ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 24.03.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 539 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП за изменение
на постановеното по делото решение № 1/07.02.2022 г. в частта за разноските. Иска се
вместо деловодните разноски, направени от „Лубрика“ ООД, да бъдат възлагани в тежест на
НАП, в полза на приходната агенция да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1768,80 лева. Молителят обосновава искането си с разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК като поддържа, че съдът
е формирал изводите си за незаконосъобразност на ревизионния акт и е отменил
същия в оспорената му част въз основа на писмени доказателства, които са
съществували по време на ревизионното производство, но не са били представени от
ревизираното търговско дружество на органите по приходите, а се представят едва
в хода
на съдебното производство.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК жалбоподателят
в производството и ответник по молбата „Лубрика“ ООД не е депозирал писмен
отговор.
Искането е направено в срок, от процесуално легитимирана
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустимо.
Както се приема и в т.11 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, което разрешение намира
приложение и при съдебното обжалване на ревизионни актове поради препращането в
§ 2 от ДР на ДОПК към правилата на ГПК, претенцията за разноски по чл.80 от ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В случая
процесуалният представител на директора на Дирекция „ОДОП“ Варна е направил
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в съдебно заседание на 18.01.2022
г., в което е приключило разглеждането на делото, поради което следва да се
приеме, че искането за присъждане на разноски е своевременно направено. Според
чл.161, ал.1, изр.трето от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера
на минималното възнаграждение за един адвокат. Следователно, за разлика от
адвокатското възнаграждение, чийто размер се определя в договора за правна
помощ и чието заплащане следва да бъде доказано по делото, юрисконсултското
възнаграждение се определя по размер от съда със съдебния акт. Поради това за
него е неприложимо приетото в т.2 и т.9 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, които изискват страната да
представи списък на разноските, дори когато е направила само един разход в
производството, за който е представено доказателство и обвързват допустимостта на молбата за изменение на
решението в частта за разноските с представянето на такъв списък.
Разгледано по същество, искането е основателно.
Разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК гласи, че в
случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат
представени в административното производство, представилата ги страна заплаща
изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по
чл. 155, ал. 3 и 4. Според чл.37, ал.1, изр. първо от ДОПК доказателствата в
административното производство се събират служебно от органа по приходите или
по инициатива на субекта. Доколкото в чл.161, ал.3 от ДОПК не е проведено
разграничение на това по чия инициатива е следвало да бъдат събрани
непредставените в ревизионното производство доказателства, то следва да се
приеме, че в приложното поле на тази норма се включват както случаите, в които
органите по приходите, на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, са изискали
представянето на съответните доказателства, но ревизираното лице не е
представило същите без основателна причина, но и случаите, в които писмените
доказателства са се намирали у ревизираното лице и макар те да не са били
изискани от органите по приходите, доказателствата не са били представени в
хода на ревизионното производство.
Видно и от мотивите на постановеното по делото решение,
чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е отменил ревизионния акт
в обжалваната му част въз основа на представените едва в хода на съдебното
производство писмени доказателства – с молба с вх.№ 4/04.01.2022 г. (л.191 –
л.332 от делото), които доказателства са приети в съдебно заседание от
18.01.2022 г. Тези доказателства включват фактурите, издадени от кредиторите „Лумакс
трейд“ ЕООД, „Лубрика екологични дейности“ ЕООД и ФК „Дунав 2010 Русе“ и преводно
нареждане от 17.07.2017 г., с основание „Плащане по фактури“, с което задължението
към ФК „Дунав 2010 Русе“, в общ размер от 18400 лева, било изцяло погасено.
Тези доказателствва не са били представени в хода на ревизионното производство
и това обстоятелство е отбелязано както в ревизионния акт, така и в решението
на директора на дирекция „ОДОП“ Варна. От друга страна, въз основа на
естеството и периодичността на престациите по сделките, чиито съществени
елементи са обективирани в представените в съдебното производство фактури,
съдът е изградил и своите решаващи изводи за това кои от задълженията по тях
представляват периодични вземания по смисъла на Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК и кои нямат такъв характер, с
оглед преценката дали те се погасят с изтичане на краткия, тригодишен давностен
срок или пък на общия такъв - чл.111, б.“в“ от ЗЗД, респ. чл.110 от ЗЗД
вр.чл.288 от ТЗ. След анализ на представените доказателства е прието, че задълженията
по по-голямата част от фактурите не са били погасени по давност.
Пак въз основа на представените едва в хода на съдебното
производство фактури съдът е приел, че по три от тях, с № № 115/08.10.2013 г.,
121/04.11.2013 г. и 04.12.2013 г., издадени от кредитора ФК „Дунав 2010 Русе“,
се касае до договор за рекламни услуги, по който изпълнител е футболният клуб
като уговореното възнаграждение от 1200 лева с ДДС се дължи от жалбоподателя
ежемесечно, т.е. касае се до периодично вземане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, за което е приложима тригодишната давност, която към датата на отписване
на задълженията – 31.12.2016 г. е била изтекла. Задълженията по тези три
фактури обаче са били погасни чрез плащане през следващата 2017 г., с
посоченото по-горе преводно нареждане от 17.07.2017 г., също представено за първи
път едва в хода на съдебното производство (л.254 от делото).
Съдът намира, че посочените писмени доказателства
ревизираното дружество е могло да представи и в хода на ревизионното
производство. Нещо повече, в т.2 от искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице № Р-03001820004912-040-001/04.09.2020 г.
(л.318 – л.319 от преписката, папка № 2, том № 1), органите по приходите, на
основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, са изисквали ревизираното лице да
представи „всички първични и вторични
счетоводни и търговски документи на фирмата за ревизирания период, в т.ч.
фактури за покупки …., банкови документи на всички банкови сметки на
дружеството ….“. Искането е връчено по електронен път на 08.09.2020 г. Във
връзка с големия обем на изисканата информация, от страна на „Лубрика“ ООД е
направено искане за продължаване на определения 14-дневен срок за представяне
на документите. Тази молба е уважена като с решение № Р-03001820004912-106-001/18.09.2020
г. (л.1395 от преписката, папка № 5, том № 2), на основание чл.25 от ДОПК, този
срок е продължен до 06.10.2020 г. Въпреки изричното им изискване и
продължаването на определения за това срок, посочените по-горе фактури,
издадени от съконтрагентите „Лумакс трейд“ ЕООД, „Лубрика екологични дейности“
ЕООД и ФК „Дунав 2010 Русе“, както и преводно нареждане от 17.07.2017 г., не са
били представени пред органите по приходите до изтичане на срока за възражение
против ревизионния доклад, за да могат да бъдат обсъдени по реда на чл.37, ал.4,
изр.второ от ДОПК. Те не са били представени и с жалбата пред решаващия орган,
който също може да ги събере съгласно чл.155, ал.3, изр.първо от ДОПК. Щом тези
доказателства, обусловили решаващите изводи на съда, се представят едва в хода
на съдебното производство, то безспорно е налице хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК, поради което, независимо от уважаването на жалбата му и отмяната на
ревизионния акт в оспорената му част, жалбоподателят следва да понесе
направените от ответника по жалбата разноски, които се изчерпват с
юрисконсултското възнаграждение. Същото следва да бъде определено, на основание
чл.161, ал.1, изр.трето от ДОПК, в минималния размер по чл.8, ал.1, т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно материалния интерес на оспорването от 27040,17 лева главница
и 14253,09 лева лихва, или в общ размер на 41293, 26 лева, което възлиза, както
правилно сочи в молбата си ответника, в размер на 1768,80 лева.
Тъй като произнасянето по въпроса за разноските, макар и
обусловено от изхода на делото, не е част от произнасянето с решението по
съществото на спора, ако при присъждането им е допусната грешка, както е в
случая, изразяваща се в несъобразяване на чл.161, ал.3 от ДОПК, то няма
процесуална пречка (арг. от чл.246 от ГПК), съдът, на основание чл.253 от ГПК,
не само да измени, но и изцяло да отмени своя акт в частта за разноските (с
характер на определение) в рамките на производството по чл.248 от ГПК, което се
развива пред него (в този смисъл вж. определение № 586/17.12.2018 г. по ч.гр.д.
№ 4441/2018 г. на ВКС, IV г.о. и др.).
По изложените съображения с настоящото определение
следва да бъде допуснато изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските като същото бъде отменено в частта, с която НАП е осъдена за
заплати на жалбоподателя „Лубрика“ ООД, сумата от 2868 лева – деловодни
разноски като в полза на приходната агенция бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в посочения по-горе размер от 1768,80 лева. Както се приема и в
Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС,
възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято
структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен
орган, т.е. в полза на НАП, която агенция има качеството на юридическо лице
съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Доколкото с настоящото определение не се решава спора по
същество, то подлежи на обжалване с частна жалба, която обаче, съгласно чл.248,
ал.3, изр.2 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.211, ал.1 от АПК вр.чл.160, ал.7,
изр.първо от ДОПК, може да бъде подадена пред ВАС в 14-дневен срок от
връчването на препис от него на страните.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ
решение №
1/07.02.2022 г., постановено по адм. д. № 539 по описа за 2021 г. на
Административен съд – Русе в частта за разноските, като
ОТМЕНЯ същото в частта, с която Националната
агенция за приходите е осъдена да заплати на „Лубрика“ ООД, с ЕИК *********,
сумата от 2868 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Лубрика“ ООД, с ЕИК *********, да
заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 1768,80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от връчването на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: