№ 124
гр. Ловеч, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Й.КА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от Й.КА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310201121 по описа за 2024 година
С наказателно постановление №24-0906-000872 от 18.12.2024 г. на Деян Петров Давидов,
Началник група в сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от
02.12.2021 г., е наложена на С. К. Д., с ЕГН **********, от ГР. ЛОВЕЧ, Ж.К.М., № ** ** **
**, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с 1. ЧЛ.179 АЛ.2 ВР.ЧЛ.179 АЛ.1 Т.5 ПР.4. от ЗДвП -
глоба в размер на 200лв., като е посочено, че ВЪВ ВРЪЗКА С ПОСТЪПИЛО ВЪЗРАЖЕНИЕ
№906000-18027/18.11.2024г. Е ИЗВЪРШЕНА ПРОВЕРКА И ИЗГОТВЕН ДОКЛАД РЕГ.
№906р-12213/09.12.2024г.НЯМА ОСНОВАНИЕ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА АНП, за това, че
на 14.11.2024 г. в 18:25 часа, в ГР. ЛОВЕЧ на УЛ. ДОКТОР СЪЙКО СЪЕВ като Водач на
товарен автомобил, ********, при обстоятелства: Паркинг на магазин Била с посока на
движение към ул. Шипка, управлява собственият си товарен автомобил Р.Т. с
регистрационен номер ** *** **, като водачът на ППС не е предпазлив и внимателен към
пешеходците, особено към децата, блъска К.Ц.П. 09.10.2016г., която пресича платното за
движение. Реализира ПТП с пострадал, е извършил: 1. ВОДАЧЪТ НА ППС НЕ Е
ПРЕДПАЗЛИВ И ВНИМАТЕЛЕН КЪМ ПЕШЕХОДЦИТЕ.ОСОБЕНО КЪМ
ДЕЦАТА,ХОРАТА С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ.В ЧАСТНОСТ СЛЕПИТЕ.КОИТО СЕ
ДВИЖАТ С БЯЛ БАСТУН,СЛЕПО-ГЛУХИТЕ,КОИТО СЕ ДВИЖАТ С ЧЕРВЕНО-БЯЛ
БАСТУН.И ПРЕСТАРЕЛИТЕ ХОРА. ПТП, с което виновно е нарушил/а чл.116 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С. К. Д., който
го обжалва в срок и излага, че не е доволен от НП. Счита, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили административно-
наказателното производство, като тези нарушения не могат да бъдат преодолени по реда на
член 53 ал.2 от ЗАНН. Предвид посоченото, моли съда да ги призове на съд с АНО и след
като докаже основателността на посочените от него нарушения на закона, да отмени
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
1
адв. И. от ЛАК, който моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното
НП на посочените в жалбата основания, които доразвива в съдебно заседание. Представя
писмени бележки, в който е изложил подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП.
Моли съда да присъди на доверителят му направените по делото разноски.
АНО – Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител. Със съпроводителното писмо моли съда да остави
жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Моли на
основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако съда уважи жалбата, съобразно фактическата и правна
сложност на делото да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела,
съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели: Й. С. Й., П. Б. Г., Г. Н. И. и Ф.Т.Ф., от становището на процесуалният
представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 14.11.2024 год. бил съставен Акт серия GA с бл. №1425826 за установяване на
административно нарушение от св. Й. С. Й., в присъствието на св. П. Б. Г. и св. Г. Н. И.
против на жалбоподателя С. К. Д., с ЕГН **********, от ГР. ЛОВЕЧ, Ж.К. М., № ** ** **
**, за това, че на 14.11.2024 г. в 18:25 часа, в ГР. ЛОВЕЧ на УЛ. ДОКТОР СЪЙКО СЪЕВ, при
следните обстоятелства: Паркинг на магазин Била с посока на движение към ул. Шипка,
управлява собственият си товарен автомобил Р.Т. с регистрационен номер ** *** **, като
водачът на ППС не е предпазлив и внимателен към пешеходците, особено към децата,
блъска К.Ц.П. 09.10.2016г., която пресича платното за движение. Реализира ПТП с
пострадал, с което виновно е нарушил: чл.116 от ЗДвП - ВОДАЧЪТ НА ППС НЕ Е
ПРЕДПАЗЛИВ И ВНИМАТЕЛЕН КЪМ ПЕШЕХОДЦИТЕ, ОСОБЕНО КЪМ ДЕЦАТА,
ХОРАТА С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ, В ЧАСТНОСТ СЛЕПИТЕ, КОИТО СЕ ДВИЖАТ С
БЯЛ БАСТУН, СЛЕПО - ГЛУХИТЕ, КОИТО СЕ ДВИЖАТ С ЧЕРВЕНО - БЯЛ БАСТУН.И
ПРЕСТАРЕЛИТЕ ХОРА. В акта е вписано нямам възражения. В акта е посочено, че от
нарушението са претърпени имуществени вреди описани в Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 14.11.2024 г., който е приет и вложен като доказателство по делото. В
законоустановения срок е депозирано писмено възражение против акта, което е приложено
по делото. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Й. С. Й., за когото не се спори, че е
мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно
лице, в случая от Деян Петров Давидов - Началник група в сектор ПП при ОД на МВР -
Ловеч, упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 г., в която насока са ангажирани
писмени доказателства по делото.
От показанията на актосъставителя - свидетеля Й. и свидетеля по акта Г. се
установява, че не са свидетели очевидци на извършването на нарушението, а че са посетили
местопроизшествието след като получили сигнал от ОДЧ при ОДМВР – Ловеч за настъпило
ПТП с блъснато дете, като той ги изпратил първо в СП при МБАЛ Ловеч за да установят
съС.ието на детето и фактическата обстановка на инцидента. В СП установили пострадалото
дете, което имало наранявания по краката. С него била и майката, която им заявила, че в гр.
Ловеч на паркинга пред входа на магазин Била, при излизане от магазина и пресичане на
пътя пред входа, бус е закачил/ /блъснал детето с предната си лява част. След което
пристигнали на местопроизшествието, където установили водача на автомобила. Прегледали
записите от охранителните камери на обекта, където видели майката с двете си деца да
излизат от входа на магазина и да тръгват към паркираните автомобили срещу входа на
2
магазина. В този момент товарен автомобил минавал с посока на движение от ул. „Съйко
Съевв“ към ул. „Шипка“ и блъснал с предна, лява част едно от децата. Предвид така
констатираното св. Й. съставил АУАН на водача и издал КП за ПТП с пострадали на който
св. Г. станал свидетел. В акта вписал и втори свидетел, за която св. Й. посочва, че нямал
спомен дали е очевидец на извършването на нарушението или е пристигнала на мястото в
последствие. Според св. Й., на записа видял паркиран срещу банкомата автомобил до входа
на магазина, както и че процесния товарен автомобил минал покрай него и след като го
подминал блъснал детето, което минало зад паркирания автомобил. Според св. Й. водача на
товарния автомобил ако е видял детето е следвало да мине с повишено внимание, защото
там бил вход на магазина от който влизали и излизали хора. Не мога да обясня каква марка
беше спрения автомобил, беше лек автомобил. Св. Й., твърди, че само е прегледал записите
от камерите за видеонаблюдение на обекта, но че не е иззел същите. На камерите се
виждаше, че при излизане от магазина, двете деца са до майката, като по-малкото тя го
водеше за ръка, а другото беше от страни, до сестричката си, малко пред него. Сочи, че
записите били от тъмната част на денонощието и не може да посочи дали детето се е
огледало преди да пресече.
От показанията на втория вписан в процесния АУАН свидетел – Г. И. се установи, че е
свидетел очевидец. Същата твърди, че видяла процесния бус управляван от жалбоподателя
да спира и детето, което било паднало в средната част на буса, в страни а не пред буса, при
което водача спрял. Сочи, че преди да възприеме описаната ситуация се намирала с гръб към
мястото, тъй като в този момент си вземала количка, като обръщайки се видяла това, за
което разказва. Според показанията и детето само се било ударило в буса, тъй като нямало
как буса „..да го удари със страницата…“, като уточнява, че видяла детето в средната част на
буса, на колене. Твърди, че в този момент имало спрян до количките автомобил водача на
който, си теглел пари от банкомата. Сочи, че детето излизало от магазина и минало пред този
спрян автомобил, като в този момент жалбоподателя идвал от другата страна и от спряната
кола нямало как да го види, тъй като в един момент двата автомобила били успоредни един
на друг. Твърди, че е видяла детето да излиза от входа на магазина и да се обръща към
количките, като според нея детето вървейки обърнато към входа може и да не било видяло
идващия бус, а и нямало как да го види заради спрения автомобил, водача на който теглел
пари от банкомата.
От показанията на св. Филипов се установи, че въпросния ден работел по охрана на
обществения ред, когато получил сигнал от ОДЧ, че пред магазин Била имало възникнало
ПТП с блъснато дете да запазят местопроизшествието. В последствие разбрал от колегите
си, които се занимавали конкретно с тези задачи, че се намират в СП при МБАЛ Ловеч. При
пристигането му пред единия вход на магазин Била видял спрян бус на аварийни водача на
който бил в близост до него с жена си, като до тях имало и още една жена. От водача на буса
разбрал, че е блъснал дете и че детето е с майката в болницата. Изчакал да се върнат
колегите м, от КАТ и предал случая на тях, за да разясняват ситуацията. От колегите си
разбрал, че на детето му няма нищо и продължил по охрана на обществения ред. Сочи, че
когато отишъл на мястото видял паркиран автомобил от страни на банкомата, до количките
на магазина. Не установил този паркиран автомобил да има някакво отношение със самото
ПТП. Видял записите от охранителните камери на магазин Била на които се виждало, че буса
минава и че майка с дете излизат от магазина и буса бута детето. Не може да преценя точно
дали детето само се е бутнало в буса или бука го е блъснал. На записа се виждал и
паркирания автомобил за който разказал. Този паркиран автомобил се намирал по-напред от
входа като детето излизайки от входа с майка си, минало зад паркирания автомобила, като в
това време минал и буса, като след разминаването да паркирания автомобил и буса
управляван от жалбоподателя станал и сблъсъка.
С оглед на така установеното актосъставителя приел, че жалбоподателя е извършил
нарушение на чл.116 от ЗДвП, за което съставил процесния АУАН, в който посочили, че
3
жалбоподателят като водач на ППС не бил предпазлив и внимателен към пешеходците,
особено към децата, при което блъснал К.Ц.П., която пресичала платното за движение,
реализирайки ПТП с пострадал.
Отразените в акта констатации били изцяло възприети от наказващия орган, който
видно от обжалваното наказателно постановление приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.116 от ЗДвП, за което нарушение на основание чл.179, ал.2 във вр. с
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, му е наложил административно наказание - глоба в размер на
200.00 лева.
С оглед показанията на разпитаната в хода на съдебното производство свидетелка –Г.
И., вписана като втори свидетел по съставения АУАН, съдът приема, че същата е свидетел
очевидец на инцидента, предмет на делото, като същевременно с това намира, с оглед
показанията и, и липсата на други преки или косвени доказателства уличаващи
жалбоподателя в нарушението за което е ангажирана административно наказателната му
отговорност, че се явява недоказано отразеното в съставения АУАН и издаденото въз основа
на него НП нарушение, изразяващо се в това, че жалбоподателя като водач на ППС, на
посоченото в двата акта място и време не е бил предпазлив и внимателен към пешеходците,
особено към децата, и е блъснал К.Ц.П. 09.10.2016г., която в този момент пресичала
платното за движение, реализирайки ПТП с пострадал.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че актосъставителят Й.
не е очевидец на твърдяното нарушение. По негови твърдения, е съставил процесния АУАН
въз основа на изгледания от него запис от охранителните камери на магазин „Била“, който
по незнайно какви причини не е иззет и съответно не е приобщен към административно
наказателната преписка. Св. Й. в съдебно заседание поясни, че е разговарял с майката на
детето, но видно от приложените към преписката писмени доказателства писмено сведение
от нея не е свалено, а освен това няма приложени доказателства от които да се установява, че
същата е подала и жалба за процесния инцидент. Посочения под номер 1 свидетел в
процесния АУАН заяви в съдебно заседание, че не е свидетел очевидец, а посочения под
номер 2 свидетел – се указа, че е свидетел очевидец на случилото се, и в хода на съдебното
производство поясни, че „..детето самичко се е ударило в буса, няма как буса да го удари със
страницата, според мен. Детето беше от страни до буса, в средата". Тази свидетелка
потвърди, че е имало спрял пред банкомата до входа на магазина висок джип, който е
възпрепятствал видимостта и нито доверителя ми е можел да види детето като изскача зад
спрялата кола, нито самото дете, което освен това е вървяло с гръб, респективно с лице към
входа на магазина…“. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че на процесната дата и
място се е състоял инцидент, при който е имало съприкосновение между шофирания от
жалбоподателя автомобил и детето Катрин Петкова след внезапното й излизане от входа на
магазин „Била“, но това не се е случило на пътното платно, а на паркинга на магазин „Била“,
където безспорно се установи, от свидетелските показания, че е имало паркиран и друг
автомобил, водача на който в този момент е теглил пари от банкомата, за който се наведоха
твърдения, че е ограничавал видимостта на жалбоподателя, който въпрос, въпреки, че в
законоустановения срок е било депозирано писмено възражение от страна на жалбоподателя
не е бил изследван, а с оглед изминалия период от време от инцидента, както и предвид на
това, че записите от охранителните камери не са били иззети е обективно невъзможно да се
провери в хода на съдебното следствие и поставя под съмнение обвинителната теза на АНО.
Относно въпросът дали детето е пострадало от този инцидент, съдът приема, че макар и да е
имало леко съприкосновение между автомобила, управляван от жалбоподателя и детето, в
хода на съдебното следствие не се събраха доказателства за телесни повреди на детето. За
наличието на такива повреди не се установи и от показанията на разпитаната свидетелка - Г.
И., а от показанията на останалите разпитани по делото свидетели се установи, че въобще не
са виждали детето, като само св. Й. заяви, че детето е имало наранявания по краката, но
какви са били те и дали са вследствие на този инцидент не бяха ангажирани по делото от
4
страна на АНО.
Както е посочено и по – горе административно наказателната отговорност на
жалбоподателя Д. е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.116 ЗДвП, която
регламентира, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора. От редакцията на цитираната разпоредба става
ясно, че се касае за текст включващ общо правило за поведение, като обаче за да
бъде съставомерно поведението на водача по съответния текст в закона следва да отсъства
изрично нарушение, като независимо от това за да се ангажира отговорността по чл.116 е
необходимо от фактическа страна да бъдат описани конкретни действия и/или бездействия
при наличието на които жалбоподателят е допуснал да бъде непредпазлив към пешеходеца и
в резултат на които в крайна сметка се е стигнало до реализиране на травматични
увреждания за него. В конкретния случай никъде в обжалваното постановление не са били
описани действията на водача, посредством които се е случило процесното ПТП, като АНО
се е задоволил единствено голословно да посочи, че той не бил достатъчно предпазлив и
внимателен без да посочи фактическите измерения на тази непредпазливост. Посоченото
според съда съставлява неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице, да разбере за какво е ангажирана
административно наказателната му отговорност.
На следващо място, съдът намира, че отразените в съставения АУАН констатации не се
потвърдиха в хода на съдебното следствие, както и че липсват обективни находки и гласни
доказателства за станало ПТП или да е създадена опасност от възникване на ПТП с
пешеходец. Не без значение в случая е и обстоятелството, че посочената за нарушена
разпоредба на чл.116 от ЗДвП, се намира в раздел Раздел ХХII "Поведение на водачите към
пешеходците" на ЗДвП и е насочена към защита здравето и живота на пешеходците. Според
легалното определение на чл.107 от ЗДвП "пешеходец" е всеки участник в движението,
който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя. В
този смисъл е и разпоредбата на &1, т.41 от ДР на ППЗДП, а от събраните доказателства по
делото се установяви, че инцидента се е случил на паркинга, пред входа на магазин „Била“,
следователно пострадалото лице не се явява "пешеходец" по смисъла на закона и в тази
връзка деянието на жалбоподателя не може да се квалифицира като нарушение на чл.116 от
ЗДвП.
От разпоредбите на чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, въз основа на
които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, следва
извода, че съставомерен признак на нарушението, за което е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя е наличието на причинено ПТП. В случая,
както е изложено по-горе, обективният факт на настъпилото ПТП, като съставомерен
признак на нарушението по чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП /настъпване
на ПТП при разминаване/ според съда не се установи по безспорен и категоричен начин.
Доколкото административното нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП е резултатно такова–
съставомерен признак на нарушението е наличието на причинено ПТП, липсата на
надлежни доказателства за факта на настъпило ПТП по смисъла на 76, т.30 от ДР на
ЗДвП при описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, обуславя извод
за несъставомерност на деянието по повдигнатото административно обвинение. В тежест на
наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване
наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието
факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.
Отделно от това обвинението в тази част не е ясно. В коя от хипотезите АНО е приел че е
причинено ПТП не става ясно. С разпоредбата на чл.179, ал.2 е предвидено
5
административно наказание за причиняване на ПТП поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение на чл.179, ал.1 от ЗАНН. В конкретния
случай наказанието е наложено на основание чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП –
причиняване на ПТП поради не спазено предимство.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че наказателното постановление
следва да се отмени като незаконосъобразно.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН процесуалният
представител на жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноските по делото в
размер на 600.00 лева. По делото е представен договор за правна помощ и процесуално
представителство, видно от който в полза на адвоката е уговорено заплащане на
възнаграждение в размер на 600.00 лева. По силата на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК, за неуредените въпроси
се прилага ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Съдът намира, че претендираните от жалбоподателят разноски не са съобразени с
изискванията на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който текст „За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при
интерес до 1000 лв. - 400 лв.“.
С оглед на гореизложеното, както и с оглед направеното от страна на АНО на
основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, възражение за прекомерност, съдът намира, че заплатения от
жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения
по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Ето
защо съдът намира, че следва да се присъдят разноски и ОД на МВР Ловеч да бъде осъдено
да плати 400.00 лева на жалбоподателят за сторените от него разноски, като в останалата
част за сумата над 400 лева до 600 лева се остави без уважение искането като неоснователно.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице
следва да понесе разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 , ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0906-000872 от 18.12.2024 г. на
Деян Петров Давидов, Началник група в сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, упълномощен с
МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 г., с което е наложена на С. К. Д., с ЕГН **********, от ГР.
ЛОВЕЧ, Ж.К.М., № 319, вх. В, ет. 5, ап. 13, на основание чл.53 от ЗАНН във вр. с 1. ЧЛ.179
АЛ.2 ВР.ЧЛ.179 АЛ.1 Т.5 ПР.4. от ЗДвП - глоба в размер на 200лв., за нарушение на чл.116 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи - Ловеч да
заплати на С. К. Д., с ЕГН **********, от ГР. ЛОВЕЧ, Ж.К.М., № 319, вх. В , ет. 5, ап. 13,
сумата от 400.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя С. К. Д., с ЕГН **********, от ГР. ЛОВЕЧ, Ж.К.М., № 319, вх. В , ет.5 , ап.13
за присъждане на разноски за адвокатска защита в пълния претендиран по делото размер от
600.00 лева.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в
14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7