от нея. Не се установява и
противопоставяне на действията на А. П. във времето, напротив, от представения
констативен акт за собственост и показанията на свидетелката П. се установи, че
наследодателят на ищцата е декларирал, че сестра му еднолично е изплатила
кредит на Д. Ц. за закупуване на процесното жилище и няма собственически
претенции към него.
Предвид изложеното, настоящият съд намира, че събраните
по делото гласни и писмени доказателства не са годни да опровергаят доказателствената
стойност на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и
давност № 166/27.11.2007 г., том II-а, рег. № 3861,
дело № 326, по описа на нотариус Д. Р. с рег. № 278 при НК и район на действие
Районен съд – Бургас, като прима за доказано въз основа на него, доказателствата за заплатени
данъци от А. П. и свидетелските показания, че А. П. е придобила изключителното
право на собственост върху целия процесен имот към 27.11.2007 г., след
осъществявано явно, спокойно и неоспорено владение за срок от над 15 години.
Предвид основателността и доказаността на оспорванията и
възраженията на ответницата Д., за настоящия състав се налага извод, че правото
на собственост по отношение на процесния имот е преминало по отношение на нея
по силата на наследяване от изключителния собственик на имота и нейна майка – А. Д. П., след
смъртта ѝ на 03.12.2015 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на недвижимата
вещ - апартамент, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор
07079.610.111.1.6, с адрес: *****, брой нива 1, предназначение: жилище,
апартамент; с площ: 83,34 кв.м.; прилежащи части: складово помещение с площ от
5,5 кв.м., избено помещение с площ 7 кв.м. и съответния процент идеални чати от
общите части на сградата, ниво 1, при съседи: на същия етаж: 07079.610.111.1.5;
под обекта: 07079.610.111.1.3; над обекта: 07079.610.111.1.25 и
07079.610.111.1.7, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-9/30.01.2009
г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ двустаен апартамент на III
етаж от четириетажна сграда с адрес ****, с изток-запад изложение, построен в
парцел VIII, квартал 248, по плана на гр. Б., със застроена площ от 83,34
кв.м., ведно с прилежащи 334 куб.м. от общите части на сградата, състоящ се от
две стаи, кухня, хол, антре, WC и коридор, ведно с прилежащото таванско
помещение от 14 куб.м., както и правото на строеж върху ¼ % идеални части
от дворното място и ¼ % идеални части от общите части на сградата, не се установи съсобственост между
страните по делото, предвид което и същият не следва да бъде допуснат до делба
между тях, а исковата молба подлежи на отхвърляне като неоснователна и недоказана.
При този изход на
спора и на основание чл. 77 от ГПК, съдът намира, че в тежест на ищцата следва
да се възложи заплащането на държавна такса за разглеждане на иска в размер на 60
лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Бургас.
Съдът като съобрази, че ответникът Д.П. е представляван
от назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, намира, че в
полза на адвокат С.С. от БАК следва да се определи възнаграждение за
осъщественото представителство в размер на 300 лева, платимо изцяло от внесения
от ищцата предварителен депозит.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск на А.П.П., ЕГН **********, чрез адвокат К.Б. от ХАК,
със съдебен адрес:***, срещу Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, и Д.Д.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за допускане на основание чл. 341 и сл. от ГПК, вр. чл. 34 и чл. 79 от ЗС вр. чл. 69 от ЗН на делба между
страните на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.111.1.6, с адрес: *****, брой нива 1, предназначение:
жилище, апартамент; с площ: 83,34 кв.м.; прилежащи части: складово помещение с
площ от 5,5 кв.м., избено помещение с площ 7 кв.м. и съответния процент идеални
чати от общите части на сградата, ниво 1, при съседи: на същия етаж:
07079.610.111.1.5; под обекта: 07079.610.111.1.3; над обекта:
07079.610.111.1.25 и 07079.610.111.1.7, съгласно Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ двустаен
апартамент на III етаж от четириетажна сграда с адрес *****, с изток-запад изложение, построен в парцел VIII, квартал
248, по плана на гр. Бургас, със застроена площ от 83,34 кв.м., ведно с прилежащи
334 куб.м. от общите части на сградата, състоящ се от две стаи, кухня, хол,
антре, WC и коридор, ведно с прилежащото таванско
помещение от 14 куб.м., както и правото на строеж върху ¼ % идеални
части от дворното място и ¼ % идеални части от общите части на сградата,
като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати в полза на
Държавата, по сметка на Бургаския районен съд, сумата от 60 /шестдесет / лева,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявения от нея и отхвърлен
в цялост иск.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. С.С. от БАК сумата от 300 /триста/ лева от внесения депозит –
възнаграждение за осъществено от нея процесуално представителство на ответника Д.П.
по делото.
Решението, може
да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала:
СА