МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №43/30.05.2011
Г. ПО НОХД №236/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият
А.Е.М. е предаден на съд затова, че на 18.06.2008 г. в гр. Н., обл. Ш., при
условията на опА.рецидив и след като се сговорил предварително с М.Й.Е. ***,
чрез използуване на техническо средство /гачен ключ/, отнел от владението на Р.З.Р.,
без негово съгласие, чужда движима вещ – 1 бр. редуктор за брана, на стойност
1 400 лв., с намерението противозаконно да я присвои – престъпление по
чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, предл. 2-ро и т.5 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимият
се признава за виновен и заявява, че признава всички посочени в обвинителния
акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, съгласно
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Като съобрази
всички доказателства по делото, събрани на досъдебното производство, както и
направените от подсъдимия признания, съдът счете за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият А.Е.М.
и лицето М.Й.Е. ***. Понастоящем и двамата изтърпяват наказания лишаване от
свобода в Затвора – гр. Л.. През месец юни 2008 г. М. и Е. се сговорили
предварително за извършат кражба от стопанския двор на свидетеля Р.З.Р., който
стопански двор се намирал в гр. Н. и където свидетелят държал използваната от
него селскостопанска техника. Така на 18.06.2008 г. двамата извършители отишли
до въпросния стопански двор на свидетеля и безпроблемно проникнали вътре. После
те посредством гаечни ключове демонтирали и взели и изнесли един редуктор за
ротационна брана. Същия ден с каруца откарали откраднатия редуктор в пункт за
изкупуване на метали в гр. Н., където го продали на обслужващата пункта
свидетелка П.Р.Д.. Свидетелката претеглила вещта, като редукторът се оказал с
тегло 98 кг. и заплатила на Е. и М. сумата от 54 лв. В документацията за
продажбите, водена при пункта, свидетелката записала името на М.Й.Е..
Свидетелят Р. веднага констатирал липсата на горепосочената вещ, а след
провеждането на съответните действия от страна на полицейските органи, деянието
на двамата извършители било разкрито.
В хода на
делото е била назначена оценителна експертиза, чието заключение сочи, че
пазарната стойност на вещта, явяваща се предмет на визираното посегателство към
датата на същото, е възлизала на 1 400 лв.
За
горепосоченото деяние спрямо М.Й.Е. е постановена присъда по НОХД №612/2009 г.
на НпРС, с която на Е. за това деяние, както и за други извършени от него в
условията на продължавано престъпление, е наложено наказание от две години и
единадесет месеца лишаване от свобода, постановено за изтърпяване в
затворническо заведение от закрит тип. Със същата присъда е бил осъден и А.Е.М.,
но относно него присъдата е отменена по реда на възобновяването от страна на
ВКС и делото е върнато за ново разглеждан, по който повод е образувано и настоящото
производство.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява с категоричност от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства: от данните от свидетелските показания
на свидетелите Р.З.Р. и П.Р.Д., от приложеното по делото заверено копие на
страници на дневник за покупка на метали, от заключението по назначената
оценителна експертиза, от дадените на досъдебното производство обяснения от
страна на М.Й.Е. в качеството му на обвиняем, както и от направените от страна
на подсъдимия А.М. признания на всички факти, посочени в обвинителния акт,
които признания се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство
доказателства.
Анализът на
изложената фактическа обстановка налага извода, че с деянието си подсъдимият А.Е.М.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението кражба.
Той, заедно с М.Й.Е. е отнел от владението на свидетеля Р. З.Р., без негово
съгласие, горепосочения редуктор, собственост на последния, с намерението
противозаконно да го присвои. Двамата извършители са действали при предварителен
сговор, тъй като предварително са постигнали съгласие за осъществяване на
деянието и предварително са го планирали. Намерението им за своене на отнетата
вещ е безспорно от факта, че веднага след отнемането на вещите извършителите са
се разпоредили с редуктора в собствен интерес. Също така е видно, че при
деянието си те са използували техническо средство /гаечни ключове/, което
способствало и улеснило осъществяването на деянието. Данните от Следователно подсъдимият А. Е.М. е осъществил
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК.
Видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият А. Е.М., към датата на
настоящото деяние е бил осъждан. С присъда № 11/17.03.1995 г. по НОХД №75/1994
г. на ОС-гр. Ш., в сила от 01.07.1996 г. му е било наложено наказание от 18
години лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, като изпълнението на
наложеното му наказание не е отлагано по чл.66 от НК и е изтърпяно на
23.10.2007 г. с остатък от условното му предсрочно освобождаване, равняващ се
на 2 г., 9 м. и 12 дни. Следователно в случая по отношение на М. са налице
условията на чл. 29, ал.1, б. „а” от НК.
Гореизложените
данни налагат извода, че настоящото деяние, осъществено от подсъдимия М. е извършено
при условията на опА. рецидив и същото се квалифицира по чл.196, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК. Считайки обвинението спрямо М. за доказано безспорно и категорично, съдът
го призна за виновен в извършването на посоченото престъпление.
При определяне
на следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази, че разглеждайки делото
по реда на съкратеното съдебно следствие, следва да определи наказанието на
подсъдимия при условията на чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на
чл.58а от НК. Разпоредбата на чл.58а от НК обаче, е претърпяла редакция със ЗИД
на НК, обн. ДВ бр.26/06.04.2010 г. Към момента действащата редакция предвижда,
че в случаите на чл.373, ал.2 от НПК съдът определя наказанието, като се
ръководи от разпоредбите на общата част на НК и намалява така определеното
наказание с една трета. Редакцията на чл.58а от НК, действала към момента на
деянието на подсъдимия предвижда, че в случаи като настоящия, съдът следва да
приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Съдът, съобразявайки принципа за прилагане
на по-благоприятния за дееца закон, регламентиран в разпоредбата на чл.2, л.2
от НК, счете, че в случая по-благоприятен е законът, действащ към момента на
деянието на подсъдимия и поР. това счете, че следва да определи наказанието на М.
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Определяйки при тези условия
наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на извършеното
от подсъдимия – то представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК. Предишните осъждания на подсъдимия, доколкото обуславят
приложението на по-тежко квалифициран състав на престъплението кражба не следва
да се отчитат като отегчаващо вината му обстоятелство, но е видно, че
подсъдимият има и други осъждания, които сочат на по-висока степен на
обществена опасност на личността му. Като смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство следва да се отчете обстоятелството, че подсъдимият към момента
на деянието е бил в тежко материално положение – безработен. Като такова съдът
определя и обстоятелството, че от осъществяването на деянието до момента е
изтекъл немалък период от време.
Сравнително високата стойност на предмета на престъпното посегателство
отегчава вината на подсъдимия. Преценяйки всички гореизложени обстоятелства,
съдът счете, че не следва да определя наказанието на подсъдимия при превеса на
смекчаващите вината му обстоятелства, а отчитайки по високата степен на
обществена опасност на личността му, както и фактът, че стойността на отнетата
вещ е немалка, съдът намери, че следва да наложи на подсъдимия наказание от ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съобразно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС
съдът постанови това наказание подсъдимият да изтърпи в затворническо заведение
от ЗАКРИТ ТИП, тъй като преди това вече той е били осъждан с наложено наказание
лишаване от свобода, а съобразно чл.61, т.2 от ЗИНЗС определи наказанието да
бъде изтърпяно при СТРОГ РЕЖИМ.
Подсъдимият бе
осъден и да заплати направените по делото разноски в размер на 40 лв. /четиридесет лева/, от които 17, 50
лв. /седемнадесет лева и петдесет стотинки/ по сметка на ОД “Полиция” – гр. Ш.
и 22, 50 лв. /двадесет и два лева и петдесет стотинки/ по сметка на
Новопазарския районен съд.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
16.06.2011
г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: