Определение по дело №5949/2015 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2506
Дата: 30 септември 2016 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20155530105949
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№.........                               30.09.2016г.                  гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ граждански състав

На   30  септември                                                                     2016г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                       Председател:      МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 5949 по описа за 2015 година:

 

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото  представените с исковата молба и с отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

 

С оглед пълното изясняване на обстоятелствата във връзка с направеното възражение за частична трансформация от ответника следва да се даде възможност на ответника да води двама свидетели в съдебно заседание.

 

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

    Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

     Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

                   СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :  

 

  Ищецът твърди, че ответника е неин бивш съпруг, като бракът им бил прекратен с влязло в сила решение №1079 от 28.10.2014год. по гр.д.№2468/2014г. на PC гр. Стара Загора и изменено в частта за размера на издръжката с решение № 52 от 11.02.2015год. от Старозагорският окръжен съд. По време на брака си на 09 май 2006 год. двамата с ответника  закупили апартамент в гр.Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев" №75, ет.5, ап.10 в режим на СИО с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 25, Том II, Per. № 1791, Дело № 182 от 2006год. за сумата от 67 084,97  лева с включен ДДС /от която сума: 55 904,14 лв.  представляваща цена по сделката и 11 180,83 лв., представляваща ДДС/. Като при сключването на договора за покупко-продажба купувачите са заплатили на продавача сумата от 2 000  лева преди подписване на самия договор, а остатъка от цената се задължавали да платят на продавача в седем дневен срок от подписването на договора: 15 084,97 лв., с лични средства. Заявява, че първоначално внесените 2000 лв. били семейни средства. Останалите 15084,97лв. следвало да внесат в седмодневен срок, но те нямали такива средства. Тези средства били внесени от съпрузите, но осигурени от майката на ищцата Ж., удостоверено от извлечението на банка „БУЛБАНК" АД за изтеглен потребителски кредит в размер на 15 000 лева, отпуснат един месец преди закупуването на жилището и усвоен няколко дни преди сделката. Майката на ищцата  Катя Бойчева й дала тези пари като лично дарение. Извършено било и доплащане в размер на 50 000 лева осигурени, чрез ипотечен кредит от бившият й съпруг И.П.И., но реално погасявани от него с общи семейни средства до 24.06.2014г.- постановяването на привременни мерки по делото за развод, а вноските по кредита от месец юли 2014 год. отново от майката на Ж. - Катя Бойчева, за удостоверяване на което били приложени вносни бележки. По схема №15- 214743-26.03.2015год. на СГКК - Стара Загора - жилището е самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68850.51.521.1.11 - шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и петнадесет точка петстотин двадесет и едно точка едно точка единадесет, по кадастрална карта кадастралните регистри, одобрена със заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.Стара Загора ул. „Ангел Кънчев" №75, ет.5, ап.10, като самостоятелния обект се намирал в сграда №1-едно, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.515.521 - шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и петнадесет точка петстотин двадесет и едно, с предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, прилежащи части: избено помещение №1; съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 68850.515.521.1.10; под обекта: 68850.515.521.1.9; над обекта 68850.515.521.1.8. Това било й семейното им жилище, което с решението за развод било присъдено на ищцата  и децата за ползване.

Заявява, че на 30 октомври 2007 год. страните по делото като съпрузи били  придобили в режим на СИО с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №145, Том X, per. №14923, дело №1653 от 2007 год. ДВОРНО МЯСТО с площ 1670 кв.м. по Нотариален акт, а по актуална скица с площ 1710 кв.м., находящо се в село Лозен, общ. Стара Загора, представляващ урегулиран имот III -160, в кв. 30 по плана на регулация на с. Лозен, общ. Стара Загора, утвърден със заповед № 63 от 18.01.2000 год., заедно с всички постройки и подобрения в дворното място, при граници на дворното място: от север - улица с острови точки 86-87-88; от изток - улица; от юг - УПИ IV - 165 и от запад - УПИ II - 161, за сумата от 2 400  лв., която сума продавачите са завили, че са получили от купувача, преди подписването на Нотариалния акт, като продавача си запазвал правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху продадения недвижим имот съвместно с купувача. По скица №822/06.04.2015 на общ. Стара Загора - УПИ III -160. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за разглеждане настоящият инцидентен, установителен иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК ЗА ЧАСТИЧНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЛИЧНИ СРЕДСТВА, опровергаване презумпцията на чл.21, ал.2 от СК и постанови решение, с което да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА И.П.И. с ЕГН **********, че Ж.С. Бойчева- Рачева с ЕГН **********, за придобИ.е по време на брака АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Стара Загора, ул."Ангел Кънчев" №75, ет.5, ап.10 е вложила сумата 20 414,97лв., представляващи нейни лични средства и ДОПУСНЕ ДО ДЕЛБА ПОДРОБНО ОПИСАНИЯ ПО-ГОРЕ АПАРТАМЕНТ ПРИ КВОТИ за Ж. Бойчева 41364,97/67084,97 идеални части и за И.И. 25720/67084,97 идеални части, както и да допусне до делба описаната по-горе къща с дворно място в с.Лозен, общ.Стара Загора при квоти за Ж. Бойчева 1/2 идеална част и за И.И. 1/2 идеална част.

 

В дадения от съда срок по делото  е постъпил писмен отговор от ответника и същият е взел становище по иска.

 

Твърди, че срещу него била предявена искова молба от Ж.С. Бойчева - Рачева за делба на недвижими имоти - семейна имуществена общност. Ведно с нея бил предявен и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК за частична трансформация на лични средства, с което се искало да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е вложила сумата от 20 414.97 лв. лични средства в подробно описания недвижим имот - апартамент в гр. Стара Загора, като се иска да бъде допуснат до делба процесния апартамент при квоти 41 364.97 / 67084.97 ид.ч. за  Ж. Бойчева и 25270 / 67084.97 ид.ч. за И.И., а за къщата с дворно място в с. Лозен, общ. Стара Загора при равни квоти за двамата.

Предявения инцидентен установителен иск за частична трансформация на лични средства е напълно неоснователен.

Действително по време на брака на страните на 09.05.2006 г. двамата са закупили недвижим имот - Апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев” №75, ет. 5, ап. 10, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68850.51.521.1.11 по кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-65 от 30.05.2008 г на ИД на АГКК - Стара Загора, за сумата от 67 084.97 лв., от която сума са заплатили на продавача 2000 лв. задатък (капаро) с общи семейни средства, а сумата от 50 000 лв. са заплатили с отпуснат на  И.И. жилищен ипотечен кредит от „Булбанк" АД - Стара Загора. Остатъкът от 15 084.97 лв. страните е трябвало да изплатят в срок до 7 дни от сключване на сделката пред нотариус - 09.05.2006 г., тъй като не са ги имали налични. За тях И.И. е разчитал на потребителски кредит в размер на 15 000 лв. от същата банка - „Булбанк" АД, който му е бил обещан при предварителните разговори, но в последния момент от София не са го разрешили. Въпреки това страните сключили сделката, подписали ипотечния кредит, сумата от който била преведена на продавача няколко дни след подписване на нотариалния акт, а за останалата сума майката на Иван-  Радка И.ова Петкова обещала да дари недостигащите пари. Веднага е направила необходимите постъпки и на 17.05.2017г. изтеглила потребителски кредит от „Банка ДСК" ЕАД в размер на 20 000 лв., които пари е дала на И.И. лично в брой, като дарение, без каквато и да е уговорка да бъдат връщани и от тях били внесени необходимите 15 085 лв. на строителя, а останалите ползвани за ремонт на апартамента.

Твърдението за заема, за който ищцата твърди, че нейните родители са изтеглили и с тях е заплатена тази сума от 15 000 лв., не отговаряла на истината. Действително през пролетта на същата година те са изтеглили заем, но с тези пари са направили основен ремонт на собственото си жилище, като лично И.И. е извършвал всички ремонтни дейности с помощта на баща си. Парите от този кредит са били похарчени за този ремонт и на И. и неговата съпруга са били дадени само парите за капарото - 2000 лв., но не като дарение, а в заем, който  после им е бил върнат.

В този смисъл твърдението, че 15 084.97 лв. са лични на ищцата средства, дарени от нейната майка, не отговаряло на истината.

Останалите пари, за които ищцата твърдяла, че са също неин личен принос в закупуването на имота очевидно идвали от платените вноски по ипотечния кредит, което нямало отношение към собствеността на имота. Когато стойността на имота е заплатена със заем, взет за придобиване на жилището по силата на чл.32 СК е възникнала солидарна отговорност за двамата съпрузи за погасяването му и получените заемни средства се приобщавали към съпружеската имуществена общност. С оглед вещно-прехвърлителното действие на договора за покупко- продажба без правно значение е обстоятелство кой от съпрузите и с какви средства е погасявал заема след придобиване на собствеността върху имота. Погасяването на заема или част от него само от единия съпруг не му създава вещни права и не може да промени вече възникналите вещни права в патримониума на съпрузите, а създава само облигационни отношения с оглед изравняване на участието им.

Предвид гореизложеното следва да бъде отхвърлен изцяло искът за частична трасформация на лични на ищцата средства.

В същото време, ведно с настоящия отговор ответника предявява и инцидентен установителен иск, с който иска да бъде установено по отношение на ищцата, че е вложил сумата от 15 084.97 лв. лични средства в подробно описания недвижим имот.

Ето защо и искът за делба се явява частично основателен - досежно страните и имотите изцяло основателен, но неоснователен за посочените от ищцата квоти.

Ако предявеният от ответника иск бъде уважен, то следва съда да допусне до делба подробно описания по-горе имот - апартамент, при квоти: 41084.97/67084.97 идеални части за И.П.ИВАНОВ с ЕГН **********, и 26000/67084.97 идеални части за Ж.С. БОЙЧЕВА-РА ЧЕВА с ЕГН **********, и при равни квоти за другия имот - къща с дворно място в село Лозен, общ. Стара Загора.

С отговора по делото е постъпила и насрещна ИМ от ответника по първоначалния иск за делба.

Твърди, че по време на брака на страните, на 09.05.2006г. двамата са закупили недвижим имот - Апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев" №75, ет. 5, ап. 10, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68850.51.521.1.11 по кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-65 от 30.05.2008 г. на ИД на АГКК - Стара Загора, за сумата от 67 084.97 лв., от която сума са заплатили на продавача 2000 лв. задатък (капаро) с общи семейни средства, а сумата от 50 000 лв. са заплатили с отпуснат на И.И. жилищен ипотечен кредит от „Булбанк" АД - Стара Загора. Остатъкът от 15 084.97 лв. страните е трябвало да изплатят в срок до 7 дни от сключване на сделката пред нотариус - 09.05.2006 г., тъй като не са ги имали налични. За тях съпруга е разчитал на потребителски кредит в размер на 15 000 лв. от същата банка - „Булбанк" АД, който му е бил обещан при предварителните разговори, но в последния момент от София не са го разрешили. Въпреки това страните сключили сделката, подписали ипотечния кредит, сумата от който била преведена на продавача няколко дни след подписване на нотариалния акт, а за останалата сума майката на съпруга Радка И.а Петкова обещала да дари недостигащите пари. Веднага е направила необходимите постъпки и на 17.05.2017 г. изтеглила потребителски кредит от „Банка ДСК" ЕАД в размер на 20 000 лв., които пари е дала на Иванов лично в брой, като дарение, без каквато и да е уговорка да бъдат връщани, като от тях са внесени необходимите 15 085 лв. на строителя, а останалите ползвани за ремонт на апартамента.

Моли съда  да постанови решение, с което да приеме за разглеждане в производството по гр.д. №5949/2015г. по описа на PC - Стара 3агора настоящия инцидентен установителен иск с правно основание чл.23 ал. 2 от СК за частична трансформация на лични средства и да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Ж.С. БОЙЧЕВА -РАЧЕВА с ЕГН **********, че И.П.И., с ЕГН ********** за придобиване по време на брака на страните на горепосочения недвижим имот - Апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев” №75, ет. 5, ап. 10, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68850.51.521.1.11 по кадастралната карта, одобрена със заповед  № РД-18-65 от 30.05.2008 г. на ИД на АГКК - Стара Загора, е вложил cyмата от 15 084.97 лв., представляващи негови лични средства, и да допусне до делба подробно описания по-горе имот при квоти: 41084.97/67084.97 идеални части за И.П.И. с ЕГН **********, и  26000/67084.97 идеални части за Ж.С. БОЙЧЕВА- РАЧЕВА ЕГН **********.

По делото е постъпил и отговор на  насрещната искова молба на Ж. Бойчева от И.П.И..

         Твърди, че са й връчени насрещна искова молба и приложенията към нея, както и поправена искова молба с искане за частична трансформация по чл.23 ал.2 СК, на лични средства на И.И..

Считала, че предявения иск е допустим, но неоснователен. От приложените от ищеца документи било видно, че майката на Иван П.И. е изтеглила потребителски кредит, но доста след срока предвиден в нотариалния акт и не били използвани за закупуване на недвижимия имот - СИО. Вътрешните отношения между съпрузите подлежали на уреждане след прекратяването на брака в зависимост от основанието, на което са дадени средствата. През време на брака при законов режим на общност по СК, съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични - в съпружеска имуществена общност. Искът по чл.23 от СК е коректив на съпружеската общност, като режим на имуществени отношения и на съвместният принос, като нейно основание и обяснение. Съпружеска имуществена общност възниквала върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака. При прекратяване на брака се прекратявало и СИО и именно след това всеки съпруг можел да заведе иск по чл.23 СК. И пак независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се установява трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество. Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко- продажба на недвижим имот. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен- изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Това е правна възможност, предоставена на всеки от съпрузите. Това е и мнението възприето в TP № от 29.12.2014г. по тълк.д. №5/2013г. на ВКС. Поради това и иска се явявал допустим. Точно ищеца по настоящия иск следвало да докаже влагането именно на тези средства в покупката на недвижимия имот, както и дарението на посочените от него средства.

Моли съда да има предвид даването на дарението „В брой", което е против законовите разпоредби за суми над 10 000лв. Към исковата молба няма приложени нито погасителен план, нито усвояването на средствата по кредита.

Считала иска за неоснователен И МОЛИ съда да го отхвърли спрямо нея.

 

От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.34 от ЗС във връзка с чл.27, ал.1 от СК във връзка с чл.341 и сл. от ГПК.

    Съдебната делба е особено исково конститутивно производство, по реда на което се установява и принудително осъществява потестативното право за делба. Производството за съдебна делба е организирано двуфазно. Първата фаза цели да се провери и установи правото на делба, като делбата се допусна съобразно с него. Втората фаза цели да се осъществи съдебно признатото право на делба.

   В първото заседание всеки от съделителите може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и принадлежността на някои от имотите към имуществената общност. В първата фаза на съдебната делба се разглеждат всички спорове, относно правоотношения, които обуславят конкретната имуществена общност откъм участници, обекти и размер на дяловете. 

Всяка от страните в това производство носи доказателствена тежест, относно правото си на собственост в съсобствеността, дела си и възраженията си по отношение правото на собственост и размера на дела на останалите страни.

 

           Предявените от ищцата и ответника за разглеждане по делото инцидентен установителен иск и насрещен иск за частична трансформация по отношение на процесния апартамент са с правно основание чл.23 ал.1 от СК.  В тежест на ищцата и ответника е да докажат твърдението си, че при закупуване на недвижимия имот са вложени лични средства в претендирания размер.

 

         ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Нотариален акт №25, том ІІ, рег. №1791, дело №182 от 2006г. и №145, том Х, рег. №14923, дело №1653 от 2007г. за покупко-продажба на недвижим имот, Схема №15-124743- 26.03.2015г.  на самостоятелен обект в сграда, Удостоверение за данъчна оценка изх.№Д0009046БИ/28.07.2015г., Скица №822/ 06.04.2015г. на Община Стара Загора, Удостоверение за данъчна оценка изх. №Д00090476БИ/28.07.2015г.,  Договор за банков кредит от 21.03.2006г. на Райфайзенбанк /България/, 8 броя вносни бележки, Нареждане разписка от 18.03.2015г. на УниКредит Булбанк, 6 броя вносни бележки за погасяване на кредит от УниКредит Булбанк Решение № 1079/28.10.2014г. постановено по гр.д. №2468/2014г. на Районен и Решение №52/ 11.02.2015г., постановено по гр.д.№1552/2014г. на Окръжен съд Стара Загора, Договор за кредит за текущо потребление от 17.05.2006г. на Банка ДСК.

 

         ПРИЛАГА по делото б.б. за внесена ДТ и пълномощно на адв.К.А. и адв.С.К..

 

         ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да води в съдебно заседание двама свидетели.

 

           УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 01.11.2016г. от  09.50ч., за която дата да се призоват страните.

 

           ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.  

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: