МОТИВИ
към присъда №260006/23.06.2021Г. по НОХД№108/2020г. по описа на Районен съд
гр.Балчик
По отношение на подс.И.К.М. , роден
на ***г***, жител и живущ в с.гр. , ..., ЕГН **********,е предявено обвинение
от РП-Балчик/сега РП-Д.,ТО-Балчик/ ,ЗА ТОВА, ЧЕ: На
31.07.2019г. в КК“А.“ по платното за движение от хотел „П.“ в посока хотел “В.“
пред сградата на РЗПАБ-А. управлявал МПС - л.а. „Шкода Супърб“
с per.
№ РВ ... ТР с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила, а
именно 1,32 промила установено по надлежния ред с протокол за химическа
експертиза № 840/02.08.2019г.- престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.
Предвид характера на производството, няма предявен граждански иск
и няма конституиран граждански ищец.
Представителя на Районна Прокуратура гр.Балчик поддържа първоначално повдигнатото
обвинение.Пледира подс.да бъде признат за виновен с
налагане на наказание,при приложение разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК ,като
пледира за изключителни смекчаващи вината обстоятелства и му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” ,към законноустановения минимум,
което наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок ,на осн.чл.66,ал.1 от НК.
Пледира за прилагане разпоредбата на чл.343г от НК на наказание лишаване от право да управлява МПС .
Взима отношение по направеното възражение,че деянието не е
осъществено при крайна необходимост,като посочва че в конкретния казус към
момента който е възникнала необходимостта подсъдимият да управлява МПС за
оказване на помощ в случая на св.П.,не е била налице.Подсъдимият и св.П. са се
намирали пред РУ на МВР-А.,на св.П. е
оказана медицинска помощ и на мястото където са били ,е съществувала възможност
за оказване на помощ по отношение на П.,за отвеждането му до мед.заведение.В КК
е имало таксита ,намирали са се пред сградата на полицейското
управление,можело е да помолят
полицейски служители ,вкл.и ползване на полицейски автомобил да отведе
свидетеля за оказване на медицинска
помощ.
Подсъдимият М. се явява лично в с.з.и с адв.Б.
и К. ***.
Разпитан в хода на досъдебното производство и в с.з. не се
признава за виновен,като посочва,предвид обстоятелствата.
Мотивът му да управлява автомобила е било здравословното състояние
на св.П.,който е и негов братовчед и предвид това, че той завършвал медицина
,бил запознат с изключително тежките последици които можело да настъпят при
травма на главата и необходимостта от оказване на спешна медицинска помощ в
откарването му в специализирано заведение,извън това в КК“А.“.
Взел ключовете за колата на св.П. ,стреснал се,паникьосал
се и притеснил,затичал се до колата и се качил,като малко след потеглянето към
управлението ,точно срещу него идвал полицейски автомобил,които след като видял
отбил в дясно,излязъл от автомобила и последвала проверка на документи,след
това бил повикан друг полицейски екип който го тествал за употреба на алкохол.Посочва че при изпробване за алкохол,техническото
средство отчело 1,90промила,който му бил
показан.
В хода по прения посочва,че е научен да спазва правилата и
закона.Приема себе си като човек който е систематизиран и следва реда.Било
човешко да се помогне на човек ,който е пострадал,а за него като бъдещ тогава
лекар и към момента вече такъв било дълг и призвание.Посочва,че никога при
други обстоятелства не би седнал да управлява ,дори осъждал такива случки
,понеже пряко виждал последиците от такова поведение,но считал че в него момент
това била единствената възможност и необходимост и следвайки динамиката на
картината която се развила пред него ,това
бил единственият вариант за преглед на пострадалия,да бъде закаран до
квалифициран лекар-невролог или неврохирург,какъвто за съжаление не бил му
оказан.Мотивите му били единствено да бъде оказана квалифицирана медицинска
помощ на близък човек.
В последната си дума,
дадена от съда подсъдимият заявява,” Моля да погледнете обективно и от
моята гледна точка,следствие на промяната в състоянието на братовчед ми”.
По отношение на подсъдимият М. в досъдебното производство е взета
мярка за неотклонение „Подписка”.
Адв.Б. пледира за невиновен ,с
приложение на института на крайната необходимост.За подсъдимият ,тогава студент
по медицина не съществувало съмнение относно здравословното състояние на св.П.
,нещо повече относно въпроса какво и в какъв порядък следва да му бъде оказана
медицинска помощ .Представя доказателства за това какво е описано като
симптоматика в учебници по медицина-Курс по обща хирургия,хирургични
болести,основи на неврохирургията,неврология и посочва,че д-р А. със
специалност Педиатрия,лекаря който процесната вечер е
прегледала св.П. не е успяла да
констатира състоянието вътре в черепа, а
единствено върху лицето и кожата ,а свидетелят е развил симптоми по –късно
,тогава когато се наложило да легне да му бъде донесено одеяло,възглавница за
да му бъде повдигната главата,все действия целящи да облекчат състоянието му,
но не и представляващи квалифицирана медицинска помощ,като за подобни случаи на
мозъчна увреда ,медицинската наука препоръчвала наблюдение и проследяване в
болнични условия.В конкретната ситуация
се налагало участниците да вземат
спешни решения,с оглед на което пледира ,че конкретния случай не е съществувала
друга алтернатива за оказване на спешна ,бърза и неотложна помощ за определяне
на състоянието на св.П. за вземане на адекватно лечение за да бъде определен случая като деяние
извършено при крайна необходимост.Посочва решения на съдилищата в страната ,подробно
описани в протокола от с.з.,произнесли се по сходни казуси ,приемайки,че
деянието е осъществено при крайна необходимост.
Адв.К. който доразвивайки становището на
адв.Б. пледира
за приложението на чл.13 от НК,като посочва,че вероятно подсъдимият е допускал ,че
прави нарушение на закона ,но очевидно е считал,че след изминато време от
употребата на алкохол,при млад организъм ,резултата би бил различен.Посочва, че
от човешка гледна точка подсъдимият е направил възможно най-правилното и добро
от негова гледна точка и от гледна точка състоянието на св.П.,което макар и
некритично било сложно с евентуално множество последствия.
Само за коректност на мотивите ,адв.Б. пледира
за критично състояние,а адв.К. говори за некритично
,в което се разминават защитните тези.
Пледира съдът да оправдае подсъдимият като бъде отчетено
конкретните обстоятелства и това че от обективна страна концентрацията на
алкохол в кръвта му е 1,32 промила и че от субективна страна не е налице
желание и преценка у М. да наруши закона.Посочва също,че настоящият случай може
да бъде определен като нетипичен случай ,затова и поведението му било нетипично
.Пледира съдът да се произнесе по закон и съвест.
Посочва макар и само като реплика, а не като възражение по
допуснати процесуални нарушения при съставяне на обвинителният акт,че в
последния, в неговия диспозитив липсвало посочен час
,а престъплението следвало да бъде установено по време и място,като от формална
гледна точка подсъдимият не бил осъществявал деянието през целия ден на
31.07.2019г.
Също така защитата пледира,че при изготвяне на обвинителният акт е
допуснато нарушение,като не е посочено и мястото на извършване на деянието.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,прие за установена
следната фактическа обстановка:
В хода на съдебното следствие се установи от обясненията на
подсъдимият М.,показанията на свидетелите Б.А.,Г.,П.,М.,П. и К. ,че на
30.07.2019г. подсъдимият заедно със св.П. и К. са посетили КК“А.“,където били
настанени в хотел „К.“,по повод среща на младежката организация на БСП и ПЕС.На
този форум присъствали и други лица.
Вечерта подсъдимият и неговите спътници посетили бар в КК,където
употребили алкохолни коктейли със съдържание на водка в тях.Спорно е това колко
количество е бил употребеният алкохол,т.к.в казаното и от тримата не само в
с.з.но и на досъдебното производство това количество е различно.
След това решили да се прибират в хотела където били отседнали.При
прибирането си там ,видели на басейна събрана група младежи от организирания
форум,към които се присъединила и групата па подсъдимият.
Там отново употребили алкохол ,като в един момент разговора им прераснал в спор на футболна тематика.
Имало сблъсък между св.П. и друго лице от лицата седящи на масата
който прераснал в бой, с нанасяне на удари,като такива св.П. получил по лицето,в последствие от СМУ
е видно ,че имал и по ръцете и тялото.Според казаното от подсъдимият и св.К. те
се притекли на помощ за да разтърват биещите се ,като и други лица от масата
направили това.
Междувременно пристигнала полиция от РУ на МВР-А. ,като според св.П.
именно той бил повикал полицейските служители,които отвели в сградата на
полицейското управление участниците в сблъсъка, за изясняване на случилото се.
Там на св.П. му станало зле в следствие на което бил отведен от
св.П.- пол.служител, до „М. –А.“, където му бил извършен медицински преглед от
дежурен лекар-Ц.А.,специалист по Педиатрия .
Видно от медицинско удостоверение №855693 от 31.07.2019г. в 06,27
ч.която последната е посочила,че
пациентът съобщава за нанесен побой в областта на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в областта на лява скула с размери
около 1,5 см.,повърхностна травма по главата,открита рана на клепача и околоочната област,като му бил извършена първична обработка
на малка рана и превръзка.След което св.П. бил освободен и отново върнат в
полицейското управление.
От показанията на свидетелите П.
и Г. се установява,че въпреки оказаната помощ в медицинско заведение
,св.П. отново се почувствал зле,за което отново ,но този път бил повикан
медицински екип в сградата на полицейското управление.Медицинският екип
прегледал свидетеля ,очевидно не е
установил необходимост от допълнителна намеса и евентуалното му
отвеждане до медицинско заведение и напуснал сградата на полицията.Независимо
от това ,а според показанията на св.Г. и Повод това състояние на П. се дължало
на употребата на алкохол,последният продължил да се чувства зле което наложило
св.П. да му даде одеяло,защото групата
била с оскъдно облекло, за да се завие и му подложил главата на възглавница.
След изясняване на случилото се ,в случая обкръжението на
подсъдимият се прибрало в хотелската стая.
От разпита им в с.з. се установява,че те не са напускали сградата
на полицейското управление, а именно там докато на П. му било зле ,т.к.измежду
тримата най-трезвен бил подсъдимият ,дал
ключовете на подсъдимият за автомобила,който не се противопоставил и отишъл да
вземе автомобила.
Следва да бъде посочено ,че и с разпита на полицейските служители
този факт не бе установен,като съдът приема,че не са напускали сградата на РУ.
Очевидно подсъдимият е
привел в движение автомобила,като на мястото описано в обвинителният акт, бил
спрян за проверка от св.Г.,който му подал сигнал със стоп палка.Автомобила се
движел бавно ,на ниска скорост,след което водачът отбил в дясно и спрял.Били му поискани документите .От
показанията на св.П. се установява,че повод за спирането бил получен сигнал, че
лице употребило алкохол с П.ска регистрация се е качило в л.а.“Шкода“и пътува в
посока изхода на А..Той бил в районното и заедно с колегата си Г. се качили в патрулният автомобил и в момента
на тръгването на около 50-100м. ,в близост до пожарната видели въпросния
автомобил.При извършената проверка на водача установили, че е във видимо
нетрезво състояние ,което наложило да
повикат колеги от Пътна полиция за да бъде тестван с дрегер.
По делото бе изискана справка от Началника на РУ на МВР-А.,относно
това кой е подателя на сигнала,но такова лице не бе установено,видно от
справката на Началника на РУ на МВР-А.,рег.№339400-347/26.02.2021г.
За целта бил повикан екип който бил дежурен на територията на с.К.-свидетелите
А. и М..
На мястото на проверката св.М.,който бил командирован в РУ на МВР-А.
,на длъжност мл.автоконтрольор в гр.Ш. извършил
проверка с техническо средство Алкотест Дрегер,модел ARBA №0056,чиято цифрова индикация отчела 1,90 промила алкохол в
издишания въздух.По причина,че същият не бил на редовна служба в РУ на МВР-А.,
а в гр.Ш. ,след отвеждането на водача М. до полицейското управление на А.
,помолил св.Б.-мл.автоконтрольор при РУ на МВР-А. да
състави АУАН.
св.Б. съставил АУАН, след което издал талон за медицинско изследване
№006838,както и стикер №0016838-МВР-Пътна полиция №А000755.Този под №0016838.2
залепил върху талона приложен към АУАН , а под №0016838.1 към талона за
изследване,приложен към протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни
аналози,където е приложен стикера с №0016838.5.
Поради това,че алкохолното съдържание било над1,2 промила подс.М. бил откаран до МБАЛ-Д.,където му била взета кръв от
д-р Х..Последният извършил и медицинско изследване на даващия кръвната
проба,видно от протокола за медицинско изследване.
В последствие с постановление за възлагане на Химическа експертиза
на МБАЛ“Св.АННА-Варна“АД била изготвена химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол под №840/02.08.2019г.,
в кръвта на подс.М.,чието количество било 1,32 промила в кръвта.
Видно от протокола за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №840/02.08.2019г.,е
че подсъдимият М. е с етилов алкохол в количество 1,32 промила в кръвта.В
протокола е посочено ,че опаковката на пробата отговаря на изискванията на
Наредба №1 от 2017г.,с мирис ,специфична за кръв .Материалът е изследван за
етилов алкохол по Газхроматографския метод за
изследване.
При разследването по искане на
обвиняемия е възложено изследване по същия метод на контролната кръвна проба.
Видно от протокол за химическа експертиза №1190/21.10.2019г., анализа на
контролната кръвна проба е отчел концентрация на алкохол в кръвта на М. в
количество 1,35 промила.
Според разбиранията на настоящият състав на съда извършената
химическа експертиза ,въз основа на взетата кръвна проба следва да бъде приета
като доказателство по делото,т.к. счита,че същата е изготвена от съответно
длъжностно лице,посочено в чл.24,ал.1 от Наредбата,при изготвянето й за съда не
възниква съмнение за правилността й от там и на отчетения резултат.
Установената разлика от 1,32 промила при първоначалното изследване
и при повторното такова от 1,35 промила ,според съда съответства на
разпоредбите на чл.22,ал.2 от Наредба №1/2017г. ,допустимо е отклонение с до
10% от стойността когато резултата е над 1 на хиляда.
Безспорно в полза на подсъдимият е отчетено първият резултат от
1,32 промила.С оглед на последното не възниква съмнение и относно
обосноваността , пълнотата и ясното на експертизата,по аналог на чл.153 от НПК.
Следва също така да бъде
посочено,че кръвната проба е изпратена за анализ в законно установеният срок.
По отношение на направените възражения по процесуални нарушения
при изготвяне на обвинителния акт за време и място,съдът следва да посочи а и за коректност на самите мотиви,че в
обвинителният акт е посочено както мястото така и времето на деянието,като
трайната съдебна практика,вкл. и тази на ВКС не държи сметка за точност относно
час ,така и за максимална конкретика на
мястото,т.к.не винаги те биха могли да бъдат безспорно установени ,с оглед
специфичността на всяко едно деяние .
В случая е посочено място на деянието-„КК“А.“,по платното за
движение от хотел „П.“,в посока хотел „В.“,пред сградата на РЗПАБ-А. и като време датата на деянието 31.07.2019г.,с
оглед на което според съда е установено както мястото така и времето на деянието
и счита,че така формулирано обвинението създава достатъчно яснота относно този
факт ,с оглед на което и не приема да са били нарушени процесуалните права на
подсъдимият относно упражняване на адекватна защита .
В тази си част обвинителният акт е изготвен съгл.чл.246,ал.2 от НПК.
Съдът счита,че действията на полицейските служители по извършване
на проверката,съставянето на АУАН и основно досежно
отвеждането на подсъдимият до медицинско заведение за взимане на кръвна проба,
а и тези по установяването му с техническо средство е в съответствие с разпоредбите на Наредба
№1/2017г. Подсъдимият е имал възможност да участва пряко и непосредствено при извършване на проверката
за алкохол.Отчетената индикация на техническото средство му е
била предявена.Същият видно от талона за изследване е посочил,че не приема
показанията му.Била му е взета кръв за
химичен анализ.Кръвната проба е била взета от медицинско лице,бил е отведен при
условията на чл.7,ал.2 от Наредбата до
мястото за взимане на кръвната проба и на следващо място е било извършено в
медицинско заведение ,посочено в сочената Наредба.
Съдът кредитира показанията на св.Б. ,Г..П.,А.,М. ,досежно това как е била извършена проверката първо на
документи ,а в последствие и относно употребата на алкохол.Как и по какъв повод
подсъдимият,св.П. и К. се намирали в РУ на МВР-А.,оказването на медицинска
помощ ,последвалата такава ,необходимостта
св.Б. да състави АУАН вместо извършилият проверката св.М..Следва да бъде
посочено,че доколкото съставеният АУАН има отношение в настоящото производство
,то в закона уреждащ съставянето му и относно това кое лице има право да го
състави -ЗАНН,то съдът приема,че съставянето му от св.Б. не съставлява
нарушение на материалния, а и процесуалния закон уреждащ тези отношения.С оглед
на това й съдът ги кредитира изцяло.
Колебанията в част от показанията на свидетелите и това,че
посочват че не помнят някой факти,които според съда не са и от същество,се
дължат на изминалия период от време от датата на събитието до разпита им в с.з.Тези показания съдът е възприел
лично и счита,че следва да им бъде дадено доверие.
По отношение на показанията на св.П. и К. ,следва да се посочи,че
техните показания също изясняват установената и възприета от съда фактическа
обстановка .Същите не отричат посещението си в КК“А.“ и неговия повод,не
отричат факта на употребата на алкохол и у тримата,не отричат факта на станалия
сблъсък между тях и другите участници намиращи се масата край басейна в хотел „К.“,както
и посещението им в сградата на полицейското управление по този повод,вкл. и
медицинската намеса по отношение на П.,както и факта че той се е почувствал зле
и му е била необходима специализирана
такава помощ,каквато му била оказана.Не отричат и факта,че това е било мотивът
на подсъдимият да вземе ключа от П. и да управлява МПС,при което и последният е
бил спрян за проверка от полицейските служители.
Следва да бъде посочено ,че и казаното от подсъдимият в тази
насока не противоречи на установените факти.С оглед на което и съдът не намира
основание казаното от последните да не бъде кредитирано.
Независимо ,че обясненията на подсъдимият ,освен че могат да бъдат
неговата защитна позиция,последните могат бъдат и следва да се обсъждат и като
доказателства с които се установяват и изясняват определи факти.Това са фактите
по пристигането им в КК,употребата на алкохол,сбиването,посещаването на
полицейското управление ,управлението на МПС.В този смисъл съдът им дава вяра и
не ги подлага на съмнение.
Що се отнася до това,че управлението на МПС е било подтикнато
единствено и само до мотива ,за оказване на специализирана медицинска помощ на
св.П. то съдът счита,че както свидетелите П. и К.,така и обясненията на
подсъдимият са дадени под индиция за заинтересованост и изграждат защитната тези на
последния,с цел избягване на наказателна отговорност.
Съдът не приема,факта,за тежкото здравословно състояние за което
се твърди че е бил св.П. и от там необходимостта да му се окаже квалифицирана
медицинска помощ в друго медицинско заведение и населено място от неврохирург
или невролог.
В делото са налични достатъчно писмени доказателства-медицински документа ,а именно медицинско
удостоверение и издадено след това СМУ от което е видно,че св.П. е имал наличие
на разкъсно-контузна рана в областта на лява скула с
размери около 1,5см,увреждане ,което е установено следва да бъде посочено и от
съдебен лекар ,а не само както се сочи от защитата от педиатър в М. А.,повърхностна
травма на главата ,открита рана на клепача и околоочната
област,които са били обработени .В медицинското удостоверение е отбелязано още,
че се отрича загуба на съзнание.По
делото няма и не бяха представени
доказателства от нито една от страните в процеса, св.П. след инцидента и
напускането на КК“А.“ да е посещавал така необходимият му лекар
специалист-невролог или неврохирург и да му е било провеждано такова
лечение.Напротив,последния е посетил съдебен лекар в гр.П. ,едва на
02.08.2019г.-два дни след събитията в А. за да му бъде издадено СМУ,в което
между другото,не е било констатирано нещо различно от това в А.,изкл. травмите
по ръцете в челната област на главата,ушна мида,долен клепач,шията и гръдния
кош и крайници които от съдебния лекар са квалифицирани като охлузвания и кръвонасядания с покрита кафеникава коричка и биха могли да
бъдат получени така както е съобщил П..Следва да бъде посочено,че в СМУ никъде
не е посочено,че П. е имал травма на главата ,не е имал нито съобщил загуба на
съзнание,така както сочи защитата ,която да е била от такова естество което да
създаде пряка и непосредствена опасност за живота му.От там и да предопредели
действията на подсъдимият по взимане на ключа и привеждането на МПС под управление ,след употребата на
алкохол,независимо от изминатото време от употребата.
В този смисъл и не кредитира представените от адв.Б.
в последното съдебно заседание писмени доказателства-извадки от медицински
трудове.
Следва да бъде посочено че към делото е приложено и ПР.ПР. №512/2019г.която няма отношение към настоящият казус,
но следва да бъде посочено че същата е изискана досежно
установеното състояние на св.П.,където видно също травми,различни и от
установените по настоящото дело не е имало .
Съдът счита,че именно тук следва да даде и отговор на въпроса
относно липсата на института на крайната необходимост при осъществяване на
деянието по арг.на чл.13,ал.1 от НК.Съгласно чл.13,ал.1
от НК не е общественоопасно деянието,което е
извършено от някого при крайна необходимост-за да спаси държавни или обществени
интереси,както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена
опасност,която деецът не е могъл да избегне по друг начин,ако причинените от
деянието вреди са по-малко от значителни от предотвратените.
Наличието на здравословен проблем у близък на подсъдимият,неговият
братовчед ,св.П. не е изправило
подсъдимият пред едностранен избор на поведение,а и от соченото в абзаца
по-горе, не навеждат до извод, че предприетото от М. управление на лекия
автомобил за откарването на П. до медицинско заведение е било животоспасяващо.
Както бе установено по делото на св.П. два пъти му е била оказана
медицинска помощ.Подсъдимият, а и самият П. е имал възможността сам да потърси
медицинска помощ в лицето на дежурен лекар от МЦ“М.-А.“,който да прецени дотам
тежкото му състояние,отделно от това състоянието му е било констатирано на територията на
полицейското управление,където предвид
ситуацията е имало и други хора от които е било възможно да поискат съдействие
за откарване но медицинско заведение,специализирано така както се твърди.Освен
това е имало и полицейски служители ,които биха могли да се отзоват на такава
молба.Не на последно място,съдът следва да посочи и споделя тук тезата на
прокуратурата ,че в КК има и таксита на разположение на туристите ,и ако от
страна на подсъдимият и П. а и от тази на К. е съществувала невъзможност ,е
съществувала възможността да бъде ползвана и таксиметрова услуга за отвеждането
на П. до така необходимото му специализирано заведение.
В случая очевидно е бил намерен вариант, св.П. да бъде отведен до медицинско
заведението от лице на име Д.,но дали
това е станало ,съдът само може да предполага,предвид липсата на медицинска
документация в тази насока .Така че и при тази хипотеза у подсъдимият ,очевидно
е съществувала възможност и не е било
необходимо управлението на МПС.
Ето защо съдът не приема доводите на защитата, че деянието е
осъществено при крайна необходимост.
Що се отнася до възражението,направено от адв.К.,че
подсъдимият е привел в движение автомобила с ниска скорост и от разстояние
около 50 метра от момента на потеглянето до спирането от полицейските
служители,то съдът само ще посочи,че съдебната практика има трайно становище,че
изминатото разстояние е без значение за съставомерността
на деянието,като в някой решение дори и наличието на проверяваното лице на
мястото на водача ,при изключен двигател на автомобила е противоправно
поведение и основание за привличане под наказателна,респ.административна
отговорност.В рамките на тези 50м.биха могли да възникнат множество ситуации на
пътя и биха могли да настъпят и тежки произшествия .
В настоящият наказателен процес
бяха поискани ,допуснати от съда и събрани допълнителни писмени
доказателства,които в цялост кореспондират с установената и приета от съда
фактическа обстановка ,които бяха обсъдени в изложението по-горе.
Видно от свидетелството за съдимост подсъдимият е не осъждан .
Подсъдимият М. е наказателно отговорно лице-към момента на
постановяване на присъдата е навършил 18 годишна възраст и за съда не възниква
съмнение за неговата вменяемост.
Съдът приема ,че подсъдимият М. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на
чл.343б,ал.1 от НК.
От субективна страна е налице пряк умисъл,като форма на вината по
смисъла на чл.11,ал.2 от НК,т.к.подсъдимият е съзнавал,че е употребил алкохол
но въпреки това се е качил да управлява МПС.
За съставомерността на престъплението по
чл.343б,ал.1 от НК е достатъчно от обективна страна подсъдимият М. да е
управлявала МПС ,след употреба на алкохол,в граници над 1,2 промила ,което
именно го квалифицира като такова и тази концентрация на алкохол да е
установена по предвиденият за това законов ред-било чрез техническо средство
,било с даване на кръвна проба и извършване на химичен анализ.В случая
алкохолното съдържание в кръвта на подсъдимият е установена и по двата
начина,но е прието за доказано, установеното с химическата експертиза
съдържание на алкохол от 1,32 промила.
С факта на самото управление,след употребата на алкохол в
границите над 1,2%о деецът осъществява признаците на престъплението.
За съда не възниква съмнение относно факта ,че именно подсъдимият
е управлявала л.а.”Шкода ” с рег.№РВ...ТР,което е установено, чрез преките и непосредствени възприятия на
св.Г. и П. ,от св.М.,който след като е бил от с.К. е бил повикан вКК“А.“ и е извършил проверката за употреба на алкохол с
техническо средство ,в присъствието на св.А., чието цифрово изражение е било
над 1,2 промила ,а именно 1,90 промила.Факта на употребата не се отрича и от
самия подсъдим.
Както съдът посочи по горе-престъплението е извършено от подсъдимият както от обективна
така и от субективна страна,при форма на вината пряк умисъл.Подсъдимият е
управлявал МПС,след употреба на алкохол и тази употреба е установена по делото
по несъмнен начин,с химическа експертиза,като кръвната проба,дала основата на
химическото изследване е взета в съответствие с регламентираните в Наредба №1
от 2017г. изисквания.
При индивидуализиране на наказанието и неговото определяне по вид и размер и начина на изтърпяване на
наказанието ,съдът прецени,че по отношение на подсъдимият при липсата на
отегчаващи вината обстоятелства ,следва да определи наказанието
съгл.чл.55,ал.1,т.1 от НК при изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства-подсъдимият
не е осъждан,видно от справката за нарушител,единственото нарушение което е
констатирано по ЗДвП е това по съставеният от св.Б. АУАН ,няма налагани
административни наказания по ЗДвП.Има изключително добри характеристични данни както
относно личността му ,така и като студент в МУ-П. и лекар в ОСМ при МБАЛ“С..“-П.
,включването му като лекар в КОВИД отделение,липсата на досъдебни производства,процесуалното
му поведение .
Предвид гореизложеното, съдът счете,че следва да определи
наказание „Лишаване от свобода”,към минимума предвиден в общата част на
НК-чл.39,ал.1 от НК,а именно от три
месеца .
Предвид факта,че подсъдимият не е осъждан на наказание „Лишаване
от свобода” за престъпление от общ
характер до момента на постановяване на настоящата присъда,наложеното наказание
е в размер на три месеца лишаване от свобода,както и като взе предвид личността
на подсъдимият, счете,че изтърпяването му не е необходимо да бъде ефективно
,поради което приложи института на
условното осъждане,съгл.чл.66,ал.1 от НК,т.к.счете,че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденият не е наложително
изтърпяването на наказанието да е ефективно.
В съответствие с разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
С оглед изложеното,на основание чл.343б,ал.1, във вр.с чл.55,ал.1,т.1 от НК съдът наложи на подсъдимият М.
наказание – „Лишаване от свобода” за срок от три месеца,което наказание на осн.чл.66,ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три
години.
Съдът в съответствие с разпоредбата на чл.67 от НК и
чл.301,ал.1,т.7 от НПК,съдът постанови възпитателна работа с подсъдимият М.,която
да бъде осъществена от районният инспектор по местоживеенето му.
Съдът не наложи наред с наказанието лишаване от свобода,наказание “Глоба“,което
е предвидено в разпоредбата на чл.343б,ал.1 от НК,т.к.в разпоредбата на
чл.55,ал.3 от НК е дадена възможност на
съда да прецени дали да наложи или не това наказание.Съдът прецени, че не
следва да налага наказанието Глоба ,като счита,че постановено основното
наказание, е само по себе си достатъчно тежко, а и само то може да изиграе
своята поправителна и възпитателна роля.
Съдът постанови и предвиденото в чл.343г от НК наказание,Лишаване от
право да управлява МПС ,т.к.от събраните по делото писмени
доказателства-справка от Пътна Полиция,сектор КАТ при ОД на МВР-П. с рег.№1030р-21000/02.08.2019г. подсъдимият М.
е правоспособен водач ,притежава СУМПС №...,издадено на 06.12.2013г. с
валидност до 06.12.2023г. от категория“В“,“М“,“АМ“ и „В1“.
Съдът при наличие на смекчаващи вината обстоятелства-чисто съдебно
минало,добри характеристични данни,съдействие на органите на досъдебното
производство ,семейното положение,местоработата ,липсата на наложени до момента
наказания по ЗДвП и счете, че срокът на това наказание следва да бъде определен
в размер от шест месеца.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на установеният
в страната правов ред.
Така определеното наказание според съда ще постигне своите цели
,визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.309,ал.4 от НПК съдът счете за необходимо да
отмени взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение, а именно”Подписка”,предвид
наложеното наказание,съгласно който текст,когато съдът приложи разпоредбата на
чл.66 от НК,т.е.отложи изпълнението на наказанието отменя взетата на
досъдебното производство мярка за неотклонение или я заменя с по-лека такава
предвидена в закона ,като според съдът именно най-леката е била взета спрямо
подсъдимият .
При този ход на делото
съдът счете,че следва подсъдимият да бъде осъден да заплати в полза на ОД на
МВР-Д., направените деловодни разноски , в размер на 70,00/седемдесет/ лева
,поради което и го осъди за този размер.
Съдът осъди подсъдимият да заплати и сумата от 5,00/пет/ лева,
представляваща размера на държавната такса,в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на ОД на МВР-Д..
При този ход на делото
съдът счете,че следва подсъдимият да бъде осъден да заплати по сметка на Висшия
съдебен съвет-София направените деловодни разноски , в размер на 179,43лева/сто
седемдесет и девет лева и 43 стотинки/
лева ,представляващи пътни разноски на свидетели,поради което и го осъди за този
размер.
Съдът осъди подсъдимият да заплати и сумата от 5,00/пет/ лева,
представляваща размера на държавната такса,в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на органа на съдебната власт ,а именно на РС-Балчик.
Водим от гореизложеното ,съдът постанови присъдата си.
Гр.Балчик
РАЙОНЕН СЪДИЯ: