Р Е Ш Е Н И Е
№ 503/2.7.2019г. 02.07.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На 20.06.
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело №119 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на “Бърз Кредит“ ЕООД,с
която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника М.Ц.М.,
че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018 г. на
ЯРС- 639, 21 лв. – главница , 82, 07 лв. – договорна лихва и 159, 33 лв. –
гаранционна такса.
В исковата молба се посочва, че на 21.04.2017 г. между Е. И. М.в качеството й на
кредитополучател и ответника М.Ц.М. в
качеството му на солидарен длъжник и „Бърз Кредит“ ЕООД бил сключен договор за
потребителски кредит № ***,по силата на който кредитодателя е отпуснал на Е. М.кредит
в размер на 1000.00 лв., за текущи нужди. Кредита бил получен при подписването
на договора лично от Е. И. М.,като по този начин ищцовото дружество изпълнило
задължението си по чл.4 от договора,за което бил издаден разходен касов ордер №
***/21.04.2017 год.,подписан от М. и от ищцовото дружество. Била уговорена и
договорна лихва в размер на 258.79 лв. и гаранция в размер на 502.38 лв, като така общото задължение /главница,
договорна лихва и гаранция / възлизало на сумата от 1761,17 лв. и същото
следвало да бъде върнато на 12 вноски-11 вноски по 146.76 лв. и една вноска в размер
на 146.81 лв. едномесечни погасителни вноски.
Срокът на договора е изтекъл на 21.04.2018 г. /краен
падеж/, като били платени изцяло 5 вноски по 146.76 лв.и 1 вноска от 146.81 лв.
или общо 880.61 лв.,с които били погасени главница в размер на 360,00
лв.,договорна лихва в размер на 176,72 лв. и гаранционна такса в размер на
343,05 лв.Съгласно чл.3.3 от договора,за връщането на кредита и за другите
задължения по същия,лицата подписали договора като Кредитополучател и солидарен
длъжник отговаряли солидарно.
Ответника М.Ц.М.
също подписал договора за потребителски кредит,като поръчител като заедно с Е.
И. М.отговарял солидарно за изпълнението на договора.
Поради липсата
на доброволно плащане от страна на солидарните длъжници , ищецът подал за
дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д.
№ ***/2018 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение.Заповедта за
изпълнение спрямо Е. И. М.била влязла в сила.Ответника М.Ц.М. бил уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК,
поради което се предявява настоящият установителен иск.Иска се
уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от особения представител на ответника в който счита предявения
иск за недопустим поради изтичането на срока по чл.147,ал.1 ЗЗД и за
неоснователен,
за което се излагат съображения.
В
съдебно заседание исковата молба се
поддържа от процесуален представител на ищеца.
Ответника се представлява от
назначен особен представител, който оспорва претенцията.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2018 год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжниците – М.Ц.М. и Е. И. М.да заплатят
солидарно на заявителя сумите – 639,21
лв. – главница, 82,07 – договорна лихва, 159, 33 лв. – гаранционна такса, законна лихва от
датата на заявлението- 12.10.2018 г. ,
както и 25 лв. – разноски по делото.
Предвид , че длъжникът М.Ц.М. е бил
уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и
в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия
иск по чл. 422 ГПК.
По отношение на Е. И. М.заповедта е
влязла в сила.
Приложен е договор за потребителски
кредит №*** от 21.04.2017 год., сключен между ищеца и Е. И. М.-
кредитополучател, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит
в размер на 1000 лв., със срок на погасяване дванадесет месеца, на дванадесет
броя анюитетни вноски , включващи главница , лихва и гаранционна такса, като е
уговорено да бъде върната сумата от общо 1761, 17 лв. Приложени са ОУ към договора, включително
погасителен план/схема за плащане/ и декларации, както и Стандартен европейско
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит. Представени са
и ПКО за извършени по договора плащания.Договорът е подписан от ответника в
качеството му на солидарен длъжник по смисъла на чл. 101 ЗЗД и чл. 304 ТЗ. В
приетото искане за потребителски паричен кредит ответника М. е посочен като
поръчител. На стр. 7 от договора е посочено, че на същата дата между
кредитодателя и М.Ц.М. , в качеството му на солидарен длъжник се подписва
договор за поръчителство, по силата на който поръчителят заявява, че е запознат
с ОУ към договора и гарантира за точното му и пълно изпълнение.
По искане на ищеца по делото е
назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че на
21.04.2014 год. ищецът е предал уговорената по кредита сума на
кредитополучателя . Определило е размера на заплатените суми, както и на
останалите незаплатени задължения.
Съдът намира, че експертизата следва
да бъде кредитирана, като обективна, пълна и неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск
е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 от ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника,
извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на
сумата.
Страните не спорят, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че ищецът и кредитополучателя Е.
И. М. са били във валидно облигационно
отношение по сключен договор за потребителски кредит. Безспорно се
установява още, че сумата предмет на договора е реално предадена по
начина уговорен в същия на кредитополучателя. Безспорно е още , че както в
заявлението по чл. 410 от ГПК, така и в настоящото производство ищецът се е
позовал не на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а на пълното му
падежиране на уговорения краен падеж или 21.04.2018 год.
С отговора на исковата молба ответникът е
оспорил твърденията на ищеца в исковата молба, че е подписал договора в
качеството на солидарен длъжник, като е посочил , че всъщност е налице договор
за поръчителство, както и че е налице хипотезата на чл. 147,ал.1 от ЗЗД,
предвид подаване на исковата молба 11.01.2019 г.
Действително в приложените писмени
доказателства ответника е посочен като солидарен длъжник и поръчител. Следва да
се има предвид, че съобразно практиката на ВКС – по въпроса
следва ли за възникване на солидарната отговорност да е налице определено
правно основание или е достатъчно в договора да е записано, че едно лице
отговаря солидарно с длъжника и в този случай съдът трябва ли да изясни
конкретното договорно основание по чл. 121 ЗЗД е прието, че солидарната
отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да
изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един
погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила,
уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице
пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват,
както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието
за възникване на солидарността.
Съдът
трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за
нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни
отношения.
Квалификацията „солидарен длъжник“ е обща, тя не дава
информация за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към
кредитора.
В процесния случай по отношение
на М. са използвани квалификациите – солидарен длъжник и поръчител.
Квалификациите на правоотношението,
давани от страните, сами по себе си не са определящи за неговата същност; важни
са съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от тях цел.В
договора също изрично е уговорено, че заемът се получава от Е. М., тя следва да
го върне, ведно с уговорена по договора лихва и гаранционна такса.
Отговорността на солидарния длъжник М.М. , предвидена по договора, е в рамките
на чл. 121-127 ЗЗД. Задължението на поръчителя също зависи от
съществуването на главното задължение, за разлика от солидарната съзадълженост,
но е винаги акцесорно на главното задължение, за разлика и от встъпването в
чужд дълг, и от солидарната съзадълженост. Поръчителят отговаря на собствено
правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по
силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.
Съдът,
като анализира съдържанието на уговорените в писмения договор права и
задължения на страните по него, счита че е подписан от М.М. в качеството на
поръчител, което не противоречи на определянето му в титулната част като
„солидарен длъжник“ и на съществените уговорки в договора.Още повече, че в процесния случай на стр. 7 от договора за
кредит е инкорпориран подписан самостоятелен договор за поръчителство между
кредитора и солидарния длъжник М., който изрично е приел да поръчителства за пълното и точно изпълнение на дълга.
Поръчителят, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД, не отговаря за главното задължение, ако кредиторът не е предявил иска си в
шестмесечен срок от падежа.
Шестмесечният срок е преклузивен, за
който съдът е длъжен да следи и служебно, както е изяснено в т. 4в на ТР №
4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Искът, предявен по реда на чл.415 и 422 ГПК, е
продължение на защитата, предприета по чл. 410, съответно чл. 417 ГПК, след
направени възражения на длъжника в заповедното производство, поради което
спазването на срока се преценява към датата на подаване на заявлението пред
заповедния съд.Ако искането по заявлението е уважено и заповед за незабавно
изпълнение е издадена, позоваването на погасяване на субективното материално
право на кредитора спрямо поръчителите, може да бъде направено и в
производството по реда на чл. 415 и чл. 422 ГПК, както е в случая. Дори и без
изричен довод, съдът служебно в исковото производство и сам дължи преценка за
спазването на срока по чл.147 ал.1 предл.1 ЗЗД, защото се касае за наличие на
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск.
Безспорно е по делото, че падежът на вземането,
предмет на делото, е на 21.04.2018 г. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 12.10.2018
г., като не е изтекъл срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, и в тази връзка възражението
на особения представител на ответника се явява неоснователно.
Отделно от това съдът следва да
отбележи,че съгласно константна практиката на Съда на ЕС,според която
съдилищата на държавите- членки са
длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. В този смисъл е и чл.24 ЗПК,която разпоредба,във връзка
с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит,препраща към
чл.143-148 ЗЗП.Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи,които
противоречат на императивните разпоредби на закона или го заобикалят и поради
това се явяват нищожни-чл.26,ал.1,пр.1 и пр.2 ЗЗД.
В чл.7
от договора се предвижда такса за кандидатстване по кредита,която е еднократна
в размер 5 лв.,като в чл.7а е предвидено изискване на обезпечение,солидарен
длъжник,който да гарантира плащанията по договора за потребителски кредит-физическо
лице ,което следвало да отговаря на определени условия,като при неосигуряването
на такъв,се заплащало еднократна такса /гаранция,неустойка/ в размер на 502,38
лв. Съгласно чл.10а,ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на такси
и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.В чл.10.2
предвижда право на кредитодателя да начисли еднократна такса в размер от 30
лв.при просрочие на една или повече вноски по кредита,от което право,предвид
предявените искови притенции,ищецът не се е възползвал. В чл.5.3 е
предвидено,че годишния процент на разходите по отпуснатия кредит е в размер на
50,15 %. Съгласно разпоредбите на чл.19,ал.4 и ал.5 и сл ЗПК,действащи след
2014 г.,ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута,определена с постановление на МС на
Р.България,като клаузи в договор,надвишаващи определените по ал.4,се считат за
нищожни.При направена справка в БНБ за данни на основния лихвен процент
/ОЛП/,относим за процесния период се установява,че е 0%,като след прибавяне на
10 пункта съобразно Постановление на МС. По конкретния договор ГПР е определен
на 50,15 %,при размер на законна лихва 10 %,което показва,че ГПР надвишава
нейният петкратен размер,т.е. е налице нарушение на законовото изискване,както
и на добрите нрави,тъй като уговорения процент на оскъпяване на заетите парични
вноски злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното
отношение.
Съобразно чл.22 ЗПК/в редакцията му от
23.07.2014 г./ когато не са спазени изискванията на
чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и 20,чл.12,ал.1,т.7-9,договорът за потребителски
кредит е недействителен.Съгласно чл.11,т.7 договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума,дължима от потребителя,изчислени към момента на сключване на договора за
кредит,като се посочат взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на
ГПР по определения в приложения № 1 начин.Подобна информация в процесния
договор за кредит не е предвидена.Не само,че липсва общата сума,дължима за ГПР
за процесния период,отсъства и информация за начина на изчисляването му
съгласно приложение № 1,а и договорения ГПР излиза извън допустимите съгласно
чл.19,ал.4 ЗПК рамки.
Предвид гореизложеното на основание чл.22 ЗПК
сключеният между страните договор за потребителски кредит от 21.04.2017 г. е
недействителен и като такъв не може да ги обвърже,нито да създаде задължения за
ответника.
Нормите
на ЗПК в тази им част са императивни и възможност за отклонение от тях
законодателя не е предвидил,като съдът следи служебно съгласно ТР № 1/2013 г.
на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,потребителя връща
чистата стойност на кредита,без да дължи лихви и други разходи по кредита.
Видно от приетата и неоспорена от страните
съдебно-икономическа експертиза се установява,че по кредита е постъпила сума в
размер на 880,56 лв.,като с нея са погасени следните задължения-главница в
размер на 360,79 лв.,договорна лихва за периода 21.04.2017 г.-20.10.2016 г. в
размер на 176,72 лв. и гаранционна такса по чл.7а от договора в размер на
343,05 лв.
С оглед на това платената сума в размер на
880,56 лв. следва да бъде отнесена към чистата стойност на кредита който е в
размер на 1000,00 лв.,като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 119,44 лв. главница,като исковете за главница над сумата от 119,44 лв. до пълния предявен размер от
639,21 лв.,за договорна лихва в размер на 82,07 лв. и неизплатена гаранционна
такса в размер на 159,33 лв.,следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед
изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК същия има право на направените от него съдебно-деловодни разноски
по заповедното производство в размер на 3,39
лв., а по исковото – в размер на 126,14
лв., съразмерно на уважената част от исковете .
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ц.М. ***, ЕГН **********, дължи на
„Бърз Кредит“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол,ул.“Преслав“ № 82,представлявано от К. Р. Ж.-управител,със съдебен
адрес ***,кантора № 10,чрез адв.К.-ЯАК, сумата от 119,44 лв. главница, ведно
със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 12.10.2018 г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2018
г. на ЯРС,като предявените искове по чл.422,ал.1 ГПК,вр.с чл.410 ГПК,вр.чл.22 и
чл.23 ЗПК и чл.240,ал.1 и ал.2 ЗЗД за главница над
сумата от 119,44 лв. до пълния предявен размер от 639,21 лв.,за договорна лихва
в размер на 82,07 лв. и неизплатена гаранционна такса в размер на 159,33 лв., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Ц.М. ***, ЕГН ********** да
заплати на „Бърз Кредит“ ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Ямбол,ул.“Преслав“ № 82,представлявано от К. Р. Ж.-управител,със
съдебен адрес ***,кантора № 10,чрез адв.К.-ЯАК направените по делото разноски в
размер на 126,14 лв.,
както и разноски по заповедното производство в размер на 3,39 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: