Р Е Ш Е Н И Е № 156
гр.Самоков, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Самоковският районен съд,
втори състав ,в публично заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет
и трета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 164/2021 год. по описа на Самоковски районен съд ,за да се произнесе
взе предвид следното :
Ищцата К.М.М.
,ЕГН:********** ***,чрез пълномощника си адв.К. ,е предявила срещу ответниците М.
Р.М., **********, Й.М.М., ЕГН:**********
и Д.М.М., ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД
–за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 27, том 3, дело № 75 от
31.08.1992 год. на самоковски районен съдия Т.В. ,с който К.М.М. е прехвърлила
на наследодателя на ответниците М. У. М., ЕГН:**********, собственото си дворно
място ,находяща се в с.М.Ц.,Община Самоков ,цялото с площ от 633
кв.м.,урегулирано, представляващо парцел XI, планоснимачен номер № 46,в квартал 5 по плана на с.М.Ц.,при
съседи:М. И. *** река ,ведно с
построената върху имота жилищна сграда –вила на два етажа,първият застроен на
56,60 кв.м. и втори етаж ,застроен на 46,22 кв.м. по плана на с.М.Ц..Претендира
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди ,че с
Нотариален акт № 27, том 3, дело № 75 от 31.08.1992 год. за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане на самоковски районен съдия Т.В.,
ищцата К.М. Ц. ,е прехвърлила на сина си М. У. М. , ЕГН:********** собственото
си дворно място ,находящо се в с.М.Ц.,с. област ,цялото с площ от 633
кв.м.,урегулирано ,представляващо парцел XI, планоснимачен номер № 46,в квартал 5 по плана на с.М.Ц.,при
съседи:М. И. *** река ,ведно с
построената върху имота жилищна сграда –вила на два етажа,първият застроен на
56,60 кв.м. и втори етаж ,застроен на 46,22 кв.м., по пана на с.М.Ц..Вместо
заплащане стойността на имота ,приобретателят М. У. М. се е задължил да издържа
и гледа майка си –прехвърлителката до края на живота й ,като й осигури жилище
да живее във вилата и ползва една от стаите във вилата ,както и сервизните
помещения ,както и половината от парцела до края на живота й.
Поддържа се,че след настъпилата на
17.03.2019 год. преждевременна смърт на сина й М. У. М., задълженията за
гледането и издръжката на ищцата по договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане по силата на универсално правоприемство
са преминали в ответниците ,като законни наследници на приобретателя.Твърди се
,че въпреки задълженията си по договора ,след 17.03.2019 год. ответниците не са
посещавали ищцата ,не са се чували с нея по телефона ,не са й предоставяли
каквито и да са грижи или издръжка, с което не са изпълнявали задълженията си
по договора за дълъг период почти две години ,включително до момента на
подаване на исковата молба.Последното виждане на ищцата с ответниците е било на
погребението на приобретателя по договора М.М..
Твърди се ,че ищцата за периода след
смъртта на приобретателя 17.03.2019 год. и до подаването на исковата молба е
живяла сама ,като е ползвала една от стаите на прехвърления с договора за
издръжка и гледане имот и сама е поемала всички разходи за издръжката си
,включително за заплащане на предписаните й лекарства за заболяването й и за
закупуване на дърва за отопление за зимата.Сочи се ,че на ищцата й е призната
51% трайна нетрудоспособност с Експертно решение на ТЕЛК № 1405-127/04.07.2014
год. Поради хронична хипертония ,сплескване на прешлени на гръбначния стълб и
увреждане на коленните стави на ищцата й е противопоказно да вдига тежки
предмети с тегло повече от 1-1,5 кг.Поради заболяванията й същата е имала нужда
от около 50 лева на месец за заплащане на необходимите й лекарства ,както и от
помощ при пазаруването на по-обемни или по-тежки вещи или продукти.Имала е
нужда и от помощ за нацепването на закупените дърва за отопление и за
пренасянето им от двора в жилището.
Твърди се ,в исковата молба ,че след смъртта на приобретателя по договора и
неин син М.М. ,ответниците –снаха й М. М. и нейните внуци Й.М. и Д.М. не са я
търсили дори по телефона ,не са я посещавали ,не са е интересували от нейното
физическо и здравословно състояние и дали има нужда от някаква помощ ,като не
са я посетели за целия период от повече от една година и единадесет месеца нито
веднъж.
Твърди се ,че ответниците не са
изпълнявали задълженията си по договора да предоставят издръжка и гледане на
ищцата за периода след 17.03.2019 год.,което неизпълнение на договора е основание
за едностранното му разваляне ,поради виновно неизпълнение.
В срока за отговор на исковата молба
ответниците М. Р.М. ,Й.М.М. и Д.М.М. ,чрез пълномощника им адв.З.Т.,са
представили отговор ,в който са изразили становище за допустимост на предявения
иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД ,но считат ,че същият е неоснователен
и са изложили подробни съображения.Същите твърдят ,че изобщо не им било
известно ,че на 31.08.1992 год. ищцата е прехвърлила описания в исковата молба
недвижим имот на наследодателя им М.М. срещу задължението той да я гледа и
издържа.Изтъкват ,че ако има неизпълнение от тяхна страна на наследени ,но
неизвестни за тях задължения ,то неизпълнението им е невиновно ,поради което
договорът не следва да бъде развалян.Сочат ,че М.М. никога не ги е
уведомявал,че ищцата му е прехвърлила свой имот /процесния/ през 1992 год. с
договор за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 27, том 3,дело №
750/1992 год.За сделката ,извършена с този нотариален акт разбрали с
получаването на исковата молба по делото.
Сочи се ,че ищцата никога не ги е
уведомявала след смъртта на М.М. ,че той е имал задължението да я гледа
,издържа и се гршжи за нея ,както и че като негови наследници са наследили тези
негови задължения.Ответниците считат ,че ищцата е следвало да им отправи покана
да започнат да изпълняват наследените от тях задължения на техния наследодател
по сключения от него договор за гледане и издръжка,още повече ,че тези
задължения е поел лично.Сочи се ,че тъй като задълженията са безсрочни
,означава ,че за да станат изискуеми по отношение на ответниците ,които не са
били страна по договора ,то трябва да има покана от страна на кредитора и ако след тази покана не започнат да
изпълняват задълженията си ,то тогава вече биха били изискуеми и ищцата би
получила правото да поиска разваляне на договора .
Поддържа се ,че ищцата е длъжна по
закон да оказва съдействие за изпълнение на процесния договор.Липсата на
съдействие от страна на ищцата за изпълнение на сключен от нея договор с
наследодателя на ответниците ,за който договор и за които негови задължения те
не са знаели ,а ищцата не ги е уведомила ,също е основание за отхвърляне на
иска.
Считат също така ,че съгласно разпоредбата
на чл.87,аб.4 от ЗЗД неизпълнената част от задължението на М.М. ,преминало по
наследство у тях /без да знаят за него/, е незначителна с оглед интереса на
кредитора –ищец ,поради което не следва да се допуска искането с предявения иск
за разваляне на договора за издръжка и гледане ,сключен с нотариален акт № 27,
том 3, дело № 750/1992 год. на РС-С.
Поддържа се при условията на
евентуалност ,ако съдът приеме за неоснователен предявения иск ,че е налице неизпълнение на договора ,то това
неизпълнение е само частично и че договора не следва да се развали изцяло , а
само частично ,до размера на неизпълнението ,като се съобрази неговата
незначителност/само 2 години/ в равнение със значителния обем изпълнението
/цели 27 години/ от целия общ период от 29 години.
С отговора на исковата молба
ответниците са предявили два насрещни искове.
Ответниците при условията на
евентуалност предявяват насрещен иск в случай ,че бъде отхвърлен първонагалния
иск ,като искането им е да бъде трансформирано цялото неизпълнено в натура
задължение за минало време в парично ,за периода от смъртта на приобретатяля и
техен наследодател М.М.-17.03.2019 год.
до влизане в сила на решението, като ответниците заплащан на ищцата за
минало време и занапред по 200 лева месечно.
Ответниците са предявили и насрещен иск
като частичен при условията на евентуалност ,ако бъде уважен първоначалния иск
за разваляне на договора и същият бъде развален по съдебен ред. Иска се
ответницата по насрещния иск К.М.М. на осн.чл.88,ал.1 от ЗЗД или алтернативно на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД като получила грижи и издръжка на отпаднало основание /развален по съдебен
ред процесния договор/ да заплати на ответниците сумата в размер на 6 400
лева ,представляваща паричната равностойност на положените за нея от
приобретателя и наследодател на ответниците М.М. грижи и издръжка само за
периода от три години от целия период от всички 27 години изпълнение на
договора ,за периода от 17.03.2016 год. до 17.03.2019 год. ,ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на вземането.
В с.з. на 12.12.2023 год. с определение съдът е
допуснал на осн.чл.214,ал.1 от ГПК изменение на втория предявен насрещен иск,
съобразно заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза чрез
неговото увеличение от сумата на 6 400 лева на сумата от 7 559,71
лева.Искът е увеличен със сумата от 1159,71 лева.
В срока за отговор на насрещната искова молба ищцата е представила отговор ,в който е оспорила изцяло предявените насрещни искове и е изложила съображения.Оспорила е твърдението в отговора на исковата молба ,че на ответниците не им е било известно ,че ищцата е прехвърлила процесния имот на наследодателя им М.М. срещу задължение за издръжка и гледане.
Самоковският районен съд ,като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното:
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 27, том 3 ,дело № 750/1992 год. на съдия от
РС-С. ,К.М. Ц. е прехвърлила на сина си М. У. М. собственото си дворно място
,находящо се в с.М.Ц.,Софийска област урегулирано, представляващо парцел XI, планоснимачен номер № 46,в квартал 5 по плана на с.М.Ц.,при
съседи:М. И. *** река ,ведно с
построената върху имота жилищна сграда –вила на два етажа,първият застроен на
56,60 кв.м. и втори етаж ,застроен на 46,22 кв.м. по плана на с.М. Ц..Вместо
заплащане стойността на имота в брой от 8 575 лева,приобретателят поема
задължението да издържа и гледа майка си –прехвърлителката до края на живота й
като и осигури жилище да живее във вилата и ползва една от стаите във вилата
,както и сервизните помещения ,както и половината от парцела до края на живота
й.
По делото е представено експертно
решение на ТЕЛК № 1405-127/04.07.2014 год.,с което на същата е призната 51%
трайна нетрудоспособност.
Видно от удостоверение за наследници
изх.№ 332 от 24.02.2021 год. на община С. на М. У. М. ,починал на 17.03.2019год.,негои
законни наследници са ответниците по делото –М. Р. Д.-М./съпруга/ и низходящи /
дъщеря и син/- Й.М.М. и Д.М.М..
По делото е представен препис от
Удостоверение за сключен граждански брак ,издадено от Община С. ,от което е
видно ,че М. У. М. и М. Р. Д. –М. са сключили граждански брак на 10.12.1995
год. с акт за граждански брак № 164 от 10.12.1995 год.
По делото са представени приходни квитанции
,издадени на името на М. Р. Д.-М.,Й.М.М. и Д.М.М. за платени данъчни задължения
на недвижими имоти в гр.С. и с.М.Ц..
По делото са разпитани свидетелите Н.И.Х.
С.С.Н.,С.Р.Д.и А.Р.Д.,от показанията на които се установява следното:
Видно от показанията на свидетелката Н.Х.
,докато е бил жив сина й М.М. го е виждала да идва при майка си ,но ответницете
–жена му и двете и деца не ги е виждала да ходят при ищцата.Сочи ,че когато се
налага тя пазарува на ищцата ,закупувала й е лекарства.Знае ,че ищцата има
високо кръвно.Виждала е съседи да прекарат дървата до къщата ,както и е плащала
на хора да й нацепят дървата.
Видно от показанията на свидетелката С.Н.с
ищцата са съседи и се познават от 40 години.Заявява ,че докато е сина й М.М. е
бил жив , е идвал при нея в събота и неделя, но снаха й и децата не са
идвали.Помагал й е есенно време със пренасянето на зеленчуците, тъй като не
можела да вдига тежко.Тя си ги купувала ,а той й ги докарвал с колата.Помагал й
да пренесе дървата.
В показанията си свидетелката С. Д.
твърди ,че не знаела ,както та ,така и дъщеря ,та дори и сина й ,че ищцата е
прехвърлила на сина си имот .Разбрали ,когато ответницата получила съдебните
книжа,че е образувано дело и тогава всички разбрали ,че трябвало да се гледа
ищцата К.М..Твърди ,че ответниците не знаели ,че трябвало да се грижат за
ищцата ,а и тя нищо не казала.Сочи ,че ако дъщеря й М. знаела щяло за започне
да се грижи за нея.Приживе М.М. никога не е споделял ,че трябва да се гледа
майка му.Свидетелката твърди ,че тя заплаща данъците за всички недвижими
имота-нейните собствени и тези на дъщеря й ответницата М. ,както и на сина й.
Уведомявала ги ,че данъците за имотите им са платени ,без да им иска
пари.Заявява ,че ответницата М. Д.-М. знае ,че данъците са заплащани от
свидетелката.Заявява ,че след смъртта на М.М. ответниците не са ходили при
ищцата и не знае дали внуците й са се обаждали на ищцата.
От показанията на свидетеля А. Д. се
установява,че не знае дали къщата ,в която живее ищцата К.М. е била прехвърлена
на сина й М. Ммембе и от кога ,както е не знае дали сестра му М. Д.-М. знае ,че
къщата е била прехвърлена на съпруга й.Сочи ,че след смъртта на баща му мака му
заплаща данъците на всички недвижими имоти-нейните собствени и тези на сестра
му и неговите.
По делото е извършена съдебно-медицинска
експертиза ,от заключението на която се установява ,че ищцата страда от
хронични заболявания на сърдечно –съдовата система ,подробно описани в
заключението ,както и придружаващи сърдечните заболявания,описани в медицинските
документи и в ЕР на ТЕЛК.Ищцата следва системно да приема описаните в
заключението медикаменти.Приблизителната цена на месец на лекарствата е 30
лева.
С оглед здравословното състояние на
ищцата ,противопоказни за нея са следните дейности:дейности ,свързани с
физическо натоварване над обичайното ,продължително ходене пеша ,по-тежък
домакински труд/като основно почистване на дома/,дейности ,свързани с опасност
от травматизъм ,изкачване на стъпала без почивка до един етаж ,дейности на
открито при ниски температури.
От заключението на вещо лица В.К. по
извършената съдебно-икономическа експертиза и допълнително такова се установява
,че за месечна издръжка на ищцата ,паричната равностойност на необходимите
средства ,респективно на паричния еквивалент на необходимата й месечна издръжка
възлиза по статистически данни от базата на ИС
на Инфостат ,описана в същото.Ищцата е разполагала със собствени
средства над тези суми за покриване на собствеите си нужди.Вещото лице е
отразило ,че няма налични данни за паричната равностойност на предоставените от
М.М. грижи и издръжка към К.М. за периода от 31.08.1992 год. до смъртта му на
17.03.2019 год.
Според вещото лице Д.Л. по извършената
повторна съдебно-икономическа експертиза левовата парична равностойност на
необходимите средства за месечна издръжка към 12.12.2022 г. възлиза на 329,23
лева.Сумата представлява 47,1% от средномесечните потребителски разходи.Или за
периода от 17.03.2019 год. до 31.12.2022г. средномесечната издръжка по
направените изчисления ,за периода от 17.03.2019 год. .до 31.12.2022 год. възлиза на 12 510,15лева.
В
заключението си вещото лице е отразило ,че не може да бъде изчислена точна сума
на паричната равностойност на дължимото ,тъй като то включва два компонента
–материален и нематериален /издръжка и гледане/, но на база на представените
статистически данни и необходимите средномесечни средства за потребление на 1
бр.член на домакинство, паричният еквивалент за периода от 31.08.1992 год. до
смъртта на приобретателя М.М. -17.03.2019 год. следа да бъде равен на следните
стойности:общо за периода от 31.08.1992 г. до 17.03.2019 г. – 40 643,43
лева , за периода от 17.03.2016 год. до 17.03.2019 год. в размер на на
7 559,71 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
Предявен е допустим иск с правно основание чл.87,ал.3
от ЗЗД.Разгледан по същество искът е основателен.
По делото не е спорно ,а и се
установява ,че между ищцата К.М.М.
от една страна, и М. У. М. –наследодател на ответниците, от друга, е бил
сключен договор за прехвърляне на недвижим имот ,находящ се в с.М.Ц.,община С.,
представляващ дворно място ,с построена в него двуетажна къща, срещу задължение
за издръжка и гледане. В чистия си
вид договорът за издръжка и гледане е ненаименован, като по по арг. от чл.9
от ЗЗД от него възникват валидни облигационни правоотношения между
страните.Теорията и практиката недвусмислено приемат, че договорът за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е
двустранен и възмезден, като по него престацията на едната страна е еднократна-
прехвърляне на недвижим имот, а на другата страна-за постоянно изпълнение:осигуряване
на издръжка и гледане на прехвърлителя или трето лице ,докато са живи.
Характерно за изпълнението на задължението на приобретателя е, че то следва
винаги да бъде точно ,непрекъснато, непосредствено и съобразено с нуждите на
прехвърлителя и третото лице.
Въпреки, че договорът за издръжка и гледане е
сключен с оглед на личността на приобретателя, неговите задължения /освен ако
не е уговорено противното/преминават към наследниците му /ТР № 30/17.06.81 г.,
на ОСГК; Решение № 165/01.03.2010 г., по гр. д. № 71/2009 г., на III г. о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК/,т. е. след смъртта на М.М. неговите
наследници са имали задължението да изпълняват точно задълженията на
наследодателя им по договора за издръжка и гледане, включително и да престират
издръжка и гледане за прехвърлителката, така както е уговорено в
договора.Общите предпоставки за развалянето на договора включват неизпълнение
на задължение от насрещната страна по договора по причина, за която длъжникът
отговаря.Характерно при развалянето на договора за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане е, че ако не се изпълни задължението за издръжка и гледане,
предаването на имота остава без основание (без причина).Това неизпълнение е
основание да се развали договорът.Съдържанието на насрещните права и задължения
на прехвърлителите и приобретателите по алеаторния договор не са определени в
закона, като тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между
страните.При тълкуване волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на
дължимите грижи, те се дължат цялостно.В случая, изхождайки от волеизявленията
на съдоговорителите по отношение на конкретния обем на уговореното задължение,
съдът приема, че е било постигнато съгласие приобретателят да осигури грижата
за гледането и издръжката на прехвърлителката.По силата на самия договор
прехвърлителката е изпълнила задължението си за прехвърляне на собствеността
върху имота (чл. 24 ЗЗД).
С приемане на
наследството на М. У. М., тримата ответници-М. Д.-М./съпруга/, Й.М.М.8 дъщеря/
и Д.М.М. /син/ са станали универсални правоприемници на наследодателя си,
вследствие на което са придобили освен неговите права, така и неговите
задължения, включително и тези – да полагат грижи и да предоставят издръжка на
ищцата К. М. М. ,като й осигурят един спокоен и нормален живот/съгласно клаузите
но договора/.Договорът може
да бъде с оглед на личността, само ако изрично е уговорено, че единствено приобретателят, но не и трето лице, ще
изпълнява задълженията.Такава уговорка в процесния договор липсва. При преминаването на имущественото право по
наследствено правоприемство изискуемостта на облигационното задължение за
предоставяне на грижа и издръжка не се е преустановила,а наследниците, които са
приели откритото наследство на починалия приобретател по процесния транслативен
договор /в случая страните не спорят, че ответниците са приели наследството на М.М./,
а и поведението на ответниците преди предявяване на иска и процесуалното им
поведение в производството сочат на извода, че същите са приели наследството,
оставено от М.М. по реда на чл.49, ал 2 от ЗН/, следва да изпълняват това
облигационно задължение съобразно наследствените си дялове/чл. 60 от ЗН/.Съгласно чл.48,изр.2 от ЗН приемането
на наследството произвежда действие от откриването му, т.е. от смъртта на
наследодателя/арг. чл.1 от ЗН/,поради което наследникът като
универсален правоприемник отговаря за поетите задължения като своя наследодател
и не е необходима покана за възникване на изискуемостта на тези задължения, а
само за поставянето му в забава и то в случай че уговореният срок е изтекъл
след смъртта на длъжника.Специфичният предмет на престациите на договора за
издръжка и гледане налага извод, че за да изпаднат в забава длъжниците, не е
необходимо, задължително условие да са били поканени да изпълнят задължението
/в този смисъл е и Решение № 340 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 1668 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.Касае се за договор за прехвърляне
на собственост срещу задължение за издръжка и гледане ,който е с непрекъснато
изпълнение и до наследниците на приобретателя ,доколкото те са встъпили в един
действащ договор и като универсални правоприемници ,не е било необходимо
отправянето на покана да изпълняват задълженията си по договора.Следва да се
отбележи макар да не е необходима покана ,във връзка с твърденията на
ответниците в отговора на исковата молба ,че в случая исковата молба също
изпълнява ролята ,има значение на покана и с връчването й за ответниците е
възникнало задължението да полагат грижи и да дават издръжка на
прехвърлителката /ищцата/ ,произтичащи от договора ,което те не са сторили.
Ответниците не твърдят да са
полагали каквито и да е било грижи за ищцата след смъртта на приобретателя и
техен наследодател М.М., починал на 17.03.2019 год. както и към настоящия
момент,макар същата да е имала нужда предвид възрастта и здравословно й
състояние.С доклада по делото съдът прие за установено и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството ,че ответниците не са полагали грижи и не са давали
издръжка на ищцата след смъртта на приобретателя по договора за гледане и
издръжка.Това обстоятелство се установява и от показанията на двамата разпитани
свидетели Н.Х. и С.Н.,които сочат ,че не са виждали никой от ответниците да се
грижи или да помага на ищцата след смъртта на приобретателя М.М..От показанията
на свидетелката С. Д. също се установява ,че след смъртта на М.М. тримата
ответници не са посещавали ищцата,макар
че ответницата М. Д. М. е знаела ,че ищцата има здравословни проблеми.
Неоснователно е
твърдението в отговора на исковата молба ,че ответниците не са знаели ,че ищцата
е прехвърлила на наследодателя им М.М. процесния имот ,че не са знаели за
съществуването на този имот.Обстоятелството ,че данъчните задължения за имота
са се заплащали от майката на първата ответница М. Д. –М. и баба на другите
двама ответници Й.М. и Д.М. не означава ,че не им е известно ,че притежават
наследствен имот в с.М.Ц.,в който живее ищцата.Ирелевантно е обстоятелството от
кого се заплащат данъците и от кого са подписани разписките за платени данъци
,още повече ,че от показанията на свидетелката С. Д. се установи, че
ответницата М. Д.–М. е знаела ,че данъците
за недвижимите имоти –апартамент в кв.“С.“ в гр.С. и къща в с.М.Ц.,са заплащани
от майка й,а и свидетелката винаги я уведомява за това.В
приходните квитанции, приложени по делото е видно ,че като данъчни субекти за
процесния имот фигурират тримата ответници.
Ответниците не са изпълнили
задълженията си по договора да полагат за ищцата необходимите грижи и да
осигуряват на същата издръжка. Задължението
за издръжка и гледане, породено от сключения между страните алеаторен договор,
изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на длъжника.Както бе
отбелязано по-горе ответниците не твърдят, а и не доказаха в някакъв момент,
дори инцидентно, от смъртта на приобретателя и техен наследодател М.М. насетне
да са давали издръжка на прехвърлителката, да са поели някой неин разход/ било
за храна, дърва, за лекарства и др./.Налице е пълно неизпълнение от страна на
ответниците на задължението да дават издръжка на ищцата-прехвърлител, съгласно
договореното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ответниците не доказаха да са престирали
това, което дължат на ищцата според клаузите на договора за процесния период. В
хода на производството не се събраха доказателства, които да установят
обективна за ответниците невъзможност за изпълнение на задълженията им.Доколкото
задълженията по алеаторния договор не са били изпълнявани във вид, обем и
качество ,съгласно постигнатата договореност, искът за развалянето му се явява
основателен и следва да се уважи.Неоснователни са и доводите, че неизпълнението е несъществено по
смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД. То е продължило почти две години преди завеждане на
исковата молба, а се касае за задължение, което трябва да бъде изпълнявано
перманентно - грижите се дължат всеки ден и период от почти 24 месеца
неизпълнение не може да се счете за несъществен с оглед интереса на кредитора.Така
че няма основания да се отхвърли иска за разваляне на договора по съображения
за незначителност на неизпълнението на длъжниците по задължението за издръжка и
гледане. Когато поведението на прехвърлителя по
договора за издръжка и гледане създава пречки пред приобретателя да изпълнява
задълженията си по договора, за да се освободи от задължението той трябва да
трансформира задължението в парично, като престира на кредитора парична сума,
която да е достатъчна да покрива нуждите му от издръжка и помощ в
домакинството.Неизпълнението на
задълженията от страна на ответниците е значително по своя характер, с оглед
интересите на кредитора и в този смисъл е неприложима разпоредбата на чл. 87,
ал. 4 от ЗЗД, поради което договорът следва да бъде развален изцяло.
Следва да се има предвид и, че с оглед обема и
характера на поетите по договора задължения всяко неизпълнение, независимо дали
е пълно или частично, поражда право на кредитора да претендира разваляне изцяло
на договора.
Кредиторът по договор
за издръжка и гледане не е длъжен да търси дължимите грижи и щом те не са полагани
според обема на договорената престация, издръжка не е давана, нито предложена,
то е налице неизпълнени и поражда право
на кредитора да претендира разваляне изцяло на договора.
По изложените
съображения ,съдът намира ,че предявеният иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По насрещните искове.
Ответниците с отговора на исковата молба при условията
на евентуалност са предявили насрещен иск да бъде трансформирано цялото
неизпълнено в натура задължение за минало време в парично ,за периода от
смъртта на приобретатяля и техен наследодател М.М.-17.03.2019 год. до влизане в сила на решението, като
ответниците заплащат на ищцата за минало време и занапред по 200 лева месечно.
С оглед уважаването на предявения от ищцата главен иск
с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД този иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Трансформирането
на задължението за гледане в парично може да бъде сторено само в случай, че
длъжникът по алеаторния договор е изправна страна, т.е. че кредиторът не е
приел предложените му грижи по договора,каквито твърдения и данни по делото
няма. Трансформирането на задължението от натурално в парично в рамките на
производството по иска с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД е за бъдеще. С него не може да се заличи
неизпълнението на договора по отношение на кредитора-ищец за предходния период
- от датата на смъртта на приобретателя М.М. -17.03.2019 год. до подаване на
исковата молба.
Ответниците са предявили и насрещен иск като частичен
при условията на евентуалност ,ако бъде уважен първоначалния иск за разваляне
на договора и същият бъде развален по съдебен ред. Иска се ответницата по
насрещния иск К.М.М. на осн.чл.88,ал.1 от ЗЗД
или алтернативно на осн.чл.55,ал.1,пр.3 от ЗЗД като получила грижи и
издръжка на отпаднало основание /развален по съдебен ред процесния договор/ да
заплати на ответниците сумата в размер на 6 400 лева/увеличен на
осн.чл.214,ал.1 от ГПК със сумата от 1159,71 лева или сумата в размер на 7
559,71 лева/, представляваща паричната равностойност на положените за нея от
приобретателя и наследодател на ответниците М.М. грижи и издръжка само за
периода от три години от целия период от всички 27 години изпълнение на
договора ,за периода от 17.03.2016 год. до 17.03.2019 год. ,ведно със законната
лихва до окончателното изплащане на вземането.
Поради основателността и уважаването на
предявения от ищцата срещу ответниците иск с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД
,представлява положителна процесуална предпоставка за разглеждането на
предявения от ответниците по делото втори насрещен иск.Последният намира своето
правно основание в разпоредбата на чл.55,ал.1 ,пр.трето от ЗЗД,при който
доказателствената тежест пада върху ищците по него ,които следва да въведат
като твърдение и да докажат плащането на конкретна парична сума ,а ответницата
следва да докаже основанието за получаването на сумата или за задържане на
полученото.
От събраните по делото
доказателства не се установи видът ,обемът на грижите ,които приобретателят М.М.
е полагал за прехвърлителката К.М. ,нито се установи да й е осигурявал издръжка
за периода от сключването на договора за издръжка и гледане 31.08.1992 год. до
смъртта му на 17.03.2019 г. и изобщо
полагал ли е такива грижи и давал ли е издръжка ,както и конкретно за
претендирания период от 17.03.2016 год.
до 17.03.2019 год.Видно от заключението на вещото лице Д.Л. ,не може да бъде
изчислена точна сума на паричната равностойност на дължимото ,тъй като се
включват два компонента –материален и нематериален /издръжка и гледане/.Същата
е изготвила заключението си на база на представените статистически данни и
необходимите средномесечни средства за потребление на 1 бр.член на домакинство,
но по делото липсват твърдения и доказателства за полагани от приобретателя към
прехвърлителката грижи и даване на издръжка н същата.По
делото ищците по насрещния иск не доказаха и не се наведоха твърдения за
полагани грижи и даване на издръжка от приобретателя и техен наследодател към
прехвърлителката през време на действието на договора по отношение на
приобретателя до неговата смърт и за претендирания период.
Доколкото
ищците по насрещния иск не ангажираха доказателства за твърдяното имуществено
разместване, искът им следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По разноските.
При този
изход на делото претендираните от ищеца разноски следва да бъдат възложени на
ответника.В
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, ищецът
претендира разноски за държавна такса,възнаграждение за вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Пълномощникът
на ответниците адв.Т. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е неоснователно.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат се определя дали е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, като се базира и на преценка
за активността на процесуалния представител на страната по делото и при направено възражение от насрещната страна
в срок, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не
по-малко от минимално определения размер съгласно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съдът намира, че в настоящия случай не е без основание уговарянето и
заплащането на адвокатско възнаграждение за защита по настоящото гражданско
дело ,както по предявения от ищцата главен иск ,така и по
предавните срещу нея насрещни искове и така уговореното адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно.В конкретния случай делото се отличава със средна степан на фактическа и правна сложност в сравнение с други такива дела от същия вид.Производството по делото не е приключило в едно
съдебно заседание поради отлагането му за събиране на заявените от страните
доказателства.Не са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението.
Предявеният
главен иск е неоценям ,стойността на възнаграждението се определя съгласно
чл.7,ал.1,т.4 или 1000 лева.В настоящия случай съдът намира,че уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение включва както защита по
предявения от ищцата главен ,така и защита по предавните срещу нея насрещни
искове и
така уговореното адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответниците следва да
заплатят на ищцата направените в настоящото производство разноски, съгласно
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК, приложен по
делото, както следва:50.00 лева държавна такса в исковото производство, 380
лева възнаграждение за вещо лице и 1500 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното,съдът
Р Е
Ш И:
РАЗВАЛЯ на
основание чл.87,ал.3 от ЗЗД, сключения Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален
акт № 27, том 3, дело № 75 от 31.08.1992
год. на с. районен съдия Т.В. ,с който К.М.М.,ЕГН:********** ***, предявила е
прехвърлила на сина й М. У. М., ЕГН:**********, собственото си дворно място
,находяща се в с.М.Ц.,Община С. ,цялото с площ от 633 кв.м.,урегулирано,
представляващо парцел XI,
планоснимачен номер № 46,в квартал 5 по плана на с.М.Ц.,при съседи:М. И. ***
река ,ведно с построената върху имота
жилищна сграда –вила на два етажа,първият застроен на 56,60 кв.м. и втори етаж
,застроен на 46,22 кв.м. по плана на с.М.Ц., поради
виновно неизпълнение на задълженията по договора.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ответниците М. Р.М., **********, Й.М.М., ЕГН:********** и Д.М.М., ЕГН: **********,*** срещу ищцата К.М.М. ,ЕГН:********** ***
насрещен иск при условията на евентуалност да бъде трансформирано цялото
неизпълнено в натура задължение за минало време в парично ,за периода от
смъртта на приобретателя и техен наследодател М.М.-17.03.2019 год. до влизане в сила на решението, като
ответниците заплащат на ищцата за минало време и занапред по 200 лева месечно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения
от ответниците М. Р.М., **********, Й.М.М.,
ЕГН:********** и Д.М.М., ЕГН: **********,*** срещу ищцата К.М.М. ,ЕГН:********** *** насрещен
иск за осъждането й да заплати на основание чл.55,ал.1,пр.трето от ЗЗД
паричната сума в размер на 7 559,71 лева,като част от общо дължимата сума от
66 800 лева ,получена на отпаднало основание ,като част от престациите
,които е получавала при изпълнението на договора за издръжка и гледане
,представляваща паричната равностойност на положените за нея от приобретателя и
наследодател на ответниците М.М. грижи и издръжка само за периода от три години
от целия период от всички 27 години изпълнение на договора ,за периода от 17.03.2016
год. до 17.03.2019 год. ,ведно със законната лихва,считано, от момента на влизане в сила на решението за разваляне
на договора.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК М. Р.М., **********, Й.М.М.,
ЕГН:********** и Д.М.М., ЕГН: **********,*** да заплатят на К.М.М.,
ЕГН: ********** *** направените в настоящото
производство разноски, както следва:50.00 лева държавна такса в исковото
производство, 380 лева възнаграждение за вещо лице и 1500 лева адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: