№ 238
гр. С., 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Б. СТ. срещу решение № 203 от
30.09.2021 г., постановено по гр.д. № 260/2019 г. по описа на РС – гр. Самоков, с което
е признато за установено съществуването на вземане на „А1 Б.“ ЕАД срещу
жалбоподателя за сумата 2 714,09 лв. – главница, представляваща неплатени месечни
абонаменти, цена на ползвани услуги и неустойки по рамков договор от 12.12.2013 год.
и сключени въз основа на него договори от 13.08.2014 год., 22.10.2015 год. и 11.07.2016 год.;
сумата 344,83 лв. – мораторна лихва върху главницата в размер на 2100,56 лева за
периода 18.12.2016 год. - от 17.12.2018 год. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК/, ведно със законната лихва
върху главницата в размер на 2 714,09 лева, считано от 17.12.2018 год. до
окончателното изплащане и сумата 62,19 лева - разноски в заповедното производство,
за които е издадена заповед за изпълнение № 1038/21.12.2018 год. по ч.гр.д. №
1371/2018 год. по описа на РС-Самоков, като е отхвърлил иска за мораторна лихва за
разликата над 344,83 лева до пълния предявен размер от 345,41 лева. С решението
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 97,37 лева разноски за държавна такса
в исковото производство и 150 лева разноски за вещо лице.
Жалбоподателят твърди, че решението на районния съд е недопустимо и следва
да бъде обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по искове, предявени на основание,
1
различно от това, за което е издадена процесната заповед за изпълнение. Сочи също
така, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът не е доказал, че действително е
доставял стоки/услуги на фактурираната стойност, както и че реално е предоставил
мобилните устройства, за които твърди, че е предал на ответника. Счита за неправилен
извода на съда, че процесните договори са едностранно прекратени от ищеца, тъй като
ответникът никога не е бил уведомяван за такова прекратяване. Твърди и наличието на
нищожни клаузи относно предвидените в договорите неустойки, поради
неравноправност, съгласно чл. 143 от ЗЗП. Моли съда да обезсили обжалваното
решение, а ако прецени същото за допустимо – да го отмени в осъдителната част и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 1038/21.12.2018 год. по ч.гр. дело № 1371/2018 год. по описа на
РС-Самоков Й. Б. СТ. е осъдена да заплати на „А1 Б.“ ЕАД сумата 2 714,09 лв. –
главница, сумата 345,41 лв. – законна лихва за забава върху главницата от 2 100,56
лева за периода 18.12.2016 год. – 17.12.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.12.2018 год. до
окончателното изплащане. Посочено е, че вземането произтича от договор №
М3914685 за електронни съобщителни услуги, сключен на 12.12.2013 год. между
длъжника и заявителя, с предишно наименование „М.“ ЕАД. В графа „обстоятелства,
от които произтича вземането“ в заявлението е посочено, че основанието за вземанията
е сключен договор № М3914685 от 12.12.2013 год., като неизплатените суми за
ползвани услуги за периода 17.11.2016 год. – 19.06.2017 год. възлизат общо на 2 100,56
лева. Посочено е, че поради неплащане на дължимите суми след изтичане на срока за
плащане договорът е едностранно прекратен по вина на абоната, поради което
последният дължи и неустойка в размер на 613,53 лева – месечните абонаментни такси,
дължими до изтичане на срока на договора, но не повече от трикратния им размер.
Освен неустойката за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства /закупен или предоставен на лизинг/на
изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
Претендира се и законната лихва в общ размер от 345,41 лева, претендирана в т. 9,
буква „б“ от заявлението, изчислена, считано от първия ден след настъпване на падежа
по всяка фактура до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Поради подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение с
разпореждане от 04.02.2019 год. РС-Самоков е указал на заявителя, че може в
2
едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземанията, за
които е издадена заповедта за изпълнение. Разпореждането е връчено на заявителя на
15.02.2019 год. Исковата молба е подадена чрез куриер на 15.03.2019 год., в
законоустановения срок.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от рамков
договор № М3914685 за електронни съобщителни услуги, сключен на 12.12.2013 год.
между ответника и ищеца /с предишно наименование „М.“ ЕАД/ с индивидуален
клиентски номер, като за ползваните услуги на абоната са издавани ежемесечни
фактури на името на титуляра /с индивидуален абонатен номер *********/. Твърди се,
че към този рамков договор е сключен договор за електронни съобщителни услуги от
13.08.2014 год., като с Приложение № 1 към него е избран тарифен план – Mob. Internet
L 100% повече МВ за телефонен номер **********, с месечна абонаментна такса за
него в размер на 24,90 лева с ДДС. Срокът за ползване на услугата е 24 месеца, видно
от чл. 5.2.1 от Приложение № 1 от 13.08.2014 год. и изтича на 13.08.2016 год. След
изтичане на същия, съгласно чл. 5.2.3 договорът е продължил срока си за неопределено
време. Твърди също, че към рамковия договор е сключен и договор за електронни
съобщителни услуги от 22.10.2015 год. , като с Приложение № 1 от 22.10.2015 год. към
същия е избран тарифен план – Мтел Безкрай 30 за телефонен номер ********** с
месечна абонаментна такса в размер на 30 лева с ДДС, като срокът на ползване на
услугата е 24 месеца, видно от чл. 5.2.1 от Приложение № 1 от 22.10.2015 год. и изтича
на 22.10.2017 год. Освен това всички услуги, които са използвани извън тарифния
план /допълнителни минути за разговори, мобилен интернет, SMS съобщения и др./
също се таксуват според действащите стандартни цени на оператора на съответната
услуга, валидни за абонатите и публикувани на интернет адреса на оператора, съгласно
чл. 4.9 от приложение № 1 от 22.10.2015 год. С друго приложение № 1 от 22.10.2015
год. към същия договора за електронни съобщителни услуги е избран тарифен план –
Мтел Трансфер S за телефонен номер ********** с месечна абонамента такса в размер
на 15 лева с ДДС, като срокът за използване на услугата е 24 месеца, видно от чл. 5.2.1
от Приложение № 1 от 22.10.2015 год. и изтича на 22.10.2017 год. Освен това всички
услуги, които са използвани извън тарифния план /допълнителни минути за разговори,
мобилен интернет, SMS съобщения и др./ също се таксуват според действащите
стандартни цени на оператора на съответната услуга, валидни за абонатите и
публикувани на интернет адреса на оператора, съгласно чл. 4.7 от приложение № 1 от
22.10.2015 год. В тази връзка абонатът е активирал услугата 1500MB Unlimited, с която
е добавил допълнителни МВ мобилен интернет към тарифния си план, като месечната
абонаментна такса за допълнителната услуга е в размер на 7,99 лева с ДДС.
Твърди се, че срокът на договора е удължен чрез подписването на анекс от
29.11.2016 год., като е уговорено, че същият изтича на 14.12.2018 год. С подписването
на отделен договор към същия са изменени и приложимите правила за отговорност при
3
неизпълнение на страните.
Твърди, че към горепосочения телефонен номер е сключен и договор за
продажба на изплащане от 22.10.2015 год., по силата на който продавачът „А1 Б.“ е
прехвърлил на купувача Й.С. правото на собственост върху мобилно устройство –
апарат LGG4 Leather Black+Postpaid128K-Mic MAT 15 за срок от 24 месеца, като са
уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на
43 лева, описани в погасителен план към договора за продажба на изплащане.
Сочи, че към рамковия договор от 12.12.2013 год. е сключен и договор за
електронни съобщителни услуги от 11.07.2016 год., като с Приложение № 1 от
11.07.2016 год. към същия е избран тарифен план – Мтел Безкрай XL за телефонен
номер **********, с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лева с ДДС, като е
уговорена отстъпка от цената в размер на 35% и срокът за ползване на услугата е 24
месеца, видно от чл. 5.2.1 от Приложение № 1 от 11.07.2016 год. и изтича на 11.07.2018
год. Освен това всички услуги, които са използвани извън тарифния план
/допълнителни минути за разговори, мобилен интернет, SMS съобщения и др./ също се
таксуват според действащите стандартни цени на оператора на съответната услуга,
валидни за абонатите и публикувани на интернет адреса на оператора, съгласно чл. 4.6
от приложение № 1 от 11.07.2016 год.
Към посочения телефонен номер е сключен и договор за продажба на изплащане
от 13.07.2016 год. за срок от 24 месеца, като са уговорени една първоначална вноска и
23 месечни вноски, всяка от които в размер на 62 лева с ДДС, описани в погасителен
план, като предмет на договора е устройство Апарат iPhone6s 64GB Space Grey MAT
25.
По отношение на рамковия договор са начислени и други такси, съгласно
действащия ценоразпис на оператора, които са отразени в представените към исковата
молба фактури, а именно – такса за уведомяване за просрочено задължение в размер на
1,49 лева и такса за повторно включване в размер на 1,90 лева.
Сочи, че за неуредените в индивидуалния договор въпроси следва да се прилагат
Общите условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите на обществените
мобилни мрежи по съответните стандарти, които са задължителни за абонатите по
силата на изричното съгласие, удостоверено с подписа по договора за услуги, съгласно
т. 6 от Общите условия.
Съгласно т. 26.4 от Общите условия ищецът издава ежемесечни фактури за
предоставените услуги и продукти на абоната. Ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати услугите и месечните вноски, като неизплатените суми са в размер общо
на 2 100,56 лева по рамковия договор от 12.12.2013 год. – по фактури за периода от
17.11.2016 год. до 19.06.2017 год., приложени като доказателство към исковата молба.
В 15-дневен срок след издаване на фактурите вземанията са станали изискуеми,
4
съгласно чл. 26.5 от Общите условия, като в този срок и към датата на подаване на
исковата молба не са постъпили плащания от ответника.
По отношение на договорите за продажба на изплащане, същите се прекратяват
при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на
купувача. Поради неплащане на посочения брой вноски ищецът е издал фактура №
********* от 19.06.2017 год. за двата договора за продажба на изплащане, които се
считат прекратени от датата на издаването й, а дължимите суми до края на срока на
договорите стават изискуеми и следва да бъдат заплатени в посочения в нея срок,
съгласно чл. 12.3 от договорите.
Поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на
предоставените услуги, договорът е прекратен едностранно от страна на ищеца,
съгласно т. 40ж вр. чл. 54.1 от Общите условия. Начислена е и неустойка за предсрочно
прекратяване съгласно чл. 5.3.1 от Приложение № 1 към договорите от 22.10.2015 год.
и 11.07.2016 год. в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване на услугата,
както следва: 125 лева – 5 оставащи месечни такси х 25 лв. по Приложение № 1 към
договора от 22.10.2015 год. за телефонен номер ********** и 19,98 лева – 3 оставащи
месечни такси х 6,66 лв. – за допълнителна услуга 1500МВ към телефонен номер
********** – сметка № ********* от 18.05.2017 год. Твърди, че след 01.07.2016 год.
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент, поради което
неустойката за оставащите месечни такси при предсрочно прекратяване на договора е
начислена за всяка от предоставяните услуги, както следва: 37,50 лева – 3 месечни
такси х 12,50 лв. – по Приложение № 1 от 22.10.2015 год. за телефонен номер
**********, изменен с договор към анекс от 29.11.2016 год. – сметка № ********* от
18.05.2017 год. и 59,97 лева – 3 месечни такси х 19,99 лева – по Приложение № 1 от
11.07.2016 год. за телефонен номер ********** – сметка № ********* от 18.05.2017
год.
При предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната се дължи
възстановяване и на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на закупените крайни устройства, съответстваща на оставащия срок на
ползване по съответния абонамент. В тази връзка са начислени следните неустойки за
отстъпки от цената на закупено крайно устройство: 371,08 лева – за отстъпка от цената
на закупено устройство по рамков договор № ********* /М3914685/ от 12.12.2013 год.
– сметка № ********* от 18.05.2017 год.
При неизпълнение в срок на задълженията си потребителят дължи на ищеца
обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на
падежа по фактурите до деня на окончателното изплащане. Претендира мораторна
5
лихва за забава върху вземанията по всички фактури за главница, описани в Таблица №
1 към исковата молба до датата на подаване на заявлението в размер на 345,41 лева.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на
в.л. Цветанка Николова от 18.09.2019 год. между ищеца и ответника е сключен договор
№ М3914685 от 12.12.2013 год. с рамков характер с предмет предоставяне на
електронни съобщителни услуги и продукти. Отделните услуги и продукти по него са
предоставяни въз основа на допълнителни анекси и приложения. Съгласно Общите
условия на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги, като по
този номер се издават месечните сметки/фактури. На ответника Й.С. за периода
17.11.2016 год. – 04.07.2017 год. са издавани фактури, показани в таблица в
заключението на вещото лице по номера, дати и плащания, които са заведени в
счетоводството на „А1 Б.“. Дължимите суми за целия процесен период за използвани
услуги и покупка на стоки възлиза на 2 295,01 лева, като от тази сума ответникът е
заплатил 194,45 лева, като останалата незаплатена част възлиза на 2100,56 лева.
Начислените неустойки за периода са в размер на 613,53 лева, а мораторната лихва
върху главницата за периода 18.12.2016 год. – 17.12.2018 год., изчислена върху
вземането по всяка фактура поотделно, считано от първия ден на забавата, възлиза на
344,83 лева /съгласно допълнително заключение от 14.10.2019 год./.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявените установителни искове за признаване съществуването на вземането на
ищеца – цена на предоставени далекосъобщителни услуги са допустими. Това е така, тъй
като при успешно проведено заповедно производство и при евентуално уважаване на иска
по чл. 422 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист, без да е необходимо осъдително решение на съда.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на идентитет на основанието,
на което са предявени вземанията в заповедното и в исковото производство. Установи се по
делото, че услугите по рамковия договор с ответника от 12.12.2013 год. се предоставят чрез
подписването на допълнителни приложения или сключването на нови договори, които
стават неразделна част от рамковия договор. Съгласно чл. 5.1 от договорите от 13.08.2014
год. и 22.10.2015 год. и чл. 4.2 от договора от 11.07.2016 год. „Страните се съгласяват, че
този договор представлява цялото споразумение, което урежда правоотношенията,
възникнали във връзка с ползваните от абоната услуги. Всички предишни договори, които са
подписани от страните преди датата на подписване на този договор и които не са
прекратени, стават неразделна част от договора и се идентифицират с неговия уникален
номер /т.нар. „клиентски номер“ – в случая № 3914685/. Условията, посочени в предишни
договори, запазват силата си, доколкото в този договор не е предвидено друго и доколкото
не се изменят от този договор и от приложенията към него“. С оглед това посочените
договори не представляват различни основания, а са неразделна част от рамковия договор,
6
който е посочен в заповедното производство. Претендираната сума за предоставени
услуги/продукти по рамковия договор представлява сбора на сумите по всички издадени и
незаплатени от длъжника фактури /посочени в таблица № 1 в исковата молба/, като всички
дължими суми, предоставени въз основа на рамковия договор, са фактурирани към самия
договор /номерът на рамковия договор М3914685 е посочен в горния ляв ъгъл на всяка
фактура/. Същият номер представлява индивидуален клиентски номер и реферира към
услугите, които ползва абонатът, като на един клиентски номер се предоставят множество
услуги. Претендираната в заявлението за издаване на заповед за изпълнение сума за
ползвани електронни съобщителни услуги и предоставени продукти - 2100,56 лева по
рамковия договор, представлява сбора на сумите по незаплатените фактури, издадени за
същия период: 17.11.2016 год. – 19.06.2017 год. по допълнителните договори към рамковия
такъв. Претендираната сума за неустойка за предсрочно погасяване – 613,53 лева
представлява сбор от всички начислени неустойки по рамковия договор, като в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение изрично е посочено, че се претендира неустойка в
посочения размер и на същото основание /т. 12 от заявлението/. Общата сума за главница и
неустойка по рамковия договор, както и периода, посочени в заявлението, също
съответстват на претендираните такива в исковото производство. В исковата молба ищецът
е прецизирал допълнително всяко едно от вземанията си, посочени в заповедта за
изпълнение. С оглед това и възражението на ответника за недопустимост на предявените
установителни искове е неоснователно.
Исковете са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на фактите, на които основава своето искане до съда. В тежест на
ответника е единствено да докаже факта на евентуално извършени плащания на дължимите
суми.
Съдът намира, че от представените по делото договори от 13.08.2014 год., 22.10.2015
год. и 11.07.2016 год. и приложенията към тях се доказа съществуването на облигационно
правоотношение между страните с източник договор за доставка на мобилни услуги,
интернет и договор за продажба на устройства на изплащане.
Установи се също така, че ищецът е издавал на ответника месечни фактури за
дължимите по договорите суми, които не са били оспорени от абоната в 6-месечния
срок по т. 26. 6 от общите условия на ищцовото дружество. В представените фактури и
приложенията към тях подробно са дадени ползваните от ответника мобилни услуги и
как е формирано задължението му към мобилния оператор и доколкото не се твърди
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на доставените на
ответника мобилни услуги следва да се приеме, че същите са и доставени и ответникът
дължи заплащането им в уговорения между страните срок.
Съдът намира, че предвид наличието на валидно договорно правоотношение между
7
страните през процесния период за доставка на далекосъобщителни услуги, ответникът
дължи заплащане на договорените месечни абонаментни такси по договора, съобразно
избрания от него абонаментен план. В случая фактурите се ползват с доказателствена сила
относно доставката на услугите по сключения договор между страните и тяхната стойност.
Същите са писмени доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите по
сключения договор суми, като не е необходимо тези фактури да са подписани, доколкото
чрез същите не се установява основанието на вземането. Фактурите отговарят на всички
изисквания на Закона за счетоводството, поради което следва да бъдат ценени като
доказателствено средство. Неполучаването на фактурата също не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми. „М.“ предоставя на абоната 15 - дневен
срок след издаването на фактурата, за плащане на посочената в нея сума, като месечните
сметки на абоната могат да бъдат оспорени пред оператора в 6 - месечен срок след датата на
издаване на фактурата или по общия ред, предвиден в действащото законодателство.
Съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си, като е издало
процесните фактури със съответните приложения към тях, които отразяват ползването на
мобилни услуги от конкретния посочен номер, предоставен на ответника по подписания от
него договор с ищцовото дружество. От приложенията към фактурите се установяват
извършените от потребителя изходящи обаждания в и извън мрежата на мобилния оператор,
техния брой, продължителността на провежданите телефонни разговори и съответната
дължима такса за всеки от тях. Установяват се още броят на изпратените съобщения към
„М.“ и други мобилни оператори, включително и към други национални мрежи. Посочени са
уговорените между страните отстъпки по тарифен план, като е извършено необходимото
приспадане от общия размер на начислените суми. Вземанията по процесните фактури са
установени и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че цитираните фактури и приложенията към
същите, установяват доставката на изброените в тях по видове услуги. Ищцовото дружество
е остойностило предоставените услуги и определените от него като дължими суми е
следвало да бъдат заплатени от ответника до 15 дни от издаването на всяка от месечните
фактури.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест не ангажира доказателства за изпълнение
на задълженията си за заплащане на претендираните по делото абонаментни месечни такси
и потребени услуги. С оглед това съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника да заплати посочените във фактурите
суми, които представляват сбор от задължения му за заплащане на месечни
абонаментни такси по договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги и
мобилен интернет, както и за ползване на всички останали услуги извън тарифния план
– допълнителни минути за разговори, мобилен интерент, SMS съобщения и др., както и
на задълженията да заплати в пълен размер уговорените месечни погасителни вноски
по договорите за продажба на изплащане. По отношение на двата договора за
продажба на изплащане и с оглед настъпилото прекратяване на тяхното действие,
8
съдът намира, че на осн. чл. 12. 3 от тях са станали изискуеми всички погасителни
вноски, дължими до изтичане на срока им. С оглед на това съдът намира, че ответникът
дължи на ищеца и сумата от 916 лева по фактура № ********* от 19.06.2017 год.,
представляваща сбор от дължимите погасителни вноски по договорите за продажба на
изплащане.
Поради неизпълнението в срок на паричните задължения, на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за ответника е възникнало и задължение за заплащане на законна лихва за
забава върху дължимата главница по договора и приложенията към него в общ размер
от 2100,56 лева, поради което е основателен и искът за сумата 344,83 лева, изчислена
от вещото лице Николова по допълнителното заключение от 14.10.2019 год. върху
вземането за главница по всяка фактура поотделно, считано от първия ден на забавата,
за периода 18.12.2016 год. – 17.12.2018 год.
Предвид допуснатото от ответника неизпълнение на задълженията му за
заплащане на дължимите на ищеца суми, което в случая е продължило повече от 124
дни, съдът намира за основателно твърдението на ищеца, че на осн. т. 54. 12 от общите
му условия е настъпило автоматично прекратяване действието на договорите с
изтичане на посочения в тази клауза срок, без да е било необходимо уведомяване на
ответника за прекратяването им. В настоящия случай ищецът претендира заплащане на
неустойка за предсрочно прекратяване на договора на основание т. 5.3.1 от
Приложения № 1 към договорите. По делото се установи, че ответникът е спрял
изплащането на сумите по договора за повече от 124 дни, поради което същият е бил
едностранно прекратен от ищеца. С оглед на посоченото искането за неустойка
относно задължението на абоната при предсрочно прекратяване на договора за
предоставяне на електронни съобщителни услуги в размер до три месечни
абонаментни такси, е основателно.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна
по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема
парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
Несъстоятелно е възражението на ответника за нищожност на клаузите за
неустойка. Съгласно т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ВКС на РБ по т.д. № 1/2009 год.
на ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., т.к., І т.о. на ВКС е разяснено, че
уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за
периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на
неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради
9
противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното
задължение, което обезпечава. В трайната съдебната практика на ВКС е възприето също,
че клаузата за неустойка подоговор за наем, предвиждаща при предсрочно
прекратяване на договора заплащане от наемателя на наема за пълния срок на
договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Аналогично при
договорите за мобилни услуги неустойката в размер на абонаментните такси за пълния
срок на договора се явява в противоречие с добрите нрави. Заплащането на такава
неустойка би довело до получаване на имотна облага от доставчика на услугата без да
престира нищо срещу плащането. Неустойката по т. 5.3.1 от Приложение № 1 към
договорите несъмнено излиза извън присъдище й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, поради което клаузата за заплащане на такава неустойка за
разликата над три месечни абонаментни вноски се явява нищожна. В случая обаче
претендираните неустойки са начислени при спазване на съдебната спогодба, сключена
между "М." ЕОД и КЗП по гр. д. № 12268/2014 г., според която при предсрочно
прекратяване на договор по вина на абоната, същият дължи на оператора неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до крайния срок на ползване по договора, но когато абонатът е
физическо лице, какъвто е и процесния случай, размерът на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Размерът на неустойката до три месечни абонаментни вноски не противоречи на
добрите нрави. Неустойката в този си вид и размер цели да обезщети претърпените от
оператора вреди с оглед на виновното неизпълнение от страна на длъжника и същата
не е необосновано висока по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. В случая, с
изключение на неустойката в размер на 125 лева /пет месечни такси х 25 лева по
договора от 22.10.2015 год. за телефонен номер **********./, начислените от ищеца
неустойки са в посочените граници /три месечни вноски/, поради което не
противоречат на добрите нрави, респ. не са определени въз основа на неравноправни
клаузи. Неустойката в размер на 125 лева по сметка № **********/18.05.2017 год.
следва да бъде намалена до три месечни вноски, или 75 лева. В останалата част искът
за заплащане на неустойка е основателен.
По отношение на неустойката в размер на 371,08 лева – отстъпка от цената на
закупено крайно устройство, съдът намира следното: Практика при договорите за
мобилни услуги е потребителят да получава на лизинг устройство на преференциална
цена, тъй като се ангажира за определен период да ползва предоставените от оператора
мобилни услуги. Когато операторът е предоставил устройството на по-ниска цена от
стандартната към момента на сключване на договора, той очаква печалба за
уговорения срок по договора за предоставяне на мобилни услуги. Дължимият размер
на неустойката е поставен в зависимост от оставащия срок по договора, за който се
изчислява частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима
10
процесната неустойка. Тази неустойка не внася значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не може да се
приеме, че същата е неравноправна. При съобразяване принципа на свободата на
договаряне следва да се приеме, че клаузите относно такъв тип неустойка по принцип
не противоречат на добрите нрави. В разглежданите договори обаче е посочена
единствено общата лизингова цена на процесните устройства с абонаментен план, но
не и стандартната цена на устройствата към момента на сключване на договорите, за да
може да се определи размерът на отстъпката от стандартната цена, в случай, че е
налице такава. Освен това по делото не са ангажирани доказателства за пазарната цена
на предоставените устройства, за да се установи размера на отстъпката, предложена от
оператора към момента на сключване на договора. След като ищецът не е доказал, че е
предоставил с разглежданите договори отстъпка от цената на предоставените
устройства, следва да се приеме, че такава отстъпка не е предвидена и съответно в
тежест на ответника не е възникнало задължение относно претендираната неустойка за
сумата от 371,08 лева – отстъпка от цената на закупеното крайно устройство. Ето защо
тази искова претенция се явява неоснователна.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
признато за установено съществуването на вземане на „А1 Б.“ ЕАД срещу
жалбоподателя за главница за разликата над 2 293 лева до пълния присъден размер от 2
714,09 лева, като разликата представлява част от неустойката за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги по Приложение № 1 към
договора от 22.10.2015 год. за телефонен номер ********** - начислените в повече две
месечни такси х 25 лв. /над допустимите три такси/, както и начислената неустойка в
размер на 371,08 лева за отстъпка от цената на закупено устройство по рамков договор
№ ********* /М3914685/ от 12.12.2013 год. – сметка № ********* от 18.05.2017 год,
като вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли иска с правно
основание чл. 422 от ГПК в тази част. В останалата обжалвана част решението следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца и направените в
заповедното и исковото производство разноски съобразно уважената част от исковете,
както следва: сумата 52,54 лева разноски в заповедното производство и разноски в
исковото производство – 82,25 лева заплатена държавна такса и 126,72 лева разноски
за вещо лице. Ищецът дължи на ответника сумата 100,10 лева разноски в исковото
производство пред районния съд, съобразно отхвърлената част от исковете.
С оглед това решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса за разликата над 82,25 лева и
разноски за експертиза за разликата над 126,72 лева, както и в частта, с която съдът е
11
признал за установено вземането на ищеца за направени разноски в заповедното
производство за разликата над 52,54 лева.
При този изход от въззивното производство въззиваемият следва да бъде осъден
да заплати на въззивника и сумата 9,50 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски за държавна такса, съобразно уважената част от жалбата.
На основание чл. 38 от ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Билева допълнително сумата 131 лева за безплатното процесуално представителство в
исковото производство, съобразно отхвърлената част от исковете, както и да заплати на
адв. Л. сумата 69 лева разноски за оказаната безплатна правна помощ във въззивното
производство, съобразно резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 203 от 30.09.2021 г., постановено по гр.д. № 260/2019 г.
по описа на РС – гр. Самоков в ЧАСТТА, с която е признато за установено
съществуването на вземане на „А1 Б.“ ЕАД срещу Й. Б. СТ. ЕГН ********** за
главница за разликата над 2 293 лева до пълния присъден размер от 2 714,09 лв.; в
частта, с която съдът е признал за установено вземането на ищеца за направени
разноски в заповедното производство за разликата над 52,54 лева, както и в ЧАСТТА, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса за
разликата над 82,25 лева до пълния присъден размер от 97,37 лева и разноски за вещо
лице за разликата над 126,72 лева до пълния присъден размер от 150 лева, като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „А1 Б.“ ЕАД срещу Й. Б. СТ. ЕГН ********** за
заплащане на главница за разликата над 2 293 лева до пълния предявен размер от
2 714,09 лв., представляваща част от неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги по Приложение № 1 към договора от 22.10.2015
год. за телефонен номер ********** и неустойка в размер на 371,08 лева за отстъпка от
цената на закупено устройство по рамков договор № ********* /М3914685/ от
12.12.2013 год., с правно основание чл. 422 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 203 от 30.09.2021 г., постановено по гр.д. №
260/2019 г. по описа на РС – гр. Самоков в ЧАСТТА, с която е признато за установено
съществуването на вземане на „А1 Б.“ ЕАД срещу Й. Б. СТ. ЕГН ********** за
главница - неплатени месечни абонаменти, цена на ползвани услуги и неустойки по
рамков договор от 12.12.2013 год. и сключени въз основа на него договори от 13.08.2014
год., 22.10.2015 год. и 11.07.2016 год. до размера от 2 293 лева; за сумата 344,83 лв. –
12
мораторна лихва върху главницата от 2100,56 лева за периода от 18.12.2016 год. до
17.12.2018 год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК/, ведно със законната лихва върху главницата от 2293
лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 17.12.2018 год. до окончателното изплащане; за направените разноски в
заповедното производство до размера от 52,54 лева, както и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство, както
следва: разноски за държавна такса до размера от 82,25 лева и разноски за вещо лице
до размера от 126,72 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, гр. С. да заплати на Й. Б. СТ. ЕГН ********** сумата
109,60 лева, представляваща направени разноски по делото, съобразно отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, гр. С. да заплати на адв. К.И.Б. от РАК допълнително
сумата 131 лева – разноски за оказана безплатна адвокатска помощ в исковото и
заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.
38 от ЗА и чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „А1 Б.“ ЕАД, гр. С. да заплати на адв. М.Л. Л. от САК сумата 69
лева - разноски за оказана безплатна адвокатска помощ във въззивното производство,
съобразно уважената част от жалбата, на основание чл. 38 от ЗА и чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13