№ 1429
гр. Пловдив, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330200349 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Бул Фито Ойлс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“ ул.
„Твърдишки проход“ № 23, ет. 1, офис 4, *** от Н. И.Н. и В.И.Г. – ***, чрез
адв. Д.Р. против Наказателно постановление № 94/22.12.2021 г., издадено от
И.Г.Й. – *** (***) - ***, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за
водите (ЗВ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди
неправилно да са определени датата и мястото на извършване на
нарушението. Поддържа от събраните доказателства да не се установява факт
на заустване на отпадъчни води на датата на проверката. Посочва, че
протоколът от изпитване е от различна дата спрямо твърдяното нарушение.
Твърди още отпадъчните води от работата на цеха да се отвеждат в специално
създадени земно-насипни лагуни на територията на предприятието. Взема
становище да не е доказано, че водите, постъпващи в канализационната
система, се изливат в реката. Посочва, че преди датата на деянието е подал
заявление за издаване на разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно уведомен,
жалбоподателят се представлява от адв. Д.Р., който поддържа жалбата. В хода
1
на пренията оспорва достоверността на показанията на актосъставителя,
когото намира за косвено запознат със случая и моли показанията му да не
бъдат кредитирани от съда. Претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от *** Г.С., който оспорва жалбата
и поддържа наказателното постановление. Пледира по делото да е доказано
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. Взема становище
да е установено както заустването на отпадъчни води, така и липсата на
изискуемото разрешително в полза на жалбоподателя за извършването на
тази дейност. Намира възраженията относно времето и мястото на
извършване на нарушението за неоснователни. Предлага на съда да бъде
дадена вяра на показанията на актосъставителя Х., но не и на свид. В., за
когото счита да не е доказано да е запознат с технологичния процес в цеха.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Бул Фито Ойлс“ АД, спрямо което юридическо
лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 04.01.2022 г., установено от приложеното по
преписката известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган на 11.01.2022 г., поради което
приложимият към датата на подаването й седемдневен срок (съгласно чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020
г.) е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 25.10.2021 г. свидетелката В.И.Х. – ***, участвала в извършването на
проверка на обект „Цех за растителни екстракти и етерични масла“, находящ
се в с. Зелениково, община Брезово и стопанисван от жалбоподателя „Бул
Фито Ойлс“ АД. Основание за извършването на проверката бил постъпил
сигнал на „зелен телефон“ в РИОСВ-Пловдив, заведен с № СЗТ-363 от
25.10.2021 г., съгласно който реката в селото течала в син цвят. Проверката
била извършена с участието на служители на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ гр. Пловдив и на Регионална лаборатория към
ИАОС гр. Пловдив. В разговор с кмета на селото и с Е.М. – ***, който
отговарял за производствената дейност, свид. Х. установила, че причинител
на замърсяването бил цехът за растителни екстракти и етерични масла,
стопанисван от жалбоподателя. На свидетелката било съобщено, че от
незатворен източващ кран на реактор след приключване на процеса по
производство на ескулин – вещество, което се извлича чрез екстракция от
2
кората на южноевропейски бял ясен, в канализацията за дъждовна вода
изтекла промивна вода, примесена с ескулин, което довело до оцветяването
на водата в река Розовецка синьо.
По време на проверката свид. Х. установила, че в цеха за растителни
екстракти се извършвала преработка на луковици от нарцис чрез екстракция.
В процеса на производството се използвала вода за охлаждане и втечняване
на парите на метанол. Отработената вода се зауствала в река Розовецка,
известна още като Гюлдере или Рахманлийска. На място била взета проба
отпадъчна вода от шахтата преди заустване в реката, за което бил съставен
протокол за вземане на извадки от води № 833. Пробата била взета в
присъствието на Е.М. – ***. От дейността на цеха, стопанисван от
жалбоподателя, имало формирани отпадъчни води, които се зауствали във
водоприемника.
Жалбоподателят „Бул Фито Ойлс“ АД не притежавал издадено
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води.
За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 0011164
от 25.10.2021 г., препис от който бил връчен на г-н Е.М..
На 29.11.2021 г. свид. Х. съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 76 против дружеството
жалбоподател, в присъствието на неговите представители и на двама
свидетели. Препис от акта бил връчен на представителите на дружеството
срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. В.И.Х.. Обстоятелствата, които
свидетелката възпроизвежда относно събитията от 25.10.2021 г. – датата на
проверката, тя е възприела непосредствено като очевидец. Действително в
една част показанията на свидетелката са производни. Това е частта, в която
тя пресъздава споделеното й от *** АД Е.М., ***, който е присъствал на
проверката и е разказал на Х. за случилото се в петъка /на 22.10.2021 г./ преди
датата на проверката. Следователно показанията на свидетелката са
производни относно причините за оцветяването на водите на река Розовецка в
син цвят, за което деяние обаче жалбоподателят не е наказан в настоящото
производство, а то се явява единствено повод за извършване на проверката.
От защитата се иска тази част от показанията на свид. Х. да бъде изключена
от доказателствата по делото с аргумент, че представлява преразказ и
„напомня на свободни съчинения“, след като служителят не е разпитан.
3
Възражението е неоснователно. То не намира легална опора в процесуалния
закон. Нито ЗАНН, нито НПК, към който се препраща относно
производството по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
не съдържа забрана за ползване на производни доказателства в процеса.
Напротив, те са допустим източник на доказателствена информация.
Жалбоподателят не е направил искане за разпит на въпросния служител,
включително и след разпита на свид. Х., за оборване на нейните твърдения.
Показанията на свидетел, в които той възпроизвежда обстоятелства, които е
възприел опосредено – в случая са му съобщени от друг свидетел, който е
очевидец, са напълно допустими в процеса, поради което липсва процесуално
основание да бъде отречена доказателствената им стойност. Същевременно
тези производни доказателства намират подкрепа в писмения доказателствен
материал, включително подадения сигнал на „зелен телефон“. Показанията на
свид. Х. получават доверие и в частта им, в която пресъздава възприятията си
по време на проверката на място. От тях се установяват времето и мястото на
тази проверка – на 25.10.2021 г. в „Цех за растителни екстракти и етерични
масла“ в с. Зелениково, стопанисван от жалбоподателя; извършваната
дейност по преработка на луковици от нарцис чрез инсталацията за
екстракция; формираните от тази дейност отпадъчни води; фактът, че водите
са се оттичали в ревизионната шахта за дъждовни и производствени води,
което обстоятелство свидетелката непосредствено е установила в хода на
самата проверка; извършеното пробовземане преди точката на заустване и
мястото, където отпадъчните води се заустват. Показанията на свид. Х. се
ценят за изключително подробни, обстоятелствени, последователни,
вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован по
делото свидетел. Те изцяло намират подкрепа и в писмените доказателства,
които служат за тяхната проверка. Възражението за посоката, в която се
намира розоварната, категорично не е обстоятелство, което да дава основание
да бъде отречена доказателствената стойност на показанията на свидетелката-
актосъставител.
На показанията на свид. Б.С. В. съдът не дава вяра в частта им, в която
твърди, че в цеха за екстракция не се използва вода в производствения
процес. В тази част показанията са оборени от непосредствените възприятия
на свид. Х. по време на проверката, както и от съобщеното й от служителя М..
При оценката на показанията на свид. В. се съобрази и неговата потенциална
заинтересованост като *** на ***. В цялост твърденията на свид. В. звучат
неубедително и в противоречие с установените по делото действия от името
на дружеството. Така доказва се, че жалбоподателят е инициирал процедура
за издаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води. От твърденията на свид. В. за начина,
по който да е организирана дейността обаче, това изглежда напълно излишно
и нелогично действие, доколкото се твърди, че на практика няма формирани
отпадъчни води, които да трябва да бъдат отвеждани от обекта. Сочи се
единствената използвана вода да е при производството на етерични масла, но
4
тя да не се зауства в повърхностните води, а да се отвежда в земно-насипните
ями. В коментираната част показанията на свидетеля на получават доверие
като оборени от останалия събран доказателствен материал.
От писмо с вх. № 11472/11.02.2022 г. от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ (лист 18-19 от делото) се установява,
че жалбоподателят „Бул Фито Ойлс“ АД е подал заявление за издаване на
разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за експлоатация на съществуващ обект. Установява се
още, че към 25.10.2021 г. жалбоподателят е нямал издадено разрешително,
като директорът на Басейновата дирекция не се е произнесъл по заявлението,
нито производството е прекратено. В тази връзка изяснява се и че на два пъти
са констатирани несъответствия и липсваща информация в подадената от
жалбоподателя документация и е предоставена възможност преписката да се
попълни с необходимата допълнителна информация, както и е изискано
становище от директора на РИОСВ – Пловдив.
От заявление с вх. № РР-07-5/03.02.2021 г. по описа на БД
„Източнобеломорски район“ се изяснява, че жалбоподателят „Бул Фито
Ойлс“ АД е подал искане до директора на Басейновата дирекция за издаване
на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води.
От Констативен протокол № 0011164 от 25.10.2021 г. се установява, че на
дата 25.10.2021 г. е извършена проверка в обект, представляващ „Цех за
растителни екстракти и етерични масла“, находящ се в с. Зелениково, общ.
Брезово и стопанисван от „Бул Фито Ойлс“ АД. Изяснява се и че проверката е
извършена по подаден сигнал на „Зелен телефон“ с № СЗТ-363 от 25.10.2021
г., както и че е осъществена в присъствието на представител на дружеството
жалбоподател – *** Е.С.М., ***, на когото е връчен препис от констативния
протокол.
От протокол за вземане на проби/извадки от води № 833 се изяснява, че
на дата 25.10.2021 г. в 12:40 часа от *** Д.М. е взета извадка от място на
вземане на пробата последна ревизионна шахта, охлаждащи води на
канализация за дъждовни и производствени води на „Бул Фито Ойлс“ АД, с.
Зелениково. Изяснява се още, че пробонабирането е извършено в
присъствието на Е.М., *** при дружеството жалбоподател, както и в
присъствието на свид. Х..
От Заповед № РД-154/28.02.2019 г., част X, т. 1 на министъра на околната
среда и водите се установява, че АУАН е съставен от надлежно
оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и
териториална компетентност. Доказателство за компетентността на
административнонаказващия орган представлява Заповед № РД-8/10.01.2011
г. на министъра на околната среда и водите.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
5
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на
НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя, както и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено обжалваното наказателно постановление.
Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този
вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и
териториално компетентен орган. Налице е и съответствие между
установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
Съдът намира за неоснователни възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения при определянето на датата и мястото на извършване
на нарушението. Правилно времето на извършване на деянието е отнесено
към датата на проверката – 25.10.2021 г., на която дата свид. Х. е установила в
канализацията да се отвеждат води, за които по делото се доказва да са
отпадъчни, формирани от дейността на дружеството, като оттам те да се
изливат в река Розовецка. Възраженията по жалбата за несъответствия
относно датата са аргументирани с изопачаване на обстоятелствата по делото
и на съдържанието на АУАН и наказателното постановление. Ясно,
последователно и непротиворечиво и в двата акта е описано, че проверката е
извършена на 25.10.2021 г. и на тази дата е извършвана преработка на
луковици от нарцис чрез екстракция. Замърсяването на водата в реката
поради изтичането на промивна вода, примесена с ескулин, не е
обстоятелство, което да се включва в деянието, за което жалбоподателят е
санкциониран. То се явява повод да бъде извършена проверка на дейността на
жалбоподателя поради подадения сигнал на „зелен телефон“. Никъде в
наказателното постановление не се твърди на 25.10.2021 г. да е произвеждан
ескулин, а тогава да е подаден сигналът. В хода на проверката е установено,
че действително е осъществена дейност по производството на това вещество,
но на 22.10.2021 г. – петък. Посочването на датата на производството на
ескулина не е необходимо за описанието на нарушението, тъй като това е
обстоятелство, което не е подведено под състава на нарушението и
жалбоподателят не е санкциониран за такава дейност. Каза се, то е описано за
пълнота – като причина за проверката и доказателство за мястото на
заустване на оттичащите се в канализацията отпадъчни води. Не е ограничено
и правото на защита на жалбоподателя при описанието на мястото на
извършване на нарушението. В обстоятелствената част както на АУАН, така и
на наказателното постановление са посочени както мястото, където са
формирани отпадъчните води, а така също и повърхностните води, в които те
са зауствани. Следователно описани са началната и крайната точка по целия
път, който изминават отпадъчните води до мястото им на заустване – река
Розовецка, поради което не е нарушено правото на жалбоподателя да узнае
всички факти, описващи обвинението, за да може да упражнява адекватно и
6
пълноценно правото си на защита. Отнасянето на обекта, от който са
формирани заустваните води, към мястото на нарушението с оглед на
цялостната информация, съдържаща се в НП, не представлява съществено
процесуално нарушение, като в този смисъл е и съдебната практика - така
Решение № 1786 от 13.11.2017 г. по к.а.н.д. №493/2017 г. на
Административен съд – Благоевград. Силата на пресъдено нещо, формирана
с наказателното постановление, обхваща както конкретния обект като
източник на отпадъчните води, които се заустват, така и заустването им в
ползвания воден обект.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е
извършил административното нарушение, за което е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Съгласно правилото по чл. 46, ал. 1,
т. 3, б. „б“ от ЗВ за дейността по заустване на отпадъчни води в повърхностни
води от обект в експлоатация жалбоподателят трябва да притежава
разрешително за ползване на воден обект. Същото представлява
индивидуален административен акт, който се издава съгласно процедурата,
предвидена в Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на
индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване (Обн. ДВ бр. 47 от 21.06.2011 г., изм. и доп.). Компетентен орган
в случая е директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ на
основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/08.06.2011 г. По делото от
постъпилата и приета като писмено доказателство справка с вх.
№11472/11.02.2022 г. от директора на БД „Източнобеломорски район“ се
установява по категоричен начин, че към датата на деянието – 25.10.2021 г., а
и към датата на изготвяне на справката в полза на дружеството жалбоподател
„Бул Фито Ойлс“ АД няма издадено разрешително за ползване на воден
обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води от обект в
експлоатация. В писмото подробно е описано движението по
административното производство, като се установява, че има подадено
заявление от страна на жалбоподателя за издаване на липсващото му
разрешение. Изяснява се и че производството не е прекратено, но
произнасяне липсва, тъй като двукратно е констатирана непълнота в
представените от заявителя документи и е предоставена възможност за
допълване на липсващата информация, както и е изискано становище от
директора на РИОСВ-Пловдив относно проверка на обстоятелствата,
свързани с искането, по критериите по чл. 62, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 от ЗВ.
Фактът, който съдът следва да зачете от това доказателство, е, че в полза на
жалбоподателя няма издадено изискуемото разрешително по чл. 46, ал. 1, т. 3,
б. „б“ от ЗВ за ползването на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води от обект в експлоатация, като настоящият състав не
осъществява инцидентен контрол върху произнасянето на компетентната
басейнова дирекция по коментираното заявление, с което е сезирана. Фактът
7
на непритежаването на посоченото разрешително от „Бул Фито Ойлс“ АД не
е и спорен по делото.
Спорът всъщност се концентрира около обстоятелството дали е доказано
извършването от жалбоподателя на дейност, за която да е нужно да
притежава разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води. Съгласно § 1, т. 25 от допълнителните
разпоредби на ЗВ „ползване“ на водния обект е всяка дейност в него, която,
без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за
въздействие върху режима на водите. Понятието „заустване на отпадъчни
води“ е също легално дефинирано с разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на
Наредба № 6/09.11.2000 г., към която препраща и § 1, т. 2 от допълнителните
разпоредби на Наредба № 2/08.06.2011 г. и означава въвеждане във водните
обекти с отпадъчни води на топлина и вещества, които са в обхвата на
Наредба № 6 от 2000 г., с изключение на:
а) изхвърляне на материали от драгажна дейност;
б) изхвърляния от кораби в териториалните води в резултат на
експлоатацията им;
в) изхвърляне от кораби в териториални води на течни и твърди
отпадъчни материали.
Съдът съобрази и правилата на чл. 3, т. 1 - т. 9 от Наредба № 2/08.06.2011
г., регламентиращи хипотези, които не се считат за заустване на отпадъчни
води.
„Отпадъчни води“ представляват водите, в т.ч. и дъждовни, замърсени от
извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова дейност,
както и водите от канализационните системи на населените места, селищните
и курортните образувания съгласно § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 2/08.06.2011
г.
При така очертаната правна рамка съдът приема, че установените по
делото факти за осъществяваната от жалбоподателя дейност се квалифицират
от правна страна като ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води
в повърхностни води и не е налице някое от нормативно предвидените
изключения, които не се третират от действащото законодателство като
заустване на отпадъчни води.
В тази връзка съдът намира, че дейността на жалбоподателя попада в
обхвата на обществените отношения, регулирани от Наредба № 6/09.11.2000
г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни
вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, която дава и
легалната дефиниция на понятието заустване на отпадъчни води. Съгласно
чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6/09.11.2000 г. емисионните норми за някои
вещества и показатели за качеството на отпадъчните води от някои
промишлени сектори са посочени в приложение № 5 към Наредбата, докато
емисионните норми за промишлени предприятия, както и за вещества и
показатели за качеството на отпадъчните води, които не са включени в
приложение № 5, се определят от компетентния орган в разрешителното за
8
заустване на отпадъчните води (така чл. 16, ал. 2 от Наредба № 6/09.11.2000
г.). Предметът на дейност на дружеството жалбоподател се установява по
делото от публично достъпните данни, вписани в Търговския регистър и
регистър на ЮЛНЦ по партидата на търговеца, от писменото доказателство
Удостоверение № 20220110113827/10.01.2022 г. от Агенция по вписванията
/лист 9-11 от делото/, а така също доказателствена информация за
извършваната дейност се съдържа и в Констативен протокол № 0011164 от
25.10.2021 г. Дейността на жалбоподателя попада в т. 11.3 от приложение № 5
към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6/09.11.2000 г., поради което при заустване на
отпадъчни води във водните обекти следва да се спазват предвидените в
Наредбата емисионни норми. Това е изследвано в т. 7 от протокола от
изпитване № 10-1676 от 09.11.2021 г.
Доказано е на следващо място, че от обективна страна в резултат от
дейността, осъществявана в проверения обект „Цех за растителни екстракти и
етерични масла“, са формирани отпадъчни води. От показанията на свид. Х.,
изцяло получили вяра от съда, както и от Констативния протокол от
25.10.2021 г. се установява, че на датата на проверката се е извършвала
преработка на луковици от нарцис чрез екстракция, като в производствения
процес е използвана вода за охлаждане и втечняване на парите на метанол.
Именно тази отработена вода представлява формираните и замърсени от
производствената дейност отпадъчни води.
Съдът приема за доказан и факта на извършеното заустване във водния
обект на така формираните отпадъчни води, като по този начин водният обект
е използван, без жалбоподателят да притежава изискуемото разрешително. За
този извод настоящият състав приема на първо място, че по делото се доказва
на датата на проверката, която е приета и за дата на извършване на
нарушението, отработената вода от производствената дейност, използвана за
охлаждане и втечняване на парите на метанол, да се е оттичала в шахтата
преди река Розовецка. На датата на проверката е взета проба от последна
ревизионна шахта, охлаждащи води на канализация за дъждовни и
производствени води. В показанията си свид. Х. изяснява: „Видях в деня на
проверката да се оттича вода в реката. Ние взехме пробата от шахтата
преди реката. В шахтата имаше вода“. Свидетелката изяснява още, че
канализацията там отвежда дъждовните води от самата площадка, за да може
да я отводнява, но на това място няма други обекти освен процесния цех,
няма и населено място и в този смисъл обоснован се явява изводът, че
установената вода в шахтата е формирана от дейността на единствения
ползвател – дружеството жалбоподател. От установените по делото факти се
доказва и че отпадъчните води са се изливали в реката. В показанията си
свид. Х. изяснява: „Тази тръба влиза в реката.“ и „Този канал отвежда
дъждовни води, отвежда водите от самата площадка, отводнява я“. Това
твърдение на свидетелката намира подкрепа в останалите установени по
делото факти и по-конкретно в доказаното изливане на 22.10.2021 г. на
промивна вода, използвана в дейността на цеха, в канализацията за дъждовна
9
вода и оттам в река Розовецка, което е довело до оцветяването на водата в
реката в син цвят. Действително в настоящото производство жалбоподателят
не е санкциониран за такова деяние, но както сочат и страните – тези
обстоятелства са описани в обстоятелствената част на АУАН и наказателното
постановление именно с цел да се докаже фактът на заустването на
отпадъчните води, формирани при производствената дейност, във водния
обект река Розовецка. От показанията на свид. Х., както и от Констативен
протокол № 0011164 от 25.10.2021 г. се установява, че на 22.10.2021 г. са
формирани отпадъчни води при дейност по производство на ескулин чрез
екстракция от кора на южноевропейски бял ясен, както и че от незатворен
кран в канализацията за дъждовна вода е изтекла промивната вода, примесена
с Ескулин, и се е оттекла във водите на река Розовецка. Тези обстоятелства
свид. Х. изяснява, че е узнала от представителя на „Бул Фито Ойлс“ АД Е.М.
по време на проверката, който дори е споделил, че се е върнал до с.
Зелениково заради станалия инцидент. Така установените факти по ясен и
несъмнен начин доказват къде се заустват отпадъчни води, постъпили в
канализацията при дейността на дружеството жалбоподател, а именно във
водния обект река Розовецка.
В обобщение от показанията на свид. Х. се установява следната
последователност от факти: дейност на жалбоподателя по екстракция от кора
на ясен; забравен незатворен източващ кран, от който е изтекла използваната
в производствения процес промивна вода; изтичането на водата, примесена с
веществото ескулин, в канализацията за дъждовна вода; оцветяването на
водите на река Розовецка в синьо. Така установените съвкупност от факти
позволява по ясен и несъмнен начин да бъде проследен пътят на отпадъчните
води до точката им на заустване, за която се доказва да е в река Розовецка.
Изрично се отбелязва, че тези обстоятелства имат спомагателно значение в
процеса, тъй като деянието, за което жалбоподателят е санкциониран, не е
оцветяването на водите на реката. В случая фактът на заустването от
жалбоподателя три дни преди проверката на промивна вода, примесена с
веществото ескулин, във водния обект е дал повод за извършването на
процесната проверка от 25.10.2021 г., когато отново е установено отпадъчните
води, този път формирани от преработката на луковици от нарцис чрез
екстракция, да се заустват по същия начин и съответно на същото място.
Описанието в АУАН и в наказателното постановление на събитията от
22.10.2021 г. не ограничават правото на защита, нито създават неяснота
относно конкретното деяние, за което е санкциониран жалбоподателят. В
наказателното постановление ясно е описано каква проверка е извършена на
25.10.2021 г., както и че на тази дата отново водният обект е използван за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води. Чрез включването в
процеса и на обстоятелствата по оцветяването на водите в реката в синьо се
проследяват инициативата и повода за проверката, както и мястото на
заустване на водите, изтичащи в канализацията за дъждовна вода. Санкцията
обаче е наложена за доказаното изтичане на отпадъчни води в същата
10
канализация и на датата на проверката, когато те отново са зауствани във
водите на река Розовецка. Тази дейност представлява и изпълнителното
деяние на нарушението от обективна страна.
Възразява се от защитата, че оцветяването на водата в реката може да се
дължи на други причини, като например случайно попадане на смачкан див
кестен. Основателно процесуалният представител на въззиваемата страна
възразява, че това твърдение противоречи на логическите правила и следва да
се оцени като несподелимо. Предвид доказания по делото резултат по
оцветяване на водите на реката, то същият категорично не може да е
причинен единствено от случайно попадане във водата на смачкан див
кестен. За да се достигне до оцветяване на водата на реката, по делото се
установява, че в нея се е изливало в продължение на 15 минути количество
между 300 и 500 литра от промивната вода, примесена с ескулин. Това
обстоятелство се намира в причинна връзка с факта на оцветяването на
водата, но освен това ясно демонстрира параметрите и количеството на
веществото, което трябва да въздейства върху водата в реката, за да се
достигне до резултата по нейното оцветяване. Твърдението, че
констатираното оцветяване е резултат от случайно попадане на смачкан див
кестен противоречи на правилата на формалната логика.
Неоснователно е възражението за недоказано заустване на отпадъчни
води на датата на проверката. Протоколът от изпитване № 10-1676 е с вписана
дата 09.11.2021 г., тъй като тогава са изготвени резултатите от лабораторното
изследване. В протокола обаче изрично е описано, че извадките за изпитване
са взети на 25.10.2021 г., която е и датата на нарушението – и с протокол за
вземане на извадки № 833/25.10.2021 г., а мястото е последна ревизионна
шахта, охлаждащи води на канализация за дъждовни и производствени води.
По делото като писмено доказателство е приет и протоколът за вземане на
извадки от води, от който се установява, че пробата е взета на дата 25.10.2021
г. в 12:40 часа от *** Д.М. и в присъствието на свид. Х.. В тази връзка
показанията на свид. Х. за извършените при проверката действия изцяло
намират подкрепа в писмените доказателства по делото. От тях се установява,
че конкретно на датата на проверката е извършвано заустване на отпадъчни
води от производствената дейност на дружеството жалбоподател.
От установените факти от показанията на свидетелката съдът приема за
неотносимо възражението за наличието земно-насипни лагуни на територията
на предприятието. Наличието на тези лагуни се приема за доказано, като
досежно това обстоятелство не се формира спор по делото. Същевременно
тяхното съществуването не оборва, нито изключва извода за ползването на
река Розовецка от страна на жалбоподателя за заустване на отпадъчни води,
без издадено разрешително за ползването на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 3,
б. „б“ от ЗВ. Това е така, тъй като от показанията на свид. Х. се установява и
конкретното предназначение, за което са използвани посочените лагуни.
Изяснява се, че те се ползват за отработените розови джибри при
производството на розово масло, но не и за водите, замърсени от
11
извършваната производствена дейност от инсталацията за екстракция.
Конкретно за деня на проверката по делото се доказва, че отработената вода,
ползвана при преработката на луковиците от нарцис, не е отведена в
създадените земно-насипни лагуни. При проверката подробно и надлежно е
изследван и установен пътят на движението на генерираните отпадъчни води,
като съдът приема за доказано, че те са отведени в канализацията, противно
на твърдяното от жалбоподателя.Този извод съдът прави от непосредствените
възприятия като очевидец на актосъставителя, изцяло намиращи подкрепа в
писмените доказателства и установения от тях факт на наличието на дата
25.10.2021 г. на оттичащата се вода в шахтата, от която е взета извадката. В
частта относно изградените земно-насипни лагуни показанията на свид. Х. се
ценят със завишена доказателствена стойност. Свидетелката пояснява, че има
дългогодишни наблюдения върху дейността на дружеството при
изпълнението на служебните си задължения, което се доказва и от наличието
на възприятия за промените в процеса на изграждането и използването на
самите лагуни, като свидетелката изяснява, че първоначално те са земно-
насипни, а по-късно е направено бетоново покритие, пояснява и за какво
конкретно са използвани. По тези съображения съдът приема, че независимо
от съществуването на изградени на територията на предприятието лагуни, то
нарушението е осъществено, щом на датата на проверката отпадъчните води
не са отвеждани в тях, а са зауствани без притежаване на необходимото за
това разрешително в реката.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана обективната
административнонаказателната отговорност на търговско дружество, което е
юридическо лице и следователно въпросът за вината не подлежи на
изследване в процеса.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя -
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ е
предвидена имуществена санкция в размер от 2 000 лв. до 10 000 лв. В случая
наказващият орган е наложил санкция в минималния размер от 2 000 лева.
Настоящото производство е образувано по жалба на санкционираното лице,
поради което съдът не би могъл с решението си да отегчава положението му.
Същевременно така наложената санкция е справедлива и е съответна на
степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. По тези
съображения не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при
индивидуализацията на имуществената санкция.
При доказано извършване на нарушението съдът намира за правилен
извода на административнонаказващия орган, че то не представлява
маловажен случай. Фактът на подаденото заявление до компетентната
басейнова дирекция за издаване на разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води се цени като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като сочи на принципни
нагласи на дружеството да извършва правомерно дейността си. Причината за
12
липсата на произнасяне е ирелевантна за преценката за съставомерността на
деянието, но в случая се доказва, че тя е обусловена от непълното
комплектуване на необходимите материали и произнасянето на други
държавни органи по преюдициални въпроси. В този смисъл съдът приема, че
не се доказва такова смекчаващо отговорността обстоятелство, на което да
следва да се признае изключителен характер. Освен това степента на
обществена опасност нито на деянието, нито на дееца могат да бъдат оценени
като пренебрежимо ниски. Установява се, че жалбоподателят е инициирал
процедура за снабдяването си с необходимото му разрешително и въпреки че
волеобразуващите му органи са били напълно наясно, че към датата на
деянието все още липсват изискуемите от закона условия /издадено
разрешително/ за ползването на водния обект за заустване на отпадъчните
води от производствената дейност, то независимо от това съзнателно е
извършвана такава дейност. Демонстрирано е желание да бъде отдаден
приоритет на осъществяването на дейността по начина, който жалбоподателят
е приел за удачен, дори това да е в нарушение на нормативните правила,
тоест тяхното нарушаване е прието като допустим междинен резултат. Не
може да се приеме, че жалбоподателят е лишен от възможност да
осъществява производствената си дейност – сам например се позовава на
изградените земно-насипни лагуни, които не са използвани в случая. В тази
връзка дейността е следвало да бъде организирана по начин, който да не
нарушава установения ред на държавно управление в областта на опазване на
качеството на повърхностните води, в които се заустват отпадъчни води.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2/08.06.2011 г. нарочната
административна процедура по издаването на разрешително за заустване на
отпадъчни води във водни обекти е уредена именно за постигане на
намаляване на замърсяването на тези повърхностни води. По делото се
доказва и че фактът на нерегламентираното заустване не е инцидентен за
жалбоподателя предвид установените обстоятелства за датата 22.10.2021 г. В
съвкупност тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че обществената
опасност на деянието и на дееца не са по-ниски в сравнение с обикновените
хипотези на нарушения от този вид, поради което не е налице маловажен
случай на административно нарушение. Същевременно значението на
смекчаващите обстоятелства не е игнорирано и правилно е оценено като
основание за налагане на санкция в минимален размер.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление за законосъобразно
и обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
13
присъждане в съдебната реч на процесуалния представител. Съгласно
правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне
на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д,
ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е
единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението
по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който се е явявал в откритите съдебни заседания по делото.
Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната
фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят „Бул Фито Ойлс“ АД. Разноските следва
да бъдат присъдени в полза на РИОСВ – Пловдив, която е самостоятелно
юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника
за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и
водите (Обн.ДВ бр. 49 от 12.06.2018 г., изм. и доп. ДВ бр.54 от 16.06.2020 г.).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 94/22.12.2021 г.,
издадено от И.Г.Й. – *** - Пловдив, с което на „БУЛ ФИТО ОЙЛС“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“
ул. „Твърдишки проход“ № 23, ет. 1, офис 4, *** от Н. И.Н. и В.И.Г. - ***, на
основание чл. 200, ал.1, т. 2 от Закона за водите е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 200, ал. 1,
т. 2 във вр. чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите.
ОСЪЖДА „БУЛ ФИТО ОЙЛС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Триадица“ ул. „Твърдишки проход“
№ 23, ет. 1, офис 4, *** от Н. И.Н. и В.И.Г. - *** да заплати на
РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ –
ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
14
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15