РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Силистра, 25.02.2009 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Р.
ЧЛЕНОВЕ: В.М.
С.С.
при секретаря С.Д. и с
участието на прокурора Д.Н. разгледа КАНД № 18 по описа на съда за
С решение № № 767
/ 20.12.2008 г. по АНД № 621 /
Касаторът Н.К.Д. моли съда да касира горепосоченото решение в потвърдителната му част поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Ответникът Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РДАА) – гр. Силистра счита, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
В мотивите на атакуваното решение е възприета следната фактическа обстановка: свидетелят С. В., инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Силистра предприел извършване на проверка, тъй като в ТД на НАП постъпил сигнал, че водачът на автобуса на "*****" ООД, обслужващ линията за обществен превоз на пътници гр. ***** – с. ***** – гр. ******, не издава редовно автобусни билети на пътниците за извършената услуга. На 18.06.2008 г. св. В., заедно със своите колеги св. Н. Н. и св. К. К., отишли в с. *****. Изчакали автобуса на "*******" ООД и когато видели, че е пристигнал, потеглили към с. *****, където впоследствие извършили проверката. На спирката в с. **** от автобуса слезли няколко пътници и не са качил никой. Тогава св. В., св. Н. и св. К. се качили, за да извършат проверка. Още докато се качвали, водачът на автобуса им казал да не проверяват, тъй като пътниците са без билети. Въпреки това свидетелите установили след проведен разговор с всеки един от тримата пътници, че нямат издаден билет. Видно от разпита на св. В., двама от пътниците били от с. ******, а един – от с. ***** или обратно (свидетелят не е сигурен). Било установено от проверяващите, че всички пътници са заплатили на водача превозната цена. За констатираното бил съставен протокол за извършено проверка № АА 0070922 / 18.06.2008 г. В него е отразено, че пътниците пътуват без издаден документ за платена превозна такса, техните имена и откъде са, както и подробно са описани представените кочани с билети /серия, първи и последен номер, както и стойност/, с които бил снабден водача. След това протоколът бил изпратен на РДАА за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по повод направените констатации. На 25.06.2008 г. актосъставителят ****** съставил акта за установяване на административното нарушение № 056741 / 25.06.2008 г. срещу касатора. Актът е съставен в присъствието на св. Н. Н.и К. К. и е предявен на нарушителя на датата на съставянето. Към акта като доказателство е приложен и протокол за проверка Серия АА № 0070922 / 18.06.2008 г. След това въз основа на акта за установяване на административното нарушение е издала описаното по-горе наказателно постановление.
Както административнонаказващият орган, така и районният съд, са издирили чл. 94, ал. 2 ЗАП като приложима норма. Последната е рефлексия на общото правило на чл. 24, ал. 2, предл. последно ЗАНН, уреждащо административнонаказателната отговорност, настъпваща вследствие не от личното извършителство на деянието, а от нареждане или допускане извършването на деянието. Фактическото описание на нарушението в наказателното постановление и акта за установяване на административното нарушение визира допустителство чрез употребата на фразата „допуска три броя пътници, пътуващи без издаден документ за платена превозна цена“. Същевременно обаче СРС е констатирал в мотивите си факти, сочещи лично извършителство на нарушение от страна на касатора – последният е получил от пътниците превозната цена, без да им предостави билет. Следователно не може да става въпрос за допустителство и за квалифициране на нарушението по чл. 94, ал. 2 ЗАП. Приложима спрямо нарушението е разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ЗАП, където е уреден състав относно отговорността на лицето, което лично е извършило деянието. Тъй като обаче въпросната разпоредба не е приложена от СРС и от административнонаказващия орган, а също и поради обстоятелството, че фактическото описание на нарушението в наказателното постановление не съответства на състава по чл. 94, ал. 1 ЗАП, оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление подлежат на отмяна (чл. 222, ал. 1 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН) поради наличието на отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 767
/ 20.12.2008 г. по АНД № 621 /
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-001090 / 03.07.2008 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – гр. Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.