№ 9
гр. Перник , 01.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на първи февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20201700900070 по описа за 2020 година
Постъпила е молба от ищеца, с която моли настоящето производство да бъде
съединено с производството по т.д. № 71/2020г., като се сочи, че се касае за две дела между
същите страни, като по настоящето дело съдът е сезиран с частичен иск, а за останалата част
от вземането е предявен искът, въз основа на който е образувано т.д. № 71/2020г.
Съдът намира, че молбата следва да се остави без уважение по следните съображения.
От приложеното копие от исковата молба, по повод на която е образувано т.д. №
71/2020г., се установява, че е налице идентичност на страните, както и че претенцията касае
главници, съставляващи наеми на оборудване и механизация по договор за наем, сключен на
19.10.2015г. с наемодател „Заводски строежи“ АД и наемател „ДЛВ - СИ" ООД, както и се
претендират неустойки.
По настоящето дело се претендират суми , съставляващи наемна цена за м. март 2016г.
и за периода 01.05.2016г.- 16.11.2017г., неустойки за същия период, както и мораторна лихва
върху главницата, съставляваща неплатен наем.
По т.д. № 71/2020г. се претендират суми , съставляващи наемна цена за периода
17.11.2017г.- 31.03.2019г., неустойки за същия период, а също и мораторна лихва върху
главницата, съставляваща неплатен наем.
Съгласно т.3 от ТР 3/2016г. на ОСГТК, когато между същите страни, на същото
основание и за една част от вземането е предявен частичен иск, по който делото е висящо,
останалата част от вземането може да бъде предявена в друг исков процес.В този случай
производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно до влизане в сила на
съдебното решение по първоначално предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК. Спирането на производството по последващия частичен иск може да бъде избегнато
чрез съединяване на двете дела /по частичния иск и по иска за останалия размер от спорното
право/ за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на
1
основание чл. 213 ГПК.
В случая се претендира заплащане на наемна цена за различни периоди. Ето защо ,
макар и вземането да произтича от един и същи договор за наем, то не се касае за предявени
частични искове за едно и също вземане и разрешението, дадено в цитираното ТР е
неприложимо. След като се претендира заплащане на наемна цена за различни периоди, то и
вече липсва пълна идентичност между двата спора и с оглед конкретиката на
правоотношенията между страните през съответните искови периоди е възможно да се
постановят и различни решения.
Неоснователни са и изтъкнатите доводи, че необходимостта за прилагане на ч.гр.д. №
4479/2020г. по описа на ПРС ще доведе до забавяне на производството, тъй като единият
търговски спор трябва да изчака приключването на другия спор. С разпореждане от
19.11.2020г., постановено по настоящето дело, е изискано копие от ч.гр.д. № 4479/2020г. по
описа на ПРС и такова е изпратено, от което и следва, че след като оригиналът на делото е
останал в ПРС, то за съдебния състав, разглеждащ т.д. № 71/2020г. не съществува пречка да
приложи делото на ПРС, без да се налага да се изчаква приключване на настоящето
производство.
Следващият довод в молбата е, че съединяването на двете дела в едно производство
ще доведе до процесуална икономия, още повече, че същите се намират на една и съща фаза
– преди размяна на книжа.
Молбата за съединяване на двете производства е депозирана на 19.01.2021г. , а с
определение от 14.01.2021г. , постановено по настоящето дело, съдът е постановил
изпращане препис от исковата молба на ответника. Същевременно от приложената
разпечатка, касаеща движението по т.д. № 71/2020г., е видно, че с определение от
19.01.2021г. производството по делото е оставено без движение. Т.е. двете дела се намират
на различен етап и при съединяването им в едно производство би се достигнало до
хипотеза, по която за част от спора се извършва размяна на книжа, а за другата част все ще
не са отстранени нередовностите на исковата молба, поради което и съвместното им
разглеждане ще бъде значително затруднено, а последното по аргумент от чл.210, ал.2 ГПК е
пречка за разглеждане на исковете в едно производство.
Във връзка с горното, съдът намира, че искането следва да се остави без уважение,
поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането за съединяване на т.д. № 70/2020г. с т. д. № 71/2020г. и
двете по описа на Окръжен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3