Решение по дело №167/2021 на Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 260000

 

гр. Пловдив, 14.08.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети август през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА                                                                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА                                                                                                                                                                       ВЕЛИНА АНТОНОВА

 

         при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова ВНОХД № 167/2021 г.  по  описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на глава XХІ от НПК.       

       С посочения съдебен акт подсъдимият В. Т. А., Д. Г. А. и Ф. Х. Ф. К. (F. J. F. C.) са били признати за виновни в това, че на 21.12.2015 г., в гр. П., в съучастие като съизвършители помежду си с друго неизвестно лице, чрез използване на сила и заплашване, са отнели чужди движими вещи от владението на различни лица с намерение противозаконно да ги присвоят, като общата стойност на отнетите вещи е 66 714 (шейсет и шест хиляди седемстотин и четиринадесет) лева, грабежът е в особено големи размери,  извършителите са били въоръжени и същият е бил придружен с причиняване на средни телесни повреди на Т. Н. Н. и деянието за подсъдимите В. Т. А. и Ф. Х. Ф. К. е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 3, а за подсъдимите К.и А. и във връзка с т. 4, от НК, във връзка с чл. 198, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, за В. А. и Ф. К. и във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, във връзка с чл. 57 ал. 1 от НК е осъдил всеки един от подсъдимите В.Т. А., Ф. Х. Ф. К. и Д. Г. А. на 20 години лишаване от свобода.

Със същия съдебен акт подсъдимите В. Т. А., Ф. Х. Ф. К. и Д. Г. А. са били признати за невиновни за това грабежът да е бил придружен с опит за убийство спрямо Т. Н. Н., поради което са били оправдани по първоначално повдигнатото им в този смисъл обвинение, както и за правната квалификация на деянието като престъпление по чл. 199 ал. 2, т. 2 от НК.

С присъдата Д. Г. А. е бил признат за невиновен за това да е извършил описаното деяние при условията на опасен рецидив, поради което е бил оправдаван по обвинението за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 4 във връзка с чл. 29 ал. 1, б. „б“ от НК.

На основание чл. 70 ал. 7 изр. първо от НК подсъдимият В.Т. А. е бил осъден да изтърпи изцяло и отделно от наказанието по присъдата и остатъка от 3 години, 4 месеца и 6 дни лишаване от свобода, от наказанието, което му е било наложено с присъдата от 27.08.2007 година на Областния съд на обл. С. и Б., отделение 2, състав 28, по дело № ***, с което е била потвърдена присъдата от 19.06.2007 година на Районен съд М., отделение 4, състав 48, по дело № ***, приета за изпълнение с определение от 05.03.2009 година по ЧНД № ***. на Софийски градски съд, влязло в сила на 30.07.2009 година.

На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от НК от така наложените наказания лишаване от свобода е бил приспаднат срока на предварителното задържане на подсъдимите, считано от датата на задържането им до влизане на присъдата в сила, както следва: за подсъдимия В. Т. А. от 30.12.2015 г., а за всеки от подсъдимите Ф. Х. Ф.К.и Д. Г. А. от 08.01.2016 г.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС е бил определен първоначален строг режим на изтърпяване на така наложените наказания лишаване от свобода на всеки един от подсъдимите В. Т. А., Ф. Х. Ф. К. и Д. Г. А..

С присъдата подсъдимите В. Т. А., Ф. Х. Ф. К. и Д. Г. А. са били осъдени да заплатят солидарно на Т. Н. Н.: 1. обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди от причиненото затрудняване движението на левия горен крайник, като за разликата до 100 000 лева предявеният граждански иск е бил отхвърлен като неоснователен; 2. обезщетение в размер на 80 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на трайното затрудняване движението на левия долен крайник, като за разликата до 100 000 лева искът е бил отхвърлен като неоснователен ведно със законовата лихва върху посочените две суми, считано от 21.12.2015 г., до окончателното им изплащане. Направените по делото разноски за повереник в размер на 2 000 лева също са били възложени в тежест на подсъдимите.

Със същия съдебен акт подсъдимите В. Т. А., Ф. Х. Ф. К. и Д. Г. А. са били осъдени да заплатят солидарно на С. Н. С., както следва: 1. обезщетение в размер на 38 565 лева за имуществени вреди; 2. обезщетение в размер на 50 000 лева претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха и страдание в следствие извършения въоръжен грабеж; 3. обезщетение в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, причинени от огнестрелно нараняване; 4. обезщетение в размер на 10 000 лева неимуществени вреди, в следствие 3 разкъсно - контузни рани на главата, кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, охлузвания по шията и крайниците; ведно със законната лихва върху всяка една от посочените суми, считано от 21.12.2015 г. до окончателното им изпащане, както направените по делото разноски за повереник в размер на 3 500  лева.

Подсъдимите В. Т. А., Ф. Х. Ф. К. и Д. Г. А. са били осъдени да заплатят солидарно на С. С. С. обезщетение в размер на 6 000 лева за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 21.12.2015 г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за повереник в размер на 630 лева.

Подсъдимите В. Т. А., Ф. Х. Ф. К. и Д. Г. А. са били осъдени да заплатят солидарно на С. С. С., както следва: 1. обезщетение в размер на 200 лв. за причинени имуществени вреди, 2. обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди от осъществения въоръжен грабеж ведно със законната лихва върху всяка от така посочените суми, считано от 21.12.2015 г.

Подсъдимите В. Т. А., Ф. Х. Ф. К. и Д. Г. А. са били осъдени да заплатят солидарно на Е. В.Х., както следва: 1. обезщетение в размер на 27 918.98 лева за имуществени вреди, представляващи паричната равностойност на отнетите от Х. движими вещи и пари в брой при извършен грабеж на 21.12.2015 г., 2. обезщетение в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, като за разликата до 100 000 (сто хиляди) лева предявеният иск е бил отхвърлен като неоснователен, ведно със законната лихва върху всяка от така посочените суми, считано от 21.12.2015 г., както и направените по делото разноски за повереник в размер на 1500 лева.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК първият съд е ОСЪДИЛ всеки от подсъдимите В. Т. А., Ф. Х. Ф.К. и Д. Г. А. да заплати в полза на държавата в бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, сумата от по 1 304.36 лева направени разноски във фазата на съдебното производство, а по сметка на ОДМВР – П. всеки от тримата подсъдими е бил осъден да заплати сумата от по 8 241.51 лева разноски от досъдебното производство.

На основание чл. 189 ал. 2 от НПК направените по делото разноски за преводач на съдебното производство в размер на  43 826.95 лева са останали за сметка на съда, а разноските за преводач на досъдебното производство в размер на 3 042.99 лева за сметка на ОДМВР – П..

В подадения протест се атакуват оправдателните диспозитиви на присъдата, като се иска подсъдимите В. Т. А., Ф. Х. Ф. К. и Д. Г. А. да бъдат признати за виновни по първоначално повдигнатото им обвинение за това, че извършеният от тях грабеж е бил придружен с опит за убийство спрямо Т. Н. Н., т. е. за правната квалификация на престъплението и т. 2 на чл. 199, ал. 2 НК. Иска се и отмяна на присъдата в частта й, в която Д. Ю. А. е бил признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1 т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, като се постанови такава, с която да бъде признат за виновни за това квалифициращо обвинението обстоятелство, че престъплението е било извършено при условията на опасен рецидив.

В подадената от повереника адв. Е. К. жалба се релевират доводи за нарушения на материалния закон във връзка с правната квалификация на извършеното, като се претендира, че грабежът е бил придружен с опит за убийство спрямо Т. Н.. По отношение на подсъдимия Д. А. се мотивира искането да бъде признат за виновен в извършването на престъплението при условията на опасен рецидив. Релевират се и доводи за явна несправедливост на наложените на подсъдимите В. А., Д. А. и Ф. К. наказания от по 20 години лишаване от свобода, за всеки от  тях, като се иска налагането на наказание по втората алтернатива на предвидената в закона санкционна рамка, а именно доживотен затвор за всеки от тях. Изразява се несъгласие и с присъдата в гражданско-осъдителната й част, като се иска уважаването на заявената претенция в пълен размер.

В подадената от повереника на частния обвинител Е. В. Х. адвокат Х. Х. жалба се излагат съображения, че са налице основанията за приложението на закон за по-тежко наказуемо престъпление, а именно такова по чл. 199, ал. 2, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като при накърняването на телесния интегритет на Т. Н. дейците са действали с алтернативен пряк умисъл да го лишат от живот. Молят въззивния съд да уважи гражданско-правната претенция в пълен размер.

В жалбата на адвокат С. Л., в качеството му на повереник на частните обвинители С. Н. С., Е. В. Х. и С. С. С., се изразява несъгласие с наложеното на тримата подсъдими В. Т. А., Д. Г. А. и Ф. Х. Ф. К. наказание, както и от признаването им за невиновни за осъществяването на въоръжен грабеж, придружен с опит за убийство спрямо Т. Н. Н.. От въззивния съд се иска да осъди подсъдимите по по-тежкото престъпление за грабеж, придружен с опит за убийство. Отправя се и претенция за налагане на наказание доживотен затвор на всеки от подсъдимите В. Т. А., Д. Г. А. и Ф. Х. Ф. К..

В подадената от адв. К. К. – защитник на подс. В. А. жалба, както и в подадената лично от подсъдимия В. А. жалба се атакува присъдата изцяло. Релевират се доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Мотивират се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила чрез превратно тълкуване на събраните доказателства, неспазване на императивните изисквания на процесуалните правила относно съответствието на обвинението със събраните доказателства. Сочи се и необоснованост на присъдата и постановяването й в разрез със събраните по делото доказателства. От въззивния съд се иска присъдата на първата инстанция да бъде отменена и подсъдимият А. да бъде признат за невинен по обвинението. 

В подадената от адв. И. В. – защитник на подс. Д. Г. жалба, както и в подадената лично от подсъдимия Д. Г. жалби се атакува присъдата изцяло. Релевират се доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Мотивират се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт и изменението на обвинението на подготвителната фаза. Претендира се, че присъдата на инстанцията е била постановена в противоречие с процесуалните правила, при необоснованост на изводите за авторството на деянието и  превратно тълкуване на събраните доказателства. Сочи се, че не са били спазени императивните изисквания на процесуалните правила относно съответствието на обвинението със събраните доказателства. Излагат се съображения необоснованост на присъдата и постановяването й в разрез със събраните по делото доказателства. От въззивния съд се иска присъдата на първата да бъде отменена и подсъдимият А. да бъде признат за невинен по обвинението. При условията на алтернативност се излагат съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска намаляването му до законоустановения минимум на предвидената санкция.

Присъдата се обжалва от адв. С. Д. – защитник на подсъдимия Ф. К., като се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт поради допуснати процесуални нарушения, несъставомерност на деянието и несправедливост на наложеното наказание. Предлага се въззивната инстанция да отмени присъдата на първия съд, като постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност се иска присъдата да бъде отменена и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

В  хода на съдебните прения пред настоящия съд прокурорът моли присъдата на Окръжен съд – П.да бъде изменена, като съобразно подадения протест подсъдимите да бъдат признати за виновни по първоначално повдигнатото им обвинение и за квалифициращото деянието обстоятелство, че грабежът е бил съпроводен с опит за причиняване на смърт на пострадалия Т.Н. по смисъла на т. 2 на чл. 199, ал. 2 НК. Релевират се доводи и да изменение на присъдата в частта й, в която Д. Ю. А. е бил признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1 т. 4 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, като се постанови такава, с която да бъде признат за виновни за това квалифициращо обвинението обстоятелство.

Адв. К., в качеството си на повереник на частния обвинител Т. Н., също излага подробни съображения за доказаност на процесното обвинение и необходимост от коректно приложение на материалния закон във връзка с правната квалификация на извършеното като грабеж, придружен с опит за убийство спрямо Т.Н., а по отношение на подсъдимия Д. А. мотивира искането да бъде признат за виновен в извършването на престъплението при условията на опасен рецидив. Поддържат се и аргументите за явна несправедливост на наложените на съпроцесниците наказания, като се иска налагането на санкция доживотен затвор за всеки един от тях. Мотивира се и уважаването на заявената гражданско-правна претенция в пълен размер, като в тази връзка подробно се цитира заключението и устните разяснения на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза с подекспертен пострадалият Т. Н.. Релевира подробни доводи, че въззивната инстанция е провела подробно съдебно следствие, съответстващо на функцията й на „втора първа инстанция“, като изготвените технически експертизи оборват тезата на подсъдимите, защото са дали пълни и точни отговори на всички поставени въпроси. Отчита и значението на преразпита на пострадалата Е. Х. и свидетеля Ж. И., както и заявеното от свидетеля със запазена в нейна самоличност. Твърденията на подсъдимите за заниманията им в инкриминираната вечер намира за защитна теза.  Няма как, според тезата на подсъдимите, полицаите да са измислили „схема“, за която навеждат съмнение съпроцесниците. Доводите на подсъдимите за злепоставянето им чрез „полицейска постановка” намира за защитна интерпретация, която не кореспондира с доказателствата по делото. Намира за неоснователни и всички оплаквания за подменени и манипулирани веществени доказателства и материали по делото. Също така, в случая, няма данни за интервенция по техническите средства и при пренасянето на данни на съответните носители от страна на пострадалите, което е било подчертано в коментираната експертиза. Във връзка с всичко изложено моли да се уважат исканията в подадената въззивна жалба.

 Частният обвинител  и граждански ищец Т. Н. изцяло поддържа доводите на своя повереник адв. Е. К..

В хода на съдебните прения пред въззивния съд повереникът на частния обвинител Е. В. Х. адвокат Х. Х.изразява мнението си, че съдебният акт на първата инстанция е правилен, законосъобразен и убедителен, като що се отнася до авторството на престъплението отговаря на посочените критерии. Единственото несъгласие на повереника е по отношение на възприетата правна квалификация, като внимателният прочит на доказателствата  и доказателствените средства води до категоричен от правна гледна точка извод за това, че тримата подсъдими са автори на престъплението. При изследването на доказателствата и доказателствените средства първият съд ги е интерпретирал задълбочено, като е отговорил на всички възможни твърдения на подсъдимите. Отбелязва и това, че показанията на свид. Ж. И. от 18.01.2016 г., дадени пред съдия на досъдебното производство, са „съдбовни“ по своя характер, като ирелевантно от процесуална гледна точка е обстоятелството, че по-късно пред състава на първия съд е лансирал нова версия, която е поддържал и пред въззивния състав на съда. Казаното от свид. Ж. И. подкрепя изцяло съдържанието на практиката на касационната инстанция, че за доказаността на обвинението от значение е не броят на свидетелите, а съдържанието на техните показания, доколкото те дават информация за правнозначимите обстоятелства – дали са логични, убедителни и последователни. Изрично цитира пунктовете от показанията на свид. Ж. И., които представят „релефна картина“ на извършеното от тримата подсъдими престъпление. Във връзка с констатираните противоречия в показанията на пострадалите намира, че съобразно практиката на ВКС, която цитира, следва да се изхожда от обстановката, в която един свидетел е възприел фактите, имащи значение за делото. По един начин следва да се изисква от едно лице възпроизвеждане на обстоятелствата, когато то е наблюдавало при спокойна обстановка ситуацията при осъществяването на едно деяние. Преценката на задълбочеността на показанията на свидетелите следва да се извърши при съобразяване на условията, при които се извършва техният разпит. Ангажира съображения и за това, че подсъдимите „рисуват онази обстановка, която им е изгодна“, което е тяхно иманентно право, но в конкретния случай посредством своите обяснения, които са основно гласно доказателствено средство, те „всячешки се стремят да похитят обективната истина“. Адв. Х. пледира, че съобразно ТР на ОСНК на ВС от 1981 г. „когато деецът действа с оръжие, годно да причини смърт и то действа от близко разстояние и причинява увреждания в опасни от тялото на жертвата места, е налице пряк умисъл за убийство“. В този смисъл намира, че са налице процесуални основания за приложение на разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 1 НПК, като подсъдимите бъдат признати за виновни за това, че са действали при условията на алтернативен пряк умисъл при опита за убийство на пострадалия Т.Н.. Молят въззивния съд да уважи гражданско-правната претенция в пълен размер като съобрази принципа за определяне на обезщетението по справедливост след преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства – характер и начин на увреждането, болките и страданията, които са търпели и търпят потърпевшите, като не се забравя, че животът и здравето на човека са ценности от висш порядък.

Частния обвинител и граждански ищец Е. Х. поддържа казаното от своя повереник, като намира, че с оглед целите на наказанието подсъдимите следва да бъдат изолирани от обществото, като им се попречи да вършат други подобни престъпления, които оставят дълготраен отпечатък върху психиката на засегнатите лица.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. С. Л. в качеството си на повереник на частните обвинители С. Н., Е.Х. и С. С. намира, че от събраните по делото доказателства – писмени, гласни, е доказано участието но всеки един от тримата подсъдими в деянието, за което всеки един от тях е привлечен да отговаря. Сочи, че няма да се спира подробно на фактическата обстановка, която адв. К. е засегнала подробно и изчерпателно, като оплакванията на защитата са неоснователни. За това моли да бъдат оставени без уважение жалбите на тримата подсъдими, а въззивните жалби на пострадалите, както и протестът на Окръжна прокуратура – П., да бъдат уважени.   

Адв. К. в качеството си защитник на подс. В. А., пред въззивния съд релевира доводи, че липсват доказателства, които да свързват подзащитния му с извършване на процесното деяние, поради което моли апелативния съд да отмени осъдителната му присъда и да го признае за невинен по обвинението. Счита, че липсва доказателствена основа за извод, че В.А. е извършил инкриминираното деяние. Сочи, че на първо място не е било изяснено мястото на извършване на престъплението, което фигурира с различни адмнистративни адреси в различните генерирани процесуални документи. Оспорва извършените процесуално-следствени действия във връзка с извършените разпити на поемни лица, както и изразява доводи за опорочено разпознаване на подс. А. предвид участието на свид. М. като статист при същото. Оспорва и автентичността на фиксираните часови диапазон на извършените по делото разпознавания, на които е заснет часовник. Релевира доводи за липса на реквизити в съставените по делото протоколи и липса на компетентност на полицейските служители, водещи настоящото дело, да извършват разпити на територията на друго полицейско управление. Оспорва и проследимостта на веществените доказателства, приложени по делото, поради констатираните проблеми с целостта на някои от тях. Подсъдимият В. А. прави подробен разбор на доказателствените източници, които моли да бъдат изключени като недостоверни поради противоречия  и „дообогатяване“ на спомените за събития, което не е логично. По отношение на сумата - обект на престъплението, също намира, че не е било доказано по категоричен начин, че такава сума е имало в чантата на пострадалата Х., като накитите намира за недостатъчно индивидуализирани. Намира голяма част от протоколите за непълни - свидетели, които твърдят, че са присъствали не са записани в тях, а в показанията на поемните лица са били констатирани противоречия и те не са участвал пълноценно при извършване на действията, а са присъствали само формално.

Счита, че задържането и действията на разследващите органи срещу него будят много съмнения. Претендира, че когато в самото начало са нарушени процесуалните права на лицето, това влече незаконосъобразност и на последващите действия и събраните доказателства са процесуално негодни. Оспорва компютърните и технически експертизи, назначени от настоящия съд. Поради липсата на надлежни доказателства и данните за манипулиране на същите, счита, че следва да бъда оправдан по обвинението.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция е встъпил като служебен защитник на подс. В. А. и адв. П., който изцяло поддържа доводите на адв. К. в хода на пренията за превратно тълкуване на доказателствата по делото и неяснота по въпроса кое е мястото на извършване на престъплението. Изразява се резерва и по отношение на приемането за съвместно разглеждане на гражданските искове в наказателния процес.   

В хода на съдебните прения адв. В. в качеството си на защитник на подс. А.поддържа наведените в жалбата доводи, като счита, че по делото са налице основания да се изключат от доказателствата протоколите за оглед на местопроизшествие и приобщените с тях веществени доказателства. Изразява резерва по отношение на процесуалното качество на свид. М., както и по отношение на показанията на свидетелите  Х. и С. във връзка с описанието на бижутата, обосноваващи доводите за особено големи размери на предмета на престъплението. Поддържа претенциите, ангажирани при условията на алтернативност, да оправдаване на подсъдимия А. по обвинението, отмяна на присъдата  и връщането й за ново разглеждане от друг състав на съда или намаляване на наложеното наказание като явно несправедливо.  

Адв. Е. в качеството си също на защитник на подс. А. в хода на съдебните прения моли да се отмени присъдата на първоинстанционния съд и вместо нея да се постанови нова, с която А. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Придържайки се към доводите на защитниците К. и В., насочва вниманието си към показанията на пострадалите свидетели, които намира, че следва да бъдат изследвани много внимателно във връзка с дообогатяването на подаваната информация, което намира, че е възможно да се случи единствено под давление на разследващите органи и насочването на свидетелите да разпознаят определени лица, така че да се фиксират обвинителни доказателства срещу тях. Изразява резерви и спрямо участвалите в огледите на местопроизшествие поемни лица, поради което намира, че процесуално следствените действия са опорочени.

Подсъдимият Д.А. поддържа доводите и съображенията на своите защитници, като намира, че настоящият съд следва да обсъди всички доказателства, събрани пред първата и настоящата инстанция и да  даде законосъобразен отговор на въпросите, решени от прокурора превратно на база на предположения. Релевира доводи, че тези доказателствата не установяват по несъмнен начин съпричастността му, както и тази на новите съпроцесници в извършване на процесното престъпление. Намира, че липсват каквато и да било сигурност по отношение на това дали в чантата на пострадалата Е. Х. се е намирала заявената от нея сума и дали отнетите бижута на пострадалите са били в действителност с посочения от последните грамаж и златна проба. Намира, че при приобщаването на веществено доказателство № 7 е било допуснато смесването на две части от т. нар. „свинска превръзка“, като въпросните средства за завързване са били описани с различна дължина от тази, „измерена“ от първия съд в съдебно заседание във връзка с предявяване на доказателствата. Обръща внимание и на порочността на полицейската регистрация на Ф. К.. Счита, че е неясен въпроса с броя на участвалите в деянието лица, като свидетелят Ж. И. е бил манипулиран от полицейските служители, за да даде показанията си на досъдебното производство. По същия начин намира, че стои и въпросът със свидетеля със запазена в тайна самоличност, да когото самото засекретяване на личните данни е съмнително. Намира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, като са съмнителни декларациите, дадени от Ф. К. за вземане на сравнителен материал. Опорочена и процедурата за вземане на материала, тъй като според подс. А., тя е инвазивна. Счита, че обвинителният акт не отговаря на стандартите по НПК, като липсва детайлно посочване на мястото на извършване на престъплението.

Адв. Д. в качеството си на защитник на подс. К. моли присъдата на Окръжен съд – П. да бъде отменена и подсъдимият оправдан по обвинението. От събраните доказателства няма данни К.  да е съпричастен към повдигнатото обвинение. Не са били събрани годни доказателства по време на извършването на деянието той е да бил на мястото на престъплението. Не се установява присъствието на защитник при снемане на образци за полицейска регистрация и участието на съответно медицинско лице, което да вземе образци за изследване. Събраните показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители, поемни лица, вещи лица и на пострадалото лице не доказват безсъмнено участието на К. в процесното деяние. Пострадалите лица изобщо не могат да посочат К., че е бил в имота им, където са били ограбени. Поддържа доводите за нарушено право на лична защита на подсъдимия К., тъй като не бил получил превод на съдебния акт на първата инстанция. При условията на алтернативност моли да оправдателна присъда, връщане на делото за ново разглеждане или налагане на наказанието пир условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК предвид инцидентното пребиваване на подс. К. на територията на страната ни.

Адв. Л. в качеството си на защитник на подс. Ф. К., който участва в хода на съдебните прения пред въззивния съд, намира, че при постановяване на присъдата на първата инстанция е било допуснато нарушение, свързано с изискванията за оттегляне на съда на тайно съвещание след приключване на съдебните прения. Претендира, че съгласно протокола от проведено съдебно заседание за обявяването на присъдата, е било невъзможно да се изчете съдебния акт в рамките на протоколираните 20 минути, като съдът проведат тайното съвещание и обяви присъдата си, която се отличава с множество позиции. Позовава се на съдебна практика, която налагала отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Оспорва представителната власт на адв. Л. да представлява С. С. и Е. Х. като частни обвинители по делото. Отправя упреци за цвета на хартията и подредбата на протокола за оглед на местопроизшествие от 21.12.2015 г., който намира, че го дискредитира. Изразява съображение, че при разпознаването на подс. А. не било спазено законовото изискване за сходство на лицата от гледна точка на тяхното облекло.

Подс. Ф. К. поддържа казаното от неговите защитни. Намира, че по делото не е било посочено нито едно доказателство, което го уличава в престъпление, а в обясненията си, както и тези на своите съпроцесници, както и показанията на свид. М. сочат на неговото алиби. По повод ДНК експертизата сочи, че тя е по материали  които са процесуално нагодени. Такъв намира да е характерът и на материалите, които не са били приобщени по делото или са били унищожени и повредени, тъй като счита, че те са съдържали оправдателни за подсъдимите данни. Оспорва преобладаващата част от събраните по делото материали, защото са били констатирани много закононарушения, включително и принуда на полицейски служители спрямо свидетели по делото и други манипулативни действия. Подробно проследява показанията на пострадалите свидетелите, като намира, че тяхната непоследователност не е била отчетена от първия съд. Моли да бъде оправдан по обвинението, тъй като самото разследване, започнало срещу него са били извършени незаконосъобразни действия, които не само са в нарушение на нашия НПК, но и на международните актове, като Европейската конвенция за защита правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз. 

В последната си дума подс. Ф. К. моли да бъда оправдан по обвинението, тъй като макар да е допускал грешки в живота си, не е извършил процеснато престъпление. Завява, че ще приеме с достойнство, каквото и решение да вземе апелативния съд. 

В последната си дума подс. Д. А. моли съда да изпълни задълженията си по обстоен анализ на доказателствената съвкупност и да постанови една справедлива присъда.

В последната си дума подс. В. А. също моли въззвният съд „да спази закона“.

Въззивната инстанция, след като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въз основа на доказателствата по делото и предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Протестът на прокурора, както и жалбите на частните обвинители и подсъдимите са неоснователни.

Въз основа на проведеното съдебно следствие, окръжният съд правилно е приел за установени следните фактически положения, която настоящата инстанция намира за непроменена и след провеждането на допълнително съдебно следствие от втората по ред въззивна инстанция на съда:

С определение от 05.03.2009 г., Софийски градски е приел за изпълнение присъда, постановена от Районен съд М., с която  подсъдимият В. А. е бил осъден на 10 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 242 ал. 2 във връзка с чл. 20 ал. 2 и по чл. 354а ал.2 НК.

С определение от 23.10.2013 г, влязло в сила на 30.10.2013 г., същият е освободен условно предсрочно с изпитателен срок от 3 години, 4 месеца и 6 дни, тоест деянието по настоящето дело е извършено в изпитателния срок. Не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието.

Свидетелят Ж. И. живеел в П., но пребивавал и работел в Б., И.. В периода 03.12.2015 г. - 12.12.2015 г. се завърнал в Б.. При престоя си бил поканен от подс. В. А., когото познавал от дете, да се видят пред дома му в П.. На срещата между И. и А. присъствал и свидетелят М. М., който стоял наблизо, но не участвал в разговора. А. казал на Ж. И., че знаел някакви хора от П., които имали пари и „се занимавали с джебчийство“. Наскоро същите продали автомобил „***“ и А. предложил на Ж. И. да оберат тези лица. Свидетелят И. отказал да участва в такова деяние.

На 13.12.2015 г. Ж. И. заминал за И.. Там той се видял с подсъдимия Д. А.. Двамата били в приятелски отношения, тъй като свидетелят И. работел във фитнес залата, в която тренирал А.. Последният споделил с И., че ще се прибира в Б., където щял да се види с В. А.. И. разказал за предложението на подсъдимия А. и за своя отказ. Посъветвал А. също да откаже, ако и на него А. предложи същото.

Няколко дни по-късно Д. А. се обадил по телефона на Ж. И. и му казал, че се бил разбрал с А. да вършат „някаква работа“.

Известно време след това свид. Ж. И. разбрал от новините, че бил извършен тежък грабеж в гр. П.. Потърсил А., но телефонът на последния бил изключен.

Междувременно на 15.12.2015 г. подсъдимите А. и К. пристигнали заедно в Република Б.с полет *** от Б. за С..

Подсъдимите А., А. и К. се уговорили да извършат грабежа, предложен от В. А.. Място на нападението било помещение, собственост на фирма „***“ ЕООД. Фирмата се намирала в гр. П. и разполагала с няколко сгради и офиси. Имало и отделно помещение, което било използвано за барбекю. Пред оградата, до входната врата на двора, се намирала каравана за пазача на обекта.

В изпълнение на така взетото решение, на 21.12.2015 г., тримата подсъдими, въоръжени с огнестрелно оръжие, придружени от още две, неустановени по делото лица, се отправили към посочените по-горе помещения. Караваната и входната врата на имота, в който се намирали същите, били на ул. ,,***“. Именно от тази страна нападателите проникнали в имота.

По-рано същата вечер в самостоятелната постройка, наричана „барбекю“, се намирали пострадалите         Е. В. Х.,    С. Н. С., тяхната дъщеря С. С. С., внукът на С. С. – С. Х. Н., братът на С. С. – Т. Н. Н. и приятелката му П. Г. Д.. Всички те се били събрали там да вечерят.

По време на вечерята на телефона на Е. Х. се обадила снахата на С. С. и помолила Е. да я вземе от болница ,,***“ в П. и да я закара до с. З., обл. П..

Свидетелката Х. потеглила заедно с дъщеря си С..

По време на посочените събития и след потеглянето на Е. Х. и дъщеря й С., свидетелят С. С. - охрана във фирма „***“ ЕООД, бил на работа и се намирал в караваната. Седнал да се храни и чул почукване по прозореца. Станал и отворил вратата. В този момент върху него се нахвърлили няколко маскирани мъже и го съборили напряко върху леглото в караваната. Заплашили, че ще го убият, ако вика. За да не може да се съпротивлява, го завързали за ръцете и краката с кабелна връзка тип свинска опашка. Омотали го и със скоч лента, от която го задушавало. След като бил приведен по този начин в безпомощно състояние, до него останал един от маскираните мъже, който му натискал здраво устата, независимо, че устата на С. била облепена със скоч лентата.

На С. бил отнет личния мобилен телефон „***“.

От караваната нападателите се отправили към барбекюто. Двете неизвестни лица останали отвън, а тримата подсъдими нахлули в помещението на барбекюто. Същите били маскирани, облечени в тъмни дрехи и въоръжени.

Свидетелят Т. Н. се намирал в непосредствена близост до входната врата на помещението. В момента, когато вратата се отворила, Н. видял дула на оръжия и маскирани хора. Свидетелят бързо отстъпил назад, взел стъклена чаша от масата и я хвърлил по нападателите. При това Н. бил прострелян от един от подсъдимите в бедрото на левия крак и паднал.

Междувременно С.С. казал на единия от нападателите, който държал пистолет: ,,Момче, махни тоя газов пистолет!“. Тогава бил прострелян от същия в лявата подбедрица. При опит от страна на единия от подсъдимите да завърже ръцете на С. С. със свински опашки, пострадалият С. оказал съпротива. Другите двама подсъдими веднага се нахвърлили върху С., като му нанесли множество удари, включително с държаните от тях оръжия. Пострадалият Т. Н. се опитал да се изправи и да се застъпи за своя брат, като казал на нападателите да спрат, защото щели да убият С.С.. Това довело до нов изстрел срещу Т. Н., който попаднал в левия му лакът.

Ръцете на С. С. и П. Д. били завързани с кабелните връзки тип свински опашки, а главата на С. С. омотана с тиксо.

След това подсъдимите се събрали на входната врата, тъй като разбрали, че пострадалата Е. Х. се връщала с дъщеря си С.. Двете се появили в двора, отправяйки се към барбекюто.

Тримата подсъдими излезли навън да ги пресрещнат. Те застанали в лице със С. и Х., която започнала да удря с дамската си чанта пресрещналите я маскирани лица. Последвал изстрел в земята и двете били въведени вътре в барбекюто при останалите. При влизането си отново в барбекюто, подсъдимият К. бил забелязан вече без маска.

Тримата подсъдими насочвали оръжията си срещу пострадалите и заплашвали, че ще стрелят, ако не им бъдат дадени парите и ключа за касата. При това подсъдимият К. казвал на български език, с ясно изразен акцент: ,,Каде ключ каса?“.

Подсъдимите накарали Е. Х. и С. С.да свалят всички накити от себе си и взели същите. Взели също телефоните и дамската чанта на Х.. Заповядали на пострадалите да не мърдат и напуснали мястото.

По време на деянието подсъдимите взели общо следните вещи от пострадалите: От владението на С. С. С. - 1 бр. мобилен телефонен апарат марка/модел „***“ на стойност 30 лв.; От владението на С. Н. С., ЕГН ***, от с. З., обл. П.: 1 бр. мобилен телефонен апарат „***“ на стойност 1038 лв.; 1 бр. мобилен телефонен апарат „***“ на стойност 1672 лв.; 1 бр. мъжки златен синджир с тегло от 485 гр., 14 карата на стойност 21015 лв.; 1 бр. мъжка златна гривна с тегло от 200 гр., 18 карата на стойност 11410 лв.; 1 бр. мъжки златен пръстен с тегло 30 гр., 14 карата на стойност 1559 лв.; 1 бр. мъжки златен пръстен с тегло 36 гр., 14 карата на стойност 1871 лв. От владението на Е. В. Х.: 1 бр. дамска чанта „***“ на стойност 35 лв. с намиращи се в нея пари в брой - сумата от 20 000 лв.; 1 бр. дамски очила „***“ на стойност 235 лв.; 1 бр. дамски парфюм марка „***“ на стойност 45 лв.; 1 бр. портмоне на стойност 5 лв.; 1 бр. ключ с чип за лек автомобил „***“ на стойност 610 лв.; 1 бр. дамски златен синджир с медальон с общо тегло 40 гр., 14 карата на стойност 1999 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло от 30 гр., 14 карата на стойност 1559 лв.; 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8 гр., 14 карата на стойност 432 лв.; 1 бр. дамска златна гривна с тегло от 45 гр., 14 карата на стойност 2249 лв.; 1 бр. дамска златна гривна с тегло от 15 гр., 14 карата на стойност 750 лв. От владението на С. С. С.: 1 бр. мобилен апарат „***“ на стойност 200 лв. Общата стойност на отнетите вещи била 66714 (шейсет и шест хиляди седемстотин и четиринадесет) лева.

След като подсъдимите и съучастниците им напуснали местопроизшествието, пострадалата Х. незабавно се обадила на спешен телефон 112 и на местопроизшествието пристигнала полиция и екип на спешна помощ.

Пострадалите първоначално били откарани в център за спешна медицинска помощ към „***“ АД, а след това в болница „***“ гр. С..

В резултат на подадения от пострадалата Х. сигнал, започнали незабавни издирвателни мероприятия в Област П. за установяване на извършителите на описаното деяние. Свидетелите Т. и Д. - полицейски служители при РУ П., били изпратени по този повод на изхода на гр. П. към гр. П., в местността „***“, с разпореждане да спират за проверка всички преминаващи автомобили.

Около 21:30 часа на 21.12.2015 г. полицай Т.спрял за проверка лек автомобил „***“ с рег. № ***, който пътувал в посока от гр. П. за гр. П.. Това станало на входа на П.. Полицаите видели в автомобила четирима мъже. Поискали документи за самоличност на всички тях. Водачът не представил документите на автомобила, като заявил, че автомобилът се водел на негово име.

По представените документи на останалите, полицейските служители установили, че в превозното средство се намирали М. Е. М. от С. - водач на автомобила. До него отпред вдясно седял испанският гражданин Ф. Х. Ф. К.. На задната дясна седалка се намирал В.Т.А. от П.. Зад водача бил Д. Г. А. от П.. В краката на испанския гражданин имало сак. Полицаите проверили само багажника на автомобила. Там видели още един сак, който бил празен.

Полицейските служители направили проверка по радиостанцията за криминални прояви на пътуващите в автомобила и установили, че българските граждани били криминално проявени. Докладвали по съответния ред и им било разпоредено да изчакат на място пристигането на друг патрул, който да им окаже съдействие.

През това време А., а след това и М., поискали разрешение да включат двигателя на автомобила, за да работи парното, защото им било студено. Полицейските служители отказали, но М. М.  включил двигателя и рязко обърнал автомобила, като бързо потеглил в посоката, от която били дошли - към П.. Полицейските служители последвали управлявания от М. автомобил, но след дълго го загубили от поглед. Документите за самоличност на пътниците от въпросния  автомобил останали у полицейските служители.

Около 23:10 часа на 21.12.2015 г. автомобилът „***“ бил забелязан на изхода на с. И. от полицейски автопатрул в състав И. и М.. Водачът не се подчинил на подадения сигнал за спиране и продължил движението си. Полицейските служители го последвали със служебния автомобил, но го изгубили на входа на Н. с.. Автомобилът и пътувалите в него лица били обявени за издирване.

От изисканите справки от Агенция „**“ и записите от камерите е видно, че автомобилът „***“ на М. с рег. № *** е бил засечен от камерата на агенцията в района на с. Г., обл. П. на 20.12.2015 г. в 21:06 часа и на 21.12.2015 г. в 23:10 часа от камера за видео наблюдение на път ***, монтирана в с. И. и на 22.12.2015 г. (в деня след грабежа) в 13:08 часа при село О., обл. П..

Подсъдимият В. А., който бил в изпитателния срок на условно предсрочно освобождаване от изтърпяването на наказание лишаване от свобода, отишъл в П. районно полицейско управление в П., за да разкаже за проверката на входа на П.. Намерението му било да си поиска документите си за самоличност. Бил задържан за 24 часа, отведен до РУП – П., след което освободен.

 На 29.12.2015 г. Ж. И. се прибрал в Б. и потърсил по „***“ своя познат „К.“. Последният отговорил с писмено съобщение, че ще го намери по-късно.

Същият ден двамата се срещнали пред дома на Ж. И..

„К.“ бил придружен от подс. Д. А.. Последният тръгнал с Ж.И.да се разходят и разговарят, а „К.“ останал до автомобила, с който дошли. Подс. А. споделил с Ж. И., че били направили „голяма беля“ в П. - влезли при някакви роми, имало стрелба там и взели само около 20 000 лв. и злато. Подсъдимият А. обвинявал пред Ж. И. подсъдимия А., че ги бил подвел за парите, които трябвало да вземат от там. А. споделил, че ромите се съпротивлявали, че той самият възпроизвел изстрел. Споделил, че в деянието са участвали той и подсъдимите А., К. и М. М.. Разказал на И., че били избягали от полицейска проверка пред чешма „***“ и скрили оръжията, след което се разделили.

След този разговор свид. И. се видял още няколко пъти с подс. А., който винаги бил придружен от подс. К.. Последните двама (А. и К.) към онзи момент живеели в апартамент в П., нает за тях от споменатия ,,К.“.

При една от тези срещи, Ж. И. закарал К. в околностите на П., за да потърсят оръжията, с които бил извършен грабежът, но К. не успял да ги открие.

А. поискал от Ж. И.да помогне на него (А.) и К. да напуснат страната нелегално.

По отношение на Ж. И. било разрешено използването на специални разузнавателни средства.

На 07.01.2016 г., при една от поредните срещи на Ж. И. с А. и К., тримата били задържани.

В един от разговорите си с лице от женски пол на име „А.“, на 09.01.2016 г. в 06:15 ч., тоест след освобождаването му, Ж. И. разказал накратко за споделеното от А. по повод извършения грабеж.

В извънсъдебни самопризнания, направени в хода на свободен разговор като част от житейския цикъл, пред свидетеля със запазена в тайна самоличност под № *** подсъдимият Д. А. споделил, че „са направили въоръжен грабеж около гр. П. , че са били четирима човека. След като свързали пазача, са влезнали н голяма къща. Д. му казал, че е стрелял с автомат по двама човека, намиращи се в същата, като ги е прострелял и се надявал единият от тях да не е умрял. В последствие са стигнали по помещение с решетки в самата сграда, в което не са могли да влязат, за което много се ядосал, тъй като знаел, че вътре има много пари. Д. също така обяснил, че патрулен автомобил ги е спрял на входа на гр. П. и са им били взети документите за проверка и са им казали за изгасят двигателя на автомобила. Д. попитам единия полицай дали може да запалят колата, за да пуснат парното, тъй като им  било много студено. Тъй като полицаят се усъмнил, Д. казал на шофьора на автомобила да тръгва. След известно разстояние двамата с испанеца слезли автомобила, като А. не е е споделял кои са били другите двама и с каква кола са били.

В хода на разследването от всички пострадали и подсъдими, както и от свидетелите Б. и К., са били взети обтривки от устната кухина - за ДНК сравнение с иззетите при огледите доказателства. Иззети били и натривки за барутни частици. В тази връзка били изследвани иззетите веществени доказателства от назначена ДНК - експертиза. В нейното заключение е указан аналитичният метод, използван при изследването, а именно, че при съвпадение на ДНК профилите за всички локуси между инкриминираната проба (ВД) и предоставения сравнителен материал от заподозряно лице се дава биостатистическа оценка, определяща комбинираната генотипна честота на срещаемост на профила по конкретно посочена в експертизата формула, която се основава на алелните честоти за конкретната популация съответно за хетера и хомозиготен индивид. Тази експертиза е изследвала и наличието на кръв по някои от предоставените обекти, а именно по част от иззетите при огледа гилза, шест броя свински опашки, по тиксо и е определила, че кръвта е човешка и принадлежи на пострадалия С. С. С.. По един от посочените обекти на експертизата - свинска опашка в закопчано състояние и в цялост, номерирана като обект № PG-258-7-1-2/2015 г. (обект № 7 от протокола за оглед от 21.12.2015 г.) е установена смес от клетъчен материал на две лица от мъжки пол, а именно на пострадалия  С. С. и подсъдимия Ф. К.. Експертите са били категорични, че всички алели, установени при извличане на ДНК профила от пробите от устната кухина на С. С. и на Ф. К., фигурират в смесения ДНК профил по свинската опашка. Нещо повече - не се наблюдават алели, различни от тези в локусите от У-ДНК профилите на С. и К..

При първоначалния и допълнителните огледи на местопроизшествието са иззети множество боеприпаси и части от такива, както и изстреляни гилзи от различен вид и калибър. Всичките са подложени на балистично изследване в ЦЕКИ към НИКК-МВР.

От експертното заключение е видно, че 3 броя гилзи, иззети с протокол за оглед от 21.12.2015 г. от местопроизшествието, представляват гилзи калибър 7,62х39 мм, предназначени за стрелба с карабини, автомати и картечници от този калибър. Установени са съвпадения в общите и частните им признаци, които са дали основание да се заключи, че те са били изстреляни с едно и също оръжие.

Обектите, иззети с протокол за допълнителен оглед от 22.12.2015 г. са 5 броя стоманени сърдечници, части от 5 броя куршуми с кал. 7,62х39 мм, предназначени за стрелба с карабини, автомати и картечници от този калибър. Останалите пет броя обекта представляват ризници и части от ризници на куршуми вероятно с кал. 7,62х39 мм, като два от тях са годни за идентификационно изследване само с конкретно заподозряно оръжие. Тези ризници и сърдечници е възможно да са части от едни и същи патрони, като последните са предназначени да поразяват жива цел. Сравнени с образците в масива на Лабораторията по балистика в НИКК-МВР описаните сърдечници и ризници се заключва, че са били изстреляни с автомат „Калашников“ кал 7,62х39 мм. Експертизата не изключва възможността те да са били изстреляни и с друг модел огнестрелно оръжие, който не фигурира в информационната база на лабораторията. В същата не се съхраняват гилзи, които са веществени доказателства от неразкрити престъпления на територията на страната с употреба на огнестрелно оръжие, и са били изстреляни с оръжията, с които са изстреляни представените за изследване гилзи.

В резултат на престъпното деяние на пострадалия С. С. е причинено транзиторно (преминаващо) огнестрелно нараняване на лявата подбедрица, три разкъсноконтузни рани по главата, кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, охлузвания по шията и крайниците. Според заключението на СМЕ получените травматични увреждания досежно огнестрелното нараняване - входна и изходна огнестрелни рани са в резултат от действието на огнестрелно оръжие и добре отговарят да са получени към момента на инкриминираната дата, като пострадалият е бил обърнат с лице към дулото на оръжието. Тези наранявания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл. 130 ал. 1 НК, с изключение на охлузванията и кръвонасяданията, които са довели до болка и страдание по смисъла на ал. 2 на чл. 130 НК.

В резултат на престъпното деяние на пострадалия Т. Н. са причинени огнестрелни рани на лявото бедро и левия лакът, открито счупване на тялото на лява бедрена кост и открито счупване на тялото на лява раменна кост, лезия на триглавия мускул на лявата подмишница. Т.Н. е бил приет по спешност след деянието на 21.12.2015 г. в „***“ АД, откъдето е изписан на 22.12.2015 г. и на същата дата е постъпил в отделението по ортопедия и травматология на „*** болница С.“ за оперативно лечение, а именно - открито наместване на фрактурата на бедрената кост (фемур) с вътрешна фиксация фемур и открито намествана на фрактурата с вътрешна фиксация - хумерус. Изписан на 28.12.2015 г. Приет отново за оперативно отстраняване на имплантираните уреди от хумерус и лява лакетна става с ревизия на бедрото и изписан на 09.02.2016 г. На 09.02.2016 г. постъпил отново за ортопедични и рехабилитационни процедури. Наложена шарнирна шина на ляв лакът. Изписан на 17.02.2016 г. Съдебно - медицинската експертиза е заключила по отношение на Т. Н., че огнестрелното нараняване на левия лакът и лявата раменна кост и лявото бедро са причинени в резултат от действието на огнестрелно оръжие с транзиторно преминал проектил. Огнестрелното счупване на лява раменна кост е довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за период от 5-6 месеца по смисъла на чл. 129 НК, а огнестрелното счупване на лява бедрена кост е довело до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник за период от 9-12 месеца по смисъла на чл. 129 НК. Тези увреждания добре отговарят да са получени към инкриминираната дата като пострадалият е бил обърнат с лице към дулото на оръжието, но за възстановяването на целостта на костите са извършени ортопедични оперативни интервенции, при което са били създадени нови рани  (цикатрикси), което удължило възстановителния период.

Горната фактическа обстановка е била възприета въз основа на задълбочен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, изготвените по делото експертизи, иззетите веществени доказателства и писмените доказателства и доказателствени средства.

С основание първият съд е посочил, че събраните в хода на проведеното пред първата инстанция съдебното следствие доказателства, категорично опровергават обясненията на подсъдимите, че не са автори на грабежа и изобщо не са били на мястото на извършването му, а са  присъствали на събиране в с. К., където прекарали целия ден в дома на приятел на А.на име М. Г.. За това правилно окръжният съд не дал вяра на тези обяснения, отчитайки разминаванията във версиите са самите подсъдими за визираното събитие в приятелски кръг и изолираността на твърденията им спрямо останалата доказателствена маса. Не възникна основание за ревизия на посочените изводи и на база на развилата се процесуална дейност в хода на допълнителното съдебно следствие пред въззивната инстанция.

Доказателствата и доказателствените средства, подкрепящи обвинението и възприетите от първия съд факти са показанията на пострадалите свидетели, разпознаването на подсъдимия В.А. от свидетелката Е.Х., наличието на ДНК от подсъдимия Ф. К. по кабелните връзки тип „свинска опашка“, намерени на местопрестъплението; показанията на свидетеля Ж. И.; съдържанието на телефонните разговори на Ж.И., съдържащи се във ВДС; косвено доказателство се явява и бягството на подсъдимите от проверката при „***“, укриването им в квартира в П. и търсенето на съдействие от свидетеля Ж. И. за нелегално напускане пределите на страната. От значение за консолидиране на доказателствената съвкупност е и разпитът на свидетеля със запазена в тайна самоличност с идентификационен № *** пред въззивния съд, както и включените чрез прочитането им от досъдебното негови показания, във връзка с констатираните непълноти и противоречие за обстоятелството дали подсъдимият Д.А. е споделил пред свидетеля със запазена в тайна самоличност какво точно се е случило в нощта, в която се наложило да извози подсъдимите А. и К. от местност в района на с. Б. по пътя П. – П.. Споделеното от свидетел под №*** е от значение най-вече за направените от А. „извънсъдебни“ самопризнания, които ще бъдат подложени на подробен анализ и допълнително от настоящия съд. Посоченият доказателствен комплекс пряко свързана тримата подсъдими с лицата, които са извършили съответните действия на местопроизшествието, като са пребивавали в „барбекюто“ и пред него, където е била упражнявана принуда спрямо пострадалите и отнет предмета на престъплението от владението им с намерение са бъде присвоен. Доказателствената съвкупност не влиза в разрез и със заключението на назначената от първия съд видео-техническа експертиза на записите от охранителните камери на управляваната от свид. Е. Х. фирма „***“ ЕООД и фиксираното от вещото лице П. хронология на действията на заснетите лица, включително и за обстоятелството, че лице № 4, № 2 и № 3, обозначени по описания начин от вещото лице, минават през вратата на оградата на обекта, лице № 4 държи в ръцете си дългоцевно автоматично оръжие, а лица № 2 и № 3 късоцевни оръжия. Лицата се насочват съм помещението, като минават покрай алеята и остават там и т. н. 

На първо място, въззивният съд следва да даде разяснения във връзка с обстоятелството, че в хода на производството по делото пред втората инстанция, както и в хода на съдебните прения, подсъдимите и техните защитници са отправили искания за изключване на разнообразни  материали по делото от съда, но претенциите им се отнасят до вземането на решение по делото по същество. В принципен план, правилно е разбирането на подсъдимите и техните защитници, че е недопустимо съдът да ползва доказателства, които не са установени по реда на НПК (чл. 104 НПК), както и доказателствени средства, които не са събрани и изготвени по съответните процесуални правила (чл. 105, ал. 2 НПК). Негодните доказателствени материали действително подлежат на изключване, като причините за това следва да бъдат посочени от съда в мотивите към присъдата. Съгласно чл. 305, ал. 3 НПК именно при решаването на делото по същество следва да се извърши анализ на доказателствената съвкупност, което е било сторено в съответния процесуален момент от страна на окръжния съд. Такова разбиране се налага и при преглед на разпоредбите на НПК, които засягат дейността на съда по приобщаване на доказателствата и доказателствените средства при разглеждане на делото и при съобразяване на уредбата в процесуалния закон на дейността на съда по допускане на доказателства служебно или по искане на страните. Само по себе си това, че всяко от исканията за допускане на доказателства е било обвързвано и с конкретна необходимост в процеса на доказване и определени цели, а страните сочат фактите, които ще установяват с тях, само е рамкирало събирането на доказателства, но не е измествало процесуалният момент на дължимия от съда анализ на доказателствената маса. При зачитане на водещия за наказателния процес принцип за разкриване на обективната истина, доказателства са били допуснати пред първата и пред въззивната инстанция. Като гаранция за подпомагане на тази дейност НПК предвижда възможност за възобновяване на дейността по събирането на доказателства и след приключване на основното съдебно следствие по време на съвещанието за постановяване на присъдата. Наред с това, когато дадено искане за допускане на доказателства бъде оставено без уважение, отказът се мотивира и ако е бил неоснователен, съдебната практика е наложила, че може да бъде възприет и като ограничаване на правото на защита. Всички посочени положения не налагат предварителен разбор, обсъждане и изключване на вече събрани доказателства. Процесът на събирането на доказателствата по делото е включвал издирване, възприемане, закрепване на фактите чрез способите на доказване, визирани в разпоредбата на чл. 136, ал. 1 НПК и проверка на доказателствата паралелно със събирането на такива (например чрез задаването на контролни въпроси по време на разпитите на свидетелите) или след това (например проведените допълнителни разпити пред въззивината инстанция на свидетели и вещи лица). Но финалният етап по оценката на събраните от съда доказателства в хода на съдебното следствие, се материализира едва с постановяване на съдебния акт, макар и в посочения по-горе смисъл в определени моменти оценката на доказателствата да е водела до допускане или не на нови такива. При проследяване на етапите на доказателствената дейност на съда, заложени в процесуалния закон, не могат да се намерят доводи в подкрепа на претендираната от страна на подсъдимите насока за необходимост предварително решаващият орган да обявява на страните кои доказателства ще цени и кои не. Не дава основание за възприемане на подобни аргументи на подсъдимите и подходът на съдилищата в случаите на допуснати на досъдебното производство нарушения при събирането и проверката на доказателствата. Подобни констатации, съгласно утвърдената съдебна практика, не са основание например за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора по съображения, че техните процесуални последици ще бъдат изключването им от доказателствените материали, които могат да се използват за постановяване на присъдата. В тази връзка ненадлежно събраните доказателства се игнорират при решаването на делото по същество (в този смисъл т. 1 от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС). Същевременно в рамките на възможното съдът, по искане на страните или по свой почин, в хода на съдебното следствие събира необходимите доказателства за установяване на обективната истина по делото. В този смисъл доказателствените пропуски в досъдебното производство се отстранят в съдебната фаза, която съгласно чл. 7 НПК е централната фаза на наказателния процес. Съдебното производство не може да бъде прекратено и делото върнато на прокурора поради допуснато процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в подготвителната фаза.

Освен горните предварителни общи бележки във връзка с доводи на страните пред въззивната инстанция, следва да бъде направено и още едно уточнение       по повод оплаквания на подсъдимите и на пострадалите, че разследващите органи е следвало да предприемат действия по наказателно преследване и спрямо други „разпознати“ от пострадалите лица, както и спрямо свидетели по делото, като непривличането им към отговорност в настоящия процес водело до ограничаване на правото на защита на съпроцесниците. Налице са и упреци на частното обвинение, че държавното не е проявило необходимата активност по установяване и на евентуални други съучастници, пристигнали на територията на страната ни, в близък времеви план до този, в който са пътували Ф. К. и Д. А.. Изразява се и недоволство от това, че първият съд е оставил без „обвинителна“ реакция възприетото, че в процесния грабеж са участвали не четири, а пет лица, което е приел за установено въз основа на заключението на назначената по делото видео-техническа експертиза, изготвена от вещото лице П.. Тук ще бъдат изложени общи предварителни съображения във връзка с доводите на частното и държавното обвинение. В принципен план, според настоящата инстанция, първият съд правилно се е постарал да изследва съдържащите се в делото данни за други възможни съучастници, като не става въпрос за недопустимо разследване, а до изпълнение на задълженията на първия съд. Тук е мястото да се посочи, обаче, че такова разследване не може да бъде проведено от съда, включително и въззивния в застъпения от подсъдимите и частното обвинение смисъл – чрез евентуалното издирване или подвеждане и на други лица под отговорност. В случая, по делото са събирани доказателства, както в подкрепа на обвинението, така и против него, включително и в хода на допълнителното съдебно следствие по искане на защитата, като са събирани всички доказателства, които имат отношение към предмета на доказване, които са анализирани, като част от тях са послужили за обосноваване на фактическите изводи по делото. Отправената претенция за допуснато нарушение при оценката на доказателствата се аргументира с това, че по делото са налице още лица, пряко замесени в процесния инцидент. Доводът не може да бъде споделен, защото процесуалната дейност на съдебните органи е очертана и лимитирана в рамките на обвинителния акт. В тези рамки се развива процедурата по производството, чийто предмет е дейността, осъществена от подсъдимите и установяването или не на нейната наказателната съставомерност. Затова обсъждането на евентуално престъпно поведение на други лица, включването им или не в обвинението, не се отразява върху процесуалната издържаност на обвинителния акт и на обжалваната присъда. Съобразно конституционно вменената роля на обвинението и доктрината за разделението на властите, прогласена и в Конституцията на Република България, прокурорът е органът, който повдига и поддържа обвиненията, като има правото на суверена преценка кои лица да привлече и на кого да повдигне и предяви обвинение. Именно за това не става въпрос за разследване нито на първата, нито на  настоящата инстанция с цел повдигане на обвинения и установяване самоличността и на други съпричастни лица, а за изпълнение на задълженията на съда да посочи установените факти и обстоятелства, като гарантира в пълнота правото на защитата на подсъдимите. Настоящият съд да приема обстоятелство, посочено от първия съд, за броя на извършителите за вписващо се в общия контекст на обвинението без да създава ограничения пред правото на защита на подсъдимите, като в тази насока ще се позове на трайната съдебна практика на касационния съд – решение № 84 от 15.08.2013 г. по н. д. № 2054/2012 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение № 123 от 30.05.2016 г. по н. д. № 449/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о. съгласно която произнасянето по нововъведено обвинение може да стане само ако е било изменено пред първия съд при спазване на предвидените в процесуалния закон условия и ред. Отделно от това, разширяването на обвинението с включване в него на нови лица е поначало недопустимо по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК и по искане на прокурора. Сравнението между разпоредбите на чл. 225 от НПК и чл. 287, ал. 1 НПК налага извод, че основанията за включване в обвинението на нови престъпления или на нови лица позволяват обвинението да бъде изменено само на досъдебното производство чрез предявяване на съответното ново обвинение, но тези основания са изключени от предпоставките по чл. 287, ал. 1 НПК. Ето защо, доводите на подсъдимите и частните обвинители във връзка с ролята на съда в наказателния процес, не могат да бъдат споделени, тъй като изначално е недопустимо чрез изменение на обвинението от прокурора в съдебната фаза да бъде заобиколен процесуалния закон и да се издирват лица или повдига обвинение срещу други лица, които не са били привлечени досега като обвиняеми.

Заслужава предварително внимание и заявено и оплакване за зависимост на първия съд от държавното обвинение и предубеденост при постановяване на съдебния акт, изразило се в некоректна оценка на доказателствените материали. Разбирането също не може да бъде споделено, тъй е неправдоподобно и няма каквито и да е било данни, които да предопределят изводи за предварително повлияване на съда. НПК изисква служебна активност при събиране на доказателства и за пълноценно изпълнение на това задължение, е необходимо да се познава детайлно делото и целият доказателствен материал. При тези начала на НПК и необходимостта от предварително проучване на доказателствения  материал, е възможно да възникнат съмнения, че при дейността си съдът следва логиката на обвинението и трудно ще приеме позицията на защитата. В случая, обаче, това не означава, че събраните от досъдебното производство и в съдебните заседания доказателства не са били преценени обективно и безпристрастно, като няма никакви данни първият съд да е бил повлиян до какъвто и да е начин от доказателствата на обвинението, включително и по различни други дела, оттам и предубеден по съществото на делото, а това да е предопределило съдебния акт срещу подсъдимите. В процесуалната дейност на първия съд, настоящата инстанция намира, че в принципен план са били гарантирани търсенето на обективната истина и установяването й чрез постановения от първата инстанция съдебен акт – присъда.

Във връзка със сходни забележки към процесуалната дейност на настоящия съдебен състав и за ролята на съда, ведно с включения довод за участието на членове от състава на съда в други производства по водени дела, както и наличието на определени колегиални отношения в миналото поради професионалния статус на един от поверениците, оплакването не може да бъде споделено. Разглеждането на различни дела от един и същи състав не е предвидено като формално основание за отвод в закона и не може по подразбиране да наложи извод, че съдия или целия състав на съда не може да участва в разглеждането на дело, дори когато е фактически свързано с друго дело. Съобразно стандартите, изведени от практиката на ЕСПЧ, безпристрастността като елемент от правото на справедлив съдебен процес се преценява според въведения обективен и субективен критерий. Ангажираната забележка налага отговор само чрез обективния тест за безпристрастност, тъй като субективният касае личната предубеденост на член на съдебния състав, каквито съображения не са били посочени. Още повече, че личната безпристрастност на съответните магистрати се презумира. От гледна точка на обективния тест става въпрос за дела с различен предмет, а и не се твърди сходство на фактите по тях, поради което при липсата на такова е изключена и пристрастността на съдебния състав на въззивния съд.   

Във връзка с горното и по повод необходимостта от предварителен отговор на доводите на защитата за неосигуряването в досъдебното производство на задължителна защита на подсъдимия Ф.К. от момента на административното му задържане и при вземане на сравнителен материал следва да се каже, че подходът към подобни констатации следва да бъде особено внимателен, като се преценя дали при евентуално установено процесуално нарушение от поробен характер, то наистина може да бъде отстранено при връщане на делото на прокурора или по-скоро е било компенсирано в съдебната фаза на наказателния процес. Действително резултатите от дадено досъдебно процесуално действие, извършено без задължителното участие на защитник, не може да ползва обвинението и да послужи за осъждане. В този смисъл следва да се прецени дали на досъдебното производство обвиняемият е имал възможност да ползва лично подбран от него защитник и да участва ефективно в процеса с неговото съдействие, дали е ползвал правото си да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения. Допълнително в изложението ще бъде посочено, че такива констатации в случая са налице, поради които не може да се приеме, че липсата на защитник от началния процесуален момент, в който са налице действия, насочени срещу подсъдимите и в частност спрямо подс. Ф. К., налагат връщане на делото на подготвителната процесуална фаза.

В хода на съдебното производство пред настоящия съд бяха повдигнати множество възражения от страна на подсъдимите и тяхната защита по отношение на въпросите с какъв акт тримата подсъдими са били лишени от свободно право на придвижване. В тази насока следва да се направи уточнение, че от материалите по делото става ясно, че в случая се касае за различно задържане, както административно, така и прокурорско, които не се намират помежду си в конкуренция. Става ясно, че независимо от обстоятелството, че в конкретния случай е било образувано досъдебно производство в протокола от първото действие по разследването, което в посочения вече по-горе смисъл се явява извършения оглед на местопроизшествие в имота на фирма „***“ ЕООД. Съгласно законодателството в страната задържането до 24 часа е допустимо независимо че по случая е образувано досъдебно производство. В посочения от страна на свидетелите, участвали в осъществяването на оперативни действия смисъл, административното задържане е било възможно по отношение на лицата, срещу които са съществували данни, че са извършили престъпление, като следва да се посочи, че към описания момент не е имало привлечени като обвиняеми лица. По смисъла на чл. 63, ал. 1 ЗМВР административното задържане е допустимо и независимо от образуваното наказателно производство, като съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 НПК може да бъде постановено за срок до 24 часа. В този смисъл законодателят разграничава полицейското задържане като акт, издаден в оперативен порядък от задържането в наказателното производство. В случая основанието за задържането на тримата подсъдими се е явявало наличието на данни, че лицата са извършили престъпление, като в случая е била стриктно спазена и буквата на закона и административното задържане е било преустановено преди изтичане на 24-часов срок, тъй като междувременно съпроцесниците са били привлечени като обвиняеми. От този момент, те са били законно задържани от прокурора на основание чл. 64, ал. 2 НПК. Били са своевременно изправени пред съд и спрямо тях е била наложена мярка задържане.

Оплакването на невръчването на препис от постановения съдебен акт на подсъдимия Ф. К. ведно с мотивите към същия също следва да бъде погледнато в светлината на изложеното по-горе. От една страна оплакванията не намират опора в материалите по делото. От друга – дори и при пропуск в посочената насока, какъвто обаче не се установява да е налице обективно по делото, следва да се има предвид, че присъдата на съда е била обявена публично в присъствието на назначения на подсъдимия преводач на испански език, който е осигурил съответната информираност за обявения от съда акт. Наред с това подсъдимият е имал защитник, като е участвал ефективно в процеса с неговото съдействие, ползвал е правото си да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения. Наред с това, в случая възражение за невръчване на изготвения превод на мотивите към присъдата на първия съд, се прави едва в един доста напреднал етап от развитие на делото, като се иска прекратяване на въззивното производство, отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от първия съд. За процесуалния момент, в който съдът дължи отговор на поставените въпроси, вече бе взето отношение по-горе. От друга страна, съгласно наличните в кориците на делото документи (том ХI от делото на ОС) се установява, че на подсъдимия Ф. К. са били връчени преводи от всички важни за правото му на защита процесуални документи. Налице е превод на подадените срещу съдебния акт жалби от частните обвинители и техните повереници, както и от протеста на прокурора. Освен това всички подсъдими са били надлежно информирани за правото си да допълнят подадените въззивни жалби във връзка с изготвяне на мотивите към присъдата. Съгласно разпореждане № 260110 от 10.02.2022 г. на съдията-докладчик по делото на Окръжен съд – П. (л. 4048 от делото на ОС), е било разпоредено след извършване на превода към мотивите към присъдата, същият да бъде изпратен на подс. Ф. К., като бъде уведомен и за постъпилата от жалба от неговия защитник, като му се изпрати и превод от същата на испански език. При това е било посочено, че подс. К. следва да бъде уведомен и за възможността за допълване на депозираната от защитника му жалба по реда на чл. 320, ал. 4 НПК до даване ход на делото в открито съдебно заседание през Пловдивския апелативен съд. Разпореден е и превод на съпроводителното писмо до подс. К. в горния смисъл, като е наредено  незабавно след получаването на преводите на испански език на мотивите към присъдата и жалбата на адв. Д., същите ведно със съпроводителното писмо, съдържащо горното уведомление, да се изпратят на подс. Ф. К.. Видно от нарочно писмо, изпратено по електронен път до преводача Е. Б. (л. 4051, том 11 от делото на ОС) жалбата на адв. С. Д. като защитник на подс. К. е била изпратена за превод на испански език. Видно от кореспонденцията с преводача Б. същата е потвърдила получаването на жалбата за превод (л. 4057, том 11 от делото на ОС). Съгласно данните на л. 4067 и л. 4068 от том 11от делото на ОС, изготвеното съпроводително писмо е било изпратено на преводача Е. Б. за превода му на съответния език. Видно от документите, приложени на л. 4070а и л. 4071 от цитирания том от делото на първата инстанция придружителното писмо, изпратено за превод е налице в неговите корици ведно със съответния превод. Съгласно данните от определение № 260155 от 19.03.2021 г. на Окръжен съд – П. (л. 4072, том 11 от делото на ОС) на преводача Е. Б.е било възложено изплащането на съответния хонорар за преводите на присъдата на първия съд, мотивите към нея, както и на жалбата на защитника на подс. Ф. К. – адв. С.Д. на испански език. Видно от писмото на Затвора – П. с изх. № 19.03.2021 г. (л. 4073, том 11 от делото на ОС) в деловодството на състава е било върнато надлежно оформено съобщение относно мотивите към присъда на Ф. Х. Ф. К. и тяхното връчване на лицето. А не би трябвало да има съмнение, че и сами по себе мотивите към присъдата съдържат точни данни за всички параметри и на самия съдебен акт. Видно от приложеното на л. 4074, том 11 от делото на ОС съобщение цитираното по-горе разпореждане на съдията-докладчик за изпращане на мотивите и жалбата на адв. С. Д. ведно с придружителното писмо са били изпратени на К., за което се е подписал лично. Извършеният превод на придружителното писмо, оформено на испански език от испански на български език от назначения от въззивната инстанция преводач по делото не дава основание да се приеме, че чрез допълването на номера на постановената присъда ръчно в придружителното писмо, разпореждането на съдията-докладчик да не е било изпълнено точно и акуратно. С приложеното по делото (в папка преводи) документи за извършен превод на присъдата и мотивите към постановения съдебен акт на испански език също така не възниква съмнение, че такъв не е бил извършен и отправен по принадлежност до подсъдимия К. в Затвора – П..

Небходимо е в предварителните бележки по лисата на допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт от първата инстанция, да се посочи, че оплакванията, ангажирани от адв. Л. не намират опора нито в материалите по делото, нито в съдебната практика, която се отнася до други хипотези. Действително НПК предвижда, че след изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимите, членовете на състава на съда не могат, преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело. Принципът е утвърден и в съдебната практика, която приема, че НПК ясно определя поредността на съдебните действия, свързани с постановяването на присъда – изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, оттегляне на тайно съвещание и публично обявяване на присъдата (или поне на нейния диспозитив) незабавно след подписването й от всички членове на състава. За всички тях е въведена изрична забрана да разглеждат друго дело в периода след изслушване на последната дума и преди постановяване на присъдата. Изискванията на НПК са гаранция за правилно формира на вътрешното убеждение на съда за деянието и вината, поради което постановява присъдата незабавно след приключване на разглеждането на делото с изслушване на становищата на страните и последната дума на подсъдимите, когато има непосредствена цялостна представа за разкритите в съдебното следствие обстоятелства, без да насочва вниманието си към други дела. В случая изискването по НПК е спазено, като в протокола от проведеното съдебното заседание на 20.08.2020 г. първият съд, след изслушване на последната дума на подсъдимите, се е оттеглил на тайно съвещание и решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК, като е оповестил кога присъдата ще бъде обявена публично – на 25.08.2025 г. от 14.00 ч. Според чл. 300 НПК, съдът се оттегля на съвещание за постановяване на присъдата веднага след като изслуша последната дума на подсъдимия и това в случая е спазено съгласно протокола на първата инстанция от 20.08.2020 г. В процесуалния закон е въведена задължителна поредност на заключителните процесуални етапи от съдебното заседание – съдебни прения, последна дума на подсъдимия и постановяване на присъдата. Оттеглянето на тайно съвещание се е случило непосредствено след изслушване на последната дума на подсъдимите, като при оттегляне на съда на тайно съвещание за постановяване на присъдата, председателят на съдебния състав е съобщил на страните след колко време ще бъде обявена публично присъдата. В случая очевидно е било необходимо, тайното съвещание да продължи по-дълго в рамките на няколко дни, което е установена съдебна практика. В този смисъл, визираният от защитата протокол от 25.08.20220 г. се отнася само до третия етап от постановяване на присъдата, свързан с нейното публично оповестяване след проведеното тайно съвещание в рамките на няколко дни, поради което протоколираното време от около 20 минути, което се преценява от адв. Л., всъщност се отнася само до този трети етап от постановяване на присъдата, като очевидно времето е достатъчно за прочитането на постановената присъда, като протоколът няма каквито и да е било претенции да отразява и времетраенето на проведеното тайно съвещание, на което всъщност съдът се е оттеглил след даване на последна дума на подсъдимите лица. В посочения смисъл при постановяване на присъдата отграничаваме три елемента, представляващи част от сложен фактически състав, който гарантира законосъобразното завършване на съдебното производството в първата инстанция – оттегляне на съда на тайно съвещание и решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК; изготвяне и подписване на присъдата; публично обявяване на диспозитива на присъдата по смисъла на чл. 310, ал. 2 НПК, като с обявяването завършва и фактическият състав на постановяване на присъдата и от този момент тя съществува като държавен правосъден акт. В случая не се установяват визираните от защитата на подсъдимите пропуски при изпълнение на посочения триелементен статичен фактически състав. 

Допълнително следва да се посочи от настоящата инстанция, че доводите, релевирани пред въззивния съд във връзка с оспорването на показанията на пострадалите свидетели от страна на подсъдимите, не могат да бъдат споделени и на плоскостта на застъпените аргументи за обремененото съдебно минало на част от свидетелите и в частност претендираното им занимание с дежебчийски кражби. От една страна пред настоящата инстанция бяха представени свидетелства за съдимост, от които е видно, че пострадалите свидетели, до които се отнасят, са неосъждани. От друга страни, са събрани изцяло положителни данни, че пострадалите се занимават със собствен бизнес с сферата на строителството. Заявените от подсъдимите оплаквания за евентуалното допускане в процеса на свидетели с обременено съдебно минало и в принципен план не може да се счита, че само по себе си води до някаква заинтересованост на подобен свидетел. Липсват и доказателства, от които да се приеме и претенцията на подсъдимите, че свидетелите са по някакъв начин зависими от полицията. Съобразно трайната съдебна практика е недопустимо в основата на оценката за достоверност на показанията на свидетелите не могат да бъдат поставяни произход или съдебното минало на лицата. Според акад. С. П. в „Наказателен процес на НРБ“, Университетско издателство „***“ е посочено по този повод, че „личността на свидетеля интересува наказателния процес доколкото са налице предпоставките за отказ да свидетелства, както и във връзка с преценката дали лицето страда от физически или психически недостатъци, които са му попречили да възприема фактите и да ги възпроизвежда в наказателния процес. Личността на лицата, според акад. П. не може да се разглеждат като доказателствен елемент, респективно основание за приемане или отхвърляне на дадените показания. Моралният облик на свидетеля, неговите навици, способности, съдебно минало, висящи дела и прочие не могат да се отчитат при оценката на неговите показания. Достоверността или недостоверността на свидетелските показания се определя от яснотата, убедителността, вътрешната връзка и логика на тези показания, от съгласуваността им с другите събрани по делото материали, а не самата личност на свидетеля, обществено положение съдебно минало и т. н. Личните качества на дееца могат да бъдат основание за по-голяма осторожност от страна на съда при оценката на депозираните показания, за основна и старателна проверка на показанията и сравняването им с други доказателствени материали по делото. Личността на свидетеля не може да бъде възпроизвеждана като законово основание за едни или други изводи в присъдата, не може да се третира като критерий при оценката на свидетелските показания и разрешаването на въпросите да виновността и наказанието.“ Ето защо, настоящият съд изрично се дистанцира от внушенията на подсъдимите за незаслужено „етикиране“ на част от разпитаните по делото свидетели и призивите за игнориране на смисъла и същността на техните показания на измислени от подсъдимите основания с дискриминационен оттенък.    

При отчитане на горните принципни положения и въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и допълнителното съдебно следствие на въззивната инстанция на съда и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав на съда намира за установена и възприема изложената от първия съд фактическа обстановка, при която се установява извършването на деянието, участието на подсъдимите в неговото извършване, механизма на осъществяването му, причините за това, личността на подсъдимите, субективната страна на престъплението, както и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК.

Приетата от АС-Пловдив фактическа обстановка не се различава от описаната в мотивите на обжалваната присъда, като възприетите от първата инстанция фактически констатации само са били допълнени със значимо за предмета на делото обстоятелство, изводимо от разпита на проведения такъв на свидетеля със запазена в тайна самоличност. Била е прецизирана и хронологията на събитията, като по-ясно е било посочено, че свидетелите Е. Х. и С. С. са напуснали т. нар. „барбекю“ преди влизането в обекта на тримата съпроцесници, като двете свидетелки са се завърнали обратно, в момент в който, действията на тримата подсъдими в обекта вече са били в ход.  

Относимите към предмета на делото фактически констатации са направени от състава на Пазарджишкия окръжен съд след извършен цялостен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали – гласни доказателства, установени от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред окръжния свидетели, като някои от показанията са били само частично кредитирани и възприети, за което са били изложени и съответни мотиви. За приетата фактическа обстановка от значение се явяват и протоколите за оглед на местопроизшествие ведно с приложените към тях фотоалбуми; протокол за оглед на автомобил ведно с фотоалбум, протоколи за претърсване и изземване; протоколи за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбуми; заключения на експертизи на веществени доказателства, оценителни експертизи, писма и разпечатки от мобилните оператори, справки за съдимост на подсъдимите; както и веществените доказателства по делото.

Настоящият съд намира, че подсъдимите не оспорват обстоятелството, че на инкриминираната дата са пътували със свид. М. с лек автомобил „***“, който е бил спрян за проверка от автопатрул на входа на П. в състав свидетелите Х. Т. и Г. Д.. Не спорят и за това, че след като документите за самоличност на лицата от спрения за проверка автомобил са били взети от проверяващите, пътуващите в превозното средство лица (тримата подсъдими и свид. М.) са осуетили проверката на Т. и Д., като са избягали и не са се подчинили на подадените от полицейските служители звукови и светлинни сигнали. Заявеното от свидетелите С. С. и Е. Х., че нападателите са били четирима напълно съответства на броя на лицата, установени при полицейската проверка от Д. и Т., споделеното от свид. Ж. И. и анонимния свидетел. В крайна сметка в същинските действия по сломяване съпротивата на пострадалите лица и пазача в обекта в действителност участват четири лица, условно обозначени от вещото лице П. под № 1 до № 4, като установеното лице № 5 охранява в близост до караваната и в последствие се оттегля от мястото без данни за съприкоснование с пострадалите лица. От значение е и обстоятелството, че свид. Х. категорично е разпознала подс. В. А., като един от извършителите на престъплението и то по белези, които предварително е уточнила, че е възприела е могла да отграничи при все, че дейците са били  маскирани. Важно значение за изясняване на фактите по делото има и установеното от пострадалите обстоятелство, че двама от извършителите са разговаряли помежду си на чужд език, макар единият от тях да е владеел и български, като от друга страна на испански помежду си са разговаряли подсъдимите Д. А. и Ф. К.. На мястото на престъплението по привръзка тип „свинска опашка“ са били открити биологични следи от подс. Ф. К., като по облеклото на В. А. са били установени барутни частици със сходен състав с този на боеприпасите, иззети на местопроизшествието. Посоченият комплекс намира пълна опора в установеното от свид. Ж. И., в кредитираните от първия и от настоящия съд пунктове, за което ще стане въпрос и допълнително, като показанията на последния намират опора и в заявеното от свид. Г. И., като кореспондират и със споделеното от свидетеля със запазена в тайна самоличност под № ***в преобладаващата му част. Свидетелят Ж. И. установява, че пред него подсъдимият В. А. е споделил идеята за извършването на грабеж. В последствие пред него подсъдимият Д. А. е споделил, че са извършители на вмененото престъпление и е помолил за помощ да бъдат преведени през границата, което се налагало от обстоятелството, че личните им карти са били иззети от полицейските служители Д. и Т.. При все четиримата подсъдими да отричат участието си в инкриминираното деяние обясненията им за „алиби“ по време на извършване на деянието, не се потвърждават от събраните по делото материали. Наред с това, няма и разумно обяснения за причината поради която подсъдимите Ф. К. и Д. А. не са взели личните си карти от полицията, особено след като имат трайно установена връзка с И., където са живеели и работели. Противно на очакванията, те са се укривали в наетото жилище, първоначално не са излизали от него дори за да пазаруват и са разчитали на свидетеля Ж. И. да намери начин да напуснат пределите на страната ни нелегално. Въззивният съд напълно кредитира показанията на Е. Х., дадени пред настоящата инстанция, като добросъвестни, нетенденциозни и непротиворечиви по основните, подлежащи на доказване, факти, като при това същите са достатъчно конкретни и детайлни, както и напълно последователни и логични. В хронологична последователност свидетелите – полицейски служители, участвали в заградителни мероприятия след подаването на сигнал на телефон 112 от пострадалата Е. Х., възпроизвеждат конкретно осъществените от тях фактически действия в хода на извършената на полицейска акция, при която е бил проверен и направени опит са бъде спрян за проверка управлявания от свид. М. автомобил. Показанията на посочените свидетели-полицейски служители, участвали в заградителни мероприятия напълно се потвърждават от данните, съдържащи се в протоколите за извършени действия по разпознаване на пътувалите в автомобила на М. лица, като намират опора и в приложените по делото като веществени доказателства документи за самоличност на същите лица. В крайна сметка от самите обяснения на подсъдимите в частта им, в която по същество не отричат, че са били спрени за проверка от полицейските служители Т. и Д. на „***“ на процесната дата. Т. е. досежно фактите, свързани с лично възприетите от всеки един от тези свидетели факти и обстоятелства показанията на свидетелите, участвали в заградителни мороприятия са непротиворечиви, убедителни и логични, както и намиращи пълно потвърждение в останалия събран по делото доказателствен материал.

Според въззивния съд следва да бъдат възприети с доверие и показанията на поемните лица, които са били разпитани от първия съд, доколкото същите напълно логично, непротиворечиво и в хронологична последователност възпроизвеждат извършените от разследващия орган фактически действия при осъществяването на действията по разследването по огледи на местопроизшествия, като убедително, категорично и без каквито и да е било съмнения посочват, че съответните вещи действително са се намирали на съответното описано в протокола за оглед на местопроизшествие действие и че са видели тези вещи и съответно са се подписали на изготвения протокол, като са потвърдили подписите си. Действително поемните лица не дават подробни показания за самите извършени действия по разследването, което не може и да се изисква от тях предвид липсата на специални техни познания в тази насока. Поемните лица, както и съответните служители, присъствали при извършване на процесуално-следствените действия, без самите те да са ги извършили и документирали, могат да бъдат разпитвани като свидетели, защото надлежно съставените протоколи, макар и да се доказателствено средство за тези действия съгласно чл. 131 НПК, могат да бъдат предмет и на оспорване, каквото правят подсъдимите пред настоящата инстанция.  Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК в наказателен процес няма доказателства и доказателствени средства с предварително определена сила. При все това не могат да бъдат споделени доводите на подсъдимите и техните защитници, че горепосочените свидетели, които са присъствали при извършването на действията са ненадеждни.

Въззивният съд кредитира и показанията на свидетеля Е. Х. във връзка с допълнително поставените й въпроси, включително и за начина, по който се е сдобила върху компютърната си конфигурация със записа от охранителните камери на въведените в експлоатация на фирма „***“ ООД камери. Пред настоящия съд Х. напълно добросъвестно, безпристрастно, безпротиворечиво, логично и последователно разказва за обстоятелствата, които имат значение за предмета на делото, като липсва каквото и да е било основание въззивният съд да се усъмни в заявените от Х. обстоятелства за чантата, с която е била по време на тегленето на парични средства в клона на съответната банка, за размера на изтеглената сума и информацията, свързана с представения за нуждите на производството запис на видеоматериали, изтеглени от преносимия компютър на свидетелката. Не на последно място заявеното от Х. намира пълна опора в събраните по делото материали и в частност в заключенията на вещите лица П. и Е. Л., назначени от настоящата инстанция. Доводите на подсъдимите и техните защитници срещу посочените заключения по-скоро са израз на недоволството на последните от самите заключения, което не е повод нито за назначаване на допълнителни, нито за повторни експертизи. Настоящият съд намира, че заключенията на назначените от въззивния съд експертизи са били изготвени компетентно от лица със съответния професионален ценз, същите са обективни, подробни и изчерпателни, съответстват на събраните по делото материали и не дават основание да не бъдат възприети с кредит на доверие от въззивния съд. Заключението на компютърно-техническата експертиза на вещото лице И. Л. по отношение на копираните обекти от преносимия компютър на свид. Х. са без данни за външна намеса, като датата и часа вписани в наименованията на файловете съвпада с датата и часа във видеото. Посочените от вещото лице характеристики за наименование, дата на създаване на изследвания носител, дата на последна модификация и дата на последен достъп, като е видно, че файловете не са били модифицирани, като последно за били записани на 23.12.2015 г. в съответно цитираните времеви диапазони 17:51:26, 08:33:36 и 12:55:37 ч., което напълно подкрепя заявеното от пострадалата Х. за прехвърлянето на записите на нейния преносим компютър и предоставянето им чрез презапис за нуждите на процеса, когато се установил, че предадената по-рано на разследващите информация не може да бъде ползвана Само по себе си категорично установеното обстоятелство за негодността на приложения по делото „спукан диск“, установена от експертизата на вещото лице М. Р., назначена от настоящия съд, която би следвало да  е съдържала също записи от охранителните камери на „***“ ЕООД е била в достатъчна степен компенсирана с представените допълнително от Х. материали със записи от същите охранителни камери, като последните са били обект на няколко видео-технически експертизи, както пред първия, така и пред настоящия съд, като не са били установени каквито и да е било манипулации и проблеми в автентичността на записите. Съгласно възложеното от настоящия съд на вещите лица М.Р. и Е. Л. по делото са били приложени копия от дискове с презапис на същата информация, както и на информацията, съдържаща се на записите от охранителните камери и на втората фирма, която е имала разположени камери в района на местопроизшествието.

Въззивният съд възприема изцяло доказателствения анализ на първата инстанция по отношение на показанията на останалите свидетели с изключение на този за някои пунктове от заявеното от пострадалите, както и посоченото за поемните лица Б. и К. в смисъла, в който са били интерпретирани и доколкото е прието от окръжния съд, че те не дават достоверни сведения за факти и обстоятелства, имащи значение за делото.

Въззивният съд намира, че обясненията на подсъдимите в съдебната фаза на процеса пред първия съд са със защитен характер и се опровергават по категоричен начин от останалия събран по делото доказателствен материал.

Въззивният съд кредитира изцяло и приетите по делото заключения на изготвените експертизи, както и устните разяснения на вещите лица, изслушани пред настоящата инстанция. В принципен план настоящият съд намира, че заключенията са пълни, ясни и обосновани, както и компетентно изготвени в съответствие със специалните познания на вещите лица в отделните области на науката.

Настоящият съд намира, че всички съставени в хода на разследването протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколите за претърсване и изземване, които изрично са цитирани и в изложението на приетите фактически положения, са изготвени по предвидения в НПК ред, доколкото са съставени от компетентен орган, при участието на поемни лица и при спазване на всички изисквания на НПК, поради което същите са напълно годно доказателствено средство, удостоверяващо извършването на съответните действия по разследването. В този смисъл въззивната инстанция изразява несъгласие с изводите на първия съд, че един от посочените протоколи следва да бъде изключен от доказателствената маса поради проблем с едно от участвалите в него поемни лица. Като процесуална дейност за проверка и събиране на доказателства, огледът действително предполага известна предварителна дейност, свързана с неговата подготовка. При образувано досъдебно производство се очаква да бъдат предварително проучени наличните материали с цел изясняване на предмета и целта на огледа, да се прецени необходимостта от участие на вещо лице или специалист технически помощник. Осигуряването на поемни лица също е важен елемент от коментираната предварителна дейност. В случая е видно, че на практика осигуряването на поемни лица във връзка с огледа, документиран в  изключения от първия съд протокол за оглед на местопроизшествие от 30.12.2015 г. е било извършено преди пристигане на мястото, където ще се извършва действието, като определените поемни лица формално отговарят на изискванията на чл. 137 ал. 2 от НПК, тъй като нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото. Заявената неграмотност на свидетеля Д. Б., при положение, че може да полага подпис, не може да доведе до изключване на данните, събрани чрез това действие по разследването нито поради личната характеристика на Б., нито поради негово състояние, произтичащо от психически недостатъци, употреба на алкохол или други подобни, тъй като липсата на съответна образователна степен не може да бъде приравнена на подобно  състояние. Окръжният съд се е позовал на предложения, че свидетелят Б. е бил възпрепятстван да изпълни задълженията си като поемно лице, което се опровергава от останалите данни по делото. Действително в принципен план, за да се гарантира валидността на извършеното действие е желателно поемните лица да са били подбрани внимателно. Извършеният при конкретния оглед подбор - от друга страна, е свидетелство за стремежът на съответните органи да създадат максимални гаранции за граждански контрол при осъществяването му, като не могат да бъдат упрекнати в недобросъвестност, най-малкото заради това, че не са ползвали често срещаната практика за поемни лица да бъдат определяни полицейски служители. Настоящият съд счита, че в случая не ангажирането на Б. като за поемно лице от разследващите, а посочената практика би могла да постави под съмнение обективността на извършеното действие в определени случаи, при които има субординация или близки колегиални отношения на поемните лица с органа, който извършва действието. Но настоящият случай не е такъв, като поемните лица не се намират в каквато и да е било йерархична или друга зависимост от лицата, които извършват огледа, което само по себе си свидетелства и за стремежът им към обективен подход при подбора на поемни лица за конкретното действие, макар и призоването на поемни лица от състава на МВР, по принцип, да не води до опорочаване на извършеното действие и когато е факт.

         Отделно от изложеното, функцията на поемните лица при извършването на конкретния оглед, а и в принципен план участието на поемните лица в действия по разследването, е да осигурят гражданския контрол за законосъобразното им извършване с оглед доказването на определени факти, свързани с предмета на доказване. Във връзка с  възложената им функция поемните лица следва да са били на мястото на извършването на съответното действие от началото до неговото приключване, да са имали обективна възможност да възприемат мястото на огледа и действията на органа, който го провежда, което в случая е било сторено. Изпълнението на тези условия е било обективирано в съставените огледни протоколи, като допълнително в настоящото изложение ще стане въпрос и за това, че първият съд задълбочено и в съответствие с материалите по делото е обсъдил показанията на поемните лица Л. Д., Й. Ч., С. М. и П.Н., за които е приел, че не са напускали мястото на извършване на огледа, като са били ситуирани на позиция, от която са имали възможност за възприемане на извършваните действия от органа, присъствали са от самото начало на започване на съответните действия. Ето защо, настоящият съд е напълно солидарен с доводите на първата инстанция, че липсват основания за изключване протоколите за извършените огледи на местопроизшествие от доказателствената маса като негодно доказателствено средство, като аргументите на първия съд дали протоколите отговарят на изискванията на НПК се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни дословно. В посочения вече по-горе смисъл въззивният съд не намира основание да изключи от доказателствената маса протоколът за оглед от 30.12.2015 г., в който поемни лица са били Д. К. и Д. Б.. Не се установяват нарушения на правилата, свързани с поемните лица, които да водят до изключването на събраните чрез него данни, като не се установяват посочените от първия съд обстоятелства, които да елиминират взможността да бъдат ползвани в процеса резултатите от извършеното следствено действие. В случая отбелязаното от първия съд, че съобразно заявлението на свид. Б. поемните лица, получили указание да стоят настрана, съвсем не може да бъде обвързано с липсата на възприятия за извършваните действия, тъй като цитираната реплика не е имала да цел да препятства наблюдението на свидетелите-поемни лица към вътрешността на помещението, а касае обстоятелството, коментирано и от първия съд по повод останалите огледи на местопроизшествие, че при извършване на огледите всичко се изследва, така както е намерено и едва тогава се правят размествания, ако е необходимо. Конкретиката в показанията на свид. Д.К. за забелязаните от него следи от кръв, по земята, където е имало диван, патрони и косми и прочие, не дава основание да се възприеме оплакването на подсъдимите, че този свидетел е пребивавал само на двора. В крайна сметка колко концентриран и ангажиран ще бъде даден свидетел със задълженията си на поемно лице има и субективни измерения, които не влияят на изводите дали съответните органи са спазили реда по НПК. Безспорно спазването на изискването за запазване на местопроизшествието има важно процесуално значение, тъй като от него зависи достоверността на установеното на мястото на огледа – позицията на вещите и следите на съответно място или помежду им, разстоянията между тях, което на има значение за разкриването на обективната истина по делото. Не се установяват претендираните от подс. А. и неговата защита размествания на мястото на огледа, изводими от наблюденията му върху различни растения и саксии, разположени на местопроизшествието и съпоставката на разнообразни видеоматериали, заснети от охранителни камери нощем и дневни телевизионни предавания. В изложението на първия съд подробно е било коментирано заключението на назначената на досъдебното производство видео-техническа експертиза и разясненията на експерта за възможностите за визуализация на различните предмети и обекти според тяхната плътност и цвят на записи, които касаят нощно заснемане на обекти, както и обстоятелството, че видимо белия цвят на дрехите на заснетите фигури, не означава, че в реалността става въпрос именно за светли дрехи, в които са били облечени извършителите на деянието. Същото е напълно относимо и към коментарите за „цъфнали“ пред месец декември дръвчета, заснети на кадрите, както и към доводите за счупената или отвяна от вятъра саксия, която се оказала „закачена“ според подс. В. А. на друга част от изображенията. Тук само ще бъде макрирано, че съобразно заключението на вещото лице П. на един от кадрите извършител „удря или взима предмет, наподобяващ окачена от тавана саксия“ (л. 644, том 2 от делото на ОС) при влизане в т. нар. „барбекю“, където са се намирали част от пострадалите, като на сн. 2 – ориентираща за огледа от 22.12.2015 г. (л. 23, том 1 от досъд. пр.), действително се виждат закачени бяла и кафява саксия вдясно от вратата с катинар и паднали на земята до нея също бяла и кафява саксии. Съобразно снимковия материал от огледа на местопроизшествие от 30.12.2015 г. (снимка № 2 – общ вид, л. 41, том 1 от досъд. пр.). отново се наблюдават падналите до вратата бяла и кафява саксия, а вляво от нея закачени във висящо положения над скамейка други бяла и кафява саксии, както и прикрепена на самата стена кафява саксия. Падналите саксии са в кадър и на снимка № 4 – ориентираща снимка на находка № 1 (л. 42, том 1 от досъд. пр.), както и частично на сн. 5 – детайлна снимка на находката (л. 42, том 1 от досъд. пр.), но не дават повод да се възприемат доводите на подсъдимите за „аранжиране“ на местопроизшествието и в частност за окачването на вече паднали саксии и обратно. Посочените данни за растения и саксии не са противоречиви и не подкрепят аргументите на подсъдимите, че местоположението на вещите и кадрите при последващите огледи, са били манипулирани от някого. В случая, така както е отбелязал и първият съд на разнообразните снимки се установява, че лицата, които извършват съответните действия са взели всички мерки за запазване на местопроизшествието (например сн. 27 и 29 - л. 14, том 1 от досъд. пр., сн.  32, 33 и 34 – л. 15, том 1 от досъд. пр., сн. 39 – л. 17, том 1 от досъд. пр., сн. 7 – л. 25, томсн. 11 и 14 – л. 26, том 1 от досъд. пр., сн. 151 16 и 18 – том 27, том 1 от досъд. пр., сн. 22- л. 28, том 1 от досъд. пр., сн. 25 – л. 29, том 1 от досъд. пр., сн. 30 – л. 30, том 1 от досъд. пр., сн. 11-л. 36, том 1 от досъд. пр. 1 от досъд. пр.), от които е видно, че участвали в огледа лица ползват предпазни ръкавищи, облекло и калцуни, не се установяват данни за размествания преди огледите, които да водят до невъзможност за ползването на резултатите от тях, не се поставя под съмнение автентичността на изследваните обекти, на намерените следи и връзката им с престъплението. Действително подс. А. и неговата защитата, както и останалите подсъдими и техните защитници, ангажират пред въззивния съд доводи свързани със съпоставки и коментари за това, че огледи са били провеждани при дневни и нощни условия, но всички оплаквания в тази връзка на първо място не намират опора в закона. Освен това не намират и опора в събраните по делото материали като пред първия съд свидетелите С. С. и Е. Х. са установили наличието на полицейска лента и възпрепятстването на възможността за влизане на външни лица в обекта, освен полицейските служители и то в рамките на три месеца, както сочи Х.. Действително съгласно изискванията на НПК огледът се извършва през деня, което съответства на характеристиката и целта на действието: да се изследват местности, помещения, предмети и лица, за да се издирят следи от престъплението. В тази връзка е напълно обяснимо, че допълнителните огледи са били извършвани в светлата част на денонощието и тогава също са били открити находки от значение за раследването, което в посочения от подсъдимите смисъл не индикира манипулации и размествания на местопроизшествието, а произтича от обективен факт, свързан с по-добрата видимост при дневни условия. В случая е била ползвана и предвидената от законодателя възможност за провеждане на оглед и в останалата част от денонощието, при условията на неотложност, като такъв е бил извършен и непосредствено след извършване на престъплението в тъмната част на денонощието – през нощта. В тези случаи наистина не са налице условия за отлагане, тъй като до настъпването на деня е възможно следи от престъплението да бъдат заличени. Напр. ако обектът на изследване е на открито, напълно е възможно следите от престъплението да се заличат поради природни стихии; ако е на място, което не може да бъде охранявано – да се окаже въздействие (умишлено или случайно) и т.н., поради което извършване на първия оглед през нощта е било наложително. Професионално е бил проведен принципът за обективно и всестранно проведено разследване, като е спазен стандартът за извършването и на допълнителни огледи, които са били проведени денем, тъй като е напълно възможно част от следите или други значими за разкриване на обективната истина данни да са убягнали от вниманието на органа по извършване на първоначалния оглед както поради обективни, така и поради субективни причини. Надлежно са били съставени отделни протоколи за извършените действия, като към всеки от тях бъдат приложени изискванията за изготвяне на протоколи за действия по разследването. Диспозитивните изисквания към огледите, когато е необходимо да присъства вещо лице или специалист-технически помощник по решение на органа по извършване на действието също са били коректно преценени, като видно от протоколите такива лица са били привлечени. Подобен подход не търпи укор, тъй като правилно са били преценени конкретните особеностите на случая и необходимостта да се изследва наличието на следи с веществен характер на мястото на огледите, откриването, изследването и оценяването на които не би могло да се извърши от самия орган предвид необходимостта от специални знания и умения в определена област. Видно от съставените протоколи преценката на ръководния орган за необходимостта от присъствие на съответните специалисти е била направена и в същите е отграничена дейността на съответните експерти и технически помощници от тази на органа по извършване на огледа, като макар и паралелни, действията са били под процесуалното ръководство на органа, извършващ огледа. Протоколите са подписани и от съответните специалисти. В случая при извършване на огледите, на мястото на провеждането им са били открити вещи, които имат отношение към предмета на доказване, свързани с престъплението. Същите са били надлежно приобщени към доказателствената маса чрез извършените огледи чрез вписването си в огледните протоколи с цел да се разкрият, изследват и запазят следи от престъплението. Направените пред първия съд възражения във връзка с някои от следите, чието запазване е било свързано с отделянето им от съответното място, където са били открити и поставянето им на друго място на съхранение, са били подробно обсъдени от инстанцията, като наведените пред настоящата доводи в същата насока, не налагат преповтаряне на аргументацията на окръжния съд, че при посочената дейност е било гарантирано запазването на тяхната идентичност.

Отразените в обсъжданите протоколи обстоятелства по установяването и изземването на вещи и следи, не се опровергават по никакъв начин, като напротив - те се установяват несъмнено и от гласните доказателства. Приобщените веществени доказателства от значение за делото са били надлежно описани, запечатани и предадени за експертно изследване, поради което изготвените протоколи, с които са били иззети, в съвкупност със свидетелските показания и протоколите за съответните действия, обуславя несъмнения извод, че е налице идентичност между изследваните веществени доказателства и тези, иззети със съответните протоколи.

Не намират подкрепа в материалите по делото и твърденията за създадена възможност за привнасяне на чужд генетичен материал през нецялостно незапечатаните пликове, съдържащи свински опашки. замяна на приобщените  веществени доказателства, като видно от материалите по делото веществените доказателства са били опаковани със съответните лепенки с подписите на поемните лица. След това, приобщените  веществени доказателства са били предавани с нарочни приемо-предавателни протоколи. В случая е налице непрекъсната доказателствена верига, свързваща вещите, като те са били надлежно опаковани и предавани по съответния ред, поради което може да се приеме, че иззетите веществени доказателства, за които е бил съставен надлежен протокол, са годни и може да бъдат ценени като приобщени към доказателствената маса в резултат на съответното процесуално действие по тяхното изземване в хода на огледа, като в случая е бил гарантиран и редът, по който са били предавани иззетите вещи, за което са били оформяни нарочни протоколи и разписки. В случая на по-голямата част от приобщените към доказателствената съвкупност с протоколите за оглед на местопроизшествие вещи, са били назначени съответни експертизи, разпитвани са били като свидетели поемните лица, присъствали на оспорваните от подсъдимите действия. Събраните по делото материали дават основание да се проследи и докаже и връзката между тях и подсъдимите лица. Обсъжданите по-горе протоколи за извършени действия по разследването – за оглед, претърсване и изземване в обитаваните и ползваните от подсъдимите жилища, в лекия автомобил на М., съгласно разпоредбата на чл. 131 от НПК са доказателствени средства само за извършването на съответните действия, за реда, по който те са били извършени и за събраните с тях доказателства - веществени такива за извършването на обективираното в протокола действие. При изготвянето на протоколите за действия по разследването с всички реквизити по чл. 129, ал. 1 и ал. 2  НПК, а и не са били допуснати пропуски и нарушения, които са изискване на закона. Правилно първият съд не е възприел сочените от страна на подсъдимите и техните защитници нарушения при изготвянето на протоколите за действията по разследването в разрез с реда по НПК, поради което няма пречка тези протоколи да бъдат ценени като част от доказателствения материал. Протоколите са подписани от разследващия и лицата, участвали в проведеното действие по разследването. Не може да бъде споделено и виждането на защитата на подс. А., че разследващи органи от П. не мога да разпитат свидетели на територията на друго полицейско управление, а следва да ползват делегация. Подобни доводи не намират опора в закона, а и подходът на разследващите да посетят свидетели в съответното болнично заведение, където се намират, наместо да ги призовават на територията на своето полицейско управление, е хуманен и не търпи укор.

Следва да получат отговор и някои процесуални въпроси, които са били релевирани като доводи на защитата в хода на съдебните прения пред настоящия съд. По време на извършването на действията по оглед на местопроизшествие, подсъдимите все още не са били привлечени в качеството на обвиняеми при условията и по реда, предвидени в НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 54 НПК обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвиден в този кодекс. Видно от разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 219 НПК привличането в качеството на обвиняем се извършва със съставянето на нарочно постановление или с протокола за първото действие по разследването срещу него. В случая към момента на извършването на въпросните действия по разследването нито един от тримата подсъдими не е бил привлечен в качеството на обвиняем по нито един от посочените начини, предвидени в наказателно-процесуалния закон, включително и със самите протоколи за действия по разследването срещу тях - претърсване и изземване на вещи и предмети в обитаваните от подсъдимите апартаменти и жилища и в и на ползван от тях лек автомобил. За да възникнат последиците, визирани в разпоредбата на ал. 2 на чл. 219 НПК, в протокола за първото действие по разследването срещу лицето задължително трябва да бъдат посочени трите имена на привлечения като обвиняем, деянието, за което се привлича, и правната му квалификация, каталога с права по чл. 55 НПК, включително и правото му да откаже да даде обяснения, да има защитник по пълномощие или по назначение (в този смисъл са респективно разпоредбите на т. 3 и т. 6 на ал. 3 на чл. 219 НПК). Коментираните протоколи за действия по разследването срещу тримата съпроцесници не съдържат тези задължителни реквизити, поради което не би могло да се приеме, че с тяхното съставяне съпроцесниците са били привлечени в качеството на обвиняеми в настоящото наказателно производство. Те са придобили това процесуално качество едва със съставянето на постановленията за привличането им като обвиняеми.

С основание първият съд е отчел, че за изясняване на обстоятелствата, при които е извършено деянието, съществено значение имат показанията на пострадалите С. С., Т. Н., Ст. С., Е.Х. и С. С., както и тези на другите очевидци - свидетелите, П. Д. и С. Н.. При това следва да се има предвид, че свидетелят С. С. е възприел само действията, извършени по отношение на него, а свидетелите Е. Х. и С. С. са излезли от помещението, в което бил извършен грабежът, малко преди да пристигнат подсъдимите и се върнали, след като вече било упражнено значително насилие върху пострадалите С. С. и Т. Н., тоест възприели са само част от действията на извършителите - от връщането им до напускането на извършителите на мястото на инцидента. Свидетелят С. С. е посочил за събитията по време на извършване на самото деяние пред първия съд: ,,Стреляха в брат ми, брат ми през това време взе една чаша с вода, голяма, и я захвърли по най­високия и той веднага стреля в брат ми. ... стреляха и по мене, викам на единия, сега вече го знам, В. А., казах му: ,,Момче, махни този газов пистолет!“, а той каза: ,,Сега ще видиш, че не е газов!“ и ме простреля в левия крак. ... Единият беше въоръжен с къс автомат, другото беше автоматично оръжие и пистолет. ... Брат ми се навдигна и каза „Убихте го!“, искаше да ми помогне ... тогава този който отзад беше, здравият който е, А., стреля в брат ми ... След това испанецът започна да ми завива главата и устата с тиксо, аз се задуших.... В един момент успях да се преборя с него, нямаше какво да направя и му ударих два юмрука.... Говореше на чужд език, ... Испанецът се мъчеше да говори на български, като казваше „Каде каса“.... След като се сбихме с испанеца, както е тук агресивен, господин Д. А., скочиха и направо ме доубиха от бой с прикладите, заради Ф. К. ... През това време ми скъсаха синджира, който ми беше на врата и испанецът започна да събира от пода, те бяха такива големи зърна ... През това време вече чух отвънка изстрел, тези тримата излязоха и докараха вече под конвой, с пушката, и жена ми и дъщеря ми. След това вече ръцете ми бяха завързани и те викат: ,,Дайте и другите злата!“.... Аз имах и гривна и пръстени, подадох си ръцете, както са вързани и те ги взеха от мен  Д. А. ми ги взе от ръцете ми ... На самото разпознаване този Ф. К. беше с брада, а там нямаше нищо общо.  Испанецът не е бит от полицаите, това са следи от мен, от двата юмрука и от брат ми, който го удари с чашата, той си прикрива ударите от чашата с брадата.... Той се явява с брада, катинарче, на разпознаването 20 дена след това.... Бяха облечени с маскировъчни дрехи. Дори да бъркам нещо не съм имал възможност, те не ни дадоха време да ги огледаме. Не съм стоял и една минута спокоен.... Тъмни маскировъчни дрехи, в черно нещо, не мога да определя. Маските бяха с дупки за устата и за очите. Мешено бяха маските. За очите беше цял отвор, не са два отвора отделни за двете очи. Сега вече спокойно от няколко заседания ги гледам и ги познах всичките, А. беше най-здрав и най-як, вратата се опъна и той я псуваше и те със сила я изкъртиха ... Испанецът имаше и раница“.

На въпрос „Как разпознавате тогава Д. А.?“ - Свид. С. е посочил пред окръжния съд: ,,По структурата, здрав, нахален, много силно удряше, по гласа, той говореше български. Това е трето заседание, по време на делото го разпознах, иначе къде ще го видя. Той говореше с мен на български език, познах го по гласа и по структурата. Той пита къде са парите: ,,Давай парите, давай ключовете, давайте накитите!“. Той ми взе накитите, аз си подадох ръцете и той си ги взема.... В. А. той вика „Ще ти кажа колко е газов пистолета!“. Той ме стреля в крака.... В. А. е здрав, як, това е този човек (сочи подсъдимия А.) ... След като му махнах маската на испанеца и го видях, аз помислих тогава, че ще ме застрелят, за да не стана свидетел ... Д. си говореше с него на този език. Нещо го питаше оня му отговаряше.... Аз съм 1.70, този, който стреля по мен, беше по-висок.... По брат ми стреля първо испанеца, после стреля ти, да ти припомня (към подс. А.) ... По брат ми стреляха първо, по мен и по брат ми едновременно. Брат ми хвърли чашата и тогава испанецът стреля по брат ми.... Потече му кръв (на подс. К.), когато го ударих, защото го ударих с юмруците и с двата пръстена ... В лицето в областта на устата, носа, скулите попаднаха ударите!“.

Показанията на свидетеля С. С. за същите събития, дадени на досъдебното производство на 29.12.2015 година в болница „***“, гр. С., които са били приобщени чрез прочитането им от първия съд са следните: „И тримата бяха въоръжени. Със сигурност единият държеше пистолет, другият пак държеше пистолет, а третият беше с голямо, дълго оръжие. Беше или карабина, или пушка-помпа. И трите оръжия бяха със заглушители, видях. Но те с влизането, като викаха: ,,Обир, обир!“ ме стреляха.  Брат ми започна да вика: ,,Стига го бихте!“.... И този с пушката стреля в него. Мен другите двама започнаха да ми увиват с тиксо главата. Аз се опитах да ги бутам, но не успях и ми замотаха главата до очите с тиксо. Синджирът ми го дръпна единият, този, който ме простреля с пистолета. Той ми говореше на чист български език. Като ми дръпна синджира и аз свалих гривната и пръстените, и му ги дадох, този беше без маска. Когато влезе отвън, той беше без маска. Като влязоха К. и С., двамата след тях бяха с маски, а третият влезе без маска и на него дадох всичко от мен.... Този, който ме простреля в крака с пистолета и дадох накитите на него и видях без маска, беше млад, около 30 годишен, висок около 1.70 метра, здраво, набито момче, не дебело, беше с къса коса, черна коса.... Беше с правилно лице, правилни черти, нямаше особености, даже беше симпатяга, може, ако го видя, да го позная.... Този, който ме простреля с пистолета ... с влизането насочи пистолета в левия ми крак и мисля, че стреля два пъти, но усетих пареща болка в крака при втория изстрел, но преди да усетя болката след изстрелите му казах: ,,Момче, махни тоя газов пистолет!“ и тогава той каза: ,,Ей сега ще видиш дали е газов!“ и стреля в крака, в левия ми крак“.

След прочитане показанията на свидетеля С. С.от досъдебното производство, поради констатирани противоречия от първия съд, свидетелят е заявил, че категорично поддържа казаното на съдебното следствие с обяснението: „Възможно е дознателите, като са писали, да са объркали, възможно е аз да съм се объркал ... Твърдо и категорично това са нашите убийци. Този извод го правя сега, като ги виждам в залата вече трето заседание.... Испанецът твърдо видях без маска“. Първият съд е приел за основателни възраженията, че показанията на свидетеля С. С. са противоречиви по въпросите кой от извършителите го прострелял и дали лично С. е свалял маската на някой от нападателите. Пред окръжния съд С. категорично е поддържал, че бил прострелян от подсъдимия В.А.. На досъдебното производство е твърдял, че бил прострелян от нападателя, който впоследствие бил без маска, който описва като млад, около 30 годишен, с черна коса и който разпознава като подсъдимия Ф.К. в съдебно заседание. Освен това, на досъдебното производство свидетелят С. С.е заявил, че единият от нападателите влязъл в барбекюто без маска, след като бил излязъл при пристигането на мястото на произшествието на свидетелите Е. и С. С.. Пред окръжния съд С. е посочил нещо различно - самият той бил свалил маската на единия от нападателите, при което го ударил с юмрук в областта на лицето и от това била причинена кървяща рана на последния.

Пред окръжния съд свидетелят Т. Н. е казал следното за случилото се в барбекюто: ,,.. нахлуха трима човека с маски, черни маски, с камуфлажно облекло, яки момчета,...С влизането влезнаха с изстрели, те бяха въоръжени... двама от тях носеха автомат „Калашников“, дълъг, а другото, за което става въпрос е картечен пистолет, не пистолет, а картечен полуавтомат ... Първо ме простреляха мен в упор, от вратата в крака и ръката и след това другият по­дебелият, с по-голямата глава стреля брат ми в крака....С тези оръжия започнаха да налагат брат ми, удряха го по главата, по-слабият и по-високият започна да го връзва с тиксо, завързаха му ръцете и буквално го пребиваха, вързаха му ръцете. Те не искаха тези хора нищо, те влезнаха и започнаха да стрелят.... В момента, когато влезна в двора с колата, тези трима човека по някакъв начин, може би са имали някакви апарати в ушите, излязоха да я посрещнат. Чуха се изстрели, моята племенница правилно каза, чуха се изстрели, тогава казах на всички да викат помощ. Влезнаха тези хора пак, насочиха оръжието срещу брат ми и поискаха чантата. Поискаха чантата от снаха ми, започнаха да дърпат пръстените, бижута, верижки, по-слабият, този който не знае български и му трябват преводачи, след като дръпна верижката от брат ми, брат ми беше на колене, разсипаха се верижките, които бяха на едри лагерни сачми. Най-слабият се мушна под масата и започна да събира парчетата от златото. При борбата с брат ми неговата маска беше изхлузена ... Беше вързан брат ми С., беше завързана П.. С пластмасовите опашки, както им казват и през цялото време, това което казва, че не знае български го връзваше с тиксо, борбата беше между тях двамата, по някакъв начин брат ми успя да му дръпне маската. С. малкият го завързаха, П. и малкият С. бяха вързани със свински опашки. Беше прекаран зад барплота на кухнята малкия С..... Слабичкият, късо подстригания, този който носи интелигентни очила, диоптърни, мога даже по физиката да кажа кой ме е стрелял, Д. носеше един от автоматите, той стреля мен, това слабичкото, дето испанчето, стреля също в ръката ми. Това са двамата човека които стреляха. В. А. разстреля брат ми в крака. В. А. имаше пистолет, другите двамата имаха автомати....Мога да кажа А. говореше на български език, А. и испанеца говореха къде на български, къде на испански. П. беше бутана, изстреляха още един куршум, аз имам 3 куршума, в този момент П. ме бутна, куршумът само мина покрай коляното и благодарение на нея, тя ми спаси живота.... Три от куршумите ме удрят, два от които ме повалят, разбиват бедрото ми, в момента съм със шини и ръката ми. И двата куршума са от автомат „Калашников“, едното е картечният автомат, той е леко стрелково оръжие, късо, а другото е с дървения приклад „Калашников“. И двете оръжия са автомат „Калашников“.... Тези нападатели добре, че не носеха очила ... Единият без маската събираше златото под масата, без маска. Нацяло беше свалена маската, когато влезна под масата да събира златата. При сборичкването с брат ми това стана, брат ми му свали маската. Заклевам се, че това е подсъдимият К.по-късо подстриган, подстриган като сега, разпознавам го, защото го видях без маската. Другите двама ги разпознавам по физиката, единият по-нисък, по-набит, турското малцинство има съвсем друга фигура, другият е по-висок, по-дебел. Сега когато ги гледам и виждам в съда ги разпознавам. След датата на инцидента ги видях тук в съда, в залата ... Подсъдимият, който говори испански върза брат ми, а другите двама го удряха с дългоцевното оръжие, млатеха го по главата, брат ми има 10-12 шева на главата. Вързаха го с тиксо и със свински опашки“.

Поради констатирането на противоречия от окръжния съд, са били прочетени показанията на свидетеля Т. Н. от досъдебното производство. Там свидетелят е заявил: ,,И по едно време чух и видях, че силно се разтресе вратата и аз станах да видя кой не може да си отвори. Може би бях стигнал на разстояние един метър до вратата. Тогава видях дула на оръжия. Видях, че бяха две цеви на дълго оръжие и чух викове и вратата се отвори. Видях няколко човека с маски на главите. Тогава направих няколко крачки назад и отидох и взех една чаша от масата и хвърлих една чаша по тях. Те започнаха да стрелят. Мисля, че в този момент ме простреляха. Стреляха навсякъде. Единият стреля на посоки и като хвърлих чашата единият от тях се прицели към мен и ме простреля в левия крак горе. В този момент видях, че този, който ме простреля, ме простреля с пушка, пушка която аз не бях виждал, аз паднах и след това единият видях, че беше при брат ми и му увиваше главата с тиксо. Докато брат ми се бореше, единият вдигна пушката и го стреля в крака. В същото време другият отиде и започна да удря брат ми по главата с пистолета. Аз в това време се опитах да стана, за да направя нещо и този, със същата пушка, вдигна и даде пушката на един друг. Като започнах да ставам, вторият път ме простреляха със същата пушка, но другият, дето му беше дадена пушката от първия, който ме простреля. Той вдигна и ме простреля в ръката....Влязоха тримата маскирани и съм сигурен, че и тримата бяха с оръжия. Единият държеше автомат, вторият държеше пушка, а третият държеше пистолет.... Двамата бяха по-едри, а третият беше малко по-слаб, по-източен от тях.... Бяха с тъмни дрехи и маски и за маските не си спомням точно какви бяха.... Сега като се замисля не знам, не съм сигурен мен с кое оръжие ме стреляха, но е с едно и също оръжие от двама различни човека. Видях хора с маски, лица не съм видял“. Правилно първият съд е отчел противоречие е това, че на досъдебното производство свидетелят Т. Н. не казва да е видял някой от нападателите без маска. Това твърди едва пред съда, като е категоричен, че този със свалената маска бил подсъдимият Ф. К., но настоящият съд ще изложи мотиви, че в крайна сметка не намира това противоречие да е съществено и неотстранимо.

Показанията на свидетелката Е. Х. пред окръжния съд за това, което тя е възприела от нападението: ,,Бяхме стигнали до средата на пътеката, когато срещу нас отвътре излязоха трима човека, единият от тях остана близо до вратата от външната страна на вратата, другите двама ни пресрещнаха на пътеката. Тогава видях, че държат оръжие, оръжието едното беше черно дълго, в последствие видях, че това е автоматично оръжие, не разбирам от оръжия. Оръжието беше насочено към дъщеря ми, която беше в дясно на мен. Видях, че са маскирани, видях оръжията и разбрах, че това не са гости или близки. Попитах: „Какви сте вие, какво правите тука?“. Замахнах с чантата и ударих единия от тях по главата. Замахнах втори път, ударих другия, но не по главата, в областта на рамото или лицето, някъде отстрани. Тогава видях, че зарежда оръжието, което беше насочено към дъщеря ми, бутнах я зад мен, защото има високо борче, между барчето и мен. Тогава човекът стреля. След като стреля с върха на оръжието ме побутна отзад по гърба, бута ме и каза: „Влизайте вътре!“. Влизайки вътре, тя беше избутана от третия човек, който беше на вратата останал зад бар-плота с насочен пистолет към нея. Беше избутана зад бар плота. Аз бях избутана да седна на дивана, който е в ляво на входната врата. Съпругът ми С. беше на земята. Лицето и дрехите му бяха в кръв. По лицето имаше следи от удари. Ръцете му бяха завързани с бяла свинска опашка на входната врата беше застанал испанско говорещия и тук присъстващ обвиняем К., той каза на развален български език: ,,Каде ключ каса?“. Не каза „къде“, а „каде“. ,,Каде ключ каса?“.... Оръжието на испанеца беше насочено през цялото време в главата на С..... Вторият от нападателите, който аз тук в залата го разпознавам в лицето на обвиняемия А., каза: ,,Сваляйте златото!“.... Понеже ръцете му (на свидетеля С. С.) бяха вързани, той си подаде ръцете, ръцете му бяха вързани със свинска опашка и той ги свали от ръцете му, два пръстена плюс гривна. Това го направи подсъдимият А.. Видях един от нападателите без маска, вътре в барбекюто, когато аз влязох той влезе след нас, с детето, когато бяхме вкарани вътре, обвиняемият К. влезе след нас, без маска“. На въпрос: ,,Казахте, че сте видели подсъдимия К. без маска, нещо забелязахте ли по лицето му?“, свидетелката Х. отговаря: ,,Да. Следи от удари или бой, имаше и кръв около устната. Имаше кръв около устната, около скулата също имаше“. ,,... този който сме видели без маска, опасенията ни бяха, че няма да ни оставят живи, защото сме ги видели ... Имаха ръкавици нападателите. ... дрехите, с които бяха облечени бяха тъмни дрехи, имаха жилетки на тях, тъмни жилетки, казах, че ако имаше надпис полиция щях да си помисля, че това са полицаи, това бяха черни или тъмносини дрехи, но бяха като полицейски дрехи, като на „Съдебната охрана“.... Единият от тях имаше на врата си устройство около 10-15 см. дължина, 5-6 см ширина, на което имаше лампичка зелена, която мигаше ... Разпознах Д. А. сред нападателите. Обяснявам - испанският гражданин беше без маска, останалите двама бяха с маски, които бяха с цял отвор на очите, бяха големи отвори, на господин А., подсъдимият, носът му беше отвън... По лицето разпознах А., маската беше с голям отвор. И двете маски бяха с голям отвор. Даже на А. носът се виждаше. И двете маски са с голям отвор. През отвора видях половината от лицето на господин А.. Той беше човекът, който ми взе накитите от ръцете, той беше на един метър от мен, аз него ако не мога да позная, кой да позная, освен че обвиняемият К. беше без маска“.

Поради наличието на противоречия за част от обстоятелствата, са били прочетени показанията на свидетелката Е. Х. от досъдебното производство. В разпита си на 23.12.2015 г. тя е заявила: ,, ...Чак тогава обърнах внимание и видях, че двамата са с маски на главите. ... Ние със С. тръгнахме към барбекюто и преди да влезем вътре видях, че там има още един маскиран.... Като седнах на диванчето аз бях лице в лице с тримата маскирани. Само двама от тях имаха оръжие, а третият не видях, не държеше оръжие. Двамата с оръжията имаха жилетки.... Маските им бяха черни на цвят и бяха плетени. Единият, който държеше пушката беше висок около 1.85 - 1.90 метра.... Беше едър, як мъж.... Другият, който държеше пистолета, беше по-нисък от първия, горе-долу колкото мен висок, около 1.70 метра и с много светло сини очи. Видях очите му добре, защото неговата маска не беше с дупки само на очите, а дупката при очите беше цяла, не беше събрана по средата, а на този с пушката маската беше с отделни дупки за двете очи. Третият, за който казах, че няма оръжие, обаче, не беше с дрехи като на другите двама, а беше с някакви ежедневни дрехи, нямаше специфично в тях, но също тъмни. Той нямаше жилетка, а имаше раница на гърба. Неговата маска беше с две отделни дупки за очите Докато давах ключовете на този с пистолета видях, че другият с раницата излезе отвън и стоя там около 10 секунди и пак влезе. Като влезе, обаче, вече нямаше маска на главата.... Това беше младо момче, около 30-годишен, около 1.70 метра, с тъмна коса, но не черна, късо равномерно подстриган, но не прекалено късо, че да му се вижда кожата, беше слаб, но не кльощав, а нормален, съвсем нормална фигура имаше.  Бяло момче беше, без мустаци, без брада, не съм видяла да има белег и татуировка. По лицето нямаше нищо отличително, с нормален нос беше.... Ако го видя ще го позная. Ако видя снимка също ще го позная.“ В разпита си на 28.12.2015 г. свидетелката Х. казва също: ,,...Единият от тях, но не съм сигурна кой беше ... не говореше на чист български, а „Каде е каса? Каде е ключ за каса?“. Ударението в думите не беше като на български език. Определено думите за касата и ключа не бяха на чист български.“

Ето как описва пред окръжния съд инкриминираните събития свидетелката П. Д.: ,,В един момента вратата така се разтресе като при земетресение, някакво блъскане страшно. Те започнаха да стрелят на посоки, започнаха да крещят „Обир, лягайте на земята!“.... единият без задръжки, без жал, простреля Т. в крака, директно, само затова, че искал нещо да каже. Видях, че единият биеше бате С., целият беше в кръв, доколкото можех да видя, но го виждах, той беше на два метра от мен, главата му цялата в кръв, опитваха се да го връзват, с някакво оръжие го удряха, при което брат му вече с прострелян крак се опита да се изправи до стола за да помогне на брат си. В следващия момент другият, още един с дългите пушкала, отиде и директно в ръката го простреля да не може да направи нищо, без предупреждение, без да казва нищо просто стреля  чух непознат за мен език, чужд говор, различен от български, различен от цигански, не е английски.... Започнаха да търсят, да питат за ключове, за каса за пари и постоянно с насочено оръжие към децата и към нас. Това което беше, откъснаха синджирите на бате С., накараха ги да свалят бижута, работи, взеха на К. чантата с ключове.... Тримата бяха облечени с камуфлажни дрехи, с жилетки, с маски, само очите и устата им се виждаха. Тъмно и цветни не мога да кажа, защото всичко ми беше черно пред очите.... Докато К. беше навън се чу изстрел.... Вътре бяха вързани детето С., аз бях вързана, бате С.се опитваха да го вържат, не успяха. С тези бели пластмасови такива, дето се изтеглят бяхме вързани ... те бяха здрави, яки момчета, като телосложение доста яки, единият беше по-слабичък, този по­слабичкият мина обра, каквото обра и тръгнаха навънка. Те търсеха ключове, каса, пари, доколкото разбрах са взели пари и синджирите и пръстените ... Това което видях от моята позиция, където бях, видях че той (говори за С. С.) се съпротивлява доста, видях че е целия в кръв, бит, пребит и колкото е могъл да издържи да се бори, не мога да кажа за момента дали е бил вързан или не е вързан.... Аз лично не съм видяла някой да си е свалил маската ... двамата бяха много по-едри мъже и единият по-слабичък ... Тъмни бяха маските, с отвори за очите и устата, не мога да каза за очите дали е един отвор или два ... Видях на С. как му скъса синджира от врата и когато паднаха нещата се разпиляха слабичкото момче мина та ги обра ... Не мога да Ви кажа, в този ужас и тази стрелба, нито съм ги наблюдавала, нито съм ги гледала, за да видя има ли някой очила ... Единият е по-слабичкият, той говореше на другия език, другите разговаряха на същия език с него, защото те също с него си говореха между тях си, коментираха, поне единия от тях говореше на същия език, за да могат да се разберат ... Единият нападател имаше раница на гърба си ...“.

Поради противоречие с твърденията на свидетелката от досъдебното производство по въпроса за това кой е говорел на чужд език, окръжният съд е прочел показанията й от досъдебното производство, дадени на 22.12.2015 г., в 02.24 - 03.47 ч., тоест непосредствено след инцидента. Там свидетелката  е казала: ,,Този мъж, който държеше пушката - помпа, беше с ръст 1.80 - 1.90 метра, не слаб, едър мъж беше и говореше на някакъв странен език за мен ... определено се обръщаше към другите двама и сякаш им даваше наставления. Към нас се обръщаха и ни говореха на български език другите двама мъже, от които, както Ви казах, видях, че единият държи пистолет, а другият, не обърнах внимание, но имаше раница на гърба си“. Свидетелката пояснява пред съда: ,, ... за мен един висок мъж е едър мъж, след като е висок, е не по-малко от 80 килограма ... в сравнение с другите двама, той беше по-слаб, който говореше на чужд език“. Тоест свидетелката константно поддържа, че говорещият на чужд език е бил с по-слабо телосложение от другите двама.

С основания окръжният съд е посочил, че подсъдимият А. също говори испански език, а свидетелката изрично установява, че поне единият от другите двама (извън чуждо говорещия) също говорел чуждия език. Също следва да се отчете това, че свидетелката Д., както и останалите свидетели на извършването на деянието, е възприела случващото се под изключително силен стрес, поради което известни неточности са напълно обясними.

Показанията  на  малкия С. Н.  пред  окръжния съд са  следните: „Изведнъж вратата се отвори и видях как влизат трима мъже с автомати ... аз отидох отзад, зад барбекюто, да се скрия, чуха се изстрели, няколко изстрела и отидох да видя какво става и видях как удрят дядо, бият го и стрелят. Стреляха по дядо и по чичо Т..... Испанецът дойде, аз по гласа го познах, защото не говореше чист български език. След това станах да видя пак какво става и видях как овързват дядо с едно тиксо върху главата, омотават го с тиксо и как го удрят по главата с пистолета  Чичо Т. беше долу на земята прострелян ... По структурата разпознах, че това е испанецът, той беше най-високият и най-слабият от всички. Лицето му не видях, по гласът го познавам и по структурата. Сигурен съм, че това е човекът, който беше там, по гласа, по структурата и испанския акцент“.

Показанията на този свидетел са в пълен унисон с тези на останалите очевидци по съществените факти, имащи значение за предмета на доказване по делото. Правилно е отчетено, че това дали свидетелят е могъл към момента на грабежа или по­късно, пред съда, да различи и определели дали е чул думи на испански език, няма никакво значение. Същото се отнася и до противоречието, констатирано с твърденията на този свидетел на досъдебното производство, по обстоятелството с какво е бил въоръжен най-високият от нападателите, който С. Н. определя, като „испанеца“.

Свидетелката С. С. на в хода на съдебното следствие пред първия съд е заявила следното: ,, ... като се върнахме, паркирахме пред къщи и когато влезнахме в двора от барбекюто излязоха трима въоръжени мъже, маскирани. Бяха облечени в черно, имаха бронежилетки, и когато тръгваха да ни вкарват вътре в барбекюто единият насочи оръжие към мен. Оръжието беше дълго, това беше най-високият от тях. Негова маска беше с два отвора, един цял за очите и един за устата.... Аз се скрих зад бар-плода. Там беше и малкият С..... чувах гласове и чувах как искаха ключовете за касата. Чувах как казваха, че ако не им се дадат бижутата и парите те ще стрелят. Те излязоха, аз отидох при чичо ми, той беше много зле, той беше прострелян в крака и в ръката. Около него имаше локви с кръв... като влезнахме с майка ми в двора, те носеха дълго оръжие и то беше насочено към мен, имаше изстрели и майка ми ме дръпна зад гърба си ... Освен на развален български не се говореше на друг език. Не съм сигурна, че всички нападателите съм чула да говорят ... Не съм забелязала по някой от нападателите да има кръв. Когато влезнахме в двора тръгнахме по пътеката, те излизаха към нас и ни посрещнаха и дългото оръжие беше насочено към мен. Чух изстрел но през това време майка ми ме дръпна зад гърба си. Изстрелът беше от тези, които ни посрещнаха отвън  отидохме до караваната, аз бях отвънка и видях, че С.отвързва С.. Освен С. не видях друг вързан. С. отиде с един нож да му развърже, за да може да отреже самите връзки и да го освободи. Само по земята видях следи от „свински опашки“ - разрязани вече“.

В посочения от първия съд смисъл при съпоставка на показанията на свидетелите-очевидци, цитирани по-горе, се установяват известни противоречия относно общото описание на извършителите и за това кой от тях какви действия е извършил, поредността на извършените действия, оръжието на нападателите. Безспорно не може да се очаква свидетелите да имат ясен и конкретен спомен за всички обстоятелства от събитията тази вечер, което е обяснимо предвид динамиката на ситуацията, както и поради обстоятелството, че свидетелите са се намирали под изключително силен стрес, уплашени за живота си и за този на своите близки. Освен това, всеки от пострадалите, от своята позиция е бил в състояние да възприеме част от събитията в тяхната динамика, а други не е могъл да види. Тези обстоятелства обясняват по-голямата част от незначителните противоречия. Настоящият съд намира, че по посочения начин следва да бъде обяснено и констатираното от окръжния съд разминаване в показанията на свидетеля С. С.за това как единият от нападателите се е озовал без маска, за причинените наранявания на същия, както и за това кой от нападателите го прострелял в крака. Действително на досъдебното производство С. не е твърдял лично той да е свалял маската на някой от нападателите, нито да е нанасял удари по лицето на същия, от което да са причинени наранявания, но от друга страна, както там, така и пред окръжния съд говори за оказаната от негова страна съпротива и спречкване с единия от нападателите при опитите на последния да го завърже, което е провокирало останалите двама да го респектират физически по описания от самия С. и от останалите очевидци начин. Действително С. е посочил в подготвителната фаза, че единият от нападателите е влязъл в барбекюто без маска, след излизането си по повод пристигналите свидетелки Е. Х. и С. С., като едва пред окръжния съд е посочил, че той е свалил маската на „испанеца“ и го ударил по лицето, като му причинил кървящо нараняване. Въззивният съд намира, че не се касае за непреодолимо противоречие в показанията на свид. С., като заявеното от него пред първия съд за детайли от спречкването му с нападателя, който се появил и без маска, не влиза в общ план в разрез със заявените от свидетеля на подготвителната фаза обстоятелства, като напълно се вписва в хронологията на събитията, при която поради оказаната относително ефективна съпротива на С. спрямо лицето, което се опитало да го завърже, върху него се нахвърлили останалите двама нападатели, като след въвеждането на Х. и С. С. в помещението, последните са възприели, че С. С. вече е лежал окървавен, като съпротивата му е била ефективно сломена. Сам по себе си, посоченият от първия съд отрицателен факт – липса констатации за наранявания по подсъдимия К. при задържането му след инцидента, следва да се каже, че не се явява в подкрепа на доводите на първия съд за оборване на показанията на свидетеля С. С. за конкретиката при боричкането с единия от нападателите, тъй като от една страна установяването на К. след деянието не е станало веднага, а след относително дълъг период от около 20 дни. От друга страна след изминалото време К. вече е бил с променена външност, като си е пуснал брада, поради което евентуални белези и следи от наранявания в областта около устата и скулата, както сочат С. и Х., а и Т. Н. е възможно и да са били трудно забележими, още повече че лекарката, която е приемала задържаното лице, не е имала за цел да извършва освидетелстване по НПК, като няма данни да е разсъбличан подсъдимия, като най-малкото подобно освидетелстване съобразно правилата на НПК следва да се осъществи от лица от същия пол. Не е аргумент в посочената от страна на първия съд насока и обстоятелството, че свидетелите Т. и Д. не са съобщили да са забелязали някакви наранявания по лицето на К.. От една страна те също не са имали за цел да освидетелстват същия, а от друга са посочили, че не са имали възможността да огледат лицето му цялостно, тъй като по време на проверката, която се е извършвала нощно време, същият е гледал право напред без да се обръща към тях. Видно и от протоколите за разпознаване, статистите са били обърнати в профил, вкючая и разпознатия от полицейския патрул при „***“ Ф. К.. Това действително свидетелства за по-специфичния ракурс, при който служителите не реда са имали възможност да наблюдават при нощни условия въпросния подсъдимим. Нещо повече – ракурсът е именно десен профил на Ф. К., каквато е и позицията на пътник на предната седалка до шофьора,  който пред цялото време гледа фиксирано само напред, а видно от фотоалбумите за разпознаване на Ф. К. на снимките действително се наблюдава нещо като нараняване, но не на дясната, а на лявата скула на К., където няма брада. Само по себе си и обстоятелството, че в показанията на никой от останалите очевидци от досъдебното производство не е възприел сваляне на маската от страна на С., освен свидетелят Т. Н., който бегло споменава и за подобно обстоятелство, също не може да бъде аргумент в подкрепа на доводите на първия съд, че казаното от С. пред инстанцията по тези въпроси е невярно, въпреки твърдението на този свидетел, че поддържа именно показанията си пред окръжния съд. По същия начин следва да се погледне  и на споделената от свид. Е. Х. информация, че три от лицата, които са ги респектирали и „конвоирали“ в барбекюто, са били с маски. Това не влиза в противоречие с евентуалното сваляне на маската на К. преди това във вътрешността на обекта, тъй като както е възможно маската да е била надявана и свалена отново, което да е останало незабелязано от очевидците, така и е напълно възможно К. вече да е бил без маска, но в числото за трите лица, които са ги обградили, поради динамиката на ситуацията, Е. Х. да включва и неизвестния извършител – лице  условно обозначено като № 1 в заключението на вещото лице П.. От хронологията на събитията, фиксирани върху материалите от изследваните записите на охранителни камери е видно, че при пристигането на две лица от видимо женски пол, от караваната излиза лице № 1 и се насочва след тях. От помещението излизат другите три лица срещу тях. Първото лице от женски пол замахва срещу тях с чантата си, след което заедно с другото лице от женски пол се насочват към помещението и влизат в него, последвани от трите лица, а лице № 1 се връща обратно в караваната (л. 644, том 2 от делото на ОС). В крайна сметка настоящият съд намира, че заявените от свид. С. С. обстоятелства, не могатда бъдат приети за неверни, доколкото се вписват в общата хронология на събитията и констатацията, че динамиката на същите е била такава, че всеки от очевидците добросъвестно свидетелства за факти и обстоятелства, които сам е успял да възприеме в една изключително напрегната и стресова ситуация.

При все изразената по-горе резерва на настоящата инстанция, следва да бъде споделено приетото от първия съд, че показанията на свидетеля С. С. в останалата им част следва да бъдат възприети с кредит на доверие. Споменатата противоречивост в показанията на свидетелите-очевидци относно това кой от нападателите с какво оръжие е бил въоръжен и какви конкретни действия и в каква последователност е извършил действително не дават възможност за категорични и еднозначни изводи в горния смисъл само на база на заявеното от очевидците да се посочи кой от подсъдимите какви действия е извършил и кой е прострелял двамата пострадали С. С. и Т. Н.. Въпреки това от показанията на пострадалите свидетели-очевидци на самото извършване на грабежа, преценени и във връзка с другите доказателства и доказателствени средства (записите от видеокамерите, съдебно-медицинските и ДНК експертизи) могат да се направят еднозначни, обосновани изводи за това, че непосредствените извършители на грабежа са тримата съпроцесници, че същите са били въоръжени, че всеки от тях е бил маскиран, че пострадалите С. С. и Т. Н. са били простреляни, че част от пострадалите са били вързани със „свински опашки“, че се е говорело на чужд език, че са отнети пари в брой и златни накити и че в края на инцидента единият от извършителите е бил без маска, както и че това е подсъдимият Ф. К., който е бил единственият от нападателите, който е говорел на чужд език. В крайна сметка от показанията на пострадалите свидетели и техните възприятия може да се извлече също така информация, че именно чуждоговорящият извършител, който в даден момент се появил и без маска, е и лицето, което се е опитало да завърже пострадалия С. С., но срещнало неговата яростна съпротива, което е наложило пострадалият да бъде респектиран с побой от останалите двама подсъдими, тъй като причинил нараняване на дееца-съпроцесник. Пред първия съд свидетелите С. С. и Е. Х. са били категорични, че нападателят, който видели без маска е именно подсъдимият К.. Твърденията на тези двама свидетели (за наличието на      извършител без  маска) са устойчиви и ангажирани още на подготвителната фаза на процеса. Описанията, които двамата свидетели са дали на външността на подсъдимия К. са напълно реалистични и сходни. Нещо много характерно - всички свидетели - очевидци установяват, че двама от нападателите са били значително по-едри от третия - подсъдимият К. определено видимо е значително по-слаб от другите двама подсъдими. Всичко това, преценено във връзка с намерените следи от ДНК на К. и пострадалия С. С. върху т. нар. ,,свински опашки“, в посочения от първия съд смисъл, категорично установява, че подсъдимият Ф. К. е един от извършителите на грабежа. Допълнително ще стане въпрос, че извършените от страна на С. С. и Е. Х. разпознавания на К., при които не е бил разпознат, нямат значение за разследването, тъй като по делото е безспорно установено, че по време на представянето си за разпознаване К. е бил с променена външност, която изобщо не е отговаряла на дадените от свидетелите предварителни сведения за белезите, по които могат да го разпознаят. Ето защо посочените разпознавания не отговарят на критерия пред разпознаващите да се представят лица, които отговарят на даденото от тях описание, за да се очаква, че резултатите от подобно действие ще бъдат обективни.   

 В съответствие с материалите по делото първият съд е отчел, че към въпроса с разпознаването в съдебно заседание на подсъдимите В. А. и Д. А. от страна на пострадалите следва да се подходи внимателно. По време на съдебното следствие пред инстанцията свидетелите С. С., Т.Н. и П. Д. са били категорични, че А. и А. (освен подсъдимия Ф. К.) са другите двама от нападателите. Това свое заключение свидетелите са направили на база своите непосредствени възприятия към момента на деянието и възприятията им за начина, по които изглеждат и говорят подсъдимите по време на съдебния процес. Правилно първият съд е приел, че не може да основе изводите си за авторството на деянието на тези твърдения. Субективната увереност на пострадалите, че именно подсъдимите са техните нападатели, се основава донякъде на личните им възприятия, но също така и на станалите им вече известни доказателства, събрани на досъдебното производство, както и на обяснимото им желание извършителите на несъмнено тежкото посегателство над тях да бъдат наказани. Това е било преценено на фона и на обстоятелството, че подсъдимите А. и А. са били маскирани по време на деянието, няма данни някой от пострадалите да ги е виждал без маска и най-вече, при проведените разпознавания на досъдебното производство никой от тях не е бил разпознат. Изключение прави разпознаването на подс. В. А. от свидетелката Е. Х., за което ще стане въпрос и допълнително, че пряко уличава същия в съпричастност към деянието. Все пак, обаче, според настоящата инстанция при цялостен прочит на събраните по делото материали може да се направи извод, че единият от дейците е разполагал с дълго автоматично оръжие (лице № 4, което има преметнат през лявото рамо предмет, подобен на дългоцевно автоматично оръжие), докато лица № 2 и 3 държат късоцевни оръжия (л. 644, том 2 от делото на ОС). При положение, че пострадалият С. С. е бил категоричен, че е бил прострелян от лице с късоцевно оръжие, което му е говорело на български език, като са били разменени помежду им реплики с отправена молба от свидетеля С. да „махне този газов пистолет“ и е бил информиран от дееца, че ще бъде “уверен“, че не става въпрос за газово оръжие, след което и прострелян от него в бедрото (л. 227, том 2 от досъд. пр., приобщени чрез прочитането им показания на свид. С.), следва да се изключи чуждоговорящият на местопроизшествието като лице, което е простреляло първоначално пострадалия С. с късоцевно оръжие. В допълнение към това следва де се каже, че на подготвителната фаза свид. С. е бил категоричен, че този с „пушката“ („третият беше с голямо дълго оръжие“ твърди свидетелят С. – л. 226 гръб, том 2 от досъд. пр.) е прострелял брат му Т. Н., когато се е опитал да възпре дейците да го бият, като от разпита на свид. Т. Н. се установява, че това прострелване е в областта на лакътя му и самият Т. Н. е възприел, че тогава е бил прострелян от лице, което държи дългоцевно оръжие. При положение, че се установява, че нито свидетелят П. Д., нито свид. Е. Х. са успели да фиксират оръжието, с което е бил въоръжен испаноговорящия нападател,  следва да се приеме, че именно той е бил вторият от тримата съпроцесници, който е описан като носещ късоцевно оръжие на видеоматериалите. При тази ситуация остава подсъдимият А. да е бил лицето, въоръжено на местопроизшествието с дългоцевно автоматично оръжие. Отделно от това, този извод напълно се подкрепя и от извънсъдебните самопризнания на подсъдимия А., за които ще стане въпрос подробно и допълнително, че е прострелял двама от пострадалите, както и данните, посочени от свид. П. Д. (л. 210 гръб, тов 2 от досъд. пр., приобщен чрез прочитането му), че де факто първо единият деец прострелва Т. в пистолет в крака, а другият който държи автомата, го прострелва в последствие и в лявата ръка.     

Проведените на досъдебното производство множество разпознавания също имат своето място в установяване на фактите по делото.

Разпознавания на подсъдимия К. от свидетелите С. С. и Е. Х. Съществено място заемат извършените процесуално - следствени действия разпознаване на подсъдимия Ф. К. от свидетелите С. С. и Е. Х..

На 09.01.2016 година е извършено разпознаване от страна на свидетелката Е. Х.. В протокола за разпит преди разпознаването по чл. 170 от НПК, е отразено, че свидетелката заявила, че била видяла единият от нападателите без маска, но липсва описание на белезите, по които би го разпознала. Представени са за разпознаване четири лица, между които подсъдимият Ф. К.. Последният бил под номер 3 измежду разпознаваните. Свидетелката Х. заявила, че не разпознава никое от лицата (протоколът за извършването на това действие е приложен в том 4 на лист 535 от досъдебното производство).

На същата дата, 09.01.2016 година, е извършено разпознаване и от страна на свидетеля С. С.. В протокола за разпит преди разпознаването по чл. 170 от НПК, свидетелят дава описание на единия от нападателите, който видял без маска: около 30 годишен, висок около 170 сантиметра, тегло около 70 килограма, с къса тъмна коса, около 2 см., симпатичен, бял, светъл мъж, не циганско мургав. Представени са за разпознаване четири лица, между които подсъдимият Ф. К.. Последният бил под номер 4 измежду разпознаваните. Свидетелят С. заявил, че разпознава по даденото описание лицето, държащо табелка номер 2, първият отляво (протоколът за извършването на това действие е приложен в том 4 на лист 538 от досъдебното производство). От тези две неуспешни разпознавания на обвиняемия към онзи момент Ф. К., могат да се направят два важни извода.

Настоящият съд намира, че последващите разпознавания с участието на пострадалата Х. и пострадалия С., проведено по реда на чл. 171 ал. 2 от НПК не могат да имат отношение към предмета на доказване, тъй като страдат от процесуални нарушения, които рефлектират върху резултата от използването на този процесуален способ. В тази връзка, следва да бъде споделено напълно възражението на частните обвинители и техните повереници, че основното допуснато нарушение при използване на този процесуален способ е драстичното несъответствие между показанията на пострадалите свидетели, надлежно документирани с протоколите им за предварителен разпит и актуалния към момента на разпознаванията външен вид на подсъдимия Ф. К.. Да се очаква позитивен резултат при заявени белези за разпознаване – прическа, цвят на косата, с конкретизирана дължина, включително и на бретона, а и начин на сресване, лице без мустаци и брада, при положение, че подсъдимият К. към момента на разпознаването и с коса не сресана назад, а с бертон и брада и мустаци означава пълно игнориране на вложения процесуален смисъл в използването на този доказателствен способ.         

Споделя се от настоящата инстанция отбелязаното и от първия съд, че в момента на разпознаването Ф. К. е изглеждал по съвсем различен начин от този, по който е изглеждал по време на извършване на грабежа. Към момента на престъплението К. е бил без брада и с коса, сресана назад и встрани. При разпознаването същият е с брада и мустаци, тип „катинар“, като косата му е сресана надолу, по челото. По този начин значителна част от лицето на подсъдимия е било закрито, променяйки общия вид. Изводът, който може да се направи е, че след датата на грабежа, когато се появил без маска пред пострадалите, подсъдимият е променил значително външния си вид. Това действие на подсъдимия е обяснимо и продиктувано от желанието му да промени начина по който е изглеждал, когато бил без маска пред пострадалите, за да не може да бъде разпознат. Следва да се има предвид, че от извършване на грабежа на 21.12.2015 година до задържането му на 08.01.2016 година, тоест деня преди разпознаването, подсъдимият К., заедно с А., се е укривал и търсел начин да напусне територията на Република Б. нелегално. Затова и променил външния си вид, което от своя страна, е още едно, косвено доказателство, че е участвал в извършването на инкриминирания грабеж.Посочените изводи на първата инстанция се подкрепиха по убедителен начин и от представените от вещото лице П. фотоси, извлечени от видеоматериалите при пристигането на Ф. К. на Летище С.  в компанията на неговия съпроцесник Д. А., като за извличане на съответните кадри, вещото лице е било насочено при възлагането на експертизата от протоколирания от първата инстанция момент, в който измежду множеството пътници, преминаващи през летището и попадащи в обсега на камерите там, самите подсъдими при прегледа на материалите от камерите на летище С., пред първия съд, са уточнили, че се разпознават именно в конкретизираната част от видео изображенията. Впрочем видно е и от приложения по делото документ за самоличност на К., както и от фотоалбумите за разпознаване по снимки, че лицето е изглеждало по съвсем различен начин при пристигането си на територията на страната ни от този, в който е било представено за разпознаване. От страна на подс. Ф. К. не се изтъква каквато и да е причина за промяната във външността, като последният е без очила, за които твърди, че са му необходими, за да вижда нормално. Ето защо, се приема, че следва да бъде отчетена наред с останалите доказателствени източници и съзнателната промяна най-малкото на прическата и пускането на брада от страна на подсъдимия К., предприета но негова собствена инициатива, преди за бъдат извършени с негово участие процесуално-следствени действия по разпознаването му.   

  С основание първият съд е отбелязал, че основна линия в защитата на подсъдимите, поддържана и от техните защитници, е, че всички доказателства, уличаващи А., А. и К. в извършване на престъплението са манипулирани, част от режисиран в тяхна вреда наказателен процес, резултат дори на престъпно поведение от страна на разследващите и полицейските служители. Ако това беше вярно, подсъдимият К.категорично щеше да бъде разпознат и от двамата свидетели. На практика не е имало никаква пречка тези процесуални действия да бъдат опорочени, като на разпознаващите свидетели предварително бъде съобщен номерът, под който се е намирал задържаният подсъдим Ф. К.. При това подобно злонамерено и определено незаконно действие не би оставило следа и практически би било неустановимо и много трудно доказуемо. Нищо подобно не се е случило. Двете разпознавания са били проведени по предвидения от закона ред с единствената, също уредена в закона, цел да се провери дали жертвите могат да разпознаят уличеният в извършването на нападението испански гражданин. При това свидетелите не са могли да разпознаят преднамерено променилия външността си Ф. К.. Този извод е особено важен в настоящия процес и категорично дискредитира защитната теза, че подсъдимите са жертва не едно манипулирано и нагласено досъдебно производство и необосновано обвинение.

На 09.01.2016 година, е извършено разпознаване от страна на свидетеля С.С.. В протокола за разпит преди разпознаването по чл. 170 от НПК, свидетелят дава същото описание на нападателя, който видял без маска: около 30 годишен, висок около 170 сантиметра, тегло около 70 килограма, с къса тъмна коса, около 2 см., симпатичен, бял, светъл мъж, не циганско мургав. Представени са за разпознаване четири лица, между които подсъдимият В. А.. Последният бил под номер 3 измежду разпознаваните. Свидетелят С. заявил, че измежду показаните му лица не разпознава нападателят, видян от него без маска (протоколът за извършването на това действие е приложен в том 4 на лист 532 от досъдебното производство).

Обяснимо свидетелят С. С. не е посочил подсъдимия В. А., доколкото същият не е бил нападателят, свалил маската си по време на извършване на деянието.

Разпознаването свид. Е. Х. на подс. В. А.е с важно значение за ппедмета на доказавне по делото.

На 30.12.2015 година е извършено разпознаване (том 2 лист 285 от досъдебното производство) от страна на свидетелката Е. Х.. В протокола за разпит преди разпознаването по чл. 170 от НПК, е отразено, че свидетелката заявила, че измежду извършителите на грабежа имало такъв, чиято маска на лицето не била с два отвора за очите, като на другите, а с един цял отвор, като се виждала част от носа му, същият бил със светли очи, светла кожа, имал особеност на носа си в долната му част, където носът му бил по­голям, а също така имал дупка между веждите. Представени са за разпознаване четири лица, между които В. Т. А.. Последният бил под номер 2 измежду разпознаваните. Свидетелката Х. заявила, че разпознава именно поставеното под номер 2 лице - подсъдимият по настоящето дело В. А.. В протокола за разпознаване намерило място и обстоятелство, което принципно не подлежи на отразяване - ,,свидетелката се разтрепери и разплака“. На протокола за разпознаване на подсъдимия В. А. от свидетелката Е. Х. няма подпис на защитник. Следва да се приеме, че такъв не е присъствал при извършването на това процесуално действие. Към този момент не е била налична хипотезата на задължителна защита по чл. 94 ал. 1 т. 6 от НПК, доколкото А. не е бил задържан. Разпознаването е извършено на 30.12.2015 година за времето от 14.01 до 14.16 часа, а привличането на В.А. като обвиняем и задържането на същия е извършено на същата дата в 15.44 часа. Тогава е предявено постановлението за привличане и задържане лично на А., в присъствието на упълномощен защитник.

От подсъдимия В. Ат. и защитата на същия пред първия съд е била оспорена автентичността на подписа на свидетелката Е. Х., положен на посочения протокол за разпознаване. Спорът се поддържа и пред настоящата инстанция, която намира, че всъщност става въпрос за недоволство на страните от резултатите от извършената графична експертиза пред окръжния съд. В подкрепа на оспорването е представена и приета като писмено доказателство частна почеркова експертиза. Видно от писменото заключение на назначената от първия съд съдебно-почеркова експертиза под № 18/ДОК - 153 от 26.06.2018 година (л. 1196, том 4 от делото на ОС), в протокола за разпознаване на лица от 30.12.2015 година, приложен на лист 285, том 2 на ДП № 1721/15 г. по описа на РУП – П., прокурорска преписка № 3216/15 г. по описа на Пазарджишката  окръжна  прокуратура, подписът в графа ,,разпознаващ“ е положен от свидетелката Е. В. Х., ЕГН ***. Заключението на експертизата опровергава категорично възражението, че свидетелката не се е подписвала на протокола за разпознаване. На стр. 4 от заключението експертът разяснява: ,,При разделното изследване на подписите - сравнителни образци се установи вариантност във формата при изписване на надредовата част на първия елемент след главна буква „Е“ - от лявоокръжна примка до свита и почти слята такава. Връзката между вертикалната част на елемента и следващия хоризонтален елемент също варира от овална, лявоокръжна по форма до ъгловато примковидна или ъгловата. Елементите вдясно от първия елемент варират, както по брой, така и по форма на движението и амплитуда по вертикала. Формата на парафния елемент също варира. Въпреки това, тази вариантност е в рамките на допустимото  и  е  възможно  да  се  прояви  в  зависимост  от  позата, емоционалното и психическо състояние на пишещия в момента на полагане на подписа и други“. Първият съд е имал основание да посочи отново в тази връзка, че в  в протокола за разпознаване на л. 285 от досъд. пр. е било фиксирано: ,,Свидетелката се разтрепери и разплака и посочи лицето, което държеше табелка под № 2“. В този смисъл към момента на полагане на подписа върху протокола, свидетелката Е. Х. е била разстроена от това, че е разпознала в лицето на В. А. единият от нападателите. Видно от заключението на съдебно-почерковата експертиза, моментното психическо състояние е едно от обстоятелствата, които са от естество да доведат до вариативност в положения подпис.

Пред настоящия съд се реливари възражението, че свидетелката Е. Х. на 30.12.2015 г. присъствала на извършения оглед на местопроизшествието и не било възможно едновременно с това да е присъствала на разпознаването на подсъдимия В. А.. Това възражение не се подкрепя от доказателствата по делото. Разпознаването е извършено за времето от 14.01 ч. до 14.16 ч. Това е отразено изрично в протокола за разпознаване, който е подписан от разследващия полицай, поемни лица и присъствалите (разпознаваните) лица.

Във връзка с оплакванията за неосигураването на защитник на подс. А.към момента на това разпозванаве, освен отбелязаното от първия съд, настоящата инстанция ще посочи още и това, че  разследващият орган не е длъжен да осигури на всеки един от предявените за разпознаване лица защитници, тъй като никой от разпознаваните не е имал качеството обвиняем в наказателния процес. При конституирането на В. А. като обвиняем е присъствал защитник, поради което процесуалните му права са охранени правилно. По делото липсват данни разпознаваният да е бил задържан под стража по друг ред, извън наказателното производство, за да е налице необходимост от осигуряване на защитник. Разпознаването на лица и предмети е самостоятелен способ за събиране и проверка на доказателства, насочен към установяване на тъждество между лица или предмети, за които вече са депозирани обяснения или показания и тези, предявени на разпознаващото лице. Тази негова характеристика го отличава от разпита, при който се осигуряват обяснения или показания за факти от миналото, които да послужат за извършване на разпознаване на лица или предмети. Това процесуално действие има специфична правна природа, като от една страна, представлява способ за проверка на гласни доказателства (обяснения или показания) и същевременно е способ за събиране на нови доказателства. В първата хипотеза, чрез него се проверяват факти, установени вече чрез депозирани обяснения или показания и това е основната му цел. Паралелно обаче с нея, разпознаването може да доведе и до събиране на преки доказателства: разпознаването на извършителя на конкретно престъпление от свидетел-очевидец винаги е пряко обвинително доказателство, което да се постави в основата на постановен осъдителен съдебен акт, както в случая. При все съставянето на фотоалбум на самото разпознаване да не е законоустановено изискване, поради което отсъствието му не води до опорочаване на разпознаването (например решение № 396/2012 г. по н. д. 1318/2012 г. III н. о. ВКС), в случая е налице подобен фотоалбум, от който е видно, че част от представените за разпознаване лица са със син цвят на очите. Спазено е изискването за лица, които да отговарят на изискванията на чл. 171 от НПК - най-малко три лица, сходни по външност с разпознаваното лице. Уточнението, което следва да се направи е, че под сходни не следва да се разбира еднакви. Достатъчно е да се избегнат съществени различия от раса, пол, възраст и други най-общи признаци – ръст, тен на лицето, отсъствие на коса, дължина на коса, ако това е характерен белег на всички предоставени за разпознаване лица. За достатъчно индивидуализиращи в решение № 100/2012 г. по н. д. 236/2012 г. III н. о. ВКС е приел „чертите на лицето, ръста и телосложението.“ Последователна е и практиката относно процесуалното положение на привлеченото към разпознаване лице и конкретно имало ли е качеството на обвиняем към момента на извършване на разпознаването. Многократно по възражения в този смисъл ВКС се е произнасял, че фактът дали подсъдимият към момента на извършване на разпознаването е имал качеството на обвиняем или не, е без значение за валидността на извършените действия (в този смисъл например решение № 266/2012 г. по н. д. 759/2012 г. на ВКС, III н. о. ). В случаите, при които разпознатото лице все още не е бил обвиняем и не е имал защитник при извършване на разпознаването, практиката е трайно установена, че това не води до опорочаване на разпознаването (в този смисъл например решение №  181/2012 г. по н. д. 486/2012 г. на ВКС, I н. о. ).

В протокола за оглед на местопроизшествие, които се възприема от настоящата инстанция от 30.12.2015г. е отразено, че същият е извършен за времето от 10.30 ч. до 14.10 ч., но в него свид. Х. не фигурира като лице, полагало подпис или участник в действието. От друга страна самата тя не спори, че е присъствала на подобен оглед, като и в показанията на свидетелите Д. К. и Д.Б. се сочи, че е било възприета от тях по време на огледа. Поемните лица, обаче, не могат да съобщят часа на приключване на огледа, поради което тези им показания също не са източник на информация за това обстоятелство. При това положение твърдението К., че Е. Х. била присъствала по време на огледа, не установява кога същата е напуснала мястото на огледа, особено след като К. е бил ангажиран като поемно лице, а Х. сочи, че не е останала до края на приключване на това процесуално-следствено действие.

 Категорично се налага изводът, че свидетелката Е.Х. е извършила разпознаването във времето, посочено в протокола и цитирано по-горе. Това обстоятелство е убедително удостоверено от съставения в съответствие с изискванията на закона протокол, подписан от всички присъстващи.

По повод цитираното разпознаване пред настоящия съд се подновява възражението, че в протокола часът на извършване на действието не бил отразен коректно. Като аргумент за горното подсъдимият В. А. сочи показанията на часовника, заснет на снимка № 3 от фотоалбума от разпознаването. Според А., този часовник бил поставен там с цел да се удостовери часът на извършване на процесуалното действие, а показанията му не съответствали на отразените часове за начало и край на разпознаването.

Това възражение също не може да бъде споделено. На първо място в НПК няма изискване при извършване и протоколиране на което и да било действие по разследването да се заснема часовник, удостоверяващ часа на извършването му или дори да се прилага фотоалбум . Съгласно чл. 129 ал. 1 от НПК в протоколът следва да бъдат отразени времето на започване и времето на завършване на действието. Второ - по делото няма никакви доказателства, че случайно попадналият на снимката, поради местоположението си, часовник е работел към онзи момент, още по-малко, че е бил сверен и е показвал точно астрономическото време.

Неоснователни са и възраженията, че свидетелката Е. Х. била заявила в показанията си, че е присъствала на разпознаване само веднъж, на 09.01.2016 г., което компрометирало множеството разпознавания, в които тя участвала.

Свидетелката Е. Х. е участвала в разпознавания, както следва: на 29.12.2016 г. - разпознаване по снимки на В. А. и Д. А.; на 30.12.2016 г. - представени са й за лично разпознаване М. М.и В. А., както и за разпознаване по снимки Ф. К.; на 09.01.2016 г. - лично разпознаване на К.и А..

В съдебно заседание на 07.12.2017 г. пред ОС, по време на разпита на свидетелката Е. Х. пред окръжния съд, са й били зададени конкретни въпроси за разпознаването на подсъдимия В. А.. Въпросите са били отправени от защитника на поде. А., адв. К.. Ето поредността на въпросите:

,,Адв. К.: Колко разпознавания правиха с Вас на В. А.?, Свид. Х.: Едно. Адв. К. въпрос: Спомняте ли си датата? Свид. Х.: 09 януари 2016 година. Адв. К. въпрос: Спомняте ли си на някое от разпознаванията Вие да познавате по физиономия някое от лицата, които участват. Дали при някое от разпознаванията познавате в някаква връзка някое от лицата, не като извършители, а просто да ги познавате? Свид. Х.: Не, нямаше познат човек между тези хора. Всички хора, които ми бяха показани на разпознаването бяха непознати за мен, с изключение на лицата, които са зад мен, обвиняемите. Другите хора не ги познавах. Аз и тях не познавах преди, познавам ги по повод нахлуването в къщи. Адв. К.: ,,Спомняте ли си преди това да е извършвано разпознаване в присъствието на В. А.?“, свидетелката Х. отговаря: ,,Един път са ме викал, на 9 януари, веднъж ми бяха показвани лицата“.

Защитата и подсъдимите се позовават на това отделно изявление на свидетелката пред окръжния съд, която не е разпитвана подробно какво има предвид, заявявайки горното. Очевидно е, че Х. не възпроизвежда достоверно датата, на която е извършено личното, а не по снимки, разпознаване на поде. В. А.. За всички разпознавания, в които е участвала тази свидетелка има съставени протоколи, съдържащи изискуемите реквизити и подписани от всички присъствали лица. Няма как на базата на едно изявление на свидетелката, да се направи извод, опровергаващ надлежно удостовереното и доказано от протоколите за разпознаване обстоятелство за броя на разпознаванията и резултатите от същите.

В хода на съдебното следствие пред първия съд, по искане на защитата са били разпитани като свидетели и двама от фигурантите, участвали в разпознаването на подс. В. А. от свидетелката Е.Х.. Това е по повод възражения, че тя познавала полицейските служители, между които бил поставен А. при самото разпознаване. Ето какво казва свидетелят Н. М., полицай в криминалния отдел на РУП – П.: ,,По време на огледа не съм разговарял с някой от пострадалите, по причини обясними, тъй като имаше ръководни служители, които присъстваха на огледа и те се занимават с тази дейност. Не съм имал контакт с потърпевшите, нямам представа кои са били, къде са били“.

От показанията на свидетеля В. Й., също участвал измежду разпознаваните лица, се установява, че не е познавал пострадалите, дори и повечето от полицейските служители.

Настоящият съд намира, че в случая са налице разпознавания на сивд. Е. Х., направени както по снимки, така и присъствено на подс. В. А.. Въззивният съд намира, че в случая на свидетелката Е. Х. са били предоставени и черно-бели снимки за евентуално разпознаване на подс. В. А. (л. 234 и л. 235, том 2 от досъд. пр.), като същата е изразила съмнение, че именно на снимка № 1, която е на подс. А., „може да е лицето, чиято маска беше изрязана цяла на очите“, като е възприела и характеристика на носа му. Подходът отговаря на духа и смисъла на закона. Изхождайки от характеристиката на разпознаването – установяване на тъждество между лица или предмети, за да бъде извършено изобщо разпознаване е необходимо да се идентифицира лицето, което ще бъде разпознавано. Когато лицето е непознато, а разпознаване се извършва именно в тази хипотеза, идентифицирането му преминава през няколко етапа - провеждане на разпит относно обстоятелствата, при които разпознаващото лице е възприело разпознаваното лице, описанието му, характерните му белези, възможността му да го разпознае и по какво. След получаване на информация следва да бъде установена самоличността на разпознаваното лице и тъй като става дума за непознати лица, един от обективно възможните начини това да се извърши е и преглед на снимки или криминалистични албуми. След установяването се провежда разпознаване като действие по разследването, при което за разпознаващото лице съществува задължение изрично да обясни по какво го е разпознал, което в случая е изпълнено. Следването на този алгоритъм дава възможност на решаващия орган да проследи поведението на разпознаващото лице, да сравни показанията на входа – разпита и изхода – разпознаването, да го оцени на плоскостта на евентуалната манипулация и внушение от страна на органите на досъдебното производство или служители на МВР и при положение, че извършеният анализ поражда съмнения относно надеждността на разпознаването, да го изключи от доказателствената маса, а не автоматично да стори това, само поради факта на преглеждане на албум или представяне на снимки, сред които е имало и снимка на разпознаваното лице. В разпоредбата на чл. 171, ал. 4 НПК е предвидено изключение от общите правила за извършване на разпознаването, като законодателят е допуснал осъществяването на това действие да стане чрез показване на снимка на лицето за разпознаване. Доколкото това представлява изключение от предвидения процесуален ред, законодателят е поставил условие разпознаване по този начин да може да бъде извършено, само ако е невъзможно показването на самото лице или предмет. В случая невъзможността е била основана на наличните по делото материали, като след установяване на лицето и осигуряването му за разпознаване, закономерно се е пристъпило към разпознаване чрез представяне на самото лице. Още повече, че конкретното разпознаване по снимки е било извършено по черно-бели фотоси, което не отговаря на един от отличителните белези на разпознаваното лице – сини очи, поради което настоящият съд намира, че по-скоро извършеното разпознаване по снимки следва да бъде отнесено към опознавателната дейност, предхождаща организацията на самото разпознаване, като се радее с прегледите на криминалистични албуми. В случая, когато е било възможно извършване на разпознаването по ал. 2 на чл. 171 от НПК, то е проведено, поради което са ползвани именно резултатите от него.

На 29.12.2015 г. е било извършено разпознаване на лица по снимков материал от свидетеля С. С. на подс. А.. Под № 2 е поставена снимката на подсъдимия Д. А.. Разпознаващият е посочил снимка № 3, като е посочил, че разпознаването е извършено по късата коса и лицето. Преди разпознаването в разпита си свидетелят С. е описал външния вид на нападателя, който бил свалил маската си. Както беше посочено и по-горе, обяснимо е С. да не разпознае А. в лицето на нападателя без маска, доколкото подсъдимият А. в никой момент от деянието не е бил без маска и никой от пострадалите не е могъл да види лицето му.

На 29.12.2015 г. е извършено разпознаване от страна на свидетелката Х. отново по снимки, като под № 2 е била поставена снимката на подсъдимия А.. Свидетелката е заявила, че не разпознава никое от лицата на тези снимки. Ситуацията е аналогична като с разпознаването от страна на свидетеля С. – Е. Х. не е видяла лицето на подсъдимия А.и няма как да го разпознае.

На 09.01.2016 г. (лист 523 от том 4 от досъд. пр.) свидетелката Е. Х. е извършила разпознаване между четири лица, сред които под № 4 бил поставен подсъдимият А.. Свидетелката посочила лицето с табелка № 2, като обяснила: ,,Това момче ми прилича на момчето, което беше без маска на лицето. Поне ми прилича, но като се вглеждам имам съмнения. Не съм сигурна, но ми прилича. По лицето ми прилича, но телосложението не отговаря.“ Тоест, свидетелката на практика не е разпознала категорично никое от лицата, а е изразила единствено предположение, че лицето под № 2 прилича на нападателя без маска и на- практика сама отхвърлила това свое предположение още в момента на разпознаването.

На 09.01.2016 г. (лист 526, том 4 от досъд. пр.) било извършено разпознаване от страна на свидетеля С. С.. Между разпознаваните лица под № 2 бил поставен подсъдимият Д. А.. Разпознаващият свидетел посочил лицето с табелка № 4, като обяснил: ,,Прилича ми на човека, който държеше пушката. На неговата стойка ми приличаше. По лицето не разпознавам никой сега.“ Тоест отново липсва категорично разпознаване, въпреки че свидетелят С.е посочил едно от разпознаваните лица и го оприличил на един от нападателите. При това разпознаващият изрично е казал, че само по стойката прилича на нападателя, като изрично е заявил, че не може да го разпознае по лице. А именно това е била целта на разпознаването - да се провери дали пострадалият може да разпознае чертите на лицето на извършителя на грабежа. Затова и съдът прие за неоснователни упреците на защитата и подсъдимите, че разследващите не проверили дали лицето под № 4 е имало алиби за процесната вечер и не е било подложено на разследване. Това лице просто не е било посочено, като евентуален извършител на престъплението.

Във връзка с разпознаванията на лицата, пътували във „***“, при извършване на проверка на входа на гр. П., парвилно първият съд е отчел, че на практика по делото е безспорно между обвинението, подсъдимите и техните защитници, че когато автомобилът „***“ бил спрян за проверка на посоченото място, в същия са се намирали тримата подсъдими и свидетелят М. М.. Въпреки това резултатите от извършените разпознавания на досъдебното производство от страна на полицаите, извършили проверката също за от значение за изграждане на фактическата обстановка по делото. Към онзи момент не е било ясно каква е позицията на подсъдимите по въпроса дали те са се намирали в автомобила, когато бил спрян за проверка. А и обясненията им пред съда винаги могат да бъдат променени.

На 09.01.2016 г. е извършено разпознаване на лица от страна на свидетеля Г. Д.. При това свидетелят разпознал подсъдимия А.. На 09.01.2016 г. свидетелят Х. Т. разпознава подсъдимия Д. А., поставен под № 3 измежду разпознаваните. На 09.01.2016 г. е извършено разпознаване от страна на свидетеля Г. Д.. Между разпознаваните лица бил подсъдимият Ф. К. под № 2. Разпознаващият посочил именно подсъдимият К., като обяснил, че това лице се намирало отпред до шофьора и свидетелят го видял в профил, като изрично посочва, че към онзи момент К. бил без брада. На същата дата е извършено разпознаване от страна на свидетеля Х. Т., който разпознал поставения с табелка № 3 подсъдим Ф. К.. Посочил, че същият пътувал в автомобила „***“ до шофьора отпред отдясно. На 30.12.2015 г. е извършено разпознаване от страна на свидетеля Г.Д., който под № 2 разпознал подсъдимия Д.А.Свидетелят обяснил, че го познава отпреди. На 30.12.2015 г. свидетелят Г. Д. разпознал по снимков материал подсъдимия Ф. К., чиято снимка била поставена под № 3. При това свидетелят заявява следното, отразено в протокола за разпознаване: „Това е човекът от испанската лична карта, която видях онази нощ. Испанският гражданин, който ми даде тази лична карта онази нощ стоеше отпред вдясно до шофьора, но на вид нямаше нищо общо с тази снимка.“

На 30.12.2015 г. свидетелят Х. Т. разпознал по снимков материал поставения под № 3 Д. А., като обяснил: ,,Това е Д.. Познавам го по физиономия и беше в колата онази нощ.“

На 30.12.2015 г. свидетелят Г. Д., при разпознаване на лица, посочил лицето под № 3, а именно подсъдимия В. А., като обяснил, че това било лицето, което се намирало в автомобила „***“, който спрели на 22.12.2015 г. в местността чешма „***“ до гр. П.. Посочил, че лицето се намирало на задната седалка вдясно и изглеждал по същия начин както при разпознаването.

На 30.12.2015 г. е извършено разпознаване от страна на свидетеля Х. Т. по снимков материал. Свидетелят посочил снимка № 3, която е снимката от личната карта на подсъдимия Ф. К.. При това свидетелят заявил следното, отразено в протокола за разпознаване: ,,Това е снимка на лице от личната карта, която ми беше дадена от пътник при проверка на лек автомобил „***“, но аз смятам, че лицето, което седеше до шофьора ми даде лична карта, която не беше българска и смятам, че снимката от нея не е на лицето, което беше в колата и ми я представи.“ На 30.12.2015 г. при извършено разпознаване на лица, свидетелят Г.Д. разпознал поставения под № 3 свидетел М.М.. Посочил, че това бил шофьорът на лекия автомобил „***“, който спрели на 22.12.2015 г. около 21:30 ч. в местността чешма „***“.

На 30.12.2015 г. било извършено разпознаване на лица от страна на свидетеля Х. Т.. Под № 1 бил поставен подсъдимият В. А.. Свидетелят Т. не разпознал никое от лицата.

На 30.12.2015 г. при извършено разпознаване на лица свидетелят Х. Т. разпознал поставения под № 4 свидетел М. М. като шофьора на спрения за проверка лек автомобил „***“.

Пръвият съд е дал подробен отговор на оплакванията на защитата, поддържани и пред настощага инстнация, защо Т. и Д. са били разпитвани многократно на досъдебното производство в рамките на един ден. Според защитата, това било израз на желанието на водещия разследването да се стигне до изгодните за обвинителната теза показания на двамата свидетели. Доводите не намират опора в закона. Свидетелите са били разпитвани съобразно разпоредбата на чл. 170 от НПК, тъй като непосредствено преди да се извърши разпознаването, обвиняемият и свидетелите се разпитват дали познават лицето или предмета, които предстои да разпознаят; за особеностите, по които могат да ги разпознаят; за обстоятелствата, при които са наблюдавали лицата или предметите; както и за състоянието, в което са се намирали при възприемането на лицето или предмета, подлежащи на разпознаване.

Във връзка с доводите пред настоящия съд за свидетелите от „***“.

Показанията на полицейските служители от РУП - гр. П., извършили проверката на входа на гр. П. и от патрула в с. И. са били подробно интерпретирани от първия съд в следния смисъл:

Свид. Г. Д.в: ,,Работя в РУ Полиция в П., получихме сигнал, че е извършен въоръжен грабеж в П..... Изпратени бяхме от дежурния в  края  на града до чешма „***“. ... Спряхме  въпросния автомобил. Водачът нямаше документи, говорим за свидетелство, другите лица имаха документи. Взехме документите. Аз извърших справка при дежурния и установих, че лицата са с присъди, говорим за тримата български граждани. Дежурният разпореди да изчакаме екип да провери лицата по-обстойно. Докато чакахме екипа да дойде помощ едното лице, говоря за лицето Д. каза, „Студено ни е няма ли да ни пускате“.... отговорих да изчакат да извършим проверката, че и на нас ни е студено. Запалиха колата и тръгнаха в посока към П.. Последвахме ги, но ги изгубихме.... испанският гражданин постоянно гледаше само напред и в краката имаше сак, върху който беше оставено яке. Какво имаше в сака не мога да кажа, не сме го проверявали“. Свидетелят установява също, че испанският гражданин имал очила, но нямал брада. Свидетелят бил наказан служебно за това, че не настигнали автомобила на подсъдимите.

Свид. Х. Т.: ,, . .. Получихме сигнал за грабеж в П. и отидохме на изхода на града с патрулния автомобил, на изхода на град П., в посока към П.. След известно време спряхме автомобил с 4 лица, който по време на проверката си тръгна, напусна мястото на проверката. ... Веднага докладвахме на дежурния, след като си автомобилът напусна мястото на проверката. Тръгнахме в посока на автомобила, но не сме видели повече нищо“. Свидетелят също бил наказан служебно по повод този случай.

Предвид твърденията на свидетеля, че ни си спомня значителна част от обстоятелствата по делото са били прочетени показанията на свидетеля Х. И. Т., дадени на 22.12.15 г. (от лист 215 от том 2 от досъд. пр.; от л. 258 от том 2 на досъд. пр.; от л. 265 от том.2 от досъд. пр.; от л. 272 от том 2 от досъд. пр.; от л. 276 от том 2 на досъд. пр.; от л. 519 от том 4 на досъд. пр.; от л. 543 от том 4 на досъд. пр.).

В разпита си на 22.12.15 г. пред ОС свидетелят е установил, че от спирането на автомобила до извършване на справка в оперативната дежурна част били изминали около 15 минути. Спрели да следват автомобила на подсъдимите на разклона за гр. Б. и село К. Д..

В разпитите си на 30.12.2015 г. по реда на чл. 170 от НПК, преди извършени разпознавания (л. 258, л. 265 и л. 276 от досъдебното производство) свидетелят установява, че спрели автомобила за проверка около 21.30 часа на 22.12.2015 г. Свидетелят е заявил пред ОС, че поддържа изцяло тези свои показания.

Свидетелят П. М.: ,,Бях на работа заедно с колегата И. И., когато дежурния ОДЧ (оперативна дежурна част) на П. ни се обади да ни съобщи, че е извършен грабеж в П. и в тази връзка да застанем в село И. и да проверяваме автомобили, които идват от град П.. В хода на проверката имаше пак обаждане от дежурния, че има автомобил спрян в град П. на чешма „***“, в хода на проверката лицата са напуснали проверката и са тръгнали в посока за село Б. и от тази страна да проверяваме, отказали да бъде проверен автомобила. Ставаше въпрос за автомобил „***“, ... В хода на времето забелязахме от посока село Б., в село И. да влиза такъв автомобил, отговарящ на това описание, подадохме сигнал със стоп палка, но автомобила се движеше на дълги светлини с висока скорост и просто не спря на подадения сигнал със стоп палка.... Доколкото си спомням ни беше посочен номер на автомобила като ориентир. Забелязахме автомобила, че отговаря на даденото описание. Видяхме и номера, но автомобилът просто не ни спря, продължи своето движение в посока село Н. с.. ... Опитахме да го проследим, но се движеше с висока скорост и не можахме да го настигнем, изгубихме го. Не си спомням часа. ... Забелязахме номера на автомобила, също така имаме фенери в нас, това стана в тъмната част на денонощието, имахме фенер, с фенера също така светнахме в колата.... Това пречи, дългите светлини, но успяхме да го видим ясно, успяхме да видим номера, защото и отпред и отзад има регистрационен номер автомобилът, видяхме регистрационния номер на автомобила, този който е подаден от ОДЧ отговаряше. Не помня час. Когато получихме сигнала, застанахме на поста в село И.. Автомобилът дойде от посока от село с. Б.. От П., Б., И.. Ние го виждаме в И..... ОДЧ ни се обади и ни каза лек автомобил марка, модел с регистрационен номер е спрян в град П. на чешма „***“, който напуска проверката и се отправя в посока за село Б..... На главния път на село И. има камера.... Не знам колко камери са. ... Някъде около центъра има камера в село И..... След като получихме сигнал за конкретния автомобил, проверявахме автомобилите, които идваха от П. за П.. Преди да получим информацията проверявахме всички автомобили които идваха от П.. През селото пътя в посока за П., има отклонение за П., точно там където сме застанали“.

Свид. И. И.: ,,По това време работех в РУ П. към участък Б. като охранителна полиция. По график работехме в село Б., спирахме автомобили за проверка по ЗДвП. ОДЧ-то (оперативна дежурна част) на П., към колко часа нямам спомен, ни се обади да застанем на КПП в село И., на центъра на площада и ни нареди да спираме всеки автомобил, който идва от град П.. Задавайки се автомобилът, който идва, му подадохме сигнал със стоп палка по образец. Автомобилът, който идваше се движеше нормално. Приближавайки се автомобилът не се подчини на разпореждането със стоп палка, след което ускори към село Н. с.. Непосредствено уведомихме ОДЧ-то за ситуацията  и тръгнахме  след въпросния автомобил със звуков и светлинен сигнал да го следваме, при което автомобилът доста бързо ускори и на влизане в село Н. с. го изгубихме от полезрението, просто не го видяхме повече. Дистанцията беше около 150 - 200 метра, защото бяхме с ,,***“ и тя не можеше много бързо да се движи.... Бяхме с колегата П. М. заедно на смяна. ,,***“, камби, тъмен, мисля, че черен беше, ако не се лъжа. Не сме видели регистрацията на номера, много бързо мина, първите букви не сме видели, не си спомням.... Караха на къси светлини. ... Като застанахме на КПП на центъра спирахме всяка задала се от П. кола. ... тази кола идваше от към П. ... Движеше се колата единично сама, нямаше други коли около нея.  Всички други се подчиняваха, само тази не се подчини. Спрели сме не повече от 3 – 4 автомобила“.

Свид. Д. К.: ,, ... От дежурния по РУ, заедно с дежурния офицер от ***, бяхме изпратени в село К. Д. за записване на всички автомобили и пътниците в тях, които идват в посока от град П.. По време на проверката от около 20 или 25 минути преминаха всичко 3 автомобила, които бяха записани, а също така и пътниците ... Спирахме автомобилите по повод сигнал за въоръжен грабеж. Получихме нов сигнал по радиостанцията от дежурния в РУ П., че дежурният наряд в град П., в близост до чешма „***“, е спрял за проверка лек автомобил и искат нашето съдействие, за да бъдем повече при извършване на щателна проверка на автомобила.... разстоянието е 10 км от едното мястото от К. Д., до чешма „***“.... В близост до град П., до фирма „***“, тя е преди града на П. път, но има видимост с пътя П. – П., в тъмната част на денонощието, а и по време на пътуването между К. Д. и П., след село Р. чухме, че колегите от П. на поста казват, че тези, които са били спрени за проверка, самоволно са напуснали мястото на проверката и са тръгнали в посока град П.. Това го чух по станцията.... Стигнахме до „***“ и забелязах на пловдивския път служебния автомобил на П. с включени сини светлини и буркани да се движи в посока от П. за П., като в този момент нарядът съобщаваше по станцията, че тези, които са напуснали проверката с висока скорост са тръгнали в посока за град П., тоест не е в нашата посока, идваме от П. за Р..... Като съответно бяхме изпратени в село К. на изхода за град К., отново да спираме всички автомобили, които преминат през поста, записвахме лицата, но вече с указания за автомобила, който е напуснал мястото на проверката.... Получи се сигнал, че въпросният автомобил не е се е подчинил на стоп - палка в село И., последвали са го и е продължил в посока за село Н.с., което е на територията на община С. и ние нямаме там правомощия по юрисдикция.... След 20.00 часа е било, не помня точния час. Когато получихме сигнала, бяхме в районното в П.още когато получихме сигнала, тъй ката приемахме наряда. След като отидохме в К. Д. тръгнахме за П., по пътя К. Д., Р., П..... И от П. и от П., за да се стигне до П., трябва да се мине през чешма „***“. Те се събират двата пътя   Аз не съм го видял този автомобил визуално.... Аз не съм преследвал този автомобил. В същата посока на колегите се движихме, бяхме изпратени. Не помня дали карахме след колегите или се разминахме когато те се връщаха към П.“.

Свид. С. П.: ,, ... На въпросната дата бях дежурен, получихме сигнал от оперативния дежурен за извършен грабеж на територията на Областната дирекция в П. и бяхме изпратени с младши авто­ контрольор Д. К. в село К. Д. да извършваме проверки на автомобили, които идват от град П. в посока към село К. Д.. В последствие получихме разпореждане да тръгнем за П., тъй като там дежурния авто-патрул спрял за проверка автомобил и ние трябва да окажем съдействие на колегите. Незабавно се отправихме към град П., като малко преди да влезем в град П. видяхме автомобила на колегите от дежурния авто-патрул с включени светлини да тръгва в посока П. и разбрахме от дежурния по районно, че автомобилът, който е бил спрян за проверка е напуснал мястото на проверката и тръгнал в посока град П., а колегите ни са тръгнали да го преследват. Получихме разпореждане да тръгнем и ние в посока към П. като на разклона за Б. бяхме изпратени да отидем в село К. на изхода за град К., където да извършваме проверка на автомобилите. След като вече отидохме в К. получихме марка и модел, мисля че „***", вероятно са ни дали и номер на автомобила. ... Не сме имали визуален контакт (с лекия автомобил ,,***“), ние бяхме при фирма „***“, на входа на град П., когато видяхме светлините на колегите, а проверката е на 300-400 метра нагоре и въобще не сме видели проверявания автомобил ,,***“.

Свид. Й. С.: ,,Полицай съм в оперативна дежурна част - гр. П.. Работя като оперативен дежурен и давам дежурства. Работата ми се състои в организация и ръководене на състава по време на моето 24-часово дежурство.... Имаше сигнал за въоръжен грабеж с късо и дълго оръжие - най­ вероятно, и пристъпихме към план на действие, който имаме   В един момент се установиха проблемните лица, които след известно време напуснаха мястото на проверката. ... След напускането на мястото на проверката, се организира допълнително вдигане на целия състав, претърсване на район П.. След около половин час от напускането на района на П., не са спрели на друг автопатрул в с. И., като са се движили в посока П.. В същото време се бяха укрили в района на П.. Ние имаме дори и наши камери, които са монтирани, но не мога да уточня какви камери има на територията на с. И.. ... Записващи устройства има по принцип, но те не се ръководят от нас.... Проверката беше от 15-20 минути до половин час, там някъде. Забави се проверката, понеже водачът, който управляваше колата, беше с чуждо свидетелство за правоуправление. Книжката му беше небългарска. Това отне време да се направят по-подробни справки“.

Правилно въз основа на посоченото по-горе първият съд е отбелязал, че при съвкупната преценка на показанията на всички цитирани по-горе свидетели могат да се направят следните фактически изводи:

Лекият автомобил „***“, с който се придвижвали подсъдимите, бил спрян на входа на гр. П.от посоката, идваща от  П., в района на чешма „***“, около 21.30 часа от полицейски автопатрул. В състава на същия били свидетелите Г. Д.и Х. Т.. Проверката продължила от порядъка на 20 до 30 минути. По време на същата били взети личните документи на всички пътуващи в автомобила. Водачът не представил документите на управляваното от него МПС. В багажника на автомобила имало празен черен сак. В краката на подсъдимия К., който се намирал на предната дясна седалка, се намирал тъмен на цвят сак, върху който имало поставено яке. Ф. К. бил с очила, без брада. Полицаите не видели белези върху лицето му.

При направената справка от дежурния в РУП – П. се установило, че тримата български граждани били криминално проявени. Дежурният разпоредил на свидетелите Т. и Д. да изчакат подкрепление и тогава да продължат с проверката. За подкрепление бил изпратен патрул, в състава на който били свидетелите С. П. и Д. К., намиращи се в село К. Д. по повод сигнала за грабеж.

Междувременно водачът М. М. привел внезапно автомобила в движение, обърнал посоката на движение и се отправил в посоката, от която били дошли - към гр. П.. Полицаите ги последвали с включени сирени. Следвали ги на разстояние около 200 - 300 метра и изгубили автомобила в района на разклона за гр. П. и с. К. Д., след което им било разпоредено да се върнат на входа на гр. П..

Свидетелите К. и П. се движели към гр. П., като идвали откъм с. Р.. Те видели патрулният автомобил на Т. и Д. с включени светлини да тръгва по пътя за гр. П., но не видели автомобила на подсъдимите.

 Полицейски патрул, в състава на който били свидетелите П. М.и И. И. бил в с. Б., когато получил сигнала за извършен грабеж. Било разпоредено на този патрул да се установи в центъра на с. И. и да спира всички автомобили, идващи от гр. П.. Впоследствие полицаите били уведомени, че лек автомобил „***“ бил избягал от проверка на входа на гр. П.. На М. и И. било разпоредено вече да спират автомобилите, идващи от посока гр. П.. Около половин час по­късно автомобилът „***“ не спрял на подаден сигнал със „стоп – палка“ в с. И.. Полицаите последвали автомобила на подсъдимите, но автомобилът им ,,***“ не позволявал развиването на висока скорост. Не след дълго полицаите изгубили лекия автомобил „***“.

Часът на спиране на автомобила на подсъдимите на входа на гр. П., около 21.30 ч., се установи от показанията на свидетеля Х. Т., дадени на досъдебното производство на 30.12.2015 г. по реда на чл. 170 от НПК, преди извършени разпознавания (л. 258, л. 265 и л. 276 от досъдебното производство). Там свидетелят категорично установява, че спрели автомобила за проверка около 21.30 часа на 22.12.2015 г. Свидетелят поддържа изцяло тези свои показания, след прочитането им в стадия на съдебното следствие.

Такива твърдения се съдържат и в показанията на свидетеля Г.Д. дадени на 30.12.15 г. (на лист 255 от том 2 на ДП). Тези показания са четени в съдебно заседание на 07.12.2017 г. от първия съд, но само в частта им, относно описанието на лицата, намиращи се в проверявания лек автомобил. Затова съдът не основава изводите си по това конкретно обстоятелство на показанията на Д. от досъдебното производство, а единствено на тези на свидетеля Х. Т..

Ясно трябва да се каже, че фактът, че в багажника на автомобила е имало празен черен сак, а в краката на подсъдимия Ф. К. друг сак, върху който било поставено яке, не свързва конкретно и категорично подсъдимите с извършеното престъпление.

Видно от показанията на свид. С. проверката на автомобила продължила от порядъка на 20 до 30 минути. Тези показания кореспондират и с твърденията на свидетеля Х. Т., че от спирането на автомобила до извършване на справка в оперативната дежурна част били изминали около 15 минути. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите, че проверката продължила почти час. Тези техни обяснения са израз на защитната им позиция. Дори и свидетелят М. М. твърди, че проверката продължила около 20 минути.

         Пред настоящата инстанция се повдига отново въпроса и за камерите в с. И.. Съществена част от защитната теза е, че към момента на извършване на процесния грабеж, подсъдимите пътували към гр. П. и това можело да бъде установено от записи на камери в с. И..

Свидетели, чиито показания са относими към тези камери са П. Г., И. З., А. Д., Г. З., С. Д. и П. И..

Свид. П. Г.: ,,Аз бях кмет на с. И. и когато станаха тези събития. ...в стаята, която е към кметството и се обитава от органите на реда, имаше камера, до която само полицейските служители имат достъп. ... Камерите не са монтирани от нас, от кметството. Ние нямаме никакъв достъп. Мисля, че са две камери, ... след това слагаха допълнително, пък и мина доста време. ... Органите на реда имат достъп. Те си имат ключ, те си влизат, разполагат с тази стая. Когато е необходимо правят си справки и т. н.“.

На свидетеля Г. е предявен приемо - предавателен протокол от 18.01.2016 г. (л. 823 от том 7 на досъдебното производство) и приемо - предавателен протокол от 13.01.2016 г. (л. 822 от досъдебното производство).

Свид. Г.: ,,Да, има мой подпис. Подписите за кмет в двата протокола са мои ... Идва човек, който демонтира това устройство. Аз не съм технически компетентен. Това са хора, които са от органите на реда, които се легитимират. С полицая си влизат вътре и си демонтират нещата вътре. Аз няма как да им влияя.... Аз не съм го предал (DVR-устройство). Те си идват и си демонтират устройството. ... Те си дойдоха и си го демонтираха устройството и си го монтираха. Не са ми дали подробни разяснения  те ми казаха, че го вземат това устройство и затова се разписах. Това е практика. Просто ми предложиха и се подписах. Това е истината. Не си спомням кой ми предложи, мисля, че полицай ли беше или служител, ми предложи, който беше там в протокола. Друг път не съм съставял такива документи.... Не съм извършвал действия по приемане и предаване на това устройство. ... То е собственост на полицията. Компютърът вътре, оборудването в стаята, всичко е съдебна собственост. Ние просто предоставяме стаята“.

На свидетеля са предявени писмо, адресирано до кмета на общ. Б. (л. 325, том 3 от досъд. пр.), както и писмо, адресирано до кмета на с. И. изх. № 0078/20.05.2016 г. (л. 1160, том 9 от досъд.  пр.).

Свид. Г.: ,,Когато получих това писмо, тогава проучихме коя фирма е монтирала камерите, и просто дадохме отговор, който сме задължени да дадем на по-висшестоящата инстанция, така че, когато са монтирани, нито са ме питали, нито нищо, затова Ви казвам, че нямам информация. Но сега за това писмо си спомням, че издирихме фирмата, за да дадем точна информация“.

Свид. И. З.: ,,От 17.11.2015 г. съм назначен като *** в РУП – П., и по-точно участък Б., като обезпечавам микрорайон с. И..  В с. И. има видеонаблюдение, което така съм заварил. То се намира в моята стая. По разпореждане на Е. А. - *** на РУП – П., съдействах на служители от ОДМВР – П. да изземат съответните записи за определен период от време. Това е моето участие.... Камерите се намират на кръстовището за с. О., точно след моста, на стълба. Обхващат идващите коли от с. Б. по посока с. Н. с. и обхващат цялото кръстовище. Като бройка не мога да Ви кажа колко са. Не мога да кажа, дали в този ден са работили всички камери ... За това беше изпратен на място IТ­ специалист, който да провери какво работи, по какъв начин и вече да се изземат по съответния ред. IТ-специалиста беше от ОД-МВР – П., но не мога да го посоча по име.... Аз не наблюдавам камерите. Камерите могат да се наблюдават от РУП – П. само от служители, които имат достъп и парола, за да влязат в интернет. Камерите се намират в моята стая, но аз не ги наблюдавам, не извършвам видеонаблюдение. Бях в кметството, но лично при проверката на тези видеозаписи не съм присъствал. ... Има монитор и записващо устройство, но въпросът е, че аз не извършвам видеонаблюдение, нямам код до самия интернет, за да вляза в програмата и да върна назад или напред, и да видя какво се случва.... Трябва код за влизане в записващото устройство, за да могат да бъдат върнати записите. Аз мога да наблюдавам в реално време това, което става в момента. ... Бях в кметството, отворих вратата, но не съм присъствал при свалянето на записите и всичко останало по процедурата. ... Не съм се подписвал никъде за действията си. ... ОVR­ устройството не го пипам и не знам дали има записи. Камерите може да излъчват на мониторите, но пак да няма запис.... Камерите заснемат цялото движение на кръстовището от посока с. Б. към с. И. и с. Н. с., и с. О.  Село Н. с. е по посока П.“.

Свид.  А.  Д.:  ,,Работя  като  ***  в  Дирекция ,,Комуникационни и информационни системи“ - гр. С., Сектор П.. Обслужвам ОД на МВР - гр. П. в компютърно отношение - поддръжка на софтуер и хардуер. Към декември 2015 г. бях на същата длъжност. Доколкото знам съм тук за сваляне на записи от камерите от с. И.. За случая си спомням, но за конкретния ден и час, в които съм свалял камерите, за съжаление не.... В с. И. съм ходил няколко пъти и не само по този случай, но точно за този случай конкретен спомен нямам. В 99 % от случаите се изисква свалянето им на преносим носител.  На мен ми се казва дата, ден и час, които интересуват разследващите. Аз проверявам, дали те съществуват на устройството, свалям ги и ги записвам. ... Не мога да сваля цялата информация. На един DVR е възможно да се съхранява информация от 60 дни, свалянето на която ще отнеме 30 и няколко дни ... Свалям това, което съществува към момента на устройството. На едно устройство може да бъдат вързани 16 камери. Понякога ги интересува само едно направление, друг път ги интересуват повече направления. Когато ми е казано, коя камера да бъде свалена, свалям само съответната камера за отрязъка от време, който разследващите органи искат. ... Уведомлението за търсеното съдействие от мен е писмено, но иначе не ме уведомяват писмено за отрязъка от време, който им е необходим.... В 90 % от случаите устно ми казват интервала от време.... няма как да гледаме 24-часов интервал, ако е би такъв. Дори и 2 часа да е, това означава, че трябва да стоим на едно място 2 часа. Аз свалям записите, записвам ги и ги предоставям за преглед. Не си спомням къде съм предоставил записите, това е било преди 3 години. ... За свалянето на записи DVR - устройствата не притежават магнитно-оптично устройство. Трябва да се сложи флашка, да се свалят записите на тази преносима памет, след което да бъде записано на диск. ... В Кметството в с. И. има 2 камери, които са вързани на това устройство.... Когато преценят разследващите, че трябва да се изземе (DVR - устройството) и че има вероятност да се повреди или нещо такова, могат да го изземат. Аз не изземвам, аз съм техническо лице, което сваля записите - дали на място или от иззето устройство.... Разбира се, че е възможно е да се свалят записите и на място. Когато е голям интервалът от време, който трябва да бъде свален, нямам възможността физически да присъствам 36 часа на едно място, нито имам такъв обем от преносима памет, на която да запиша. Когато касае по-голям интервал от време, предавам на разследващите, че нямам техническата възможност да стоя там и е необходимо да изземат устройството. Те си предприемат процедурите, за да ми го предоставят, за да мога да го сваля. Аз свалям информацията, която е налична и не мога да констатирам какъв е бил проблема, поради който има или няма запис на камерата, освен, ако не е очевадно - изваден кабел или нещо подобно“.

Свид. Г. З.: ,,Аз работя като *** в сектор Криминална полиция П.. Правил съм обход за камери. Ходил съм в Г., на изхода на П., посока С. и Д., и ЖП гара П., както и в Н. С.. Установихме някакви камери, но аз не съм свалял записи и не съм ги преглеждал. Единствено в Н. с., в месокомбината, прегледахме едни записи, но бяха с много лошо качество и не сме ги сваляли. ... Началниците казаха, че не следва да ги сваляме. Ние сме си съгласували тези неща с тях. ... Не може да се установи номера на автомобила, който минава от нея.... Главния път в посока П.   Минават коли, не се виждат номерата. Пътят е прав и карат с много висока скорост. Към онзи момент ние само сме ги прегледали и не са иззети, в последствие не знам какво е станало с тях. ... Качеството на записа беше много лошо не можеше да се определи марката и модела на автомобила.... Имахме информация, че е „***“, търсихме на записа „***“ и номерът ни беше казан конкретно с пловдивска регистрация, но не го помня.... Към онзи момент записите бяха налични.... Нямам спомен да сме ходили в И.. Ние сме ги разглеждали тези записи определени часове най-вероятно, но не сме ги гледали в продължение на седем часа. Като сме видели, че номерата не се виждат първите няколко минути сме престанали, правили сме интервали, прескачали сме часова, но така или иначе не се вижда нищо. Движат се коли, които минават, но не може да се каже точно какви (марки и модели) са. Никой не е седял седем часа да ги гледа“. Свид. С. Д.: ,,Работя като *** „ППЛ“ в Сектор ,,Противодействия на криминална престъпност“ към ОД на МВР П.. Към месец декември 2015 година бях на същата длъжност. Зная за кой случай сме тука. ... Гледал съм (камери). Не помня какво точно съм видял, отразил съм това което съм видял в докладната записка. ... Нямам правомощия да изпращам С. С. където и да е. ... Този запис (/запис на ДВД от камера от И., който е предал на полицай К.) не съм го взимал аз, не помня как е попаднал диска.... Аз не съм изземвал видеоматериали ... Аз гледах видеозапис, който беше на служебния компютър. В моята канцелария съм го гледал.... Не мога да кажа колко е продължителен, като времетраене, не помня. Може би около един час да съм го гледал. ... Аз лично не съм изземвал тези записи. Гледал съм, те са били са разделени между колеги и съм гледал това което ми е разпределено, те са били и други камери, които са гледани от други колеги, нямам спомен на мен какво ми е разпределено“.

Свид. П. И.: Работя в сектор Противодействие на криминална престъпност в ОД МВР П.  Да, с колеги и експерта, който отговаря за компютрите, бяхме там (с. И.) с цел да се свалят записи, не помня дали бяха свалени, защото имаше проблем с камерите или с DVR-a, просто не помня дали бяха свалени записите. ... Бях там за да транспортирам специалистите“. На основание чл. 281 ал. 1, т. 2, изречение 2 от НПК са били прочетени от ОС показанията на свидетеля П. И., дадени на 20.01.2016 г., на лист 833, от том 7 на ДП. Там свидетелят казва следното: ,,На 13.01.2016 г. посетихме Кметството в с. И. с цел преглеждане на мястото на записите от камерите, монтирани на територията на с. И.. С нас за оказване на съдействие беше техническо лице - служител при служба „КИС“ – А. Д.. На място, провеждайки разговор с Кмета на с. И., стана ясно, че записите били налични в записващото устройство, но все още не били свалени и предоставени, тъй като към онзи момент Кметството нямало техническа възможност да ги свали на подходящ носител и тъй като било изпратено официално писмо за предоставянето на записите, Кметът на с. И. оказа съдействие с цел бързина и работа по горещи следи по разследването и ми предаде с протокол цялото устройство, за да може компетентно техническо лице да свали записите на подходящ носител. Пристигайки в сградата на ОД на МВР – П., устройството беше предадено на служба КИС, където записите бяха свалени от устройството от колегата Д., след което той ми ги върна. Уговорката с Кмета беше веднага след свалянето на записите да му бъде върнато устройството, за да не се възпрепятства работата на общината. При първа възможност устройството беше предадено обратно на Кмета на с. И. с протокол.“

Свид. П. И.: ,,Поддържам показанията, които съм дал на ДП и ми се прочетоха.... Техническият специалист взе DVR - устройството. Кметът предполагам че се е разбрал с ръководството. Решението за връщане на DVR­ a не беше мое в никакъв случай. ... Нямам спомен дали са били изправни всичките камери. Имаше технически проблем с гледането на място затова се наложи да бъдат иззети. Не помня физически как е върнат DVR-a, не си спомням“.

Свид. С. С.: ,, ... Тогава бях служител в сектор Криминална полиция при ОД на МВР П. ... Това е стандартна практика (проверката за камери), лично аз не помня да съм проверявал, може би бях на И., на разклона И., това е стандартна процедура и я прилагаме при почти всяко тежко престъпление. Определят се хора и се разпределят райони които трябва да се обходят и да се види дали има камери, които евентуално биха могли да заснемат, както самото престъпление, така и подходите към него, лица и автомобили, които могат да бъдат като съпричастни към престъплението. ... Аз специално съм ходил на разклона за И., на главния път от П. за П., разклона за И. – О., там на кръстовището на този разклон имаше видеокамери, ... доколкото си спомням имаше някаква снимка извадена от колегите, които правиха тази проверка на автомобила, който е минал от там в посока П., непосредствено няколко часа след извършването на грабежа. Виждал съм ги там тези. камери къде стоят, ... Мисля, че на това кръстовище (в с. И.) бяха две, едната камера гледаше в едната посока, другата в другата посока главния път П. П..... Едната хващаше по-добре, тази, на която се вижда „***“ как идва от П. в посока П.“.

При анализ на горните свидетелски показания и писмените доказателства, могат да се направят следните фактически изводи:

С писмо от 04.01.20216г. на началника на РУП – П., адресирано до кмета на Община Б. (л. 325, том 3 от досъд. пр.) било изискано предоставянето на записи от монтираните камери, собственост на Община Б., на територията на с. И., обл. П..

В с. И., обл. П., към инкриминирания период от време имало монтирани две камери на пътя П. – П.. В кметството на селото, в отделно помещение, използвано от участъковия полицай, се намирало DVR - устройство, на което се съхранявала информацията от записите на камерите. В същото помещение имало и монитор, на който имало възможност да се наблюдава в реално време случващото се в обхвата на камерите. При наличие на парола, на същия монитор можели да бъдат възпроизвеждани записите от камерите, намиращи се на DVR - устройството. Полицейският инспектор от РУП – П., отговарящ за с. И., не разполагал с такава парола и съответно нямал достъп до записите.

С приема - предавателен протокол от 13.01.2016 г. (л. 822, том 7 от досъд. пр.) кметът на с. И., свидетелят П. Г., предал на свидетеля *** П. И. от Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ 1 брой записващо устройство марка „Dahua", модел „DH­ HCVR4104C-52“ със сериен номер *** При това присъствал и свидетеля А. Д., старши експерт в Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ - гр. С., Сектор П., обслужващ софтуера и хардуера на ОД на МВР - гр. П.. Същият демонтирал DVR - устройството, за да бъде взето. Достъп до помещението с камерите осигурил свидетелят И. З., *** в РУП – П., участък Б., микрорайон с. И..

Този приема - предавателен протокол бил подписан от кмета на с. И. в качеството му на стопанисващ сградата на кметството, въпреки че същият нямал достъп до канцеларията на полицейския инспектор, обслужващ населеното място, нито пък кметът участвал физически в предаването на записващото устройство.

 Впоследствие записите от DVR - устройството били свалени на магнитен носител и прегледани от служители на Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към ОД на МВР П..

Констатирано било, че камера „ISPERIHOVO 2“ регистрирала на 21.12.2015 г., в 23:10:24 часа преминаването на лек автомобил с рег. № ***, собственост на свидетеля М. М.в посока от гр. П. към гр. П.. Това е автомобилът, с който пътували подсъдимите, когато били спрени за проверка на входа на гр. П., около 21.30 часа.

С приема - предавателен протокол от 18.01.2016 г., (л. 823, том 7 от досъд. пр.) свидетелят П. И. от Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ върнал на кмета на с. И., свидетеля П. Г., 1 брой записващо устройство марка „Dahua“, модел „DH-HCVR4104С-52“ със сериен номер ***.

В отговор на горното писмо било изпратено писмо изх. № 0078 от 20.05.2016 г. на Кметството на с. И., обл. П., с което кметът отговорил, че на пътя П. – П. били монтирани от фирма „***“ две камери година преди това. В писмото изрично се посочвало, че от кметството нямали достъп до видеонаблюдението, тъй като същото се намирало в канцеларията на полицая.

С писмо изх. № 0078/20.05.2016 г. на началника на РУП – П., адресирано до кмета на с. И. (л. 1160, том 9 от досъд. пр.), била изискана информация за това колко броя камери за видеонаблюдение имало монтирани на път 111 - 375 и каква била номерацията им, при положение, че са повече от една. Искала се също информация коя камера кое платно или лента за движение от пътното платно обхващала, с посочване посоката на движение и номера на съответната камера.

Свидетелят Г. З., ***в сектор Криминална полиция – П., извършвал обход за камери на различни места в гр. П. и други населени места. Същият ходил и в с. Н. с., във фирма „***“, където прегледал записи на камери, заснемащи преминаващите автомобили, движещи се по главния път в посока гр. П.. Записите били с много лошо качество. Виждали се преминаващите автомобили, но не и регистрационните им номера. Не можело да бъде определена дори марката и модела на преминаващите автомобили. Свидетелят не гледал пълния запис от нощта на инкриминираното деяние, а избрани части от него, като пропускал други, но записът навсякъде бил с качество, което не позволявало да се разпознаят автомобилите. Поради лошото качество, записите не били иззети за нуждите на полицията.

Така установените факти, от своя страна, дават основание да се приемат за неоснователни възраженията на подсъдимите и защитата, че по време на извършване на грабежа в гр. П., същите се движели с лекия автомобил ,,***“ на свидетеля М. М. по маршрута с. Н. с. - с. И. - с. Б. - гр. П.. Безспорно подсъдимите не са длъжни да доказват възраженията си в наказателния процес и от това, че не са представили такива доказателства, не могат да се правят изводи в тяхна вреда. Но в процесния случай събраните изчерпателно доказателства не подкрепят защитната теза на привлечените към наказателна отговорност лица. Нещо повече - те я опровергават.

Дори да беше открит запис на някоя от посочените камери, на която да се вижда че преминава лекият автомобил „***“ с рег. № ***около и след 20 часа на 21.12.2015 г., то това не би доказало, че тримата подсъдими са се намирали в автомобила към този момент. И това е така, доколкото съвкупната преценка на всички доказателства води до еднозначния извод че по времето на извършване на грабежа от 20.20 ч. нататък, подсъдимите се намирали именно на мястото на извършване на престъплението в гр. П.. Същите са извършители на инкриминираното с обвинителния акт деяние.

В подкрепа на многократно повтаряните твърдения, че полицейските служители и разследващите укрили доказателства - записите на камерите от с. И. и с. Н. с., няма нито едно доказателство. Установи се, че полицаите        иззели записващо устройство         марка „Dahua“, модел „DH­ HCVR4104С-52“ от с. И. и на място прегледали тези от с. Н. с., които били с качество, непозволяващо да се различи марката и модела на преминаващите автомобили, още по-малко техните регистрационни номера. Впоследствие били свалени на магнитен носител и прегледани записите от с. И.. При това било установено единствено преминаването на лекия автомобил на свидетеля М. М. в 23:10:24 часа през с. И., в посока към гр. П.. Впоследствие   записващото       устройство (DVR - устройството), било върнато в Кметството на с. И..

Показанията на свидетеля Ж. И., разпитан и пред въззивния съд се оспорват от подсъдимите и техните защитници.

Показанията        на свидетеля        Ж.     И.      са      едно  от      основните  доказателствени средства в подкрепа на обвинителната теза, което, преценено във връзка с всички останали, не оставят никакви съмнение в това, че тримата подсъдими са извършителите на грабежа.

Доколкото на съдебното следствие пред първия съд се установило, че свидетелят е задържан в И., разпитът на същия се извършил чрез телефонна конференция в съдебно заседание на 18.01.2019 г. При това, обаче, свидетелят е заявил, че не желае да даде показания по този начин, а искал да се яви лично пред съда. Предвид отказа на свидетеля И. са били прочетени показанията на свидетеля, дадени на 08.01.2016 г. по ДП № зм -1721/2015 г., като същите са четени и от настоящия съд поради противоречия. Там той е заявил, че живее в И., но няма постоянен адрес. Във времето от 03.12.2015 г. - 13.12.2015 г., когато си бил в Б., се видял с В. А., с който се познавали от деца. Там бил и мъж на име М., който се намирал на около 2 метра, докато И. и А. разговаряли. Подсъдимият А. казал, че му трябвали хора за „една работа“. Разказал на И., че знаел някакви хора от гр. П., които се занимавали с джебчийство и имали пари, около 1 000 000, без да уточнява валутата и че наскоро били продали кола „***“. Трябвало да се отиде там и да им се вземат парите. Казал, че имало един пазач във фургон, който бил „лесна работа“. Свидетелят И. отказал да участва в замисленото от подсъдимия А.. Уговорили се разговорът да си остане между тях и се разделили.

На 13.12.2015 г. свидетелят Ж. И. заминал за И. със семейството си. Там той се видял с подсъдимия Д. А., с който се познавали. И. казал на А., че В. А. му бил предлагал „едни работи“ и имало вероятност да ги предложи и на А.. При това свидетелят И. посъветвал подсъдимия А. да не приема предложението. След като А. се прибрал в Б. се чул по телефона с Ж. И., на който казал, че се бил видял с В. А. и се били разбрали да вършат „някаква работа“. Не след дълго свидетелят И. прочел в интернет, че бил извършен тежък грабеж в гр. П.. И. потърсил А. по телефона, но телефонът бил изключен. И. опитал да вземе информация от свой познат на име К. чрез съобщение във вайбър. Получил отговор: ,,Повече не ме търси“.

На 29.12.2015 г. Ж. И. със семейството си се прибрал в Б.. Отново чрез „Вайбър“ се свързал с К. и се разбрали да се видят. При това К.дошъл с подсъдимия А.. Свидетелят Ж. И. и подсъдимият А. се отдалечили от автомобила, в който останал К., при което А. разказал на И., че били направили голяма беля в гр. П.. Били влезли при някакви рами в гр. П. и имало стрелба. Били взели само около 20 000 лв. и злато. А. бил ядосан на подсъдимия А., че го бил подвел за размера на сумата, която се очаквало да вземат от там. А. казал, че лично той е стрелял, както и че у тях имали един автомат и два пистолета без да уточнява кой с какво оръжие е бил въоръжен. А. разказал също, че били четиримата – В. А., испанецът „Н.“, М. и самият подсъдим А.. След грабежа били тръгнали към гр. П. с кола, управлявана от М.. На входа на града ги спрял патрул и при проверката били взети личните карти на всички от автомобила. Когато разбрали, че щял да идва втори патрул на мястото, избягали. По пътя спирали и скрили оръжието, но не на някакво „скришно място“, а го били захвърлили в треволяци някъде и самите те не можели да се ориентират къде точно. След изхвърляне на оръжието М. и В. били тръгнали с автомобила, а Д. и испанецът Н. се въртели из гората. Впоследствие Д. и Н. се прибрали в някакъв апартамент в гр. П..

След разговора, в който А. разказал на И. описаното по-горе, двамата си разменили телефоните, за да поддържат връзка. Впоследствие се чували и дори няколко пъти се виждали, като Д. винаги бил с Н..

На една от тези срещи А. помолил свидетеля Ж. И. да закара Н. на място, близо до гр. П., за да можел последният да намери оръжията, които били оставили вечерта след грабежа и да ги скрие на по-сигурно място.

Ж. И. се съгласил и откарал Н. (подсъдимият Ф. К.) към гр. П.. Там на две различни места подсъдимият К. търсил оръжието, но не успял да го намери. След това свидетелят И. откарал подсъдимия К. в гр. П..

Два дни по-късно подсъдимият А. поискал да се види отново със свидетеля Ж. И.. При срещата подсъдимият попитал свидетеля дали може да му намери адвокат и някакъв вариант да напуснат с подсъдимия К. страната по нелегален път.

В изпълнение на молбата на подсъдимия да потърси възможност за напускане на страната, свидетелят Ж. И. ходил до гр. С., търсил вариант, но не успял.

Ж. И. се обадил на подсъдимия А., за да му каже, че не може да им помогне да напуснат страната, след което били арестувани.

Прочетени са, както и първия съд, така и от настоящата инстанция във връзка с преразпита на свидетеля и показанията на свидетеля Ж. И., дадени на 08.01.2016 г. пред съдия по ЧНД № 19/2016 г. по описа на ОС – П. (ЧНД е било приложено от настоящия съд в оригинал във връзка с констатацията, че разпитът пред съдия, приложен в досъдебното производство не носи подписи и печати на съда).

Тези показания са идентични с показанията, дадени пред орган на досъдебното производство с разликата, че тук свидетелят казал, че подсъдимият А. му бил съобщил, че при грабежа взели сумата от 25 000 лв. и злато. Тук свидетелят разказва и по-подробно за момента на задържането като обяснява, че това станало на 07.01.2016 г., когато си уговорил среща с подсъдимия, за да му разкаже за неуспешния си опит да намери човек, който да помогне на подсъдимите К. и А. да напуснат нелегално страната.

След прочитане показанията на свидетеля Ж. И. в съдебно заседание, същият заявява, че не ги поддържа в този им вид, но категорично отказва да каже кое от тях е вярно и кое - не под предлог, че държи да бъде разпитан лично пред съда.

Фактите, съдържащи се в показанията на свидетеля Ж. И., са едно      категорично         доказателство,    оборващо  обясненията на тримата подсъдими, че не са участвали в извършване на грабежа. Свидетелят И. непосредствено е възприел предложението и намерението на подсъдимия А. за извършване на грабежа, както и това, че търси съучастници. За останалите факти по самото извършване на грабежа, участниците в него, развоя на събитията, оръжието на извършителите, свидетелят Ж. И. е придобил впечатления от това, което му разказал подсъдимият Д. А..

Обстоятелството, че „испанецът Н.“ е подсъдимият Ф. К. на практика не се оспорва от подсъдимите. Дори самият подсъдим К. при възпроизвеждане на телефонните разговори в съдебно заседание на 22.02.2019 г. от ВДС обяснява, че той е човекът, който говори на испански. При това подсъдимият К. заявява: ,,...Смеем се на една шега, която правя аз и той ми казва „Н., Н.“, като име, като обръщение“.

Изявленията на свидетеля Ж. И. след прочитане на показанията му от досъдебното производство, че не поддържа същите в този им вид, са без процесуална стойност на първо място, защото основанието за четене на показанията е отказ на свидетеля да даде такива, а не противоречие и на второ място, доколкото свидетелят И. не конкретизира кое от тези показания е вярно и кое - не.

Съдът намира за несъществено противоречието в посочения при двата разпита размер на отнетата сума. Това е така, доколкото показанията са дадени на една и съща дата през непродължителен интервал от време, като едното от твърденията е, че сумата е около 20 000 лв. Тоест свидетелят не конкретизира точен размер. Впоследствие, в разпита пред съдия свидетелят е заявил размер от 25 000 лв., което също може да се приеме, че е „около 20 000 лв.“. Не могат да бъдат споделени възраженията, че размерът на сумата бил подсказан на свидетеля от полицейските служители. Всички обстоятелства, за които Ж. И.говори са възприети или лично от него, или от твърденията на подсъдимия А. пред свидетеля. В този смисъл са неоснователни и възраженията, че свидетелят нямало как да знае подробностите, които е разказал по време на двата си разпита, освен ако същите не му били съобщени от полицаите.

Защитата се позовава на публикация в електронното издание „***“, за да опровергае достоверността на показанията на Ж. И. на досъдебното производство. По дело е приложена разпечатка от интервю пред споменатата медия, в което е записано, че Ж. И. твърди, че дал показанията си под полицейски натиск.

Възраженията са неоснователни. На първо място цитираната разпечатка от интервю доказва единствено собственото си съществуване. Същата не е доказателство, че в интернет пространството има такава публикация. Същата не е пряко доказателство за това, че свидетелят Ж. И. действително се е явил и заявил пред медията горните обстоятелства. Второ - на свидетеля И. беше предоставена предвидената от закона процесуална възможност пред съда и страните да депозира верните, според него, показания. Към наведените от първия съд доводи, които изцяло споделя, настоящата инстанция следва да добави още и това, че свидетелят Ж. И. няма задоволително обяснение по какви причини след като е искал да се отрече от дадените показания не се е обърнал към полицейските власти, пред които са били депозирани, а се е насочил към конкретна медия.

Процесуалното поведение на свидетеля, обаче, категорично опровергава декларираната готовност да свидетелства по делото. До момента, в който беше получена информация за това, че свидетелят И. е задържан от*** власти, същият не можеше да бъде намерен, за да бъде призован. В прочетените по-горе показания, още в началото, Ж.И. твърди, че няма постоянен адрес, но връзка с него можела да бъде осъществена чрез съпругата му, която винаги знаела къде живее е какъв телефон ползва в момента. Във всички върнати по делото призовки, изпратени на адреса на семейното жилище, съпругата на подсъдимия отбелязва, че няма връзка със свидетеля Ж. И.. При това положение изразената готовност на този свидетел лично да се яви пред съда следва да се приеме за декларативна и израз на желанието му на практика да избегне разпита му като свидетел по настоящото дело.

Казаното до тук дава категорично основание на съда да не възприеме защитната теза, че свидетелят Ж. И. не говори истината. По делото е налично още едно категорично доказателство, че свидетелят Ж. И. добросъвестно разказва известните му факти по делото на досъдебната фаза. По отношение на същия са прилагани специални разузнавателни средства, в резултат на които са изготвяни веществени доказателствени средства, съдържащи аудио - запис и протоколи със съдържанието на проведените от него телефонни разговори. В записа под № 20, проведен на 09.01.2016 г. в 06:15:41 ч. И. говори с лице от женски пол, което нарича „А.“, където свидетелят казва: ,,... Ти не разбра ли цялата система каква е? Нали знаеш, че Д. удари циганите в гр. П.?“. Свидетелят казва също: ,,И са ме следили през цялото време. Откакто сме се прибрали с теб, още от границата, там са ме прихванали.... Мисълта ми е, че като ходих онзи ден до гр. С. и със жена ми, нали, с мен и се връщаме, и на връщане точно се качиха Д. с оня другия и ни удариха два буса. Нали ти казвам, суркаха по земята. Чудо!“. На въпрос на жената: „Къде е Д.?“, свидетелят Ж.И. отговаря: ,,Е, къде да е? Нали знаеш къде? Скоро няма и да го видиш.... Ами няма ... Тази стрелба там на този С., там на тия мангали ... А те са сериозни хора и дават пара-мара ... Тези с грабеж и оръжие с простреляни хора ...“. СПС е било възпроизведено при разпита на Ж. И. пред настоящата инстанция, като свидетелят не е оспорил провеждането на този разпит и съвместното си пътуване с А., но е дал изключително неправдоподобни обяснения за източника на информацията, която споделя със събеседничката си.

Ако защитата, макар и неоснователно, без да има каквито и да било доказателства за това, твърди, че свидетелят Ж. И. е дал показанията си на досъдебното производство под натиск, то за съдържанието на цитирания телефонен разговор няма основание да се поддържа такава теза. Пред своята позната, свидетелят Ж. И. отново твърди за въоръжен грабеж, извършен от А. и други, при който е пострадал „С.“, очевидно визирайки инкриминирания по делото грабеж, за извършването на който Ж. И. знаел още при планирането му от поде. В. А. и впоследствие от разказа на подсъдимия Д. А..

На практика, обаче, се прави възражение че и тези изявления на свидетеля Ж. И. в телефонния разговор, били режисирани, тоест той знаел, че разговорите му се записват и умишлено, под полицейски натиск, потвърдил казаното и при разпитите си. Такава една теза не намира опора в нито едно от доказателствата по делото и не може да бъде споделена. Напротив, данните по делото сочат друго. Прилагането на СРС е започнало от 06.01.2016 г., тоест още преди задържането на свидетеля Ж. И. и няма как да се приеме, че то е направено с цел да се инсценира определено поведение от страна на свидетеля и да се запишат изгодни за обвинението негови неверни твърдения.

Съдът не сподели и доводите, че достоверността на показанията на свидетеля Ж. И. била компрометирана от самото обстоятелство, че същият бил задържан по време на разпитите. Възприемането на това становище би означавало никое задържано лице да не може да бъде свидетел. Българското наказателно - процесуално право съдържа редица гаранции за защита правата на свидетелите и нито едно ограничение, свързано с това дадено лице да не може да бъде разпитвано като свидетел по време на задържането му, независимо на какво основание. При разпитите на свидетеля Ж. И. са му разяснени правата и задълженията и същият доброволно е подписал протокола за разпит от разследващия орган. Още по-малко съмнение за натиск върху свидетеля може да има по време на разпита му пред съдия.

Във връзка с показанията на свидетеля Ж. И. са и показанията на неговата съпруга, свидетелката Г. И..

Същата е разпитана в съдебно заседание на 12.01.2018 г. пред ОС. Свидетелката твърди, че се намира в стрес от изживяното след задържането й заедно с нейния съпруг, поради което не си спомня обстоятелствата по делото. С оглед тези й твърдения са прочетени показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство, както и тези, дадени пред съдия по ЧНД № 23/2016 г. на ОС – П..

Показанията на свидетелката И. са в унисон с тези на свидетеля Ж. И.. Има два основни съществени пункта в нейните твърдения. Единият е, че подсъдимият Д. А. е търсел съдействие от свидетеля Ж. И. за напускане на страната. Свидетелката потвърждава това обстоятелство и при двата си разпита. При това същата обяснява, че била учудена от искането на подсъдимия А., доколкото пътуването извън пределите на страната принципно е свободно за всички граждани на Република България. Когато попитала съпруга си защо му е на А. такова съдействие, Ж. И.лаконично обяснил, че А. се бил забъркал в някакви неприятности.

Другото съществено в показанията на тази свидетелка е потвърждението на обстоятелството, че свидетелят Ж. И. няма постоянен адрес в И., където работи, както и че много често сменя телефонните номера, от които се обажда на съпругата си. Това обстоятелство беше посочено по-горе във връзка с отказа на свидетеля Ж. И. да даде показания пред настоящия съдебен състав и твърденията му, че бил на разположение на съда и желаел да свидетелства лично, които още веднъж се установява, че са декларативни и на практика зад тях стои нежеланието на свидетеля да депозира показанията си пред настоящия съдебен състав.

Настоящият съд намира, че отчете значимостта на показанията на свидетеля със запазена в тайна самоличност свидетел с идентификационен номер № ***, както и тези на свид. Ж. И. като важен елемент от доказателствената съвкупност. В посочения по-горе смисъл първият съд е отбелязал, че при среща на свидетеля Ж. И. с подсъдимия Д. А., последният е направил извънпроцесуални уличаващи го признания за процесното престъпление и мотива за това. Обяснимо е, че показанията на този свидетел са били сериозно оспорвани като за тяхната процесуална допустимост и за кредитирането им за достоверност. Действително първият съд се е занимал с част от възраженията на защитата в тази насока, но настоящият следва да коментира доводите, които защитата е направила пред въззивна инстанция във връзка с възникналата процесуална ситуация, при която свидетелят е бил допуснат до преразпит, в който е отрекъл да има познания за факти и обстоятелствата, свързани с предмета на делото, включително и да е информирал полицията за прочетените от досъдебното производство обстоятелства. Наред с това следва да се коментира във връзка с разпита на анонимния свидетел под № *** пред настоящата инстанция доколко е било необходимо самоличността му да бъде запазена в тайна и доколко такава необходимост е съществувала, тъй като при провеждането на разпит в подобен формат подсъдимите се лишават от възможността да оспорят почтенността на свидетеля, разпитан като анонимен, което също така ще бъде коментирано в решението на настоящата инстанция.

На първо място използването на показанията на анонимни свидетели не е в противоречие в изискванията на НПК и в частност с изискванията на справедливия наказателен процес. Следва да се припомни принципното положение, че действително от една страна задължение на свидетеля е да свидетелства, но от друга страна и държавата има задължение да предпази свидетеля от неправомерни посегателства, свързани с изпълнението на това задължение. Запазването в тайна самоличността на свидетеля се явява средство за защита на един от участниците в наказателното производство, което води до ограничаване на правата на друг – обвиняемия (/подсъдимия). За това при приложението на института на свидетеля с тайна самоличност следва да се търси баланс между, правото на свидетеля на живот и неприкосновеност, от една страна и правата на обвиняемия в наказателното производство. В конкретния случай органът на процесуално ръководство в досъдебната фаза на процеса – прокурорът е приложил института по чл. 123, ал. 2, т. 2 НПК, като е приел, че са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота и здравето на свидетеля, на неговите близки, на неговите възходящи, низходящи, братя и сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. Опасността за свидетеля, която може да бъде пряка или опосредена, да има конкретно измерение, а не да става въпрос само за общо опасение. При преценка на наличието на основанията за защита следва да се съобразяват и обстоятелствата, свързани със спецификите на престъпната дейност, личните характеристики на обвиняемите (подсъдимите) и важността на свидетелските показания за разкриване на престъплението. Критерият на законодателя за наличието на сериозна опасност за живота и здравето на свидетеля и/или на негови близки в случая е бил напълно покрит, включително и по наднационалния стандарт, изводим от практиката на ЕСПЧ. Така например по делото Доорсън срещу Холандия, съдът е приел, че предвид типичното поведение на дилърите на наркотици за заплаха и насилие спрямо свидетелите за тези свидетели винаги съществува опасност. На практика съдът в Страсбург е презумирал застрашеността на свидетелите по дела за разпространение на наркотици без да изисква конкретното й установяване с убедителни доказателства. По делото Кок срещу Холандия само защото подсъдимият е бил осъден за незаконно притежание на оръжие и взривни вещества, е бил направен изводът, че това може да бъде възприето като заплаха и е допустимо използването на анонимни свидетели. В този смисъл цитираните решения обвързват наличието на опасността за свидетелите с вида и тежестта на престъплението, личността на извършителя, както и конкретните обстоятелства по делото. Само за някои престъпления, свързани с организирана престъпност, търговия с наркотици и прочие, опасността  може да се презумира. С това настоящата инстанция намира, че в конкретния случай причините за анонимността на свидетеля с идентификационен номер *** е била напълно оправдана и достатъчна, за да им бъдат предоставени мерките предвид разследваната високопрофилна дейност, данните за предходните осъждания на подсъдимите Ф. К. и В. А., достъпът им до незаконно притежавани оръжия. Спазени са били и особените правила за разпит на свидетеля със запазена в тайна самоличност, като законосъобразно е бил приложен общият ред. Настоящият съд намира, че в случая, при подробен анализ на показанията на свидетеля със запазена в тайна самоличност, се налага изводът, че същият дава сведения за факти и обстоятелства, които е възприел лично, като същите са пряко относими към предмета на делото. Настоящият съд намира, че показанията на анонимния свидетел (с идентификационен номер ***) на подготвителната фаза следва да бъдат кредитирани, тъй като по делото са налице и други доказателствени материали, които подкрепят определени аспекти от тези показания, за което ще стане въпрос подробно, като в случая следва да се разчита и на съобщеното от анонимния свидетел при изводите си за авторството и вината на съпроцесници без последните да са с решаващо значение. Действително коментираните показания на анонимните свидетели под №*** възпроизвеждат предпроцесни изявления на подсъдимия А., като в случая следва да се държи сметка и за разпоредбата на чл. 116 от НПК съгласно която присъдата не може да почива само на самопризнание, като без значение за посочената норма е обстоятелството дали се касае за съдебни или извънсъдебни самопризнания. В случая, обаче, извънпроцесуалните признания на подсъдимия А. се подкрепят и от множество други доказателства и доказателствени средства. Ето защо, направените от подсъдимия А. вербални извънпроцесуални признания пред анонимния свидетел под № *** следва да бъдат ползвани по делото. Настоящият съд намира, че показанията на свидетеля са били събрани по надлежния процесуален ред, като настоящата инстанция не е установила свидетелят със запазена в тайна самоличност да е бил разпитан едновременно като явен и като таен свидетел по делото. За посочените обстоятелства съдът следи служебно, за да не се достигне до процесуална ситуация, при което излюзорно се създава представа, че подкрепящите обвинението свидетели са повече от реално съществуващите лица.  Освен това при разпита на свидетеля с идентификационен номер № ***, извършени в настоящото съдебното производство в пълна мяра са били гарантирани правата на подсъдимите по чл. 6, т. 3, б. „д“ от ЕКПЧ.

Във връзка с отчетената процесуална ситуация следва да се направят и няколко принципни уточнения за съдебната практика и разпоредбите за НПК.

Действително в посочения от защитата смисъл, е налице  принципното положение, че съгласно чл. 124 от НПК обвинението и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели с тайна самоличност. Преди изменението на разпоредбата на чл. 177, ал. 1 НПК с пар. 22, т. 1 ЗИД на НПК, ДВ бр. 32/2010 г. е била изключена възможността обвинението и присъдата да се основават само на данни от специални разузнавателни средства, както и само на тях и на показанията на свидетели с тайна самоличност. След въвеждането на това изменение, което е било неуспешно оспорено пред КС, е била запазена забраната за поддържане на обвинението и постановяване на осъдителна присъда само въз основа на съвкупност от СРС, но е отпаднала изричната забрана за съчетаването на данни от СРС и свидетели с тайна самоличност.

Видно от решението на Конституционния съд № 10/2010 г. по к. д. № 10/2010 г. (обн. ДВ, бр. 80 от 2010 г.) измененията на чл. 177, ал. 1 от НПК напълно съответстват на международните договори, по които България е страна, като КС приема, че следва да бъдат съобразени сходните по съдържание разпоредби на чл. 6, т. 1, изр. 1 ЕКПЧ и чл. 14, т. 1, изр. 1 от МПГПП. Те изискват всяко лице при наличието на наказателно обвинение да разполага с правото на справедливо и публично разглеждане на неговото дело от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Релевантни към конституционния спор, според КС, са и правилата по чл. 6, т. 3, б. “д” от ЕКПЧ и чл. 14, т. 3, б. “е” от МПГПП, отнасящи се до правото на обвиняемия да участва в разпита или да изисква разпит на лицата, които свидетелстват против него, както и да изисква призоваването на свидетелите на защитата при същите условия. Необходимо е да се отчита и съответната практика на ЕСПЧ.

Както сочи КС, полагайки основите на справедлив наказателен процес Конституцията се въздържа да придаде различна сила  на отделните видове доказателства и доказателствени средства или да установи такива с предварително определена сила. Единственото изключение е предвидено по чл. 31, ал. 3 от Конституцията, която не допуска осъждане само въз основа на направено самопризнание. КС намира този подход за оправдан, защото, чрез него от една страна се намалява риска от съдебна грешка, базирана например на поемане на чужда вина, а от друга – във всички останали случаи се съхранява правомощието на съдебните органи, най-вече на съда да вземат решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, без ограничение на доказателства и на предварително определената доказателствена стойност, включително и за обвързани от предварително разграничение на доказателства с по-голяма сила и доказателства с по-малка сила. Видът и особеностите на използваните процесуални средства за доказване не могат формално и изкуствено да предопределят дали някои от тях заслужават повече доверие. Според Конституционния съд това разбиране е в интерес на доброто правосъдие и съответства на здравия разум, защото рискът от манипулиране на веществено доказателствено средство (видеозапис, звукозапис, фотоснимка и т. н.), изготвено по реда на специалните разузнавателни средства е сходен с риска от манипулиране на всяко друго аналогично по характер веществено доказателство. Същото е прието, че важи и за свидетелските показания, тъй като без цялостен анализ на събрания доказателствен материал не би могло отнапред да се приеме различна степен на достоверност на свидетеля с тайна самоличност в сравнение в всички останали свидетели. КС сочи, че освен изключението по чл. 31, ал. 2 от Конституцията няма друго конституционно основание за предварително придаване на различна сила на отделните видове доказателствени средства.

КС добавя още и това, че ЕСПЧ и практиката по въпроса за доказателствената тежест на СРС, включително служител под прикритие е единствено във връзка със спазването на изискването за справедливо разглеждане на делото по смисъла на чл. 6, т. 1 ЕКПЧ. Постановените от него решения разглеждат основния проблем от гледна точка на процесуална допустимост на СРС и тежестта на показанията на служителите под прикритие, когато липсват други доказателства в подкрепа на обвинението. Релевантни към предмета на конституционното дело са само актовете от втората група. По тях ЕСПЧ приема, че в рамките на неговите правомощия е да проверява доколко в светлината на чл. 6 от ЕКПЧ проведената наказателна процедура е била честна от гледна точка на участниците в процеса. Пак там (в цитираното решение на КС) се сочи, че като ръководен принцип ЕСПЧ приема, че доказателствата следва да бъдат събирани и проверявани в хода на публично съдебно заседание в присъствието на обвиняемия и при отчитане на правото му да разполага с реални възможности да се противопостави на тезата на обвинението в контекста на състезателното начало. По изключение отклонения от този принцип са позволени, но само ако справедливият процес изисква балансиране на интересите на защитата с интересите на другите участници в процеса, каквито биха могли да бъдат интересите на застрашените свидетели. На тази основа няма основание за изключване на допустимостта на разпита на свидетел, чиято самоличност остава в тайна за страните по защитата. В този случай, обаче, наистина е ограничена възможността да се установява, че свидетелят не е надежден и показанията му не са достоверни. Затова разпоредбата на чл. 6, изр. 1 и т. 3 б. „д“ от ЕКПЧ, а с оглед на сходството в съдържанието и аналогичните разпоредби на чл. 14, т. 1 и т. 3 б. „е“ на МПГПП изискват пречките, с които защитата се сблъсква да бъдат компенсирани в достатъчна степен от процедурата, която е предписана за съдебните органи (освен горепосочените решения Доорсън и Кок, са цитирани още и решенията по делото  Ван Мехелен, решение по делото Роу, Дейвис, Джаспър и Фит срещу Великобритания, Костовски срещу Холандия и Едуардс и Луис срещу Великобритания). Такава необходима компенсация е прилагане на правилото показанията на тайните свидетели да бъдат подкрепени от други, различни по вид доказателства, като предпоставка за постановяване на осъдителна присъда.

Установеният в чл. 6, т. 1 ЕКПЧ ръководен принцип на справедлив процес налага необходимостта от събиране и проверка на доказателствата в хода на публично съдебно производство в присъствието на подсъдимия, с негово активно участие и при предоставена му възможност за противопоставяне и оспорване на обвинителната теза в контекста на състезателното начало. Отклонения са позволени при отчитане на баланса на интереси на защитата и интересите на останалите участници, каквито са анонимните свидетели. Създадените ограничения на обвиняемите, а в последствие подсъдими лица при провеждане на разпит на лице с тайна самоличност, свързани със затруднения да докаже, че изслушаният свидетел не е надежден и депозираният от него разказ индикира  недостоверност, изискват процесуалните пречки, с които защитата се сблъсква, да бъдат преодолени чрез предписаната процедура. Такава компенсация е въведена с нормата на чл. 124 от НПК императивно правило, показанията на свидетели, дадени по реда на чл. 141 и чл. 141а от НПК да бъдат подкрепени от други, различни по вид доказателства, като предпоставка за постановяване на осъдителна присъда, което настоящият съд се е съобразил. В този смисъл е практиката на националните съдилища (решение № 626 от 29.12.2011 г. по н. д. № 2751/2011 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение № 60 от 09.04.20129 г. по н. д. № 235/2019 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение № 26 от 07.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 1626/2015 г. на ВКС, ІІ н. о., и др.).       

Във връзка с горното ще бъде цитирано и делото Саркизов срещу България, съобразно което правата на жалбоподателя по чл. 6 не са били неприемливо ограничени и те са били в състояние да участват ефективно в производството. В националното производство показанията на три свидетели със запазена в тайна самоличност са били прочетени в съдебното заседание поради невъзможност да бъдат открити и да бъдат непосредствено разпитани от съда. Съдът в Страсбург е приел, че нарушение на чл. 6 би се осъществило, когато няма основателна причина за неосигуряването на свидетеля за разпит, дори когато показанията на един отсъстващ свидетел не са единствени или от решаващо значение. При обстоятелствата по конкретното дело пред ЕСПЧ срещаните от защитата трудности във връзка с анонимността, предоставена на тези свидетели са в достатъчна степен балансирани от процедурите, следвани от органите на съдебната власт. По-специално анонимните свидетели по делото Саркизов  на ЕСПЧ са били разпитани в досъдебното производство пред съдия, като веднага след разпитите е била предоставена възможност на жалбоподателя  и техните адвокати да задават въпроси на свидетелите и да поставят под съмнение достоверността на показанията им. В настоящия случай на защитниците и подсъдимите е била предоставена тази възможност, като те пълноценно са се възползвали от правото си да оспорят твърденията на анонимните свидетели. Тук е мястото да се отбележи, че разпитът на анонимен свидетел № *** са били проведен на подготвителна фаза в процесуален момент, когато подсъдимите не са имали статут на обвиняеми лица. Следващият разпит на свидетеля с идентификационен номер *** е бил осъществен пред настоящия съд, като защитата и подсъдимите са се ползвали пълноценно от възможността да зададат писмено въпроси. Следва отново да се припомни, че по-горе настоящият съд прие, че конкретното дело действително касае правна квалификация, която е свързана с използване на неправомерно притежавано огнестрелно оръжие и тежко криминално деяние, поради което според стандартите на ЕСПЧ, опасността за свидетелите по подобни казуси се презумира по всички демократични стандарти и ограничението на правата на подсъдимите е пропорционално на обществения интерес и е било компенсирано от други възможности за участие в разпита на свидетеля. В случая не става въпрос за ползване на непроверима информация за криминалните занимания на даден кръг лица, а за изпитваното от свидетеля чувство и причините за това. Не може да постави под съмнение тежестта на извършеното и криминално ангажираните лица, което има презумптивно застрашаващ характер за свидетели, които биха насочили разследването.

Във връзка с последното следва са се посочи, че съгласно Статистическите данни за престъпността на Евростат, които се представят по официалната информация за регистрирани от полицията престъпления (престъпни деяния) в Европа през 1998 г. в България е имало регистрирани 381 убийства, през 2002 г. – 255, през 2003 г. – 247, през 2005 г. - 196, през 2006 г. – 193 и през 2007 г. – 169, като е била отчетена годишна промяна за периода – намаляване от 9 процента. За 1999 – 2001 г. данни не са били предоставени от държавата ни. В посочените статистически данни е бил изведен отчет и за честота на тези престъпления, при уговорката че в данните не са били включени опитите за убийства, за честота на престъплението убийство на 100 000 души от населението на всяка държава. При сравнителен преглед на визираната статистика са били очертавани следните цифри за периода по отношение на  честотата на престъплението убийство на 100 000 жители, както следва: България – 2,37, Сърбия – 2,24, Черна Гора – 3,05, Испания – 1,12, Холандия – 1,6, Гърция – 1,05, Швеция – 1,05, Германия – 0,90, Австрия – 0,64 и т. н. За периода 2008—2018 г. е публикувана отделна статистика, като данните за страната ни са следните: за 2008 г. – 172 убийства, 2009 г. – 150, 2010 г. – 148, 2011 г. – 128, 2012 г. – 141, 2013 г. – 109, 2014 г. - 112, 2015 г. – 126, 2016 г. – 79, 2017 г. 95, 2018 г. – 92 убийства. Последните данни сами по себе си говорят за намаляване на конкретно цитираните явления, но от друга страна и за относителната им трайност като величина в посочените времеви периоди. Същевременно в ресурсната база-данни на Евростат са били публикувани и данни за осъществените нарочни статистически изследвания върху броя и особеностите на престъпленията, осъществени с огнестрелни оръжия поради спецификата на подобни явления. Резултатите от същите са били публикувани по съответния ред. Наред с това в официалния сайт на Международния валутен фонд са били публикувани данните на Европейската комисия, съгласно които незаконната търговия с оръжия е една от важните области в разследванията на Европол. През 2014 г. Агенцията за сътрудничество в областта на правосъдието е имала данни да наличието на почти половин милион изгубени или откраднати огнестрелни оръжия на територията на ЕС. Според цитираните доклади на Европейската комисия и Европол незаконната търговия с оръжия генерира между 125 милиона до 236 милиона евро в световен мащаб, което представлява приблизително 10 до 20 процента от общата легална търговия с огнестрелни оръжия. Статистическите данни по Евростат и специалните публикувани доклади, които са фокусирали извършването на престъпления с огнестрелно оръжие. В различни европейски държави от ЕС, при които е било използвано огнестрелно оръжие, сами по себе си разкриват високата обществена опасност на подобни посегателства и тяхната морална укоримост от гледна точка на обществото. Отделно от горното, за съжаление опасенията на свидетеля със запазена в тайна самоличност, на практика са били потвърдени от споделения от него опит за респектирането му преди разпита пред настоящата инстанция, без този свидетел да има каквато и да е било вина за мудността на разследването и установяването на кръга от лица, съпричастни към процесното убийство. Следва да се приеме, че отказът му да говори като явен свидетел не е израз на някаква фриволност, включително и в контекста на обстоятелството, че обективно замесените в престъплението лица, са останали недосегаеми в продължителен период от време, като не всички са били издирени и установени от полицейските власти. Всички житейски събития дават правдоподобно обяснение на това защо свидетелят със запазена в тайна самоличност предвид несигурностите на гарантираната му защита и неблагополучията на разследването, прави неуспешен опит пред въззивния съд да омаловажи заявеното в хода на разпита си от подготвителната фаза във връзка със случая, като прикрие уличаваща подс. А. информация. В горния смисъл свидетелят под №***, макар да твърди, че не е бил повлиян от „предупреждението“ да внимава какво ще говори пред апелативния съд реално проявява тенденция в разпита си да омаловажи даннитие, които е съобщил първоначално за това дали подсъдимият А. е бил изцапан с кал и отрича А. да е правил пред него извънсъдебни признания непосредствено след деянието при все да потвърждава споделената от А. информация за спирането им от полицейски патрул. Настоящият съд намира, че при възникналата ситуация следва да възприеме с кредит на доверие заявеното от свидетел под № *** на подготвителната фаза на процеса за тези обстоятелства. Информацията, която е споделил тогава свидетелят, с посочен източник подсъдимият А. детайлно съответства на реално случилите се събития, включително и разпита на пострадалите свидетели за събитията и предмета на престъплението. Освен това кореспондира по основните си параметри с друго направено в непринудена обстановка самопризнание на А., но вече пред свид. Ж. И., който в досъдебното производство подробно е споделил за същото в разпита си пред съдия. В крайна сметка отричането на този свидетел от заявеното на подготвителната фаза, може да намери обяснени е и във връзка със спецификата на делото, чийто предмет в сериозна степен засяга обществените интереси, тъй като е разследвана високопрофилна организирана престъпност, чието неразкриване съществено подронва доверието на гражданите в държавността и възможностите на институциите да й противодействат.

Настоящият съд намира, че показанията на свидетелите Ж. И. и на свидетеля със запазена в тайна самоличност от досъдебното производство, в които възпроизвеждат съобщена им от А. информация за участието на последния наред с други лица в извършения въоръжен грабеж, следва да се ползват като част от доказателствената съвкупност при установяване на релевантни за делото факти и обстоятелства. В показанията си тези свидетели възпроизвеждат направеното независимо пред всеки един от тях признание на подсъдимия Д. А. за извършеното процесно престъпление. Показанията на свидетелите по тези пунктове, приобщени чрез прочитането им от подготвителната фаза, следва да бъдат възприети изцяло за извънпроцесните самопризнания, като информацията за  проведените разговори на всеки един от свидетелите с подс. А., както и за отправеното първоначално дори към самия Ж. И. предложение за участие в грабежа от страна на подс. В. А., както и за изтъкваните очаквания на последния пред Ж. И. за размера на очакваните суми, което добре се вписва в контекста на изразеното пред свидетел под № *** недоволство на А. от размера на предмета на престъплението, който е бил реално получен и съобщен твърде точно от последния пред двамата свидетели.

Това признание на подсъдимия Д. А. и в двата случая е било направено в рамките на проведени със свидетелите житейски и приятелски непринудени разговори, които са част от цикъла на живота, като разговорите в никакъв случай не са били насочвани и ориентирани нито от анонимния свидетел към уличаваща подсъдимия информация, нито такава насока е била давана от свид. Ж. И.. Самият А. спонтанно е направил самопризнания и е дал информация за обвинението. Сведенията на подсъдимия А. за реализирането на грабежа са били дадени пред двамата свидетели на различно място, но все в среда, която е била избрана по тяхно собствено желание, съобразно преценката на свидетелите и подсъдимия А., като отношенията между двамата свидетели и А.  не са били от такова естество, по силата на което да повлияят на нагласите на А. или да му наложат определено поведение. Срещите са в приятелски кръг между познати, като се касае за търсене на услуги в такъв кръг от страна на А., при което е била споделяна информация за разследваните събития, която може да бъде възпроизвеждана чрез показанията на Ж. И. и анонимния свидетел,. Сведенията на А. пред посочените лица не са били дадени при условия, при които последният е бил преднамерено предразполаган към разказ на разследваните събития от страна на свидетелите. При преценка на показанията на свидетелите И. и анонимния свидетел от подготвителната фаза, по отделно и в съвкупност с оглед на цялостния доказателствен материал по делото, съставът на въззивния съд приема, че тези показания могат да се ползват с кредит на доверие, тъй като са изчерпателни, последователни и в логическа връзка, както при самостоятелния им прочит, така и в контекста на цялостната доказателствена маса. Житейските събития детайлно подкрепят данните, съобщени от свидетелите на подготвителната фаза. Съобщената пред свидетеля И. и анонимния свидетел информация във връзка със събитието с източник само подсъдимия А., като Ж. И. сочи и за оправеното му предложение от страна на В. А., с което лично запознава подс. А.. Общото е, че предоставените сведения пред съответните свидетели от подсъдимите са характерни все за близки и доверителни взаимоотношения, като източникът на информацията е свеждал до знанието на свидетелите каквото прецени, но същата не е обективно невярна, нито противоречива, тъй като все се отнася до взаимоотношения и ангажименти, които са били реализирани в обективната действителността. 

Тук е мястото в настоящото изложение въззивният съд да изгради становището си по отношение на доводите на защитата, релевирани и пред първия съд по повод оплакванията, че са били ползвани показанията на  свид. Ж. И. по делото, които са производни и чрез тях по недопустим начин в процеса са били релевирани факти и обстоятелства, като е била цитирана и съдебна практика в тяхна подкрепа. Първият съд действително е дал подробен и аргументиран отговор на тези възражения като настоящата инстанция изцяло споделя застъпените от инстанцията доводи, поради което няма да ги преповтаря дословно.

В допълнение към казаното от първия съд, следва да се посочи, че решението по делото „Димитър Митев срещу България“, което засяга въпроси, свързани с проведени полицейски беседи в отсъствието на защитник. Настоящата инстанция споделя и цитираната от защитата практиката на ВКС, във връзка с допустимостта на разпитите на полицейски служители, които са присъствали на извършването на действия по разследването като  компетентен орган, като самопризнанията, които са били направени в подобни случаи пред полицейски служители не могат да послужат да обосноваване на наказателната отговорност на привлечените лица (в този смисъл е формираната трайна практика на касационнната инстанция, застъпена например в решение № 33/03.04.2019 г. по н. д. № 947/2018 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 129/23.05.2017 г. по н. д. № 264/2017 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 147 от 09.10.2018 г. по н. д. № 737/208 г. на ІІІ н. о. на ВКС). Действително от тези решения става ясно, че самопризнания, въведени по посочения ред, могат да послужат единствено за установяване на възможности да събиране на доказателествени източници чрез способите и средствата на процеса, но не и да осъждането на подсъдимия.  Вярно първият съд е посочил, че извънпроцесуалните изявления на привлеченото към наказателна отговорност лица могат да се възприемат за пълно или частично самопризнание на съпричастността към престъплението, но тяхното доказателствено значение изрично е ограничено от разпоредбата на чл. 116 от НПК.

Посочената от страна на защитата практика, обаче, визира коренно различни лица и ситуации, пред които са били направени извънпроцесуалните изявления на подсъдимите. Безспорно е в конкретния  случай, че процесните самопризнания са били направени не пред подобни лица, а пред такива, които нямат никаква връзка с наказателното производство, тъй като се касае за свидетели, които се числят към близкия приятелски кръг, поради което не са налице ограниченията, поставени в преценката на подобни показания, поставени от цитираното от защитата дело „Димитър Митев срещу България“ и практика на ВКС. В подкрепа на това може да бъде цитирано например решение № 124 от 28.07.2016 г. по н. д. № 445/2016 г. на ВКС, ІІ н. о. В случая оценката на тези показания на свидетеля от страна на първия съд е била внимателна  и прецизна, поради което правилно е било прието, че депозираните от Ж. И. свидетелски показания на подготвителната фаза, които са устойчиви и дадени, както през разследващия, така и пред съди, са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Чрез тях е безспорно установено производно доказателство – признанието, чието включване в доказателствената маса, както е посочил първият съд, не цели подмяна на първични доказателства, а тяхната проверка.

В посочения вече по-горе смисъл, извършената от въззивния съд доказателствена оценка за достоверност и показанията на анонимния свидетел, не само не налага промяна във вече застъпеното от първата инстанция становище, а дори засилват концентрацията на обвинителните доказателства, тъй като чрез още един достоверен източник на информация се установява признание на А.за съпричастността му към процесния грабеж.

Ето защо, след проверка на начина, по който изявленията са стигнали до свидетелите със запазена в тайна самоличност, както и при спазване на забраната за подмяна на първични (оригинерни) с производни (деривативни) доказателства, настоящият съд намира, че е възможно ползването на изънпроцесуалните признания на подсъдимиs А. за обосноваване на неговата наказателна отговорност в случая чрез анализа им наред с всички обстоятелства и доказателствени източници по делото. В тази връзка може да бъде цитирано решение № 124 от 28.07.2016 г. по н. д. № 445/2016 г. на ВКС, ІІ н. о., решение № 475 от 08.12.2009 г. по н. д. № 528/2009 г. на ВКС, І н. о., решение № 65 от 10.04.2014 г. по н. д. № 47/2014 г. по описа на ВКС, ІІІ, където лица, възприели извънсъдебни признания на обвиняемия, както и изявления на починалия пострадал  могат да бъдат разпитвани като свидетели и техните показания могат да бъдат противопоставени на обясненията на подсъдимия.

Действително изнесените от тези свидетели информация възпроизвежда признания на подсъдим, които е направил пред тях след извършване на деянието. Освен това всеки от свидетелите е възприел пряко или опосредено и определени факти преди деянието, които са отражение на обективната действителност. Така например Ж. И. е получил и лично предложение от подсъдимия А. за участието в грабежа. Освен това достояние на свидетеля със запазена в тайна самоличност са станали и определени обстоятелства за подготовката на грабежа, като подсъдимият А. е провеждал конфиденциални срещи с още три лица, в това число и испаноговорящия Ф. К., като мобилните телефони на лицата са били оставени настрана на съхранение при анонимния свидетел. Репликите на подс. А. към анонимния свидетел да не се интересува от подробностите защо се е завърнал в страната ни и че „не напразно е дошъл“, също по един косвен начин подкрепят хронологията на събитията и установените данни за участието на тримата подсъдими в инкриминирания грабеж. Обясненията на подсъдимия А. са налице и като първични доказателства, поради което заявеното по отношение на него от страна на свидетеля с идентификационен номер *** и свид. Ж. И. може да се ползва като контролно доказателство по отношение на неговите обяснения, като според съдебната практика никога не е съществувала пречка производните  доказателства да служат и за проверка на преките, а в определени случаи, когато същите са недостъпни – и да ги заместят. 

Неоснователно се твърди от защитата и от подсъдимите, че свидетелят Ж. И. е бил принуден да депозира такива показания против подсъдимия А., уличавайки го по косвен път в инкриминираните събития. Във връзка с оплакванията следва да се отбележат няколко обстоятелства,  поради които същите не могат да бъдат споделени. Част от тях са били изтъкнати и от първата инстанция в посочения вече по-горе смисъл, като се споделят от настоящия съд. Ще се добави, на първо място, че съобразно практиката на ЕСПЧ – например по делото Феранти и Сантанджело срещу Италия, Съдът в Страсбург е приел, че ползването на доказателства, получени с принуда не е недопустимо в случаите, в които не налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ – на забраната за нечовешко и унизително отношение, ако са налице достатъчно гаранции, че тези доказателства ще бъдат проверени. Като такава гаранция в коментираната юриспруденция се сочи присъствието на адвокат по време на провеждане на полицейски разпит. В делото Х. срещу Австрия е било прието, че не е налице допуснато нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ, ако са били ползвани показанията на друг обвиняем или съучастник, на когото е обещана защита срещу наказателно преследване. И този случай изрично е било посочено като условие да не е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията, т. е на забраната за унизително и нечовешко отношение. В случая такова нито се твърди, нито са налице данни в подобна насока. В кориците на делото няма никакви данни за неподходящо отношение на полицейските служители спрямо Ж.И.. Показанията на И. от подготвителната фаза са били внимателно преценени. Няма никакви данни, че подбудите на И. да разкаже за това, което знае във връзка със случая е било продиктувано от упражняван неправомерен натиск върху свидетеля. Още по-малко са налице данни да е действал не по собствени подбуди. От друга страна показанията на този свидетел по фактите са последователни и категорични с ясно декларирана от този свидетел воля, като са устойчиви и в два поредни разпита на досъдебното производство, включително и пред съдия.

Настоящият съд намира, че показанията на свидетеля Ж. И.  от подготвителната фаза, както и показанията на анонимния свидетел следва да се ползват като част от доказателствената съвкупност при установяване на релевантни за делото факти и обстоятелства. В показанията си свидетелите възпроизвеждат направеното пред всеки един от тях признание на подсъдимия Д. А. за извършеното процесно престъпление. Това признание на е било направено в рамките на проведени житейски и непринудени разговори, които са част от житейския цикъл, като разговорите в никакъв случай не са били насочвани и ориентирани към уличаваща подсъдимия информация. Самият А. спонтанно е направил самопризнания и е дал информация за обвинението. Сведенията на подсъдимия са били дадени от последния двама на място и в среда, избрана по тяхно собствено желание, съобразно тяхната преценка, като отношенията между свидетелите и подсъдимия не са били от такова естество, по силата на което да повлияят на нагласите на подсъдимия и да му наложат определено поведение. А. е били преднамерено предразполагани към разказ на разследваните събития от страна на свидетелите.

Показанията на свидетеля М. М..

Защитата и подсъдимите се позовават на показанията на свидетеля М. М. за доказване състоятелността на тяхното алиби. Действително, в показанията си този свидетел потвърждава обясненията, дадени от тримата подсъдими. Съществена разлика между казаното от него и подсъдимите, обаче, има за обстоятелството колко време продължила проверката от полицаите на входа на гр. П.. За разлика от подсъдимите, които твърдят, че това отнело около час, свидетелят М. твърди, че проверката била около 20 минути. Точните думи на свидетеля на въпроса за това колко време продължила проверката и колко време стояли на едно място, са: ,,Доста, мисля, че поне 20 минути“.

С основание първият съд не е дал вяра на показанията на свидетеля М. М.. Доказателствата по делото сочат същия като съучастник в извършване на инкриминираното престъпление. Доказателство за това е казаното от подсъдимия Д. А. на свидетеля Ж. И.. Подсъдимият казал на свидетеля, че М. М. също е участвал при извършването на грабежа.

Друго доказателство е, че процесното деяние определено не е извършено при условията на внезапен умисъл. Същото несъмнено е предварително обмислено, планирано, подготвено и едва тогава приведено в изпълнение. Тази предварителна подготовка включва набелязването на жертвите, намирането на съучастници, снабдяване с оръжия, маски, екипировка, набелязването на подстъпа и маршрут за оттегляне. Осигуряването на транспорт безспорно е едно от ключовите действия по подготовката на това престъпление. Вън от всякаква адекватна преценка на ситуацията е при конкретните характеристики на извършения грабеж да се приеме, че извършителите са тръгнали със случаен превоз, едва ли не „на автостоп“. Във всички случаи свидетелят М. М. е бил наясно със ситуацията и е поне помагач, осигурил транспорта на подсъдимите. Дали той е един от маскираните, неустановени съучастници на подсъдимите е въпрос, с който съдът не е сезиран, поради липсата на обвинение против М.. А против кой и за какво да повдигне обвинение е прерогатив единствено на прокурора.

Показанията на свидетеля М. са пълно проявление на разпоредбата на чл. 121, ал.п 1 НПК, целят да защитят от наказателно преследване, както него, така и подсъдимите, поради което същите са недостоверен източник на информация по делото.

Огледите на местопроизшествие и веществените доказателства се оспорват и пред въззивния съд.

По делото са извършени общо четири огледа на местопроизшествието, както следва:

На 21.12.15 г., от 22.51 до 01.47 часа.

Обектът на огледа е описан така: ,,Местопроизшествието се намира в гр. П., в база дворно място с постройки, собственост на „***“ ЕООД с адрес ул. ,,***“ № ***. Дворът има обособен вход, представляващ метална решетъчна врата с две отваряеми крила, като е ориентиран към ул. ,,***“.

Поемни лица: С. А. М. и П. Н. Н.

Иззети веществени доказателства: Обект № 1 -  кабелна превръзка тип „свинска опашка“ - лента с дължина 0,37 м.; Обект № 2 - 1 кабелна превръзка тип „свинска опашка“ в затворено положение; Обект № 3 - намачкана скоч лента (тиксо) сива на цвят със залепени по нея парчета от вестник; Обект № 4 - 3 проби от кървави петна, иззети от алея; Обект №  5 - скоч лента; Обект № 6 - свинска опашка - лента; Обект № 7 -2 бр. свински опашки в затворено положение; Обект № 8 - 1 бр. гилза с дължина 38 мм; Обект № 9 - 1 бр. патрон с дължина 56 мм; Обект № 1О - патрон със зелена на цвят капачка, калибър 9 мм и дължина 22 мм; Обект № 11 - 1 бр. гилза с дължина 38 мм; Обект № 14 - 1 бр. гилза с дължина 38 мм.

На 22.12.15 г., за времето от 12.07 до 14.20 ч.

Обект: местопроизшествие на ул. ,,***“, сграда на лятна кухня.

Поемни лица: Л. Д. и Й. Ч.

Иззети веществени доказателства: Обект № 1 - 1 бр. Проектил; Обект № 2 - 1 бр. Проектил; Обект № 3 - 1 бр. парче от биологични следи - тъкан; Обект № 4 - 1 бр. Проектил; Обект № 5 - 1 бр. Проектил; Обект № 6 - 1 бр. Проектил; Обект № 7 - жълтеникав метал с неправилна форма; Обект № 8 - 1 бр. жълтеникав метал с неправилна форма; Обект № 9 - 1 бр. проектил иззет с част от крак на фотьойл.

На 23.12.15 г. за времето от 16.40 до 17.58 ч.

Обект: статична каравана,     паркирана  непосредствено до входа от външната страна на оградата на „***“ на ул. ,,***" № ***.

Поемни лица: Е. М. Д. и Д. К.Б.

Иззети веществени доказателства: Обект № 1 - кабелна превръзка тип ,,свинска опашка“ и Обект  № 2 - пластика от СИМ карта.

Иззети са също и дактилоскопни следи.

На 30.12.15 г. за времето от 10.00 ч. до 14.10 ч.

Обект: ул. ,,***" № ***, двор и лятна кухня.

Поемни лица: Д. К. и Д. С.Б.

Иззети веществени доказателства: Обект № 1 - 1 бр. гилза 9 мм; Обект № 2 - 3 бр. косми иззети от входната врата; Обект № 3 - 1 брой косъм, иззет от пода; Обект № 4 - 1 брой косъм иззет от червено-кафяво петно на пода на 2,30 м от входната врата; Обект № 5 - автомат „Калашников" АК - 47 с № *** - имитация.

 Показанията на свидетеля С. М. пред ОС, поемно лице, при огледа на местопроизшествието на 21.12.2015г.: ,,Работех като *** в охранителна фирма „***“ към онзи момент ... Пристигнахме на място, имаше екипи на полицията, имаше разследващи полицаи, вземаха отпечатъци. Ние не сме влизали в помещението, бяхме отвън пред помещението. ... Изчакаха нас, за да започнат да изземат отпечатъци. Обясниха ни какъв е случаят и влязоха в помещението ... На място го подписахме /протокола/ ... Прочел съм го, но нямам спомен какво пишеше ... Ние бяхме вън. Виждах какво правят полицаите вътре ... Нямам спомен дали съм прочел протокола за оглед. Мисля, че съм го прочел, но може и да са ми го прочели.“

Показанията на свидетеля П. Н. пред ОС, също поемно лице, при огледа на 21.12.2015 г.: ,,Работех тогава като *** в „***“ ... Като отидохме там полицаите ни обясниха, че е станал грабеж, някакво престъпление и ние трябва да останем за поемни лица. Останахме, подписахме документи, там гледахме някакви работи, имаше свински опашки ... Подписахме после документите и това беше ... Там, на самото място (ги подписахме) ... Отвън бяхме, в смисъл пред стаята ... В стаята не съм влизал, те не пускаха вътре“. На въпрос дали колегата му е бил вътре, свидетелят Н. отговаря: ,,Не. Не пускаха никой в стаята.“ ... И те вътре в помещението нещо си правеха и гледаха, и ако намереха нещо ни казваха: ,,Виждате ли това? Виждате ли това?“ На въпрос свидетелят дали си спомня дали е имал видимост към вътрешността на помещението, в което е извършван огледът, свидетелят отговаря, че не помни.

Показанията на свидетеля Й. Ч. пред ОС, поемно лице от огледа на 22.12.2015 г.: ,,Влязох вътре, криминалистите работеха, видях, че е разхвърляно, че има кръв, седях през цялото време и просто наблюдавах ... Да, девет на брой, девет куршума мисля, че бяха ... Бяха из цялото помещение на различни места.“ На въпрос дали си спомня къде са намерени и дали лично е възприел точно тези места, където са ги намерили, тяхното намиране, свидетелят отговаря, че си спомня, както и че в негово присъствие на друго място извън стаята проектили и гилзи не са намирани. На въпрос дали си спомня закачени на стрехата саксии, свидетелят отговаря: ,,Не съм забелязал, направи ми впечатление кръвта по пода. ... Не, оръжие не съм видял“ Свидетелят твърди, че лично е възприел всички моменти, в които са откривани проектили, като твърди и че лично е участвал при откриване на всеки един от проектилите. Впоследствие свидетелят обяснява, че личното му участие се състояло в това да наблюдава.

Показанията на свидетеля Л. Д. пред ОС, поемно лице при огледа на 22.12.2015 г. Това е свидетелят, който е свалил записите от местопроизшествието, след което е участвал като поемно лице в огледа.

Същият обяснява, че огледът бил извършен в отделна от основната сграда, която се намирала навътре в двора и била отделно от основната сграда. Свидетелят твърди, че е подписал протокола за оглед на мястото на извършване на огледа, както и че протоколът му бил предоставен да го прочете и той го прочел. Същият установява, че намерили проектили на няколко места, като всички били вътре в помещението. Твърди, че познава свидетелите С. С. и Е. Х. от участието си тогава в описаните събития и че тези свидетели не са присъствали на огледа. Свидетелят потвърждава и обстоятелството, че другото поемно лице - свидетелят Й. Ч. също е присъствал на мястото на огледа.

Показанията на свидетеля Д. К. пред ОС, поемно лице при огледа на 30.12.2015 г.: ,,Помня, че съм бил поемно лице ... Имаше кръв и патрони ... Имаше косми. Ние ходихме там при г-н С., на офиса на чичо С.. Не сме рода със С., обаче сме приятели ... Да, четох протокола преди да се подпишем.“ Свидетелят твърди, че има основно образование и може да чете. Твърди, че косми са намерени вътре на земята до масата. Кръвта била също долу на пода. Определя намерените косми като „дамска коса“. Поддържа, че в негово присъствие били намерени два или три патрона. Твърди, че работел във фирмата на С. С. като на място присъствал и свидетелят Д. Б.. Твърди, че свидетелят С. С. бил на мястото на огледа. Твърди, че полицаите снимали в барбекюто, което се намирало на двора, а той (свидетелят) се намирал отвън до вратата. Огледът бил извършен на дневна светлина, като вътре в помещението светели лампите. Свидетелят потвърждава, че на мястото на огледа е присъствала и свидетелката Е. Х.. Потвърждава, че и пред вратата на входа на барбекюто имало кръв, както и че протоколът бил съставен на двора където се намирал и самият свидетел.

Показанията на свидетеля Д. Б. пред ОС, поемно лице при огледа на 30.12.2015 г. Свидетелят си спомня, че е присъствал на действия, извършени от полицията, като полицаите им казали: .,Стойте настрана.“ и започнали да оглеждат. На мястото на огледа бил извикан от лице на име А. В., който го докарал с автомобил от с. З., заедно със свидетеля Д. К.. Свидетелят С. С. бил кум на чичото на свидетеля Б.. Свидетелят Б. познавал и свидетеля Т. Н.. Свидетелят твърди, че бил на двора, не е влизал в къщата и че били намерени кръв и косми. Свидетелят си спомня, че на мястото на огледа е имало малко сняг и на пътеката, и на двора. Свидетелят твърди, че не може да пише и чете и съответно не е чел протокола за оглед, като не си спомня дали някой друг му го е чел. Твърди, че не знае какво пише в протокола. Сочи като свой подписа под № 2.

 При анализ на изложените по-горе показания на поемните лица може да се направи обоснован извод, че при всички огледи, вкючително и тези на 21.12.2015 г. и 22.12.2015 г., са присъствали по две поемни лица, които са имали възможност и са наблюдавали действията на лицата, извършващи огледа, били са им показвани намерените предмети. Поемните лица се запознали със съдържанието на протоколите и подписали същите. При това положение следва да се приемат като напълно неоснователни всички възражения, че поемните лица присъствали само на двора, не могли да видят какво правят разследващите и на практика огледите и изземането на веществените доказателства били извършени без участието на тези поемни лица, които били само фигуранти. Обстоятелството, че присъстващите поемни лица не са били допуснати вътре в самото помещение, откъдето са изземали веществените доказателства по никакъв начин не опорочава извършените следствени действия. Това се е налагало именно, за да могат да бъдат запазени веществените доказателства и обстановката такава, каквато е намерена непосредствено след извършване на престъплението.

Неоснователни са и възраженията, че при извършване на изземванията на горните три дати не били взети мерки за недопускане евентуалното замърсяване на иззетите веществени доказателства, чрез привнасяне на допълнителни вещества по време на самия оглед. Във фотоалбума от огледа, извършен на 21.12.2015 г. на снимки 27, 29, 32, 33, 34, 39 се вижда, че лицето, изземащо веществените доказателства е с предпазно облекло, маска, ръкавици и калцуни върху обувките си. Няма как при това положение да се допусне твърдяното замърсяване. Още по-малко е възможно на мястото на извършване на престъплението, върху веществените доказателства, да попадне ДНК от подсъдимия К., който никога не е бил там, според неговите твърдения.

Всичко казано по-горе за огледите от 21 и 22 декември 2015г. важи с пълна сила и за огледа от 23.12.2015 г., като настоящият съд по-горе в изложението посочи съображенията си да приеме за законосъобразно  извършен и огледа на 30.12.2015 г., тъй като законът не предвижда образователен ценз за поемните лица.

Не могат да бъдат споделени оплакванията на подс. А. във връзка с фотоалбума към огледа от 30.12.2015 г., че се съдържали данни за свободен достъп до местопроизшествието. Касае се за произволни твърдения на подс. А., като само по себе си обстоятелството, че е била заснета и незапечатана врата, не налага подобен извод. Най-малкото, за да влязат в обекта и за извършат допълнителен оглед, е било необходимо участниците в същия да влязат в т. нар. „барбекю“. Наведените и пред настоящата инстанция доводи за липсата на задължителни реквизити на някои от протоколите за оглед на досъдебното производство, а именно номер на досъдебно производство, по което се извършва това процесуално действие, както и липсата на подобен реквизит н някои от разпитите на свидетели, не могат да бъдат споделени, тъй като не намират опора в закона. Първият съд е изложил подробни аргументи защо намира, че действията не са опорочени, като настоящата инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря, тъй като изцяло ги споделя. Още повече, че при цялостен преглед на материалите по делото, се установява от съдържанието на посочените реквизити, вкючително и от името на разследващия по делото, че протоколите са относими към настоящото досъдебно производство.  

Като неоснователни правилно първият съд е преценил и възраженията, че поемните лица не помнят всички обстоятелства по огледа - обстановката (например наличието на караваната до входа), както и конкретно всички иззети веществени доказателства. По същия начин е подходим и за възраженията, че в протоколите за оглед и тези за разпити на свидетели, в края на текста не бил поставян знак, който не позволява дописването на допълнителен текст, като настоящата инстанция няма какво повече да добави към вече изложените от първия съд аргументи, които изцяло споделя.

Пред въззивния съд се твърди отново, че дължината на „свинските опашки“, приложени по делото като веществени доказателства и тези, описани в протокола за оглед от 21.12.2015 г., са различни. Тоест представените пред съда не били намерените на местопрестъплението. Първият съд е извършил оглед на веществените доказателства кабелни превръзки, тип „свинска опашка“, с цел установяване на тяхната дължина и съответствието им с тези по протоколите за оглед на местопроизшествие, като подробно е описал своите констатации. Следва да се има предвид, обаче, че при огледа на веществените доказателства е бил направен опит за измерване на дължините на „свинските опашки“ без същите да бъдат изваждани от пликовете, в които са били запечатани при изземането им от местопроизшествието, доколкото вещите лица, изготвили заключението на ДНК – експертизата са посочили, че евентуалното разпечатване на пликовете, така пакетираните веществени доказателства биха били негодни за евентуално извършване на ново ДНК - изследване. Освен доводите на първия съд, които няма да преповтаря, настоящата инстанция намира, че в посочени вече по-горе смисъл е налице пълна проследимост на приобщените по делото материали, поради което възражението за несъответствие на иззетите и приложени по делото веществени доказателства кабелни превръзки, тип „свински опашки“  с тези от местопроизшествието, не се намира опора м материалите по делото.

Мястото на извършване на огледите също се оспорва пред  въззивния съд, като са представени и изискани документи от общинска администрация – кадастър и нотариална документация със скици от пострадалите. 

От страна на защитата и подсъдимите са правят и възражения, че в протоколите за оглед на местопроизшествие били посочени различни адреси, поради което не било ясно къде са извършени тези огледи.

Това възражение също не може да бъде споделено.

Както беше вече посочено, по делото са извършени общо четири огледа на местопроизшествието. В протоколите за оглед на три от датите е посочено, че адресът, на който се извършва огледа е ул. ,,***“ № ***. Това се отнася за дати 22, 23 и 30 декември 2015г. При първия оглед, обаче, непосредствено след получаване на сигнала за извършения грабеж, в протокола за оглед е посочено, че същият е извършен на ул. ,,***“ № ***.

Веднага следва да се припомни и подчертае отразеното и по-горе - пълното описание на мястото на огледа на 21.12.2015г. е буквално следното: „Местопроизшествието се намира в гр. П., в база дворно място с постройки, собственост на „***“ ЕООД с адрес ул. ,,***“ No ***. Дворът има обособен вход, представляващ метална решетъчна врата с две отваряеми крила, като е ориентиран към ул. ***". Тоест входът на имота се намира на ул. ,,***“, така както е посочено в останалите три протокола за оглед.

Към всеки от протоколите за оглед има приложен и фотоалбум от снимки, направени по време на огледа. Това обстоятелство, изготвянето на фотоснимки, съответно е намерило отражение във всеки един от протоколите за оглед. От фотоалбумите категорично се вижда, че огледите са извършвани на едно и също място.

Така във фотоалбума от 21.12.2015г. се виждат на снимка 11 входната врата и караваната до същата врата. Караваната я има в близък план и на сн. 3. На множество снимки се виждат части от общия план на интериора в помещението, където е извършен грабежът - това са снимки с номера 18 - 21, 24-30. На снимките от фотоалбума от огледа през деня на 22.12.2015 г. отново се вижда общ изглед от интериора - сн. 3 кожен диван и секцията, зад него, сн. 4 - маса за хранене, кожена гарнитура -   диван и два фотьойла, сн. 5 - кожената гарнитура, сн. 8 - дървени рафтове /секция/, сн. 24 - масата за хранене и дървена секция. На снимките от огледа на 23.12.2015г. на сн. 1 - караваната и двете крила на входната врата /входът на ул. ,,***“, сн. 2 и 3 - караваната. Впрочем на записа от охранителните камери се вижда, че извършителите на грабежа влизат именно през тази врата, след като първоначално влизат в караваната.

Вън от всякакво съмнение е, че всички огледи на местопроизшествие са извършени именно на мястото, на което е извършен процесния грабеж. Тоест това са огледи на местопрестъплението.

Този извод се подкрепя по един категоричен начин и от записите на камерите за видеонаблюдение на фирма „***“ ЕООД, на които се виждат входната врата и караваната, както и от заключението на видео - техническата експертиза, на които съдът ще се спре по-късно.

Действително съществен елемент от обективната страна на престъплението е мястото на неговото извършване. Време, място и начин на извършване - това са индивидуализиращите всяко деяние признаци. Безспорно обвинителният акт поставя началото на съдебната фаза на наказателния процес и очертава рамките на предмета на доказване. Вън от всякакво съмнение е също, че ясно и точно фактически формулираното обвинение е гаранция и предпоставка за пълноценното упражнявана на  правото на защита на привлечените към наказателна отговорност лица. В обвинителния акт се сочи като адрес на извършване на инкриминираното деяние ул. ,,***“ № *** в гр. П.. Същевременно, обаче, прокурорът индивидуализира и по друг начин местопрестъплението. Ето как точно е сторено това на страница втора от обвинителния акт: ,,В България обвиняемите А., А. и К. се срещнали и се разбрали да извършат грабеж в помещение, намиращо се на ул. ,,***“ № ***. Същото било собственост на фирма „***“ ЕООД. Фирмата се намирала в гр. П. на посочения по-горе адрес и разполагала с няколко сгради, офиси и помещение, което било използвано за барбекю. Отпред пред оградата на двора се намирала каравана за пазача на фирмата. В изпълнение на поставената задача, на 21.12.2015г., тримата обвиняеми, плюс друго неизвестно лице, се отправили към посочените по-горе помещения“. Тоест, обвинението твърди, че набелязаното  място на „удара" са намиращите се в гр. П. няколко сгради, офиси и помещение - барбекю, собственост на „***“ ЕООД, като пред оградата имало каравана за пазача на фирмата. Казва се също, че, в изпълнение на предварително взетото решение, подсъдимите се насочили именно към това място. Всички описани впоследствие действия се случват именно там. Впоследствие „барбекюто“ се споменава нееднократно, като място, на което се развили действията, квалифицирани като грабеж. В началото на абзац втори на обвинителния акт се казва    в барбекюто се намирали пострадалите ... около 20:50 мин. вратата на барбекюто се разтресла и в помещението нахлули трима маскирани мъже   Е. Х. се върнала с дъщеря си С. и се появили в двора - на път към барбекюто ... двете били вкарани насила вътре в барбекюто при останалите. Всички описани от прокурора в обвинителния акт действия, квалифицирани, като грабеж, са се развили в „барбекюто“. Там е упражнена силата и заплахата по отношение на пострадалите (плюс пътеката, където били пресрещнати Е. Х. и С.С.), там били отнети вещите, предмет на престъпление. Това са фактическите твърдения в процесуалния документ, очертаващ предмета на доказване. В изпълнение на задължението си по чл. 246 ал. 2 от НПК, в обвинителния акт прокурорът е посочил „доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства“. Между тях, в справката към обвинителния акт, са изброени протоколите за оглед. съдържащи фотоалбуми от огледа на местопрестъплението, както и магнитните носители, съдържащи видеозаписи. На снимките от фотоалбумите ясно се виждат „барбекюто“, при това отвън и отвътре, караваната и входната врата. На видеозаписите се наблюдават не само описаните обекти, мястото на извършване на грабежа, но дори и как подсъдимите влизат първо в караваната, после в двора, а след това и в „барбекюто“. Наблюдава се и как излизат от „барбекюто“ и как, малко по­ късно, от там излизат част от пострадалите. Тези материали са предявени на подсъдимите на досъдебното производство и повече от един път на съдебното следствие пред ОС и пред АС. Копия от видеозаписите и от фотоалбумите към протоколите за оглед са предоставени на подсъдимите.

 При това положение тезата, че подсъдимите не били разбрали в какво ги обвиняват, къде точно били извършили грабежа, е несъстоятелна.

Прокурорът е посочил в обвинителния акт, че описаните от него помещения и конкретно „барбекюто“, в което е извършен грабежът, се намират на адрес ул. ,,***“ № ***. Този адрес е посочен и в протокола за оглед на местопроизшествието от 21.12.2015 г., с уговорката че там е изрично уточнено, че входът е откъм ул. ,,***“. В останалите три протокола адресът е ,,***“ № ***. Административният адрес не е единственият начин да се индивидуализира конкретно местоположение в рамките на населено място, като едва ли подсъдимите са съзнавали цялата кадастрална карта при предприемане на действията си. Като ноторно известно първият съд с основание е отчел справка в „Гугъл карти“, което приложение е общодостъпно, може добре да онагледи, дори чрез фотоснимки на „Гугъл“, местоположението на имота, в който е извършено престъплението. При изглед откъм улица ,,***“ ясно се виждат входната врата и караваната пред нея. Същите, които се наблюдават на фотоалбумите и на видеозаписите. При преглед на графичното изображение на картата, отново в „Гугъл карти“ се вижда, че при движение от север на юг по ул. ,,***“ в П., ул. ,,***“ е пресечка от изток, а около 400 метра след това (по мащаба на картата), също пресечка от изток, е ул. ,,***“ № ***. Именно на кръстовището между ул. ***“ и ул. ,,***" е ъгълът, на който се намират споменатите каравана и входна врата. Административният адрес, посочен в обвинителния акт, ул. ,,***“ № ***, е възможно не отговаря на административния адрес на урегулирания поземлен имот, върху който е построена процесната сграда, наричана „барбекю", в която, категорично установено, е извършен грабежът, то този въпрос излиза извън предмета на доказване, но му е било отделено подобаващо внимание от първия съд, като доводите изцяло се споделят.

В заключение правото на защита на подсъдимите не е било накърнено, тъй като е важно къде и извършено вмененото деяние, а не на кой административен адрес се води обекта.

ДНК експертизите се оспорват и пред настоящия съд.

В тази връзка първата инстанция е изложила подробни съображения.

С постановление от 08.01.2015г. за преводач на испанският гражданин К. е назначен Р. П. М..

Ф. К. е привлечен като обвиняем с постановление на прокурора от 08.01.2015г. Същото е предявено на . в 18.15ч. на 08.01.2015г. в присъствието на защитник и назначения преводач. Извършен е разпит на привлеченото като обвиняем лице за времето от 18.25 ч. до 19.15 ч.

На основание чл. 68 ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи е извършена полицейска регистрация на привлечения като обвиняем К.. При това последният дал доброволно съгласие да му бъде иззет образец за ДНК профил. Съгласието е обективирано в декларация по приложение № 6 към Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.

Подсъдимият К. и защитникът на същия възразяват по реда за вземане на ДНК проба на К.. Твърдят, че последният не е дал информирано съгласие за това, като не знаел какво пише в цитираната декларация, при попълването на която нямало преводач. Поддържат, че по делото имало представена фактура за извършената от преводача работа, в която не било отразен превод на декларацията за ДНК пробата.

Не може да бъде споделено възражението, че когато подписал декларацията, подсъдимият К. не е знаел какво подписва. Върху самата декларация изрично е отразено името на преводача П. М., същият се е подписал и положил печата си върху декларацията, с което е удостоверил, че е извършил превод при попълване на декларацията.

Безспорно самата декларация е попълнена на български език. Към онзи момент подсъдимият Ф. К. не е владеел, нито писмено, нито говоримо, български език. Ръкописно са изписани датата, мястото на деклариране, имената и адреса на К. и на три места текст „Съгласен съм“. Този текст е срещу печатно написаното в декларацията съгласие/ несъгласие на лицето да бъде фотографирано, дактилоскопирано и да му бъде иззет образец за ДНК профил.

Неоснователно е възражението, че ръкописният текст следвало да бъде написан собственоръчно от К. на испански език.

На първо място такова изискване в закона няма. В разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е уредено, че полицейският орган, извършващ криминалистическата регистрация, предоставя на лицето за попълване декларация. Няма изискване лицето лично да изпише текста на декларацията. И това е логично, доколкото това е невъзможно, когато лицето е неграмотно или не владее български език, както в процесния случай. Ако се приеме, че декларацията следва да се попълва лично, то при цитираните две хипотези, такава декларация просто не може да бъде попълнена и съответно не може да се извърши полицейска регистрация. Очевидно не това е целта на закона.

Второ - ако подсъдимият К. беше попълнил ръкописната част собственоръчно, на испански език, със същия успех можеше да възрази, че не му е било известно какво пише на български език във формуляра на декларацията.

Липсата на изрично отразяване във фактурата за преводаческа услуга /л. 563, том 5 от ДП/ на превод при попълване на декларацията по чл. 2 ал. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, по никакъв начин не игнорира факта, че преводачът П. М. се е подписал на декларацията и е положил печата си, с което е удостоверил верността на превода и присъствието си.

В пункт втори на цитираната фактура изрично е отразено, че е извършен устен превод по ДП № 1721/2015г. в рамките на два часа на 08.01.2015г. На тази дата са извършени привличане и разпит на обвиняем. Това е станало за времето от 18.15ч., когато е връчено на К.постановлението за привличане до 19.15ч., когато е приключил разпита му. Тоест преводачът е работил един час по тези действия. Във фактурата е отразено, че е извършен превод в рамките на два часа. Тоест преводачът очевидно е работил още един час, извън посочените действия по привличане и разпит на обвиняемото лице.

Впрочем декларацията на подсъдимия Ф. К. за семейно и материално положение от същата дата, 08.01.2015г. /л. 502, том 5 от ДП/, е попълнена по идентичен начин - на български език, с подпис на К.. Факт е, че тук преводачът е отразил изрично, че лично той е попълнил декларацията. Тази декларация също не е вписана във фактурата за преводаческа услуга. Очевидно единият час от устния превод, от описаните във фактурата два, е използван и за попълването на декларациите.

Подсъдимият К. възразява, че при попълването на декларацията по чл. 2 ал. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация и вземането на самата ДНК - проба не е присъствал негов адвокат. Позовава се на разпоредбата на чл. 94 ал. 1 т.т. 3 и 4 от НПК, според които защитата е задължителна, когато за престъплението се предвижда не по-малко от десет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и когато обвиняемият не владее български език.

Безспорно при извършването на действия по разследването в цитираните хипотези защитата е задължителна. Извършването на криминалистическа регистрация по реда на чл. 68 от ЗМВР и Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, обаче, е административна процедура. Затова съдът намира, че същата следва да се приеме за валидно извършена в отсъствието на защитник, независимо от обстоятелствата, че лицето е било задържано и не е владеело български език. При положение, че е присъствал преводач и К. е дал доброволно съгласие за вземане на проби за ДНК - профил, правата на същия са били гарантирани и защитени в пълен обем.

Именно административното естество на процедурата по криминалистическа регистрация е основанието да не е задължителна защитата на регистрираното лице. Затова и върху декларацията няма подпис на защитника на поде. К., в който смисъл последният прави възражения.

Освен казаното до тук, съществува още едно категорично доказателство, че горните възражения на подсъдимия К. са просто израз на компрометираната му защитна позиция. В протокола за разпит на същия от 08.01.2015г.  (л. 501, том 4 от досъд. пр.), покрай останалото, изрично е записано следното негово изявление: .,Разбирам също, че по вашите норми ще ми бъде извършена полицейска регистрация, криминалистическа регистрация“. Този протокол е подписан от защитника на К. и преводача. Тоест обвиняемият, към онзи момент, Ф. К. е бил уведомен в присъствието на защитника си и преводач, че предстои извършването на криминалистическа регистрация.

Тук е мястото да бъде обсъдено и възражението, че вземането на образец от ДНК проба е извършено в противоречие с разпоредбата на чл. 164 от НПК.

Съгласно първата алинея на цитираната разпоредба, органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин. Към момента на назначаване на ДНК - експертизата, 11.01.2016г. (л. 921, том 8 от досъд. пр. - постановление за назначаване на експертизата), вече е бил наличен образец за сравнително изследване на ДНК профила на подсъдимия Ф. К.. Това е образецът, взет в рамките на административната процедура по криминалистическа регистрация, разгледана по-горе. Тоест не се е налагало вземането на нова проба. До този извод се стига при тълкуването по аргумент на противното на хипотезата „когато не е възможно да се набавят по друг начин“. След като вече е бил набавен „по друг начин“, не е било необходимо органът на досъдебното производство да изисква образец за ДНК изследване на подсъдимия К. по реда на чл. 146 ал. 1 от НПК.

Във връзка с релевираните и пред настоящата инстанция доводи по същите въпроси следва да бъде добавено още и това, че съгласно Решение на СЕС от 26.01.2023 г. по дело С 205/21 по повод преюдициално запитване във връзка със защитата на физически лица във връзка с обработване на лични данни – респективно пар. 95-101 се сочи, че при принудителното събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни за обвиняемо лице се извършва в досъдебната фаза на наказателното производство, която ще бъде последвана от съдебна фаза. Ако обаче към момента на искането да се разреши принудителното събиране не може да се провери наличието на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението — необходимо условие, за да бъде принудено лицето да предостави биометрични и генетични данни, наличието на такива доказателства трябва непременно да може да бъде проверено в съдебната фаза, в хода на която сезираният съд трябва да има възможността да разгледа всички релевантни правни и фактически въпроси, и по-специално да се увери, че тези биометрични и генетични данни не са получени в нарушение на правата, гарантирани на съответното лице от правото на Съюза. Дори в хипотезата, в която досъдебната фаза на наказателното производство не е последвана от съдебна фаза, по-специално при липса на наказателно преследване, съответното лице трябва да може да получи пълен съдебен контрол за законосъобразността на обработването на разглежданите данни. Събирането за целите на регистрацията им на генетични и биометрични данни за лица, привлечени като обвиняеми в наказателно производство, преследва посочените в член 1, параграф 1 от Директива 2016/680 цели, и по-специално свързаните с предотвратяването, разкриването, разследването и преследването на престъпления, които представляват признати от Съюза цели от общ интерес. В това отношение следва да се подчертае, че такова събиране може да допринесе за постигането на целта, посочена в съображение 27 от Директива 2016/680, че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления.
В случая, въведената от националното право полицейска регистрация преследва две основни цели. От една страна, тези данни се събират и обработват, за да се сравняват с други данни и следи, намерени при разследването на други престъпления. Тази цел включва и съпоставянето с данните, събрани в други държави членки. От друга страна, посочените данни могат да се обработват и за целите на наказателното производство, в което съответното лице е привлечено като обвиняем.
Обстоятелството обаче, че от контрола на съда временно се изключва преценката на доказателствата, на които се основава обвинението на съответното лице, и следователно събирането на биометричните и генетичните му данни, може да се окаже обосновано в досъдебната фаза на наказателното производство. Всъщност такава проверка в тази фаза би могла да възпрепятства наказателното разследване, в хода на което се събират тези данни, и да ограничи прекомерно възможността на разследващите органи да разкрият други престъпления въз основа на сравнение на тези данни с данни, събрани в хода на други разследвания. Следователно това ограничение на ефективната съдебна защита не е непропорционално, тъй като националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол.
От всичко изложено по-горе следва, че член 47 от Хартата допуска, когато се произнася по искане за разрешаване на принудително събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни за обвиняемо лице, националният съд да не разполага с възможността да прецени доказателствата, на които се основава обвинението, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на принудителното събиране.

Защитата се позовава и на разпоредбата на чл. 146 ал. 7 от НПК, според която, когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицето. Поддържа се, че вземането на ДНК - проба, чрез натривка от лигавицата в устната кухина, категорично е интервенция с проникване в човешкото тяло, поради което следвало да се извърши от лице с медицинска правоспособност. Легално определение за понятието „инвазивна процедура“ се съдържа в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Като такава е определено „всяко инструментално нарушаване целостта на кожата или лигавиците, при което се прониква в човешкото тяло за вземане и присаждане на органи, тъкани и/или клетки“. Очевидно вземането на натривка не е свързано с нарушаване целостта на лигавицата на устната кухина, поради което тази процедура не може да се определи, като инвазивна. Не случайно в разпоредбата на чл. 11 ал. 3 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, вземането на образци за ДНК - профил се възлага на експерт - криминалист, а не на медицинско лице.

Ако вземането на натривка от лигавицата в устната кухина беше инвазивна процедура, то тогава четки за зъби биха се продавали само срещу документ за медицинска правоспособност.

Казаното до тук правилно е мотивирало първия съд да приеме, че не е допуснато претендираното нарушение на чл. 164 от НПК.

Несъстоятелно е оплакването, че при изземването на сравнителен материал от подсъдимия К. не присъствал защитник, поради което изготвената в тази връзка ДНК-експертиза незаконосъобразно била приобщена по делото.

Уредено е в чл. 146 от НПК като възможност за органа по назначаване, но само когато не е възможно да се набавят по друг начин. Това условие предполага активно поведение на органа, назначил експертизата: да е извършил необходимото за осигуряване на образци за изследване по друг начин – чрез изискване от органи и лица, които разполагат с тях (най-често при графическите експертизи – от съответните служби на МВР), но въпреки това не е успял или характерът на самата експертиза изключва друг начин за осигуряване на образец за сравнение (фоноскопска експертиза). Изпълнението на това условие действително е важно, така както сочи подс. К. и неговата защита, защото снабдяването с образци за сравнително изследване в нарушение на разпоредбата на чл. 146 от НПК би поставило на дневен ред въпросите за законосъобразността на действията на органа по назначаването, а като последица – и до изключване на събраните чрез опорочените действия данни. Вземането на образци за сравнително изследване е предвидено по отношение на две категории лица: обвиняеми и свидетели. По отношение на свидетелите това действие се извършва, когато е необходимо да се провери дали те не са оставили следи върху веществените доказателства или на местопрестъплението. От практическо значение по отношение вземането на образци за сравнително изследване от обвиняем важен е въпросът към кой момент те са взети – преди или след придобиване на процесуалното качество, тъй като от това ще зависи процесуалната им годност. Отговорът на този въпрос е: след съставяне на постановлението за привличане на обвиняем, тъй като преди този момент лицето няма това процесуално качество. В обратния случай може да се приеме, че вземането им е извършено в нарушение на установените процесуални правила и да се оспори процесуалната годност на събраните чрез тях данни. Законодателят е вменил в задължение на обвиняемите и свидетелите предоставяне на образци, неизпълнението на което е обвързано с принудително изпълнение  ако е налице отказ от доброволно предоставяне на образци, те се изземват принудително с разрешение на съответния първоинстанционен съд. Предвиден е особен ред, когато вземането на образците е свързано с манипулации и интервенции върху човешкото тяло. Основното изискване, което се поставя, е тези действия по никакъв начин да не застрашат здравето на лицето, поради което самото им извършване е възложено на специалист – лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар и при пълно спазване на правилата на медицинската практика. По повод лицата, в присъствие на които се извършва това действие, ВКС в свое Решение № 570 от 23.12.2009 г. по н. д. № 554/2009 г., н. к., III н. о. е застъпил становището, че вземането на образци за сравнително изследване е действие, обслужващо изготвянето на съдебната експертиза и то се осъществява по реда на чл. 146 НПК. Буквалното и логическо тълкуване на визираната процесуална норма и преценката е във взаимовръзка с чл. 137 НПК не обосновава заключение за необходимост от присъствие на поемни лица за разлика от предвидените способи за доказване като оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети. Действията на вещото лице се свеждат до подсигуряване на всички технически средства за извършване на експертизата и ако е необходимо – на литература по въпросите на експертизата.

Заключенията на самите ДНК експертизи също се оспорват пред втората инстанция. .

За установяване на обстоятелството дали върху иззетите при огледите веществени доказателства има ДНК от извършителите на грабежа и пострадалите на досъдебното производство са назначени ДНК - експертизи.

С постановление от 23.12.2016 г. на вещите лица е възложено да изследват веществените доказателства, иззети с протокола за оглед от 21-ви декември 2015г.: кабелни превръзки тип „свинска опашка“, скоч ленти, гилзи, патрон, както и иззети при огледа на 23.12.201Sг. 1 бр. ,,свинска опашка“. Задачата е поставена на експертизата да се отговори могат ли да бъдат отделени ДНК - профили на лицата, държали веществените доказателства и ако да - има ли сходство или идентични ли са помежду си, както и има ли съвпадение в наличната база данни за конкретно лице с такъв ДНК - профил. Постановлението е връчено на вещите лица Ш. и Т. на 30.12.201Sг. Обектите на експертиза са получени и заведени в ,,***“ ООД под вх. № ***. Това обстоятелство е отбелязано в началото на заключение № PG258-15/DNA/23022016, в раздел ,Дата на получаване на обектите“.

С постановление от 30.12.2015 г. са поставени задачи на ДНК - експертизата да изследва веществените доказателства, иззети и описани в протокол за оглед от 30.12.2015 г., а именно 1 бр. 9 мм. гилза и косми, както и обтривките от устната кухина на подсъдимия В. Т. А. и на свидетеля М. Е. М., както и веществени доказателства от протокол за оглед на лек автомобил „***“ с рег. № *** - 1 бр. косъм, иззет от лява задна седалка, като се отговори на въпросите дали върху тези веществени доказателства има ДНК профили, налични в базата данни, както и от А. и М., както и с всички преди това изпратени скрининг проби. Постановлението е връчено на вещите лица на 04.01.2016 г.

С постановление от 11.01.2016 г., тоест вече след задържането на подсъдимите Д. А. и Ф. К., на ДНК - експертизата е поставена задача да се изследват веществени доказателства 2 бр. тампони - обтривки от устната кухина на всеки от подсъдимите А. и К., да се извлече ДНК профил на лицата и да се сравни с ДНК профилите, ако има извлечени        такива,         на      всички        обекти,       изпратени  за  изследване     с постановленията от 23.12.2015 г. и от 30.12.2015 г. по същото досъдебно производство.

С постановление от 21.01.2016 г. са поставени въпроси на ДНК експертизата да се изследват веществените доказателства - тампони с обтривки от устната кухина от свидетелите С. С., Е. Х., С. С., С. Н., С. Н., П. Д. и Т. Н., като се извлече ДНК профил на посочените лица, който да се сравни с ДНК профилите, при наличие на извлечени такива, от всички обекти, изпратени за изследване с постановленията от 23.12.2015 г., 30.12.2015 г. и 11.01.2016 г.

С постановление от 12.01.2016 г. е възложено на ДНК експертизата да извърши изследване на веществените доказателства, иззети и описани в протокол за оглед от 23.12.2015 г. - чифт ръкавици, като се отговори може ли да бъде определен ДНК профил на лице, държало същите и при наличие на такъв, има ли съвпадение с установен ДНК профил от предоставените за изследване обекти с всички предходни постановления за назначаване на експертизи.

На досъдебното производство са изготвени две писмени заключения на ДНК - експертизи по поставените по-горе въпроси. Същите са номерирани съответно № PG258-15/DNA/23022016 и № PG1/DNA/23022016.

Заключението № PG1/DNA/23022016 на веществени доказателства, изготвена от вещите лица Б. Ш. и Н. Н. Т. е приложено на стр. 945 - 948 от том VIII на ДП. Обект на изследване по тази експертиза са веществени доказателства, събрани при огледа на 30.12.201Sг. Съдът прие, че този оглед е извършен в нарушение на закона, което е посочено подробно по-горе. Затова от доказателствата по делото бяха изключени вещите, иззети при този оглед. Затова съдът не обсъжда заключение № PG1/DNN23022016.

Заключението № PG258-15/DNA/23022016 (тoм VIII стр. 928- 941 от ДП) е в следния смисъл:

Обектите и начинът на изследването им по тази експертиза, както са описани в писменото заключение, са следните:

„Веществени доказателства, по постановление за назначаване на експертиза от 23.12.2015 г.:

Един брой гилза с дължина приблизително 38 мм, опакована в найлоново пликче със залепена лепенка за ВД с указание, че представлява обект № 8, описание и подписи на вещо и поемни лица. Пликът се сряза отстрани за запазване на лепенката. За изследване се иззе материал, както следва:

Обект № PG-258-8/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на ръбчетата на гилзата, в задната й част.

Един брой патрон с дължина приблизително 56 мм, опакован в найлоново пликче със залепена лепенка за ВД с указание, че представлява обект № 9, описание и подписи на вещо и поемни лица. Пликът се сряза отстрани за запазване на лепенката. По гилзата на патрона се забелязва червенокафява материя. За изследване се иззе материал, както следва:

Обект № PG-258-9/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на част от червено-кафявата материя по гилзата.

Обект № PG-258-9-1/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на ръбчетата на гилзата, в задната й част.

Един брой патрон от жълт метал с дължина приблизително 22мм, опакован в найлоново пликче със залепена лепенка за ВД с указание, че представлява обект № 10, описание и подписи на вещо и поемни лица. Пликът се сряза отстрани за запазване на лепенката. По жълтия метал се забелязва червенокафява материя. За изследване се иззе материал, както следва:

Обект № PG-258-10/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на част от червенокафявата материя по гилзата.

Обект № PG-258-10-1/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на ръбчетата на гилзата, в задната й част.

Един брой патрон от жълт метал с дължина приблизително 38мм, опакован в найлоново пликче със залепена лепенка за ВД с указание, че представлява обект № 11, описание и подписи на вещо и поемни лица. Пликът се сряза отстрани за запазване на лепенката. По жълтия метал се забелязва червенокафява материя. За изследване се иззе материал, както следва:

Обект № PG-258-11/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на ръбчетата на гилзата, в задната й част.

Един брой гилза с дължина около 38мм, опакована в найлоново пликче със залепена лепенка за ВД с указание, че представлява обект №14, описание и подписи на вещо и поемни лица. Пликът се сряза отстрани за запазване на лепенката. За изследване се иззе материал, както следва:

Обект № PG-258-14/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на ръбчетата на гилзата, в задната й част.

Запечатан найлонов плик с лепенка за ВД и надпис указващ, че представлява обект № 1, описание и подписи на вещо и поемни лица. В пликът се намери „свинска опашка“, закопчана и срязана, като на места по нея се наблюдава червенокафява материя. За изследване се иззе материал, както следва:

Обект № PG-258-1-1/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на част от червенокафявата материя по свинската опашка.

Обект № PG-258-1-2/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на крайната, заострена част на „свинската опашка“, която нормално се захваща с пръсти, за да бъде издърпана при използването й.

Запечатан хартиен плик с лепенка за ВД и надпис указващ, че представлява обект №2, описание и подписи на вещо и поемни лица. В пликът се намери „свинска опашка“, закопчана и в цялост. За изследване се иззе материал, както следва:

Обект № PG-258-2/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на крайната, заострена част на „свинската опашка“, която нормално се захваща с пръсти, за да бъде издърпана при използването й.

Запечатан хартиен плик с лепенка за ВД и надпис указващ, че представлява обект № 6, описание и подписи на вещо и поемни лица. В плика се намери „свинска опашка“, закопчана и срязана, обилно зацапана с червено­ кафява материя. За изследване се иззе материал, както следва:

 Обект № PG-258-6-1/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на част от червено-кафявата материя по свинската опашка.

Обект № PG-258-6-2/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на крайната, заострена част на „свинската опашка“, която нормално се захваща с пръсти, за да бъде издърпана при използването й.

Запечатан хартиен плик с лепенка за ВД и надпис указващ, че представлява обект №7, с описание и подписи на вещо и поемни лица. В пликът се намериха два броя „свински опашки“, отделени една от друга, в закопчано състояние и в цялост. По тяхната повърхност се наблюдава червено­ кафява материя. За разграничаването им, в лабораторията върху тях се нанесоха с черен флумастер цифрите „1“ и „2“. За изследване се иззе материал, както следва:

Обект № PG-258-7-1-1/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на част от червено-кафявата материя по свинската опашка, маркирана с цифрата „1“.

Обект № PG-258-7-1-2/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на крайната, заострена част на „свинската опашка", маркирана с цифрата „1“, която нормално се захваща с пръсти, за да бъде издърпана при използването й.

Обект № PG-258-7-2-1/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на част от червено-кафявата материя по свинската опашка, маркирана с цифрата „2“.

Обект № PG-258-7-2-2/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на крайната, заострена част на „свинската опашка“, маркирана с цифрата „2“, която нормално се захваща с пръсти, за да бъде издърпана при използването й.

Запечатан найлонов плик с лепенка за ВД и надпис указващ, че представлява обект №1, описание (1бр. свинска опашка, открита и иззета под пружината на леглото) и подписи на вещо и поемни лица. В пликът се намери „свинска опашка“, закопчана и в цялост. Условно този обект се обозначи като ,,15“. За изследване се иззе материал, както следва:

Обект № PG-258-15/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на крайната, заострена част на „свинската опашка“, която нормално се захваща с пръсти, за да бъде издърпана при използването й.

Запечатан хартиен плик с лепенка за ВД и надпис указващ, че съдържа иззети нокти от лява ръка на лицето В. Т. А.. Условно този обект се обозначи като „16-1“ В пликът се намериха един брой по-голяма изрезка от нокът (с дължина приблизително 1 см) и множество малки изрезки с дължина между 1 мм и 3 мм. За изследване се иззе материал, както следва:

 Обект № PG-258-16-1-1/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на външното ръбче на изрезката от нокът с дължина приблизително 1 см. След обтриването същата се постави в епруветка от О,6мл, надписана с номера на обекта.

Обект № PG-258-16-1-2/2015: Иззе се една от малките изрезки от нокът с дължина приблизително З мм. и наличие на по-тъмна материя. Поради невъзможност такава изрезка от нокът да бъде обтрита и съхранена, същата се изразходи за изследването.

Обект № PG-258-16-1-3/2015: Иззеха се два броя от малките изрезки от нокът с дължина приблизително 1мм. всяка и наличие на по-тъмна материя по тях. Поради невъзможност такива изрезки от нокти да бъдат обтрити и съхранени, същите се изразходиха за изследването.

Запечатан хартиен плик с лепенка за ВД и надпис указващ, че съдържа иззети нокти от дясна ръка на лицето В. Т. А.. Условно този обект се обозначи като „16-2“. В плика се намериха четири броя по-големи изрезки от нокти (с дължина приблизително 1 см) и четири броя малки изрезки с дължина приблизително 1 мм. За изследване се иззе материал, както следва:

Обект № PG-258-16-2-1/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на външните ръбчета на две от по-големите изрезки от нокът с дължина приблизително 1см. След обтриването същите се поставиха в епруветка от О,6мл, надписана с номера на обекта.

Обект № PG-258-16-2-2/2015: Извърши се обтриване с влажен стерилен тампон на външните ръбчета на останалите две от по-големите изрезки от нокът с дължина приблизително 1см. След обтриването същите се поставиха в епруветка от О,6 мл, надписана с номера на обекта.

Обект № РG-258-17/2015: Черен найлонов плик със залепена лепенка за ВД и надпис указващ, че съдържа един брой черен текстилен панталон (анцунг). Следва подпис на вещо лице. В пликът се намери черно долнище от анцунг с червени връзки и надпис отзад, вдясно „***“. По него не се наблюдават видими зацапвания. От случайно подбрани места от вътрешността на двата джоба, както и от двата крачола, отпред се изряза материал, който се тества по метода на предварителната бензинова проба за наличие на кръв. Нито една от пробите не показа положителен резултат, поради което по-нататъшни изследвания с този обект не са провеждани. При необходимост, такива могат да бъдат направени на по-късен етап от досъдебното или съдебно производство.

Обект № РС-258-18/2015: Хартиен чувал, запечатан със залепена лепенка за ВД и надпис указващ, че съдържа един брой връхна дреха, черна на цвят от текстил. Следват подписи на вещо и поемни лица. В пликът се намери черно горнище от анцунг с емблема отпред вляво „***“. По него не се наблюдават видими зацапвания. От случайно подбрани места от вътрешността на двата джоба, както и от двата ръкава, отпред се изряза материал, който се тества по метода на предварителната бензидинова проба за наличие на кръв. Нито една от пробите не показа положителен резултат, поради което по­ нататъшни изследвания с този обект не са провеждани. При необходимост, такива могат да бъдат направени на по-късен етап от досъдебното или съдебно производство.

Хартиен чувал, запечатан със залепена лепенка за ВД и надпис указващ, че съдържа един брой черен текстилен сак. Следват подписи на вещо и поемни лица. В чувалът се намери черен текстилен сак с емблема на „***“. Сакът е зацапан отвън с бледо-кафеникави петна. За изследване се изряза материал, както следва:

Обект № PG-2S8-19-1/2015: Изряза се част от конеца, с който е зашита текстилната материя на закопчалката на дръжката, намираща се върху едната дръжка.

Обект № PG-258-19-2/2015: Изряза се част от конеца, с който е зашита текстилната материя на втората дръжка.

Хартиен чувал, запечатан със залепена лепенка за ВД и надпис указващ, че съдържа един брой черен текстилен сак. Следват подписи на вещо и поемни лица. В чувалът се намери черно-сив текстилен сак с надпис „***“. Сакът е зацапан отвън с бледо-кафеникави петна. За изследване се изряза материал, както следва:

Обект № PG-258-20-1/2015: Изряза се част от конеца, с който е зашита текстилната материя на закопчалката на дръжката, намираща се върху едната дръжка.

Обект № PG-258-20-2/2015: Изряза се част от конеца, с който е зашита текстилната материя на втората дръжка.

Запечатан хартиен чувал с лепенка за ВД и надпис указващ, че съдържа намачкана скоч лента сива на цвят с полепнал вестник. Следват подписи на вещо и поемни лица. В чувалът се намериха две ленти намачкано сиво тиксо с полепнали парчета от вестник. По лепящата част на тиксото се забелязват множество влакнести обекти, като същите се оставиха във вида, в който се намериха. На места, по двете ленти тиксо се забелязват петна червено-кафява материя. Тиксото не се разплете с оглед да не се разпраши червено-кафявата материя. За изследване се иззе материал, както следва:

Обект № PG-258-3-1/2015: Обтривка с влажен стерилен тампон на част от червено-кафявата материя по едната лента тиксо. Върху нелепящата страна на тиксото, в непосредствена близост до мястото на обтриване се нанесе с черен флумастер номера на обекта.

Обект № PG-258-3-2/2015: Обтривка с влажен стерилен тампон на единия край на тиксото от едната лента. Върху нелепящата страна на тиксото, в непосредствена близост до мястото на обтриване се нанесе с черен флумастер номера на обекта. В другият край на същата лента тиксо предварителната бензидинова проба за кръв с положителна, поради Което оттам не се иззе проба, тъй като ДНК профила на кръвта ще „маскира“ евентуално присъствие на друг биологичен материал.

Обект № PG-258-3-3/2015: Обтривка с влажен стерилен тампон на единия край на тиксото от втората лента. Върху нелепящата страна на тиксото, в непосредствена близост до мястото на обтриване се нанесе с черен флумастер номера на обекта.

Обект № PG-258-3-4/2015: Обтривка с влажен стерилен тампон на втория край на тиксото от втората лента. Върху нелепящата страна на тиксото, в непосредствена близост до мястото на обтриване се нанесе с черен флумастер номера на обекта.

Запечатан хартиен чувал с лепенка за ВД и надпис указващ, че съдържа обект М скоч-тиксо, сиво на цвят с червено-кафяви петна по него, намачкано. Следват подписи на вещо и поемни лица. В чувалът се намери намачкано сиво тиксо с полепнали множество влакнести обекти, като същите се оставиха във вида, в който се намериха По тиксото се забелязват петна червено-кафява материя. Тиксото не се разплете с оглед да не се разпраши червено-кафявата материя. За изследване се иззе материал, както следва:

Обект № PG-258-5-1/2015: Обтривка с влажен стерилен тампон на част от червено-кафявата материя по тиксото. Върху нелепящата страна на тиксото, в непосредствена близост до мястото на обтриване се нанесе с черен флумастер номера на обекта.

Обект № PG-258-5-2/2015: Обтривка с влажен стерилен тампон на единия край на тиксото. Върху нелепящата страна на тиксото, в непосредствена близост до мястото на обтриване се нанесе с черен флумастер номера на обекта.

Сравнителни материали, предоставени с постановление за назначаване на експертиза от 11.01.2016 г.

Обект № PG-8-1/2016: Тампон за изземване на клетъчен материал от устна кухина, опакован в хартиен плик, запечатан с лепенка за ВД и указание, че  съдържа  сравнителен  материал  от  Д.  Г.  А.,  ЕГН ***. Следва подпис и име на вещо лице. За изследване се изряза част от тампона.

Обект № PG-8-2/2016: Тампон за изземване на клетъчен материал от устна кухина, опакован в хартиен плик, запечатан с лепенка за ВД и указание, че съдържа сравнителен материал от Ф.Х. К. Ф., ЛНЧ ***. Следва подпис и име на вещо лице. За изследване се изряза част от тампона.

Сравнителни материали, предоставени с постановление за назначаване на експертиза от 21.01.2016 г.

Обект № PG-15-1/2016: Тампон за изземване на клетъчен материал от устна кухина, опакован в запечатан плик и с указание, че съдържа сравнителен материал от Т. Н. Н.. За изследване се изряза част от тампона.

Обект № PG-15-2/2016: Тампон за изземване на клетъчен материал от устна кухина, опакован в запечатан плик и с указание, че съдържа сравнителен материал от П. Г. Д.. За изследване се изряза част от тампона.

Обект № PG-15-3/2016: Тампон за изземване на клетъчен материал от устна кухина, опакован в запечатан плик и с указание, че съдържа сравнителен материал от С. С. С.. За изследване се изряза част от тампона.

Обект № PG-15-4/2016: Тампон за изземване на клетъчен материал от устна кухина, опакован в запечатан плик и с указание, че съдържа сравнителен материал от С. Х. Н.. За изследване се изряза част от тампона.

Обект № PG-15-5/2016: Тампон за изземване на клетъчен материал от устна кухина, опакован в запечатан плик и с указание, че съдържа сравнителен материал от Е. В. Х.. За изследване се изряза част от тампона.

Обект № PG-15-6/2016: Тампон за изземване на клетъчен материал от устна кухина, опакован в запечатан плик и с указание, че съдържа сравнителен материал от С.Н. С.. За изследване се изряза част от тампона.

Обект No PG-15-7/2016: Тампон за изземване на клетъчен материал от устна кухина, опакован в запечатан плик и с указание, че съдържа сравнителен материал от С. С. С.. За изследване се изряза част от тампона.

Обекти, предоставени с постановление за назначаване на експертиза от 12.02.2016 г.

 Бял хартиен плик, запечатан с лепенка за ВД и надпис указващ, че съдържа два броя работни ръкавици с основни цветове червено и черно. В плика се намериха два броя леви ръкавици, отговарящи на описанието, едната от които в малка част от областта на дланта е обърната наопаки /PG-24- 1/2016/, а втората в по-голямата си част е обърната наопаки /PG-24-2/2016/.

Обект № PG-24-1-1/2016: Изряза се част от тъканта на ръкавицата, отвътре, в основата на палеца и показалеца и между тях.

Обект № PG-24-2-1/2016: Изряза се част от тъканта на ръкавицата, отвътре, в основата на палеца от горната им част“.

На база извършените изследвания, вещите лица дават следните отговори на поставените им въпроси:

За обекти №№ PG-258-I-I/2015, PG-258-6-1/2015, PG-258-7-1-1/2015, PG- 258-7 2-1/2015, PG-258-3-1/2015, PG-258-5-1/2015, PG-258-9/2015 и PG-258- 10/2015 се доказа наличие на човешка кръв.

Човешката кръв по обекти №№ PG-258-9/2015 (кръв по патрон), PG-258- 10/20I5 (кръв по гилза), PG-258-1-1/2015 (кръв по свинска опашка), PG-258-6- 1/2015 (кръв по свинска опашка), PG-258-6-2/2015 (кръв по свинска опашка), PG-258-7-1-1/2015 (кръв по свинска опашка), PG-258-7-2-1/2015 (кръв по свинска опашка), PG-258-5-1/2015 (кръв по тиксо), както и клетъчния материал по обект №, PG-258-7-2-2/2015 (свинска опашка) има един и същи ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на С. С., обект №PG-15-6/2016. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен С. С., е: 1 на 796 050 000 000 000 000 000 000

Човешката кръв по обект №№ PG-258-3-1/2015 (кръв по тиксо), както и клетъчния материал по обекти №№ PG-258-3-2/2015 (край на тиксо), PG-258-3- 4/2015 (край на тиксо) имат един и същи ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на С. С., обект №PG-15-3/2016. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен С. С., е 1 на 325 502 000 000 000 000 000

Клетъчния материал по обекти №№ PG-258-16-1-1 /2015 (изрезки от нокти), PG-258-16-1-2/2015 (изрезки от нокти), PG-258-16-1-3/2015 (изрезки от нокти), PG-258-16-2-1/2015 (изрезки от нокти) и PG-258-16-2-2/2015 (изрезки от нокти) имат един и същи ДНК профил, напълно съвпадащ с ДНК профила на В.  Т.  А.,  обект  №PG-1-6/2016  от  ДНК  експертиза

№PG1/DNA/23022016 на веществени доказателства. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен В. Т. А., е: 1 на 5 560 650 000 000 000 000

 За обекти №№ PG-258-10-1/2015 (гилза}, PG-258-5-2/2015 (край на тиксо) се установява смес на клетьчен материал от поне две лица. При сравнително съпоставяне с апелите от ДНК профилите на лицата, изследвани в настоящата експертиза и от ДНК експертиза №PG1/DNA/23022016 на веществени доказателства се установява, че апелите от ДНК профила на С. С. присъстват във визуализираната смес. Апелите от ДНК профилите на останалите лица се различават от апелите на визуализираната смес, т.е. те се изключват като източник на биологичен материал по тези обекти.

За обекти №№ PG-258-1-2/2015 (свинска опашка), PG-258-2/2015 (свинска опашка), PG-258-15/2015 (свинска опашка) се установява смес на клетьчен материал от поне две лица. При сравнително съпоставяне с апелите от ДНК профилите на лицата, изследвани в настоящата експертиза и от ДНК експертиза №PG1/DNA/23022016 на веществени доказателства се установява, че алелите от ДНК профила на С. С. присъстват във визуализираната смес. Апелите от ДНК профилите на останалите лица се различават от алелите на визуализираната смес, т.е. те се изключват като източник на биологичен материал по тези обекти.

За обект № PG-258-7-1-2/2015 (свинска опашка), при автозомално ДНК профилиране, се установява смес на клетьчен материал от две лица от мъжки пол. При сравнително съпоставяне с ДНК профилите на лицата, изследвани в настоящата експертиза и от ДНК експертиза № PG1/DNA/23022016 на веществени доказателства, при отчитане наслагванията на отделни алели в някои локуси, се установи, че всички апели от ДНК профила на С. С., обект №PG-15-6/2016, и ДНК профила на Ф. Х. К. Ф., обект №PG-8-2/2016, присъстват в смесения ДНК профил. В смесения ДНК профил за обект № PG-258-7-1-2/2015 (свинска опашка) не се наблюдават алели, различни от тези в ДНК профилите на двете лица.

За обект № PG-258-7-1-2/2015 (свинска опашка), при У-ДНК профилиране, се установява смес на клетьчен материал от две лица. При сравнително съпоставяне с ДНК профилите на лицата, изследвани в настоящата експертиза и от ДНК експертиза № PG1/DNA/23022016 на веществени доказателства, при отчитане наслагванията на отделни апели в някои локуси, се установи, че всички алели от У-ДНК профила на С. С., обект № PG-15-6/2016, и ДНК профила на Ф. Х. К. Ф., обект № PG-8-2/2016, присъстват в смесения У-ДНК профил. В смесения У-ДНК профил за обект № PG-258-7-1-2/2015 (свинска опашка) не се наблюдават апели, които да не присъстват в съответните локуси от У-ДНК профилите на двете лица.

 За обекти № PG-24-1-1/2016 и № PG-24-2-1/2016 (ръкавици) се установява смес на клетъчен материал от поне две лица. При сравнително съпоставяне на алелите от визуализираните смеси с ДНК профилите на лицата,  изследвани  в  настоящата  експертиза  и  от  ДНК  експертиза №PG1/DNA/23022016 на веществени доказателства се установява, че никое от тези лица не може да е източник на биологичен материал по тези ръкавици.

За обекти №№ PG-258-8/2015, PG-258-9-1/2015, PG-258-11/2015, PG-258 14/2015, PG-258-19-1/2015, PG-258-19-2/2015 и PG-258-3-3/2015 не се определи ДНК профил.

За обекти PG-258-20-1/2015 и PG-258-20-2/2015 в отделните локуси се наблюдават множество алели с ниски нива, които не могат да бъдат интерпретирани.

В съдебно заседание на 04.05.2018 г. пред първия съд са изслушани вещите лица, изготвили двете ДНК експертизи от досъдебното производство. При поставените многобройни въпроси от страна на подсъдимите и защитата, вещите лица отговарят ясно и изчерпателно на всички поставени общо теоретични въпроси от сферата на тяхната компетентност. Експертите поясняват, че няма методика, която да определя давността на биологичния материал, тоест кога същият е оставен върху даден обект. Разясняват също, че използват стандартен набор от ДНК маркери, възприет за Европа и за света, за обмен на ДНК профили, който стандартен набор от ДНК маркери съдържа 15 броя такива маркери и всички сравнения се извършват по тази система. Същата система е използвана и при изготвяне на процесните ДНК експертизи. Експертите допълват, че същата е достатъчно информативна и може да гарантира идентификацията на биологичен материал към даден човек. Експертите не препоръчват отваряне в незащитена среда на пликовете, в които са запечатани веществените доказателства, изследвани от ДНК експертизата поради възможността да бъде привнесен биологичен материал. Експертите отговарят също, че са върнали веществените доказателства във вида, в който са ги получили. Същото се отнася и за вещественото доказателство, обозначено като обект № 7 - 2 бр. ,,свински опашки", които са описани на плика, с който са представени за изследване, че се намират в закопчано състояние, в цялост и са отделени една от друга. Експертите отговарят и че съществуват доказателствени тестове за кръв, слюнка или семенна течност, които тестове могат да дадат отговор на въпроса какъв е видът на биологичния материал измежду изброените.

При проведен повторен разпит на експертите в съдебно заседание на 11.10.2019 г. по повод несъответствие между описанието на извършените  изследвания  и  резултатите,  заключителната  част  на експертизата. В експертизата не е било записано, че вещественото доказателство № PG 258-6-2/2015 г. е изследвано за кръв с тест ABAcard HemaTrace, а в заключителната част е отразено, че има наличие на човешка кръв. По този въпрос експертът Т. уснто е разяснил, че в описателната част за въпросния обект е посочено, че същият представлява „свинска опашка“, обилно зацапана с червено-кафява материя. От този обект били иззети две проби, съответно под номера PG 258-6-1/2015 и PG 258-6-2/2015. Пробата под номер 6- 1 представлявала обтривка на червено-кафявата материя по свинската опашка, а тази, под номер 6-2 - обтривка от заострената част на свинската опашка, от нейния край. Видимата червено-кафява материя била тествана за човешка кръв и е отразено, че такава се доказва. По останалата част - проба 6-2 такъв тест /за наличие на кръв/ не бил правен, а бил подложен директно на ДНК анализ. Този анализ показал за двете проби един и същ ДНК профил, съвпадащ с ДНК профила на С.С.. В т. 2 на заключението действително било отразено за обект 6-2 (кръв по свинска опашка), това е по мнение на експертите, предвид самата находка по обекта - обектът бил обилно зацапан с кръв, а кръвта по твърди повърхности, в сухо състояние, имала способност да се разпрашава. Именно поради това, въпреки че тази проба не била тествана за човешка кръв, на базата на общия оглед на обекта и практическия си опит в тази област, както и въз основа на получения ДНК профил, експертите дали своето становище, че по този обект имало кръв.

С основание първият съд е възприел становището на експертите, че се касае за човешка кръв и тя е на свидетеля С. С.. Основание за това са изложените мотиви на вещите лица, които се подкрепят убедително от показанията на свидетелите - очевидци на извършване на деянието, протокола за оглед от 21.12.2015., фотоалбума към същия, на който тази „свинска опашка“ очевидно е зацапана с кръв, както и от заключението на съдебно - медицинската експертиза на С. С., категорично потвърждаваща, че същият бил прострелян, от което последвал обилен кръвоизлив.

При този повторен разпит експертите са дали категоричен отговор на още едно възражение на подсъдимите и защитата, което се отправя и пред настоящия съд. Това е въпросът за възможността върху вещественото доказателство, обозначено като обект № 7 от огледа на 21.12.2015г. - 2 бр. ,,свински опашки“, да попадне чуждо ДНК, включително от подсъдимия К., предвид начина на запечатване на плика. Експертите са категорични, че по начина, по който са пакетирани в хартиен плик, въпреки наличието на незалепена част, е невъзможно случайното попадане на ДНК от трето лице върху вещественото доказателство. Такова е възможно единствено при отваряне на плика.

Не са нужни специални познания, за да се възприеме казаното и от вещите лица, че принципно е възможно, чрез злоумишлени действия, да се постави чужд генетичен материал върху повърхността на веществените доказателства. Тази хипотетична възможност стои при всеки начин на пакетиране на доказателствата. Но наличието на такава хипотетична възможност по никакъв начин не компрометира годността на конкретните доказателства по настоящето дело. За такива злоумишлени действия или дори опит за такива, липсват каквито и да било данни в конкретния случай.

Напротив, има доказателства за несъстоятелността на тезата, че веществените доказателства е възможно да са подменени или манипулирани по някакъв начин от полицейските служители. Това е фактът, че ДНК пробите са изпратени в лаборатория ,,***“ за изследване преди задържането на подсъдимия К.. Тоест, не е възможно към този момент злонамерено да е поставено негово ДНК върху „свинските опашки“.

Неоснователни са и доводите, че ДНК изследването е следвало да бъде възложено на Националния институт по криминалистика в гр. С., вместо на частна лаборатория. Такова изискване в закона няма, като първият съд  е изложил подробни съображения, които изцяло се споделят.

Не могат да бъдат споделени и възраженията, че по въпросите за пакетирането и съхранението на веществените доказателства следвало да се спазват правилата на Националния институт по криминалистика. Тези правила имат за адресати единствено експертите и служителите на института. Същественото в случая е, че са спазени правилата на НПК. Веществените доказателства са иззети при законно извършени процесуални действия, описани са в протоколите за оглед, пакетирани са, като върху пликовете и пакетите са положени подписи от иззелите ги лица и поемните лица. Изпратени са на експертите заедно с актовете за назначаване на експертиза, описани са подробно от експертите във вида, в който са разопаковани, а впоследствие са върнати с приема - предавателен протокол.

От вниманието на първия съд не са убягнали и възраженията за  реда, предвиден в лабораторията на дружеството, по който се приемат, съхраняват и изследват веществените доказателства, като изпратеният писмен отговор е бил подробно коментиран от първата инстанция.

 Съдът споделя принципното възражение на подсъдимия К., че наличието на ДНК от дадено лице на определено място, само по себе си, не обосновава еднозначен извод, че това лице е било там. Безспорно генетичен материал би могъл да попадне чрез пренасянето му от един на друг предмет случайно или чрез умишлени човешки действия. Това казват и вещите лица при разпита им на съдебното следствие. Експертите, обаче, отхвърлят възможността за случайно попадане на чуждо ДНК през хартиения плик, а данни за злоумишлени действия по делото няма. Още повече, че в случая изводът за присъствието на подсъдимия Ф.К. на мястото на извършване на грабежа, както и участието му в същия, далеч не се основава единствено на факта, че негово ДНК е намерено на местопрестъплението. Разказаното от подсъдимия А. на свидетеля Ж. И. е също убедително доказателство, че К.е участвал в извършването на престъплението, въпреки че последният категорично отрича това да е истина.

Подсъдимите  и  защитата  поставят  под съмнение  идентични ли са „свинските опашки“, по които са работили двете вещи лица, с тези, опаковани в плик № 7 и представляващи обект № 7 от веществените доказателства, иззети с протокол за оглед от 21.12.2015 г. Поставят въпроса и защо тези две „свински опашки“ са опаковани заедно, както и защо в досъдебното производство те са индивидуализирани като едно веществено доказателство? Допускат, че отговорът на този въпрос може да бъде намерен в посоченото на етикета на опаковката, че двете „свински опашки“ действително били съединени помежду си. Според защитата, така можел да бъде обяснен фактът на общото им опаковане, но ако те все пак били съединени една с друга, и се намирали в затворено положение, то оставал неизяснен въпросът за какво са били използвани - ако свидетелят С. бил вързан с две свързани една с друга „свински опашки“, това щяло да му направи впечатление и той щял да го спомене в показанията си.

За да се отговори на тези въпроси, следва да се проследи хронологията на събития от откриването, описването, изследването и връщането на тези веществени доказателства. Същите са открити при огледа на 21.12.2015 г. В протокола за оглед на местопроизшествие от тази дата двете „свински опашки“ са описани общо, като обект № 7. Доколкото всички протоколи за оглед на местопроизшествието, приложени по досъдебното производство, са изключително нечетливи, на съдебното следствие бяха изискани четливи преписи от същите. Същите са приложени на лист 2276 до 2303 от том седми на съдебното производство. Този от 21.12.2015 г. се намира на л. 2290 и 2291. Там е отразено следното (л. 2290 - гръб, абзац втори): ,,На разстояние 3.5 метра от обект № 6 и пред кухненската маса, която е на разстояние 5.5 метра от входната врата, се намериха една до друга 2 броя кабелни превръзки тип „свинска опашка“, които са в затворено положение - обозначиха се като обект № 7, като се поставиха в хартиен плик и запечатиха с лепенка с подписи на поемни лица и служител на РУ – П.“. Следва изрично да се подчертае - ,,една до друга“, а не свързани една с друга. Една до друга! Това ясно се вижда и на снимка № 38 от фотоалбума към този протокол за оглед, озаглавена „Находка № 7 в близък план“. Там са снимани две „свински опашки“, които очевидно не са свързани една с друга, а са отдалечени на разстояние от порядъка на 20 сантиметра една от друга. На етикета на хартиения плик, в който са поставени същите и се намират по делото, е отразено следното:

„Адрес - ул. ,***“ № ***, оглед, Обект № 7, Дата 22.12.15 г., обект: 2 броя кабелни превръзки (свинска опашки), съединени една за друга“. На етикетът има подписи на вещо лице и два подписа на поемни лица.

Записана е на етикета дата на огледа 22.12.2015 г. Следва да се има предвид, че огледът е започнал на 21.12.2015 г. в 22.51 ч. и е завършил на 22.12.2015 г. в 01.47 ч. Този въпрос беше повдигнат при предявяване на веществените доказателства, поради което се налага направеното уточнение. Протоколът за оглед е с дата 21.12.2015 г., а датата върху плика с вещественото доказателство е 22.12.2015 г. по споменатата причина.

Тоест при огледа са намерени, описани и фотографирани 2 броя кабелни превръзки тип „свинска опашка“, отделно една от друга, но на етикета невярно, в противоречие с реалното фактическо положение, е отразено, че са съединени една с друга.

При изследване на обект № 7 от експертите Ш. и Т., когато са отворили плика с вещественото доказателство, в него са открили именно две отделни „свински опашки“. Това е описано в раздел „Обекти на експертизата“ на стр. 2 от експертизата (л. 929, том 8 от досъд. пр.): ,,В плика се намериха два броя ,,свински опашки“, отделени една от друга, в закопчано състояние и в цялост“.

В приемо - предавателен протокол № 11 от 08.03.2016 г. (л. 951, том 8 от досъд. пр.), на четвърто място е описано, че ,,***“ ООД, с представител Н. Т. връща на РУП – П.: ,,Оригиналният хартиен плик с лепенка за ВД и надпис, указващ, че представлява обект № 7, с описание и подписи на вещо лице и поемни лица, съдържащ два броя свински опашки с нанесени в лабораторията номера „1“ и „2“. Тук не е описано изрично, че същите са отделени една от друга, но при разпита си експертите установиха, че връщат представените им веществени доказателства във вида, в който са били.

Изводът от всичко казано е, че отбелязването върху плика с вещественото доказателство, че двете „свински опашки“ били съединени една с друга, е изолирано от всички останали категорично установени обстоятелства - същите са открити, описани и фотографирани на местопрестъплението - отделно една от друга, така са поставени в плика за веществени доказателства (това изрично е отразено в протокола за оглед), така са изпратени в лаборатория „***“, така са видени и описани от експертите при отваряне на плика и така са върнати по досъдебното производство.

Отбелязването върху плика при огледа не отговаря на действителността.

Цялата полемика по това в какво състояние са приложените по делото две „свински опашки“, обозначени като обект № 7, поставени в непрозрачен, хартиен плик, беше породена от това, че при предявяване на вещественото доказателство, настоящият съдебен състав не допусна отваряне на плика. Това, от своя страна, беше продиктувано от факта, че съдът отхвърли искането за допускане на повторна ДНК експертиза и за да не осуети извършването на такава по преценка на следващата инстанция.

Следва да се има предвид, че извършеното действие в съдебно заседание е предявяване на веществените доказателства по смисъла на чл. 284 от НПК, а не оглед. Вещественото доказателство е предявено, но не е извършен оглед на същото.

Разследващият орган е решил да приеме двете „свински опашки“ за едно веществено доказателство и така ги номерирал. Това по никакъв начин не опорочава изземването на конкретното веществено доказателство. Още повече, че за нуждите на ДНК експертизата, същите са номерирани отделно в лабораторията от експертите.

Липсва реално основание за каквото и да било съмнение, че приложените по делото веществени доказателства, обект № 7, са тези, иззети при огледа на 21.12.2015 г.

Според съда, ирелевантно е за какво точно са били използвани двете „свински опашки“, номерирани като обект № 7. Факт е, че са намерени на местопрестъплението и че върху едната от тях, номерирана с „2“ от експертите (№ PG-258-7-1-2/2015), са намерени следи от ДНК от подсъдимия Ф. К. и свидетеля С. С.. Този факт категорично доказва присъствието на подсъдимия К. на мястото на престъплението, което той отрича.

Следва, обаче, изрично да се подчертае, че обстоятелствата кой от пострадалите с коя точно „свинска опашка“ е бил вързан и кой точно от подсъдимите го е вързал, на практика нямат съществено значение. Липсата на яснота по тези конкретни обстоятелства не променя извода на съдебния състав, че тримата подсъдими са автори на инкриминираното деяние. Безспорно е, че единствените, оказали съпротива по време на грабежа, са Т. Н. и С. С.. Категорично установено е също така, че Н. е бил прострелян и приведен в безпомощно състояние, а С. бил прострелян в крака, бит и завързан, като по този начин била сломена и

неговата съпротива. Тези обстоятелства се установяват не само от ДНК експертизата. За тях съществени са показанията на самите пострадали и очевидци, които убедително се подкрепят от факта на откриване на „свински опашки“ на мястото на престъплението и от заключението на ДНК експертизата. Изцяло в тази посока са и показанията на свидетеля Ж. И., на който подсъдимият А. разказал за обстоятелствата, при които бил извършен грабежът. В същата насока  е споделеното извънсъдебно признание на А. от анонимния свидетел. Затова са неоснователни и възраженията на защитата, че оставал неизяснен въпросът за какво са били използвани двете свински опашки, номерирани като обект № 7, както и че ако свидетелят С. бил вързан с две свързани една с друга „свински опашки“, това щяло да му направи впечатление и той щял да го спомене в показанията си. Това са хипотетични твърдения, чието съдържание не може да бъде прието за факт.

Подсъдимите обръщат внимание и на факта, че взетите от К. и А. ДНК проби били поставени в един плик. Това, според тях, е поредната проява на заговор против подсъдимите, процесуално нарушение по съхраняването на веществените доказателства и необективност на разследването.

С основание първият съд не е споделя и тези възражения. Подсъдимите А. и К. са задържани на 08.01.2016 г. Както беше посочено по-горе, веществените доказателства са изпращани в „***“ последователно. ДНК пробите на тези двама подсъдими са взети след задържането им и съвсем обяснимо са изпратени едновременно. Същите са поставени в отделни запечатани хартиени пликове, отделно едно от друга, с поставени етикети с името на съответния подсъдим, от когото е взета пробата. Цитираното по-горе заключени на експертите и по-скоро допълнението им в съдебно заседание, е категорично, че при такъв начин на опаковане е невъзможно през хартията да премине чуждо ДНК. Тоест не може да се смесят пробите или да се сгреши коя от кой подсъдим е взета. Обстоятелството, че двата хартиени плика са поставени в един общ полиетиленов плик по никакъв начин не променя горните изводи. В цитираното заключение на ДНК експертизата подробно е описано в какъв вид са били пробите, как са разпечатани и изследвани. Впоследствие, в протокола за връщане на същите, отново е описано в какъв вид се връщат на полицаите. В този вид същите се намират приложени по делото.

Заключението на видео - техническата експертиза.

За изследване на записа от охранителната камера, заснели момента на подхода на извършителите на грабежа към мястото на престъплението, събитията около караваната и придвижването им до барбекюто, беше допуснато изслушването на експертиза от вещо лице, специалист в областта на техниката, видеозаписите и лицева идентификация към Научно - техническата лаборатория (НТЛ) към ОД МВР гр. П..

Методът, използван от експерта, е изследване на видео запис със специализиран плеър/редактор за видео изображения. Експортиране на кадри в некомпресиран формат и последваща обработка за подобряване на информационната им стойност с редактор за растерни изображения. Разпечатване на снимки във фотоалбум. В резултат на извършеното изследване, експертът дава следните заключения:

Компактдискът - обект № 1 на експертизата, има следните обозначения: „DVD-R R4.7GB/16X/1X; up to 16Х 4.7GB/120min." марка „PRINCO BUDGET“ и съдържа три видео файла записани в специализиран формат. ЮСБ флаш паметта  -   обект  №  2  на  експертизата  има  следните  обозначения: „DЗЗA23/*********/G16G“, бяла на цвят и с оранжева лепенка върху нея, и с черен ръкописен надпис „Записи 21.12.2015“, и съдържа три видео файла записани в специализиран формат. Записаните изображения са черно -  бели /в експертизата е записано „цветни, но при разпита си вещото лице изрично сочи, че това е грешка и изображенията са черно - бели), с резолюции 1280х720 пиксела, с вкопирани в кадър данни за дата, час и наименование на камера, без звук. Файловете съдържащи се на компакт диска и файловете съдържащи се на ЮСБ флаш паметта са едни и същи. Файловете са регистрирани от три камери с условно обозначение „САМ01“, и обхващат в полезрението си участъци от площи с маркирани на тях автомобили, сгради, фасади на сгради, огради и дървета. Съгласно вкопираната в изображенията информация от камерите файловете са заснети в интервала 20:59:59-5-11:59:59ч. на 21.12.2015 г. Видео файловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на компютърните видео охранителни системи. В рамките      на      записаните интервали  от   време         таймкодът, вкопиран  в изображението се прекъсва. Дискът и ЮСБ флаш паметта не съдържат информация, позволяваща да се установи точната причина за това прекъсване.

При прегледа на видео файловете в 21:15:00 ч. се установи информация за две лица от видим женски пол. Лицата излизат от помещението, преминават по алея, качват се в джип и потеглят с него. Лицето което се качва от страната на шофьора е с видимо тъмна на цвят коса и е облечено с видими светла връхна дреха с дълъг ръкав и тъмна яка, светла блуза, светъл панталон, тъмни обувки и държи в дясната си ръка тъмна на цвят дамска чанта с дръжки.

Другото лице е с видимо тъмна на цвят коса и е облечено с видимо тъмна на цвят връхна дреха, светла блуза, тъмен панталон, светли обувки и държи в дясната си ръка тъмна на цвят дамска чанта с презрамки. Лицето се качва от дясната страна до мястото на шофьора.

В 21:21:32 ч. в полезрението на камерата се появяват силует на човек. В 21:21:45 ч. се появява силует на друг човек. Лицата се приближават до място, където са паркирани лек автомобил, микробус, каравана и остават там. В 21:24:25 ч. се появява трети силует на човек. В 21:25:33 ч. към третия силует се появява още един силует. Те се присъединяват към другите две лица. Лицата условно се номерират от едно до четири. Лице № 1 е с видимо светла на цвят качулка на главата и е облечено със светли връхна дреха, панталон и е с тъмни обувки. Лице № 2 е с видимо светла на цвят качулка на главата и е облечено с видимо светли връхна дреха, панталон и обувки. Лицето носи предмет на гърба си подобен на раница. Лице № 3 е с видимо светла на цвят качулка на главата и е облечено с видимо светли на цвят връхна дреха, панталон и обувки. Лице № 4 е с видимо светла на цвят качулка, на главата и е облечено с видимо светли на цвят връхна дреха, панталон и обувки.

В 21.26.27 ч. лице № 1 влиза първо, последвано от лице № 2, лице № 3 и лице № 4. След това лице № 4 излиза и остава отвън пред вратата на караваната. Същото лице има преметнат през лявото рамо предмет подобен на дългоцевно автоматично оръжие. В 21:29:53 ч. се появява силует на пето лице. То също се присъединява към другите лица и условно се номерира с № 5. Лицето е с видимо светла на цвят качулка на главата и е облечено с видимо светла на цвят връхна дреха с тъмни ръкави, тъмен панталон и светли обувки, и носи в дясната си ръка предмет наподобяващ чанта.

В 21:33:51 ч. лице № 4 последвано от лице № 3 и лице № 2 се насочват към входната врата, като лице № 4 прави опит да я отвори, но не успява и се връщат обратно пред входната врата на караваната. В 21:36:45 ч. лице № 5 се приближава към вратата на оградата, като носи в лявата си ръка чантата и извършва действия наподобяващи отварянето на вратата и се връща обратно при лице № 4 отвън пред караваната.

В 21:37:00 ч. лице № 4, следвано от лице № 2 и лице № 3 минават през вратата на оградата. Лице № 4 държи в ръцете си дългоцевно автоматично оръжие, а лица № 2 и № 3 късоцевни оръжия. Лицата се насочват към помещението като минават покрай алеята и остават там. Отвън, в близост до караваната, остава лице № 5, а в караваната лице № 1. В 21:40:12 ч. лицата се насочват към вратата на помещението като с голяма вероятност може да се твърди, че първо е лице № 3, последвано от лице № 4 и на трето място лице № 2. Лицата минават през алеята като по пътя си лице № 3 удря или взима предмет, наподобяващ окачена от тавана саксия, видимо светла на цвят и се спират пред вратата на помещението. Отварят я и застават пред нея. От вътре се виждат силуети на лица, които се насочват към вратата. След отварянето на цялата врата, поради светлината от помещението, не могат да се определят и конкретизират точно действията на лицата. В 21:40:25 ч. лице № 5 се отдалечава в посоката от която се е появило. В 21:43:01 ч. едно от лицата притваря входната врата на помещението. Вътре се виждат движения на лица, но не може да се конкретизират действията им поотделно.

В 21:44:21 ч. двете лица от видим женски пол се връщат обратно с автомобила. Слизат от него и се насочват през входната врата през алеята към помещението. От караваната излиза лице № 1 и се насочва след тях. От помещението излизат другите три лица срещу тях. Първото лице от женски пол замахва срещу тях с чантата си, след което заедно с другото лице от женски пол се насочват към помещението и влизат в него, последвани от трите лица, а лице № 1 се връща обратно при караваната. Отварят вратата до края и застават пред нея. Наблюдават се действия на дърпане и блъскане, но отново поради отдалечеността на камерата немогат да бъдат разграничени и конкретизирани отделни действия. Лице № 4 отива до лице № 1 пред караваната като в областта от дясната страна на гърдите се забелязва предмет с прекъсваща светлина, а в дясната си ръка предметът наподобяващ дългоцевно автоматично оръжие, след което отново се връща при помещението. Другите две лица - лице № 2 и лице № 3 остават при входната врата. Лице № 2 влиза вътре и взима предмет наподобяващ на тъмната дамска чанта на първото лице от женски пол, премята я през лявото си рамо и последвано от лице № 3 и лице № 4 се насочват през алеята към караваната, където се намира лице № 1 и се отдалечават в посоката от която са се появили.

Поради отдалечеността и гледната точка на камерите, нивото на компресия и високия контраст на осветлението, който води до загуба на детайли в изображението, което не дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими, частни, идентификационни признаци от заснеманите обекти на видеофайловете, не се забелязаха изстрели от огнестрелно оръжие, както и не може да се определи какви точно действия извършват лицата с предметите които носят.

На входната врата на помещението от дясната страна видимо от гледната позиция на камерата се наблюдава предмет наподобяващ окачена саксия, видимо светла на цвят. Другаде не се забелязват предмети наподобяващи саксии.

Разпит на вещото лице, изготвило видео - техническата експертиза, е извършен в съдебно заседание на 07.06.2018 г. пред ОС, както и преразпит пред АС, като изводите са убедително защитени. Експертът разяснява, че според датата, която е копирана в изображението и часа, който е показван, се вижда, че е зимен сезон, тъмната част на денонощието. Камерите работят в инфраред (инфрачервен) спектър. Фактът, че предметите изглеждат с различен цвят на този черно-бял фон се определя от това телата с каква топлина са и предметите съответно, които излъчват и поглъщат тези лъчи. Една материя в различни цветове може да изглежда по различен начин на тъмно, в този черно­бял спектър. На това се дължат различията. Една материя, която е в един и същи цвят може да изглежда по различен начин в зависимост от температурата на тялото, защото тези лъчи се отразяват от повърхността, до която достигат.

Експертът уточнява също, че описанието на събитията е направил, използвайки записите и на двете камери, помествайки събитията в тяхната хронология и цитирайки часовете също и на двете камери. Това е онагледено в приложението, състоящо се от извлечени кадри от записите. Същото е в две колони, като всяка колона показва записа на отделна камера.

Експертното заключение дава отговор на възражението на подсъдимите и защитата, че на записът не се виждал изстрел, възпроизведен отвън, на пътеката, при връщането на свидетелите Е. Х. и С. С.. Няма такава зависимост, че ако е възпроизведен такъв изстрел, то той задължително би бил видим на записа. Напротив, експертизата установява, че поради отдалечеността и гледната точка на камерите, нивото на компресия и високия контраст на осветлението, който води до загуба на детайли в изображението, което не дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими, частни, идентификационни признаци от заснеманите обекти на видеофайловете, изстрелите не могат да се видят на записа.

Особено често повтаряно е възражението, че в обвинителния акт се твърди, че участниците в грабежа били четирима, а според заключението на видео - техническата експертиза, същите са петима. Отговорът на това възражение се дава от твърденията на вещото лице, изготвило тази експертиза, при разпита му в съдебно заседание. Там, при възпроизвеждане на записа от камерите, никой в съдебната зала не беше в състояние да различи заснетия пети съучастник, който е видим единствено на извлечените от експерта снимки, представляващи кадри от записа. Експертът подробно обясни, че без възпроизвеждане на записа с използвания от него програмен продукт, фигурата на петия съучастник не може да бъде възприета. Доколкото на досъдебното производство не е била назначавана видео - техническа експертиза, към онзи момент разследващите, включително прокурорът не е разполагал с информация за точния брой на участниците в престъплението, въпреки че записът е бил възпроизвеждан и гледан.

Генерално отговор на всички твърдения за неавтентичност на записа на охранителните камери дава заключението на техническата експертиза, допусната и изслушана на съдебното следствие, извършена от вещото лице О. П. (същото е приложено в том 6, лист 1972 от съдебното производство).

На експертизата е поставена задача да отговори какво означава отразяването на колоната „Дата на промяна“ за съответните файлове и може ли да се определи датата, на която са създадени първоначално посочените три файла, като се има предвид, че същите са представени на съда като копия в съдебно заседание от 19.12.2017 г. В изпълнение на поставената му задача, в том 2 на лист 676 от НОХД 335/2017 г. по описа на Окръжен съд – П., експертът изследвал, поставените в бял плик два технически носителя. Изследването, обхващащо всеки от тях поотделно, е както следва:

1. DVD-R 4.7GB носител, UDF файлова система с етикет (заглавие на диска): 01 дек 2017 Основна папка с наименование: Нова папка 2015 (създадена на 01.12.2017 в 16:30 ч. и съдържаща общо три видеофайла записани в Н.264 компресия, популярен формат за видео с висока резолюция (HD Video), известно още и като .mp4, описани според времето им на създаване 1/0fis_03_.20151221_210000.h264 - създаден на 22.12.2015 г. в 12:55ч. и с дължина от 931 089 КВ, 2/ 0fis_02_20151221_210000.h264 - създаден на 23.12.2015  г.  в  08:33 ч.  и  с  дължина  от  456  914  КВ  и  3/ 0fis 01 20151221_210000.h264 - създадения 23.12.2015 г. в 17:51 ч. и с дължина от 511 712 КВ.

За изследваните файлове, описани по горе, колоната „Дата на създаване“ е идентично с колоната „Дата на промяна“, което означава, че съдържанието на първоначалния запис не се е променяло след създаването си, файловете са копирани на различни носители/папки.

Изследваните файлове, описани по горе, са подготвени за запис на 27.11.2017 г. в 14:22 часа, и са записани на техническия носител DVD-R на копирани на този магнитен носител на 01.12.2017 г. в 16:30 ч.

2. USB флаш диск 16 GB, форматиран с FAT32 файлова система с етикет: ADATA UFD Основна папка с наименование: Нова папка 2015 (създадена на 01.12.2017 в 15:15 ч. и съдържаща общо три видеофайла записани  в  Н.264  компресия,  популярен  формат  за  видео  с  висока резолюция (НО Video), известно още и като .mp4, описани според времето им на създаване: 1/Ofis_03_20151221_210000.h264 - създаден на 22.12.2015 г. в 11:55 ч. и с дължина от 931 089 КВ, 2/ Ofis_02_20151221 21000O.h264 - създаден на 23.12.2015г. в 07:33 ч. и с дължина от 456 914 КВ и 3/ 0fis_01_20151221_210000.h264 - създаден на 23.12.2015 г. в 16:51 ч. и с дължина от 511 712 КВ. Заключение за информацията на технически носител USB флаш диск за изследваните файлове, описани по горе, колоната „Дата“ е идентично с колоната „Дата на промяна“, което означава, че съдържанието на първоначалния запис не се е променяло след създаването си, файловете са копирани на различни носители/папки. Папката „Нова папка 2015“ е създадена и копирана заедно с трите изследвани файла на 01.12.2017 г. в 15:16 часа, и са записани заедно на техническия носител USB. Отразяването в колоната „дата на промяна“ за съответните файлове означава, че файловете са и до днес във вида, в който са били към 22 и 23 декември 2015 г., което е и датата на тяхното създаване от видеокамерите. В полето „дата на създаване“ се записва датата и часа на копирането на съответния файл на друг носител, том или папка.

С оглед категоричното заключение на експерта, че ползваните като доказателство  по делото записи от камерите за видеонаблюдение на „***“ ЕООД са във вида, в който са били заснети и липсват каквито и да било данни за интервенции, съдът няма да обсъжда подробно възраженията, че тези записи не били автентични, че същите били компилация от четири записа, че на тях се виждало цъфнало широколистно дърво през декември, че коминът на барбекюто ту се появявал, ту изчезвал, че караваната пред входа на едни записи била подпряна с „тухли единички“, а на други с „тухли четворки“, за изрязаните клони на дърветата и други подобни. Всички тези твърдения не намират опора в нито едно доказателство по делото и на практика нямат нищо общо с действителността.

Като обобщение може да се каже, че записите на камерите за видео - наблюдение на „***“ и видео - техническата експертиза дават информация за следните важни обстоятелства. Като първо следва да се посочи мястото на нападението - същото е заснето и е еднозначно определено. Това категорично е и мястото, на което са извършени всички огледи на местопроизшествие впоследствие. Второ - броят на извършителите - общо петима, а не четири, както се твърди в обвинителния акт. Трето - времето на нападението и хронологията на същото и излизането на пострадалите, която напълно съвпада с показанията на всички пострадали и очевидци. Подсъдимите и техните съучастници се появяват в около 20.21 ч. (на камерите часът не е съобразен със зимното часово време и показват с час напред), в около 20.26 ч. влизат в караваната, в 20.40 ч. влизат в „барбекюто“, в около 20.44 ч. се връщат свидетелките Е. Х. и С. С., в около 21.49.21 ч. тримата нападатели напускат „барбекюто", в около 21.52.26 часа се вижда женска фигура (Е. Х.) по алеята, в 21.54.26 часа се вижда, че излизат две мъжки фигури напред (С.С. и С. Н.) и една женска фигура след тях (С. С.).

Маршрутите от местопрестъплението да мястото на проверка на лекия автомобил на входа на гр. П. са били подробно засегнати от първия съд, като доводите изцяло се споделят и няма какво повече да се добави, поради което към възражения на защитната теза за възможността на подсъдимите да се придвижат от мястото на престъплението до входа на гр. П., чешма „***“, където са спрени от полицейския патрул след напускане на местопрестъплението в 20.50 ч. и спирането им от полицаите 40 минути по-късно на посоченото място в 21.30 ч. няма какво повече да се добави към казаното от ОС.

Доводите във връзка с офталмологична експертиза на подсъдимия Ф. К., с която се навеждат доводи, че К. нямал на практика физическата възможност да вземе участие в извършване на грабежа, поради силно влошеното си зрение също няма да бъдат преповтаряни, като следва да бъде кредитирано заключението на д-р П. А. и данните са субективния компонент в подобни изследвания. В заключение следва да се каже, че така изслушаното заключение на офталмологичната експертиза не изключва възможността подсъдимият К. да е участвал в извършването на грабежа, поради заболяване на очите. Констатацията на медицинските специалисти за непоносимост към поставяне на лещи винаги се базира на субективните твърдения на пациента. В медицинската практика няма констатирани случаи определен човек да не може да се приспособи към поставянето на лещи.

 Подсъдимият К. категорично е участвал в извършването на грабежа. Този извод се налага от анализа на всички изброени по-горе доказателства и доказателствени средства. Заключението на офталмологичната експертиза не оборва този извод.

Заключението на физикохимична експертиза.

По делото е изслушано заключението на физикохимична експертиза, изготвена от вещи лица, специалисти в областта на химията в ЦЕКИ към НИКК. Обекти на експертизата - един брой яке, червено на цвят, размер „XL“ с цип, със сива на цвят яка ат вътрешната страна, с щампа от дясната страна представляваща триъгълник с бели стени и вътре в него бял на цвят петел. На етикета от вътрешната страна при яката има надпис "***. На левия ръкав от външната страна има същата щампа като на предната дясна част на якето. Обектът е предаден с протокол за доброволно предаване от подсъдимия В. А.. Вторият обект на експертизата е описано и иззето в протокол за претърсване и изземане на 22.12.2015 г. от лек автомобил „***“ рег. № *** памучно одеяло бяло-зелено на цвят. Методите на изследване - Рентгенов микроанализ с електронна сонда и Газхроматографско изследване. Представените обекти са изследвани за наличие на капсулен състав. Проби са взети от ръкавите на червеното на цвят яке. Калсулният състав е изследван с помощта на сканиращ електронен микроскоп (JSM- 661О LV, JEOL- Япония), снабден с програма за анализ на следи от изстрел. Резултатите от анализа: В пробата от левия ръкав на якето са регистрирани една капсулна микрочастици със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон) и една със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Ва (барий). В пробата от десния ръкав на якето са регистрирани една капсулна микрочастици със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон), Ва (барий), една със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон) и една със състав: РЬ (олово), Sb (антимон), Ва (барий). Регистрирани са и голям брой оловни частици.

От представеното за изследване парче от одеяло са иззети проби за наличие на капсулен състав. В пробите от одеялото не са регистрирани капсулни микрочастици. Установено е наличие на голям брой оловни и железни частици. За да се сравни капсулния състав на регистрираните по ръкавите на якето (Обект 5.1) капсулни микрочастици с този на инкриминираните гилзи са изследвани 1 бр гилза с надпис на дъното „GECO 9 mm Р.А. Knall“ и 3 бр. гилзи 38 мм с надпис на дъната „10-57“ - обекти по досъдебното производство, предоставени за балистична експертиза в НИКК-МВР. По гилзата с надпис на дъното „GECO 9 mm Р.А. Knall“ са регистрирани капсулни микрочастици със състав: РЬ (олово), Sb (антимон), Ва (барий). По гилзите с надпис на дъната „10-57“ 38 мм са регистрирани калсулни микрочастици със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон), К (калий), Hg (живак).

Капсулната микрочастица регистрирана по десния ръкав на черното яке със състав: РЬ (олово), Sb (антимон), Ва (барий) съвпада по състав с тези регистрирани по гилзата „GECO 9 mm Р. А. Knall“. Капсулният състав на микрочастици регистрирани по двата ръкава на якето: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон) може да произхожда от състав като този на гилзите „10-57“ 38 мм.

Заключението на експертизата е, че пробата от левия ръкав на якето (Обект 5.1) се регистрира една капсулна микрочастици със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон) и една със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Ва (барий). В пробата от десния ръкав на якето се регистрира една капсулна микрочастици със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон), Ва (барий), една със състав: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон) и една със състав: РЬ (олово), Sb (антимон), Ва (барий). Регистрирани са и голям брой оловни частици.

Капсулната микрочастица регистрирана по десния ръкав на черното яке със състав: РЬ (олово), Sb (антимон), Ва (барий) съвпада по състав с тези регистрирани по гилзата „GECO 9 mm Р.А. Knall“. Капсулният състав на микрочастици регистрирани по двата ръкава на якето: РЬ (олово), Sn (калай), Sb (антимон) може да произхожда от състав като този на гилзите „10-57“ 38 мм.

Заключението на физико - химичната експертиза, преценено само по себе си, не би могло да обоснове еднозначен извод, че подсъдимият В. А. е участвал в извършването на престъплението. Това е така, доколкото в показанията на пострадалите и останалите очевидци не се съдържат данни за нападател, облечен в червено яке, каквото е предаденото от А.. От друга страна, което е същественото в случая, гилзата „GECO 9 mm Р.А. Knall“ е описана, като иззета при оглед на местопроизшествието, извършен на 30.12.2015 г., който съдът прие за опорочен. Вещ5ите лиза по цитираното заключения бяха преразпитани пред настоящата инстанция, като по категоричен начин се установи, че са изследвали червено на цвят яке, като в заключението е била допусната техническа грешка със записа му на места като черно на цвят.

Съдебно - медицинската експертиза на веществени доказателства: черен сак и стелки за автомобил.

По делото е изслушано и заключението на съдебно - медицинска експертиза на веществени доказателства, извършена от експерт в сектор БНТЛ при ОД на МВР гр. П.. Обекти на експертизата - 1. комплект от четири броя гумени стелки за автомобил, черни на цвят, иззети при оглед на веществено доказателство - л. а. ,,***" с рег. № ***, състоял се на 30.12.2015 г. и 2. черен сак с надпис: ,,***“. Задачи на експертизата: Дали по представените за изследване веществени доказателства има биологични следи (кръв, косми и др.)? Ако има кръв дали е с човешки произход; Ако има човешка кръв да се определи кръвната и група по системата АВО; Ако има косми да се изземат и да се определят дали са човешки?

Изследването за нуждите на експертизата се е състояло в подробен макро - и микроскопски оглед с различни увеличения на представените за изследване обекти с № № 1 и 2. Огледът е извършен в помещение с ограничен достъп, при спазване на всички изисквания за чистота и безопасност при работа с биологични агенти. В изследването са използвани лупа и бинокулярен микроскоп с преминаваща светлина. В хода на огледа е установено и са извършени следните действия:

По обект № 1, фиг. 1 - комплект от 4 бр. черни, гумени стелки за

автомобил е констатирано наличие на почвени частици с органичен и минерален произход, части от хербаризирани листни петури с различна големина и форма и влакна с растителен и животински произход - фиг. 3

От обект No 1, фиг. 1 - комплект от 4 бр. автомобилни стелки с черен цвят са иззети влакна обозначени като обект № 1.1 -  Фиг. 1.1:

От обект № 2, фиг. 2 - черен сак с надпис: „***“ са иззети влакна обозначени като обект No 2.1 - Фиг. 2.1;

При огледа на обекти с №№ 1 и 2 не се иззеха други биологични следи и микроследи.

При извършения макро- и микроскопския оглед на влакната, иззети от обект No 1 - фиг. 1 и означени, като обект № 1.1 - Фиг. 1.1 е установено:

Влакната са руси, светло-кестеняви и кестеняви на цвят, прави и дъговидно извити в една равнина с приблизителна дължина от 0,8 - 3,5 см. Влакната са със средна обща дебелина. При микроскопския оглед на влакната от обект № 1.1 е установено, че те представляват: човешки косъм с кестеняв цвят, фрагменти от човешки косми с кестеняв цвят, прекъснати от двете страни, откъм кореновата част или откъм върха, животински косъм с рус цвят и фрагменти от животински косми със светло-кестеняв и кестеняв цвят.

Човешкият косъм и фрагментите от човешки косми са недостатъчни за сравнително-морфологично изследване и не могат да бъдат сравнявани с човешки косми, предоставени като сравнителен материал.

При извършения макро и микроскопския оглед на влакната, иззети от обект № 2 - фиг. 2 и означени, като обект № 2.1 - Фиг. 2.1 е установено следното: Влакната са прави до леко дъговидно извити в една равнина с приблизителна дължина от 1 см. до 4,5 см. На цвят са руси и кестеняви със средна обща дебелина. При микроскопския оглед на влакната от обект № 2.1 е установено, че те представляват животински косми и фрагменти от животински косми.

 Обекти с № № 1 и 2 се изследваха за наличието на кръв. Такава не е открита.

В резултат на извършените изследвания, експертизата дава следните отговори на поставените въпроси: 1. По обекти с № № 1 и 2 - няма кръв. 2. По обект № 1, фиг. 1 - комплект от 4 бр. черни, гумени стелки за автомобил има наличие на почвени частици с органичен и минерален произход, части от хербаризирани листни петури с различна големина и форма и влакна с растителен и животински произход; 3. От обекти с № № 1 и 2 се иззеха влакна и съответно се означиха, като обекти с № № 1.1 и 2.1;  4. Влакната,         иззети от обект № 1 - фиг. 1 и означени, като обект № 1.1 представляват: човешки косъм с кестеняв цвят, фрагменти от човешки косми с кестеняв цвят, прекъснати от двете страни, откъм кореновата част или откъм върха, животински косъм с рус цвят и фрагменти от животински косми със светло-кестеняв и кестеняв цвят; 5. Човешкия косъм от обект № 1.1 е свободно упаднал, отмрял човешки косъм и не е предмет за изследване по метода на ДНК-профилиране на ядрена ДНК; 6. Фрагментите от човешки косми от обект № 1.1 със запазена коренова част са фрагменти от отмрели и упаднали човешки косми, които са негодни за изследване по метода на ДНК-профилиране на ядрена ДНК; 7. Човешкият косъм и фрагментите  от човешки косми от обект № 1.1 са недостатъчни  за сравнително-морфологично изследване и не могат да бъдат сравнявани с човешки косми, предоставени като сравнителен материал. 8. Влакната, иззети от обект № 2 - фиг. 2 и означени, като обект № 2.1 представляват животински косми и фрагменти от животински косми. 9. От обекти с № № 1 и 2 не се иззеха други биологични следи и микроследи.

Заключението     на      тази  експертиза  не  води  до  изводи, свързващи подсъдимите с участие в извършения грабеж.

Балистична експертиза.

По делото е изслушано заключението на балистична експертиза, изготвена от специалист в сектор „Трасология и Балистика“, вещо лице в ЦЕКИ към НИКК - МВР. Обекти на експертизата: А) иззети и описани в протокол за оглед от 21.12.2015 г., както следва: Обект № 8 -1 бр. гилза с дължина 38 мм; Обект № 9 -1 бр. патрон с дължина 56 мм; Обект № 10 - патрон със зелена на цвят капачка, калибър 9 мм. и дължина 22 мм; Обект № 11 -1 бр. гилза с дължина 38 мм; Иззети отвън, до западната стена на помещението: Обект № 14

- 1 бр. гилза с дължина 38 мм; Б) иззети и описани в протокол за оглед от 30.12.2015 гад., както следва: Обект № 1 - 1 бр. гилза 9 мм; В) иззети и описани в протокол за допълнителен оглед от 22.12.2О15 г, както следва: Обект № 1 -1 бр. проектил; Обект № 2 -1 бр. проектил; Обект № 4 -1 бр. проектил; Обект № 5 -1 бр. проектил; Обект № 6 -1 бр. проектил; Обект № 7 - жълтеникав метал с неправилна форма; Обект № 8 -1 бр. жълтеникав метал с неправилна форма; Обект № 9 -1 бр. проектил иззет с част от крак на фотьойл; Г) иззети и описани в протокол за претърсване и изземване от 22.12.2015 г в гр. П.: жълта картонена кутия съдържаща газови патрони, като 10 броя са с червени пластмаси (тапи) отгоре с надпис „WADIE“ 9мм РА PV, 11 броя със зелени пластмаси /тапи/ отгоре с надпис „Walther“ 9мм РАК, 1 брой протривател, 1 брой муфа и книжки за „Хеклер и Кох“ и „Валтер“; Д) иззет с протокол за оглед на местопроизшествие на 22.12.2015 гад. Обект № 12 - деформирано парче метал с неправилна форма. Обект № 1З - деформирано парче метал с дължина 27х20 мм. Задачи на експертизата: Какво представляват предоставените за изследване обекти? Представляват ли части от боеприпаси за огнестрелно оръжие, ако са от какъв вид, модел и калибър са боеприпасите и за стрелба с какъв вид, модел, калибър оръжие са предназначени? Били ли са годни да поразят жива цел? Има ли от предоставените отделни части за изследване такива, които да са част от едно цяло? Ако има да се посочат от кои от обектите! Има ли сходство?

Изследванията и резултатите от тях: Конструктивните характеристики на представените за изследване обекти, иззети при извършени огледи от 21.12.2015г и 30.12.2015г. и извършената каталожна справка ги определят като:

-        Обекти № А8, AII и А14 - 3 бр. гилзи, части от патрони кал. 7,62х39 мм, предназначени за стрелба с карабини, автомати и картечници кал. 7,62х39 мм. Върху дъната им се наблюдава релефно обозначение „10 57“. При проведеното сравнително микроскопско изследване между следите от детайлите на оръжието, намиращи се върху гилзите, се установиха съвпадения в общите и частните признаци, съдържащи се в тях - Ф.К. 2. Тези съвпадения дават основание да се направи извода, че гилзите са били стреляни с едно и също оръжие;

-        Обект № А9 - патрон кал. 7,62х39 мм, предназначен за стрелба с карабини, автомати и картечници кал. 7,62х39 мм. Върху дъното му се наблюдава релефно обозначение „10 57“;

-Обект № А10 - халосен патрон кал. 9. мм РА, предназначен за стрелба със сигнално-газови пистолети кал. 9 мм. Върху дъното му се наблюдава релефно обозначение „Geco 9mm Р.А. Knall“;

-        Обект № 61 - стреляна гилза, част от халосен патрон кал. 9 мм РА, предназначен за стрелба със сигнално-газови пистолети кал. 9 мм. Върху дъното  й  се  наблюдава  релефно  обозначение  „Geco  9mm  Р.А.  Knall“.

 

Лабораторията по съдебна балистика в НИКК-МВР не разполага с подробни каталожни данни на специфичните характеристики на следите оставяни от сигнално-газовите пистолети, поради което настоящата експертиза не може да конкретизира модели сигнално-газови пистолети с които би могла да е стреляна гилзата.

Конструктивните характеристики на представените за изследване обекти, иззети при извършен допълнителен оглед от 22.12.2015г., остатъчна форма и извършената каталожни справка ги определят като:

-Обекти № В1, В2, В4, В5 и В6 - 5 бр. стоманени сърдечници, части от 5бр. куршуми кал. 7,62х39 мм, предназначени за стрелба с карабини, автомати и картечници кал. 7,62х39 мм. Върху сърдечниците не остават следи от детайлите на оръжието, поради което същите са негодни за идентификационно изследване;

-        Обекти № В?, В8, В9, Д12 и Д13 - ризници и части от ризници на куршуми, най- вероятно кал. 7,62х39 мм. Обекти № В7 и В9 са негодни за идентификационно изследване. Останалите 3 бр. ризници са разкъсани и силно деформирани, като следите от цевта на оръжието са частично заличени, поради което Обекти № В8, Д12 и Д13 са годни за идентификационно изследване само с конкретно заподозряно оръжие.

Представените за изследване ризници, 5 бр. сърдечници и 3 бр. гилзи кал. 7,62х39 мм е възможно да са били части от едни и същи патрони кал. 7,62х39 мм. Този вид патрони са предназначени да поразяват жива цел.

Видът, формата, характера и взаимното разположение на следите върху гилзите и ризниците, оставени от детайлите на оръжието с което са били стреляни и извършената справка с масива данни за огнестрелно оръжие в Лабораторията по съдебна балистика при НИКК - МВР, дават основание да се направи извод, че те най-вероятно са били стреляни с автомат/карабина конструкция „Калашников“ кал. 7,62х39 мм. Експертизата не изключва възможността да са били стреляни и с друг модел оръжие, за което няма данни в масива за огнестрелно оръжие в Лабораторията по съдебна балистика при НИКК- МВР.

Конструктивните характеристики на представените за изследване патрони, иззети и описани в протокол за претърсване и изземване от 22.12.2015г. в гр. П., и извършената каталожна справка ги определят като: 10 бр. газови патрони кал. 9 мм РА, предназначени за стрелба с газови пистолети кал. 9 мм. Върху дъната им се наблюдава релефно обозначение „WADIE 9mm РА PV“, а в дулцата им червена капачка;  11 бр. халосни патрони кал. 9 мм РА, предназначени за стрелба със сигнално- газови пистолети кал. 9 мм. Върху дъната им се наблюдава релефно обозначение „WADIE 9mm РА PV“, а в дулцата им зелена капачка.

Представените за изследване общо 12 бр. халосни патрони и 1 бр. гилза от халосен патрон са предназначени за създаване на звуков ефект –(подаване на звуков сигнал). При изстрел с такъв вид боеприпас, при дистанция под 1 метър е възможно да се причинят повърхностни наранявания и изгаряния.

Представените за изследване 10 бр. газови патрони са предназначени да изхвърлят активно вещество на разстояние до 5 метра, съпроводено със създаване на звуков ефект.

Изхвърленото активно вещество действа дразнещо върху лигавиците изстрел с такъв вид боеприпас, при дистанция под 1 метър е възможно да причинят повърхностни наранявания и изгаряния.

Следите върху представените за изследване 3 бр. гилзи кал. 7,62х39 мм, са сканирани и въведени в АБИС на НИКК-МВР. При извършеното автоматизирано и микроскопско сравнително изследване, на следите намиращи се върху представените за изследване 3 бр. гилзи кал. 7,62х39 мм и 1 бр. гилза от халосен патрон кал. 9 мм, със следите намиращи се върху съхраняваните в НСБК на Лабораторията по съдебна балистика при НИКК - МВР гилзи - веществени доказателства от неразкрити престъпления на територията на страната с употреба на огнестрелно оръжие, не са установени съвпадения в частните признаци, съдържащи се в отделните следи. Това дава основание да се направи извод, че в НСБК на Лабораторията по съдебна балистика при НИКК - МВР не се съхраняват гилзи - веществени доказателства от неразкрити престъпления на територията на страната с употреба на огнестрелно оръжие, стреляни с оръжията с които са стреляни представените за изследване общо 4 бр. гилзи.

Заключението на експертизата е следното:

Представените обекти, иззети при огледи на местопроизшествие са: 3 бр. гилзи, 5 бр. сърдечници и 5 бр. ризници части от патрони кал. 7,62х39 мм и 1 бр. патрон кал. 7,62х39 мм, предназначени за стрелба с карабини, автомати и картечници кал. 7,62х39 мм; 1 бр. гилза, част от халосен патрон кал. 9 мм РА и 1 бр. халосен патрон кал. 9 мм РА, предназначени за стрелба със сигнално­ газови пистолети кал. 9 мм.

3-те бр. гилзи кал. 7,62х39 мм са стреляни с едно и също оръжие. Гилзите и частите от куршуми е възможно да са били части от едни и същи патрони кал. 7,62х39 мм. Те най-вероятно са били стреляни с автомат/карабина конструкция „Калашников" кал. 7,62х39 мм. Експертизата не изключва възможността да са били стреляни и с друг модел оръжие, за което няма данни в масива за огнестрелно оръжие в Лабораторията по съдебна балистика при НИКК- МВР.

Представените патрони, иззети при претърсване в гр. П. са: 10 бр. газови и 11 бр. халосни патрони кал. 9 мм РА, предназначени за стрелба със сигнално-газови пистолети кал. 9 мм.

В НСБК (Национална съдебно балистична колекция) на Лабораторията по съдебна балистика при НИКК - МВР не се съхраняват гилзи - веществени доказателства от неразкрити престъпления на територията на страната с употреба на огнестрелно оръжие, стреляни с оръжията с които са стреляни представените за изследване 3 бр. гилзи кал. 7,62х39 и 1 бр. халосна гилза кал. 9 мм РА.

 

Настоящият съд намира, че изводите за фактите по делото следва да се основат и на заключенията на експертите относно Обект № 1 - 1 бр. гилза 9 мм., иззета и описана в протокол за оглед от 30.12.2015 г., доколкото същият беше възприет от настоящата инстанция.

Заключенията на вещото лице дават основание да се кредитират с доверие показанията на пострадалите и другите очевидци на извършването на инкриминирания грабеж, че нападателите са използвали огнестрелно оръжие, като са възпроизвели изстрели в затвореното помещение, където е извършено деянието.

Балистична експертиза на репликата на Автомат „Калашников“, намерен на мястото на престъплението на 30.12.2015 г.

По делото е допуснато изслушването и на балистична експертиза на автомат „Калашников“, намерен на мястото на престъплението на 30.12.2015 г. Писменото заключение е обективирано в протокол № 101 от 05.05.2016г., приложен на л. 1146 от том 9 на ДП. Обект на експертизата е автомат ,,Калашников“ АК - 47 с №16382.

Задачите, поставени на експертизата: Дали представеният за изследване автомат „Калашников“ АК - 47 с № 16382, представлява ли огнестрелно оръжие по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, какъв е неговият вид и калибър, годен ли е да произведе изстрел и да порази жива цел? 2.  Ако е огнестрелно оръжие съгласно ЗОБВВПИ произвеждан ли е изстрел с предоставения за изследване обект след последното му почистване? Експертът е констатирал, че представеният за изследване автомат „Калашников“ АК - 47 с №16382, е в добър външен вид. Металните части са покрити с оксидация. Дървените части са лакирани, автоматът е без ремък. В лявата част на цевната кутия е щампован фабр. № ****. След непълно разглобяване се констатирало, че липсват основни части и механизми, а наличните са имитация Патронникът бил запечатан с метална пластина.

На база на изследването, експертът дава заключение, че представеният за изследване обект е копие-имитация на автомат "Калашников", с идентична външност и размери, но не представлява огнестрелно оръжие по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Същият не може да произведе изстрел и да порази жива сила.

Коректно първият съд е посочил, че заключението е обективно и компетентно изготвено. На база свидетелските показания, заключението на цитираната балистична експертиза и всички доказателства по делото, следва да се направи извод, че цитираното копие-имитация на автомат „Калашников“ по никакъв начин не е свързано с извършеното престъпление.

Съдебно- медицинска експертиза на свидетеля Т. Н..

От съдебно - медицинска експертиза по писмени данни № П - 89/2016 г. от 04.05.2016 г. на Т. Н. Н., от град П., приложена на л. 1124 - 1139 от том 9 на Досъдебното производство, се установява следното:

При произведените изстрели с огнестрелно оръжие на 21.12.2015 година, около 20,50 часа, в гр. П., е пострадал Т. Н. Н., на 56 години, от град П.. Непосредствено след несената травма Т. Н. не е загубил съзнание, видно от свидетелските показания.

Пострадалият Т. Н. е транспортиран с линейка до Спешно отделение при МБАЛ „***“ АД, в град П., където е бил прегледан, изследван, консултиран, диагностициран и приет за лечение в ортопедо - травматологично отделение (ОТО) при същото здравно заведение. Тук са му поставили следните диагнози: Огнестрелни рани на лявото бедро и левия лакът; Открито счупване на тялото на лявата бедрена кост и открито счупване на лявата раменна кост; Лезия на триглавия мускул на лявата мишница. По настояване на Т. Н., той е бил изписан на 22.12.2015 година, за да постъпи на лечение в „***“ в град С..

На 22.12.2015 година в 03,45 часа Т. Н. постъпва в отделението по ортопедия и травматология при „***“, в град С., за оперативно лечение. На 23.12.2015 година Т. Н. е опериран, като му е извършено: открито наместване на фрактурата (счупването) на бедрената кост с вътрешна фиксация.

На 27.12.2015 година Т. Н. е изписан за вкъщи, за да продължи лечението си при домашни условия.

 На 28.12.2015 година Т. Н. е посетил съдебен лекар в град П., който след като го е прегледал му е издал Съдебномедицинско удостоверение № *** година, в което му е описал неговите травматични увреждания: огнестрелно нараняване в областта на левия лакът и лявата раменна кост и лявото бедро - лява бедрена кост, наложило оперативни интервенции по възстановяването на целостта на същите.

Описани са белезите (цикатриксите) на заздравелите рани. Наличие на вертикално разположена оперативна рана в горна трета на лявата мишница по страничната й повърхност (3,5 х 0,5 см); под нея странично на левия лакът има оперативна рана със звездовидна форма с 4 лъча (6,5 см; 5 см; 4 см; 3 см). По лявото бедро (странично и вертикално) има оперативна рана в областта на тазобедрената става (10 см); по вътрешната повърхност, в средна трета има оперативно обработена рана (11 см); по предната повърхност на лявото бедро в долна трета има белег от окръглена огнестрелна рана (1 см); по вътрешната повърхност на лявото бедро, в горна е средна трета има белег от окръглена огнестрелна рана (1 см); в долна трета към коляното има вертикална хирургична рана (4 см); по външната повърхност на лявата подбедрица, в горна трета, под коляното има белег от окръглена рана (1,5 см).

На 28.12.2015 година Т. Н. отново постъпва в отделението по ортопедия и травматология при „***“, в град С., извършване на рехабилитационни процедури и раздвижване.

Лечението  на  Т.  Н.  в  отделението  по  ортопедия  и травматология при „***“, в град С., продължава с прекъсвания до 19.02.2016 година, когато той е изписан окончателно.

Горепосочените травматични увреждания са в резултат от действието на огнестрелно оръжие и добре отговарят да са получени при прострелването към момента на инкриминирана дата.

За възстановяването на целостта на костите на лявата ръка и левия крак, счупени при транзиторното премиване на проектилите в тези области, са извършени оперативни интервенции, при което са създадени нови рани, извън огнестрелните.

Огнестрелното нараняване на левия лакът (едно) и лявото бедро (две) са преминаващи, транзиторни.

Входната огнестрелна рана на левия лакът е разположена по външно­ страничната повърхност в областта на левия лакът и долната част на лявата мишница (раменна кост), а изходната огнестрелна рана е разположена по задно-вътрешната повърхност на същия лакът и долната част на мишницата (едно огнестрелно нараняване).

Първата входната огнестрелна рана на лявото бедро е разположена по предна повърхност, в долната трета на лявото бедро (1 см), а втората входната огнестрелна рана е разположена по външната повърхност на същото бедро в горна и средна трета (1 см).

Изходните огнестрелни рани на лявото бедро са включени в оперативно извършените разрези (сега цикатрикси - белези) по вътрешната и външната част на същото и не могат да се прецизират (видно и от медицинската документация).

Посоката на раневите канали: за левия лакът е отпред - назад, отляво - надясно и почти хоризонтално, а за лявото бедро за долната огнестрелна рана е отпред - назад; отдясно - наляво и леко отдолу - нагоре, а за горната огнестрелна рана е отпред - назад; отляво - надясно и отгоре - надолу.

Пострадалият Т. Н. е бил обърнат с лице към дулото на оръжието на стрелящия.

Огнестрелното счупване на лявата раменна кост и костите на левия лакът, наложило оперативно лечение е причинило на пострадалия Т. Н. Н. - трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за 5 - 6 месеца от датата на травмата!

Огнестрелното счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение е причинило на пострадалия Т.Н. Н. - трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за 9-12 месеца от датата на травмата!

 

Съдебно - медицинската експертиза на свидетеля С.С..

 

От съдебно - медицинска експертиза по писмени данни № П - 93/2016 г. от 10.05.2016 г. на С. Н. С. от с. З., обл. П. (приложена на л. 1104 - 1117 от том 9 на досъдебното производство), се установява следното:

При настъпилия инцидент от нанесени удари при побой и произведените изстрели с огнестрелно оръжие на 21.12.2015 г., около 20.50 часа, е пострадал С. Н. С., на 58 години, от село З..

Непосредствено след нанесената травма С. С. не е загубил съзнание, видно от свидетелските показания.

Пострадалият С. С. е транспортиран с линейка до Спешно отделение при МБАЛ „***“ АД, в град П., където е бил прегледан, изследван, консултиран, диагностициран и приет за лечение в ортопеда - травматологично отделение (ОТО) при същото здравно заведение.

Тук са му поставили следните диагнози: Огнестрелна рана на лявата подбедрица; Лезия на предния тибиален мускул на лявата подбедрица.

По настояване на С. С., той е бил изписан на 22.12.2015 година, за да постъпи на лечение в „***“ в град С..

 На 22.12.2015 година в 04,32 часа С. С. постъпва в отделението по ортопедия и травматология при „***“, в град С., за оперативно лечение.

На 22.12.2015 година С. С. е опериран, като му е извършено: ексцизия на лезии на друга мека тъкан.

На 25.12.2015 година С. С. е изписан за вкъщи, за да продължи лечението си при домашни условия.

На 28.12.2015 година С. С. посетил съдебен лекар в град П., който, след като го е прегледал, му е издал Съдебномедицинско удостоверение № *** година, в което е описал неговите травматични увреждания: транзиторно огнестрелно нараняване в областта на долната трета на лявата подбедрица; три разкъсно - контузни рана по главата; кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците; охлузвания по шията и крайниците.

Описани са още: По лявата подбедрица над глезена, от предно­ вътрешната страна има огнестрелна входна рана, с охлузване по ръбовете - 1 мм., и липса на тъкан, с размери около 8-10 мм.; По-назад от нея и под нея, на около 2,5 см., пак по вътрешната повърхност на същата подбедрица, има изходна огнестрелна рана, без липса на тъкан с размери 7-9 мм.

На 28.12.2015 година С. С. отново постъпва в отделението по ортопедия и травматология при „***“, в град С., извършване на рехабилитационни процедури и раздвижване.

Лечението на С. С. в отделението по ортопедия и травматология при „***“, в град С., продължило до 08.01.2016 година, когато той е изписан окончателно.

Горепосочените травматични увреждания (входна и изходна огнестрелни рани) са в резултат от действието на огнестрелно оръжие и добре отговарят да са получени при прострелването към момента на инкриминирана дата.

Огнестрелното нараняване на лявата подбедрица (едно) е преминаващо, транзиторно. Входната огнестрелна рана е разположена по предно-вътрешната повърхност на лявата подбедрица, над глезена ( 8 -10 мм), а изходната огнестрелна рана е разположена по същата повърхност, но по-назад и под нивото на първата ( 7 - 9 мм). Посоката на раневия канал е отпред - назад, отдясно - наляво и отгоре - надолу.

Пострадалият С. С. е бил обърнат с лице към дулото на оръжието на стрелящият. Видно от входната огнестрелна рана на лявата подбедрица (8 - 10 мм) тя е причинена от огнестрелно оръжие.

Огнестрелното нараняване на лявата подбедрица е причинило на пострадалия С. Н. С. - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК, за 9 - 14 дни от датата на травмата.

Трите разкъсно-контузни рани по главата са причинили, както заедно, така и поотделно на пострадалия С. Н. С. - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, за 7 - 9 дни от датата на травмата.

Останалите травматични увреждания (кръвонасядания и охлузвания) са причинили на пострадалия С. Н. С. - болка и страдание, по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК, за около 3 - 6 дни от датата на травмата.

 

Съдебно - медицинското удостоверение на свидетелката П. Д..

Извършен е преглед на свидетелката П. Д. от съдебен лекар. В резултат на това е издадено съдебно - медицинско удостоверение ***. В същото е отразено следното: По дясната част на гръдния кош, в лявата горна половина, в сърдечната област, и ребрената част се виждат кръвонасядания с размери 2х2см3х3см. Във вътрешната им част се вижда кръгловити ранички с диаметър 2 мм. На гърба, над лопатката, и в дясната половина на гърба, под лопатката, се виждат същите кръвонасядания със синкаво-виолетов цвят и размери 3х3 см. и точковидните рани с размери 0,3 х 0,3 см. В областта на дясна лакътна става и дясна предмишница се вижда кръвонасядане със синкаво-виолетов цвят и размери от 4 х 4 см. до 3 х 3 см. и точковидните рани с коричка и размери с диаметър 2 мм. В областта на гримените стави са сточни и кръвонаседнати със синкаво-виолетов цвят по цялата си дължина. Лява подбедрица се виждат същите два броя кръвонасядания със синкаво виолетов цвят и точковидните рани с площ 0,3х0,3см и кръвонасядане 2х2см. Оплаква се от болки по цялото тяло. Тези увреждания са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 429 от НК.

Данните от съдебно - медицинското удостоверение потвърждават показанията на свидетелката, че е била вързана за китките на ръцете.

Относно предмета на престъплението - пари в брой и златни накити.

Подсъдимите и защитата оспорват, че от пострадалите били отнети описаните в обвинителния акт и последващото изменение на обвинението парична сума и златни накити. За последните се оспорва както техния вид, така и стойността на същите.

Относно паричната сума.

На лист 587 от том 2 на съдебното производство е приложено нареждане разписка от 21.12.2015 г. за изтеглени в брой 23500 лева от Е. В.  Х..  Сумата  е изтеглена  от банкова  сметка с титуляр ,,***“ ЕООД.

В съдебно заседание на 02.11.2018 г. е възпроизведен записът от охранителни камери, монтирана на фасадата на офис П.-2 с адрес: град П., ул. ,,***“ No ***, за дата 12.12.2015 година, изпратено с писмо изх. No 5437/18.01.16 г. на ***. Констатирано е, че 12.12.2015 година е датата, която е отразена в писмото на ***, а самият запис се намира на диск, приложен в плик на лист 800 от том 7-ми на ДП No ЗМ- 1721/2015г. на РУ П.. На запис с No *** 2_532 ***_Camera 01_ 20151221122000_ 20151221122455_97139746.mp4  - VLC media рlауег е отразено, че записът е от дата 21.12.2015 година. При това се наблюдава, че на записа с дата 21.12.15г., в 12:36:37 часа се вижда св. Х.. В 12:44:28 часа се наблюдава, че св. Х. се оттегля от гишето.

От записа и нареждането - разписка категорично се установява, че на 21.12.2015г. свидетелката Х. е изтеглила сумата от 23500 лева. Възраженията на подсъдимия А., че на тази дата цитираният офис още не бил открит, както и че записът бил от друга дата не намират опора в доказателствата по делото. Съдът ги прие за неоснователни.

По въпроса каква сума пари в брой са отнети от свидетелката Х., съдът кредитира показанията на същата от досъдебното производство, дадени на 28.12.2015 г. (л. 221 - гръб, том 2 от ДП). Там свидетелката твърди, че сумата била 20 000 лева. В съдебно заседание свидетелката Х. твърди, че сумата била 23500 лева, колкото изтеглила от банката. Окръжният съд правилно е приел, че на досъдебното производство споменът на свидетелката е бил по-ясен. Това е и сумата, посочена в обвинителния акт.

Пред настоящата инстанцията бе допуснат повторен оглед на веществени доказателства и преразпит на свид. Х. във връзка с оплакванията на подсъдимите, че чантата на свидетелката Х., заснета на охранителните камери на „***“ се различава от чантата, в която същата се насочва към т. нар. „барбекю“. От там подсъдимите вадят изводи, че не е разполагала с претендираната от нея сума. Съгласно заключението на вещото лице П. по назначената от настоящата инстанция видео-техническа експертиза, се установява, че формата и големината на предмета – чанта, заснет в различните видеоматериали е сходен, поради което заключението напълно подкрепя заявеното от Х., че е била с една и съща чанта в двата обсъждани момента, в която е съхранявала изтеглената парична сума.  

Относно златните накити.

Описание на същите по вид и грамаж дава свидетелката Е. Х. в разпита си на 28.12.2015 г. Там свидетелката казва: ,,На С. Синджира е около 485 - 500 грама, гривната е около 200 грама, пръстените ... мисля, че единият е 36 грама, а другият около 30 грама. Синджира представлява овални плочки свързани всяка една с другата с топче плочка, топче, плочка, топче. ... Гривната е от три или четири плочки, като на всяка плочка отгоре има допълнително залепени кръгчета с глави на някакви богове. Единият пръстен представлява едно цяло, отлято е, като отгоре а кръгъл, кръг с елементи  на „***“  отстрани,  а вътре в  самия кръг е главата на „***“. Той е само от жълто злато и той е този пръстен, който мисля, че тежи 36 грама. Другия пръстен е от бяло и жълто злато. Той също е кръгъл отгоре, като кръга е от бяло злато и с вдлъбнати като черти, а по средата има корона, която е от жълто злато и по халката от двете страни има буквата „К“. Моите бижута бяха - един синджир с медальон, като медальона се състоеше от три отделни части елемента, залепени едни върху друг, като долната плочка беше от жълто злато, стоеше като на дупчици, като на капчици, по средата имаше дупка и в единия край имаше цвете от бяло злато и пеперуда отгоре, която беше от нишки. Синджира беше с плетка от топчета, но като сплескани топчета. Цялото това неще тежеше общо около 40 грама - синджира с медальона. Два пръстена и две гривни. Те също бяха златни. Единия ми пръстен беше само от жълто злато с пет малки и пет големи камъка отгоре, като малките бяха прозрачни, а петте големите бяха с различни цветове - единия прозрачен, единия с цвят шампанско, но беше му нямаше връхчето от вътрешната страна, червен, зелен и син камък. Пръстена представляваше цвете и големите камъни бяха цветчетата, а малките са между големите камъни, като малки цветчета и по средата имаше златно топче. Тежеше около 30 грама. Втория пръстен тежеше около 8-10 грама с кафяв камък и той целия беше захванат с нишки които образуваха панделка. Отстрани на халката на пръстена имаше надпис от рода на „арт колекция“ или нещо такова и изписано на английски. Гривните - едната беше комбинация от бяло и жълто злато, като бялото злато беше засукано като въже и на края с капачета закачени за халкички от жълто злато и имаше висулка сърце. Другата гривна също беше от бяло и жълто злато. Тя имаше една плочка отгоре от жълто злато и от двете страни, за да продължи гривната имаше още по една плочка от бяло злато, с която бяха захванати с халки от една страна плочка под формата на сърце и закопчалка, а другата плочка и закопчалка халка. Тя тежеше около 15-20 грама“.

Свидетелката пропуска да даде информация за грамажа на едната гривна. Това преви свидетелят С. С. при разпита му на 19.04.2016 г., където казва: ,,К. е дала описание на всички накити. Така, както ги е описала, го приемаме, че е. Потвърждавам го и аз. Каквито грамове е казала, такива ги приемаме, че са, защото тя знае всичко. Ако има грамажи, където е казала, че се колебае, нека да се приемат по-малките грамове    Всички бижута бяха златни. Като карати бяха 14 карата, с изключение на моята гривна. Моята гривна единствено беше 18 карата.... на К. гривната, дето беше усукана, като въже, със сърцето, тежеше 45 грама   Аз съм я купувал и знам“.

По тези описания златните накити са описани и в обвинителния акт, относно теглото им, като са взети по-ниските грамажи там, където свидетелката Х. се е колебаела.

Факт е, че при описанието, което свидетелите Х. и С. дават на златните накити на съдебното производство, има известни разлики.

 Така в протокол от съдебно заседание пред ОС, проведено на 07.12.2017 г., стр. 24, С. С. описва накитите, които твърди, че синджирът бил с тегло 450 гр. Този синджир в обвинителния акт и в съдебно-оценъчната експертиза е записан като „мъжки златен синджир с тегло 485 гр.“ Така е описан и на досъдебното производство от свидетелката Е.Х.. В съдебно заседание на 08.08.2019 г. пред ОС е протоколирано изявление на свидетеля С. С., че синджирът му бил с тегло 540 гр. Също така Гривна 200 гр., 14 карата“. Тази гривна в обвинителния акт е записана като 200 гр. 18 карата, както изрично е описана от свидетелите С. С. и Е. Х. на досъдебното производство. Така е и оценена от допуснатата на съдебното следствие експертиза.

В съдебно заседание, проведено на 07.12.2017 г. пред ОС, стр. 33 от протокола, свидетелката Х. казва, че единият от нейните пръстени е 9-10 гр. Същия пръстен на досъдебното производство е посочила, че тежи 8 гр. В същото съдебно заседание свидетелката описва синджир с медальон с общо тегло 60-70 гр., докато на досъдебното производство е описала накитите, като синджир с медальон с общо тегло 40 гр.

Очевидно се касае за процентно не особено съществени разлики в теглото на златните накити, с изключение на последната. От една страна е донякъде обяснимо разминаването в тези детайли предвид изминалия период от време. От друга, окръжният съд правилно е приел, че следва да се кредитират твърденията на свидетелите от досъдебното производство, доколкото там същите са описали накитите си в близък план след извършения грабеж и споменът им е бил значително по-ясен.

Относно оценката на златните накити, предмет на престъпление.

В хода на съдебното следствие пред първия съд е било установено, че стойността на всеки от накитите, дадена от назначената на досъдебното производство експертиза, всъщност е стойността единствено на златото, от което са изработени. В същата не е включена цената на труда за изработка на бижутата. Затова на съдебното следствие беше допуснато изслушването на повторна експертиза, която да даде заключение за стойността на накитите - материал плюс изработка.

Видно от заключението на експерта, цената на всято от златните изделия е, както следва: един брой мобилен телефонен апарат марка/модел „***“, към него има прикрепени златни елементи с тегло 35,40 гр. - 1672лв. обща цена; един брой мъжки златен синджир с тегло от 485 грама 14 карата - 21015 лв.; един брой мъжка златна гривна, с тегло от 200 грама, 18 карата - 11410лв.; един брой мъжки златен пръстен, с тегло от 30 грама, 14 карата - 1559лв.; един брой мъжки златен пръстен, с тегло от 36 грама, 14 карата - 1871лв.; един брой дамски златен синджир с медальон с общо тегло от 40 грама, 14 карата - 1999лв.; един брой дамски златен пръстен, с тегло от 30 грама, 14 карата - 1559лв.; един брой дамски златен пръстен, с тегло от 8 грама, 14 карата - 432лв.; един брой дамска златна гривна, с тегло от 45 грама, 14 карата - 2249лв.; един брой дамска златна гривна, с тегло от 15 грама, 14 карата - 750лв.

Според направените по-горе изчисления общия сбор на пазарните цени на гореописаните артикули според експертизата е в размер 44516 лева.

С основание окръжният съд е възприел така дадената оценка от експерта на всички златни накити, като обективна и компетентна. Същата се базира изцяло на описанието на накитите по вид и грамаж, дадено от свидетелите С. С. и Е. Х. на досъдебното производство, както и на предоставения на вещото лице снимков материал - снимки на които се виждат бижутата.

Експертът отговори конкретно, изчерпателно и убедително на всички въпроси, зададени му от страните в съдебно заседание на 30.11.2018 г. пред ОС.

Техническа експертиза - оценка на движими вещи.

По делото е изслушано заключението на вещо лице за оценка на движими вещи (извън златните накити), предмет на престъплението. Видно от писменото заключение на същото (л. 1152 т. 9 от досъд. пр.), стойността на вещите е, както следва: 1 бр. мобилен телефонен апарат марка/модел „***“ на стойност 30 лв.; 1 бр. мобилен телефонен апарат марка/ модел „***“ на стойност 1038 лв., 1 бр. мобилен телефонен апарат марка/модел „***“ на стойност 179 лв., 1 бр. дамска чанта „***“ на стойност 35 лв., 1 бр. дамски очила „***“ на стойност 235 лв., 1 бр. дамски парфюм марка „***“ на стойност 45 лв., 1 бр. портмоне на стойност 5 лв., 1 бр. ключ с чип за лек автомобил „***“ на стойност 610 лв. и 1 бр. мобилен апарат „***“ на стойност 200 лв. Двата броя гланц за устни нямат пазарна стойност.

По възраженията за телефоните на свид. С. С. първият съд е изложил изчерпателни съображения, поради което във връзка с доводите пред настоящата инстанция в същата връзка, ще се препрати към казаното от окръжния съд без да е необходимо да се преповтаря.

 

Като обобщение на описанието и анализа на доказателствата и доказателствените средства по делото, следва отново изрично да се подчертае, че защитната версия на подсъдимите е била категорично опровергана. Твърденията, че не са извършили грабежа се дискредитират по един убедителен начин от показанията на пострадалите свидетели; разпознаването още на досъдебното производство на подсъдимия В. А. от свидетелката Е. Х.; разпознаването на подсъдимия К. от свидетелите С., Т. Н. и Х. в съдебната зала - него са видели без маска по време на грабежа, а на разпознаването на досъдебното производство е бил с променена външност; наличието на ДНК от подсъдимия Ф. К. по кабелните връзки тип „свинска опашка“, намерени на местопрестъплението; разказаното от А. на свидетеля Ж. И. и анонимния свидетел за извършения грабеж и участниците; съдържанието на телефонните разговори на Ж. И., съдържащи се във ВДС. Налични са и убедителни косвени доказателства. Такива са бягството на подсъдимите от полицейската проверка на входа на гр. П., укриването им и търсенето на съдействие от свидетеля Ж. И. за нелегално напускане пределите на страната.

Неубедителни са доводите, че свидетелят М. М. самоволно, единствено по свое решение, потеглил с автомобила, преди да е приключила проверката от полицаите. На първо място по-горе беше аргументирано убеждението на съда, че М. е съучастник в грабежа. Второ - ако той беше напуснал само по своя воля, абсолютно нищо не е пречело на подсъдимите да се върнат веднага и да изяснят недоразумението. За това подсъдимите К. и А. са имали много силен мотив - документите им са останали у полицаите, а им е предстояло завръщане в И.. Такъв мотив е имал и А. - бил е в срок на условно предсрочно освобождаване по тежка, десетгодишна присъда. След като М. спрял автомобила на няколкостотин метра от мястото на проверката, нищо не ги е препятствало тримата да се върнат дори пеш, да обяснят на полицаите истината и да си получат обратно документите. Към този момент подсъдимите, не са знаели, че имало извършен грабеж. Поне така твърдят. Тоест не би трябвало нищо да ги притеснява. К. е испански турист, А. - криминално проявен, но към този момент не бил извършил нищо нередно, а А. - примерен гражданин в изпитателен срок. Какво им е пречело да се върнат? Няколкостотин метра разходка, вземат си документите, викат си такси или „К.“ и се прибират. Единствените неудобства биха били забавянето и студа. Вместо това - бягство, укриване в квартира и търсене на начин за нелегално напускане на страната.  Истината просто не е тази, която твърдят подсъдимите. Те са имали мотив да бягат и да се крият. Този мотив бил извършеният грабеж.

Доказателствата по делото не подкрепят твърденията на подсъдимия К., че жената, с която живеел, Н. Ф., имала самолетен билет за полет до Б. на 08.01.2016 г. Но дори да се приеме, че това е факт, същият, сам по себе си, с нищо не опровергава изводите на съда, че Ф. К. е участвал в грабежа. Целите на едно такова пътуване биха могли да бъдат различни. Приятелката на К., както може да е имала намерение да дойде в Б. с цел туризъм, така и за да окаже морална или логистична подкрепа на изпадналия в крайно затруднено положение подсъдим. Нищо не изключва възможността същата да е имала намерение да дойде, за да достави на К. фалшиви документи, с които той да напусне страната. Това са само предположения, с каквито съдът не може да борави, изграждайки представата си за фактите по делото. Казаното е единствено илюстрация на липсата на еднозначна относимост на споменатия факт към основния предмет на доказване по делото. Както беше посочено, обстоятелството, че К. е единият от нападателите, е категорично доказано.

В обобщение, съобразявайки доказателствения анализ на първостепенния съд ведно с известни корекции и допълнения на настоящия съд, въззивната инстанция, също както и окръжният съд, приема с недоверие обясненията на подсъдимите пред първата и пред  настоящата инстанция,  в частта им, в която те отричат каквато и да е съпричастност към инкриминираната престъпна дейност. Тези обяснения на подсъдимите се опровергават по категоричен начин от кредитираните показания на свидетелите в посочения по-горе смисъл, протоколите за извършените процесуално-следствени действия, както и от заключенията на вещите лица за приобщените по делото веществени доказателства и писмените доказателства, приложени по делото.        

Въззивният съд кредитира изцяло приетите по делото заключения на изготвените експертизи, като намира, че същите са пълни, ясни и обосновани, както и че са компетентно изготвени в съответствие със специалните познания на вещите лица в съответните области на науката.    

Въззивният съд счита, че съставените в хода на разследването протоколи за действия по разследването - протоколи за претърсване и изземване, за огледи на местопроизшествие са изготвени по предвидения в НПК ред, доколкото са съставени от компетентен орган, при участието на поемни лица и при спазване на всички изисквания на НПК, поради което същите са напълно годно доказателствено средство, удостоверяващо извършването на съответните действия по разследването. Отразените в обсъжданите протоколи обстоятелства по установяването и изземването на инкриминираните вещи и на вещи, не се опровергават по никакъв начин, като напротив - те се установяват несъмнено и от гласните доказателства, възприети от първия и настоящия съд в посочения по-горе смисъл - показанията на свидетелите полицейски служители, пострадали и засегнати от деянието лица, от показанията на поемните лица. Освен това иззетите веществени доказателства са били надлежно описани, запечатани и предадени за експертно изследване, поради което изготвените протоколи, с които са били иззети, в съвкупност със свидетелските показания, обуславя несъмнения извод, че е налице идентичност между така изследваните веществени доказателства и изследваните такива. Що се касае до иззетите боеприпаси, то поради естеството си и специалният контрол под който са поставени, логично те са били описани и предадени на съотвения балистик.

Въззивната инстанция възприема изцяло значимите за предмета на делото фактически констатации на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и правилна интерпретация (с малки изключения, които бяха посочени по-горе) на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и заключения на експертизи. Първият съд е изпълнил в принципен план коректно процесуалните си задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и 2, чл. 18 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил убедителни съображения относно достоверността на кредитираните и недостоверността на некредитираните такива. Първоинстанционният съд е извършил прецизен, подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали, с които се установяват относимите към предмета на делото обстоятелства, като мотивирано и обосновано е посочил кои от доказателствата и доказателствените средства приема за достоверни и обективни и кои от тях не приема за такива. Релевантните доказателствени средства са преценявани съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и във взаимовръзка помежду си, като те по никакъв начин не са изопачени. И тъй като въззивната инстанция в принципен план споделя извършения от окръжния съд доказателствен анализ (при посочените вече изключения), не счела за необходимо да преповтаря дословно в настоящото решение така изложените вече от окръжния съд доводи и съображения при оценката на доказателствата. Дори и след прецизирането на изводите по отношение на някои материали, релевантните за предмета на доказване доказателствени изводи не търпят промяна.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на установените по несъмнен и категоричен начин фактически обстоятелства, правилно първият съд е приел, че са били реализирани съставомерните признаци на престъплението грабеж, като доводите не първата инстанция изцяло се споделят.

При така установената фактическа обстановка правилно и законосъобразно първият съд е приел, че подсъдимите В. Т. А., Ф.Х. Ф. К. и Д. Г. А. са осъществили съставомерните признаци на престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 3 във вр. сал. 1, т. 3, а за подсъдимите К. и А. и във връзка с т. 4, от НК, във връзка с чл. 198, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ,,а“ от НК за В. А. и Ф. К., като на 21.12.2015 г., в гр. П., в съучастие като съизвършители помежду си и с друго, неизвестно лице, чрез използване на сила и заплашване, са отнели чужди движими вещи от владението на различни лица с намерение противозаконно да ги присвоят, както следва: от владението на С. С. С.от гр. П.: 1 бр. мобилен телефонен апарат „***" на стойност 30 лв.; от владението на С. Н.С., ЕГН ***, от с. З., обл. П.: 1 бр. мобилен телефонен апарат „***“ на стойност 1038 лв., 1 бр. мобилен телефонен апарат „***“ на стойност 1672 лв., 1 бр. мъжки златен синджир с тегло от 485 гр., 14 карата, на стойност 21 015 лв., 1 бр. мъжка златна гривна с тегло от 200 гр., 18 карата, на стойност 11 410 лв., 1 бр. мъжки златен пръстен с тегло 30 гр., 14 карата, на стойност 1 559 лв., 1 бр. мъжки златен пръстен с тегло 36 гр., 14 карата, на стойност 1871 лв.; от владението на Е. В. Х. от гр. П.: 1 бр. дамска чанта „***“ на стойност 35 лв. с намиращи се в нея пари в брой - сумата от 20 000 лв., 1 бр. дамски очила „***“ на стойност 235 лв., 1 бр. дамски парфюм марка „***“ на стойност 45 лв., 1 бр. портмоне на стойност 5 лв., 1 бр. ключ с чип за лек автомобил „***“ на стойност 610 лв., 1 бр. дамски златен синджир с медальон с общо тегло 40 гр., 14 карата, на стойност 1999 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло от 30 гр., 14 карата, на стойност 1559 лв., 1 бр. дамски златен пръстен с тегло 8 гр., 14 карата, на стойност 432 лв., 1 бр. дамска златна гривна с тегло от 45 гр., 14 карата, на стойност 2249 лв., 1 бр. дамска златна гривна с тегло от 15 гр., 14 карата, на стойност 750 лв.; от владението на С. С. С. от гр. П.: 1 бр. мобилен апарат „***“ на стойност 200 лв., при обща стойност на отнетите вещи от 66 714 (шестдесетет и шест хиляди седемстотин и четиринадесет) лева, като грабежът е в особено големи размери и извършителите са били въоръжени, същият е бил придружен с причиняване на средни телесни повреди на Т.Н. Н., изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на левия горен и на левия долен крайници и деянието за подсъдимите В. Т. А. и Ф. Х. Ф. К. е извършено при условията на опасен рецидив.

От установените по делото фактически обстоятелства на инкриминираната дата, подсъдимите чрез принуда спрямо постралите свидетели са отнели тяхно движимо имущество. Принудата са използвали, за да преодолеят съпротивата на пострадалите и да ги мотивират да им предадат своите пари, златни накити и други вещи, предмет на престъплението. Между упражнената спрямо пострадалите  принуда и отнемането на вещите – предмет на престъплението, е налице функционална връзка, защото принудата, освен, че е използвана с горепосочената цел, е упражнявана до установяване от подсъдимите на фактическа власт върху парите, бижутата и останалите вещи на пострадалите. Посочените два акта – употребата на принуда (както физическа, така и  психическа) и отнемането на вещите от владението на пострадалите с намерение за противозаконното им присвояване са в неразривна връзка и са били подчинени на една цел, което е особеност от обективна страна на престъплението грабеж по чл. 198, ал. 1 НК. Принудата, в двете й форми – сила и заплашване, се е изразила в следното:

-начина, по който подсъдимите влизат в помещенията, в което са част от пострадалите. Те нахлуват там внезапно, в тъмната част на денонощието в тъмно облекло, с маски на главите, на ръцете – с ръкавици, въоръжени с късоцевни и дългоцевни огнестрелни оръжия.

-в отправените към свидетелите команди да лягат на земята и да не мърдат;

-в нанасянето на тежък побой над пострадалия С. С.;

-в отправянето на вербални заплахи, предупредителни изстрели и  чрез конклудентни действия - насочването на оръжие към всички присъстващи на мястото на престъплението;

-в нанасянето на огнестрелни рани на по тялото на пострадалите мъже в „барбекюто“– братята С. С. и Т. Н.;

-в завързването на ръцете на пострадалите и облепването им с тиксо;

-в насочването на дулото на огнестрелните оръжия и държането на прицел на свидетели със закана, че ще бъдат разстреляни.

В извършването на грабежа, чието изпълнително деяние, както вече се посочи, се характеризира с това, че се състои от два акта – употреба на принуда и отнемане на вещите от владение на пострадалите с намерение за противозаконното им присвояване – са участвали и тримата подсъдими. Без значение е обстоятелството дали всеки от съучастниците е взел участие, както в принудата, така и отнемането на вещите. Разпределението на ролите между подсъдимите е предварителното съгласувано по между им и действията на упражняваната върху пострадалите принудата и тези по установяване на фактическа власт върху чуждото имущество са взаимно свързани.

Както правилно е посочил първият съд, от субективна страна престъплението е било извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимите са имали ясни представи за всички признаци от обективната страна на престъпния състав – че отнетите вещи са чужди, че ги отнемат от владението на другиго, че придобиват фактическата власт върху предмета на престъплението посредством употребената принуда под формата, както на сила, така и на заплашване и са въоръжени и особеност на предмета са неговите особено големи размери, също така са съзнавали обществено-опасния характер на деянието си, предвиждали са неговите обществено-опасни последици и са искали тяхното настъпване. Налице е съучастие под формата на съизвършителство, като съизвършителите  са действали при общност на умисъла - всеки един от тях е имал представа, че задружно с другите участва в осъществяването на престъплението. Налице е разпределение на ролите на съучастниците. Без значение за съставомерността на деянието грабеж от обективна страна е дали и всеки един от тримата съпроцесници е държал дългоцевно или късоцевно огнестрелно оръжие, насочено към пострадалите при заплашването им по този начин, дали се е прицелвал и е стрелял спрямо лицата, получили огнестрелни рани. От значение е обстоятелството, че всеки един от тях е съзнавал, че принудата под формата на сила и заплашване се упражнява с цел сломяване съпротивата на пострадалите, включително и чрез ползването на огнестрелното оръжие, в което е разполагал всеки от съучстниците. От друга страна принудата е била изключително интензивна и в разнообразие от формите си.  като са се ползвали от резултатите от конкретните действия на всички. Имали са представи за това, че използват сила - при привеждането на свидетеля С. С. в беззащитно състояние, чрез завързването му, при нанасяне на побой над свидетеля С. С., както и че използват заплахи, отправени към пострадалите. Подсъдимите са имали представи и за това, че са въоръжени и че са нанесли телесни повреди на простреляните свидетели Т. Н. и С. С.. Имали са ясни представи и че посредством упражнената сила и заплашване са отнели чужди движими вещи. Същите са формирали представи и относно размера на отнетото имущество - значителна сума пари в брой, златни накити и други вещи.

В случая подсъдимите са извършили грабежа след предварителен сговор по между си, но тъй като съдържанието на същия е включвало само извършването на конкретното престъпление, в конкретния случай предварителното сговаряне помежду им не е сред предвидените квалифициращи обстоятелства в посочения от първия съд смисъл.

Поради гореизложеното, в случая деянието се квалифицира като обикновено съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, под формата на съизвършителство, тъй като всеки от подсъдимите е участвал в изпълнителното деяние на грабежа.

Имуществото – предмет на престъплението – е на обща стойност 66 714 лева. Която се равнява на 175 минимални работни заплати.

Съгласно ТР № 1/30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н.д. № 1/1998 г. на ОСНК, паричната равностойност на предмета на престъплението е критерий за неговия размер, който се явява такъв в „особено големи размери“, когато надхвърля 140 пъти установената в страната минимална работна заплата. Към инкриминираната дата минималната работна заплата е била 380 лв., определена с ПМС № 139/04.06.2015 г. В този смисъл са били многократно преизпълнени изискванията на закона за квалифициране на деянието съобразно размера на предмета на престъплението - надхвърля не 140 пъти, а 175 пъти, горепосочената минимална работна заплата. Поради това и имуществото, предмет на грабежа, е в особено големи размери. С това са били преизпълнени изискванията на закона за приемане на съответното квалифициращо обстоятелство.  

При извършването на грабежа подсъдимите са били въоръжени с огнестрелно оръжие, като това оръжие е било използвано интензивно от тях за осъществяване на принудата. В тази насока са показанията на свидетелите–очевидци, иззетите гилзи и проектили от местопроизшествието и заключението на балистичната експертиза. Последните две обстоятелства съставляват два признака, при кумулативното наличие на които, грабежът следва да бъде квалифициран по чл. 199, ал. 2, т. 3 НК.

При извършване на деянието, подсъдимите са действали при форма на вина пряк умисъл - проява на който е предварителният сговор помежду им за извършването му, действали са с намерение противозаконно да присвоят чуждото имущество.

Налице е и квалифициращото деянието обстоятелство по чл. 199, ал. 1 , т. 3 НК, тъй като грабежът е бил придружен със средна телесна повреда на пострадалия Т. Н.. Съгласно заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, на същия са били причинени огнестрелно счупване на лявата раменна кост и костите на левия лакът, наложило оперативно лечение и причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия горен  крайник за период от 5-6 месеца, както и огнестрелно счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение и причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник  по смисъла на чл. 129 НК за 9-12 месеца от датата на травмата.    

Всички горепосочени обстоятелства обуславят квалифициране на извършеното деяние от подсъдимите като грабеж по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Във връзка с доводите на подсъдимите за липсата на състав на грабеж, следва да се каже, че съдебната практика и правната доктрина са били категорични за съотношението на грабежа към престъплението кражба. В посочения от Александър Стойнов смисъл („Наказателно право“, особена част „Престъпления против собствеността“, изд. „Сиела Норма“ АД, София 2013, стр. 83) „грабежът е съставно престъпление, чието изпълнително деяние включва съставите на принуда като посегателство против личността и кражба, която засяга собствеността. Правоотношенията, които са непосредствен обект на всяко престъпление против собствеността, възникват по повод на конкретна вещ. Поради това по отношение на една и съща движима вещ не може да има едновременно кражба и грабеж. Ако дадено деяние осъществява някой от съставите на грабежа, той ще погълне кражбата“. От друга страна както теорията така и съдебната практика държат сметка и за обстоятелството, че грабежът и изнудването си приличат по използваната принуда, но това само по себе си не налага извод в посочения от подсъдимите смисъл. Съдебната практика е разглеждала въпроса за разграничението на изнудването от грабежа, когато имущественият предмет на посегателство е движима вещ. При все и двете престъпления да са насочени към собствеността и при всяко от тях да се използва физическа или психична принуда, която се явява елемент от изпълнителните им деяния, е налице различна функция на принудата. Грабежът е свързан с отнемане на вещта и поради това при него принудата служи като начин, метод, или средство за неговото осъществяване, както е в настоящия случай. Чрез нея се предотвратява, неутрализира или сломява възможна съпротива от страна на пострадалия или се прекъсва фактическата власт върху вещта. Относно различието между габежа и изнудването в теорията е застъпил становище и проф.  Михайлов – „Нови положения в особената част на НК“, стр. 83. Съобразно посоченото от него при изнудването принудата служи за мотивиране на изнудения към осъществяване на желания от дееца акт на имуществено разпореждане. За грабежа е характерно, че при него предметът се намира на мястото на престъплението и неговото отнемане следва непосредствено или се осъществява по едно и също време с нея, като престъпният резултат настъпва веднага. А при изнудването между принудата и настъпването на вредата съществува известно време.

Освен това като възможно различие между двете престъпления трябва да се отбележи и по-конкретният характер на психичната принуда при грабежа. Тя е легално определена в чл. 198, ал. 2  НК. За изнудването се изисква заплашването да застрашава с непосредствено деяние. Тук то има по-общ смисъл – предстоящо деяние въобще. Наред с това деянието, с което при грабеж субектът застрашава пострадалия, трябва да е насочено към него самия или срещу друго присъстващо лице, докато за изнудването е достатъчно да се застрашава лице без да е необходимо то да се намира на местопрестъплението (в посочения по-горе смисъл Александър Стойнов цитираното вече съчинение, стр. 182 гръб –  стр. 183). В случая принуда е била използвана освен спрямо пострадалите и спрямо присъстващите на местопроизшествието лица П. Д. и малолетния С., които също са представлявали потенциална заплаха за извършителите, че биха могли да подпомогнат охраната на чуждите движими вещи, предмет на престъплението или най-малкото да повикат помощ.     

Освен отнетата вещ, предмет на грабежа е и личността на пострадалия, спрямо който е била употребена принудата. Това схващане се подкрепя и в Постановление № 12/1973 г. на Пленума на ВС относно правото на неизбежна отбрана. Без значение за съставомерността на деянието е дали жертвата е владелец или държател на тази вещ. В практиката се приема, че грабеж има и когато вещите са отнети и принудата е упражнена спрямо лице, което е имало задължението да пази вещите и фактически ги е пазило, т. е. отнетите вещи не са негови собствени (Решение № 159/12.IV.1985 г. на I н. о. на ВС).

При грабежа по чл. 198, ал. 1 от НК целта, предназначението на упражнената принуда под формата на сила или заплашване е да сломи съпротивата - реална или възможна, на лицето, от което се отнема вещта. Деецът трябва да съзнава, че принудата обективно е улеснила отнемането, както е в настоящия случай. Когато той употреби сила или заплашване, но не за да отнеме вещи от пострадалото лице, а с друга цел, напр. съвкупление с жертвата, няма да е налице грабеж. В този смисъл например Решение № 479/14.IХ.1993 г. на I н. о. на ВС, Решение № 59/19.V.1992 г. на I н. о. на ВС, Решение № 621 от 23.ХI.1970 г. на II н. о. на ВС, Решение № 381/30.06.1986 г. на I н. о. на ВС, Решение № 634/4.03.1998 г. на II н. о. на ВКС, Решение № 92 от 8.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 683/2008 г., Решение № 298 от 15.07.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 250/2009 г. и други.

В случая са били засегнати и обществените отношения, които осигуряват на човека възможност свободно да формира своята воля и да избира поведение, които са непосредствен обект и на престъплението принуда, но това засягане на личността на пострадалите в чието владение се намира предметът на престъплението, е начин и метод за парализиране на тяхната съпротива независимо дали тя се оказва в действителност или е само възможна.

По отношение на подсъдимите В.А. и Ф. К. е налице и квалифициращото обстоятелство по чл. 199, ал. 1, т. 4, тъй като извършеният от вески един от тях грабеж е при условията на опасен рецидив, като първият съд подробно е отбелязъл предходните осъждания на всеки един от тях. Горепосоченото обуславя квалифициране на извършеното от подсъдимите К.и А. деяние като грабеж по чл. 199, ал. 2, т. 3  вр. ал. 1, т. 3 и във връзка във връзка с ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 198, ал. 1 НК във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

 Тъй като основание за опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК е наличието на две или повече осъждания, а не присъди (в този смисъл изцяло решение № 138/07.04.1997 г. на ВКС, н.д. № 586/1996 г., І н.о) с наложени наказания лишаване от свобода, извършеният от подсъдимия Д. А. грабеж по настоящото делото не представлява опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, поради което коректно е бил оправдан от първия съд за това квалифициращо деянието обстоятелство. Доводите на частните обвинители за вземане под внимание не на окончателно определените наказания по осъжданията на А. в И., а на първоначално определените му наказания, които действително са лишаване от свобода не обуславят подобни претенции. Още повече, че кражбите, извършени в И. са в реална съвкупност и евентуалното общо наказание по тях не обуславя и опасен рецидив по чл. „а“ на чл. 29, ал. 1 НК. Не е необходимо аргументите на първия съд да бъдат преповтаряни, тъй като се споделят от настоящия съд.   

Във връзка с изложеното правилно А. е бил признат за невинен в това, извършеният от него грабеж, представляващ опасен рецидив, да осъществява признаците на чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, поради което и оправдан в тази част от повдигнатото му обвинение.

Относно квалифициращия елемент опит за убийство.

Правилно първият съд е приел, че доказателствата по делото не сочат в конкретния случай да е налице квалифициращият елемент по чл. 199 ал. 2 т. 2 от НК - грабеж, придружен с опит за убийство.

Опитът за убийство може да бъде извършен само с пряк умисъл. Деецът трябва да цели причиняването на смърт, но обективно извършеното от него да не е довело до този резултат. Умисълът на извършителя се обективира от неговите действия. В случая са били произведени три изстрела прицелно от непосредствена близост. Свидетелят Т. Н. ги описва „от упор". Изстрелите са попаднали в лявото бедро и левия лакът на пострадалия. Тоест, при възпроизвеждане на изстрелите с прицелване, от близко разстояние (от порядъка на до два метра), са били поразени крайниците на жертвата. Поразяването на зони, които не са жизнено важни, сочи на пряк умисъл за причиняване на телесни повреди, а не за причиняване на смърт. По настоящото дело е била възможна и реализация на хипотезата на причиняване на смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда по чл. 124 НК, доколкото пострадалият *** е изпаднал в шок от загубата на кръв и единствено навременната и адекватна медицинска намеса е предотвратила леталния изход. Това, обаче, не променя обстоятелството, че действията на подсъдимите не сочат на умисъл за причиняване на смърт. Нещо повече, в показанията на свидетелката П. Д., приятелката на пострадалия Т. Н., се съдържат данни, които могат да бъдат тълкувани в противния смисъл. Същата казва: ,, ... при което брат му (Т. Н.), вече с прострелян крак, се опита да се изправи до стола за да помогне на брат си. В следващия момент другият, още един с дългите пушкала, отиде и директно в ръката го простреля да не може да направи нищо ... ". Тук се съдържат данни, че стрелящият дори се е приближил до пострадалия и едва тогава го е прострелял в ръката. Свидетелката разсъждава: ,,да не може да направи нищо". Това не е възпроизвеждане на факт а разсъждение, но не това е същественото. Показателно е в случая, че нападателят, преди да възпроизведе втория изстрел срещу пострадалия, е скъсил дистанцията, след което го е прострелял „директно в ръката". Тези действия по-скоро сочат, че стрелящият не само, че не е целял да умъртви пострадалия, но дори не е бил безразличен към резултата и е взел мерки да постигне пряката си цел да сломи съпротивата на Т. Н., без да причини смъртта му.

По горе бяха изложени доводи защо съдът кредитира показанията на свидетеля Т. Н. от досъдебното производство за местоположението и действията му при нахлуването на подсъдимите и към момента на първия изстрел по него. Свидетелят е бил прав, недалеч от входната врата, отстъпвайки назад при вида на въоръжените нападатели, а не седнал на дивана. Факт е, че самият свидетел Т. Н. твърди, че ако не го била избутала П. Д., той щял да бъде убит. Следва да се има предвид, обаче, че се касае за разсъждения на свидетеля, а не за възпроизвеждане на възприети от него конкретни факти. Свидетелят разсъждава и прави изводи за възможността да настъпят определени събития. Това не е от естество да обвърже съда да базира изводите си за фактите по делото на разсъжденията на свидетеля. Единствените обективни данни за това къде е било насочено дулото на оръжието, са точките, в които са попаднали изстрелите - бедрото и лакътя на пострадалия.

Изцяло в подкрепа на горното разбиране е решение № 63 от 22.02.1999 г. на ВКС по н. д. № 689/98 г., 11 н. о. Там върховната съдебна инстанция казва: „Целенасоченото произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие от близко разстояние към главата и която и да е част от тялото, с изключение крайниците на пострадалия, обективира наличието на пряк умисъл за умъртвяване". По аргумент от противното, изстрелът в крайниците не обективира такъв умисъл.

По изложените съображения правилно окръжният съд е признал подсъдимите В. А., Ф. К. и Д. А. за невиновни в това грабежът да е бил придружен с опит за убийство спрямо пострадалия свидетел Т. Н., като ги оправдава по обвинението за престъпление по чл. 199 ал. 2 т. 2 от НК. Във връзка с изложеното настоящата инстанция намира, че искането на прокурора и частните обвинители за квалификация на въоръжения грабеж като съпроводен с опит за убийство спрямо Т. Н. не може да бъде уважено.

Относно обективната страна на престъплението, следва да се отбележи, че в хода на съдебното следствие пред първия съд от заключението на назначената видео-техническа експиртиза е било установено, че на практика е имало не един, а двама съучастници с неустановена самоличност. Доколкото няма подобно обвинение, наличието на пети съучастник, правилно е било отчетено от първия съд на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелство.

 При определяне на наказанието за извършеното от подсъдимите престъпление първият съд е съобразил, че за него  законът предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния – съдът взе предвид следните обстоятелства. При определяне на наказанието правилно е съобразил следните обстоятелства:

-изключително високата степен на обществена опасност на подсъдимите като дейци, обусловена от предходните им осъждания, извън тези, определящи правната квалификация на извършеното престъпление като такова при условията на опасен рецидив, всяко от които е за тежки умишлени престъпления; обстоятелството, че настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане за А. и след изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода за К.;  упражняване на принуда спрямо пострадалите и в двете й форми – сила и заплашване;

-изключително високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, сравнена с тази на престъпления от същия вид, обусловена от: продължителното и непрекъснато времетраене на упражняваната принуда; проявената жестокост и висок интензитет на употребената физическа сила за сломяване волята на свидетелите С. и Н., обективирани в причинените им множество травматични увреждания; обстоятелството, че обект на физическа и психическа принуда са станали не само пострадалите като лица, упражняващи фактическа власт върху имуществото, предмет на престъплението, но и нейният съпруг – и двамата в зряла възраст, а последният е бил и в недобро здравословно състояние; това, че грабежът е извършен след предварителен сговор между подсъдимите и сериозни приготовления за осъществяването му; обстоятелството, че стойността на имуществото, предмет на престъплението многократно надхвърля тази, която е достатъчна да определи грабежа като такъв в особено големи размери;

-недобрите характеристични данни за личността на подсъдимите, обусловени от това, че същите, макар и с образование, в работоспособна възраст, без оплаквания за здравословни проблеми, не упражнява дейност по силата на трудов договор, а паричните средства, с които разполага в ежедневието си, са с неясен произход. Преценявайки горепосочените обстоятелства по чл. 54 НК поотделно и в тяхната съвкупност, отчитайки липсата на смекчаващи отговорността такива, най - оптимално целите на чл. 36 НК - да се поправи и превъзпитат подсъдимите към спазване законите и правилата на обществото, да се въздейства предупредително върху всек от тях и да им се отнеме възможността да вършат други престъпления, да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото. ОС  не е наложил на подсъдимия наказание конфискация, макар и в закона да е предвидена възможност за налагане на такова наказание за извършеното престъпление, тъй като по делото не се установи подсъдимите  да притежават каквото и да е налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

При така посочената правна квалификация и при съобразяване на целите на  специалната и на генералната превенция и на обстоятелствата на чл. 54 от НК, наказанията на всеки един от подсъдимите следва да се определи при наличието само на  отегчаващи отговорността обстоятелства. 

Житейската и морална характеристика за личността на съпроцесниците е на особено опасни хора. Доказателствата, събрани по делото установяват категорично наличната склонност към извършване на престъпления, чрез преследване на користния мотив за получаване на парични средства. В кръга на хората с които дружат са криминално проявени лица. Не е налице основание да се очаква, че подсъдимите могат в рамките на своя жизнен път да се поправят и превъзпитат. В индивидуализацията на тяхното наказание следва да се отчете проявената бруталност, жестокост и коравосърдечие към жертвите. Проявените квалифициращи обстоятелства при извършеното престъпление допълнително характеризират личността на всеки от дейците с много нисък праг на устойчивост. Разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 от НК определя наказанието доживотен затвор, когато извършеното престъпление е изключително тежко и морално укоримо. Наказателната доктрина и съдебна практика са очертали едно престъпление като изключително тежко, когато то разкрива особено висока степен на обществена опасност, която надхвърля обикновените случаи на дадено престъпление. Признаците, които очертават тази изключителна тежест са възприети с оглед личността на подсъдимите, обстоятелствата, които характеризират деянието, начина на неговото извършване и последиците от престъплението. Според съдебната практика броят на  квалифициращите обстоятелства, които обосновават съставомерността на престъплението имат отношение към определяне степента на обществена  опасност на деянието. В случая подсъдимите са признати за виновни в извършване на два от квалифициращите признака на грабежа за А. и три за всеки от подсъдимите К. и А.. Освен това интензивността на два от квалифициращите белега, надхвърля изискуемият минимум за съответното квалифициращо обстоятелство. Тук следва да се каже, че отчитането на наличието на тези особености на деянието не е в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от НК.

Изключителната тежест и морална укоримост в случая безспорно е налице и тя се установява от поведението на подсъдимите, че то не се дължи на инцидентно решение, а е следствие на един продължителен мисловен процес, добре осъзнат от тях и довел до значителна подготовка на престъплението. Това е видно не само от обществената опасност на деянието, не само поради наличието на няколко квалифициращи признака и проявлението на някои от тях над установеното в закона, но и от конкретната характеристика на извършеното посегателство, която включва и осъжданията за тежки престъпления на подсъдимите К. и А., както и от завишената лична обществена опасност на А. съгласно доказателствата за миналите осъждания, които не се отразяват на квалификацията на деянието (в този смисъл решение № 26 от 2017 г. по н. д. № 1357/2016 г. по описа на ВКС, ІІІ н. о.). Безспорен факт е, че подсъдимите са извършвали престъпения срещу различни обществени отношения, които са намерили равна закрила в НК, поради което инкриминираното им поведение се характеризира единствено и само с отегчаващи отговорността обстоятелства в посочения вече по-горе смисъл. Не без значение е и обществената опасност на деянието, която е по-висока от характерната за този вид престъпление, преценена като такава и с оглед проявената агресивност, жестокост и престъпна настойчивост в преследване на целите, механизма, начина и средствата на извършване на конкретното престъпление, времето, мястото на осъществяването му. Престъплението, предмет на настоящото дело – грабеж е било извършено чрез употребата на принуда спрямо множество пострадали, осъществена под формата, както на сила, така и на заплашване, като и двете са с висок интензитет. Употребената спрямо пострадалите принуда под формата на сила, изразила се във физическо въздействие спрямо тях, насочена към преодоляване на реалната и възможна съпротива на тези лица, като особеност на упражненото въздействие, представлява грабеж придружен със средни телесни повреди на Т. Н., както и леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Допълнително следва да се посочи, че употребеното заплашване в случая също е с висок интензитет, тъй като също разкрива белезите на престъпление - по чл. 144, ал. 3 от НК. Горната преценка е свързана и с високата лична обществена опасност на подсъдимите, не само поради осъждането им за тежки криминални прояви, но и заради подбудите и причините за извършване на конкретното престъпление, а именно стремежът на всяка цена и с всякакви непозволени средства да се облагодетелстват като противозаконно отнемат предмета на престъплението. Видно от решение № 80/2016 г. по н. д. № 248/2016 г. на ВКС, І н. о. критерий дали едно престъпление е изключително тежко е наличието едновременно на многобройността на съставомерните квалифициращи елементи, негативните характеристични данни на подсъдимия, обстоятелствата, свързани с резултата от гледна точка на обема на засегнатите правозащитни блага и не на последно място обществения отзвук от престъплението и другите конкретни обстоятелства за определяне на деянието с посочената обективна характеристика, каквито в настоящия случай се посочи се явяват и специфичните особености на самите квалифициращи обстоятелства. Въззивният съд взема предвид, че изключителната тежест е допълнителен признак от състава на всяко престъпление, наказуемо с двете разновидности на най-тежкото наказание доживотен затвор, поради което изборът на наказанието доживотен затвор е въпрос не само на правната квалификация на конкретния случай като изключително тежък, но и на индивидуализация на наказанието. Така например в решение № 176 от 22.12.2016 г. по н. д. № 636/2016 г. на ВКС ІІ н. о. е отбелязано, че извън белезите на тежко престъпление по легалната дефиниция по чл. 93, т. 7 от НК следва да са налице и другите фактори, придаващи изключителност на извършеното престъпление. В същия смисъл са и решение № 315 от 28.06.2012 г. по н. д. № 961/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 277 от 01.07.2014 г. по н. д. № 774/2013 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение № 274 от 10.01.2017 г. по н. д. № 1103 на ВКС, ІІІ н. о.

 Такова обстоятелство представлява и употребата при извършване на престъплението бойно огнестрелно оръжие от черния пазар, от дейци които никога не са имали разрешително да боравят с такова оръжие. Начинът на извършеното престъпление демонстрира проявеното хладнокръвие, дисциплина и  безцеремонност. Във връзка с последното следва са се посочи, че съгласно Статистическите данни за престъпността на Евростат, които се представят по официалната информация за регистрирани от полицията престъпления (престъпни деяния) в Европа са били публикувани данни за осъществените нарочни мащабни изследвания върху броя и особеностите на престъпленията, осъществени с огнестрелни оръжия поради спецификата на подобни явления. Резултатите от същите са били публикувани по съответния ред. В официалния сайт на Международния валутен фонд също така са били публикувани данните на Европейската комисия, съгласно които незаконната търговия с оръжия е една от важните области в разследванията на Европол. През 2014 г. Агенцията за сътрудничество в областта на правосъдието е имала данни да наличието на почти половин милион изгубени или откраднати огнестрелни оръжия на територията на ЕС. Според цитираните доклади на Европейската комисия и Европол незаконната търговия с оръжия генерира оборот между 125 милиона до 236 милиона евро в световен мащаб, което представлява приблизително 10 до 20 процента от общата легална търговия с огнестрелни оръжия. Статистическите данни по Евростат и специалните публикувани доклади, които са фокусирали извършването на разнообразни престъпления в различни европейски държави от ЕС, при които е било използвано огнестрелно оръжие, сами по себе си разкриват високата обществена опасност на подобни посегателства и тяхната морална укоримост от гледна точка на обществото. В горния смисъл в случая е била разследвана високопрофилна организирана престъпност, чието разкриване съществено утвърждава доверието на гражданите в държавността и възможностите на институциите да й противодействат.

Отчитането на реализацията на квалифициращите обстоятелства над изискуемия от закона интензитет не е в разрез с разпоредбата на чл. 56 от НК. В този смисъл  е и съдебната практика - например решение № 234 от 16.01.2017 г. по н. д. № 808/2016 г. на ІІ н. о, решение № 231 от 02.02.2017 г. по н. д. № 711/2016 г. на ВКС, ІІ н. о. Визираната по-горе особеност на осъществяването изразила се в ползването на огнестрелно оръжие от черния пазар, причиняването не на една, а на две съставомерни средни телесни повреди на пострадалия Т. Н., многократното проявление на особено големите размери над изискумия минимум е безспорен факт, на който следва да се отдаде значение при определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите. Като такъв факт следва да се отчете и обстоятелството, че единствено благодарение на действията на разследващите органи, е било разкрито извършеното престъпление. От данните за престъпното минало на всеки от подсъдимите най-вече се установява, че ценностната ориентация в живота на всеки един от тях представлява необходимостта да изявява себе си пред другите и на хора готови да упражняват принуда с користна цел. Освен това те са демонстрирали своето отношение към правовия ред, като са изразили претенции, че се поставят и в ролята на съдници, които са над закона, не зачита конституционно установения правов ред и „правораздават“ по неправомерен начин с обвинения към потърпевшите за средства, придобити от „джебчийски кражби“ и дискриминационно отношение спрямо техния етнос. На това основание и с оглед предвидените в чл. 36 от НК цели на наказанието, установената изключителна висока степен на обществена опасност на инкриминираното престъпление и личностни качества на подсъдимите в принципен план обуславят на всеки от тях да му бъде наложено наказание по втората алтернатива на съответната правна квалификация доживотен затвор. Представената същностна оценка на установените отегчаващи отговорността обстоятелства определят тежестта на случая, като далеч по-значима в сравнение с други случаи на извършване на такова престъпление. Това  становище на съда се основава наред с посочените отегчаващи обстоятелства и на други, които ги съпътстват. По делото е установена инкриминираната изява за проявената предварителна подготовка и  упоритост на подсъдимите да узнаят местата за отдих и почивка на жертвите. Допълнително основание за много високата степен на обществена опасност на деянието съдът намира и наличието на съучастие при осъществяване на престъплението. Съдебната практика еднозначно е определила, че съучастието влияе върху степента на обществена опасност на престъплението, но това трябва да бъде обсъждано от непосредствената фактическа страна на отделния случай. В конкретния случай изявената общност на умисъла у подсъдимите е дефиниран в зависимост от предначертаната престъпна договорка между тях всеки да изпълни своята част за реализиране на инкриминираното деяние, като упражняването на принудата спрямо пострадалата и нейния съпруг, е било по-ефективно. В посочения от първия съд смисъл, в случая задружната дейност на подсъдимите се явява от съществено значение за реализирането на деянието, субективното свойство, което притежава съучастието на тримата подсъдими утежнява каузално деянието. От друга страна настоящият съд намира че следва да отчете продължителността на воденото спрямо дейците наказателно преследване, което може да бъде преценено като прекомерно при все безспорната фактическа и правна сложност на делото. В тази връзка настоящият съд намира за законосъобразно и справедливо всеки един от съпроцесниците да бъде компенсиран за същото чрез налагане на най-леко предвиденото в този текст наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години.  Всичко това дава основание на въззивиня съд да приеме наличието на основание да бъде наложено най-лекото предвиденото наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години. Въззивният съд намира, че и с налагането на третата алтернативна санкция в максимален размер от двадесет години за всеки един от съпроцесниците за извършеното престъпление целите на закона по чл. 36 от НК са постижими, като подсъдимите ще бъдат изолирани за продължителен период от обществото, като същевременно в очите на обществеността ще се утвърди принципа за справедливост на наказанието, тъй като ще бъдат лишени от възможността за вършат престъпления в рамките на този максимален срок и същевременно ще получат компенсация чрез наказанието за отчетеното неблагополучие при хода на наказателното производство и неговата неразумна продължителност. 

В крайна сметка по изложените от настоящата инстанция съображения, крайният извод на окръжния съд за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 20 години на всеки един от съпроцесниците се споделя от настоящата инстанция.

Правилно първият съд е приспаднал и срока на предварително задържане, което съгласно чл. 59, ал. 1 от НК, се зачита при налагането на наказание лишаване от свобода. В този смисъл законодателят забранява от доживотния затвор да се извърши и приспадане на търпяното наказание лишаване от свобода и в хипотезите на чл. 25, ал. 2 НК. Като допълнителен аргумент в същата насока може да се посочи и разрешението на ал. 5 на чл. 38а от НК, съгласно която поради невъзможността за приспадане на наказание лишаване от свобода от доживотен затвор, изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода едва след замяната на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода в размер на 30 години, като от последното може да се приспадне срокът, през който осъденият е търпял наказанието доживотен затвор, а не обратното. Аргумент в насока, че не се извършва приспадане от наказанието доживотен затвор е и разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, в която  законодателят е поставил изискването за фактически изтърпяно наказание лишаване от свобода и изразът не се съдържа в чл. 38а ал. 3 от НК, тъй като наказанието доживотен затвор не е свързано с краен срок и никога фактически не може да се направи преценката колко време ще се търпи.

Във връзка с посочените по-горе норми, в случая следва да бъде отчетено, че тримата подсъдими ползват компенсация и за посоченото приспадане на предварителното си задържане от размера на наложено наказание лишаване от свобода. Иначе волята на законодателя е такава, че от наказанието доживотен затвор да не се извършва приспадане.

Първият съд не е наложил на подсъдимите наказание конфискация, макар и в закона да е предвидена възможност за налагане на такова наказание за извършеното престъпление, тъй като по делото не се установи подсъдимите да притежава каквото и да е налично имущество, което може да бъде предмет на това наказание.

В оглед размера на наложеното от първия съд наказание на всеки един от подсъдимите правилно е бил определен първоначален строг режим на неговото изтърпяване, което също следва да се счете за своеобразна компенсация, предвид по-лекия първоначален режим при наказаинята лишаване от свобода. 

Законосъобразна е преценката на първия съд и за активиране на основание чл. 70, ал. 7 НК за изтърпяване и на остатъка от наказанието по влязла в сила присъда на Районен съд – ***, с което е бил освободен словно предсрочно.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК правилно първият съд е осъдил всеки един от подсъдимите да заплати разноските по делото, съобразявайки органа, който е извършил разхода на досъдебното производство.

По отношение на приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданско-правни претенции.

Граждански искове, предявени от Т. Н. Н. от град П., солидарно, против подсъдимите В. Т. А., Д. Г. А. и Ф. Х. Ф. К., са съответно: В размер на 100 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причиненото затрудняване движението на левия горен крайник; В размер на 100 000 лева неимуществени вреди в резултат на трайно затрудняване движението на левия долен крайник, както и исковете за обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва върху посочените две суми, считано от 21.12.2015г., до окончателното им изплащане.

От деянието на тримата подсъдими свидетелят Т. Н. е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания, за които подсъдимите солидарно дължат обезщетение, ведно с обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва, считано от деня на увреждането, 21.12.2015г., до окончателното изплащане - чл. 45 във връзка с чл. 53, чл. 86 ал. 1 и чл. 84 ал. 3 от ЗЗД.

При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените вреди, при спазване изискванията на чл. 52 от ЗЗД за определяне на обезщетението при спазване изискванията за справедливост, съдът взе предвид данните от съдебно - медицинската експертиза на същия, показанията на свидетелката Л. А..

От съдебно - медицинска експертиза по писмени данни на Т. Н. Н., л. 1124 - 1139 от том 9 на досъдебното производство, се установява, че огнестрелното счупване на лявата раменна кост и костите на левия лакът, наложило оперативно лечение е причинило на пострадалия Н.трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за около 5 - 6 месеца от датата на травмата. Огнестрелното счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение е причинило на пострадалия Т. Н. трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за 9 - 12 месеца от датата на травмата. Съгласно експертизата, пострадалият е търпял продължителни болки, причинени както от прострелните счупвания, така и от раните, причинени от разрезите при оперативното лечение.

Свидетелката Л.А., сътрудник във фирмата на С. С. и Е. Х. е заявила, че след случая Т. не е същият активен човек, като цяло и в движенията и в психика, всичко му се е отразило. Свидетелят А. К. - лекар в отделението по ортопедия на МБАЛ – П. е установил пред първия съд, че свидетелят е бил в шок, със значителна кръвозагуба, което наложило вземането на спешни мерки за извеждането му от това състояние, след което бил настанен в „***“. Съгласно заключението допълнителната съдебно - медицинска експертиза по писмени данни -  л. 621 - 632 в том 2 от делото на ОС, при извършения преглед на 12.02.2018 година от 09,30 часа в ДКЦ „***“ АД – П. на пострадалия Т. Н., се установило, че е налице скъсяване на левия долен крайник с 1 см, за сметка на лявата бедрена кост на лявото бедрото. Това скъсяване се дължи на полифрагментния характер на счупването. При оперативното лечение стремежът бил да се възстанови анатомичната дължина и форма на бедрената кост и да се осъществи контакт между всички фрагменти, за да има костно срастване. При липсата на костни фрагменти, скъсяването можело да бъде и по-голямо. От извършеното изследване електромиография на крайниците и консултация от специалист невролог, се уточнило, че при Т. Н. са налице данни за преднокоренчева увреда с диагноза: Други спондилози с радикулопатия. Огнестрелното счупване на лявата бедрена кост, наложило оперативно лечение, и зараснала с 1 см скъсяване е причинило на пострадалия Т. Н. - трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК. Разпитът на вещите лица д-р П. и д-р П., изготвили заключението е извършен в съдебно заседание на 07.06.2018 г. пред първия съд. Експертите са рязяснили устно, че при шоково състояние болният изпада бързо в безсъзнание от острата кръвозагуба и от болката от огнестрелните наранявания, и започват да страдат всички органи и системи - основно централната нервна система. Ако не се вземат бързо мерки в първия час, болният може да загине. Уточняват също, че пострадалият Н. не е приет в безсъзнание, а в шоково състояние, което ако продължи, ще настъпи безсъзнание. Установяват също, че е налице хипотрофия, отслабване на мускулатурата на бедрото и на подбедрицата. При това се налага рехабилитационен процес, който да възстанови обема на мускулите, за да може да достигне нормалната сила и функция на другия крайник, за да няма куцане. В сегашното състояние имало разлика в силата на мускулатурата, тъй като има отслабване с няколко сантиметра. Затова пострадалият си помагал с патерицата, иначе би могъл да ходи и без патерица. Пострадалият Н. бил опериран двукратно - сменян му е пирона, което също се отразило на състоянието и на възстановителния процес. Предвид всичко изложено, правилно първият съд е преценил, че съответни на изискването за справедливост по чл. 52 от ЗЗД са обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди от причиненото затрудняване движението на левия горен крайник и в размер на 80 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на трайно затрудняване движението на левия долен крайник. За това правилно е осъдил подсъдимите В. Т. А., Ф.Х. Ф. К. и Д. Г. А.да заплатят солидарно на Т. Н. Н., както следва: 1. Обезщетение в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди от причиненото затрудняване движението на левия горен крайник, като за разликата до 100 000 /сто хиляди/ лева отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен; 2. Обезщетение в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди в резултат на трайно затрудняване движението на левия долен крайник, като за разликата да 100 000 /сто хиляди/ лева отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен; 3. Обезщетения за забавени парични плащания в размер на законовата лихва върху посочените две суми, съответно от 30 000 лева и 80 000 лева, считано от 21.12.2015 г., до окончателното им изплащане и 4. Направените по делото разноски за повереник в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Граждански искове, предявени от С. Н. С. от село З., обл.П., солидарно, против тримата подсъдими са, както следва: в размер на 30 533.81 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени от отнемане на вещи при грабеж, извършен на 21.12.2015 г. в град П.; в размер на 50 000 лева претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха и страдание в следствие извършения въоръжен грабеж; в размер на 15 000 лева неимуществени вреди, причинени от огнестрелно нараняване; в размер на 100 000 лева неимуществени вреди, в следствие 3 разкъсно-контузни рани на главата, кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, охлузвания по шията и крайниците; граждански искове за забавени парични плащания в размер на законовата лихва върху всяка една от посочените три суми, считано от 21.12.2015г. до окончателното изпащане.

С деянието си тримата подсъдими са осъществили фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД. Вследствие на отнемането на вещи, причинения побой, прострелването и всички други действия на подсъдимите по време на грабежа, свидетелят С. е претърпял имуществени вреди, както и неимуществени такива. Последните се състоят в изпитаните болки от причинените лично на този пострадал наранявания, в чувството на унижение и безсилие, че е малтретиран в собствения си имот, пред погледите на своите близки, както и в страха за неговия и на близките му здраве и живот. Тези вреди са в пряка причинно - следствена връзка с поведението на подсъдимите. От деянието на тримата подсъдими свидетелят С. С. е претърпял имуществени вреди в размер на 38 565 лева - паричната равностойност на отнетите вещи при грабежа. За така причинените имуществени вреди тримата подсъдими дължат солидарно обезщетение в посочения размер ведно с обезщетение за забавено парично плащане, считано от дата на деянието до окончателното изплащане.

От съдебно - медицинска експертиза по писмени данни  на С.Н. С., приложена на л. 1104 - 1117 от том 9 от досъд. производство, се установява следното, че огнестрелното нараняване на лявата подбедрица е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК, за 9 - 14 дни от датата на травмата. Трите разкъсно-контузни рани по главата са причинили, както заедно, така и поотделно на пострадалия С. С. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, за 7 - 9 дни от датата на травмата. Останалите травматични увреждания /кръвонасядания и охлузвания/ са причинили на пострадалия С. Н. С. - болка и страдание, по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК, за около 3 - 6 дни от датата на травмата. Съгласно посоченото от Л. А., сътрудник във фирмата на С. С. и Е. Х., свидетелят С. не е бил в офиса си през целия месец януари и част от месец февруари. Свид4етлеката работи с пострадалите от 13 години, като е имала възприятия за състоянието на пострадалите, че са под голям стрес, те са изживели един шок. Наблюдавала е промяна в поведението им – не са били тези хора, които познавала. Те са били притеснени и все още са притеснени и се страхуват.... То е видно – Х. и С. са отслабнали видимо все още продължават да се лекуват. Дъщеря им също е притеснена, не излиза никъде, страхува се, ако излиза, излиза с придружител. За всички се отнася това. Пострадалите са били активни хора, работещи от сутрин до вечер дори и в празнични дни, но вече не е така.

Правилно окръжния съд е отбелязал, че душевният дискомфорт на пострадалия е продължил дълго след инцидента. Дори към момента на разглеждане на делото поведението на пострадалия е повлияно от случилото се. При тези данни, основавайки се на изискването за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, правилна е преценката на първия съд, че на същите следва да се определят съответно в размер на 50 000 лева претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха и страдание в следствие извършения въоръжен грабеж; в размер на 15 000 лева неимуществени вреди, причинени от огнестрелното нараняване и в размер на 10 000 лева неимуществени вреди, причинени от 3 разкъсно - контузни рани на главата, кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, охлузвания по шията и крайниците. За това окръжният съд е осъдил подсъдимите В. А., Ф. К. и Д. А. да заплатят солидарно на С. Н. С., както следва: 1. Обезщетение в размер на 38565 /тридесет и осем хиляди петстотин шейсет и пет/ лева обезщетение за имуществени вреди, причинени от отнемане на вещи при грабеж, извършен на 21.12.2015г. в град П.; 2. Обезщетение в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха и страдание в следствие извършения въоръжен грабеж; 3. Обезщетение в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева неимуществени вреди, причинени от огнестрелно нараняване; 4. Обезщетение в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева неимуществени вреди, в следствие 3 разкъсно - контузни рани на главата, кръвонасядания по лицето, тялото и крайниците, охлузвания по шията и крайниците; 5. обезщетения за забавени парични плащания в размер на законовата лихва върху всяка една от посочените суми, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изпащане и 6. Направените по делото разноски за повереник в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева.

Граждански искове, предявени от Е. В. Х. от град П., солидарно, против подсъдимите В. Т. А., Д. Г. А. и Ф. Х. Ф. К. са, както следва: в размер на 27918.98 лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи паричната равностойност на отнетите от Х. движими вещи при извършен грабеж на 21.12.2015 г. и в размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, уплаха, болки и страдания от престъплението, психическо страдание, както и искове за обезщетения за забавени парични плащания в размер на законовата лихва върху така посочените суми, считано от 21.12.2015 г. С деянието си тримата подсъдими са осъществили фактическия състав на деликт по чл. 45 от ЗЗД. Претърпените от свидетелката Е. Х. имуществени и неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от действията на подсъдимите. За същите, подсъдимите солидарно дължат обезщетение в размер на паричната равностойност на отнетите вещи, както и обезщетения за забавени парични плащания в размер на законовата лихва, считано от датата на деянието. От Е. Х. са отнети движими вещи обща стойност 27 919 лева. Заявената искова сума е в размер на 27 918.98 лева, като искът е бил уважен п посочения размер като напълно доказан.

В съответствие с материалите по делото е било отчетено, че претърпените неимуществени вреди от пострадалата Е.Х. са се изразили в изпитания страх за нейния и на близките й живот - тя е възприела непосредствено състоянието на своя съпруг и неговия брат, които са били простреляни преди идването й, била е заплашвана тя, дъщеря й и останалите й близки от насочените към тях огнестрелни оръжия, също така е изпитвала чувството на унижение и безсилие от нападението в собственият им имот. От показанията на свидетелката Л. А. се установява, че  вследствие на преживения стрес, свидетелката Х. драстично отслабнала и променила трайно поведението. Не била така дейна и жизнена, както преди грабежа. Видно от показанията на самата Е. Х., тя и близките и дълго продължили да живеят в страх, че могат да бъдат нападнати отново, страх от отмъщение - двама от съучастниците в грабежа така и не са установи. С тези страхове свидетелката живее и до днес. Предвид изложеното и с оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, окръжният съд е имал основание да приеме, че адекватното парично обезщетение за претърпените от Е. Х. неимуществени вреди се равнява на сумата от 50 000 лв. За разликата до 100 000 лева искът е бил отхвърлен като неоснователен. За това първият съд е осъдил тримата подсъдими да заплатят солидарно на Е. В. Х., както следва: 1. Обезщетение в размер на 27 918.98 лева /двадесет и седем хиляди деветстотин и осемнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/ обезщетение за имуществени вреди, представляващи паричната равностойност на отнетите от Х. движими вещи и пари в брой при извършен грабеж на 21.12.2015г., 2. Обезщетение и в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, като за разликата до 100 000 /сто хиляди/ лева отхвърля предявения иск за неоснователен, 3. обезщетения за забавени парични плащания в размер на законовата лихва върху всяка от така посочените суми, считано от 21.12.2015г. и 4. Направените по делото разноски за повереник в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Граждански искове, предявени от С. С. С. от гр. П., против подсъдимите В. Т. А., Д. Г. А. и Ф. Х.Ф. К., солидарно, е в размер на 6 000 лева претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване и усложняване на здравословното и психическо състояние на пострадалия, преживян емоционален и психически дискомфорт, стрес, безпокойство и притеснение; граждански иск за забавено парично плащане в размер на законовата лихва върху посочената сума, считано от 21.12.2015 г., до окончателното изплащане. По отношение на пострадалия С. С., тримата подсъдими също са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. С. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживян страх за живота му, когато бил нападнат, заплашен с огнестрелно оръжие, завързан по начин, правещ дишането му почти невъзможно и държан в това положение от останалия до него нападател. Свидетелят претърпял също и телесни увреждания, преценени от съдебния лекар, като разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. На свидетеля било издадено съдебномедицинско удостоверение № ***. В същото са отразени следните констатации: в областта на лявото и дясно слепоочие меките тъкани са оточни и кръвонаседнати със синкаво-виолетов цвят и размери 3 х 3 см. Оточни и кръвонаседнати са и меките тъкани в областта на дясната теменнослепоочна област. В областта на дясното слепоочие над ухото се вижда разкъсно-контузна рана, покрита със засъхнала кръв с размери 2 х 0.5 см. В теменната област има рана покрита с засъхнала кръв и оток с размери 3 х 3 см. Лявата скула е оточна икръвонаседната. В лявата горна половина на гръдния кош, в сърдечната област, се вижда кръвонасядане с размери 10 х 5 см. На гърба, над лопатката и в дясната половина на гърба под лопатката се виждат кръвонасядания със синкаво-виолетов цвят и размери 6 х 5 см. В областта на двете мишници и предмишници се виждат кръвонасядания със синкаво-виолетов цвят и размери от 7 х 5 см до 5 х 4 см. В областта на гримените стави са сточни и кръвонаседнати със синкаво-виолетов цвят по цялата си дължина. Тези увреждания са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. За така причинените неимуществени вреди подсъдимите солидарно дължат обезщетение, ведно с обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва, считано от деня на увреждането, 21.12.2015г., до окончателното изплащане - чл. 45 във връзка с чл. 53, чл. 86 ал. 1 и чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. В съответствие с изискването на чл. 52 от ЗЗД за определяне размера на обезщетението по справедливост, съдът прецени, че адекватният размер в случая се равнява на паричната равностойност от 10 000 /десет хиляди/ лева. Доколкото пострадалият е предявил имуществената си претенция в по-нисък размер на 6000 /шест хиляди/ лева, до тази сума първият съд е имал основание да уважи предявения иск. За това инстанцията е осъдила тримата подсъдими да заплатят солидарно на С. С. С. от гр.П., обезщетение в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева претърпени неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забавено парично плащане в размер на законовата лихва върху посочената сума, считано от 21.12.2015 г., до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за повереник в размер на 630 /шестстотин и тридесет/ лева.

Граждански искове, предявени от С. С. С., действаща лично и със съгласието на своята майка Е. В. Х., солидарно, против подсъдимите В. Т. А., Д. Г. А. и Ф. Х. Ф. К., са съответно: в размер на 200 лв., причинени имуществени вреди, представляващи паричната равностойност на отнета движима вещ - 1 брой мобилен телефон „***“, иск в размер на 50 000 лв. /Петдесет хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха и страдание, в следствие осъществения въоръжен грабеж, както и искове за обезщетения за забавени парични плащания в размер на законовата лихва върху така посочените суми, считано от 21.12.2015 г. С действията си тримата подсъдими също са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД и по отношение на пострадалата С. С.. Същата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от процесното деяние. Имуществените вреди за свидетелката С. С. са в размер на 200 лева, представляващи паричната равностойност на отнетия от нея мобилен телефон „***“.

Неимуществените вреди се дължат от една страна на извършените лично по отношение на нея действия - била посрещната в тъмното от въоръжени, маскирани мъже, които възпроизвели изстрел на пътеката към сградата на барбекюто. Впоследствие била въведена в същото насила, заплашвана с насочено към нея огнестрелно оръжие. От друга страна С. С. възприела непосредствено състоянието на простреляните минути преди това неин баща С. С., както и на чичо й - свидетеля Т. Н.. И двамата кървели обилно. При това свидетелката изпитала силен страх за живота си, както и за живота на своите близки. Свидетелката изпитвала страх дълго след деянието. Посещавала психолог, изпитвала страх да стои в дома си, приемала успокоителни медикаменти. Показанията на свидетелката Л. А. също са от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението: ,,Дъщеря им, това дете е притеснено, то не излиза никъде, страхува се. Ако излиза, излиза с придружител“. При тези данни, съблюдавайки изискването за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, коректно окръжният съд е приел, че предявеният иск в размер на 50 000 лева за съответен паричен еквивалент на интензитета и продължителността на претърпените от свидетелката С. С. неимуществени щети. Воден от горното, окръжният съд е осъдил подсъдимите В. Т. А., Ф.Х. Ф. К. и Д. Г. А. да заплатят солидарно на С. С. С. от гр. П., както следва: 1. Обезщетение в размер на 200 лв. /двеста лева/, причинени имуществени вреди, представляващи паричната равностойност на отнета 1 брой мобилен телефон „***“, 2. Обезщетение в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди от осъществения въоръжен грабеж и 3. Обезщетения за забавени парични плащания в размер на законовата лихва върху всяка от така посочените суми, считано от 21.12.2015 г.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК даконосъобразно първият съд е осъдил всеки от подсъдимите В. Т. А., Ф. Х. Ф. К. и Д. Г. А.да заплати в полза на държавата, бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, по 1304.36 лева /хиляда триста и четири лева и тридесет и шест стотинки/ направени разноски по делото във фазата на съдебното производство, а по сметка на ОДМВР – П. всеки от тримата подсъдими да заплати по 8241.51 лева /осем хиляди двеста четиридесет и един лева и петдесет и една стотинки/ разноски от досъдебното производство. В тежест на подсъдимите е присъдил и заплащането на разноските, направени от гражданските ищци и частни обвинители, в размерите, посочени по-горе.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал. 2 НПК направените по делото разноски за преводач на съдебното производство в размер на 43 826.95 лева /четиридесет и три хиляди осемстотин двадесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки/ са били оставени за сметка на съда, а разноските за преводач на досъдебното производство в размер на 3 042.99 лева /три хиляди четиридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/ - за сметка на ОДМВР- П..

С оглед изхода на делото разноските за експертизи и изслушване на вещи лица по настоящото производство също следва да бъдат възложени за заплащане в тежест на подсъдимите, поради което въззивният съд ги осъди да заплатят разделно сумата от 1539,06 лева, представляващи такива в производството пред въззивната инстанция. С оглед обстоятелството, че подсъдимият Ф. К. е чужд гражданин и не владее ез5ика на съда, разноските за преводач пред настоящата инстанция също следва да бъдат оставени за сметка на съда на основание чл. 189, ал. 2 НПК.   

Във връзка с всичко гореизложено и на основание чл. 334, т. 6 от НПК във вр. с чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд  

 

РЕШИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата № 260000/25.08.2019 г. по НОХД № 335/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА подсъдимите В. Т. А., Д. Г. А. и Ф. Х. Ф. К. (и тримата със снета по делото самоличност) за заплатят по сметка на Апелативен съд – Пловдив направените по делото разноски в общ размер на 1539,06 лева, от която всеки един от подсъдимите следва да заплати сумата от по 513,02 лева, като на основание чл. 189, ал. 2 НПК разноските за преводач в съдебното производство остават за сметка на съда.    

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд на Република България в 15-дневен срок от днес.                                                     

        

              

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: