РЕШЕНИЕ
№…….………
23.04.2020 г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН мл. съдия ДЕСИСЛАВАЙ.А
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното
от мл. съдияЙ.а в. гр.дело № 9916 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното
Производството
е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на ищците Б.С.Н. и С.Г.Н. чрез адв. П. срещу решение №112530/13.05.2019
г. постановено по гр.д. № 27391/2018 г. по описа на СРС, 45 състав, с което са
отхвърлени предявените от Б.С.Н. и С.Г.Н. ***/СО/ представлявана от кмета – Й.Ф.,
искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за сумата в размер на
1482,32 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени
вреди, изразяващи се в увреди на собственото им МПС, както и сумата в размер на
500,00 лева за всеки един от ищците, обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, изразяващи се в страх и уплах от всеки от тях, вследствие
инцидент, настъпил на 03.09.2017г., при който в близост до сградата на община Нови Искър, ул. „Искърско дефиле“ №
123, паднало дърво върху собствения им автомобил марка „Ауди“, модел „90“, с
рег. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
03.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно.
Твърди се, че ищците са доказани в условията на пълно и главно доказване
настъпването на процесния инцидент. Сочи се, че решението на СРС е постановено
при допуснати процесуални нарушения – районния съд не обсъдил представеното от
ищците Удостоверение № ОМ- 823/11.09.2017 г. издадено от Столична Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към Главна Дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР /СД ПБЗН към ГД ПБЗН/, от което се
удостоверявало, че дърво е паднало именно върху автомобила на ищците. Сочи се,
че удостоверението се ползва с материална доказателствена сила като официален
свидетелстващ документ, която не може да бъде оборена от събраните по искане на
ответника свидетелски показания. Жалбоподателите намират, че СРС погрешно не е
отчел заинтересоваността по чл. 172 от ГПК от изхода на спора на разпитаната по
искане на ответника свидетелка, която работи в СО. Поддържа се, че СРС е
следвало да даде вяра на показанията на К. С., които са пълни и последователни,
въпреки че същият е син на ищците и показанията му са противоречали на тези на
другите двама свидетели. Излага се, че показанията на С. са съответствали на
заключението на съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/. Сочи се, че
представените от ответника сведение за произшествие, телефонограма и работна
тетрадка на оперативния дежурен не доказват, че дървото не е паднало върху
автомобила на ищците, поради липсата на достатъчно данни в първите два
документа и недостоверността на вписвания в последния документ. Поддържа се, че
в конкретния случай не е била налице хипотеза по чл.125, т.8 от ЗДвП, при която
е задължително съставянето на протокол за ПТП, а приложим чл.6, ал.1, т.1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд / Наредба № Iз-41
от 12.01.2009 г./, съгласно който не се съставят
документи за повреди на МПС, възникнали в резултат на природни бедствия. Твърди
се, че претърпените от ищците имуществени и неимуществени вреди са доказани от
събраните доказателства – САТЕ и свидетелски показания. Иска се отмяна на
обжалваното решение и уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника СО, чрез юрк. Д., в който се поддържа се
въззивната жалба е неоснователна. Твърди се, че ищците не са доказали
настъпването на твърдяното от тях произшествие. Излага се, че отразените в Удостоверение
№ ОМ- 823/11.09.2017 г. издадено СД ПБЗН към ГД ПБЗН обстоятелства не се
потвърждават от събраните в първоинстанционното производство гласни
доказателства – показанията на свидетелитеГ.и А., а и не е ясно въз основа на
какви данни и документи е съставено удостоверението. Сочи се, че в конкретния
случай е била приложима разпоредбата на чл.125, т.8 от ЗДвП, доколкото ищците
са твърдели, че автомобилът им е бил толкова увреден, че не е могло да се
придвижи на собствен ход, който факт не е бил доказан по делото. Сочи се, че
правилно показанията на свид. С. не са били кредитирани от съда, доколкото той
не е бил очевидец на станалото. Излага, че приетата по делото САТЕ е изготвена
повече от година след датата на инцидента и на същата не следва да се дава вяра
от съда. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание, проведено по делото ищците
са представлявани от адв.Й., който поддържа въззивната жалба. Акцентира, че СРС
е подходил двойнствено при преценка на показанията на свидетелите, като е отчел
заинтересованост на свид. С., но не е отчел заинтересваността на свид. А.,
която работи в СО. СО е била
представлявана от юрк. Т., която поддържа отговора на въззивната жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение
е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият
казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по
релевираните в жалбите доводи.
Разгледано по същество, първоинстанционното решение е и правилно,
като връзка с възраженията наведени с въззивната жалба следва да бъдат
изложените следните допълнителни съображения:
Предявени за
разглеждане са субективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД вр.
чл.45 ЗЗД. Както и районният съд правилно е указал на страните за да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието
на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние – в случая бездействие,
вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина, която се предполага по чл.45, ал.2 от ЗЗД/, 3) вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа.
В конкретния случай спорен между страните е въпросът дали
при настъпване на твърдения от ищците инцидент – падане на дърво /факта на
падането е обявен за безспорен между страните/, последното е паднало върху
собствения на Недкови лек автомобил и го е увредил / т.е. спорна е
причинно-следствената връзка между падането на дървото, вследствие
бездействието на СО за поддръжка на зелените площи и нанесените по автомобила
имуществени вреди/, както и претърпели ли са ищците неимуществени вреди – силен
уплах и страх за здравето и живота си.
От фактическа страна:
В хода на първоинстанционното производство са приети
следните писмени доказателства:
Удостоверение
№ ОМ- 823/11.09.2017 г. издадено от директора на СД ПБЗН към ГД ПБЗН, в което е
отразено, че същото се издава на С.Н. в уверение, че на 03.09.2017 г. в 11,19
ч., специализиран екип на СДПБЗН е оказал съдействие при отстраняване на
паднало дърво върху лек автомобил /л.а./ „Ауди 90“, с рег. № ****** на адрес:
гр. Нови Искър пред Общината.
Представено е свидетелство за регистрация, част 1 на л.а.
„Ауди 90“, с рег. № ******, от което е видно, че автомобилът е собственост на С.Н..
Към отговора на исковата молба са представени: съобщение за произшествие №135 прието в 11.19 ч. на 03.09.2017 г. за получаване на съобщение за нужда от техническа помощ във връзка с паднало дърво на адрес: „Искърско дефиле- срещу общината“, като е отразено, че в 11.20 ч. е изпратен екип за ликвидиране на произшествието; телефонограма № 135, изготвена след отработване на произшествието, в която са отразени: часа на получаване на сигнала, вида на сигнала- за техническа помощ, поради паднало дърво, мястото на произшествието – гр. Нови Искър, пред общината, предполагаема причина – природно явление, екипът изпратен за отстраняване на последствията – У ПБЗН-Нови Искър, като не е посочено при произшествието да е инищожено имущество, да са пострадали/спасени/евакуирани/транспортирани хора; извлечение от работната тетрадка на оперативния дежурен по РСС /предявено на свид. А./, в което е отразено получаването на сигнала и че при инцидента не са пострадали хора и не са увредени автомобили.
В първоинстанционното производство е изслушано заключението
на САТЕ, за изготвянето на което е извършен оглед на процесния автомобил на
30.12.2018 г., като вещото лице е посочило, че е установило увреждания по
тавана, предния капак, предния десен
калник, задна дясна врата и заден десен калник, които са причинени от удари с
тъпи предмети и могат да се причинят от клони на падащо дърво. Вещото лице е
изчислило стойността на описаните щети към датата на настъпване на събитието на
1482,32 лв.
По делото са разпитани трима свидетели: К. Б. С. / син на
ищците/, Е.Д.Г.и К.П.А..
От показанията на свид. С. се установява, че същият не е
присъствал при падането на дървото, но родителите му са му позвънили и при
пристигането си на мястото е видял падналия върху автомобила клон. Майка му
била много уплашена, като сочи, че на мястото пристигнал екип на „гражданска
защита“ и пътна полиция. Сочи, че известно време след инцидента родителите му
се притеснявали от пътуване с автомобил.
Свид. Г., който работи в пожарната в гр. Нови Искър
разказва, че си спомня получен в началото на септември 2017 г. сигнал от
оперативния център СДПБЗН за паднало пред общината, на спирката в посака гара
„Курило“ дърво. Две минути след обаждането пристигнали на място и с екипа му
видяли падналото дърво, обезопасили района и отстранили дървото от пътя. Сочи,
че не е видял под или около дървото да е имало автомобил засегнат от падането
или пострадали хора, които да са потърсили съдействие. Разказва, че на мястото
не е имало органи на МВР, като в случай на пострадал автомобил е следвало да се
индивидуализира МПС-то, собственика и нанесените вреди.
От показанията на свид. А., която работи в община „Нови
Искър“ на длъжност „Оперативен дежурен по районен съвет по сигурността“
/получава и отговаря на сигналите, получени в района, както и има правомощия да
подава сигнали при необхдодимост/ се установява, че на 03.09.2017 г. е била
дежурна, като работи в сградата на община „Нови Искър“ и е видяла падналото
дърво, като сочи, че под и около дървото не е имало хора и автомобили. На
мястото пристигнал бързо екип на пожарната, след което тя подала сигнал до СО
за отстраняване на останките от дървото. Предявено ѝ е извлечението от
работната тетрадка /посочено по-горе/, като свидетелката потвърждава, че тя е
направила вписването.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
следното от правна страна:
Въззивният съд споделя извода на районния съд, че по делото
остава недоказано, че твърдените от ищците имуществени и неимуществени вреди са
им нанесени от паднало върху собствения им л.а. на 03.09.2017 г. дърво.
Представеното по делото
удостоверение № ОМ- 823/11.09.2017 г. издадено от директора на СД ПБЗН към ГД
ПБЗН по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред – на основание чл. 18, ал.1 ЗМВР.
Поради това той се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените от компетентния орган правнорелевантни обстоятелства, като
в процеса на доказване в тежест на ответника е да опровергае истинността му /
автентичността и/или верността/. С отговора на исковата молба СО е оспорила
верността на твърденията на ищците за падане на дърво върху автомобила им на
процесните дата и място, съответно е оспорена и верността на удостоверение №
ОМ- 823/11.09.2017 г. относно факта за оказано съдействие от компетентните
органи за отстраняването на дървото от автомобила на ищците. Към отговора на
исковата молба, ответникът е представил писмени доказателства и е направил
искане за ангажиране на гласни доказателства за доказване на твърденията си за
липса на хора и автомобили под/около падналото дърво. С оглед твърденията на СО
и направените доказателствени искания, съдът намира, че ответникът е оспорил
доказателствената сила на представеното удостоверение по реда и в срока по чл.
193 от ГПК. С определението от 21.11.2018 г. по чл. 140 от ГПК, първоинстанционният
съд е допуснал писмените доказателства представени с исковата молба и нейния
отговор, както и поисканите от ответника свидетелите, като е указал на страните
доказателствената им тежест в процеса по доказване. Във въззивната жалба не са
наведени оплаквания във връзка с доклада по делото, направен в първата
инстанция. С приемането на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства и допускането на исканите от ответника гласни доказателства,
съдът е предоставил възможността на ответника да докаже оспорването си на
верността на удостоверение № ОМ- 823/11.09.2017 г. / в тежест на ответника,
като оспорваща страна е да докаже неверността на документа/. С ангажираните
гласни доказателства от ответника – разпита на свид.Г.и А., разгледани в
съвкупност с представените телефонограма и препис от работна тетрадка на
оперативния дежурен, подал сигнал за падналото дърво, съдът намира, че
материалната доказателствена сила на удостоверението обвързваща съда е била
оборена относно факта на падане на дървото върху процесния автомобил и отстраняването
на същото от него. В същия смисъл се е произнесъл и СРС, с оглед мотивите към
обжалваното решение, от които е видно, че първият съд е кредитирал показанията
на свидетелите на ответника и е приел, че процесният инцидент не е настъпил при
описаната от ищците фактическа обстановка, който извод напълно се споделя от
настоящия състав.
Показанията на двамата посочени свидетели са
последователно, непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду си. Двамата
свидетели са категорични по отношение на
факта на липсата на автомобили и хора под/ около падналото дърво, като
показанията им се основават на лични впечатление - и двамата непосредствено са възприели ситуацията
веднага след падането на дървото – свид. А. не е видяла самото падане на
дървото, но свидетелства за липсата на хора и автомобили около него
непосредствено след падането и преди пристигането на екипа изпратен да
ликвидира местопроизшествието, а свид.Г.е бил член на екипа, ангажиран с
отстраняване на дървото и пристигнал бързо на мястото на инцидента.
Съдът намира, че фактът, че свид. А. работи в община „Нови
Искър“ като „Оперативен дежурен по районен съвет по сигурността“ обуславя
възможност за заинтересоваността ѝ от изхода на спора, но доколкото
нейните показания, както бе посочено се основават на лични впечатления,
отличават се с достоверност и кореспондират с други събраните по делото
доказателства – показанията на свид.Г.и телефонограма № 135, изготвена след
отработване на произшествието следва да им се даде вяра.
Съдът намира за основателно възражението на въззивниците,
че извод за липсата на повредено имущество в резултат от процесния инцидент не
би могъл да бъде направен въз основа на съобщение за произшествие № 135,
доколкото същото се основава на приетия сигнал и съобщените от подалото го лице
обстоятелства, които подлежат на изясняване след посещението на място на
компетентните органи. От друга страна, телефонограма № 135 е документ, който е
съставен след отработване на произшествието, съобразно посочения с нея и
неоспорен от страните момент на съставяне, с оглед на което обективно, могат да
бъдат посочени и описани щетите от инцидента, за който се отнася. Още повече -
в документа има място за посочване на унищожено имущество,
спасени/евакуирани/транспортирани граждани и/или загинали/пострадали граждани
и/или служители на ГД ПБЗН, които полета в конкретния случай са оставени
празни, като от съдържанието на документа, в съответствие с посочени по-горе
доказателства, може да се направи извод за липсата на пострадало имущество
вследствие на падането на дървото.
На следващо място, въззивният съд намира, че районният съд
правилно е отчел заинтересоваността на свид. С. по чл. 172 от ГПК от изхода на
делото. Свидетелят е син на ищците и е заинтересован от изхода на спора, което
обстоятелство следва да бъде отчетено при преценка на достоверността на
показанията му. Роднинската връзка на свидетеля с ищците, в съчетания с факта,
че свидетелят е пристигнал на мястото след обаждането на родителите си, т.е. не
е бил очевидец на самото падане на дървото и липсата на подкрепящи разказа му
други доказателства по делото, водят до извод за ниска степен на достоверност
на показанията му. Същите не са подкрепени от други събрани в първата инстанция
доказателства – както посочихме верността на удостоверение № ОМ- 823/11.09.2017
г. относно факта на падане на дървото върху автомобила е оборена по делото, а въззивният
съдебен състав намира, че СРС правилно не е дал вяра на заключението на
приетата по делото САТЕ. Същата е
изготвена след оглед на автомобила на 30.12.2017 г. - в момента отдалечен от
датата на процесното произшествие /03.09.2016 г./, като отдалечеността във
времето създава съмнения за механизма на получаване на констатираните
увреждания по автомобила. В действителност вещото лице е посочило, че описаните
от него повреди могат да се получат при падане на дърво върху автомобила, но експертното
заключение, разгледано в съвкупност с останалите доказателства по делото не
води до сигурен и безспорен извод за механизма на повреждане на автомобила.
С оглед изложените дотук изводи на въззивния съд, неотносим
към спора е въпросът дали за ищците е съществувало задължение да сигнализират
компетентните полицейски органи за произшествието, във връзка с което да бъде
съставен протокол за ПТП, доколкото по делото е безспорно, че такъв не е
съставян и съответно не може да докаже твърденията на ищците, които с оглед
ангажираните от ответника доказателства са оборени.
В обобщение, поради неоснователността на възраженията,
изложени във въззивната жалба, и с оглед съвпадането на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд следва да бъде
потвърдено, като правилно.
С оглед изхода на спора, разноски в негова полза има право
да бъдат присъдени ответникът Столична община. Въззивният съд определя сумата
от 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.25 от НЗПП, които ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №112530/13.05.2019 г. постановено по гр.д. №
27391/2018 г. по описа на СРС, 45 състав.
ОСЪЖДА
Б.С.Н., ЕГН: ********** и С.Г.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** да
заплатят на Столична община, БУЛСТАТ: *******, адрес: гр. София, ул. *******сумата
от 100 лв / сто лева/ - разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.