Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Горна Оряховица, 26.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА Н.,
при
секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………., като
разгледа докладваното от съдията Н. гр. дело № 419 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното :
Иск за делба с правно основание чл.34,ал.1
от ЗС.
Ищцата К.К. К. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник –
адвокат М.Н. от ВТАК, посочва в исковата си молба, че
бракът й с ответника е
прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 1080/2019г. по
описа на ГОРС. Заявява, че по време на брака си, двамата съпрузи са придобили в
условията на СИО следното недвижимо имущество, а именно : самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 16359.515.41.1.70, гр. Горна Оряховица, обл. Велико
Търново, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-1539/31.08.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота
: гр. Горна Оряховица, ул. „Ю.А.Гагарин” № 51, вх.Г, ет.4, ап. 10, който обект
се намира на етаж 4, в сграда с идентификатор 16359.515.41.1, брой надземни
етажи 6, брой подземни етажи 0, предназначение жилище сграда многофамилна, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.515.41;
предназначение на СОС - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 74.43 кв.м,
с прилежащо избено помещение № 10 с площ от 8.02 кв.м, ведно с 3.317 % ид.ч от
общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж 16359.515.41.1.52, 16359.515.41.1.71, под обекта 16359.515.41.1.67, над
обекта 16359.515.41.1.73. Посочва, че имотът е придобит с договор №
286/21.03.1993г., сключен между Община Г.Оряховица и А.Д.Т.. Твърди, че по
време на брака си, двамата съпрузи са придобили в условията на СИО следното
недвижимо имущество, а именно : дворно място, застроено и незастроено, цялото с
площ от 554 кв.м, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански
постройки, представляващ УПИ I-932, кв.48 по плана на село Поликрайще, при
съседи: улица, УПИ II-932, ПИ 941, ПИ 940,
ПИ 933. Сочи, че със съдебното решение, постановено по гр. дело № 1080/2019г.
по описа на ГОРС, имотът, находящ се в с. Поликрайще, е предоставен за ползване
на К. Кушева. Твърди, че с ответника не могат доброволно да поделят придобитите
по време на брака, в условие на семейна имуществена общност, недвижими вещи,
поради, което за нея се явява правен интерес от предявяване на настоящия иск за
делба.
Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да допусне до делба гореописаните недвижими имоти, при
права за страните : за К.К. К. - 1/2 ид. част, за
А.Д.Т. – 1/2 ид. част. Моли съда дворното място, застроено и незастроено,
цялото с площ от 554 кв.м, заедно с построените в него жилищна сграда и
стопански постройки, представляващо УПИ I-932, кв.48 по плана на село
Поликрайще, при съседи: улица, УПИ II-932, ПИ 941, ПИ 940, ПИ 933, да бъде
възложено в дял на К.К. К..
В съдебно заседание, ищцата К.К. К., лично и чрез процесуалния си представител
– адвокат М.Н. от ВТАК, поддържа предявения иск. Излага съображения в писмена
защита. Моли съда да допусне съдебна делба на процесните недвижими имоти при
квотите, посочени в исковата молба.
Ответникът А.Д.Т. с ЕГН **********,
с адрес ***, с друг адрес : …, депозира писмен отговор
на исковата молба, чрез назначения на основание чл.94 от ГПК особен
представител – адв. А.К.К. от ВТАК. Ответникът оспорва така предявения иск за
делба. Оспорва твърденията на ищцата К., че
притежава дял в размер на 1/2 идеална част от имотите. Твърди, че посочените
имоти са лична собственост на А.Т.. Заявява, че самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 16359.515.41.1.70, представляващ апартамент в град Горна
Оряховица, е придобит от А.Д.Т. по реда на ПМС 70 от 1980г., съгласно което се
предоставят жилища в собственост на млади хора, организирани от несъществуващата
вече организация ДКМС за работа в строителството на сгради и съоръжения.
Твърди, че А.Д.Т. е полагал труд в бригада, организирана от ДКМС, в периода от
1989г. до 1991г., като с изпълнение на задължението си той придобива право да
придобие жилище. Пояснява, че уреждането на правата на лицата, полагали труд по
реда на ПМС 70 от 1980г., е уредено в ЗУЖВГМЖСВ и Правилника за прилагане на
същия закон. Заявява, че г-н Т. реализира своето право през 1993г., когато е
сключен договор за покупко-продажба на жилище от 21.03.1993г. по реда на
ЗУЖВГМЖСВ и ПМС 70 от 1980г. с Община Горна Оряховица. Твърди, че имотът е
придобит на основание положения труд по преференциални цени, като договорът за
покупка на имота е на стойност 17 223 неденоминирани лева или 17,22 лв. след
деноминация, което очевидно е далеч от пазарната стойност на имота, а платената
сума представлява незначителна част от реалната пазарна стойност на имота.
Поради това счита, че този имот е придобит от А.Т. срещу личен труд и по-точно,
срещу правото му на възнаграждение за положения труд. Заявява, че имотът,
представляващ дворно място, заедно с построените в него жилищна сграда и
стопански постройки, в село Поликраище, е
придобит от А.Д.Т. чрез дарение от неговите родители Д. И. Т. и А.А.Т., като сделката е
извършена на 26.04.1995г. Счита, че имотът никога не е представлявал семейно
имущество. Твърди, че ищцата се възползва от факта, че при прехвърлянето на
апартамента родителите на г-н Т., с цел избягване на законовите ограничения
относно запазената и разполагаемата част от наследството, прикриват дарението като продажба чрез нотариален акт
за покупко-продажба - акт 183, том 2, дело 1103 от 1995г. на нотариус Кр.
Боева. Сочи, че А.Т. има сестра, и при сключване на сделката страните са целели
да парират възможността последната да води искове за възстановяване на своята
запазена част от наследството, което тя житейски логично е следвало да получи
от Д. и А.Т. Заявява, че макар в
посочения нотариален акт да е записано, че Д.И.Т. и А.А.Т. са получили сума в размер на 10956 лева в брой от
своя син А.Д.Т., такова плащане не е било извършено и в тази си част
нотариалния акт съдържа симулативно изявление на страните. Сочи, че волята на Д. и А.Т. е била да осигурят своя син с имот, при което
плащането на пари между родители и тяхното дете е несъвместимо с волята и
действителните намерения на Д. и А.Т., както и на А.Т.. Счита,
че ищцата К. е наясно с факта, че прехвърлянето на
правото на собственост върху апартамента е извършено с дарение, като това й е
било съобщено от Д.Т. веднага след дарението. Твърди, че
тогава Д.Т. лично - със свои средства и със свой
личен труд, извършва основен ремонт и преустройство на жилищната сграда - къща
в село Поликрайще, заявявайки на г-жа К., че с
този ремонт и преустройство той лично помага на семейството (, което живее
там), а имотът остава наследство на сина му; съобщава й също, че със своята
съпруга са подписали т.нар обратно писмо, в смисъл, че нотариалният акт от 26.04.1995г. е дарение по своята същност.
Заявява, че малко преди започване на съдебните дела за развод от семейното
жилище на А.Т. и К. К. изчезват мистериозно
документи, пазени от А.Т., вкл. обратното писмо, подписано приживе от
родителите му относно апартамента. Сочи, че ответникът е подал жалба в
полицията за изчезването на документите, но те не са открити, като други
липсващи предмети от къщата нямало, а външни хора не са знаели за
съществуването на изчезналите документи. Твърди, че след постановяване на
решението на ГОРС, по силата на което бракът между А.Т. и К. К. е прекратен с развод, А.Т. извършва основен ремонт на
апартамента в град Горна Оряховица; строително - ремонтните работи са извършени
в периода от февруари до юни 2020г. и са на стойност 2160 лв. - общо работа и
материали, като подробна разбивка ще представи при нужда в хода на делото.
Предявява възражение, на
основание чл.23 от СК, че описаният в исковата молба -
апартамент в град Горна Оряховица, не е бил семейна имуществена
общност, а представлява негова лична собственост, придобита чрез трансформация
на лично имущество - право на възнаграждение за положен личен труд по реда на
ПМС 70 от 1980г.
Заявява, че договорът за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт номер 183, том 2, дело 1103 от
1995г. на нотариус Кр. Боева, е привиден по отношение на вида на сключената
сделка, а именно : страните привидно са заявили, че изповядват сделка за
покупко-продажба, като са прикрили реалната сделка – дарение, между страните на
този имот - относителна симулация водеща до нищожност на привидната сделка,
съгласно чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД. Поради това твърди, че посоченият имот, като
придобит по дарение, представлява лично имущество на г-н Т..
С оглед направените
възражения, счита, че ищцата не притежава и никога не е притежавала дял в
процесните имоти, поради което същата няма право
да иска тяхната делба. Моли съда да отхвърли предявения иск за делба.
В съдебно заседание, ответникът А.Д.Т., лично
и чрез особения процесуален представител – адвокат А.К. от ВТАК, поддържа
отговора на исковата молба. Излага съображения в писмена защита.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорни в настоящото
производство са фактите, че страните са бивши съпрузи, гражданският брак между които е сключен на
12.03.1989г. в гр. Горна Оряховица с акт за граждански брак № 44/12.03.1989г.
на Община Горна Оряховица, и е прекратен с Решение № 605/20.01.2020г. по гр.
дело № 1080/2019г. по описа на ГОРС, влязло в законна сила в тази негова част
на 08.06.2020г., прието като писмено доказателство по настоящото дело.
Видно от приетите писмени доказателства
- заверени преписи от нотариален
акт № 183, том 2, дело 1103/1995г. на нотариуса при ГОРС и скица № 47/03.02.2020г., изд. от Община Горна
Оряховица, на
26.04.1995г., по време на брака между страните, Д.И. Т. и А.А.Т. са продали на
своя син А.Д.Т. следния свой собствен недвижим имот, намиращ се в с.
Поликраище, общ. Горна Оряховица, а именно : дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ
от 554 кв.м, заедно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, който имот съставлява парцел I-932 от квартал 48 по регулационния план на село
Поликрайще, с
уредени регулационни отношения, за сумата /продажна цена/ от 10956 лв., като
съгласно горепосочената скица този имот представлява УПИ I-932, кв.48 по плана на село
Поликрайще, с
графически измерена площ от 554 кв.м., с уредени регулационни отношения, при съседи: улица, УПИ II-931, ПИ
941, ПИ 940, ПИ 933. От приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка по
чл.264,ал.1 от ДОПК, изд. на 28.02.2020г. от Община Горна Оряховица, е видно, че данъчната оценка на
този недвижим имот е 4244,90 лв., а за собственика – 2122,50 лв.
Видно от приетите писмени доказателства
– договор за покупко-продажба
на жилище, сключен по реда на Закона за уреждане на жилищните въпроси на
граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове и ПМС 70 от 1980г. от
21.03.1993г., удостоверение за данъчна оценка по чл.264,ал.1 от ДОПК, изд. на
28.02.2020г. от Община Горна Оряховица, схема № 15-216185-03.03.2020г., изд. от
СГКК гр. В.Търново, по време на брака си – на 21.03.1993г., съпрузите
са придобили, чрез възмездна прехвърлителна сделка : покупко-продажба, право на
собственост върху следния недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 16359.515.41.1.70, намиращ се в гр. Горна Оряховица, обл. Велико
Търново, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№ РД-18-1539/31.08.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота
: …, който обект се намира на етаж 4, в сграда с идентификатор 16359.515.41.1,
брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 0, предназначение жилище сграда
многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
16359.515.41; предназначение на СОС - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ
от 74.43 кв.м, с прилежащо избено помещение № 10 с площ от 8.02 кв.м, ведно с
3.317 % ид.ч от общите части на сградата, със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж 16359.515.41.1.52, 16359.515.41.1.71, под обекта
16359.515.41.1.67, над обекта 16359.515.41.1.73. От приложеното по делото
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/04.09.2014г., издадено от
Община Горна Оряховица, се установява, че процесният недвижим имот, подробно
описан по-горе, е с данъчна оценка 8860,30 лв., а за ½ идеална част – 4430.20
лв.
Въз основа на така изяснена фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
От приетите по делото писмени
доказателства се установява по безспорен начин, че ищцата К. К. и
ответникът А.Т. са бивши съпрузи, като сключеният
между тях граждански брак на 12.03.1989г. е прекратен с е прекратен с Решение №
605/20.01.2020г. по гр. дело № 1080/2019г. по описа на ГОРС, влязло в законна
сила в тази негова част на 08.06.2020г.
Наред с това, от
приетите писмени доказателства безспорно се установяват фактите, че по време на
брака си страните са придобили в режим на СИО, чрез възмездна сделка –
покупко-продажба, процесния недвижим имот, представляващ апартамент - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 16359.515.41.1.70, намиращ се в гр. Горна Оряховица,
обл. Велико Търново, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота : … който обект се намира на етаж 4, в сграда с идентификатор
16359.515.41.1, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 0, предназначение жилище
сграда многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 16359.515.41; предназначение на СОС - жилище, апартамент, на едно
ниво, с площ от 74.43 кв.м, с прилежащо избено помещение № 10 с площ от 8.02
кв.м, ведно с 3.317 % ид.ч от общите части на сградата, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 16359.515.41.1.52,
16359.515.41.1.71, под обекта 16359.515.41.1.67, над обекта 16359.515.41.1.73.
Съгласно чл.21,ал.1 от СК, съпружеска имуществена общност възниква върху
вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на
съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос може да
се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
Съвместният принос на
съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е
договорът за покупко-продажба на недвижим имот – чл.21,ал.3 от СК. Същевременно, независимо от това на чие име е придобита
вещта /имотът/, може да се установява и
трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество, като в случая ответникът предявява възражение по реда на чл.23 от СК, че описаният в исковата молба
апартамент № 10 в гр. …, представлява
негова лична собственост, придобита чрез трансформация на лично имущество -
право на възнаграждение за положен личен труд по реда на ПМС 70 от 1980г.
Според задължителното тълкуване на закона, дадено в Тълкувателно решение
№ 5 от 29.12.2014г. по тълк. д. №
5/2013г. на ОСГТК на ВКС, критерият за преобразуване на лично
имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се
характерът на вложените в придобиването средства. С окончателния доклад по
настоящото дело, съдът е приел за безспорни фактите, че ищцата К. К. не оспорва начина и
реда за придобиване на процесния недвижим имот, представляващ апартамент в
..,
при условията и при преференциалната цена, вписани в приложения по делото
договор от 21.03.1993г. От приетия като писмено доказателство договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с
многогодишни жилищно-спестовни влогове и ПМС 70 от 1980г. от 21.03.1993г., се установява, че вписаната в договора преференциална цена от
17223 лв. е платена в брой при сключване на договора, без да е удостоверено
ползването на разрешен заем от ДСК и/или многогодишен жилищно-спестовен влог на
името на ответника А.Т., каквито твърдения не се и въвеждат с депозирания от
ответната страна писмен отговор. Плащането на продажната цена на имота в брой сочи, че съпрузите са разполагали с
паричните средства в момента на придобиването /21.03.1993г./, който момент е настъпил 4 години
след сключването на гражданския брак между страните /12.03.1989г./, при което твърдяната от ответника трансформация е възможна само при доказване произхода на средствата – в случая заплащане на сумата от
17223 лв. изцяло с трудово възнаграждение, заработено лично от ответника Т.. За
да се признае лична собственост на основание чл.23,ал.1 от СК, за което ответникът по иска е възразил с отговора на
исковата молба по отношение на придобитата по време на брака недвижима вещ в
режим на съпружеска имуществена общност, законът изисква влагане изцяло или
отчасти на лични средства по смисъла на чл.22 от СК, като влагането на личните
средства следва да е налице към момента на придобиване на правото на
собственост според конкретния придобивен способ. Предвид въведените от ответната страна доводи за трансформация на
лично имущество на
ответника Т., съдът е възложил в негова тежест да проведе обратното
доказване по законовата презумпция за съвместен принос, в която връзка да
докаже личния
произход на вложените
средства, който да е
еквивалентен на придобивната стойност на имота, както и влагането именно на
тези средства при придобиването на имота /Решение № 144
от 09.08.2016г. по гр. д. № 566/2016г. на ВКС, І г.о.,Решение № 72 от 07.07.2017г. по гр. д. № 3056/2016г. на
ВКС, І г.о./. Въз
основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че обратното доказване не е проведено успешно от ответната страна във връзка с влагането от ответника Т. на сумата от 17223 лв. в
придобиването на процесния апартамент. В тази връзка, ответникът не
ангажира никакви годни доказателства, които да удостоверяват релевантните за
оборване на презумпцията по чл.21,ал.3 от СК факти досежно произхода на
вложените средства за закупуване на процесния апартамент, а именно, че общата
сума от 17223 лв. съставлява сбор от трудови възнаграждения, заработени,
получени и спестени само и единствено от ответника Т.. Сочените от ответната
страна писмени и гласни доказателства за установяване по делото на фактите, че А.Т.
е бил правоимащ по смисъла Постановление на МС № 70/1980г., са ирелевантни по отношение обратното доказване, тъй като тези факти не се оспорват от
ищцовата страна, а спорът се концентрира върху влагането от ответника на
парични средства с личен произход, в случая - заработено лично от него трудово
възнаграждение. Съгласно чл.10,ал.1 от Постановление № 70 на МС
от 18.12.1980г., за подобряване на условията за подготовка и реализация на
младежта, строително-монтажните
комбинати и другите строителни организации, извършващи жилищно строителство, по
предложение на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на
Столичния народен съвет и съответно на окръжните комитети и на Софийския
градски комитет на ДКМС, организират чрез
подходящи форми труда на младежите в
изграждането на жилища за млади семейства с участието на : 1.
младежи, които са поели задължение за временна работа в строителството до 18
месеца с трудов договор; 2.
млади работници, служители, студенти, ученици и др., организирани от комитетите
на ДКМС; 3. необходимия брой висококвалифицирани
строителни работници от тези строителни организации. В този смисъл, фактът, че
ответникът Т. е придобил право да участва в изграждането и придобиването на жилище
по посочения ред се признава от ищцата и е удостоверен с приложеното по делото
писмено доказателство - договор
за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за уреждане на
жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове и ПМС 70
от 1980г. от 21.03.1993г. Това право обаче, е придобито от ответника освен с изпълнение на
задължения по Постановление № 70 на МС от 18.12.1980г., също така и като член
на „младо семейство“, създадено на 12.03.1989г. от страните по делото /чл.10,ал.1
от цитираното Постановление/, с доказани жилищни нужди, по смисъла на Закона за
уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни спестовни влогове.
Фактът на влагането на сумата от 17223 лв., за която ответната страна сама потвърждава
в писмения отговор, че е заплатена реално при покупката на апартамента като
преференциална продажна цена на процесното жилище, лично от ответника Т., с
придобито от него възнаграждение за положен личен труд, не се доказва в
настоящото съдебно производство. Същевременно, разпитана в съдебно заседание,
свидетелката Й.К. твърди, че тя лично е дала на съпрузите сумата от 18 000
за закупуване на апратамента, в който ответникът живее в момента, „дала ги
тогава на децата“, като „зет й не работел никъде, само ходел сегиз-тогиз някъде…“. Съдът счита, че макар и при
наличието на данни за заинтересованост на св. К. от изхода на делото като майка
на ищцата, то показанията й следва да се ценят и въпзприемат като опровергаващи твърденията на
ответника Т. за влагането единствено от него на лични средства за закупуването
на процесния апартамент, предвид логичната им свързаност с необорените по
делото факти досежно съвместния принос на двамата съпрузи за закупуване на
жилище като нуждаещо се младо семейство, при липсата на годни относими
доказателства, ангажирани от ответната страна за опровергаване на презумпцията
по чл.21,ал.3 от СК.
На следващо място, въз
основа на приетите писмени доказателства /заверени преписи от нотариален акт № 183, том 2, дело 1103/1995г.
на нотариуса при ГОРС, скица № 47/03.02.2020г.,
изд. от Община Горна Оряховица, удостоверение за данъчна оценка/, съдът
приема за установени твърдените в исковата молба факти, че по време на брака си
- на 26.04.1995г., страните са придобили в режим на СИО, на основание възмездна
правна сделка – покупко-продажба, право на собственост върху следния недвижим
имот, намиращ се в с. Поликраище, общ. Горна Оряховица, ул. „Генерал Гурко“ №
19, а именно : дворно място,
застроено и незастроено, цялото с площ от 554 кв.м, заедно с построените в него
жилищна сграда и стопански постройки, който имот съставлява парцел I-932 от квартал 48 по регулационния план на село
Поликрайще, с
уредени регулационни отношения, за сумата /продажна цена/ от 10956 лв., като
съгласно горепосочената скица този имот представлява УПИ I-932, кв.48 по плана на село
Поликрайще, с
графически измерена площ от 554 кв.м., с уредени регулационни отношения, при съседи: улица, УПИ II-931, ПИ
941, ПИ 940, ПИ 933.
С писмения отговор
на исковата молба, ответната страна предявява възражение, че недвижимият имот – дворно място в с.
Поликраище, представлява лична собственост на ответника Т., като придобит чрез дарение, при наличие на относителна симулация,
обуславяща нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт номер 183, том
2, дело 1103 от 1995г. на нотариус Кр. Боева, като привидна сделка, по смисъла
чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав намира, че в случая оборването на презумпцията
по чл.21,ал.3 от СК по отношение и на този имот не е проведено успешно от
ответната страна.
В теорията се
приема, че привидна (симулативна) сделка е тази, волеизявлението по която се
нуждае от приемане и със съгласие на другата страна не се желае нейното правно
действие. Привидната сделка се извършва само за да се даде вид, но всъщност
страната, която я извършва, не иска тя да породи правни последици. При
привидните сделки е налице съзнателно несъответствие между желаното и
изразеното. В съдебната практика е изразено становище, че привидни са сделките,
сключени при абсолютна симулация – когато между страните е постигнато вътрешно
съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и
сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са
целените от страните по сделката (т.нар. относителна симулация). Явната сделка
е привидна и поради това нищожна, а прикритата сделка валидно обвързва
страните, ако са налице останалите предпоставки на закона. Ако страните имат
воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно чл.17,ал.1 от ЗЗД
прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата
валидност. Исковете за обявяване на привидността по чл.26,ал.2 от ЗЗД и за
разкриване на симулацията по чл.17,ал.1 от ЗЗД имат различен предмет – единият
нищожността на явната сделка, а другият – обвързващата сила на прикритото
съглашение (в този смисъл са Решение № 475 от 14.07.2010 г. по гр. д. №
621/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение от 09.05.2011 г. по гр.д. №1207/2010 г.
ІV г.о.на ВКС, Решение от 10.11.2011 г. по гр.д. №111/2011 г. ІІІ г.о. на ВКС и
Решение № 107 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 689/2011 г. ІV г.о. на ВКС). В
процесния случай, ответната страна се домогва да докаже от една страна
нищожност на явната сделка, обективирана в нотариален акт № 183, том 2, дело 1103/1995г. на
нотариуса при ГОРС, като
привидна покупко-продажба по смисъла на чл.26,ал.2 от ЗЗД, без да претендира
нейното прогласяване от съда, а от друга страна се позовава на обвързващата
сила на прикритото съглашение, съгласно чл.17,ал.1 от ЗЗД, твърдейки, че същото
представлява дарение в полза на ответника Т., като основание процесният
недвижим имот в с. Поликраище да се приеме за лично имущество на ответника по
смисъла на чл.22,ал.1 от СК. Характеризиращо симулативната сделка в хипотезата
на т.нар. „относителна симулация“, е съдържанието на волеизявлението, тъй като
от една страна се изявява желание за сключване на сделка, затова
волеизявлението по привидната сделка трябва да отговаря на всички изисквания на
действителната сделка, от друга страна, обаче, с другата част на
волеизявлението се заявява изрично, че не се иска правното действие на първата
част на волеизявлението.
Настоящият съдебен
състав счита, че в случая не може да се обоснове извод за съществуването на двустранен безвъзмезден договор като прикрита сделка при явна покупко-продажба на недвижим имот, при обсъждане на всички установени обстоятелства и
връзките между фактите въз основа на приетите писмени и гласни доказателства. Съгласно принципното
указание в практиката на ВКС, изразена в Решение № 163/2011г. по гр. дело №
1536/2009г., І г.о., в
тежест на страната, която претендира привидна сделка е да докаже симулацията, а
в тежест на страната, която
претендира, че съществува прикрито
съглашение, е да докаже неговото съдържание. Единият съпруг може да разкрие
симулативен характер на нотариално удостоверена покупко-продажба на
недвижим имот, като
докаже, че в действителност
придобиването от
негова страна е безвъзмездно, като именно тази установеност в определени случаи ще обуслови последиците по чл.22,ал.1 от СК и е предмет на търсената съдебна защита.
Съществуването на прикритата сделка подлежи на пълно и главно доказване, но не винаги доказването на всички елементи от един
договор е необходима предпоставка за положителната установеност, че той
съществува. За разкриване на симулацията като относителна е необходимо
доказване съществуването на прикритата сделка. Съдът намира, че по настоящото дело от ответната
страна не са ангажирани никакви годни доказателства, въз основа на които да се направи категоричен извод за
естеството на оспорваната от ищцата престация като безвъзмездно прехвърлане на правото на собственост върху недвижимия имот в с. Поликраище от родителите на А.Т.
само и единствено в негова полза, чрез прикриване на договора за дарение с договор за покупко-продажба, с цел осигуряване на своя син с
имот и париране на сестрата на ответника да води искове за възстановяване на
своята запазена част от наследството. В писмения отговор на исковата
молба ответната страна въвежда твърдения относно уведомяването на ищцата от
продавача Димитър Иванов Т., че със своята съпруга са подписали т.нар. обратно
писмо, в смисъл, че нотариалният акт от 26.04.1995г. е дарение по своята
същност, но малко преди започване на съдебните дела за развод между страните
този документ изчезнал мистериозно. Обратното писмо (пълен обратен
документ) е разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на
симулацията, който съдържа писмени изявления на страните по сделката относно
действителните им отношения чрез отразяване съдържанието на прикритата сделка.
Без значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор. За
разлика от него, непълният обратен документ (начало на писмено доказателство) е
случаен документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на
явната сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства,
които правят наличието на симулация вероятно. Тези същностни различия в
съдържанието на двата документа обуславят и различното им доказателствено
значение – докато обратното писмо доказва директно симулативността на
атакуваната сделка, без да са необходими други доказателства, наличието на
непълен обратен документ по делото е само предпоставка за преодоляване на
установената в чл.164,ал.1,т.1 и т.5 от ГПК недопустимост на свидетелските
показания. Според изричната разпоредба на чл.165,ал.2 ГПК, когато страната се
домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски
показания са допустими, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от
другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които
правят вероятно твърдението за симулация. Видно от данните по делото, въпреки
възложената върху ответника доказателствена тежест, същият не представя писмено
доказателство – твърдяното в писмения отговор обратно писмо, поради което съдът
не може да приеме за доказана директно симулативността на възмездната сделка
покупко-продажба, обективирана в нотариален
акт № 183, том 2, дело 1103/1995г. на нотариуса при ГОРС, нито да приеме наличието на
реално осъществена прикрита безвъзмездна сделка – дарение. Наред с това,
ответната страна не ангажира и никакви други годни доказателства, изходящи от
другата страна (под другата страна по смисъла на
чл.165,ал.2 от ГПК се има предвид лицето,
което лично или чрез представител е участвало в сделката), - купувачът А.Т., или удостоверяващи негови изявления
пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението му, че съгласието му
за сключване на възмездна сделка покупко-продажба е привидно. При тези данни,
възражението на ищцовата страна, че показанията на разпитания по делото
свидетел Г. А. са недопустими по смисъла на чл.165,ал.1 от ГПК, се явява
основателно, поради което и при липсата на съгласие от ищцата по реда на
чл.164,ал.2 от ГПК, тези свидетелски показания не могат да служат за
установяване на наличието на симулативна възмездна правна сделка
„покупко-продажба“, извършена на 26.04.1995г. и обективирана в горецитирания
нотариален акт, и на привидност на удостовереното в този документ съгласие
между страните по сделката, нито за доказване на изрично волеизявление на
страните по тази сделка, че не се иска правното действие на първата част на
волеизявлението, а се цели прикриване на безвъзмездна правна сделка „дарение“. Показанията на св. Г.
А. се явяват недопустими и по отношение установяване на съществуването и
съдържанието на обратно писмо, подписано от страните по горепосочената сделка,
тъй като по делото не е доказано такъв документ да е загубен или да е унищожен
не по вина на ответника Т., по смисъла на чл.165,ал.1 от ГПК.
Не на последно
място, в показанията на разпитания свидетел Й. К. се сочат данни, че тя е дала
на съпрузите сумата от 13 000, за да купят къщата в с. Поликраище, а св.
Кръстю Кушев удостоверява пред съда, че съпрузите нямало къде да живеят и
затова им купили къщата, като майка й на К. дала пари и той дал още 10 000
за къщата. Съдът намира, че въпреки наличието на данни за заинтересованост на
св. К. и св. К.от изхода на делото като родители на ищцата, то показанията им удостоверяват факти, логично свързани с необорените по
делото писмени доказателства досежно закупуване на този имот по време на брака
между страните, поради което и с оглед при липсата на годни допустими и
относими доказателства, ангажирани от ответната страна за доказване на
възражението да относителна симулация, опровергават твърденията на ответника Т.
за безвъзмедно придобиване от тази страна на процесния недвижим имот, намиращ
се в с. Поликраище. При
съвкупната преценка на обсъдените по-горе свидетелски показания и писмените
доказателства по делото, предвид неустановяване наличието на сочения от ответника документ - т.нар. обратно писмо, както и липсата на доказателства такъв
документ да е загубен или унищожен не по вина на ответника Т., които съдът преценява във връзка с всички
обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав не може да направи категоричен извод, че страните по
процесния договор за продажба са го сключили като привиден - относително
симулативен, прикриващ действителен договор за дарение.
Предвид изложеното,
съдът счита, че в случая не може да се приеме за установена привидността на договора за продажба от 26.04.1995г., нито, че страните по този договор не са желаели да се породят правните последици на възмездна сделка :
покупко - продажба на недвижимия имот, а тези на прикрита безвъзмездна сделка - дарение. Поради това, възражението на ответната страна за придобиване на процесния недвижим
имот, намиращ се в с. Поликраище, от ответника Т. като лично имущество, на
основание безвъзмездна правна сделка – дарение, поради привидност по чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД и симулация по чл.17,ал.1 от ЗЗД на възмездната сделка покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 183, том 2, дело 1103/1995г.
на нотариуса при ГОРС, се явява неоснователно и недоказано.
Страните по делото не оспорват фактите, че до настоящия момент не могат да
поделят доброволно процесните съсобствени недвижими имоти.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че предявеният иск за делба на
процесните недвижими имоти, намиращи се в гр. .., подробно описани по-горе, се явява основателен и
следва да бъде уважен. С оглед разпоредбите на чл.27,ал.1 от СК и чл.28 от СК,
съпружеската имуществена общност в процесния случай е прекратена с прекратяване
на брака между страните с влязло в сила на 18.06.2020г. Решение № 605/20.01.2020г. по гр. дело № 1080/2019г. по описа на ГОРС, като след прекратяването на СИО
дяловете на бившите съпрузи са равни. Поради това и с оглед
изложените мотиви, съдът приема, че следва да бъде допусната делбата на
процесните недвижими имоти при квоти, както следва : ½ идеална част за ищцата К. К. и ½ идеална
част за ответника А.Т..
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА да се
извърши съдебна ДЕЛБА между К.К. К. с ЕГН **********, с адрес ***, от една страна, и А.Д.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, с друг адрес : …, от друга страна, на следния недвижим имот, намиращ се в град Г. О., ул…, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 16359.515.41.1.70 /шестнадесет хиляди триста петдесет и девет
точка петстотин и петнадесет точка четиридесет и едно точка едно точка
седемдесет/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град Горна
Оряховица, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота : гр. Г.О., ул…, който обект се намира на
етаж 4 /четири/, в сграда с идентификатор 16359.515.41.1 /шестнадесет хиляди
триста петдесет и девет точка петстотин и петнадесет точка четиридесет и едно
точка едно/, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 0, предназначение : Жилищна
сграда многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 16359.515.41 /шестнадесет хиляди триста петдесет и девет точка
петстотин и петнадесет точка четиридесет и едно/, предназначение на
самостоятелния обект - ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, на едно ниво, с площ от 74.43 /седемдесет
и четири цяло и четиридесет и три стотни/ квадратни метра, състоящ се от стая,
дневна, столова с кухненски бокс, сервизни помещения и мазе, заедно с прилежащото
му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 10 /десет/ с
площ от 8.02 /осем цяло и две стотни/ квадратни метра, ведно с 3,317 % /три
цяло триста и седемнадесет хилядни процента/ идеални части от общите части на
сградата, на ниво едно, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж 16359.515.41.1.52, 16359.515.41.1.71, под обекта 16359.515.41.1.67, над
обекта 16359.515.41.1.73, стар идентификатор – няма, подробно описан в схема № 15-216185-03.03.2020г., издадена от СГКК гр. В.Търново и договор
за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за уреждане на
жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове и ПМС 70
от 1980г. от 21.03.1993г. Данъчната оценка на
допуснатия до делба недвижим имот е 8860,30 лв., а за ½ идеална част –
4430,20 лв.
ДОПУСКА да се
извърши съдебна ДЕЛБА между К.К. К. с ЕГН **********, с адрес ***, от една страна, и А.Д.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, с друг адрес … от друга страна, на
следния недвижим имот, намиращ се в село П., а именно : ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, цялото с площ от 554 /петстотин петдесет и четири/ квадратни метра, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ ПОСТРОЙКИ, който имот съставлява парцел I-932 от квартал 48 по регулационния план на село
Поликрайще, с
уредени регулационни отношения, представляващ УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I-932 /едно
римско за деветстотин
тридесет и две
арабско/, в квартал 48 /четиридесет и осем/ по
плана на с. Поликраище,
с уредени
регулационни отношения, с графически измерена площ 554 /петстотин петдесет и четири/ квадратни метра,
при съседи : улица, УПИ II-931, парцел 941, парцел 940 и парцел 933, подробно описан в нотариален акт № 183, том 2, дело 1103/1995г.
на нотариуса при ГОРС и скица №
47/03.02.2020г., издадена от Община Горна
Оряховица. Данъчната оценка на допуснатия до делба недвижим имот е
4244.90 лв., а за ½ идеална част – 2122,50 лв.
ДЕЛБАТА
на описаните по-горе два недвижими имота СЕ ДОПУСКА при КВОТИ за съделителите, както следва : ½ /една втора/ идеална част за К.К. К. с ЕГН ********** и ½ /една втора/ идеална част
за А.Д.Т. с ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в
двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………………